Здравословното състояние на човешката душа 3 часть

Та обичта значи е законът, който показва свободата, дето можем да се проявим. Такова същество е Бог. Затова ние като мислим заради Него, понеже Бог иска да ни остави свободни, да се проявим навсякъде, каквото и да вършим. Доброто и злото ние проявяваме. Той винаги се оттегля, ние да се проявим. Затова ние не Го виждаме. Като намислим да направим нещо добро, Той се скрие. Говоря по човешки. Като намислим да направим нещо зло, Той само каже: Ти тази работа обмисли ли я хубаво? Само ще ти каже така.

Сега, откъде се явява във вас другото чувство, че вие се обезсърчавате? Проявили сте се и в едно ваше проявление вие се обезсърчавате. Какво нещо е обезсърчението? Гледам, често в онова, което вие пишете, има обезсърчение. Трябва да има налягане, без налягане не може. Какво говори съвременната физика? За да може машината да върви, трябва да има известно налягане. Не да спират нещата. Едно налягане трябва да има, за да се образува една плоскост. Само налягането дава възможност за да (се) образуват плоскостите. Плоскостта дава възможност човек да бъде свободен. Нещата са тежки в психическия или в разумния свят. Само ония неща са тежки, които ние не разбираме. Всички ония неща, които разбираме, са леки. Тежестта произлиза от неразбиране на нещата. От какво зависи тежестта на земята? Туриш една цяла раница на гърба си, тръгнеш на екскурзия, 30–40 кила носиш. От какво зависи? – От твоето неразбиране. Колко кила тебе ти трябват? – Едно, две кила, другото е излишно. Ако вие тръгнете на екскурзия, колко кила ви трябват? Ако тръгнете, колко кила енергия ви трябва? Енергията трябва да се акумулира. Идеите са, които акумулират енергиите. Ако нямате една здрава идея, не може да акумулирате енергията. Идеите са акумулатори на енергията. Ако искаш ти да акумулираш известна енергия, ти трябва да имаш една основна идея. Казвате, че идейният живот не струвал. Онзи идеен живот, който не може да акумулира енергиите, той не е идеен живот. Идейността е акумулиране на енергиите. Идейни хора трябва да има в света. После ще дойдат другите хора, които трябва да се проявят.

Та казвам сега: Енергията, която се е насъбрала във вас, как ще я проявите? Как ще образувате права линия? Да допуснем, че имате пет точки. Коя точка от петте ще избереш? Те са все сами. В дадения случай тия точки не са свободни. То е група от пет точки. Свободни ли са те? Да обясня въпроса. Имате пет деца. Едното е на една година, второто е на две, третото е на три, четвъртото на четири и петото на пет години. Кое дете ще изберете? Най-голямото, защото ще искате да го учите нещо. Това на една година ще трябва да го носиш на ръце. Ще те ангажира, ще плаче, ще го къпете, ще му бъдете слуга. Това на две години, то вече започва да лази, по-свободно е. На три години то вече се изправило на краката. На четири, пет години вече е големичко. Ако, да речем, избереш детето на една година, ти ще си създадеш работа. Психически като се намирате в едно общество, хората са като една точка. Ти не знаеш тяхната възраст. Някои хора, като се запознаеш, ще се ангажираш като туй дете да го гледаш. Разумният живот изисква поне хората да са възрастни, поне да са на 5, 6, 7, до (1)2 години. Тогава животът върви. Има един начин за постижение на вашите идеи. И в музиката навсякъде има един начин за работа. Един музикант какво постижение ще има, или един поет какво постижение ще има? Да кажем, вие турите така: „О, мрачна нощ е животът.“ Аз продължавам: О, мрачна, ясна нощ на живота, която ми даде възможност да видя всичката красота на небето. Аз те поздравлявам тази вечер. Следователно, мрачната нощ на живота е едно заблуждение. Ако е облачна, пълна с гръмотевици е едно, ако е ясна мрачната нощ, може да видите звездите. Едно благословение. Ще турите тръбата, ще разгледате звездите, ще влезете в съобщение с невидимия свят. Мрачната нощ на живота не всякога е лоша. Мрачната нощ на живота има и друга хубава страна. В мрачната нощ може да си починеш. Целият ден ти си работил, не е ли хубаво да имаш мрачна нощ, да си починеш от дневния труд, да си починат мускулите? Но под думата „мрачна нощ“ разбираме насъбрана енергия. Идеята, която е в умовете на хората, когато кажат „мрачна нощ“ е следната: Няма изходен път. Намираш се в един затворен кръг. Но се таки мрачната нощ показва, че цялото небе е осеяно със светлина. Небето показва, че безбройни са възможностите за човешкия живот. И когато вечерно време излезете, че видите звездите, всичкото ви обезсърчение да се отмахне. Като погледнеш нагоре небето, казва: „Не бой се, ти едва сега си започнал. Имаш възможности да постигнеш всичко. Да се чете небето показва, че имаш възможности да постигнеш всичко в живота.“ Разбиране трябва. А пък като стане ден, като изгрее слънцето, това показва, че в света единство трябва да има. Вечерно време ти се намираш в тия точки, не знаеш коя да си избереш. Която и да избереш, все ще се зароди един вътрешен спор коя звезда да избереш. Щом изгрее слънцето, нямаш избор. Щом стане ден в човека, няма избор, само един избор има.

