Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Проява и постижение на любовта 2 часть



Божествената любов представя плодове на дървото на живота. От корените на майчината любов, от клонете на братската и на сестринската любов произлизат плодовете на Божествената любов. От тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Дето да отидете по света, навсякъде ще срещнете хора на новия живот. Тези хора се отличават по меката и приятна светлина, която излиза от очите им. Ние наричаме новите хора „братя и сестри на човечеството", носители на Божественото начало в себе си. Христос е от новите хора. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил. Аз дойдох да донеса мир на света". До идването на Христа, еврейският народ се придържаше в буквата на Мойсеевия закон. До това време евреите колеха агнета, овце, волове и принасяха жертва на Бога. С идването на Христа, обаче, животът им коренно се измени. С един замах Христос унищожи стария живот. Те дойдоха до съзнание, че истинската жертва се заключава в добри мисли, чувства и постъпки.

В какво се заключава новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на дървото на великия живот – живот на любовта. Вторият член гласи: Аз вярвам, че любовта на сестра ми и на брат ми са клоне на дървото на великия живот – живот на любовта. Третият член гласи: Аз вярвам, че Божествената любов е плод на дървото на великия живот. Всичко, което излиза от моя ум и от моето сърце, се превръща в плодове на любовта. Който яде от тези плодове, той придобива безсмъртие. Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си". Значи, който яде от дървото на живота, т. е. от майчината и бащина любов, както и от братската и сестринска любов, той има живот в себе си.

Сега, като знаете, в какво се заключава новото верую, бъдете смели и решителни, да приложите това верую. Мнозина чакат нещо ново. Новото се заключава в примиряването на хората. Новото примирява всички противоречия. Как ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взима, да прости дълга на брата си. Който има да дава, да бъде готов да си плати дълга. Като отиде при своя кредитор да плаща, последният да му каже, че в името на братството той прощава дълговете му и го признава за свой брат. Когато двама души се признаят за братя, дълговете им сами по себе си падат, споровете се прекратяват, и недоразуменията изчезват. Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си. Когато някой забележи, че брат му е много уморен и не може повече да вдига и слага мотиката, нека той я вземе от ръката му и извърши работата вместо него. Когато види, че брат му изнемогва под тежестта на своя товар, нека снеме товара от гърба му, да го тури на своя гръб, и двамата да продължат пътя си и братски да се разговарят. Когато срещне брата си на улицата и разбере, че е гладен, три деня не е ял, нека го покани у дома си, да го нагости добре и да му каже, че когато пожелае, може да го посети пак. Това са братски отношения.



Днес хората очакват Христа втори път да дойде на земята, да оправи света. – Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Ако поставите милиони железни стърготини една до друга, те няма да се сплотят, да образуват едно цяло. Поставите ли ги, обаче, под известна температура, те ще се стопят, ще се слеят една с друга и ще образуват течна маса. В случая, огънят представя онази вътрешна сила, която споява железните стърготини и ги превръща в едно цяло. Следователно, Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна сила, която ще ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта, която носи живот за човешките души. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Които не разбират любовта, те са готови да я критикуват.

Сега, като говоря за любовта, аз зная, какво можете да приложите. Изобщо, аз зная, кои неща са приложими за сегашния човек и кои са неприложими. Запример, колкото да се говори на човека за слънцето, за възможностите му да го посети, днеш-ният човек не може да направи това. – Защо? – Условията на слънцето са съвсем различни от тия на земята. Човек по никой начин не може да отиде на слънцето със сегашното си тяло. Ако някой човек тежи 60 кг, като отиде на слънцето, тялото му ще тежи милиони килограми. Как може да се движи на слънцето с такава грамадна маса на себе си? Красив е животът на слънцето, но той още не е достъпен за хората на земята. Мислено човек може да отиде на слънцето, но не и в действителност. Знаете ли, как живеят съществата на слънцето? Знаете ли, какъв е техният език? За нас е достатъчно, че имаме възможност да се ползваме от слънчевите лъчи. Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете към изток. При това положение вие ще изпитате дълбок вътрешен мир и ще разберете, че не трябва да се тревожите за нищо и за никакво. Жителите на слънцето живеят в голямо изобилие, вследствие на което не се тревожат за нищо. Тяхната задача е да изпращат блага по цялата слънчева система. Те определят бюджета на всички същества, на всички хора, на всички държави и народи, на цялото човечество, на всички планети.



