Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Здравословното състояние на човешката душа 5 часть



„Ще бъдеш блажен.“ Човек трябва да разбере големите блага, които му са дадени. Той трябва съзнателно да оцени живота, който има в себе си. Човек трябва да мине още една стъпка по-високо, за да влезе в Царството Божие. Човек е бил в Божествения живот, но после е излязъл от него и е влязъл в съзнанието на човека. Сега трябва да направи крачка напред в самосъзнанието, после в свръхсъзнанието, дето ще се отворят очите му. Тогава,именно, той може да получава писма от невидимия свят. И забележете, земята е красива по единствена причина, че представя отражение на онзи свят. Четиримата Папановци, които прекараха на Северния полюс, се крепяха благодарение на Русия и на руския народ. Те бяха в непрекъсната връзка с Русия, отдето им изпращаха с аероплани дрехи, гориво, храна. Там те можаха да прекарат в своите топли палатки, да правят своите наблюдения. Ако зад тях не беше Русия, те нищо не можеха да направят. Така и хората на земята се крепят благодарение на грижите на невидимия свят. Ако зад тях не седи този свят, от хората нищо не би останало. Сега всички хора на земята са Папановци, дошли от Северния полюс да правят научни изследвания. Зад хората седи невидимият свят със своите аероплани и радиоприемници. Наистина, тия Папановци имаха и неблагоприятни условия. Те се намираха при голям студ, до [минус] 35–40 градуса. Все таки, благодарение на тяхната издръжливост те можаха да прекарат толкова месеци. Често религиозните и духовните хора говорят за постижения. Те едва са в началото на своите постижения. На всеки човек предстой задачата да намери своето място и своето предназначение. Щом намери своето място и предназначение, той ще намери и смисъла на живота и ще почне да развива своите дарби и способности, които ще му донесат онова щастие, да бъде доволен от себе си и от окръжаващата го среда, а също и окръжаващата среда да бъде доволна от него. Като не разбира богатството, което му е дадено, човек казва: „Какво имам?“ Как какво имаш? Ти имаш пет пръста. Ако си пианист, какво ще правиш без един пръст? Ако ти липсват и двата или трите пръста, какво ще правиш без тях? Един пръст даже за пианиста струва милиони. Ще кажете, че ще свирите с един пръст. Аз не бих желал да свиря с един пръст. От един пръст ще излезе само един тон. Като дигне показалеца си нагоре, човек показва своята личност, своето достойнство. Той казва: „Аз съм човек, имам гордост, имам достойнство. Аз съм човек, който мисля.“ Когато дигне втория си пръст, човек иска да каже, че в него има чувство на справедливост, той прави разлика между добро и зло. Като дигне безименния си пръст, с това човек показва, че има чувство към красивото и великото в живота, има вкус, може добре да се облича. Малкият пръст пък показва, че човек има отношения с хората, знае как да се обхожда с тях. Ако няма малкия си пръст, човек не би знаел, как да се обхожда нито със себе си, нито със своя ближен. Всеки човек, който не се отнася добре със своя ум, със своето сърце, със своето тяло, неговият малък пръст започва да се деформира. Ако човек не се учи добре, не мисли правилно, не знае как да се облича и да цени красивото и хубавото в света, безименният му пръст започва да се деформира. Ако човек не постъпва справедливо, деформира се средният му пръст. И най-после, ако човек не оценява своето достойнство, това, което Бог му е дал, деформира се показалецът му. А онези, които не любят Бога, деформира се палецът им. Значи, палецът е свързан с чувството любов към Бога. Показалецът – с достойнството. Средният пръст – със справедливостта. Безименния – с наука, музика, изкуство. Малкият пръст – с правилна обхода. Тъй щото, като дигне човек ръката си нагоре, трябва да знае, какво да прави. Ще започнеш от палеца си – с любовта, която ще приложиш в своя личен живот. После ще я приложиш в справедливостта, в науката, в своите материални работи, в къщата си, във всичко, което вършиш. Всичко ще правиш с любов. Каквото правиш, учиш ли, обличаш ли се, всичко трябва да правиш с любов. Любовта трябва да бъде като подтик в живота ти. Само тогава животът ще има смисъл за тебе. Прави ли човека нещо без любов, това е робство, това е мъчение.





