Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Да бъде речта ви: ей, ей, не, не 22 часть



И тъй, що се отнася до любовта, бъдете искрени в нея. Любовта изисква от човека искреност и чистота. Тя не търпи никакви примеси, никакви петна върху себе си. Не петнете любовта. Видите ли, че някой млад човек говори с жената на своя познат, приятел или брат, не хвърляйте никакво петно върху тях. Ама той я погледнал особено мило. На криво ли трябва да я гледа? Знаете ли, че всяка постъпка, всеки поглед на човека се фотографира от невидимия свят? Там държат сметка за всеки крив поглед на човека. Дали човек е отворил много очите си, или ги е затворил, там се държи сметка и за това. Срещате вечер някой човек със силна светлина. Вие веднага затваряте очите си. – Защо? – Силна е светлината на този човек. Срещате друг някой с малка свещица, а вън е тъмно. Какво ще направите? – Ще отворите очите си широко. Няма нищо престъпно в това, че някой много отворил или затворил очите си. Понякога казват на човека да отваря очите си на четири. Значи, той трябва да бъде внимателен, да се предпазва.

Всички трябва да знаете, че в любовта няма престъпление. Любовта повдига хората. Това, което ги съсипва и унищожава, е безлюбието. Дето съществува безлюбие, там всякакви престъпления стават. Дето е любовта, там цари радост и веселие. Виждате, как някой грижливо чисти, глади, храни коня си. – Защо? – Защото го обича. Ще кажете, че този човек обича коня си и се грижи за него, а не се грижи за децата и за жена си. – Не, щом обича коня си, той непременно обича и децата си, и жена си. Щом храни коня си добре, той ще храни и децата си добре. И обратно: щом обича децата си и ги храни добре, той ще се грижи и за коня си и ще го обича. Прави ли човек разлика в любовта си, той не изявява истинската любов. Истинската любов не прави разлика между съществата. Кое застави Христа да слезе на земята, да вземе греховете на хората върху себе си и да ги спаси? Любовта, която живееше в Него. Христос трябваше да се нагърби с велико търпение, за да освободи хората от греховете им, в които бяха потънали.

Каква е задачата на съвременния човек? Да помогне на себе си, да се издигне, а по този начин да помогне и на цялото човечество. Като издига себе си, човек помага и на ближните си. И обратно: като помага на ближния си, човек повдига и себе си. Видите ли, че някой човек помага на бедни семейства, не му пречете. – Ама той е женен, има деца и жена, за тях трябва да се грижи. – Нищо от това. Грижи ли се за чуждите деца, той непременно се грижи и за своя дом. – Ама те не заслужават. – Не, всеки човек има право да се ползва от Божиите блага. Какво ще кажете за себе си? Вие заслужавате ли да ви грее слънцето на планината? Заслужавате ли да се радвате на красотата около вас? Щом сте дошли тук, вие заслужавате това благо, но и другите хора го заслужават. Бог не прави разлика между душите.
Мнозина се стремят към придобиване на богатства като блага на живота. Не, богатството не е благо, но условие. Човек може да бъде убит за богатството си. Богатството не е благо, но и сиромашията не е нещастие. Те са условия. За предпочитане е някога човек да бъде сиромах, а не богат. Като сиромах, той ще бъде без раница на гърба си и свободно ще се движи по всички планински върхове. Сиромахът се оплаква, че няма скъпи дрехи като богатия. Какво ще кажат тогава птиците и живот-ните, които през целия си живот носят само една дреха? Едно трябва да знаете: истинска дреха е онази, която е изтъкана от красиви и светли мисли и чувства. Всеки човек трябва да си изтъче такава дреха, именно, и с нея да се облече.



Един баща изиратил сина си в странство да учи. Които се връщали от чужбина, отивали при баща му и казвали: Твоят син не учи, живее разпуснато. Ще се оправи, всичко е до време. – Ама той краде, лъже. – Ще се оправи, всичко е до време. В писмата до сина си, обаче, той пишел: Синко, кой как дойде от странство, все те препоръчва. Аз вярвам, че човек ще станеш. Гледай да оправдаеш вярата ми, човек да станеш. Като краде и лъже, човек се учи да мисли. Чрез кражбата и лъжата човек развива мисълта си, но този метод на работа е отживял времето си, заради което днес се преследва. Днес кражбата и лъжата се считат за големи престъпления.