Като говоря за слънцето, аз не искам непременно да ми вярвате. Дали вярвате или не, това не ме интересува. Аз се интересу-вам само от едно: вярно ли е това, което говоря, или не е вярно. Вярвайте в това, което Бог е създал. Щом вярвате, че Бог е създал небето и земята, с всички светила, с всички живи същества, вярвайте и в техния Създател. Щом вярва в тия неща, чо-век трябва да изучава и небето, и земята. Той трябва да изучава и слънцето, и луната, и всички звезди на небето, както астрономите и учените постъпват. За да разбере живота на слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце. Всеки човек има в себе си едно малко слънце, което се намира в центъра на човешкия мозък. Големината на това слънце за всеки човек е различно, в зависимост от големината на планетите в него. Чрез това слънце, именно, душата придобива знания. Между външното слънце и планетите на небето и вътрешното слънце и планетите в човека има нещо общо: в изгряването, в залязването им и т. н. Ако вътрешното слънце на човека престане да изгрява, и външното изгубва смисъл за него. Значи, между външното и вътрешното слънце на човека има известна зависимост. Ако тази зависимост се прекъсне, човек няма да има никаква вътрешна светлина. Когато вътрешното и външното слънца едновременно светят, човек има условия да вижда. Ако вътрешното слънце загасне, човек ослепява. Той се лишава от условията да вижда, да възприема Божественото знание.

И тъй, Божественото знание, към което мнозина се стремят, има за цел да научи хората да ценят вътрешното слънце в себе си, чрез което тяхната душа се учи и развива. Когато някой казва, че е тъмно в душата му, това показва, че вътрешното слънце в този човек е престанало да свети. Докато вътрешното слънце в човека свети, той мисли и чувства правилно. Престане ли това слънце да свети, с него заедно и умът, и сърцето му се помрачават. Ето защо, за да не се помрачи това слънце, човек трябва да живее добре. Лошият живот, изразен в лоши мисли, чувства и постъпки, предизвиква големи изпитания, които помрачават небето, на което свети вътрешното слънце на човека.

Мнозина, учени и прости, не разбират, какво грамадно влияние имат мислите и чувствата върху вътрешния живот на човека, а оттам и върху неговото здраве, вследствие на което търсят щастието си по неестествен път. Те искат да станат богати, да се оженят за красива жена, да придобият много знания, без да подозират, че по този начин те сами си приготвят своето нещастие. Не е лошо да придобие човек знание, сила, красота, богатство, но той трябва да знае, как да се справя с тях. Турците казват: Благословение е за човека да гледа красиви неща. Наистина, естествено е човек да се стреми към красотата, да се вдъхновява от нея, но не и да я обсебва. В природата и красотата, и грозотата имат свое място, както светлината и тъмнината. Светлината царува, докато слънцето грее. Щом слънцето залезе, тъмнината иде. Обаче, без тъмнина звездите нямаше да светят. Значи, в човешкия живот тъмнината е необходима, за да се проявят добродетелите – звездите. Сега, като говоря за Божественото в света, някои се обезсърчават, мислят, че не могат да го постигнат. За да не се обезсърчават, Бог им е обещал да влезе вътре в тях. Бъдещето царство ще се създаде отвътре, а не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове. За да се постигне това, нужни са работници. Днес всички хора трябва да работят в това направление, да бъдат носители на Божествените идеи, че като влезе Бог в тяхното слънце, да се прояви навън. На всеки човек е дадена специална мисия, да бъде носител на Божията любов, на Божията мъдрост и светлина, на Божията истина и свобода, по свой специфичен начин. Само при това положение човек може да постигне всички свои желания. Всички несгоди, всички мъчнотии и страдания, които човек днес преживява, ще бъдат условия за познаване на Бога, на великото в света. Бог ще бъде с вас във всичките ви пътища. Тогава ще кажете: Радваме се, че живеем в епоха, когато можем да опитаме и познаем Божията любов, да станем работници на Неговата нива.

Бъдете радостни и весели, за да постигнете идеалите на вашата душа. Кога ще ги постигнете, това зависи от вас. Още днес можете да ги постигнете. Един Божествен ден се равнява на хиляда години. Значи, след хиляда години вие можете да постигнете това, което днес желаете. Съзнателна работа се изисква от човека! Божественото е вече пред прага на вашия дом. Отворете вратите на вашите сърца и умове, да влезе в тях Божествената светлина и топлина.

 

28 август, 10 ч. пр. об. София. – Изгрев.

 


Кибритени клечки

лекция на Общия окултен клас

КИБРИТЕНИ КЛЕЧКИ

Отче наш.
„В Начало бе Словото.“

Имате ли някаква тема зададена? Пишете върху „Отличителните черти на човека“.

