Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Отличителни качества на мисълта



Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА МИСЪЛТА

Съвременните хора се стремят към щастие, към придобиване на знание и сила. Те не знаят, че всичко това се придобива чрез правата мисъл. Коя мисъл е права? Права мисъл е онази, която може да предаде на човека всичко онова, което е взела от Бога. Не може ли да предаде това, тя не е права мисъл. Коя мисъл е добра? Добра мисъл е онази, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не остава да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. И правата, и добрата мисъл дават нещо на човека, но ако той работи. Ако не работи, а иска само да придобива, човек мяза на аристократ, който очаква на слугите си. Слугите му работят за него, а той казва, че всичкото богатство е негово. Това богатство представя фиктивен капитал. Ако имате два ученика, от които единият учи, а другият очаква наготово да му разправят уроците, единият от тях ще спечели повече. Който учи, той ще придобие повече от онзи, който не учи.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате нещата в техния дълбок смисъл, да прониквате в същината им. Запример, съвременните химици казват, че водата се състои от два елемента, водород и кислород. Те не знаят, че водата съдържа още един елемент. Досега учените не са могли да открият третия елемент на водата, защото е от материя, която не се поддава на материално изследване. Колкото да е необходима за човека, водата причинява големи пакости. Тя може да удави човека, и в този случай разумният свят държи отговорни водорода и кислорода. От материална гледна точка, кислородът и водородът са несъзнателни, неразумни същества, но зад тях стоят разумни същества, които ги управляват. Тия разумни същества, именно, са отговорни за всички пакости, които водата причинява на човека. Както художникът, разумното същество, си служи с четка и бои, като пособия, с които изразява своите идеи, така и кислородът и водородът, в ръцете на разумните същества, са пособия, с които те изразяват великите идеи на Битието. Водата е проводник на великото Божествено начало. Чрез кислорода и водорода човек изучава характера на ония разумни същества, които ги направляват. Кислородът прави водата динамична, а водородът – мека. Оттук казваме: Всяка вода, която не предава на човека динамичност и мекота, не е чиста. Щом не е чиста, тя не е здравословна.



Съвременните хора се интересуват за доброкачествеността на водата дотолкова, доколкото се интересуват и за постъпките си. Коя постъпка е добра? Представете си, че някой ваш приятел ви носи кошница, пълна с грозде, ябълки или круши. Какво трябва да направите с тия плодове? Можете ли да ги изядете наведнъж? Не можете. Щом не можете да ги изядете наведнъж, трябва ли да ги хвърлите? Ако ги хвърлите, вие не сте ги оценили, а това ще огорчи приятеля ви. Вие трябва всеки ден да ядете по един два-плода, докато се свършат. Като ядете, трябва да събирате семките и да ги посаждате. Това е добра постъпка. Защо? Защото и външните, и вътрешните линии на поведение си отговарят. Добри обуща са ония, външните линии на които отговарят на линиите на крака. Значи, всяка мисъл, на която линиите се съвпадат с линиите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля, на човешката душа и на човешкия дух, има красива форма. Приемете ли такава мисъл, задръжте я в себе си, обработете я добре и отплатете й се, както трябва. Всяка мисъл, линиите на която не отговарят на линиите на човека, предизвиква стягане, както стягат тесните, несполучливо направени обуща. Мисли, които правят човека инвалид, не са прави. И в религиозно отношение има мисли, чиито линии не се съвпадат с линиите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа в човека. Човек не може да се ползва от тези мисли. Те могат да го направят инвалид. За да не стане инвалид, той трябва да ги избягва.



Често на съвременните хора се казва, че при всяко ядене трябва да благодарят. Това не значи, че те никога не са благодарили, но трябва да бъдат будни, да съзнават, че животът им се поддържа изключително от благата, които Бог им дава. В съзнанието им всеки момент трябва да се влага нещо ново, за да има растене. Към понятията им за Бога, всеки ден трябва да се прибавя нещо ново, за да могат да се разширяват. Ако тези процеси не стават в съзнанието, човек е осъден на застой. Застой съществува само в механическия живот, а човек е поставен в органическия живот, дето нещата растат, цъфтят, вързват плод и зреят. Какво ще кажете на приятеля си, ако ви донесе една красива круша, направена от глина, или нарисувана на хартия? Вие ще благодарите на приятеля си, ще се радвате на крушата, но не можете да я опитате. Тази круша може да се запази за дълго време. Вие можете да я дадете в някой музей като модел, който ще характеризира изкуството през дадена епоха, но в нея няма растене. Тази круша никога няма да изгние, защото не е истинска – в нея няма живот. Истинска круша е онази, която, като стои на дървото, расте и се развива, всеки ден придобива нещо ново. А това, че изгнива, тя не се лишава от бъдещ живот. Тя носи в себе си семка, начало на нов живот. При това, всеки плод трябва да има някакъв аромат, да отделя от себе си някакво ухание. Докато зрее, крушата не позволява да я буташ. Приближиш ли се при нея, тя казва: Не ме бутай! Щом узрее, тя сама се предлага и казва: Сега можеш да ме ядеш. Ако в първия случай не я буташ, ти вършиш волята Божия. Ако във втория случай, когато крушата казва да я изядеш, изпълниш желанието й, ти пак вършиш волята Божия. Следователно, докато плодът зрее, не го пипай. Узрее ли, можеш да го откъснеш и изядеш.

