Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Здравословното състояние на човешката душа 4 часть



Христос казва: „Ако се не родите отново от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Аз не искам да развивам този въпрос сега. Това е научен въпрос. Ще кажеш: „Що е раждане от вода и дух?“ Много проповедници развиват този въпрос. Но както и да го развият, не е вярно. Това е един Божествен план, който е турен сега в действие. Та казвам: Вашите вярвания, които сега имате, те ще ви доведат близо до тази Божествена идея, че човек трябва да се роди отново. Човек, както и да вярва, трябва да мине през този процес на новото раждане. Ако ли не се родите изново, вашето верую ще остане неразбрано. Христос казва в тази глава: „Търсете Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Но това се отнася до физическия живот на човека. Онези, които развиват идеята, че трябва да се родим отново, казват, че не трябва да се интересуваме от светския живот, че той не ни трябва на нас. Това е пак неразбиране на нещата. Ние не искаме да живеем както животните, но все-таки се интересуваме от животните. Ти може да не живееш светски живот, но пак да се интересуваш от светския живот. Кое е лошото в светския живот? Ние мислим, че светският човек играе. Играта не е лошото. Казват: „Те пият много.“ Та духовните хора не пият ли? Водата не пият ли те? Пият. Само че светските хора пият подправена вода, а духовните хора пият по-естествена вода. Но някой път и духовните хора пият подправена вода. Някой път не искам да привеждам някой пример, понеже ги изнасяте навън и се поражда едно недоразумение. При един свещеник влиза един човек и го пита какво има в шишето. А в шишето имало една бистра течност. Онзи пита: „Какво е това?“ Свещеникът казва: „Това е светена вода.“ Онзи човек бутва и вижда, че е ракия. И свещеникът казва тогаз: „Кой ли е турил тази ракия в това шише? То беше светена вода.“ И попът сам се чуди.

Та често в шишетата на духовните и религиозните хора има ракия. И минава за светена вода. Аз разбирам под „ракия“ следното: всяка една мисъл, която не е чиста, Божествена, аз я считам за ракия; всяко едно чувство, което не е такова, каквото Бог го създал, е ракия; и всяка една постъпка, която не е каквато Бог я е създал, е ракия. Ние ракия не правим, но една нечиста мисъл е ракия. Ти трябва да имаш една Божествена мисъл. Когато ядеш плод, чист, от дървото трябва да го вземеш. Ние имаме предвид в духовния свят да се храним с онези мисли, които Бог сега ни изпраща. И следователно, когато вие четете Словото, ще видите, че всякога човек трябва да се моли, за да може да изпрати Бог Духа си. Казано е: „Ще изпратя Духа си.“ И Христос казва: „Когато дойде Духът, той ще ви научи.“