В живота има много певци, но всички певци не пеят еднакво. И всичките певци не са еднакво даровити. В пеенето не са еднакво даровити. Всичките хора не са еднакво умни. Различават се в проявата на своята умствена деятелност. Често се смесват чувствата с човешката мисъл. Запример, понятието за човешкото зрение какво е? Казвате: „Трябва да види човек, за да повярва“. Има неща, които след като ги видиш не може да повярваш. Една бучка захар виждаш, че е бяла, но ни най-малко виждането не показва, че си видял захарта. Значи авторитетът за този случай за онова вътрешно понятие е езикът. Ти като близнеш, може да знаеш дали това е захар. Значи захарта има известни отличителни черти, относителни са. Очите не са авторитет за познаването на захарта. Туй е така на физическото поле. Вземете религиозните хора. Ти по какво може да познаеш един религиозен човек? С гледане религиозният човек не се познава, трябва да го опиташ. Има известни отличителни черти. Значи, духовният човек носи известни отличителни черти на лицето си. Щом ги има, той е религиозен. Но малцина знаят тия черти. В сегашното положение на хората има една опасност. Бедните хора, когато дружат с богатите, развалят се. Невежите, когато дружат с учените хора, стават горделиви, започват да мислят, че и те знаят нещо. Когато желязото дружи с огъня и то става като огъня. То мисли, че е като него. Щом се извади от огъня, веднага туй желязо изгубва своята сила. Има известни хора, които като влязат в едно общество, стават религиозни. Щом излязат от това общество, след няколко години изстиват, стават черни. Казвам: Има една религия, която наричам гримовна. Тази дума не е толкоз ясна. Знаете ли какво значи „гримовна“? Когато човек се докарва някак си. Запример, човек си гримира лицето изкуствено. Може да вземе разни пози, да изразява скръб или радост, или чувство на достойнство, или пък чувство на смирение. Когато човек се смири, образува буквата „G“, българското „Г“ или латинското „S“. Наведе се, има смирение. Имате изстиване. Всякога, когато хората изстиват, се свиват. Когато се стоплят се разширяват.

Сега трябва едно правилно възпитание. Правилно възпитание на човешкото сърце, на човешкия ум, в една фаза, дето хората трябва да знаят как да възпитат сърцето си, как да възпитат ума си. Ако сърцето не знаете как да възпитате, ще стане хилаво. Ако ума си не знаете как да възпитате и той ще стане хилав. Запример, когато хората преминават през големи скърби, на техните лица се явяват известни дълбоки бразди. Когато не са минали през страдания, лицето не е набраздено. Набразденото лице показва, че е писано повече. Но ако се напише на човешкото лице само скърби и страдания, каква полза има, че човек е страдал? Какво нещо е страданието? То е процес на умственият свят. Чрез страданието, човек разбира своя ум. Тогава може да се покаже каква е била еволюцията. Ползата от страданията е, че при големите страдания, през изпитанията, през които е минавал човек в миналото, както индивидуално, така и колективно цялото човечество, той се е научил да мисли. Например, земята е минала през разни фази. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална спрямо нейната орбита. Но знаете ли какво е било положението на земята? На живота? Било е време, когато остта е била перпендикулярна спрямо нейната орбита, спрямо плоскостта на орбитата. Сега е наклонена 23 градуса. Сега какво отношение може да има за една хоризонтална ос на земята или една перпендикулярна ос? Значи, когато земната ос е била хоризонтална спрямо нейната плоскост, тогава земята е спала, в спящо състояние. Нямало онзи умствен живот, интелигентността била извън земята. Ставали големи пертурбации в цялата земя, вътре и вън. С подигането вече на оста, става пробуждането на земята, тия същества, които дошли. При явяването на човека на земята оста е била перпендикулярна. Та казвам: Всеки един от вас, когато човек се събужда религиозно. Най-първо един светски човек, неговата орбита е хоризонтална спрямо пътя, в който върви и той се движи около някаква идея. В него стават големи пертурбации, без да разбира смисъла. Човек може да страда, без да разбира защо страда. Има големи страдания. Някой път хората мислят, че като умрат ще отидат да кажат на Господа колко са страдали. Бог ни най-малко не се интересува от нашите страдания. Страданията са една задача. Мъчнотиите произтичат от онова, което учиш. Ако си научил нещо, тогава има смисъл. Ако си страдал (и) нищо не си научил, няма никакъв смисъл. Да кажем, човек е страдал за да стане добър. Ако не е станал добър, какво ще разправя за своите страдания? Понякой път вие питате: „Защо са страданията?“ Един възпитателен метод са за вашия ум. Ако разбирате смисъла на страданието, тогава ще започне да се реформира вашето лице: челото ще се подигне, ще излезе напред. Челото е полегато 75 градуса, а до 90 градуса има 15 градуса отклонение. Лицето трябва да бъде перпендикулярно спрямо оста на гръбнака, т.е. ние вземаме за основа центъра на слънцето и центъра на земята, теглим една права линия, спускаме отвес и именно към този перпендикуляр, който се спуща от слънцето към земята върви човешкото тяло. Трябва да се приближи. В по-раншните времена челото се е отдалечило. В растенията, в рибите, с излизането на птиците във въздуха постоянно се изменя и оста на човека, неговият умствен свят се изменя, започва да се подига. В млекопитающите както виждате тяхната ос на гръбначния стълб е хоризонтална спрямо земята, понеже са поставени при много неблагоприятни условия. Тия излишни сили, които не може да употребят, да се освободят от мъчнотиите.