Следователно, когато ние говорим за Бога, подразбираме деня на живота. Кой е Господ? – Един е Господ. Вечерно време ще имате много звезди, но денем ще имате само едно слънце. Когато говорим за Бога, разбираме една възможност, която може да реализира всичко, което си видял през нощта. В едната възможност ще можеш да реализираш всичко. Казвам: Един анализ трябва. Денят показва начина, по който да реализираме нашите копнежи. Вечерта показва скритите възможности. Че като погледнеш, то са векове, милиони години за бъдеще, то са възможности за постижения. Слънцето показва в дадения случай идеята, която имаш, може същия ден да реализираш. Представете си един музикант, даровит, седи в една нощ. Какво ще прави с книгата си? Като изгрее слънцето, веднага може да напише нещо. От сутринта до вечерта той може да пише работи. Ако се напишат тия работи, може да се изсвирят, може да се събере публика. А пък по същия начин вечерно време звездите ще ти бъдат на помощ, че като влезеш в един салон, нали има звезди, светещи звезди, дават възможност да стане концерта. Ние в нашия салон имаме четири звезди. Слънцето не е огряло. Звездите показват пътя на възможностите. Една мисъл е като една звезда. Втора, трета, четвърта, то са все звезди. Като дойде слънцето, ще разберем закона на любовта. Щом дойде любовта, тогава вече идват всичките постижения. Любовта и обичта как ще ги определите, как ще ги оприличите? Кое слънцето и кое месечината? Имаме две тела на земята: Едното е вечерница, другото е слънце. Де ще турите обичта и любовта? Обичта е месечината. Всичките растения вечерно време растат. Месечината въздействува вечерно време върху растенията. Денем акумулират енергия, вечерно време израстват. Три, четири, пет сантиметра израстват. Обичта е месечината.

Та при обичта трябва да растете. А пък при любовта вие трябва да събирате енергия. Растенето е вторият процес. Най-първо трябва да акумулирате енергия. Любовта е, която акумулира енергия. Като мислите за любовта, казвате: „Какво ме ползува?“ Тази събрана енергия вече ще се яви възможност да се прояви. Ти без любов не може да се проявиш. Любовта е един вътрешен процес на събиране. Вие вземате сега любовта като процес да се проявите. Най-първо любовта ще акумулира енергия, ще възприемаш при любовта, ще се напълниш. Всичко като се напълни в тебе, тогава тази любов ще се прояви. Докато ти не се напълниш, не давай любов навън. Тук имате скачени съдове. Могат ли тези съдове да дават, ако не са напълнени? Те трябва да се напълнят. Всичките хора са скачени съдове тука на земята. Нямаме право, искаме, не искаме, ще дадем. Любовта върви в света. И в неразбирането на този закон идат всичките противоречия. Ние искаме механически някои неща. Пък той човек като се напълни, ще ви обича. Без разлика е заради него. Ако идете на една чешма, какъвто съд и да носите, водата ще го напълни, няма да направи разлика. Чешмата ще направи ли разлика? Какъвто съд занесете на чешмата, все ще го напълни. Любовта каквото намери, ще го напълни.