Сега аз не искам да ви заставям, да вярвате в това. Защото аз съм за онази вяра, която носи сила в себе си. Вяра, която не носи сила, е вярване, не е никаква вяра. Вярата трябва да носи сила, която може де се превърне в светлина и в топлина. Щом имаш вяра, ще имаш сила. Щом имаш сила, ще имаш светлина и топлина. И тогава всички неща ще бъдат възможни. Нямаш ли сила, нямаш светлина и топлина. Тогава нещата няма да бъдат за тебе възможни. Когато се казва, че човекът трябва да има вяра, разбирам онази вяра, която ще внесе в него сила Божествената сила. Сега хората търсят Бога вън от себе си. Не, Бога трябва да търсите в своя ум, в своето сърце, в своята душа, в своя дух. И тогава вие трябва да имате идеята, че онова същество, което свързва хората в едно, което ги повдига, което ги възкресява е Бог. Той мисли за всяко зрънце. Щом едно зрънце падне на земята, Бог започва да мисли за него и след време то израства. И понеже всичко в света се движи, всичко расте и се развива, всичко мисли, всичко благува и страда, ние трябва да знаем, че във всичко това участва Бог. Бог ни изпраща всичко това, като предметно учение. Със страданията Бог иска да ни покаже, кои са причините за страданията. За онзи, който не разбира смисъл на страданията, те са страшни. Онзи, който разбира страданията, започва да изправя погрешките си. И тогава страданията започват да се превръщат за него във велико благо. Запример, ако не е справедлив, човек ще си създаде ред неприятности и нещастия. Ако той е съдя, кой как дойде, ще издаде една строга резолюция. За всяко престъпление от страна на хората, той ще издава резолюция: да се обеси, да се затвори този човек. И какво се ползва от тези строги присъди? Всички тия хора, които днес е осъдил, след време ще му станат неприятели. Този човек станал съдя, цели 30 години съдил хората и с тези присъди си навлякъл толкова големи беди и нещастия, че цял живот няма да му стигне да изправи погрешките си. И какво излиза в края на краищата? Този човек с пари си купил нещастията. Ако аз съм съдя, ето как бих решавал въпросите. Ако трябва да осъдя някого за някакво престъпление, ще го извикам вечер у дома си и ще му кажа, че за извършеното престъпление му се пада голямо наказание, но ако обещае, че ще изправи погрешката си, ще му наложа най-лекото наказание, ще го държа три дена затворен и след това ще го освободя. Аз ви говоря за една висша справедливост. Учените искат да наложат едно наказание в обществения живот и с това да изправят хората. Не, това е невъзможно. Докато човек не приложи известно наказание първо върху себе си, той няма право да го наложи върху другите. И тогава, като го наложи върху другите, ще има добър резултат. Същото се отнася и до новите идеи, до всяко ново учение и нова теория. Какъв резултат мога да очаквам от едно учение, ако не съм готов първо да приложа това учение върху своя ум, върху своята душа, върху своя дух и върху своето сърце? Ако направиш една погрешка, кажи си: „За тази погрешка, ще те държа три дни в затвор.“ Не е ли готов справедливо да се съди, човек никога няма да се оправи. Седи някой и току съди себе си, казва, че е лош, че е грешен и т.н. Постоянно мисли за своята съдба, а нищо особено не прави. Казваш, че си лош, че си грешен, а не можеш да отделиш грешното от правото в себе си. Друг път казваш, че си умен, но не можеш да отделиш разумното от неразумното в себе си. И добрият и лошия живеят в едно тяло, но кой кого съди, не знаете. Бъдещият съдя трябва са бъде най-съвършения човек, да няма никакви слабости. И адвокатът, който защитава делата, трябва да бъде съвършен; и лекарят, който лекува хората, трябва да бъде съвършен; и учителят, който учи децата, трябва да бъде съвършен; майката, която ражда, също трябва да бъде съвършена; бащата, който се жени и той трябва да бъде съвършен. Всички хора, които се женят, трябва да бъдат съвършени.

Сега вече съзнават това. Какво поколение ще излезе от болни хора? В Германия поставят на големи изпитания младите, които мислят да се женят. Те искат здраво поколение. Бъдещото младо поколение ще иска още повече неща. Това показва, че иде нов порядък в света, дето всеки сам трябва да си даде отчет. Когато някой иска да се жени, той трябва да мисли, какво ще създаде. Когато Господ създаде света и човека, Той беше съвършен и създаде нещо съвършено. А ти, несъвършеният, искаш да създадеш нещо. Какво ще бъде това, което ще създадеш? Ще прилича на теб. То ще бъде едно хилаво поколение. Ние благодарим за такова поколение.