Та казвам: Сега препоръчват, когато проучват електричеството, ако падне на лицето, обърнете го на гърба. Ако го обърнете на гърба, ще му помогнете, а ако не го обърнете, няма да му помогнете. Ако падне на гърба, обърнете го на лицето, ако падне на лявата ръка, обърнете го на дясната. Ако паднете на лицето, обърнете се на гърба, а и ако паднете на лявата страна, обърнете се на дясната. Ако паднете на дясната, обърнете се на лявата. Ще вземете едно противоположно положение. Сега трябва да се разбира научната страна. Много пъти хората търсят лесният път. Кой е най-лесният път в света? Най-лесният път е яденето. По-лесен занаят от яденето няма. Но от този, най-лесният занаят, излязоха най-големите нещастия за човечеството. Някой казва: „Какво има ако близна?“ Не е опасно да близне човек. Но питам: Ако вие близнете една бучка захар, която има 2000 градуса температура, какво ще стане с езика ви? При 2000 градуса да близнеш, знаеш какво би станало с езика? После, при съвременното възпитание хората не разбират какви пертурбации произвеждат разните чувства в хората. Например, вземете, ако във вас се яви чувството самоуважение. Има едно нормално самоуважение. Божествената страна на самоуважението е да зачиташ всичко онова, което Бог е вложил в тебе. Но, ако ти помислиш, че по-умен човек от тебе няма, ти си на крив път. Да мислиш, че ти си най-умният, ти си вече на кривия път. Ако ти дойде тази мисъл, как ще се излекуваш? Сега явяват се хора, които казват, че в духовния свят той виждал, виждал ангели, но то още не е една реалност, че виждал ангели. Не че не е реално, но ти може да видиш сянката на един ангел. Да кажем ти може да слушаш един музикант, но туй, което слушаш няма да те направи музикант. Този музикант, този певец може да ти дадат само едно малко подбуждение. Опасността в сегашният свят е, че ние сме в един свят, минаваме през един свят на изтъркани кибритени клечки. Минаваш, вземеш една клечка, драскаш, не се пали. Втора, трета, четвърта драскаш тия клечки, но те нямат запалки. Новото в света е новите клечки, които идват. Всичките религиозни мисли на миналото са издраскани клечки. Запример, ти казваш, че трябва да се молиш на Бога. За да се молиш на Бога, трябва да имаш един повод. Този повод трябва да е нов. Не трябва да е стар повод. Ако ти се молиш за жена си, кой досега не се е молил за жена си? Ако се молиш да се жениш, кой досега не се е молил да се жени? Ако ти се молиш да бъдеш богат, кой не се е молил за богатство? Ако се молиш за сила, кой не се е молил за сила? То са все издраскани клечки. Сега аз искам вие да разсъждавате. Вие да дойдете до положението. Аз не поддържам онази философия да направим някои хора, да ги убедим, да започнем да ги учим наново. Много неща у нас са турени не на място. Първоначално, както е направен (човек), много добре е направен. После дошли други майстори, които са го поправили и някои неща не са на място. Сега трябва да дойде един майстор, да дойде да постави (всеки винт), всяко колелце, всяка част на своето място. Запример, ние говорим за Любовта, но Любовта има степени. Има полова Любов, която има две страни: полова Любов у мъжа и полова Любов у жената. Човек се е разделил. Що е половата Любов? То е един сложен въпрос. Защото в природата нещата, ако не се раздвояват, те не може да работят. Какво нещо е пол? Българите имат стан и там имате две кросна. Едното кросно е при тъкача, хоризонтално поставено. Той го туря при гърдите си, а другото кросно е при краката, по-далече и там е навито всичкото платно, което трябва да се тъче. Има един процес, то са два полюса. Аз ще ви попитам де е женското кросно и де е мъжкото кросно? Мъжкото кросно е долу, дето е навито нетъканото платно, а женското кросно, на което се навива тъканото платно. Буквално този въпрос не седи така.