Сега, каква е основната мисъл? Точка значи да се акумулира най-първо любовта. Правата линия е първата възможност да се прояви. Някой казва: „Не зная.“ След „не“, турете запетая: „Не, зная“. Когато някой на мене ми каже, че не знае, за дадения случай той иска да ми каже, че в дадения случай не му отърва да знае. Или в дадения случай му отърва да знае, казва: „Зная.“ Когато някой каже: „Зная“, значи отърва му да знае и когато каже, че не знае, значи не му отърва да знае. Значи, когато човек има да дава, не му отърва да знае, когато има да взема, отърва му да знае. В живота кое имаме? Животът (е) една насъбрана енергия във вашите тела. И тази енергия трябва да се прояви. Насъбраната енергия, това е точката. Първото проявление от съществуването, то е правата линия. Плоскостта е вече възможност. Туй дете започва така да пъпли. След туй има друга възможност.

Три положения аз вземам: Точката, правата линия и плоскостта. Самата плоскост образува едно тяло. Тогава влизаме в разбирането. Изучаваме законите на светлината и топлината. Сега чрез плоскостта изучаваме отраженията на нещата привидно. В живота изучаваме отраженията, затова казваме: „Всичко е илюзия.“ Илюзия е, понеже е плоскост. Щом говорим за духовния живот, разбираме тела, които дават светлина и топлина. Ние вече имаме вътрешна опитност и вътрешен опит. Какъв опит може да направите с плодовете на една картина? Имате ясна представа, може да събудите желание, но никакъв опит не може да направите на плоскостта. Трябва да минем от плоскостта в телата. В телата имаме първия опит за реалното. Туй, което може да опитаме, то е тялото. То е възможност. Излезли сме от областта на илюзиите, влезли сме в живота на реалното. Нещо, което може да опитаме, то е реално. Всяко нещо, което не може да опитаме, то е в плоскостта, то е илюзия. Илюзорните неща не се опитват. Това, което може да опитваме, то е реалното. Тогава, какво определение давате на реалното? На какво седи реалността? Щом ти опиташ една реалност, в тебе ще настане една малка промяна. Ако ти тежиш десет грама, щом опиташ реалността, ще тежиш с една хилядна от грама повече. В реалността човек винаги придобива, в илюзиите нищо не придобива, олеква. Всеки човек, като се занимава с илюзии, олеква. Всеки, който се занимава с реалността, придобива, натежава. Туй, което ни придава енергия, то е реалността. Туй е, което внася в нас живота. Животът, който се внася в нас, то е реалното. Животът, който от нас се отнима, то е илюзия. Да кажем, реални неща са тия, които внасят енергия, живот. Реално е туй, което оставя нещо в човека. Всяко нещо, което оставя нещо в тебе, то е реално. Туй, което нищо не оставя в тебе, то не е реално.