Мнозина искат да обичат и да бъдат обичани. Какво означава обичта? Да обичаш някого, това значи, да го изядеш. Този човек е дошъл при тебе, ти го приемаш като цар: сваляш горната му дреха и го въвеждаш в гостната си стая, дето го чакат големи почести и уважения. Ако гостът ви е близък, вие ще го целунете и след това ще пристъпите към опитването, ще видите, сладък ли е, или не. В обикновения живот този процес наричаме ядене, но за високо издигнатите хора той се нарича още обич. Кажете ли това на обикновения човек, вие ще го смутите. Той не разбира дълбокия смисъл на обичта. Колкото да му говорите за обичта, той не може да я разбере. Ако му кажете, че човек не може да обича всички хора, той мисли, че това е ограничение. Питам: как ще обичате пчелата? Да я обичате, трябва да я поканите в дома си, на гости. Да я поканите, това значи, да й дадете мед да си хапне. Само при това положение тя може да ви посети. Щом се свърши меда, тя веднага ще ви напусне. Вие, обаче, не можете да я изядете, т. е. не можете да й дадете съответно място в сърцето си.
Като е дошъл на земята, човек се нуждае от общение с хората. Обаче, за да влиза в общение с хората, да се свързва с тях, човек трябва да спазва две условия: да цени човека и да го обича. Такива са отношенията между душите в невидимия свят. Ето защо, ако някой от вас влезе в общество на разумни същества от невидимия свят, той ще се върне с големи подаръци. От тия подаръци той може да се ползва цял живот. Това показва, че те са го оценили и обикнали, и той ги е оценил и обикнал. Ако слезе на земята без подаръци, както е отишъл, това показва, че нито те са го оценили, нито той ги е оценил, вследствие на което, помежду им не се е създала никаква връзка. Следователно, когато човек се оплаква от сиромашията си, това показва, че той не е обикнал и оценил Бога, както трябва. Ако обичате Бога, невъзможно е Той да се откаже от вас, да ви остави в лишения. Невъзможно е да обичате някого, а той да не ви отговори, да не е готов да ви направи някакво добро. Щом не е готов да направи нещо за вас, вашата любов към него е била користна. Вие не сте направили за него никаква услуга, не сте се пожертвали. Когато обича някого, и пчелата се жертва. Тя дава живота си за него. Някой човек страда от ревматизъм в краката, но не може да се излекува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лекарите, но и те не могат да му помогнат. Най-после, на помощ му иде пчелата. Като го ужили няколко пъти по краката, ревматизмът му изчезва. Пчелата забива жилото си в крака му, а заедно с това жертва и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отделя, вие можете съзнателно да се лекувате.

Съвременните учени изучават водата, нейните свойства и я използват за лeкуване, но не по един и същ начин. Някои препо-ръчват студени компреси, а други – топли. Когато на болното място поставят студени компреси, става свиване на капилярните съдове, вследствие на което се предизвикват особени реакции в организма. Турят ли на болното място топли компреси, реакциите са благотворни. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което и кръвообръщението се подобрява. Като знае свойствата на топлата и на студената вода, човек може да се лекува и по духовен начин. Запример, вместо с топла вода, човек може да се лекува с мисълта си, която внася също такова разширяване на капилярните съдове, каквото и топлата вода.