Някога живял един голям лъжец. Един ден султанът го извикал при себе си и му казал: Кажи ми една лъжа. – Вече не се занимавам с лъжи, но като искаш, не мога да ти откажа. Обаче, за да те излъжа, трябват ми такъми, инструменти, които струват триста лири. Ако ми дадеш триста лири, ще отида да търся тия такъми и ще се върна да ти кажа една лъжа. Султанът му дал триста лири да купи такъми за лъжата. Лъжецът взел парите и заминал за Цариград. След известно време той се върнал при султана и му казал: Не можах да намеря никакви такъми. Султанът го погледнал с недоверие. Тогава той казал: Тази е последната лъжа, с която си послужих. Не, лъжата не се нуждае от никакви такъми.



Съвременните хора искат да се освободят от лъжата и от кражбата, за да заживеят добре. За да живеят добре те се нуждаят от знание. Като алхимици, те трябва да превърнат лъжата в истина, кражбата в благодеяние. Всички престъпления, които човек е извършил в миналото си днес трябва да ги изправи. Ако някога е бил крадец, днес трябва да дава; ако някога си е служил с лъжата, днес трябва да говори изключително истината. Ако е говорил лошо за хората, днес ще говори добро. Тъй щото, не се осъждайте, но изправяйте погрешките си. Като видя, че някой човек греши, аз не го обвинявам, но казвам: Ти си добър художник, но си направил една погрешка в картината си, която непременно трябва да изправиш.

Един виден гръцки художник нарисувал един хубав потрет, в естествена големина. Един обущар посетил изложбата, за да види този портрет, именно, и намерил една малка погрешка, главно в обущата. Той обърнал внимание на художника за направената от него погрешка. Художникът веднага взел четката и изправил погрешката си. Обущарят се насърчил от това и започнал да прави бележки на художника върху устата, носа, веждите на портрета. Обаче, художникът му казал: Тези забележки нямат място. Що се отнася до забележката върху обущата, ти имаше право понеже си добър обущар, но други бележки не можеш да правиш.

Като ученици, поставете си задача, да създадете в себе си права мисъл. Върху какъвто въпрос да разсъждавате, винаги съпоставяйте нещата. Поставете пред себе си и доброто, и злото, и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпросите без оглед на злото. – Не, в сегашния порядък на света доброто и злото са преплетени. Те не могат едно без друго. Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огънят в живота. В 1875 г. в Чикаго една крава ритнала една запалена свещ, от която се запалил целият град. Голямо зло е причинил този пожар. След това Чикаго бил отново построен, обаче, по-кра-сив, отколкото е бил по-рано. Във време на пожара един богаташ срещнал един работник и му казал: Давам ти 250,000 лева, ако влезеш в къщата ми и извадиш навън касата ми. Работникът погледнал към огнените вълни, които обхващали къщата на богаташа, и казал: И по-голяма сума не може да ме накара да вляза в къщата ти. – Защо не искал да влезе в къщата? – Голямо зло е огънят. Има, обаче, случаи, когато огънят е полезен.

Същото може да се каже и за злото. Злото е сила, която, употребена на място, носи голямо благо за човека. Не знае ли как да я употреби, тя е нещастие. Който не може разумно да използва злото, той казва: Злото трябва да се махне. – Не, ще туриш злото на работа. Дойде ли злото при тебе, ще го туриш на гърба на доброто. Ще дадеш гемовете в ръцете на доброто, ще възседнеш злото и ще тръгнеш на работа. Ако не туриш върху коня си седлото и гемовете на доброто, той ще те понесе, дето не желаеш. Едно време хората мислеха, че като започнат да хвърчат из въздуха, светът ще се оправи. Като започнаха да хвърчат, те видяха, че не излезе, както са очаквали. Светът не само че не се оправи, но с хвъркането заедно дойде и злото. Днес те се чудят, как да се избавят от това зло. Едно трябва да знаят хората: само любовта може да оправи света. Следователно, без любов светът не може да се оправи. Без мъдрост знание не може да се придобие. Без истина свобода не може да се реализира. И тъй, когато ви посети някоя мисъл, някое чувство, или някакво желание, не бързайте да ги реализирате. Чакайте известно време, да чуете гласа на доброто в себе си. Този глас ще ви каже, какво да правите. В човешкия живот има две течения: едното течение е на доброто, на истината, а второто – на злото, на лъжата. Съществата, които са свързани с първото течение, всякога говорят истината. Човек трябва да се вслушва в думите и съветите на тия същества. Второто течение е свързано със същества, които всякога си служат с лъжата. Не се свързвайте с второто течение, за да не страдате. Едно време Бог изпращаше пророци до израилските царе, да им кажат, че това, което вършат, не е право. Като изпълняваха волята Божия, пророците излагаха живота си на смърт. Въпреки това, те изпълняваха волята Божия. Тъй щото, каже ли ви Бог да отидете някъде, вие трябва да изпълните волята Му. Не ви ли праща Господ, не отивайте нито при царете, нито при обикновените хора да им говорите.