Учете се да събирате енергиите на живота. Всякога трябва да намерите един изходен пункт на точката. След туй да влезете в закона на плоскостта. Туй е законът, при който може да се освободите от закона на илюзиите, на сенките. При сенките трябва винаги да ни покажат пътя към реалността. Защото тази илюзия е един образ на реалността, която седи извън илюзията. Та когато се обезсърчавате в живота, що е обезсърчението? То е илюзия. Самото обезсърчение, то е илюзия. За какво си се обезсърчил? Ти мислиш, че не може да постигнеш нещо. То е заблуждение. Че онези, които имат глава, защо трябва да се обезсърчават? Откъде знаете, че няма да постигнете това, което желаете? Да допуснем, че на един планински връх имате много насъбрана енергия, една топка. Защо насъбраната енергия не може да се прояви? Имате 25 градуса студ. Имате 25 градуса студ, не може да се прояви, понеже имате минус 25 градуса. После имате плюс 25 градуса. Какво ще стане, какъв ще бъде процесът? Какво ще бъде с топката? Изгуби ли се тя? Трябва ли да съжалявате, че този сняг изгубил формата? Ще си измени цвета, ще се стопи, ще се превърне на вода, тази вода ще влезе в разните растения. Водата ще се качи в растенията, навсякъде ще се прояви. Казвам: Няма вие да се обезсърчавате. Вие понякой път се обезсърчавате, че сте изгубили вашата форма. Що е растенето? Малкото дете, което отпърво е малко и после започва да расте, откъде иде растенето на туй дете? Детето трябва ли да съжалява, че расте, че изменило формата си? Туй дете се е родило и започнало да се топи, започнало постепенно да расте. И в природата, ако разгледате ония, които умират, ония, които се раждат, ще видите вътрешна връзка. Сега не може да видите връзката между този, който умрял и този, който се родил. Умрелият е семето, което се посяло в земята. Казват: „Изгнил той.“ То, семето, като изгние, започва да расте. От онова, изгнилото, има един живот, който събира тия частици и образува растенето нагоре. Семето само възкръсва, от умрялото семе излиза после онова, което живее. Че ако някой умре, той после не може да расте. Може да направите един опит, той е следният: Забележете, ако умре един добър човек в света, щом умре, в умовете на всички хора повече светлина се явява. Той се развива като светлина, повече светлина. В къщи като умре някой, всички се обикнат, има повече светлина и топлина. Умрелият човек влиза в тях. Кое е по-съществено сега: Външната ли форма или светлината и топлината? А пък, ако умре един лош човек, и той ще се прояви. Тогава ще се яви по-голямо изстудяване, по-голям мрак. Някой път умре някой, стане тъмнина. Той не е от праведните.

Какво е прераждането? Прераждането е проявление. То не е същественото. Вие давате на прераждането съвсем друго значение. Прераждането е само път, по който ти тръгваш. Преработената работа какво съществено има? Вземеш някое масло, преработиш го. Какво стана с маслото? Кажете ми. В прераждането ти ставаш същият, какъвто си. Като се прероди една котка, остава като котка. Като се прероди един човек, остава като човек. Котката е котка, човекът е човек. Вие мислите, че в прераждането котката може да стане човек. Прераждането е закон да се проявиш такъв, какъвто си. Често вие на прераждането давате съвсем друго значение. Вие мислите, че като се прероди човек, ще стане друг. Един ли си живял, десет деня, сто деня, законът е един и същ. „Пре-раждане“. „Ради“ какво значи? „Ради“ значи работи. Прераждането е един закон. Щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да довършиш недовършената работа. То е прераждането. Един ден като няма работа да довършваш, няма да се прераждаш. Не мислете, че то е в света идейното, прераждането. Аз да ви обясня. Представете си, че вземате вода от едно езеро. Ако тази вода излеете в езерото, какво става с нея? – Изгубва се. Хубаво, в шишето ли има повече възможности да се прояви или в езерото? – В езерото. Прераждането е значи едно малко шише. Да се преродиш от едно шише във второ, трето, четвърто, не е много нещо. Като влезеш в езерото вътре имаш повече възможност. Прераждането е възможност да се постигне нещо. В този смисъл, как става прераждането? Казва: „То е кармично.“ Един ден трябва да останем без карма. Кармата има съвсем друг смисъл. Прераждането следва кармически. С прераждането хората бързат да поправят техния живот за проявление. Един ден, като няма хората какво да поправят, няма да се прераждат. Казва: „Какво ще стане с тях?“