Понякой път вие мислите за Бога като човек. Искате да отидете при Бога да му кажете като на някой човек, да кажете: „Не знаеш ли, че ние страдаме?“ Такова нещо не може да стане. При Бога така никога не можете да идете. Как ще идете при Бога, когато се казва, че той изпълня всичкото небе, цялото пространство изпълня. Как ще си Го представите? На какво ще Го уподобите? Вие на Бога ще му дадете човешко лице, но Бог създаде тия лица. Хиляди свещи представят слънцето, но слънце ли са те? Вие, не че не може да идете при Господа, но по този механически начин не може да идете. Казват: „При Бога никой никога не може да иде, ако не е чист“. При Бога никой никога не може да иде, ако не е добър, милостив. Ако не е разумен. При Бога никой не може да отиде, ако не обича. При Бога никой не може да отиде, ако няма светлина, ако не е свободен. Защото в молитвата на човека за в бъдеще трябва да влизат три елемента. Ти не може да се молиш, ако нямаш Любов. И не може да се молиш, ако нямаш знание. Ти не може да се молиш, ако не си свободен. Да кажем вие искате да се молите и после си задавате въпроса: „Защо трябва да се молим?“ Вашата молитва остава безпредметна. Ако вие се запитате защо трябва да дишате – заставени сте, искате, не искате – ще дишате. Може да си зададете въпроса: „Не може ли хората без да дишат?“ Питам: Отде се роди този въпрос? Не може. Защо хората питат? Има същества, които не дишат като нас; има същества, които не дишат въздух. Ако влезете в по-рядка среда, в етера, или душите, които заминават в другият свят, не дишат като нас. Те дишат подобно на дишането на рибите. Рибите дишат като минава водата през техните хриле. На хората водата не трябва да минава през дробовете им. Но има един процес на дишането. Питам сега: Ангелите молят ли се както хората? За тях казват, че ангелите поднасяли човешките молитви, както тамяна поднасят на огън, да дими. За тях нашите молитви са дим, който поднасят пред Господа да кадят. Като турят в кадилницата нашите молитви са тамян и като минават през този огън се опитва доколко молитвата е съществена. Тъй както развивам въпроса, всичката идейност на молитвата изчезва. Представете си, че ти се молиш, но сърцето ти има някакво користолюбие. Вие се молите понякой път; и религиозни хора има, които като се молят са много тщестлавни. Молят се високо, за да ги чуят. После, разправят се, много тщеславни са, много горделиви са религиозните хора. Той казва: „Три часа съм се молил“. В три часа какво е казал на Господа, кажете ми? Напишете си една молитва от три часа. Напишете най-хубавата молитва за три часа. Направете една молитва. Той, човекът, не се е молил три часа на Господа. Хубаво е и три часа да се молиш. Тия три часа в 1 секунда може да ги кажеш. Две думи може да кажеш и вследствие на това религиозният живот се разваля. Много хора започват добре, свършват зле. После, религиозните хора стават нетърпеливи, горделиви, избухливи. До едно време вървят, но охлузва им се кожата, те се приближават и започват да се хвалят кой колко се молил. Тогава ще ви приведа онзи пример с онзи анекдот, дето трима души имали една печена кокошка и не се споразумели да си я разделят. Всеки искал да вземе най-хубавата част от кокошката. Всеки се счита за много достоен. Не могли да се споразумеят. Най-после дошла една идея. Казват: „Да легнем да спим, че който сънува най-чудният сън, той ще изяде кокошката“. Легнали да спят и тримата. Спали един час. Събудили се и първият започнал да разправя. Казва: „Чуден сън видях – като започнах да слизам в земята, ония пропасти сто километра; 200, 300, 1000, 2000, 3–4–5–6 хиляди километра, един гъст огън. Разправят за чудесии“. Другият казва: „Мене като ме грабна нещо, че като влязох в слънцето, че чак до дъното на слънцето, до центъра“. А третият казва: „Аз като ви видях, че единият отиде в земята, а другият отиде в слънцето, рекох си: Няма да се върнат тия хора, аз станах и изядох кокошката“. Аз бих ви дал едно правило: Вземете си едно хубаво огледало за молитва, без дефект и като се молите, огледайте се. След като се молите, огледайте се дали си се молил право или не. Ако след като си се молил твоето лице постоянно се поправя, молитвата е права. Ако лицето ти след молитвата не се поправя, молитвата ти не е свят. Това е правило с малки изключения. Не може човек да се приближи при Бога, при Разумното Същество, при най-благородното същество в света и да не замязаш на Него, да не придобиеш качества от Него. Ти като отидеш при Бога, ще се поставиш в едно положение, дето правилно можеш да възприемаш нещата. Ти туриш за себе си, че си достоен. Ще оставиш настрана всичко – какво е достойнство, с