Има три начина в разбирането на живота. Когато аз говоря някой път за любовта, подразбирам това хубавото, чистото, което излиза и което влиза като храна в нашата душа. Когато аз говоря за вярата, подразбирам онази сила, която излиза от Бога и влиза в човешкия ум. Любов е, което влиза в човешката душа, а Божествената сила, която излиза от Бога и влиза в човешкия ум, това е вярата. И на трето място е надеждата. Всички ония блага, които ние търсим, това е надеждата, която излиза от Бога. Това е онзи материал, който излиза сега, и от който се строи човешкото тяло. Ние сме в процес на строеж. Ние сме в един незавършен процес. Апостол Павел казва: „Не сме достигнали до съвършеното.“ Някой мисли, че като вярва и като обича, и като се надява, че е в завършен процес. Не, той е в процес на строеж. Например най-първо ние не трябва да се безпокоим. Опитвали ли сте да не се безпокоите? Ние себе си измъчваме. Седиш някой път и казваш: „Колко съм лош човек!“ – ти сам си казваш това. Но като ти каже друг това, ти се сърдиш. В какво човек е лош? Той иска другите хора да бъдат много добри към него, а пък той сам не е добър към тях, както той иска от тях. Например някой аристократ, като върви, погледне го някой съсед и аристократът очаква неговият съсед да го поздрави пръв. Например полковникът върви и войникът пръв ще го поздрави. Кой трябва да поздрави пръв? Ти, като си кажеш, че си лош човек, как е възможно да се радваш в себе си? Как може човек да каже, че е лош. И отде знае, че е лош? Ако човек е станал лош, от само себе си не е станал. Ние туряме външни причини. Значи направил го някой лош. И ако е добър, някой го е направил добър. Тогаз къде е човекът? Третото положение: човекът, който служи на доброто и на злото, той е човекът. Някой казва: „Аз съм лош.“ – Не! Ще кажеш: „Днес служих на злото.“ Значи двама господари имаш: злото е един господар и доброто – друг. Днес си лош, значи служил си при лошия господар; или си добър, значи служил си при добрия господар и добър ставаш. И ще имате тогаз плюс и минус. И това, което вършите, то ще се самоунищожава, понеже доброто и злото ще се неутрализират. За да излезете от това безизходно положение, вие трябва да приемете любовта. Да възприемете онова новото, което иде от любовта. Едно житно зърно не може да намери смисъла на живота, ако то не е озарено от слънцето. И ако не дойде светлина, топлина и влага, никак това житено зърно не може да разбере света. В житното зърно има нещо скрито, което трябва да се прояви, като поникне зърното. И човек, за да разбере себе си, трябва да е поставен при такива условия – при доброто и при злото. И вие ще намерите в какво положение се намирате. Там започва растежът. Сега сме в положението, дето доброто и злото трябва да се развиват. Христос казва: „Кой от вас, като се безпокои, може да придаде един лакът на ръста си?“ – Никой.



Сега тук на Изгрева са започнали неверни доноси, лъжливи кореспонденти. Никога не ставайте оръдие на лъжливи доноси. И всеки един от вас, който иска да изнесе нещо, да провери вярно ли е това. И аз проверявам тук, че нещата, като се казват, са им турили по десет опашки. Ако вие четете днешните вестници, всичко, каквото те говорят, вярно ли е? Мислите ли, че когато виждате човек в неговото лице, че това е вярно? Вие, за да изучите човека, не го изучавайте такъв, какъвто го виждате, но трябва да има малко прозорливост. Човек трябва да се изучава такъв, какъвто е. Някой човек се усмихне, това ни най-малко не показва, че той е така весел, както изглежда. Някой се показва много сериозен, но това ни най-малко не показва, че той е сериозен. Той има да дава десет–двадесет хиляди лева и е сериозен. И това е безпокойство. Някой пък има някакво си недоволство. Вие искате сега да се представите пред него. Представете си, че довечера Бог ще дойде при вас и ще похлопа както при Адама. По-рано, преди съгрешаването, Бог идваше по три пъти в рая и Адам го посрещаше. Сутринта дойде Бог в рая и Адам не се представи. Дойде на обяд и Адам пак не се представи. И казва Бог: „Може да е на работа Адам.“ И вечерта дойде и започна да го търси и да го вика къде е. Сега аз само ви давам една картина на онова разбиране. Скрил се някъде Адам. И най-после Господ го намери в един шубрак, че се скрил там. Защо се е скрил? Адам казва: „Убоях се от Твоето лице!“

Казвам сега: Как ще се явите пред Господа? Вие искате Господ ли да ви търси, или вие да Го търсите? Кое е по-хубаво? Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Някой казва: „Аз съм търсил Господа и сега не искам да Го търся.“ Тогаз ти си под някоя шубрачка. Естественото положение е: като дойде слънцето, трябва да излезем ние да го посрещнем. Това е естественото положение. Естественото положение е: когато дойде Господ, да Го посрещнеш и да Му дадеш онова внимание, което заслужава. А пък ти си занят и не искаш да го посрещнеш. Сега казвате: „Що значи посрещане?“ Посрещането на Господа е във вашата мисъл. Дойде ви една светла хубава мисъл, която преобразува живота ви; дойде едно светло чувство във вас – това го наричам любов; дойде една светла постъпка във вас – това е присъствието на Бога. Тази сутрин посрещнете Господа. Като дойде Господ, да се представите такива, каквито трябва да бъдете. Всеки да се представи така, както разбира. Някой от вас ще каже, че не му е дошло още времето. Той казва: „На стари години ще Го посрещна.“ – Закъснели сте. На колкото години сте, посрещнете Го! Няма по-хубаво нещо от посрещането на Господа. То е естественото положение. Нима малкото дете не трябва да посрещне майка си, когато дойде от града? И децата нали посрещат баща си. Кога детето не посреща баща си? Когато е направило някоя пакост. Но щом децата са живели добре, те посрещат баща си и баща им им носи някакъв подарък.