Нека да ви дам едно пояснение. Представете си, че един цигулар е заставен да се движи, да си изкара прехраната. Нали е трудно това положение? Представете си, че този цигулар ходи из градовете и му устройват в салоните концерти, събират се по 10–15 хиляди да го слушат. Всички го приемат много добре. Кое положение е по-хубаво: Първото, прераждането. Второто не е прераждане. В прераждането има мъчение. Там, дето има мъчение, е прераждане, има нещо, което те мъчи. Кое сега е по-добро: Да се прераждам с мъчение или да се прераждам без мъчение?

Та сега всички трябва да излезете от прераждането на мъчението, да разбирате закона. Най-първо трябва да излезете от туй положение, насъбраната енергия, туй същество, като излезе от земята, да знаеш какво трябва да направиш. Като дойдеш на земята, трябва да намериш поне едного, когото да обичаш и той да ти даде всичките възможности да се проявиш. Трябва да обичате едного, за да се проявите. Като се проявите, да сте доволни от вашето проявление. Какъв е смисълът на поета? – Да напише една поезия, че той сам да е доволен и всичките хора да са доволни от книгата му. Какъв е смисълът на музиканта? – Като напише нещо, той сам да е доволен и всички да са доволни от неговата музика. Какъв е смисълът на живота? Да сме доволни от живота, пък и самият живот да е доволен от нас. То е сега смисълът на живота.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година, 13 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 6 януари 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Посрещането на Господа

Издателство „Урания“ и „АСК-93“, 1998г.
КНИГА: Добрият език, Утринни Слова, Год.VIII, Том 1

ПОСРЕЩАНЕТО НА ГОСПОДА

Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
Ще прочета 12 глава от Евангелието на Лука.
В начало бе Словото
Малко размишление.

Има един начин на четене на свещените книги. Когато се чете Евангелието, хората се пренасят преди 2000 години. Какво е приказвал Христос? Този разказ се отнася до живота на Неговото време. Тези, които четат Евангелието, вземат да го приложат дума по дума както го четат и изваждат известно заключение. И се заражда едно противоречие. Днес хората не постъпват така, както преди 2000 години. Сега как разбират децата живота? Децата на една година разбират живота по един начин; на две години – по друг начин; на 3, 4, 5, 6 – по особен начин. И колкото човек повече расте, се смята за по-зрял. Тридесет години се смята за зряла възраст. Има три зрели възрасти. От една година до тридесет години – това е физическият живот на човека. Тридесетата година – това е зряла възраст за живота. До 60 години е духовният живот на човека. Шестдесетата година представя зрелия живот на духовния човек. Третата фаза е до 90 години. Тя представя умствения живот на човека. Човек почва да разбира Божественото. Когато стане човек на 90 години, едва ще почне да разбира Божественото. Сега вие едва сте завършили физическия живот и в духовния живот сте деца.

