Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Организиран и неорганизиран живот 2 часть



Та казвам: Този живот как трябва да се използва? Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате. Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение. Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве. Старият не си изгубва съзнанието. Той седи със запазено, пълно съзнание.

Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години. Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят. Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял. Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял. Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма. Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.



Та в живота трябва да изучавате същественото. Същественото е цяла една наука. Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал. И той мисли, че всичко е разкъсано вече.

Да приведа един пример. Някои хора се обичат. Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени. Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна. Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.



Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят. И това не помага, и не това се препоръчва на човека. Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота? Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке. И после казват: Тя е много ударна, много е работна. Всичко все на нея възлагат.

Вие не сте разбирали духовния живот. Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят. Ако са съгрешили, ще се произнесе резолюция върху престъплението им. Ако не се съдите, ще ви съдят. Щом другите ви съдят, не зависи вече от вас каква присъда ще ви наложат. Единственият съдия, който правилно може да отсъди нещата, то сте вие сами. Казва се: Бог не съди. Бог като съди нас, ще съди себе си. И казва: Тия същества аз ги създадох и им прощавам. Той ги погледне, влиза в положението им, че ги отсъжда много добре. И тури по възможност най-малкото наказание. Всякога в света Бог като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички тургат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, тургат най-голямото наказание. Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е вънка. Та когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са вънкашни. Най-първо ние говорим за една обич на домашните. Писанието казва: Трябва да обичаме домашните, близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от вънкашните. Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от вънкашните. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си. Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към вънкашните.

Та казвам: В религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране. Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие? Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и за самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са прерогативи. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, в което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа. Много трудно е, мъчна работа е да се отнася човек добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Но ни най-малко да не се измени твоето състояние. А веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще подигнеш въпрос: Защо ми счупи стомната? – Ще кряскаш. Да не се завържеш така за една стомна! Или някой ти е казал една обидна дума. Няма да се спреш. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да турят думи, лично да те обидят. Някой нагласи една плоча да обиди когото и да е. Там пише: Голям калпазанин си! И който слуша, все за него се отнася. Който дойде, плочата казва: Голям калпазанин си. И на всекиго казва така. Тя повтаря едно и също нещо. И ако попитате плочата, тя ще ви каже: Така ме научиха, така говоря. Не го зная и аз лошо ли е, или не. Самата плоча не знае какво е „Голям калпазанин си“. И вие не знаете какво нещо е „Голям калпазанин си“. Какво значи „калпазанин“? „Кал“ значи нещо направено от кал. „Пазан“ значи нещо, което се лепи. Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго, по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш. И той казва: Само това виждам. Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам.

Мене сега ме интересува другият въпрос. Вие изучавате любовта. Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът. Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха. Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете. Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.

Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“. А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“. И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш. А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.

Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен. Аз да ви разправя този пример. Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш. Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите. Ако се скъсат, такива не прави на другите.

Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното. Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си. При всичкото си внимание, все капна някъде.

Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа. Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ. Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят. Та всичко да бъде чисто.

Когато някой ви обиди, вие казвате: Много е обидна тази дума, това не е за прощаване. Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно отколкото евреите, които разпънаха Христа. Та казаха: Той няма нищо общо с нашия народ.

Та всички вие в душата си дръжте този закон. А дали Господ ще прости, то е друг въпрос. Но ние трябва да простим. Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника. Аз го държа часовника сега. Някой казва: Ти нали знаеш всичко? Зная го.

Ще дойдат изпитания. То е малко изпитание. Дяволът ще ви тури някое изпитание. Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си. Този часовник сега, това е малка беля. Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир. И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.

Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов. Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние. Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен, и пак без пари. И Шлятер го излекувал пак наново. Случват се такива работи.

Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона. В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда. И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва. Любовта от всички неща ползва най-вече. Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.

Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи. Това е повидимому. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо. А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно. Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан. Все на слънцето ходя и все на земята живея.

Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика. Правете разлика в себе си, но само за маневра. Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка. И седи котката, и натисне някой щурец, и го изяде. Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да ги не бутате.

Та има нещо красиво в живота. И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята. Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет, без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Та считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни. Ако идете на концерт и държите в себе си една посторонна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Че всички умрели живеят! Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора? Казват, умрял този човек. Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.

Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате. А за всички други работи – считайте ги за предметно учение. И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва. Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите. Има много по-мъчни задачи от сегашните. Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки. И след като разрешите всичките задачи, и като се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.

7,07 ч. с.

 

Отче наш

 

16. Утринно Неделно Слово, държано
на 29 януари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

 

Небето – леко покрито с облаци. Времето – меко, приятно, не е студено.

На поляната направихме упражненията с Учителя.

 


Двете слугини

неделна беседа ИК "Жануа-98"

ДВЕТЕ СЛУГИНИ

Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета глава от пророк Авакум. Тя е главата, която представя неговата молитва.
Духът Божи.

Сега искам да бъда по-обективен. Думата обективен не е българска. Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен. Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят? На втория етаж. Къде е физическия свят? На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете. При това, те са само някои от тия, които аз считам важни. Колко още важни неща има, които не могат да се забравят. За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.

Казвам: Има едно зло в света, което е опасно. Има едно зло, което не е опасно. Мислете върху това философско изречение. Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими. Това показва, че животът е място за изправяне. Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си. Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.

Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно. Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър. Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е. Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие?“ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият?“ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат?“ Защо да не се карат? И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат?“ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек?“ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари?“ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда?“ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно. Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда? Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!