Снощи една сестра дойде при мене вечерта. Беше крайно неразположена. Влязъл някой в рая ѝ, вътре в нейния рай. Това е изкушение. Дойде някой твой приятел вкъщи и казва: „Имате ли малко винце, петгодишно?“ Ти речеш да му купиш малко винце. И после ще кажете: „Хайде на здраве!“ Понапиеш се малко. Това е едно изкушение. Или допуснете, че този брат носи пет–шест скумрии. Опечете ги малко и ги ядете с лимон. Ти за хатър ядеш от тази риба. Това не е престъпление, но ти нарушаваш нещо. Да ядеш риба, аз разбирам да бъдеш мълчалив – това е ядене на риба. Рибата е мълчалива. Аз препоръчвам да ядете риба в този смисъл – да бъдете мълчаливи. После рибата е винаги чиста. Тя лакомията ѝ е отвън. Тя е мълчалива, нито дума не казва. Аз не искам да извадите заключение в буквален смисъл. Понеже донякъде сте риби, но сте станали и птички, че крякате някой път. Птиците не могат да бъдат така мълчаливи. Но поне да не крякате, да пеете хубаво като славея.

Сега през тази година си купете по едно хубаво огледало и сутринта, като станете, поогледайте се. Или сутринта, или на обяд, или вечерта се поогледайте малко дали сте доволни от вашето лице. И турете си идеята, че трябва да бъдете красиви. Искате веждите ви да бъдат тънки. Не ги скубете. Искате лицето ви да бъде червено, не го боядисвайте. Нито устата не я червисвайте. Ако искате бели да ставате, яжте грах. Ако искате червени да станете, яжте череши. Ако искате да имате тънки вежди, имайте едно тънко деликатно разбиране за нещата. Нека веждите ви да станат тънки. Щом много желаете материални работи, веждите надебеляват. Това са общи работи. Не трябва да вземате буквално нещата. Веждите, брадата, ушите – това са пособия. Мъжът има брада и мустаци. Те му са антени, антени с дълги вълни. Жените и те имат мустаци, но с къси вълни. Понеже жените функционират с къси вълни, те са по-досетливи. Та казвам: Ако искате да възпитате един мъж, оженете го. Само така се възпитава мъжът. Ако искате да възпитате една жена – да роди дете. Децата възпитават жената. Ако искате да възпитате един човек, събудете неговия ум. Ако искате да възпитате жената, събудете нейното сърце. Или другояче казано: събудете органа на вашата любов, да разбирате Божественото, да имате благородно сърце. И ако искате да развиете вашия ум, събудете вашата светлина. Две неща ви трябват: любов, която да събуди душата ви, и Божествена светлина, която да събуди вашия ум. Да преминете в една нова фаза.

Тридесет и девета година е година на разбиране. Трябва да ликвидираме с всички стари сметки, с всичко старо да ликвидираме и да започне новият закон на любовта. Това е само заради вас. Никога не трябва да налагате на другите едно учение, което не сте проверили. Никога не говорете на хората това, което не сте проверили. Може да кажете: „Казват хората така, но не съм го опитал.“ Някой път аз наблюдавам, изучавам човешкото естество. Аз съм забелязал, някой ден, когато ми мине през ума да си почина, всички мислят, че аз нямам нужда от почивка. Някой казва, че ще стои само пет–шест минути и седи един, един и половина, два часа. Казват: „Как го търпиш?“ Дойде някой и отнеме доста време. Но тъкмо излезе той, влиза друг. Някой път си неразположен. Сега аз имам един начин да се справя с тия работи. Аз мога да се скрия и да стана невидим, но аз това не го считам за почтено. Дойде някой и аз му казвам: Ти нямаш нужда от мене. Ти не знаеш какво нещо е страдание. Ти само се тревожиш и се сърдиш. Ти си иди и като започнеш да страдаш, тогава ела при мене. А пък сега не се сърди много – не туряйте много дърва на огъня! Най-първо благодарете на Бога за онова, което в даден случай вие имате.