Детето отначало до седмата година се държи за роклята на майка си. От седмата до четиринадесетата година се сърди и плаче. От четиринадесетата до двадесет и първата година то става вече малко по-умно. Но можем да вземем периоди от по десет години – десетилетия. Всяко десетилетие се отличава с някои особености. За да разбере човек Свещеното писание, той трябва да има в себе си изработени съответните органи. Не мислете, че е лесна работа да разбирате Писанието. Но не само да разбираш, но и да можеш да направиш нещо. Аз ще си послужа с някои аналогии. Ние казваме, че може да живеем в Божественото и Божественото да живее в нас, и пак да не можем да се ползваме. В Бога живеем, то е външната страна. А има и вътрешна страна. При възможностите и при условията, които човек има, той трябва да бъде разумен, защото нещата не стават механически. Някои казват: „Да дойде Духът и да ни направи добри.“ Но това ще бъде както работата на грънчаря. По отношение на нашето тяло това е вярно, но по отношение на човешката душа това схващане не е вярно. И човек се заблуждава. Казват, човек може да бъде духовен и пак да не постъпва право. Нима всички религиозни хора не са били вярващи, но най-големите спорове стават на физическото поле за ниви и къщи, а пък в религиозно отношение – за вяра. Запример казват: „Ти как вярваш в Христа? Син Божий ли е, или не? Как вярваш в църквата? Кое учение е право? Еди-кой си авторитет какво е казал? Кант какво е казал?“ На времето си каквото е казал Кант, е било право. Например измервали са ръста на едно дете, когато е било на десет години. То имало ръст 120 см. Казвам: Аз съм проверил неговия ръст, той е 120 см. Но друг казва: „Аз го мерих и виждам, че е 150 см.“ И спорят сега. Нека това дете да го премерят. Та нещата, в които сега вярваме, след време няма да бъдат верни. И това, което се разправяте, след време ще ви се види детинско. Тогаз как ще примирите противоречието? Ти казваш: „Как може да бъде това?“

Да вземем обикновения живот. Вземете от втората възраст – всяко едно момиче от четиринадесетата до двадесет и първата година какво мисли то? От четиринадесетата та до двадесет и първата година то почва да се облича хубаво, обича да ходи на хорото, ако е на село. Това прави до известна възраст. Щом това момиче стане на 60 години, тогаз не се облича вече. Най-първо се е обличало с шарени дрехи, с шарена кърпа, с чембер на главата си, а щом стане на 60 години, няма китка, няма чембер на главата. Питам: Защо в младата възраст се облича грижливо, а после не се облича, кои са съображенията? От този пример пак може да се извади едно криво заключение. Аз правя едно сравнение: пролетно време дърветата се окичват хубаво, а зимно време листата окапват. Зимно време те стават баби, а лятно време се подмладяват. Щом се задоволят всичките желания на човека, той остарява. Всички религиозни хора искат да бъдат съвършени, да се задоволят желанията им, че като тях да няма други. Но това е погрешно схващане. Една чаша да не мисли, че тя може да събере целия океан в себе си. Тя да не мисли, че като ѝ се тури в нея един килограм вода, че тя всичко има. Чашата си е чаша, а океанът си е океан. И това, което океанът съдържа, чашата не го съдържа. Че в чашата има ли китове, акули, октоподи, има ли пъстърви? В нея има дребосъци.

Та казвам: От всички се изисква едно правилно разбиране. Мнозина от вас сте под чуждо влияние. Вие казвате: „Аз искам да бъда свободен!“ Че не може да намерите днес човек, който да е свободен. Ние, като дишаме въздух, се заразяваме с мислите и с болестите на хората. Може да направим един опит. Ако влезете в едно село, дето хората се карат, няма да се минат една–две години и във вас ще се яви желание да се карате. Но това не е ваше желание. Това е желанието на селото. Или пък, ако идете в едно общество, след една–две години, като дишате техния въздух, ще кажете: „Аз съм доста напреднал.“ Но вие само изпитвате напредъка на добрите, колко са те напреднали. И опитвате напредъка на ония хора, които са се карали. Защото и в караницата има напреднали хора. Когато хората обедняват, има обедняване в различни степени. И сиромашия, и богатство има в разни степени. И знанието е в различна степен.

Сега искам да ви изнеса следното. Вие трябва да се интересувате от благата, които Бог е дал. Той е дал на хората блага едно време и когато Христос дойде, и четете Евангелието, какво ще кажете? Аз се чудя как хората са изопачили Евангелието, Неговите думи. И ще му кажа кой дава правото да нарушава закона. Знаеш ли какво е казал Христос? Онези изкуствените цветя, които са турени на картината, те могат да останат такива дълго време, никой не може да ги измени. Те остават, както са нарисувани преди две хиляди години. Все такива си остават. Имат само малко изменение. Но тези цветя, които вие посаждате сега, те ще се изменят. Ако нарисувате едно дърво на картина, то ще си остане такова, каквото сте го нарисували, а живите дървета ще се изменят постепенно.