каква дреха трябва да се облечеш. Който отива при Господа, все трябва да се облече с някаква дреха. Представят хората, които отиват при Бога с бели дрехи, със златни колани. Сега нас ни интересува в новата религия, начинът за подигането на човешкият ум и на човешкото сърце. Всичките изпитания, които имаме, то е за облагородяване. Мъчнотиите и препятствията, които срещате, те са един метод за възпитание. Без страдания, без изпитания, вие не можете да имате никакви придобивки. В старо време Питагор, който се учил в Египет, в неговата школа имало ученици, които по 4 години е трябвало да мълчат. Най-първо един ученик ще го подложат на иронични подигравки, четири години подигравки. Който могъл да издържи, той вече се приемал за ученик. И сега е същото, хората като знаят, че сте станали религиозни ще започнат да ви подиграват. Тия духове, които са подигравали едно време хората и днес ще ви подиграят. Ще ви кажат, че вашият ум не е на място, че вие сте смахнат, че не мислите хубаво, че вие сте (се) заблудили. Много работи може да ви припишат. Онзи, духовният човек трябва спокойно да изслуша, тъй както един бастун. Трябва да се подчини на течението. Защото има разни противоположни течения. Има течения долни, има и горни течения, противоположни. Щом срещнеш едно противоположно течение на себе си, ти ще се дигнеш над него, ще го разгледаш научно, ще гледаш туй течение да го използуваш. Сега, за да се използува, ти трябва да разбираш ония закони, по които човек се развива. В човека има четири основни неща, на които човек трябва да обръща внимание. Първото положение на своето подсъзнание. – То е Божественият склад на всички ония придобивки на миналото. Свръхсъзнанието – то е висшето Божественото съзнание. То са двата полюса. Единият – подсъзнанието, другият – свръхсъзнанието. Подсъзнанието това е запад, а свръхсъзнанието е отгоре. Тогава над подсъзнанието имаме съзнанието. То е човешкото съзнание. И имаме самосъзнанието, което съответствува на свръхсъзнанието. Ти от подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, нещата трябва да ти станат ясни. От съзнанието трябва да минеш в самосъзнанието, както хората сега са минали. Сега много малко хора има. Има една книга писана на английски и представя около 19 души в света. Има велики хора, които досега са придобили свръхсъзнанието. Има един, който ги е наредил на степени. Сега хората са дошли до самосъзнанието, а някои са още в подсъзнанието. Има хора, които са в подсъзнанието, други в съзнанието, трети в самосъзнанието и най-напредналите хора в свръхсъзнанието. Подсъзнанието се отличава с туй, че виждат погрешките. В съзнанието ти само чувстваш страданията и несгодите на живота, чувствуваш, когато си в съзнанието виждаш само несгодите. Туй ти е неприятно, онова ти неприятно. Нямаш понятие да страдаш за своята погрешка, само несгодите чувстваш. Считаш, че всичките погрешки са вън, ти никаква погрешка не правиш. В подсъзнанието вие мислите, че всичко в света е създадено за удоволствие, за вас. В самосъзнанието ти виждаш своите погрешки, отличаваш своите добродетели и съзнаваш своите погрешки. В свръхсъзнанието виждаш бъдещите блага, които Бог е приготвил и че тия блага даром няма да дойдат, но ти трябва да работиш за тях. Сега разни методи ти употребяваш. Един от най-хубавите методи е, когато ние говорим за Божествената Любов. Под думата Божествена Любов аз разбирам следното: Съзнавам, че всички същества, каквито и да са имат, еднакви права на Божествените блага. То е Любов. Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов. Ако ти съзнаваш, че ти имаш изключително право, понеже считаш, че си царски син, че си княжески син, че баща ти бил богат, че бил учен, това са неща, външни придобивки. Ние говорим за човека, понеже всички същества, които са създадени от Бога, Бог ги е създал с определена цел. На всяко едно същество Той отделил място да живее, да се развива и има предназначение, икономия на Божествения свят има. Когато влезете в този свят трябва на всички хора да гледаме така. Тия хора, които търсят своето щастие, човек, който търси своето щастие както сега, той никога няма да го намери. Никой досега не е намерил своето щастие. Щастието може да се постигне само, когато съзнаем онази цел, която Бог е вложил в живота. Целта на човешкият живот е Любовта. Без Любов не може да имаш никаква цел. Целта е нещо вътрешно, условията са външни. Някой казва: „Ти обичаш някого повече“. Защо го обичаш? Ти за да обичаш някой предмет трябва да си по-близо, или другояче казано: ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не може да имаш тази Любов, както ако живееш в своето свръхсъзнание. Подсъзнанието взема, свръхсъзнанието дава. Съзнанието ти взема, а самосъзнанието ти дава. Казвам: Ако ти не познаваш тия двата процеса, ако всички в света трябва да ти дават, ти не може да бъдеш щастлив. Значи, за да бъдеш щастлив трябва да съзнаваш в себе си, че всичко ти е дадено от Бога. После, онова, даденото трябва да го обработиш и да дадеш плод. Ако Любовта в тебе няма корени, клонища, цвят и плод, тази Любов не е Божествена. Вие сега казвате: „Да прекараме този живот, че в следущето прераждане“. Оставете тази философия за следущето прераждане. Може да е писано, но то е буквално тълкувание. Казвате: „Какво ще бъде следующето прераждане?