Мнозина идват при мене и казват: „Да обърнем този човек.“ – „Накъде ще го обърнете?“ – „Към Бога.“ Преди да обърне кого и да е, човек трябва да се постарае да обърне себе си. Ако може да обърне себе си, той може да обърне всички други хора. Ако себе си не може да обърне, никого другиго не може да обърне. Какво значи обръщането? Ти вървиш по пътя, но си с гръб към слънцето. За да се обърнеш с лицето си към слънцето, ти трябва да направиш един полукръг. Това значи да се обърне човек към Господа. Като се обърнеш с лице към Господа, кажи: „Господи, сега какво мога да направя?“ Ако попитате една соба, какво трябва да правите, тя ще ви каже: „Вземете огън, въглища и запалете огъня, да горя и да отоплявам.“ Тази соба има цена, докато грее и топли стаята. Щом престане да гори, тя изгубва цената си. Кюнците ѝ могат да бъдат златни, с различни украшения, но ако не гори, нищо особено не струва. За зимата тя няма значение. Ако простата соба гори добре и отоплява стаята, тя е за предпочитане пред красивата, която не може да отоплява. Днес всички хора искат да бъдат красиви. Добро е това желание, но ако в красотата си човек няма добродетели, тази красота не е на място. Под думата „доброта“ аз разбирам горивото. Добротата е горивото, което гори и отоплява. На такава соба човек може да си сготви, да си опече хляб, да се стопли. Какво струва такава соба? Обаче, ако на собата човек може да се стопли, да си наготви, да си опече хляб, тя е на мястото си.

Сега всички хора се оплакват, че са остарели и се приготвят за един свят, който не познават. Всички проповядват за един свят, който не знаят. Казвате, че Христос е казал така. Какво е казал Христос, това е друг въпрос. Спазвате ли всичко, което Христос е казал? Той е казал, че е излязъл от Отца си и е дошъл между хората да направи връзка с тях. Вие направихте ли тая връзка? Христос казва: „Дето съм аз, там сте и вие.“ На друго място казва: „Отивам при Отца си да ви приготвя жилище.“ Наистина, когато започнете да живеете заедно с Христа, вие ще разберете смисъла на живота. „И аз ще ви се изявя.“ Какво означават думите „Аз ще ви се изявя“? Когато отидете в дома на някой ваш приятел, той ще ви приеме сърдечно, ще ви запознае с домашните си, с жена си, с децата си. После ще ви заведе на разходка със своя автомобил или файтон, ако има такива. След това ще се върнете у дома му, дето ви чака богата трапеза. Там ще се нахраните добре, ще си починете. И след това пак ще ви върне у дома ви, като ви покани и друг път да го посетите. [Един българин разправяше] своите опитности. Като бил в Америка поканили го на гости в едно семейство. Той поканил, от своя страна, двама други българи. Като отишъл в семейството, хазяинът веднага го запитал: „Защо идват тия двама души с теб?“ – „Аз ги поканих.“ – „Да, но ние нямаме пред вид и тях.“ Сега и вие се намирате в същото положение: като ви поканят на небето, вие каните със себе си, най-малко още двама. Но едно трябва да знаете: когато вие каните, от своя страна, ще останете насред пътя. Когато Бог ни кани, това е едно нещо; когато вие каните, това е друго нещо. Ето защо, при положението, при което човек се намира, вие трябва да говорите само върху онова, което знаете, което сте опитали и преживели. Човек трябва да поддържа само онова, което е преживял, което е научил от растенията, от животните, от птиците, от млекопитаещите, както и от самите хора, от самия човек. Това, което днес знае човек, съществува от памтивека. Това, което човек е научил и преживял за онзи свят, за културата на човечеството, за науката, то ще му остане. Всички останали теории, които не съставляват никаква ценност за него, ще останат, като излишен товар. Какво се ползва човек от това, че знае, какво някой страда? Какво се ползва от това, ако знае, че съществува ад и рай? За кого е създаден адът? За страхливите. За кого е създаден раят? За смелите. Следователно, раят е място за страхливите, а раят – място за смелите. Всеки, който е страхлив ще отиде в ада; който е смел, той ще отиде в рая. Щом си страхлив, ти си в ада; щом си смел, ти си в рая. Страхът и безверието вървят заедно. Вярата е любовта пък вървят заедно. Затова човек трябва да бъде смел. В истината човек трябва да бъде абсолютно смел. Казвате: „Раят за мене ли е?“ Че за кого трябва да бъде раят? Раят е за смелия, раят е за любовта. Адът пък е за страхливия, за неверния. Ще кажете, че Бог е определил така – едни хора да бъдат в ада, а други – в рая. Не, това е криво разбиране. Човек сам определя своето място. Смелият сам определя своето място. За да бъде смел, човек трябва да бъде свободен. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не си свободен. Нито можеш да обичаш, ако не си свободен. Свободата не е нещо външно. Свободен човек е този, който разсъждава правилно. Свободен човек е този, който може да се отнася правилно със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Като знае това, той ще може да се отнася добре и с всички хора. Ако ти не можеш да се отнасяш добре със себе си и с другите хора не можеш да се отнасяш добре.