И тъй, както в организма на човека има две течения – артериално и венозно, така и в мисълта му съществуват тия две течения. Артериалното течение внася в човека радост и веселие, прави го бодър и разположен; венозното течение го прави скръбен, песимист, неразположен. Чрез скръбта се пречиства кръвта на човека, но докато се пречисти, той е недоволен, гневен, иска да се кара с хората. Не е лошо понякога човек да се кара, но трябва да знае, как да се кара, какво да каже. Като срещне някой лош човек, той трябва да му каже: Ти си много добър, повече, отколкото трябва. На богатия трябва да каже: Ти си богат човек, но много си се натоварил, има опасност гръбнакът ти да се счупи. Внимавай, да не се намериш под тежестта на богатството, което си спечелил. На силния да каже: Ти си много силен човек. Дето минеш, каквото хванеш, става на прах. Богатият ще пита, какво да прави, за да излезе от тежкото положение. Той ще му каже, че трябва да стане щедър, да дава. На силния ще каже да работи, да помага на слабите, за да изразходва излишната си енергия. На добрия ще каже да прояви добротата си, освен към себе си, още и към своите ближни.

Ще приведа един пример за изяснение на идеята си. Някога живял един голям скъперник, който мислил само за богатства. По това време се явил един млад момък, придружен от няколко слуги, които носели голям вагон, пълен с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали на пътя си, те раздавали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората започнали да се стичат към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Скъперникът се научил за това и веднага тръгнал към мястото, дето се раздавали благата. Той видял, че хората носят малки и големи чинии, но му се видели недостатъчни, затова взел със себе си един голям сандък, с който се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал на земята и чакал. Момъкът заповядал на слугите си да турят сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него една след друга лопати, пълни със скъпоценности. Силно обременен от тежестта на сандъка, скъперникът започнал да вика: Достатъчно е вече. Престанете да ме товарите, не мога да дишам вече, задушавам се! Момъкът погледнал към него и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите му, нека си научи урока. По този начин, разумният свят искал да му даде добър урок, да разбере, че той е живял изключително за себе си и всякога е взимал повече, отколкото трябва.

И тъй, страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен последствия от тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел от благата повече, отколкото трябва. Човек не трябва да се лакоми. Достатъчно е да му сипят от тия блага в една малка чинийка. Колко струва днес един грам диамант? Ако един грам диамант струва много, колко повече ще струват благата, които невидимият свят е дал на всеки човек. Лакоми ли се да вземе повече от това, което му е дадено, човек ще се намери в положението на рибата, т. е. в живота на многото желания и големи страдания. Водата не може да даде на рибите това, което им е необходимо: храна, въздух, светлина. Тя ги прави подвижни, но ги лишава от ония условия, които човек има. Те нямат говор, нямат никаква култура. Техният живот е живот на самоизтребване. По тази причина някои риби са успели да излязат от условията на водата и са се превърнали на птици. И като птици те не са доволни от живота си, вследствие на което се стремят да влязат в по-висока област на живот. Що се отнася до елементите: въглерод, водород, кислород и азот, трябва да се знае, че те не са предали никакви особени свойства на съществата, които живеят във водата и във въздуха, вследствие на което, те се стремят да излязат от тези среди да влязат в областта, дето човек живее. Големи аристократи са елементите, с които съвременната химия си служи. Ако не знаете, как да постъпвате с тях, вие ще пострадате. Знаете ли, колко учени хора, колко химици са пострадали от радия, докато научат свойствата му? Запример, хората често си играят с динамичната любов, без да подозират, каква вреда може да им причини тази любов. Динамичната любов може да пресуши сърцето на човека, да го превърне в пастърма. Съвременните хора, млади и стари, искат да обичат, без да подозират, че обичта е сложна наука, за изучаването на която са нужни хиляди години. Да обичаш човека, това значи, да го изучаваш. Човек не може да обича себе си, но въпреки това, не може да се освободи от егоистичната любов. Най-големите нещастия се дължат, именно, на тази любов. Тя предава на човешкото сърце повече топлина, вследствие на което, след известно време, то се овъглява. От тази любов умът пък почервенява, и човек става неврастеник. Най-после и волята на човека става черна. Почернее ли волята му, той минава за лош човек. Това е фигуративно изобразяване на промените, които човек претърпява. За да се избави от изсушаване на сърцето, от почервеняване на ума и от почерняване на волята си, човек трябва да се стреми към разумната любов. Той трябва да стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля.

Като ученици, вие трябва да се стремите към превръщане на червения и черния цвят в бял. Ако учените хора са дошли до положението, да превръщат варовитите камъни във вар, с която да белосват къщите си, не трябва ли също така те да придобият изкуството, да превръщат черния и червения цвят в бял? При това, те трябва да получават такъв бял цвят, който да не се изменя никога. Получат ли веднъж този цвят, той трябва да се запази за вечни времена.