“ Казвам: Каквото е сегашното. Казва: „Какъв съм бил в миналото?“ Казвам: Какъвто си сега. – „Ама не съм ли бил някакъв цар, някакъв княз?“ – Ако човек е цар, какво ще придобие? Допуснете, че вие сте били в един университет, слушали сте най-знаменити професори. Ако знанието, което са ти дали и нищо не си приложил в живота, какво те ползува? Наскоро имаше един студент, който до 72 години е бил все студент в един университет в Германия. Най-старият студент, който като влязъл от 20-тата си година до 72 година все студент бил и си заминал, без да свърши университета. Животът е един университет, в който вие сега живеете. Какво сте придобили в този университет? Понякой път направете някой опит. Преди няколко време дойде при мене един човек, за пръв път го виждам. Млад човек от Разградско. Казва: „Знаете ли защо дойдох?“ Казвам: Не зная защо си дошъл. – „Жена ми беше бременна. Аз съм чиновник. Не иска да носи това дете, не иска да го роди, направи аборт. Вследствие на това, усложнява се въпросът, има кръвоизлияние и най-после не може да се спре кръвта. Една рецепта ми дадоха и ми трябват 115 лева. Ида при тебе да ми услужиш“. Сега, жена му пометнала, нямал пари, идва да му платя за тази рецепта. Аз сега седя и ми преминава една мисъл. Той седи и намира се в двоумение дали ще му помогна, съмнява се дали ще му помогна или ще го пратя за зелен хайвер някъде. Казва ми, че в 10 деня отгоре ще върне парите, но пак се двоуми в себе си. Аз го виждам, че се двоуми, дали ще ги върне или не, защото има отзвук в мене. Казвам: Въпросът не е за 10 деня дали ще ги върнеш за 10 деня, но аз турям дали ще издържиш на думата си. Не му проповядвам, нищо не му казвам. Трябваше да му чета една лекция, но жена му вече пометнала. Той обича жена си, иска да ѝ помогне. Казвам: Почакайте отвън. Вие ще идете при Бога, жена ви е пометнала, вие ще идете да искате пари. Аз помислих, имам един цяр за спиране на кръвта, но казвам: Не трябва. Нека си купи цера за 115 лева. Аз искам да се освободя. И в мене се заражда въпросът 115 лева отгде да ги намеря? Не са много, 115 лева, намерих ги, но казвам: Ако му дам моя цяр, може да злоупотребят с него. Аз ще спечеля 115 лева, но лека може да не е на място. Нека си вземе лекарството оттам, отдето са му препоръчали, да мисли, че съм му помогнал. Казвам: Ще направя един опит, дали след 10 деня той ще си издържи думата, защото досега на колкото съм дал, нито един не си издържал думата. След него иде един руснак с едно дете, и на него жена му болна. Те ходят, отук ги изпъдили, оттам ги изпъдили, в митрополията някой дякон ги изпъдил. Казал му: „Да ме не смущаваш, да си вървиш“. Среща го една баба и му казва: „Ти трябва да идеш на Изгрева, има един човек, който ще ти помогне“. На основание на тази баба, която му казала, че аз съм щедър човек, иде с детето. Казва: „Три деня не сме яли, гладни ще умрем“. Сега аз се чудя какво трябва да се направи. Казвам: Жена му болна, гладни ще умрат, работа нямал. Казвам: Почакайте. Хайде и на него давам 100 лева. Аз му поблагодарих, че се отървах със 100 лева. С първия се отървах със 115 лева. От моето гледище, те са като двама разбойници, които ме хванаха и колкото пари имах, аз ги дадох. Какво се разбира разбойник? Ако бях на неговото положение, аз как щях да постъпя? Казвам: Дали този човек ми говори истината или ме лъже? Аз искам да разбера дали лъже или не. Казвам: Дай парите, после изучавай. Докато разреша дали лъже или не, аз ще се опетня. Ако допусна, че ме лъже, макар, че имам всичките данни, зная че някой човек ме лъже. Като разглеждам лъжата, струва ми се, че не говори истината. Казвам: Аз ако бях на неговото място и аз щях да говоря както той говори. Казвам: Сега аз изучавам, какво аз трябва да извлека. Защо страдат тия хора? И единият и другият пострадали, понеже жена му искала да бъде щастлива, но без да страда, и другият руснакът, и двамата спадат към една и съща категория. Ние искаме да бъдем щастливи в света, без да изпълним Волята Божия. Човек, който иска да изпълни Волята Божия, той трябва да бъде готов за всяка работа. Той трябва да използува най-малките случки. Да допуснем един беден човек пада кърпата му от джоба. Може да си професор, дигни кърпата му. Дай я. Казваш: „На този простак ще дигам кърпата?