Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Организиран и неорганизиран живот 4 часть



Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност. Болестта е едно състояние. Да правите различие между едно болезнено и здравословно състояние. Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Туй, в което вярваш в даден случай, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Туй, което става, то е вярно. Същинската вяра е, в каквото вярваш – става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване. Водата пристига на своето място. Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.

Първото нещо, всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл. За какво мислите като станете сутрин? Да допуснем станете и първата мисъл, казвате: „Какво ще ядем?“ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям?“ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си, и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползуваш от силата на стиха и от силата на хляба. Казвам, ти създаваш едно неприятно състояние в себе си. Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв и ти ставаш. Та най-първо, никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, тури му много хубава вода, и тогава ти ядеш от немай къде. Тури му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение. Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После, за всичко вие бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но туй е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние може да постъпваме съвършено. Да кажем вие вземете френски да изучавате. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе французина, да те разбере. Някой път някой казва една дума, но той не я разбира, тази английска дума и той казва: „Сречи думата.“ Ако може да я сречеш, англичанина веднага ще я произнесе. В английски език „ре“-то едва се чува. Един българин и един германец натъртва „ре“-то. Англичанинът като говори едва ще чуеш „ре“-то. На немски или на български като изговорят „река“, „р“-то се чува силно. Англичанинът така ще го произнесе „р“-то, че едва ще го чуеш. И тогава ние казваме: „Какво иска да каже?“ Сега въпросът е за ония, духовните състояния. Старайте се, когато сте неразположени, силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното сътояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние, една дреха. Казвате: „Аз съм крайно неразположен.“ Вие мислите, че във вашето неразположение сте вие. Това е една дреха, която сте облекли. Не ви е приятно, съблечете я. Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не за всеки час, той може да си туря нов костюм, какъвто иска. Казвам в туй отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие турите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво!“ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който [е] минал през този път, може да ви покаже как да излезете. Някой път така е объркано. Някой път се докачите. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Туриш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така?“ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Значи, ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел. И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.





Казвам, вие сте в една опитна школа. Всичко, каквото се случва, трябва да направим един опит в тази Божествена наука, да знаем какво нещо е да се самовлада човек. Няма по-хубаво нещо от самовладането. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш, и казаното да е на място. За пример, обиди те някой. Представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска. Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне, удари го в лицето. Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но сръднята нека бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко ти е силата, на твоето самообладание. Понякой път, едно противоречие, когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш. Някой път кажеш: „Не искам да му говоря.“ Но представете си, че вие сте прост войник, а този когото не обичаш е генерал и генералът казва на войника: „Ще седиш мирно.“ Какво ще кажеш? – „Аз съм неразположен, не искам да говоря с тебе.“ Ти казваш, някой път: „Не искам да говоря с него.“ Но то е частично понятие. Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник!“ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле, казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Тогава, заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание. Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. Понякой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш?“ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник!“ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В Духовният свят, като псуваш, по радиото се [чува] псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи?“ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие! Тогава питам сега: Войникът, който е неразположен, има генерал насреща си. Войникът ще слуша. Ами, когато генералът е неразположен спрямо войника, войникът какво ще прави? Когато е неразположен войника, той трябва да мълчи, лесно може да оправи работата, но когато генералът е неразположен, там е мъчнотията. Когато генералът иска да те измъчи, как ще постъпиш? Казваш: „Сега съм неразположен“ – много добре. Туй е много лесно, когато съм аз неразположен, много лесно може да се справя, но когато генералът е неразположен, при туй положение, какво ще се прави? – Правилото на Еленка – баницата. Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога. Всеки един човек, в какъвто и да е смисъл, щом го ощетите с най-малкото, той веднага ще си измени своето мнение заради вас. Аз представих тук цифрите един милион, до единица. Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката. Поправете малките погрешки, понеже, ако не поправите малките погрешки, тия погрешки, единиците, се движат, че като направите една единица, понеже единиците се движат в един кръг, единиците стават десетици, стотици, хиляди. И една погрешка от единицата ще мине в милионите и тогава погрешките се увеличават. Някой път, една голяма погрешка се направи и се движи и влезе в единиците. Погрешките, които ги правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следующето прераждане.“ Но, в следующето прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили, сега е време, в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите. Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите. Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.

