Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Здравословни и болезнени състояния 2 часть



Като ученици, вие трябва да влизате в положението на страдащите и да ги облекчите. Един ден Настрадин Ходжа се качил на къщата си да я покрива с керемиди. Той стъпил на една керемида несполучливо, паднал на земята и счупил крака си. Всеки, който чул за нещастието на Настрадин Ходжа, отишъл да го посети и го запитвал: Как падна, че счупи крака си? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? Той разправял цялата случка на един, на втори, на трети и най-после се отегчил да разправя. Като продължавали още да го питат за случилото се, Настрадин Ходжа казал: Не се ли намери досега един човек да е падал като мене, че да знае, как се пада? Следователно, като срещнеш една страдаща душа, не я питай, как е паднала, не я морализирай, но влез в положението й и я облекчи. Добре е човек да има един учител, да го учи, но този учител трябва да бъде майстор, да се е учил от Божествената книга на живота. Ако не намерите такъв учител, потърсете книгата, от която той се е учил. Там ще се запознаете с буквите, с правилата и законите на тази книга. Като научите добре буквите, ще ги нареждате в срички. От сричките ще образувате думи, а от думите – цели изречения.

Като казвам, че човек може и без учител да учи, имам пред вид онази жива, Божествена граматика на живота, по която са учили всички велики Учители. Онзи, който е учил буквите от тази книга той може вече свободно да чете. Който е научил и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобил само човешката любов, той живее в относителната възможност на нещата. Който е придобил Божията Любов, той живее в абсолютната възможност на нещата. Наистина, който люби Бога, той има помощта на всички добри хора, на всички светии и на Бога. Който люби Бога, той има помощта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само да довърши това, което слънцето и дъждът са започнали. Бог повелява на слънцето да грее и да възраства нещата, на дъжда – да полива и съживява израсналото, на почвата – да го храни, а на човека – да довърши започнатата от тях работа. Може ли да не успява в работите си онзи, на когото и земята, и небето са в услуга и в помощ? Този човек се ползува от благословението на всички добри сили на небето и на земята. Те започват работата, а човек я довършва.

Днес всички хора са изпратени на земята да довършат онази работа, която слънцето и дъждът не могат сами да свършат. Има една работа, която принадлежи изключително на човека. – Коя е тази работа? – Да обича баща си и майка си така, както никога досега не е обичал. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичал.



 

12. август, 5 ч. с.

 

(Матея 12:1-10)

 


Азбука на Божествения език

Рилски беседи

АЗБУКА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЕЗИК

Съвременните хора разглеждат живота от различни становища. Гладният мисли за хляба, как по-лесно и бързо да го осигури; жадният се интересува за водата; сиромахът – за парите, чрез тях да подобри живота си; невежият – за придобиване на знания; слабият – за усилване на организма си. Ако не може да задоволи нуждитe си, човек е недоволен. Недоволството се дължи на факта, че човек не е определил отношенията си към Първата Причина, вследствие на което се проявява неправилно. Всяко недоволство на физическия свят произвежда в невидимия свят такава буря, каквато имате сега на планината.

Каква е разликата между физическия, духовния и Божествения светове? Животът на човека и в трите свята се състои в неговите мисли и чувства, които обаче, се различават по нещо. Запример, силата на мисълта във физическия свят се заключава в нейната тежест, в духовния свят – в нейното напрежение, а в Божествения – в разширяването й. Ако живее само на физическото поле, човек мисли за материалните си нужди, да се наяде и напие. Това са мисли, които имат определена тежест. Като влезе в духовния свят, на каквато длъжност да се намира, човек започва да мисли, как да изрази любовта си към своя дом, общество и народ. Вследствие на това, каквато работа да заеме, той се стреми да бъде полезен не само на себе си, но и на ближните си. Ние казваме, че в мисълта на този човек има напрежение. Най-после, като влезе в Божествения свят, човек започва да мисли, как да служи на Бога, вследствие на което мисълта му се разширява.