Сега, да се върнем към основната мисъл. Когато искате да съдите някого, съдете го, но за основа на съдбата поставете любовта, знанието и свободата. Правда и любов са двете начала на живота. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени". Значи, който съди другите, той съди себе си. Да съдиш другите, това значи, да изправяш себе си. Само Бог има право да съди, защото Той съди с любов.

„И слово Господне биде към Йона и рече: Стани, иди в големия град Ниневия и проповядвай против него, защото нечестието им възлезе към мене". И стана Йона, та побягна от лицето на Господа в Тарсис. Но Господ повдигна голям вятър и стана голя-ма буря в морето. Корабът бедстваше да се разруши. Пътниците се уплашиха и викнаха всеки към своя Бог. Те рекоха: Да хвърлим жребие помежду си да познаем, кой е причина за това зло. Хвърлиха жребие, и жребието падна върху Йона. – Какво да направим, за да се успокои морето? – Хвърлете ме в морето, и бурята ще престане. Бог беше определил една голяма риба да погълне Йона и да прекара в корема й три дни и три нощи. Моли се той три дни и три нощи, докато заповяда Господ на рибата да го изхвърли на брега. Стана Йона и отиде в Ниневия да проповядва Словото Господне. Всички повярваха в Бога, облякоха се във вретище, разкаяха се и се отказаха от лошия си живот. Като видя това, Бог отмени думата си и ги помилва. Наскърби се душата на Йона и каза: За това, Господи, бягах в Тарсис. Зная, че си милостив, дълготърпелив и ще се смилиш над грешниците, но аз ще стана за смях пред тях. Излезе Йона от града и отиде на края някъде, дето си направи колибка. Там си посади той една тиква, да му прави сянка, да го пази от силното слънце. Скоро израстна тази тиква и го пазеше от слънцето. Една сутрин той видя тиквата изсъхнала, червей беше я поразил. И започна пак да негодува против Господа. Тогава Бог му проговори : „Ти пожали тиквата, за която не си се трудил. Аз не трябваше ли да пожаля големия град Ниневия, в който има хиляди хора, които не различават десницата от левицата си?

„Не съдете, за да не бъдете съдени". С други думи казано: Съдете, както Бог съди. Носете страданията си, както Христос носеше своите. Христос можа да измоли Господа да изпрати легион ангели да Му помогнат, но Той понесе своя кръст с велико търпение. По-голям герой е онзи, който търпи, отколкото онзи, който заповядва и си служи с насилие. Христос си каза: По-добре аз да умра, но хиляди други да се спасят, отколкото аз да живея, а хиляди души да страдат. Той избра най-добрия метод. По-добре е хиляди да благуват, а един да страда, отколкото хиляди да страдат, а един да благува. Турете в ума си мисълта: по-добре е хиляди добри мисли да се реализират, отколкото една лоша.

Като казвам, че не трябва да се съдите, нито да се критикувате, имам предвид да превърнете това изкуство в художество. Щом виждате погрешките, кривото в човека, вие сте добри художници. Следователно, кажете ли, че очите на някого са свити, пожелайте му да придобие повече светлина, да се отворят. Кажете ли на някого, че е тесногръд, вие трябва да му помогнете да се разшири. Кажете ли за някого, че е песимист, безверник, помогнете му да изправи носа си. Каквито дефекти да имате, не се смущавайте. – Ама от мене нищо няма да излезе. – Ако носиш този ум, наистина, от тебе нищо няма да излезе, но ако измениш мисълта си, от тебе човек ще стане. Ти си дошъл на земята да се учиш, човек да станеш.

Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че те са добри художници, но грешката им седи само в едно: Те коригират чуждите картини, а със своите не се занимават. – Не, поправяйте първо своите картини, а после чуждите. Ще дойде някой да ви се оплаква, че няма пари, че три деня не е ял. Трябва ли да го морализирате, че няма хляб в торбата си, защото е мързелив и не работи? – Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънее, линия ще придобие. Днес хората много се страхуват от затлъстяване.
Двама германци, добри приятели, се срещнали в Америка, след 20 годишна раздяла. Те пожелали да се целунат, но не могли да се приближат един до друг – коремите им пречели. За да се освободи от тлъстините си, човек трябва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено води към затлъстяване.