Някой път вие ме питате и казвате: „Какво, Учителю, намери в нас, че дойде при нас?“ Че аз съм един пътник – минавам покрай един извор и ме питаш: „Как дойде ти тук?“ Аз ще кажа: „Пътят ми е оттук, минавам и се спирам. По този път минавам и рекох да се спра, да видя какъв е изворът. Та временно се спирам да видя какъв е изворът и пак ще си вървя. Тук няма да остана за хиляди години. Ще си вървя по пътя. Има и други извори.“ Ти казваш: „Няма ли да ни посетиш пак?“ Казвам: „Назад не се връщам.“ Ти казваш: „Да дойдем ли с тебе?“ Казвам: „Може.“ Този е пътят, по който се върви. Но връщане назад няма. Внимавайте за едно нещо. Тази форма, в която сте сега, няма да се върне. И ако между вас има често спорове, не зная, като заминете за другия свят, това няма да се повтори и ще съжалявате, че може да остане нещо непоправено в живота ви.

Аз имам едно разбиране: и в лошия живот, и в добрия живот Бог е там. И Бог казва: „Вие виждате ли в какво положение се намирам?“ Този човек греши и Бог мълчи в него. Вътре в нас, когато ние грешим, Бог пак мълчи. И някой път казва: „Не правиш добре.“ Ти казваш: „Как тогава?“ Бог казва: „Не правиш добре.“ Ти казваш: „Къде е Господ?“ Той казва: „Не правиш добре.“ Ти почнеш да се извиняваш. Той казва: „Не правиш добре.“ Ти петниш Господа вътре в себе си. Той е туй благо. Дойде слънцето и Господ ти се усмихне и ти казва: „Това слънце за тебе го направих. Бъди като слънцето!“ Отидеш при един сладък плод, Господ ти казва: „Бъди сладък като този плод!“ Та някъде Господ ни учи с предметно учение, какъв трябва да бъдеш. Някой път някой те нахука. И Господ ти казва: „Ти не бъди такъв.“ Срещнеш някой невежа, Господ ти казва: „Не бъди такъв.“ Срещнеш някой учен, Бог ти казва: „Бъди като него.“ Срещнеш някой, който свири, Бог ти казва: „Бъди като него.“ Срещнеш някого, който не свири, Бог ти казва: „Не бъди като него.“ Някой казва за някого: „Какъв опак характер има той.“ Ние мислим, че сме светии. По-голям светия от мене няма. А пък и аз още не се мисля за светия. Аз не мисля още да озарявам целия свят. Аз осветявам само малко. Та къде е проникнало Словото? Съжалявам, че хората не разбират Божественото Слово. Във всинца ви трябва да се зароди желание да бъдете проводници на Великата Божия Любов, която да минава през вас. Вие мене ме радвате дотолкова, доколкото сте проводници на Божията Любов, доколкото сте проводници на Божествената сила.

Вие трябва един друг да се зачитате. Зачитайте Божественото във вас и в другите. Това е засега най-важното нещо. На Христа казаха веднъж: „Учителю благи!“ Христос казва: „Не ме наричайте още благ.“ Той изпъди с камшик търговците и среброменителите от храма. После неговата полемика с лицемерите. На земята ние не можем да бъдем благи с някои хора. Аз даже някой път, като се стремя да бъда добър, някой път подигам тона си. Сега дойде при мене един млад брат и аз му казвам: „Да не ме лъжеш! Нито черните, нито белите лъжи искам! Човек трябва да станеш! По този начин не може. Няма да ходиш да лъжеш младите сестри. Такава любов не трябва. Ако ще любиш, на свят ще любиш. Пък ако ще лъжеш, иди в света.“ Оставете вашата любов с такива методи, каквито имате! Да няма и така, и така. А пък ако искате обикновената любов, идете в света. Но щом дойдете до Божествената Любов, ще живеете както трябва. Тогава сте на прав път. Че, ти като обичаш една сестра, не трябва да накърниш чувствата в нея. Или някой път някоя сестра казва за някого: „Аз пет пари не давам за него!“