Първото нещо, което се изисква от хората, е да определят отношенията си към Бога. Под думата „отношения" разбирам възстановяване на надеждата, вярата и любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата – към духовния, а любовта – към Божествения. Хората едва сега започват да изучават любовта. На теория те знаят, какво нещо е любовта, но дойдат ли до приложението й, правят ред погрешки. Не е все едно да познаваш теоретически условията на северния полюс, или да отидеш там, да се стълкновиш с тия условия. В опитите си да отидат на северния полюс, хората видяха, че теорията им не се съвпада с действителността. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат и добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал, пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана от красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакво горчиво чувство. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на любовта, да има правилни отношения към Бога.

Един ден, когато дойде свършекът на света, хората ще се пръснат из пространството, както камъните са разхвърляни на планината. Само ония хора ще бъдат запазени, които са облечени с дрехи на надеждата, на вярата и на любовта. Според дрехите си, те ще бъдат отделени едни от други, за да може всеки да заеме своето определено място. Обаче, и при това определяне на местата, пак ще има по-високи и по-ниски места. И в надеждата, и във вярата, и в любовта има степени. Останалите хора, които не са облечени с дрехи на добродетелите, ще чакат векове и хилядолетия да дойде някой да им помогне. Казано е в Писанието, че за всяка празна дума човек ще отговаря. Значи, дошло е време вече, когато хората трябва да се откажат от стария си живот, да забравят всички обиди и огорчения, да тръгнат напред. Новият живот изисква хора, надрасли старото. Всякакво недоволство и мърморене трябва да се забравят.

Искате ли да влезете в новия живот, вие трябва да приемете страданията с благодарност. Христос е страдал, и вие ще страдате. Не страдате ли като Христа, вие нямате дял с Него. Ако Христос, Син Божий, беше подложен на тежки страдания, колко повече вие ще бъдете изложени на страдания. Мислите ли, че можете да минете без страдания, вие сте на крив път. Който не е страдал, той не може да пристъпи прага на духовния свят. Да живееш без страдания, това значи, да отиваш на училище и да се връщаш, без да си научил една буква. Кой баща би се радвал на своя син, който се връща от странство, добре облечен, но без никакво знание? Какво ще каже бащата на сина си? Той ще поклати главата си и ще дигне ръце от него. По същия начин постъпват и в невидимия свят. Видят ли, че пристига такъв син, който нищо не е учил, веднага го изпращат назад. Там не държат недоволни, мърморковци. Успее ли някой мърморко да се промъкне там незаконно, веднага го намират, дават му билет и с експрес го пращат на земята да учи. В един анекдот се разправя за влизането на един евреин адвокат в рая, без позволение на тамошните власти. Той успял с хитрина да се промъкне там, но в скоро време станал невъзможен за жителите на рая. Каквото виждал, все го критикувал и разглеждал според законите на земята. Той казвал: По еди-кой член от закона за съдопроизводството това не е справедливо, това не е на мястото си. Всички започнали да мислят, как да се освободят от него. На едного дошла в ума мисълта да го примамят с някое богато дело на земята. Той казал: На земята се разглежда едно голямо дело, за което ще се заплати скъпо, но няма адвокат, който да го защитава. Като чул това, евреинът веднага излязъл от рая и слязъл на земята. Така раят се освободил от един мърморко, който влязъл вътре по незаконен път. Като ученици, вие трябва да се справите с недоволството, с мърморенето. И пророк Йона се опита да роптае против Бога, но се намери в утробата на кита, дето лежа цели три дни. Знайте едно нещо: за Бога трябва да имате една мисъл и едно чувство. Никакво съмнение, никакво колебание не се позволява по отношение на Бога. Няма по-велик, по-силен, по-мощен от Него. Достатъчно е да проектира мисълта си към дадено същество, малко или голямо, за да се уредят работите му моментално. Мощна е Божията мисъл! Тя всичко твори и пресъздава. Тази мисъл слиза и до най-нискостоящите същества – камъните и растенията. Приемат ли я, и те започват да растат и да се надигат.