Казвам: Сегашните вярващи хора трябва да имат смелост, която да произтича от любовта. Без любов никаква смелост не може да съществува. Аз съм наблюдавал кокошката, колко е страхлива. Докато няма пиленца, докато не е станала квачка, достатъчно е да ѝ извикаш и тя бяга. Обаче, стане ли квачка, тя проявява голяма смелост. Тя е готова да се хвърли и на големи волове, които се осмеляват да нападнат пиленцата ѝ. Тя отваря уста, готова е да ги кълве, да се хвърля върху тях, за да защити малките си. Следователно, докато човек бяга от страх, той няма никакви пиленца. Щом е смел, щом е готов да се хвърли и върху вола, да го кълве, той има малки пиленца, с които лесно се справя. Той е готов докрай да ги защитава. Та и на сегашните хора им трябва идеал. Без идеал, те не могат да бъдат свободни, нито смели. Някой казва, че има някакъв идеал,а ще дойде друг отвън да му проповядва, че Бог не съществува. „Отде знаеш това?“ Не, аз не ви проповядвам един Бог от когото хората страдат. Аз ви проповядвам един Бог, Който изтегля хората от калта. Той насила заставя хората да излязат от кочината. Той им развали кочината и казва: „Хайде, излезте навън!“ Като види някой роб, Той му сваля юлара и го праща в гората да живее на свобода. Като види някой в затвор, той го освобождава и му казва: „Хайде, излез на свобода. Затова аз създадох света да живеете и да се радвате на свободата си.“ – „Ама аз така разбрах, така са ни учили.“ Бог казва: „За да живеете така изопачено, едно от двете е вярно – или ти не си разбрал учението ми, или криво са го проповядвали.“ Вие тепърва трябва да се освободите, да започнете с истината. За да бъдете свободни, тази година трябва да прецените всички блага и благословения, които са дадени лично на вас, на вашите близки, на всички народи и на цялото човечество. Всяка сутрин като ставате, поне по пет-десет минути отделяйте да благодарите за ума, за сърцето, за душата и за духа си, които са ви дадени. Благодарете, че на вас е предоставена цялата вселена, да се учите, да правите своите изследвания. Ще дойде ден, когато ще пребродите цялата слънчева система и ще научите много неща. Ако пожелаете да пребродите вселената, вие съвсем ще закъсате. Един учен астроном дълго време се молил да му помогне по някакъв начин Господ, да види всички планети, всички слънца, всички светове в пространството. Молитвата му се чула. Дошъл един ангел при него, извадил душата му от тялото, което оставил на земята да продължава своите физически функции и понесъл душата му из пространството. Така го водил месеци от една планета на друга, от една система на друга, докато най-после той запитал ангела: „Няма ли край това нещо?“ – „Няма край.“ – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята, защото не мога повече да издържа, ще пукна.“ Наистина, какво ще прави човек в пространствата? Той ще ходи от едно слънце на друго, но опитал ли е какво нещо е слънцето, какви жители живеят там? Много от съвременните учени казват, че на слънцето няма никакви жители, но там има само огън. Те не подозират, че онази енергия, която слънцето ни дава, се дължи на свободните умове в слънцето, които щедро дават от своята енергия. По този начин те искат и хората да живеят като тях. Това е реалност, не е нещо измислено. Че и другите същества на планетите, вън от нашата земя, могат да мислят като нас, че и на земята или има, или няма живот. Също така можете да питате и за другите планети, дали има живот там или няма. Един писател, Свинденборг си позволил да пише. Той казва, че е ходил на Юпитер, на Меркурий и на други планети и се е убедил от личен опит, че навсякъде има живот, всички планети са населени. Той не дава научни доказателства, но трябва да му се вярва. Научно не е доказано това. Обикновено учените дават своите научни заключения, които са верни. Някои от учените твърдят че и на Юпитер и на другите планети не може да съществува живот, като този на земята. Това нищо не значи. Животът на вселената не е еднообразен. Не е въпрос, какъв живот има в различните области на вселената. Важното е вие да бъдете свободни граждани, да се ползвате от благата на вселената. Аз се интересувам от вселената дотолкова, доколкото тя внася известни блага в моя ум, в моето сърце, в моята душа, в моя дух. Ако вселената няма никакво отношение към моя дух, към моята душа, към моето сърце и към моя ум, защо ми е тази вселена? Като живее, човек не може да не се интересува от вселената. Ние живеем, защото и вселената живее. И дотолкова, доколкото ние вярваме във вселената, като творчески принцип, чрез който Бог се изявява, дотолкова тя е жива за нас. Ако ние не вярваме, че Бог създаде света и че животът има смисъл, какво ще бъде нашето съществуване? Ако вие направите един човек автомат, когото облечете с най-хубавите дрехи, с цилиндър на глава, с ордени на гърдите, какво ще се ползвате от този човек? Той нищо няма да ни ползва. Ние се нуждаем от живи хора. Само онзи човек има смисъл за мене, на когото мога да възприема радостта и скръбта, но и той може да възприеме моята радост и скръб. Само онзи човек има смисъл за мене, на чиито постижения мога да се радвам, както и той може да се радва на моите. В отношенията на хората трябва да има правилна обмяна, както и Бог ни е направил съучастници в своето естество. Той ни дава възможност да проникнем във всичко, което е създал. Бог казва на човека: „Ако ти живееш съобразно онези закони, по които съм създал вселената, един ден ще станеш съучастник на всичко онова, което съм създал. Един ден към душата ти ще потекат всички блага, които съм изпратил на земята.“