Трябва да имате сега един идеал. Какъв трябва да бъде той? Ние сега се спираме и казваме: „Православните са лоши.“ Аз не защищавам никакви православни, никакви окултни науки. Трябва да влезе Божествената Любов в света! Като отидете при някой плод, той може да ви каже: „Не съм узрял, малко съм сладък още. Но трябват ми още два–три месеца, за да узрея.“ Под думата „три“ аз разбирам да съедините в едно любовта, вярата и надеждата, че да работят заедно. Това е законът на трите. А деветте е когато съедините физическия, духовния и Божествения живот в едно. Три по три прави девет. На три места по три – девет. Значи да се приложи Божественото на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Това е голяма работа, която ще ви научи как да проявите Божественото.

Когато се събудят умът, сърцето, душата и духът, ще станем силни. Трябва да станем силни в света. Бог казва: „Моята сила се показва в твоята слабост, в слаба среда. Моята сила се проявява в твоето възприемане.“ Всеки човек, който възприема добре Божественото, е слабият човек или негативното. Нали негативното възприема добре нещата. Той е от слабите. А пък силен е онзи, който изпраща любовта. Та моята сила се показва в онова, което възприемате. Ако ние сме слаби, ще възприемем. И бих желал в известно отношение да бъдете всички слаби, да възприемете Божията любов, тоест да бъдете възприемчиви.

И кой от вас не е правил погрешки? Само че някои погрешки са видими, а някои – невидими. Кой от вас не се е гневил, не е казвал „аз ще му направя това и това“? Кой от вас не се е съблазнявал? Светът не е такъв, какъвто трябва. Бог всичко заличава и казва: „Напред вървете!“ Това, което го правим, е външно. Има известни мисли, които ни смущават – те са външни. Трябва да оставим в нас онези мисли, които са Божествени. Ти седиш и казваш: „Какво ще правя?“ Щом живееш на земята, не се плаши, защото, ако няма условия на земята за тебе да живееш и да прогресираш, ще те задигнат в другия свят, дето да има условия. А щом останеш да живееш, значи има условия за един добър живот тук.

Утре, като станете, пак използвайте деня. Не казвайте: „Днешния ден нямам условия.“ Всички имайте разположение. Че вие имате всичкото разположение на всички светии, които са достигнали до съвършенство. Имате тяхното разположение. И се казва там, че за един кающ се грешник голяма радост става на небето. Когато се решите да обичате Бога, всички светии се радват на вас. Някой казва: „Няма кой да ме обича!“ Някоя мома никой момък не я е обичал и тя се отчайва. Че само един момък ли има в света? Има хиляди момци. Тя може да си избира когото иска. Че онзи планински извор и рекичките, които слизат, престъпление ли правят че образуват голяма река? Ако вода с вода се събира в едно, де е лошото? Престъпление ли е това? Но когато калта влезе във водата и минава за вода, там е престъплението. Когато една ваша мисъл се съединява с мисълта на един друг или когато две чувства се съединяват, или когато две желания се съединяват – и в това няма престъпление. Може да обичате когото и да е, но обичайте го така, както трябва. Не казвам, че не обичате, но имате едно криво разбиране.