“ Ако е високопоставен, да му падне копринената кърпичка ще му я дадеш, но има пристрастие тука, има користолюбие. Понякой път виждам духовните хора, искат да обърнат някой богат човек, че да вземат парите му. Това не е Божествено. Те са търговски сметки. При тебе дошъл един човек. Ти трябва да почерпиш един урок от него, ще говориш ясно на този човек, както баща му ще каже. Казваш: „Тебе баща ти е добър човек. Ти учиш. Без знание в света не може да учиш“. Ако следваш музика, изкуство, архитектура, без знания в света човек не може да се издигне. Знанието е Божие благословение. Сега считат, че младите само трябва да се учат. В Божествения свят старите трябва да се учат още повече. Аз гледам, много религиозни хора не искат да се учат. Казват: „Знания не ни трябват“. Мислят, че като идат в другия свят, веднага ще придобият знанието. Ще дойде един ден, когато знанието ще бъде общо, но то е в далечното бъдеще. Всичко, каквото придобие цялото човечество и вие ще го знаете. Ще започнете и вие да се раждате даровити и гениални. Цялото човечество трябва да мине през тази опитност, да има материал. Сега няма много материал, да се създаде гений. В света няма много материал да се създаде гений. Материал и за светии няма. Защото материал създаден няма. Как мислите: Един светия, ако срещне една млада жена, само ако се поколебае в ума си, той ще изгуби своята святост. Срещне те някой човек и като знаеш, че има няколко милиона, имаш друго разположение. Кажа ли ти, че няма нито 5 пари, вие имате друго разположение. Ако някой се облече добре, тури си цилиндър или копринени дрехи, или копринена дреха, казваме, че му тръгнало напред. Хубави са тия дрехи, ти може да четеш някоя книга отвън, някоя поезия. Хубави са тия работи, но поезията в живота, в природата има друга една поезия. Добрият живот, това е една поезия, която трябва да изучиш. Ако има една поезия да учиш, то е доброто. Ако има една поезия да учиш, то е Любовта. Ако има една поезия да учиш, то е Божията Мъдрост и Божията Истина. Всичките ония добродетели, търпението, то са все поезия. Представете си, че кацнал един комар на вашата ръка. Вие може да махнете, да го утрепете. Никой няма да иска да ви смути, но как трябва да постъпите? Комарите разбират, имат един усет. Ако във вас съзнанието е силно, ако концентрирате съзнанието си, образува се едно магнетическо движение около вас и нито един комар няма да кацне на вас да ви хапе. Аз считам всяка една нечиста мисъл е един комар, който ви ухапал. Най-първо вие давате повод, привличате я с нещо. Питам: Една овца как привлича един вълк? Като се угои хубаво, както помисли, че е с хубава козина, тя вече всички вълци привлича. Когато вълкът влезе в стадото, най-хубавата овца ще намери. Кой привлича един грозник? Нещастието на хората винаги се привлича от богатството. Когато човек е богат умствено, когато човек е богат сърдечно, когато човек е богат със сила, винаги тогава ще дойде изкушението. Един неприятел, когато ще дойде, тогава ще го намери. Сега аз искам да ви наведа на следната мисъл. Понеже минавате от стария живот в новия живот, който ви се дава, как трябва да го запазите? Най-първо не се завземайте да реформирате света, да виждате лошото в света. Най-първо вижте лошото в себе си, не се критикувайте, но след като намериш всичките свои погрешки завземи се да ги изправиш. Не изведнъж всичко да изправиш, но всеки ден трябва да поправяш по една малка погрешка. Да кажем всеки от вас е завистлив. Ако някому дадат по-голямо уважение, веднага ще ви бодне, всички съвременни хора и религиозните. Имаше един евангелски проповедник, който казваше: „Изгубих си целия живот. Целият живот ходих да проповядвам, не да си уреждам своите работи, но аз ходих да обръщам хората“. Този проповедник, който така мислеше го сполетя много лоша съдба. Всеки един, който е тръгнал в новия живот, трябва да бъде благодарен на Господа за благата, които му е дал. Ние трябва да изправим своите погрешки. Да ги поправим, не за да бъдем благоприятни, но трябва да впрегнем своите погрешки на работа. Без погрешки човек не може да работи. Вземете един художник, много книги е развалил, докато се научи да рисува. Един, който пише, много писалки, много книги е оцапал, докато се научи. Не е въпрос за оцапването, но да се научи хубаво да пише.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!