Казвам: Не се обезверявайте, не късайте своите връзки с онова Начало, Което ви е създало. – „Ама аз изгубих вярата си.“ Ти никога не си имал вяра, ти си имал вярвания. Как може човек да изгуби вярата си? Тя не е житно зърно, което можещ да изгубиш, тя не е нито скъпоценен камък, който можеш да изгубиш. – „Ама изчезна вярата ми.“ Как може да изчезне? Това, което не е реално изчезна, но реалното никога не изчезва. Вярата е нещо реално. Следователно, тя никога не може да изчезне. Няма сила в света, която може да разруши вярата. Вярата е Божествена форма, в която се проявява Божествена сила. [Действително], ако нямаме вяра, Божествената сила в нас не може да се прояви. Вярата е форма, без която Божията сила не може да се прояви. Любовта е форма, без която Божият Дух не може да се прояви. Надеждата пък е форма, чрез която се проявява същината на Бога. Надеждата е организираната светлина. Всеки човек е направен от светлина и топлина. Тялото, което виждате, е направено от светлина и от топлина. Без тази светлина и топлина вие не можете да живеете. Понеже сте направени от светлина, в бъдеще ще се преобразите. Казва се за Христос, че като отишъл на планината, дето дошли Мойсей и Илия, Христос светнал като слънце. Тази светлина излизала от тялото му. Засега човешките души не светят, понеже нямат [простор] да се проявят. Наистина, ако вие затворите светлината под един калпак, тя никога не може да се прояви. Следователно, ако вие затворите вашата светлина в своите плътни мисли, чувства, желания и постъпки, тя никога няма да се прояви. Хубавите мисли, чувства и постъпки действат върху душата с цел да се прояви тя. Това може да се постигне много лесно. Слугата трябва да служи на господаря си най-малко 20–30 години и то с любов и самоотверженост, да може господарят да прояви своята благосклонност към него и да му даде нещо от себе си. Това е законът на живота. Това, което трудът постига за 30–40 години, любовта го постига за пет минути. При един американски милионер в Ню Йорк отива една млада мома и му иска една помощ. Той минавал за голям скъперник, никому нищо не давал. Тази мома влязла при него, погледнала го усмихнато и му казала, че моли за някаква помощ на едно благотворително дружество. Като го погледнала, той почувствал, че сърцето му се отворило и веднага казал: „Госпожице, на Ваше разположение съм. Ще ви дам, колкото искате. Ето, вземете тези 20 хиляди долара. Когато обичате, пак можете да заповядате. Всякога съм на Вашите услуги. Приятно ми е да Ви помогна.“ Като си отишла момата, той сам се чудил, какво е станало с него, което така широко отворило сърцето му. Тази мома не е от обикновените. Той знае, че ако откаже на нея, цялото му богатство ще изчезне. Тя е един въплътен ангел, който носи мощ в себе си. Ако вие оскърбите онзи, който ви люби, ако отнемете светлината от вас, нищо няма да остане от вас. Понякога вие се [емчите], казвате, че Бог не представя нещо особено, но знаете ли какво ще бъде положението ви, ако Той отнеме светлината си от вас? Някой път се мъчиш, гневиш, но Господ те потупва по рамото и казва: „Няма нищо, ще се нареди всичко.“ – „Дотегна ми да живея.“ – „Та ти още не си живял.“ Сега на вас казвам: Гледайте поне тази година да живеете правилно, да приложите любовта в душата си. Това не значи, че досега не сте обичали, но като обичате да ви е приятно, че обичате. Като искате да обичате, идете при Бога, да питате, как да обичате. Ако искам да покажа любовта си към малките деца, ще ги извикам у дома си, ще ги нахраня, ще ги пратя да се окъпят, ще им купя нови и чисти дрехи, ще им купя букварчета и ще ги пратя на училище да учат. Ако това не мога да направя, сам ще ги уча, ще им открия буквите, ще ги уча да четат. Като се научат да четат, ще им давам най-хубавите книги за четене. Това е любов. И след това, ще ги пратя в света да работят. Аз няма да им говоря хубави думи за любов, че без тях не мога, но ще проявя любовта си на практика. Щом проявявам Божията любов, ще се прояви и Божият живот в мен. Чрез Божия живот ще осмисля и нашия живот. И наистина, без Бога няма живот, няма смисъл живота.