Аз често съм правил опит доде сте достигнали. Някой път съм правил разни опити в света. Някоя млада мома хващам и ѝ постисна малко ръката. Тя казва: „Какво искаш да кажеш?“ Казвам ѝ: „Да бъдеш добра, да държиш сърцето си добре и ума светъл.“ А пък на друга, като ѝ стисна пръстите, тя казва: „Аз съм много стара, какво искаш да кажеш?“ Аз и на нея ѝ казвам същото. Та младата се съблазнява и старата се съблазнява. И двете мислят, че аз мисля нещо. В мене мисълта е определена. На младите казвам: „Господ те е благословил, пази това, което Господ ти е дал!“ На старите казвам: „Тебе Господ те е благословил, пази това, което Господ ти е дал!“ Те и двете се чудят и казват: „Какъв ли долап има тук?“ Навън казват за някого: „Светят му очите.“ Та радвайте се, ако светят очите на някого. Когато потъмнеят очите на някого, хубаво ли е? Коя къща е по-хубава: която свети или която не свети? Ние трябва да се радваме, когато нашите чувства горят, когато нашите чувства са топли и меки и когато нашите мисли са силни. И на вас ви казвам сега, като ви гледам: Пазете това, което Бог ви е дал! За всяко едно благо бъдете благодарни! Няма по-хубаво нещо от това човек да има мир. Аз ви говоря чистосърдечно, засягам и себе си. Добрият живот седи в съзнанието. Аз никога не допущам в себе си нещо отрицателно. Когато влезе една мисъл или чувство в мене, аз ги виждам. И всяко нещо го турям на мястото му. Никога не съвпрягам една нечиста мисъл с една чиста. Всяка мисъл трябва да отиде на мястото си.

Та казвам сега: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш! Обичайте така, както Бог обича. Имайте вяра, както Бог има вяра във вас. Под думата „вяра“ разбирам, че Бог всякога изпраща своята сила, за да мислим ние. Понеже той има вяра, че от нас ще стане нещо. И постоянно Бог ни облича с най-хубавите дрехи! И трябва да благодарим. И за в бъдеще Бог ни е приготвил много по-хубави дрехи. И колкото повече растем, толкоз по-хубави дрехи ще имаме. И колкото повече се усилва неговата любов, ще дойдат и по-големи богатства.

Сега малко приемаме и малко ни се дава. А пък за в бъдеще, когато се издигнем още, когато любовта на Бога в нас ще се увеличи, тогаз любовта на Бога ще се излива в нас преизобилно и силата му ще се излива преизобилно, и благата му.

Сега ви пожелавам да бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. Или на ваш език казано, да ме разберете: Учете се добре и бъдете най-прилежните ученици, които има в света!

 

Отче наш

 

7,10 ч. с.

Желая ви да имате най-добрата обхода един към друг.

 

13. Утринно Неделно Слово, държано на

8 януари 1939 г., 5 ч. с.,

втори ден на Рождество Христово,

София, Изгрев.

 


И ще бъдеш блажен

неделна беседа ИК "Жануа-98"

И ЩЕ БЪДЕШ БЛАЖЕН

Отче наш.
В началото бе словото.
Ще прочета 14 стих от 14 глава от Евангелието на Лука.
Духът Божи.

„И ще бъдеш блажен“ – „Кога?“ – Когато намериш своето място в света. Човек трябва да намери своето място в света. Блажен ще бъдеш, когато намериш своето място в света, а нещастен ще бъдеш, когато не намериш своето място. Следователно, два вида хора има в света: едните са блажени, защото са намерили своето място, а другите са нещастни, защото не са намерили мястото си. И когато хората питат, кога ще станат щастливи, отговарям: хората ще станат щастливи, когато намерят своето място, а нещастни, когато не намерят своето място. Тъй както съвременните хора разсъждават, те разсъждават много разпокъсано. Има един начин на разсъждение, който хората трябва да го възприемат. Казвате, че някой човек е щастлив или учен. Вие не знаете доколко е щастлив или учен. Вие предполагате това, но не знаете точно. – „Ама нали виждам по лицето му.“ – Какво виждаш по лицето му? Ако видиш, че една къща е добре измазана отвън, това още не значи, че тя е разумна. Ако в човек има някаква интелигентност, това ни най-малко не показва, че къщата е интелигентна. Ако една машина работи добре, това ни най-малко не показва, че разумността е в самата машина. Разумното съчетание между частите на машината се дължи на онзи, който е направил машината. Когато казваме, че някой човек е красив, това ни най-малко не показва, че самият човек е красив. Зад този човек седи нещо друго, което го прави красив. Хората оценяват само външната страна на красотата, вследствие на което, тази красота понякога им коства много скъпо.