И тъй, като стане от сън, човек трябва да се спре върху някоя съществена мисъл в ума си, която да му покаже, какво да прави, как да дава от това, което е придобил. После, той трябва да се спре върху едно съществено чувство в сърцето си, което да му покаже, как да приема благата и как да ги обработва. Най-после, той трябва да се спре върху една съществена постъпка, която да послужи като модел за по-нататъшните му действия. Човек трябва да знае, че всяка негова постъпка, към когото и да е, е постъпка към Бога. Човек трябва да бъде внимателен, главно към ония хора, коитр са родени от Бога. Онзи човек е роден от Бога, който има светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и крепък дух. Всеки човек, който не притежава тия качества, е роден от подобния си. Срещнете ли човек, роден от Бога, отправете всичката си любов към него. Да срещнете такъв човек, това значи, да сте придобили нещо ценно в живота си. Стремете се всеки ден да срещате по един такъв човек. В сегашния си живот, обаче, човек едва ли има вьзможност да срещне поне един човек, роден от Бога. Всички хора, които днес срещате, това са слуги на родения от Бога. Когато се казва, че човек трябва да има будно съзнание, това подразбира, да пази момента, когато трябва да срещне истински родения човек. Не спази ли този момент, той изгубва добрите условия на своя живот. Да се влюби човек, това не значи, да търси някого, за когото да се жени, но да намери онзи, който истински е роден. Срещне ли такъв човек, той е приел великото благословение на живота. Не го ли срещне никога, той е изложен на големи страдания. Всеки търси този човек, но той не се намира лесно. Кога можете да видите слънцето? Когато изгрее. Никой не може да види слънцето, преди да е изгряло и след като е залязло.

Следователно, искате ли да видите най-отдалечените звезди на небето, вие трябва да си послужите с телескоп, който силно увеличава и приближава предметите до човешкото око. Каквото представя телескопът за физическото зрение на човека, такова нещо е умът за духовното му зрение. Ако умът на човека не е буден, той не би могъл да увеличи всички форми, които Бог е създал и не би могъл да ги изучи. Нямате ли светъл и буден ум, вие ще минавате край тия форми, без да ги познавате. Вие ще минете и край родения от Бога, без да го познаете. Имате ли светъл ум, имате вече една възможност да срещнете този човек. Ако имате и добро сърце, възможностите ви се увеличават – два пъти ще го срещнете. Ако имате възвишена душа, три пъти ще го срещнете. Ако духът ви е крепък, четири пъти ще го срещнете. И най-после, ако обичате Бога, всеки ден ще го срещате. Това е една от великите истини на живота. Не мислете, че е лесно да срещнете човек, роден от Бога. Това е Божествено благо, а Божествените блага се дават само на онзи, който може да ги оцени. От момента, в който срещнете този човек, положението ви се изменя коренно – с вас става голям преврат. И Адам, преди да влезе в райската градина, беше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите условия, постави го в рая, да управлява животните, да им бъде господар. Едно се искаше от Адама – послушание и разумност. За да запази новите условия, Адам трябваше да изпълни това, което се искаше от него. Всеки човек, който иска да се върне в рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само, че няма да се върне в рая, но той ще изгуби и сегашните условия, ще се намери в положението на животно, което маха опашката си и се състезава с другите животни.

И тъй, дръжте в ума си прави и добри мисли, за да придобиете онова, към което душата ви се стреми. Нашата цел е да дойдете в съгласие с великия Божествен закон, който работи в света. Предавайте мислите си добре, без да се ограничавате. Стремете се към всичко онова, което Бог е създал. Не можете ли да постигнете желанията си, не се обезсърчавайте, нито се сърдете. Не е лошо човек да се сърди и гневи, но трябва да е готов за това. Гневът е енергия, която се стреми да излезе навън. За да излезе тази енергия навън, човек трябва да е готов, да знае, как и накъде да я отправя. Не е ли готов, той трябва да отложи войната, докато се въоръжи добре. Има смисъл човек да воюва, но когато е готов, когато е сигурен, че ще победи. Докато се приготви, той трябва да се учи. Какво печели човек, ако каже на някого, че е лош и невъзпитан?

Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да учите. През много училища и учители ще минете, докато свършите науките си. Като ученици в отделенията, ще минете през едни учители; като ученици в прогимназията, ще минете през други учители; в гимназията – през трети; в университета – през четвърти. Най-после, ще влезете в училището на невидимия свят, дето трябва да имате отлични бележки. По всички предмети трябва да имате 12 – най-високата бележка. Първо ще ви запитат, обичате ли майка си и баща си. Кажеш ли, че ги обичаш, веднага ще ти дадат една свещ и ще те накарат да я запалиш. Тази свещ може да се запали само при мисълта за майка ти и баща ти. Ако свещта не се запали, ти не обичаш майка си и баща си. Тогава пак ще се върнеш на земята, да работиш отново. След време, пак ще те поставят на същия изпит. Докато свещта ти не се запали при мисълта за майка ти и баща ти, ти не можеш да бъдеш ученик в училището на невидимия свят.