И тъй, благодарете за любовта, в каквато форма и да се проявява. Благодарете на Бога за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за плодовете, за слънцето, за светлината, за всичко, което ви се дава в изобилие. Като благодарите за всичко, ще видите, че чрез тези елементи се разкрива разумната Божия Любов, която се отправя към нас, към всички живи същества.

Казано е в стиха: „Блажен ще бъдеш!“ – „Кога?“ – Когато благодариш за всичко. Блажени сте, ако така възприемате истината. Блажени сте, ако така служите на Бога. Желая ви да служите с любов на Бога, на своите ближни, на себе си. Само един живот познавам, който включва в себе си свободата, светлината и безпределното служене на Бога. Това е вечният живот.

 

Тайна молитва.
Благословен господ Бог наш.

 

Дванайста неделна беседа от Учителя, държана на

8 януари 1939 г., 10 ч.с. София – Изгрев

 

Забележка: На 1 януари 1939 г. в неделя, в 10 часа е държана беседа „Малкият брат“, която е отпечатана в отделна книга.

 


Правилно разбиране

Издателство „Урания“ и „АСК-93“, 1998г. КНИГА: Славата Божия, царството Божие и волята Божия, ООК Год.XVIII, Том 1

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ

Сряда, 5 часа сутринта
Отче наш
„Махар Бену Аба“
Ще прочета част от 5-та глава от Деянията, от 27 до 41 стих.
„Духът Божий“
Размишление

Има едно правилно разбиране. Някой път, някои въпроси са недоразбрани. Ако запитате някого защо човек трябва да се учи или защо трябва да живее или защо трябва да мисли, всеки може да отговори. Да живееш, за да се мъчиш, това не е живот. Да живееш, за да се трудиш, и това не е живот. Не че не е живот. Има живот, но той е смесен, не е онзи чистият живот, който човек очаква. Сега за пример вземете просто едно изяснение. Едно малко дете отива в училище да се учи. Знае, не че не знае. Туй дете има доста познания, но онова, за което отива да се учи, то не знае. И нему му трябват някои елементи, за да се научи. Основата на туй учение, което е за него, това е азбуката. Започва учителят в първото отделение основно да му разправя една приказка какво нещо е А, за да му открие. Започват буквите, 4 месеца, после ги съединяват и образуват слогове. Най-първо детето се научава само да разпознава каква е една буква, каква рол[я] играе, после един слог, след туй изговаря цялата дума. Мислите, че детето, когато изучи 30-те букви, че ги е научило. То има постижение, но мислите ли, че с откриването на буквите, то ще знае всичко. Не. То има само условия. Тия букви всякога ще му трябват и през целия живот то ще си служи с буквите. Има разни съчетания на тия букви. Ако вие направите пермутации, имате 30 букви на български. Колко пермутации може да имате? Запознайте се малко с математика.