Като не разбират закона на страданията, хората постоянно роптаят против Господа. Трябва ли калният, нечистият да роптае, че не го обличат с чисти дрехи и не го поставят на първо място? Колкото да роптае, докато е външно и вътрешно нечист, той всякога ще цапа дрехите си. За да го облекат в нови, в чисти дрехи, първо трябва да го заведат на баня, да го окъпят добре. Ама водата била гореща, кожата му се охлузила от търкане, това още нищо не значи. В пътя на чистенето, на растенето си, човек неизбежно минава през страдания. Страданията са метод за чистене. На земята човек дохожда гол и после го обличат. Малкото, новородено дете е голо, а после го обличат. При това майка му го облича в дрехи, които не са по желанието му. Първите дрехи на детето са пелени, които го стягат, здраво държат ръцете и краката му. Колкото повече расте, пелените се сменят с леки, свободни дрехи. Като слиза от невидимия свят, човек има високо мнение за себе си, мисли, че е Син Божий. Обаче, щом слезе на земята, веднага го поставят на известна дисциплина, да се смири. И Христос е Син Божий, но като дойде на земята, трябваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: „Син Человечески няма къде глава да подслони". Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? – И вие ще влезете с ослица. Ослицата представя закон на четвъртото посвещение. Щом дойде до това посвещение, човек ще възседне ослица и така ще влезе в Йерусалим. Като се качи на ослицата и мине през това посвещение, човек ще бъде готов да говори истината.

Следователно, който е придобил вярата, любовта и истината, той трябва свободно да говори. Вярата, любовта и истината са огънят в човека, който непременно трябва да излезе навън. – Може ли нагорещената печка да не изкаже мнението си? – Не може. Огън има в нея, който по някакъв начин трябва да се изяви навън. Тъй щото, и без да говорите на хората, идеите, които имате в себе си, ще се изявят навън. Говорът не е единственият метод за разбиране между хората. Някой момък може да се влюби в някоя мома, без да изкаже чувствата си. Тя ще го разбере, без той да й говори за любовта си към нея. Това показва, че мислите и чувствата се предават от един човек на друг, без всякакъв говор. Ако хората не казват, че те обичат, това не значи, че нямат любов към тебе. Преди да те е обичал някой на земята, пръв Бог те е обичал, заради което те е пратил да се учиш. После баща ти и майка ти са те обичали и са станали врата, през която да влезеш в широкия свят. И най-после, учителите, които са те учили, също са те обичали. Ако не са те обичали, те нямаше да имат дух и разположение да те учат.

Сега, знаете вече, че всеки човек е обичан и му са дадени условия да живее, да расте, да се учи и развива. Трябва ли след всичко това човек да бъде недоволен? Често срещате недоволни хора, които роптаят против този-онзи, не могат да ги търпят, не ги обичат. Какво показва това? Тия хора не познават нито своята цена, нито цената на другите. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви от тази азбука. Какво ще постигне ученикът, който обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите 20 не обича? Наистина, и от десет букви може да се образуват думи, но нищо повече. От тия няколко думи не могат да се образуват цели изречения. Пълна реч е онази, която е съставена не само от срички и думи, но и от цели изречения. Следователно, вие трябва да обичате всички хора, защото всеки човек, лош или добър, е необходим за съставяне на цели изречения, чрез които да изказвате своите мисли и чувства. Влезете ли в Божествения свят, вие трябва да обичате всички хора, за да си служите с Божествения език. Не можете ли да приложите този език, никой няма да ви разбере, и вие ще се принудите да се върнете назад. Ще кажете, че не е нужно да обичате всички хора. И така можете да живеете, но ще бъдете невежи. Искате ли да бъдете учени хора, вие трябва да обичате всички.

Запомнете следното правило: искаш ли да бъдеш учен, да се домогнеш до Божествената наука, Ти трябва да обичаш всички хора; искаш ли да се домогнеш до духовната наука, ти трябва да вярваш във всички хора; искаш ли да се домогнеш до науката на земята, ти трябва да се надяваш на всички хора. Като прилагате това правило в живота си, вие ще се домогнете до всичко, което душата ви желае, и ще имате вътрешен мир. Бъдете доволни от живота, който ви е даден, от мислите и чувствата, които ви посещават, от промените във вас, на които всеки момент се натъквате. Сам по себе си животът е съвкупност от безброй промени. Няма по-красиво нещо в живота на човека от това, да бъде вътрешно доволен, да носи в себе си разположението на едно добро, разумно дете.