Мнозина казват, че човек може да живее и без запалена свещ. Те се заблуждават. Човек не може да живее без запалена свещ. Запалената свещ представя човешкия ум, който свети в тъмнината и води човека в правия път. Ако дадат на човека една задача, той ще я разреши, само ако мисли. Ако не мисли, той не може да реши задачата си. Човек трябва да мисли непрестанно. Ако някой се разгневи, накарайте го да донесе две-три кофи вода, да измие дъските. Като започне да работи, той ще изразходва събралата се в него енергия, и гневът му ще изчезне. Гневът не е нищо друго, освен разтърсване на плодните дървета в човека, да падне от тях онова, което е непотребно.

Основната мисъл, която трябва да носите в ума си, е, че Бог се изявява на човека чрез всички правилни прояви. Като яде човек с благодарност, като диша правилно, Бог му се изявява. Във всяка права мисъл, във всяко благородно чувство и във всяка добра постъпка, Бог пак се изявява на човека. Натъкнете ли се на някакво благородно чувство, радвайте се, защото Бог се изявява чрез него. Вие можете да не виждате това, но някога ще Го видите и разберете. Вие не знаете, какво е приготвил Бог за вас. Вие бързате, искате да постигнете всичко изведнъж. Това е невъзможно. Колкото да се мъчи детето, което е влязло в първо отделение, по никой начин не може да следва науката на университета. За университета се изисква повече наука и знания, но това не трябва да обезсърчава детето. Като учи редовно и с любов, детето ще дойде до положение, да се изявява като любов. Значи, младият трябва да изучава любовта, възрастният – мъдростта, а старият – истината, т. е. приложение на нещата. Любовта, мъдростта и истината, това са три хапки в Божествения свят. Всеки човек трябва да опита тези три хапки, да задоволи своя духовен глад. Като млад, човек трябва да изучава живота; като възрастен, човек трябва да изучава знанието и светлината, а като стар, той трябва да изучава методите за прилагане на нещата в живота.

Сега ви пожелавам да приемете любовта, мъдростта и истината в себе си като насъщен хляб, който ще ви даде сила да нареждате работите си добре.

 

12 юли, 2 ч. сл. об.

 


Реалното в живота

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

РЕАЛНОСТТА НА ЖИВОТА

Размишление.
„Бог е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят"

Йоана 4: 24

„Бог е дух." Думата „Бог" на всички езици е неразбрана. Тя не е просто понятие. Човек трябва много време да я изучава, докато я разбере. Като неразбрана дума, тя не допринася никаква полза. Само разбраните неща могат да принесат полза на човека. Бог е Дух, или Духът е Бог, това е едно и сащо. Не е важно, как ще го изговори човек; важно е да го разбере. Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота. Дали човек отрича или признава тази реалност, не е важно. Колкото да я отрича, колкото да се съмнява в нея, колкото да философствува върху съществуването й, в края на краищата човек усеща, че нещо го ограничава и не може без нея. Без нея той не може да живее. Както човек не може да живее без въздух, така не може да живее и без тази реалност. Колкото да отрича човек въздуха, колкото да казва, че може да живее без него, достатъчно е няколко минути само да престане да го възприема, за да разбере, че не може да живее без въздух. Физическият живот на човека се обуславя от дишането. Престане ли да диша, животът му се прекратява. На същото основание казвам: Престане ли да мисли за Бога, човек умира. Понякога животът на човека се обезсмисля, понеже той търси реалността в сенките. Той мисли, че това, което го обикаля, е реално. Това, което обикаля човека, е относителна реалност, т. е. сенки на реалността. Докато вярва в сенките на реалността, човек става суеверен, постоянно губи нещо от себе си. Вярва ли в абсолютната реалност, той расте и се увеличава, придобива знание, сила и богатства. Който живее в сенките на реалността, той гладува, изпада в сиромашия. Влезе ли в истинската реалност, той започва да се храни добре, влиза в изобилието на живота.

„Бог е Дух". За да разбере дълбокия смисъл на тия думи, човек се нуждае от светлина на ума. Той трябва да влезе в светлината на живота, която разкрива присъствието на Бога. Който е влязъл в тази светлина, само той може да види широкия свят около себе си. Чрез тази светлина човек вижда живота вътрешно. Без нея той вижда света по отражение, а не направо. О6ширен е реалният свят, вследствие на което човек не може да го схване. Запример, какво нещо е слънцето, човек го схваща по светлината, която иде от него, но какво в същност представя, той не знае. Учените казват, че слънцето е горящо тяло, с висока температура, която, според различните учени, е различна: от 5000° – 45,000,000°. Обаче, никой учен не е ходил на слънцето, да има абсолютни знания за него.