Когато човек влезе да изучава духовния живот, и там има азбука. Ако вие не научите азбуката на духовния живот, ще живеете, но вие ще бъдете невежи, няма да може да четете книгите на духовния свят. [На] земята, след като си изучил своя собствен език, между народа, между който живееш, но ако идеш във Франция да се ползуваш от френската литература или английската или германската, ти трябва да знаеш тяхната азбука, да разбираш граматиката на техния език. Може да кажеш: каквото научиш на български, такова ще бъде и на френски. Има общи работи. В езика кои са най-важните форми? Онези, които говорят. В езика най-важните форми са съюзите. След съюзите са дошли глаголните форми, които показват действие. Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една глаголна форма. Първоначално не са съществували съществителните имена. Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена. Тия, учените хора, по някой път, показват реда, по който се е създала речта. Когато някой човек заболее умствено, най-първо загубва съществителните имена. Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните, глаголите, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите. Остават съюзите и там спре. Когато започва да оздравява, започват тия форми по обратен ред да се възстановяват, докато дойде до съществителните имена. Щом си спомни съществителните имена, неговият ум е на място. Трябва да знаете сега здрави ли сте и какво помните? Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте глаголите, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо. За пример вземете един човек, щом влезе в духовния свят и щом си на земята, съмнението в душата ти не може да влезе. Щом влезеш в духовния свят, ще влезе някое съмнение. Духовният свят е пълен със съмнение и с вяра. Духовните хора са крайно лековерни. По-лековерни хора от тях надали ще има и по-вярващи от тях надали ще има, две крайности. Те всичко вярват. Аз имах един познат американец, той вярваше. Казваше: „Аз вярвам. Ако аз кажа на земята, тя ще се спре. Ама, казва, не искам.“ Той мисли, че ако каже на земята, тя ще се спре. Понеже не иска да направи пакост на хората, не иска да каже. Питам сега: Ако той каже, ще се спре ли земята? Той вярва, че може да се спре земята. Разправяше ми един баптистки проповедник. Казва: „Аз едно време много вярвах, но сега съм станал много критичен.“ Казвам: Изгубил си вярата. „Туй, което ме направи да стана критичен, то е един руски проповедник там в Русия.“ Чел той Евангелието, че Христос казва на едного: „Стани, дигни одъра си и върви.“ Проповедникът ми казва: „Пред църквата ми има един сляп човек.“ Този слепият човек проси. Дошло му на ум на проповедника, след като проповядва, да иде при слепия и да му каже: „В името на Господа Исуса Христа стани и върви.“ Тръгва той и отива при слепия. Дошъл до слепия и си казва: „Ами ако кажа, че не стане? Хайде да го отложа. И като го отложих, остана си човекът сляп. Може би, ако бях казал, щяха да му се отворят очите, но не казах и не му се отвориха очите.“