При сегашните условия на живота, по-добре е човек да бъде грозен, отколкото красив. По-добре е човек да бъде сиромах, отколкото богат. И богатството е добро нещо, но при сегашните условия на живота, богатият страда повече от сиромаха. Понеже това е една истина, днес в света има повече кандидати за сиромашията, отколкото за богатството. Сиромасите са разбрали това отдавна. Щастието на ръката зависи от [неотделянето ѝ от] тялото. В който ден намисли, че не може да живее самостоятелно и се отдели от тялото, тя е изложена на изсъхване. Вън от тялото тя не може да живее, сама не може да живее, защото не може да извършва онези функции, които тялото върши. Ако и самото тяло, от което зависи ръката, излезе от условията на въздуха и на светлината, и то не може да съществува. Както ръката живее, така и тялото живее, но както ръката трябва да бъде свързана с тялото, така и тялото на човека трябва да бъде свързано с външните условия на природата. И растението живее, защото е свързано с природата. Ще кажете, че земята сама живее. Не и земята живее по единствената причина, че е свързана със слънцето. Ако земята се отдалечи от слънцето и нея я очаква катастрофа в пространството. Следователно това, което държи хората вързани и могат да живеят, това е разумното в света. Вън от разумността се случват най-големите нещастия. Следователно дойдете ли до страданията в света, ще знаете, че те се дължат на вашата неразумност. Щастието пък зависи от разумността. Аз не говоря за едно краткотрайно щастие. Истинското щастие е един непреривен процес. Ако човек е щастлив, той е разумен. Ако е нещастен, той е неразумен. Казвате: „Какво трябва да се прави тогава?“ Ще вложите разумността в своя живот. В разумността има два начина на живеене. Първоначално, когато човек се е явил в света, той не е имал това съзнание, което днес виждаме в него. Тогава той се е занимавал само с външните предмети, както децата се занимават с играчки. Тогава той се е интересувал само от външната природа. Как са били създадени външните предмети в природата, това не го е интересувало. Впоследствие, след като живял милиони години и външната природа започнала да го ограничава, тогава той започнал да мисли по-дълбоко върху нещата. Това, което до тогава го е забавлявало е започнало вече да го отегчава. Като се е намерил пред известни лишения ,той започнал да страда, но не могъл да си даде отчет, защо страда. Когато самосъзнанието в него е започнало да се развива, той започнал да забелязва, че всички нещастия в живота му се дължат на известно отклонение от Божествения закон. Въпреки това, той не знаел, какво да прави. Ти съзнаваш, че кракът ти е счупен, боли те, страдаш, но ако не знаеш как да се помогнеш, страданието няма да те остави. Съзнаваш, че си невежа, че си глупав, но не можеш да си помогнеш, не знаеш как да придобиеш знания. Какво от това, че съзнаваш своето невежество? Или какво от това, че съзнаваш, че си богат или сиромах, че имаш голямо изобилие от всичко, или че си в големи лишения, или че си болен и страдаш, а не знаеш нито как да употребиш богатството си, нито как да се справиш със сиромашията и с болестта си, нито пък знаеш, как да придобиеш знания и любов. Безлюбието се дължи на зле употребената любов; глупостта е зле употребена мъдрост; робството е зле употребена свобода. Хората не страдат от недоимък, но от голямо изобилие. Съвременните хора нямат едно правилно разрешение за щастливия живот да знаят кой е щастлив живот и от какво зависи. Постоянно слушате някой да казва, че иска да бъде господар. Как може да бъде човек господар, когато преди всичко зависи от въздуха, от светлината, от водата, от хляба, от земята? Той предполага, че е господар и може да заповядва. Той сам има най-малко четири господари, които му заповядват, а той си мисли, че е господар. Там е грешката на хората. Съвременните хора си поставили задача да подчинят природата на себе си. Наскоро ходих да гледам на кино експедицията на Северния полюс. Казват, че човек е постигнал много, но като гледам какъв страх, какво робство, какво ограничение, какъв труд прилагаха тия руснаци там… Те зависят от ветровете, от студа и постоянно чакат да им изпратят нещо с аероплани. След всичко това казват, че човек е постигнал големи резултати. Той мяза на крадците, на апашите, които като откраднат нещо малко, мислят, че много са придобили. Като хване нищо в ръката си, казва: „Постигнах вече.