Щом се говори за слънцето, това показва, че прости и учени знаят нещо положително за него. Всички знаят, че слънцето е носител на светлина и на топлина. Според това, как падат слънчевите лъчи на земята, какъв е ъгълът на падането им, топлината бива по-силна и по-слаба. Забелязано е, че различните температури действуват различно върху телата. Запример, при слабата топлина телата замръзват, при умерената – растат, а при силната се топят. Слабата топлина е за слабите същества, умерената – за обикновените, а силната – за силните, разумни същества. Че наистина при умерената топлина живеят обикновените същества и по-голяма част от човечеството, виждаме по това, че температурата на човешкото тяло е едва 37 градуса. Увеличи ли се с три-четири градуса, човек заминава за другия свят. Обаче, има микроби, които живеят и над 120 градуса, а някои издържат и до 500 градуса.

Това са научни твърдения, които се нуждаят от доказване. Според сегашните учени слънцето е горящо тяло, а земята е твърда, тъмна маса, която се осветява от слънцето. Вътрешността на земята е огнена, разтопена маса, а повърхността й е твърда, поради налягането, под което се намира. Значи, твърдостта на някои хора се дължи на същата причина. И те, като земята, се намират под голямо налягане. Често в природата стават големи депресии, големи налягания. Тогава хората се чувствуват крайно неразположени. Щом мине депресията, и неразположението им изчезва. Депресия съществува и в психическия живот на човека. Запример, всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а всяка неразбрана мисъл – депресия в ума. Разбере ли ги, човек изпитва голяма радост. В него настава вътрешен мир и спокойствие. В Божествения свят разбраните мисли и чувства представят плодове, с които човешкият дух се храни. Не се ли храни с такива мисли и чувства, духът постепенно отслабва и става немощен, както тялото на човек, който не се храни добре. Слабият, мършавият човек не може да бъде красив. Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли да бъде красив, с приятно лице, с ясен поглед, човек трябва да знае, каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива духовна и физическа красота. Не е ли едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек.

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога. Които не са приели Христовите мисли, те живеят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога. Безсмъртието седи в познаването на Бога. Затова е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Защо трябва да вярва човек? За да живее. Ако не вярва, ще умре. Следователно, ако искаш да умреш, не вярвай; ако искаш да живееш, вярвай. Ако искаш да страдаш, не вярвай; ако искаш да не страдаш, вярвай. Страданията са резултат на неразбрани мисли, чувства и постъпки. Каквато е разликата между изкуствения плод, направен от човека, и естествения, създаден от природата, такава е разликата между разбраните и неразбрани мисли. Щом има разлика между разбраните и неразбрани мисли, и резултатите, които те произвеждат, ще бъдат различни.

Неразбраните мисли, чувства и постъпки в човешкия живот произвеждат скръб, мъчнотии и най-после смърт; разбраните пък произвеждат радост, веселие и живот.

Като говорим за разбрани мисли, ние имаме пред вид тия мисли, които са произлезли от Божествената светлина. Духът се храни само с Божествени мисли. Казано е същевременно, че Бог е Любов. Значи, като се храни с Божествени мисли, Духът ражда любовта. Плодът на Духа е любовта. Любовта пък ражда живота. Ето защо, за да влезе в реалността на Духа, човек трябва да мине през любовта. За да разбере любовта, той трябва да мине през живота.

„Бог е Дух." Вярващите четат този стих, но въпреки това търсят начин, как да повярват в Бога, в Неговия Дух. Питам: може ли човек да повярва в слънцето, докато слънчевата светлина не го озари? Може ли да повярва в огъня, докато не възприеме неговата топлина? Може ли да повярва в хляба, докато не опита живота, който се съдържа в него? Може ли да повярва в словото на кого да е, докато не го опита? Много от това, което говоря, може да ви се вижда неразбрано, или можете да мислите, че го знаете. Както да мислите, вие трябва да изпитвате нещата. Понеже хората не изпитват нещата, и много от тях приемат наготово, може да се каже, че те знаят малко неща. Те имат много синтетически и аналитически знания, но нямат психически знания. Малко от знанията им са станали тяхна плът и кръв. Когато анализира веществото на тялото, химикът го разлага на съставните му части. Като синтезира веществата, химикът образува все по-сложни съединения. Като разлага сложните тела и синтезира отделните елементи в сложни съединения, химикът извършва ред процеси, които заслужват изучаване. Ако при съединяване на два елемента получите някакъв газ, той може да се запали и да свети, но може и да избухне. При разумното използуване на газа, вие можете да получите светлина, а при неразумното му използуване, смесен с въздуха или кислорода, той може да се запали и да избухне. Много химици са пострадали при такива експлозии.