Та казвам: Някои от вас имате вярата на американеца, който мисли, че като каже на земята, тя ще се спре. Някои от вас имате тази вяра на проповедника. След като дойдете до реалността, започвате да се колебаете, да кажете или да не кажете. И за да запазите вашия авторитет, вие мълчите, някои, да кажем, за да видиш може ли да стане или не. Американецът да каже да се спре земята, ако се спре е вярно. И онзи проповедник да каже, да знае човек, може ли да се отворят очите на слепия или не. Често ние оставяме някои въпроси неразрешени. Сега да оставим ние големите работи. Спирането на земята не е мъчна работа. Ти отвътре не може да спреш една машина. Но ако си на машината и хванеш ръчката, тази превозна кола, която се движи с такава голяма бързина, потеглиш ръчката и веднага ще се спре. Сега има особени спирачки. Може моментално да се спре тренът, автоматически спирачки. Аз съм ви привеждал примера за един свещеник, който пътувал от Гюргево до Букурещ с попска калимавка. Надвесил се над прозореца и му пада калимавката отвън, веднага хваща ръчката на автоматическата спирачка и спира тренът, идва началникът на трена и пита: „Какво нещастие е станало?“ Казва: „Калимавката ми падна.“ Глобяват го те с една глоба, която струва много повече отколкото неговата шапка. Този човек, една калимавка паднала, погрешката е в него, да спре цял един трен за една калимавка, не струва. Та трябва ние сега да се занимаваме с нещо съществено вътре в живота. Има неща, които трябва да проверите. От малките неща започнете. Вас не ви трябва най-първо да спрете земята. Може да я спрете някога, ако сте някой инженер и ако Господ ви е турил да карате земята, защото земята и тя си има машинист; както машинистът един параход в океана го спира. Един ден и земята ще се спре. Онзи машинист може да спре земята, но ако на вас ви дадат вие да я спрете, може би не сте опитни. Не е лесна работа да спреш земята в нейното движение. Казвам: Да започнем с малките работи. Ти имаш едно раздвояване на съзнанието, дали в дадения случай известно нещо, което ти мислиш, е право или не. Мнозина от вас искате да станете ясновидци, да може да предвиждате. Наскоро се занимавах с един, който се занимава с водите, които текат под земята. Казва: „Аз рядко виждам течението, като тече и широчината, всичко виждам.“ Че може да вижда, вижда, защото човек може да види някои предмети далече, може да види и под земята, но там се изисква голямо напрежение на нервната система. Може да вижда човек нещата. Казвам: Ти трябва да започнеш с малките опитности. Някои от вас, ако искате да развиете тия способности, вие искате да знаете дали някой ваш приятел е вкъщи. Нямате телефон, далече е някъде, пък не му знаете и номера. Отправете ума си и вижте какво ще възприемете. Спрете се тогава. Някой път нещо ви казва: „Там е, вкъщи е“, а друго ви казва: „Не е там“ и вие се раздвоите. Едно ви казва, че е вкъщи, а другото казва, че не е там. Значи, имате два отговора, единият казва: „Тук е“, а другият: „Не е тук“. Сега не знаете кое е вярно. Как ще проверите? Идете и попитайте еди-кой си тук ли е? Ако е там, значи, първото е вярно. Ако не е там, второто е вярно. Сега в колко случая, ако се случи, може да бъде вярно? Ако 99 пъти казва „там е“, значи има едно изключение. Значи на 100 случая едно ще бъде невярно. Как ще познаете неверния случай? Тук се изисква наука. Да кажем, вие отивате да купувате плат. Казва ви дрехарят, че това е вълнен плат. На вяра да го приемете, дали е чист вълнен или не. Какво трябва да направите? Ще викате някой, който знае. Ще извадите няколко влакна, ще ги турите под микроскопа и ще видите колко влакна има от вълна, колко от памук. Ако има коприна и вълна, веднага ще знаете какъв процент е. Ако е чиста вълна, ще видите, че са влакна на овцете. Казвате: „Как да ги знаем?“ Влакната на вълната мязат като на троскота. Памучните са увити. Ако има копринени, турени, копринените са по-тънки от вълнените. Вълнените са по-цилиндрични, и ще знаете колко цилиндрични, колко памучни, ще ги прочетете. Ако на 10 влакна има 5 памучни, една копринена, значи има една смес от 10 влакна вълна, 5 от памук и едно коприна – образува един вълнен плат, който хората продават за чиста вълна. Какво лошо има сега, че памучни влакна имало, пък имало и копринени? Защо не искаме да знаем дали е чиста вълната или не? От здравословно гледище памукът е добър проводник на топлината. А пък вълната е лош проводник. Следователно, ако вие идете на северния полюс, не ви препоръчвам да носите памучни дрехи. Ако отидете на екватора, в топлите места, памучните дрехи са [на] място. Ако идете на северния полюс, вълнени дрехи трябва да имате, и то от хубава вълна. Копринените дрехи – те са лош проводник на топлината. И в коприната няма тази мекота, която има във вълната. Но, казвам, вън от това вълнените дрехи имат друго свойство. Сега почти всичките хора носят памучни ризи.


Просмотров 292

Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2020 год. Все права принадлежат их авторам!