Първото нещо ви препоръчвам, да бъдете благодарни. В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от туй състояние зависи вашето бъдеще. Защото въпросът не е да бъдем генерали. Хубаво е да бъдеш войник, хубаво е да бъдеш и генерал. Но в Божественият свят, генералът, който изпълнява своите длъжности правилно и войникът, който изпълнява своите длъжности правилно, и двамата са еднакво почитани. Генералът, като генерал, ако постъпи правилно и войникът, като постъпи правилно, еднакво се зачитат постъпките на доброто, които са направили. Степента на доброто е еднаква.

Та казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки. А за да изправиш ти една погрешка, в музиката как се изправят погрешките? Капелмайсторът или учителят по музика, ако времето в ученика не е развито, не може да взема отмерено нотите. Щом времето е слабо, ти не може да дадеш съответно време. Някои ноти ще продължиш по-дълго време, а някои по-късо. Интервалите няма да спазваш. Тогава се нарушава тази вътрешна хармония. Представи си, че в тебе тонът е недоразвит. Ще вземеш с няколко трептения по-фалшив тона. Взел си малко по-висок тон, а мислиш, че е естественият тон. Вземеш „до“, но понижено, може да го вземеш и повишено. Погрешката седи в туй, че в даденият случай се изисква правилно да го вземеш, нито да е повишено, нито да е понижено. Вземеш понижено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е понижено. Вземеш „до“ повишено и казваш: „Това е „до“.“ „До“ е, но е повишено. Има три фази: понижено „до“, нормално „до“ и повишено „до“. Значи „до“-то в нормално състояние ще го вземеш. Повишеното и понижено „до“, трябва да знаеш и трите състояния да ги вземаш. Тогава знаеш този тон без да го пееш. Казва ти: „Вземи понижено „до“.“ Как ще го вземеш? Мъчно се взема. За пример вие имате песента „Иде, иде“. „Си“-то не е в нормално състояние, то е в понижение. „Си“-то може да го повишиш. Както е направено пианото не може да го повишиш. Но казвам, в духовният свят „си“-то може да го повишиш, а може и да го понижиш. Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако турите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там. Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог, в даден момент, ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти, като замине заекът, хукаш. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мисл[ете], че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш, едно благословение е. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне. В тях ще се покаже характера на човека какъв е. Ако може от туй състояние да се подигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си, да се освободиш, ти си умен човек.

Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече. Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа?“ – Обичай Го, за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрият ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича. Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Господ казва от него да замине. Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е. Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“

Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого. Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите? Него ще го направи един богаташ. Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега. Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти.

От книгата „Двигатели в живота“ прочетете беседата „Късият и дългият път“, на 94 страница.

Аз това не искам да ви го наложа. Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Туй трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява. Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм?“ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност. В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене. Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш!“

Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора?“ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. Понякой път вие мислите, че Той не мисли заради вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта. Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Що е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта, животът аз ето на какво може да го уподобя. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се подвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш. Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите, тъй както искате. Тази сутрин вие сте дошли откъде? Всеки от къщи дойде. Това показва – възможност имате. Ами, ако искахте да дойдете, [но] не можехте да дойдете? Казвам: Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш [се]. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане. В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувствуваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Туй заради мене е невъзможно.“ Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, недоволни сте, защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли? Допуснете, че един извор иска да извира. Водата, след като извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор, и всичките мушици, млекопитающи ще отидат от [на] извора, да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие. Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде сегиз-тогиз. Но, ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш? По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания. По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.

Считайте страданията, че вие сте един извор и че ще дойдат същества, които не ви са приятни. Вие ще бъдете с широко сърце. Ще изпратите водата на вашият живот по цялото течение на всичките, които заслужават и не заслужават, на всички ще дадете. Аз се радвам, че може да направите услуга на всички и Господ, като чуе, ще има добро мнение за вас.

Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се. Когато страдате, пак сте се прочули. А когато се радвате, онези, които са идвали ви се отблагодаряват. Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате. А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост. Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро. Писанието казва: „Всичко, което се случва [на] онези, които [любят] Господа, ще се превърне за добро.“

 

Отче наш

 

18 Лекция от Учителя,

1 февруари, 1939 година,

София, Изгрев

 


Основен тон

Издателска къща „Жануа-98“, 1999г.
КНИГА: Скръб и радост, МОК, Год. XVIII

ОСНОВЕН ТОН

Отче наш.

Какви бяха основните положения на миналата лекция? – /Организиран и неорганизиран живот./

Светът на красотата към кое спада? /Към организирания свят./ Грозотата е към неорганизираното. Злото е към неорганизираното. Доброто е към организираното.

Ако само се напише една точка, към кой свят спада точката? Има видими и невидими. Кои неща са видими и кои невидими? В обикновения живот хората се движат, значи имат математическо отношение. A:B. Туй е едно отношение. Туй отношение как може да го преведете в геометрическа форма?

(Фиг. 1) Каква форма имат отношенията? Сега вие се натъквате на една мъчнотия. Говори се за изкуство. В какво седи изкуството? Един художник има линия в изкуството. Например, Борис Георгиев има линия в своето художество. Красотата седи в линията. Той има деликатна линия на своето изкуство. Всичкото изкуство на него седи в линията. Някой човек има красиво лице. Художествено е направено лицето. Но туй лице, за да бъде тъй, то е вече първата степен на красотата. Тази красота трябва да има съдържание. Ние вече си служим с аналогия. Но аналогията сама по себе си нищо не доказва. Те се доизясняват само до известна степен. Да кажем, имате едно красиво шише. Приятно ви е. Но после това шише, не ви интересува само външната форма, вие се интересувате какво има вътре в шишето. Питам: Ако шишето е красиво, пък туй шише е празно, какво ще ви ползува това шише? Най-първо всички имате по една глава, нали? То е външната страна. Имате и лице. Но с какво е пълна вътре главата ви? Най-първо в главата ви има мозък, но в мозъка какво трябва да има? Имате външна коруба, имате външно вещество. В туй вещество трябва да се намери друго нещо, което е важно. Динамика трябва да има във веществото, дето се произвежда човешката мисъл. Защо ви е една глава, в която няма мозък, в който няма никаква динамика? Или другояче да уподобим, да си послужим с аналогия: Имате свещ добре направена, но тази свещ не гори. Защо ви е свещта? Какво е предназначението на свещта? – Да гори. Ами изгорялата свещ защо ви е? Има ли престъпление, когато свещта е изгоряла? Ако свещта гори и вие четете една книга, туй горене е на място. Ако тази свещ не гори, вие не може да четете, тази свещ не е на своето място. Няма предназначение за вас. Свещта е важна дотолкоз, доколкото може да ви служи. Може свещта да е хубаво направена, но не гори, тя няма отношение към вас. Казвам: Вие сте влезли в света на отношенията. Дотолкоз един човек има отношение към вас, доколкото може да ви бъде полезен в даден момент. Кое вие наричате „момент“? Което е част от времето, което е неизмеримо. То е един момент. Казва: „Моментално стана.“ Значи става в известно време, дето не може да се измери. Моментът се взима за единица мярка, с която вие мерите отношенията на хората, които имат към вас. В един момент може да бъде разположен и неразположен спрямо вас. Туй време вие нито сте го виждали, нито сте го почувствували. Кой е видял онзи момент? Виждали ли сте кога се запалва огънят? Вие виждате едно, вие виждате резултата – запаленият огън. Но онзи момент, в който във вас се заражда дълбоко една мисъл, виждали ли сте го? Казваш: „Искам да имам огън.“ Но виждали ли сте го? Имаш някаква идея за огъня. После започваш да мислиш как да го произведеш. Тогава вече имате една кибритена кутия, една клечка вземете, тогава имате някакво понятие как се палят клечките. След туй имате един резултат.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!