Един виден американски професор получавал пред студентите си едно взривно вещество, чиято експлозивна сила била десет пъти по-голяма от тази на динамита. За тази цел той взел една малка част от него и я запалил. Като знаел експлозивната сила на това вещество, щом го запалил, професорът казал на студентите си: Бягайте вън! Моментално аудиторията се изпразнила – професорът със студентите се намерили вън. Опасно нещо са взривните вещества. И най-малката частица от тия вещества съдържа толкова експлозивна сила, че може да произведе големи нещастия. Като работи с такива вещества, човек трябва да знае, как да ги употребява.

Има думи в човешката реч, които съдържат голяма експлозивна сила в себе си, вследствие на което произвеждат взрив в човека. Достатъчно е възлюбеният на момата да й каже, че не я обича, за да се върне тя дома си смазана и убита: погледът й става мътен, лицето й почернява. Животът изгубва смисъл за нея, не й се живее. Защо? Възлюбеният й казал, че не я обича. Той произнесъл една дума, с която раздвижил малко въздуха, и тя не иска вече да живее. Какво трябва да направи момата? Тя трябва да научи закона за превръщане на нещата. Вместо да повтаря думите „не ме обича", тя трябва да ги превърне, да каже „мене обича". Или, каже ли й възлюбеният, че не я обича, след отрицателната частица „не", тя трябва да постави запетая. Тогава смисълът на думите ще стане положителен: Не, мене обича. Следователно, за да не страда излишно, човек трябва да се научи да поставя запетаи след всички отрицателни мисли. Каже ли някой, че Бог не го обича, след частицата „не" веднага трябва да тури запетая: Не, Бог ме обича. Единственият, който обича, това е Бог. Ако някой мисли, че Бог не го обича, причината за това е той сам. Като не разбира законите, той отправя лоши мисли към Бога. Тия мисли, като негово дело, се връщат обратно при своя създател. И човек, като не знае, че лошитъ мисли, които идат към него, са собствено негово произведение, счита, че те идат от Бога. Не, Бог не се занимава с отрицателни мисли. Сега, като знаете този закон, никога не казвайте, че този, или онзи не обичате. Кажете ли, че не обичате някого, вие вършите престъпление по отношение на Бога. Във всеки човек е вложено нещо красиво и велико, заради което трябва да го обичате. Казано е в Писанието: „Възлюбил е истината в човека". Значи, във всеки човек е вложена частица от Бога. Всеки човек се нуждае от любов, затова трябва да се обичате. Да обичаш някого, това значи, да го храниш. Да те обичат, това значи, да те хранят. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Изпратете на човека една светла, разбрана мисъл и го оставете свободен. Той ще приеме мисълта ви, ще я обработи, т. е. ще се нахрани с нея, и след време ще ви изпрати друга някаква мисъл, от която вие ще се нахраните. Едва се домогнат до любовта, хората започват да я губят. Те искат да я задържат само за себе си. Забелязано е, че когато двама души се обичат, те затварят всички кранове в себе си, да не излезе любовта навън. Те искат сами да я използуват. Не, щом се нахрани, човек трябва да даде останалото ядене на други хора, и те да се ползуват от любовта. Два вида любов има в света: любов на сенките и любов на реалността. Любовта на сънките е любов на ограничения и страдания. Ние не говорим за тази любов. Ние говорим за реалната любов, която нито ограничава, нито се ограничава. Любовта, която се описва в романите, е любов на сенките. Тази любов бива три вида: драматична, комична и трагична. В драматичната любов и героят, и героинята страдат. Те страдат един за друг, припадат, докато се оженят. Щом се оженят, никой вече не припада. В трагичната любов героите умират. В комичната любов героите остават живи и всичко превръщат на смях. Те не гледат сериозно на живота. Трагедията има отношение към ума, а драмата – към сърцето. В реалната любов няма страдания, няма смърт. Там връзката между душите се усилва и никога не се къса. В реалната любов има растене и постижение.