“ Но утре го хванат в затвор и за да се освободи трябва да плати много повече от това, което е откраднал. Ако има нещо да се харесва в човека, това е онзи непреривен стремеж на духа да постигне нещо. Какво представя Северният полюс? Руските експедитори отидоха да намерят земя, но те бяха обиколени изключително от лед. И след неколкомесечно прекарване, те се намериха на 2500 метра далеч от полюса. Значи, полюсът се преместил. Важно е онова постоянство, онази вяра в тия хора, които си казваха: „Ще свършим тая работа, въпреки всичките жертви, които се изискват.“ С това русите искат да кажат на света, че не са страхливи хора, могат да отидат чак на Северния полюс. Ние разглеждаме тия неща от друго становище, от гледището на придобивките на човека от миналото и днес. Постиженията на човечеството днес са по-големи от тия в миналото, а бъдещите ще бъдат по-големи от настоящите. След хиляда години ние ще имаме пътища от тук до месечината, а след триста хиляди години и до слънцето. Ако пожелаеш да отидеш до слънцето, ще си вземеш билет и хайде до слънцето. Това е поетически разказ, но все пак ви говоря за една бъдеща реалност. И днес има хора, които ходят до месечината и до слънцето, но те не дават гласност на тия свои излети. Те ходят инкогнито на месечината и на слънцето, не искат да се прославят, да пишат вестниците за тях. Дали вярвате или не вярвате, то е ваша работа, свободни сте. Ако не вярвате, добре. Ако вярвате, още по-добре за вас. Засега вие сте дошли на земята и като сте дошли, трябва да знаете, че сте в училище и да се учите. Мнозина се питат, отде иде човек. И после казват, не Господ е създал човека. Това е много материално схващане. Че Господ е създал човека е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението на бабите, че детето е излязло от реката, дето жабите живеят. Научно е вярно, че човек е дошъл от мястото, дето жабите живеят, но че е дошъл от реката, това не е вярно. Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на земята нито пет минути. Но понеже са изгубили пътя за онзи свят, те казват: „Няма какво да се прави, ще се живее на земята.“ Те мязат на онези авиатори, които като паднат от аероплана си и се намерят в чужди условия, искат, не искат приспособяват се с новите условия – няма с какво да си отидат. Казвам: Ние [сами] трябва да се свържем със своето старото отечество. Блажени са тези, които са получили първото писмо от своето старо отечество, отдето са излезли някога. Понеже хората още не са свързани с това отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това отечество. От хиляди години насам от невидимия свят пращат някого да ни съобщи нещо за това отечество, но вие казвате: „Не искаме да ни лъжат. Тук сме дошли, тук ще си останем.“ Обаче, земята представя един голям кораб, с който всички вие плувате. Може би след сто милиона години този кораб ще спре на някое пристанище и всички вие ще трябва да слезете от него. Сега не ви казвам, че трябва да вярвате, но това са научни данни, които човек нито може да отрече, нито може да твърди. Има неща, които нито се твърдят, нито се отричат. Запример, ние не можем да твърдим, нито да отричаме другия живот. Той не може да се докаже при днешните условия на живот. Казва някой, че като се е родил, ще умре. Ти умирал ли си да знаеш, какво нещо е смъртта? Докато не си умрял, ти нямаш право да говориш за смъртта. Като умреш, тогава ще говориш. Сега понеже живееш, ти нямаш право да говориш за смъртта. – „Ама учените хора казват.“ Тия учени хора умирали ли са? Досега никой не е умирал и при това всички проповядват, че ще умрем. Кой от вас е умирал? Казва някой, че баща му умрял. Отде знае той, че баща му е умрял? Ами ако се е скрил някъде? Когато гъсеницата престане да е гъсеница, умряла ли е тя? Всички гъсеници казват, че е умряла, съжаляват я, а тя се разхожда от цвят на цвят, като пеперуда. Тя се напъстрила със своята красива дрешка и пее своята песен на живота. Сегашното ѝ положение е по-добро от първото.


Просмотров 340

Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2020 год. Все права принадлежат их авторам!