Та сега, като се расте, какво трябва да се вложи при растенето? Понеже една къща ще се изгради от такъв материал, какъвто донесете. Следователно животът почива на онези мисли, желания и постъпки, които човек носи в себе си. Как проучвате мислите? Как познавате дали една мисъл е ваша, или чужда; и как да познаете дали едно желание е ваше, или чуждо; дали една постъпка е ваша, или чужда? Някой път ние казваме, че нещата са общи. Но трябва да имаме ясна представа за тях. Например въздухът е общ. Но ако вие вдишате в себе си въздух, то онзи въздух, който е влязъл в един човек, той е изгубил онази преснота. Значи необходимо е въздухът да бъде пресен и в това отношение постоянно има течение. Старият въздух отива нагоре и навън, а новият въздух – надолу и навътре. И благодарение на това течение, на тази смяна, ние постоянно дишаме пресен въздух. По краищата на дробовете остава малко и от стария въздух. Ако вие живеете добре, вие трябва да се храните с онези мисли, които са Божествени, а не с онези мисли, които са минали през ума на един човек. Аз сега не отричам – една мисъл може да е минала през човешкия ум, но той може да ѝ дал ход, без да я опетнил. Ако мине силата на любовта през вас, вие може да ѝ дадете една нова украса и тя може да изгуби първоначалния характер.

Вие не правите разлика между обич и любов. Имате едно и също понятие за тях. Любовта изтича от центъра към периферията – от Бога към периферията, а обичта – от периферията към центъра. Обичта е венозна кръв, която се връща да се пречисти, а пък любовта е артериална кръв. Следователно любовта може да уподобим на кръв, която излиза от Бога. Защо трябва да любим? Че тази кръв трябва да излезе от Бога и да изтича през нас. И без любов човек не може да бъде щастлив. И доколкото вие позволявате на тази любов да циркулира във вас, дотолкоз ще имате щастлив живот. И ако сте нещастни, значи кръвообращението не е правилно. Но това кръвообращение зависи от нас, от нашето схващане и разбиране. Вие казвате: „Като идем на онзи свят нещата ще ни станат ясни.“ Онези, които не разбират закона, те очакват да идат на онзи свят, за да го разберат. А пък онзи, който може да разбере закона, той може да го научи и в този свят.

Човек е облечен с дванадесет тела. Сега няма да ви говоря за това. Дванадесет тела има той. Засега от дванадесетте тела функционират само четири: първо – физическото тяло, второ – на чувствата, на сърцето, трето – на човешкия ум и четвърто – на разумния живот, наричано още на причинния свят. В тези четири тела той сега функционира, а пък другите осем тела седят в зачатъчно състояние. Те очакват за в бъдеще да се проявят. Като влезете в духовния свят, там ще развиете още четири тела. И като влезете в Божествения свят, ще развиете пак четири тела и ще станат всичко 12 тела. За някого казвате: „Той много е разбрал.“ Обаче неговото умствено тяло не е пробудено и тялото на сърцето му не е организирано, а пък мислят за него, че е духовен човек. Духовният човек е спокоен човек. Той няма какво да се вълнува. Казват му: „Еди-кой си е болен, ще умре.“ Той казва: „Няма нищо.“ Викат го домашните му, казват: „Какво ще правим без него?“ Той казва: „Че преди да беше дошъл, какво сте правили?“ Например майката, преди да е дошло детето, тя е играла на хорото, а сега, като дойде детето, тя мисли, че без него не може. Че преди как е живяла тя без него? Едно време детето беше в нея. После то излезе вън от нея. И като умре, къде ще отиде? Пак ще се върне при Бога.