Желая на всички да бъдете добри, разумни деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Под думата „дете" се разбира доброто разположение на сърцето, на ума, на душата и на духа. Колкото да желаете това, неразположението все ще ви посети. Независимо от вас, неразположението ще дойде отвън някъде, но трябва да знаете, че то не е ваше. Недоволството, неразположението се дължат на същества извън нашия свят, които са изостанали в развитието си. Техните състояния ви се налагат често, но вие трябва да ги различавате, да ги отделяте от себе си, от своя личен живот. Ако влезете в дом, дето е имало покойник, вие веднага ще станете скръбен. Ако влезете в дом, дето е имало сватба, вие веднага ще се развеселите. В тези случаи, нито скръбта е ваша, нито радостта. Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без той сам да е скръбен или радостен. Това е неизбежен закон. Ако иска да се ползва от радостите на хората, той трябва да взима участие и в скърбите им. Не взима ли дял от скърбите на хората, той ще се лиши и от радостите им. Същото може да се каже и за певеца. За да задоволи себе си, както и публиката, певецът трябва да взима и мажорни, и минорни тонове. Тоновете ще се сменят един след друг, за да създадат цяла песен, в която ще има хармония и мелодия. Не е важно, от какви тонове ще бъде съставена песента; важно е да бъде изпята чисто, меко и със съответна сила.

Какво представя човешкият живот? – Нищо друго, освен песен за ангелите. Ако живеете добре, песента ви ще бъде приятна и за хората, и за ангелите. Не живеете ли добре, и песента ви ще бъде неприятна. Като благоволи към добрия живот на хората, Бог им праща своето благословение. Без Божието благословение нищо не може да се постигне. Лошият живот на човека не води към нищо друго, освен към освиркване. – Да умра веднъж, че да се освободя. – Не, и в смъртта няма спасение. Смъртта представя слизане от сцената на живота. Като слезеш от сцената, пак не си спасен. Вестниците ще започнат да пишат, че еди-кой пял или свирил, но нищо не излязло от неговия концерт. Като умре, човек се скрива в някоя дупка, да не вижда и да не чува какво се говори за него. След известно време, като се забрави името му, той отново се насърчава и започва да мисли за втори концерт. Щом замине човек за другия свят, майка му и баща му го посрещат и започват да го питат, защо концертът му излезе несполучлив. Трябва ли да се оправдава с публиката или с други външни причини? За неуспеха на хората има, наистина, и външни причини, но главната причина е в самите тях. Христос казва: „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него. Който не се отрече от мене, и аз няма да се отрека от него". С други думи казано: Който живее за мене, и аз ще живея за него. Който мисли за мене и ме обича, и аз ще мисля за него и ще го обичам. Това е закон. Когото обичаш, и той ще те обича. Когото не обичаш, и той няма да те обича. Хората искат да бъдат обичани, без те сами да обичат. Такъв закон не съществува. Когато клиентът влезе в някой дюкян, търговецът веднага ще му предложи нещо от стоката си. В замяна на това, клиентът ще заплати известна сума. При това, колкото стоката е по-добра, толкова повече се плаща за нея.

За да познае цената на своите мисли, чувства и постъпки, човек ще бъде подложен на ред изпитания. Животът на земята е велико училище, в което се предават различни предмети. От предметите, които се предават на човека, вън и вътре в него, той се учи. Запример, вятърът, който имате днес, дъждът, мъглата, облаците са външни предметни учения, а недоволството, огорченията, противоречията са вътрешни предметни учения. Всички неща, които стават в природата, носят известно благословение за човека. Като изучавате историята на религиите, виждате, че всички религии, всички вярващи са минали през големи изпитания. Всички хора, млади и стари, учени и прости, са минали през изпитания. Няма човек в света, който да не е минал през изпитания. Изпитанията, страданията са благословение за човечеството. Казано е в Писанието, че когото обичат, него изпитват. Който се учи добре, него благославят.

И тъй, пожелавам ви Духът Божий да присъства във вашите домове.

Пожелавам ви мирът Божий да царува в умовете, в сърцата, в душите ви и във вашия дух.