И тъй, знайте, че човешката любов е любов на сенки. Тя представя външна, красива дреха, с която сърцето се облича. Щом се облече в тази дреха, вместо да се радва, сърцето започва да страда. Защо? Дрехата не му е удобна. Тази любов постоянно взима. Тя нищо не дава на човека, вследствие на което той се намира в голямо противоречие. Какво виждаме в живота? Двама души се обикват, но по неразбиране на законите и двамата се натъкват на любовта на сенките, която само взима. Единият иска да вземе, и другият иска да вземе, докато един ден се намразят. За да запазят любовта си, те трябва да минат в реалната любов, която се отличава с даване. Ако не дава и не взима, човек не може да бъде обичан. Човек трябва да знае, кога да приеме Божията Любов и кога да я даде. В любовта нещата трябва да стават на точно определено време.

Като говорим за любовта на сенките, човек не трябва да се самоосъжда: той не трябва нито да се подценява, нито да се надценява. Човек трябва да има правилна мярка, с която да мери нещата, да знае, че има две ценни неща в себе си: дух и душа. Като знае това, той не трябва нито да подценява духа и душата си, нито да ги надценява. Духът и душата представят майката и бащата в човека. Следователно, обичайте баща си – своя дух, и майка си – своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свет.

„Бог е Дух." Къде се проявява Бог? Бог се проявява в ума чрез светлината, в сърцето – чрез топлината, във волята – чрез силата. Бог се проявява още в душата и в духа на човека. Ако в тия пет места не можем да намерим Бога, никъде няма да Го намерим. В душата на човека зреят всички благородни и възвишени чувства. Те зреят, благодарение на Божествената топлина и светлина. Не само душата на човека трябва да ражда, но умът и сърцето също трябва да раждат. Какъв ум е този, който не ражда мисли? Какво сърце е това, което не ражда чувства? Каква воля е тази, която не ражда сила? Следователно, умьт трябва да ражда светли мисли и да ги отхранва. Сърцето трябва да ражда топли чувства и да ги отхранва. Волята трябва да ражда сила, която постоянно да се увеличава. Ако не може да отхранва своите мисли, чувства и постъпки, човек ще ги осакати, а същевременно ще осакати и себе си. Мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат здрави, разбрани, защото влизат в строежа на неговото тяло. Същевременно те влизат и в строежа на бъдещия свят.

Сега се твори нов свят. Този свят е проектиран в пространството като върху платно. За да го разбере, човек трябва да се вглъби в себе си. За тази цел той трябва да започне да изучава малките величини. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят малки величини, които човек съзнателно трябва да изучава. Дойде ли една светла мисъл в ума ви, вижте, как се е родила, какъв е произходът й и т. н. Дойде ли едно благородно чувство в сърцето ви, намерете неговия произход. Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки като отбелязвате минутата, часа, деня и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена през пролетта, има едни свойства, през лятото – други, през есента и зимата – различни свойства от тия на първите два сезона.

Когато спря при кладенеца да си почине, Христос се разговаряше със самарянката. Той й говореше за живата вода, а тя разбираше обикновената вода и се чудеше, как може да й даде вода, когато няма почерпало. Сега и вие мъчно разбирате въпроса за мисълта и, в края на краищата, ще кажете като самарянката: Дай ни от тази вода да не ожадняваме. Най-после Христос каза на самарянката: „Иди и повикай мъжа си!" – Нямам мъж. Мъжът представя човешкия ум. Значи, самарянката нямаше ум, т. е. в нея не беше събуден висшият ум, който възприема правилно нещата. Като живее, човек трябва да работи върху себе си, да развива своя възвишен ум. Да прояви човек своя възвишен ум, това значи, да прояви мъжа в себе си.

Днес всеки човек иска да бъде мъжествен, да прояви характер и сила. Човек не може да бъде мъжествен, ако няма ум. Човек не може да бъде устойчив, ако няма сърце. Умът развива мъжественост, а сърцето – устойчивост. Затова, именно, мъжът се отличава със сила, а жената – с устойчивост. Пуснете жената в празна къща и вижте, какво ще стане. След няколко години къщата ще бъде пълна. Това, което човек върши отвън, същевременно става и вътре в него. Понеже едно от качествата на сърцето е да събира, затова и жената събира, пълни къщата. Човек не се нуждае от много неща. Малко неща са нужни на човека, но съществени.

Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на земята от разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората, и затова специално слизат на земята да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги на време, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек.

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". Това значи: Аз имам задача да изпълня волята на Отца си, а не моята воля. Всеки човек е изпратен на земята да изпълни волята Божия. За тази цел на всеки човек е дадена специална мисия. Тази мисия се заключава във възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. Изпълни ли мисията си, както трябва, човек е придобил нещо ценно, което може да занесе на другия свят със себе си.

 

16 юли, 5 ч. с.

 


Просмотров 344

Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2020 год. Все права принадлежат их авторам!