Сега разбирайте го, както искате. Вие ще си направите една къща и казвате, че сте вътре в къщата или че сте вън от къщата. Какво разбирате под тези думи? Има разлика. Де е същественото: вкъщи, или същественото е вън от къщи? На физическото поле същественото е вън от къщи, понеже вън са слънцето и звездите, а пък вкъщи слънцето ще го видиш през един малък прозорец. Но къщата е необходима. Несгодите, които съществуват на земята, се избягват, като имаш едно жилище. Ние се лишаваме в къщата от някои външни блага, но да придобием някои вътрешни блага. И сме благодарни за това. Нямаме всички удобства, които отвън природата има. Кой свят е по-красив – нашите къщи или външният свят? В къщата има ли круши, ябълки, череши, сливи? Но като излезете отвън, те съществуват. Във вътрешния свят вие нямате тия блага. Също така има един умствен свят вън от вас. Има един духовен свят вън от вас. Сега по този начин трябва да започнете да работите.

Вие по някой път трябва да имате едно огледало да се оглеждате. Да кажем, че сте изгубили десет хиляди лева. Вижте се в огледалото каква промяна ще стане с вас. Или да кажем, че сте спечелили 500 000 лева от лотарията и пак вижте лицето си в огледалото. Лицето ви е светнало. На Рождество как се обличат хората? Вие се обличате хубаво, вие се променяте тогава. При всяка промяна, която става, вие се променяте. Но разумният човек има друга една преценка. Да кажем, тази сутрин защо дойдохте? Каква ви е целта сега? Всеки си имаше по една идея. Някои дойдоха тук по навик. Знаете ли какво значи навик? Вие отивате в гостилницата не от добра воля, но като ви притисне гладът. А пък краката ви са слаби. Ще влезете в една най-близка гостилница, понеже не обичате дълго да ходите. Човек трябва да има някаква идея, на която да се опира. Често ние отиваме някъде, за да добием нещо. И ако не дойдете тук, няма да добиете това, което сега добивате.

Някой път ни казват, че човек е храм Божий вътре в себе си. Това е вярно. Но в този храм само той ли трябва да се моли? Вие сте един храм Божий, направен от 300 милиарда живи същества. Вие казвате, че сте сам. Вие, като се молите, 300 милиарда души и те се молят с вас заедно, по своему, както те разбират. И вие мислите, че вие сте единственият, който разбира правилно нещата. Вие сте един от тристате милиарда същества. Питам: Ако вашата мисъл се раздели, де е мисълта ви? Вие имате една триста милиардна част от мисълта. И колко е права вашата мисъл? Затова се намирате в едно противоречие. Речеш да направиш нещо, но събранието във вас ви каже: „Не.“ И вие изоставите. Народното събрание вътре казва, че няма бюджет, няма кредит. И тогава се извинявате, че краката ви не държат, че коремът ви боли, че главата ви боли.

Аз разбирам човек, обърнат към Бога, следния: най-първо ще обърнете всички тия души да повярват в Бога и във всички тях да дойде едната любов. Това е съвършеният човек. Никой себе си не е обърнал, никой не е господар на себе си, а мисли, че е съвършен. Не само главата, но и сърцето, и краката и прочее – целият човек, от главата до петите, да бъде съвършен. Някой ще каже: „Какви са тия души?“ Такива, каквито сте вие. Човек е в една несъвършена форма. Мислите ли, че като влезете в духовния свят след време, след десет милиарда години, че мъжът ще има мустаци? Може би след десет милиона години на мъжете няма да израснат мустаци, а на жените ще им израснат мустаци. Че какво показват мустаците и брадата? И дългата коса у жените какво показва? Те са външни страни. След хиляди години хората ще имат много по-красиви лица. Челата им най-малко с два милиметра ще се повдигнат нагоре и веждите им няма да бъдат като сегашните. Погледнете ушите на магарето, на лисицата, на кучето. Едно време това е било мода. Това са били все човешки уши. Тези уши човек ги е поставил едно време. Той е поставил хиляди модели и сега е дошъл до сегашния свой модел. Истинският човек в невидимия свят постоянно прави модели.