Пожелавам Божието благословение да се излее върху вас.

 

14 август, 5 ч. с.

 

Матей, 10 гл.

 


Всяко растение

Рилски беседи

ВСЯКО РАСТЕНИЕ

Христос казва: „Всяко растение, което не е насадил Отец мой небесни, ще се изкорени".

Днес във всички хора се корени нещо. Когато види, че нещо се корени в него, човек надава вик и пита, защо коренят това. Много естествено. Христос казва, че всяко растение, което Бог не е насадил в човека ще се изкорени, защото, остане ли в него, никакъв плод няма да принесе. Който искрено желае да учи, това го очаква. Съвременните хора страдат от еднообразие. Дето е еднообразието, там съществува голяма тъмнина. Дето има тъмнина, там са най-големите противоречия. Наистина, нощта носи големите противоречия в живота. Който не разбира някои работи, той е в тъмнина. Който е неразноложен по дух, той е пак в тъмнина. Обаче, не смесвайте тъмнината със злото. Светлината и тъмнината са две неизбежни явления в Битието, както злото и доброто. Да ходи човек в тъмнината, това не значи, че е грешен. И праведният ходи в тъмнина. Разликата се заключава само в това, че праведният ходи в тъмнината със светлина, а грешният – без светлина. Запример, като се говори за чистота, праведният, чистият разбира въпроса добре, а обикновеният изпада в противоречие. – Защо? – Защото той мисли за себе си, че е чист и се чуди, каква чистота се иска от него.

Има няколко вида чистота: физическа, духовна и Божествена. И една свещ свети, но ако имате две, три, четири и повече свещи, светлината е по-силна. Да мисли човек, че като има една свещ, повече не му са нужни, той е на крив път. Че сте познали Бога отчасти, че четете Библията и Евангелието, това не е още всичкото знание. Да четеш Библията, това не значи, че си спасен. В Библията са изнесени опитностите на хиляди хора. Минали ли сте през техните опитности? Придобили ли сте тяхното знание? И това, което е писано в Свещената книга, не представя всичкото знание в света. Много още има човек да учи, докато завърши своето развитие на земята. Като се обезсърчават, някои казват, че няма да излезе човек от тях. Ако не излезе човек, какво друго може да излезе? Как могат да твърдят това, когато не знаят, какво всъщност е човекът? Като говори така, човек трябва да знае, какво може и какво не може да излезе от него. Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле. Каква е разликата между овцата и козата?

Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горите. Козата, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите. Козата е много самостоятелна, а овцата не е. Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го коза. Значи, като коза, този човек прави някакви пакости. – На кого? – На себе си.

Сегашният човек без да иска, без да съзнава, сам си пакости. Запример, днес си каже, че от него човек няма да стане и се вързва с едно въже; на другия ден пак си каже същото – вързва се с второ въже; на третия ден пак каже същото – вързва се с трето въже. Ден след ден той се вързва с въжета, докато един ден цял се види обвързан – от главата до краката. При това положение, какъв човек очаквате да излезе? Иска да отиде на училище, но не може, защото е вързан. Иска да яде хляб, пак не може – вързан е. И очите, и ушите на този човек са вързани. Какво може да излезе от човек, който не вижда и не чува? Той ще каже, че всичко чува. Какво чува? Лошите думи, които някой казал за него, вследствие на което губи разположението си. Той чул, че някой казал една лоша дума за него, а не е чул десетте добри думи. Който чува само лошите думи, които се говорят за него или за ближните му, той не е музикален човек, няма добър слух. Който възприема само лошите слухове, лошите картини, лошите миризми, лошите храни, той има слабо развити сетива. В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек. Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.

Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието. – Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви. Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен. Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча. И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш. В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.

Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят. Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден. Той не е създаден от природата. Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.

Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни. Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.

Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време. Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.

„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени". Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете. Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.

 

17 август, 5 ч. с.

 

Матей 15: 12-39

 


Силен и слаб. Дриада

Рилски беседи

СИЛЕН И СЛАБ. ДРИАДА

Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче. Защо плачеш? Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. Защо плачеш? Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ? Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце. Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.

Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви". Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият. Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при него. Ама защо толкова млад? Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!