Искате ли да дойдете до естествения живот, дръжте в ума си само добри мисли. Като срещнете някой човек, колкото да е лош, намерете в него една добра черта и постоянно я дръжте в ума си. Мнозина искат да им се покажат отрицателните черти и погрешките им. Ако е за погрешки, всеки знае, къде и кога греши. Той ги знае по-добре от всички. Пък и съседите знаят погрешките му. Ако питате мене, аз бих посочил добрите ви черти и ще кажа, как да работите, за да ги развивате. Правете същото и със себе си. Всеки ден намирайте по една добра черта в себе си и работете върху нея.
„Колко по-добър е човек от овца!" Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Любов. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Мъдрост. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Истина.

 

„Колко по-добър е човек от овца!"

 

27 юли, 5 ч. с.

----
*Матей, 12 гл.

 


Първо и последно място

Рилски беседи

ПЪРВО И ПОСЛЕДНО МЯСТО

Лука 8:8

Всички учени, писатели, философи говорят и пишат върху въпроса, що е човекът. Всеки мисли, че е човек, а като човек, не познава Бога, своя Създател. Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това, покрай Единния Бог, съществуват още много богове. Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всички европейски народи – англичани, французи, германци, италианци, също така имат милиони богове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човек трябва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". – Коя истина? – Която носи живот в себе си. Съвременните хора се бият, воюват помежду си, но въпреки това не придобиват свободата си. Един народ е свободен, докато е победител. Щом го победят, той изгубва свободата си. Щом губи свободата си, човек не е дошъл до дълбоко, вътрешно познаване на истината. Когато народите губят и придобиват свободата си, това показва, че те не се стремят толкова за придобиване на свобода, колкото за придобиване на първенство, на надмощие. Всеки човек, всеки народ иска да заеме първо място. За да заеме първо място, какъв грабва да бъде човек: голям или малък? Какво забелязвате на планината? Кои камъни заемат първо място: големите или малките? Камъните на планината са наредени, но особени закони, а не произволно. Те могат да се нареждат или по механически, или по органически закони. Когато нещата се нареждат механически, там взима участие и човешката воля. Обаче, нареждат ли се органически, човешката воля не взима участие. Ако влезете в една фабрика и разглеждате машините, ще видите, че в една машина взимат участие и големи, и малки колела. Мястото на всяко колело е определено от службата, която извършва. Колкото по-деликатна и тънка е работата на едно колело, толкова по-близо до центъра се намира. Изобщо, големите колела се намират по-далеч от центъра, а малките – по-близо. Големите колела карат машината. Остане ли на малките колела, машината неизбежно ще спре. Големите колела движат малките. Когато колелото е поставено на мястото си, машината върши работата си добре. Сега, да се върнем към мисълта, що е човекът. Който не е мислил по този въпрос, той лесно се произнася. Той казва: Това, което говори, мисли, чувствува и се движи, е човек. Какъв човек, обаче, е този, който днес мисли едно, а утре – друго? Какъв човек е този, който днес чувства едно, а на другия ден друго? Какъв човек е този, който по цели нощи не може да спи и търси лекари да му дадат някакво лекарство за сън? Какъв човек е този, който ходи от едно министерство на друго да му дадат някаква служба? И след всичко това, чувате този човек да казва за себе си, че е господар на положението си. Утре този господар го уволняват. Следователно, това, което всеки момент се мени, не е реално. Реалността никога не се мени. Значи, истинският човек е извън това, което се мени в него. Като се мени, човек не губи цената си. Дали заема високо или долно обществено положение, човек не губи нищо от себе си. Ако поставите една порцеланова чиния на най-високата полица в един шкаф, тя не става по-ценна от друга порцеланова чиния, която е на долната полица. И двете чинии са от един и същ материал, от едно качество. На същото основание казваме, че качествата, добродетелите на човека не зависят от мястото, на което са поставени. Не мисли ли така, човек постоянно ще се натъква на противоречия и страдания.

И тъй, страданията и нещастията на хората се дължат, именно, на това, че те търсят своето щастие в външни, в преходни неща. Те в искат да бъдат богати, учени, силни, красиви и не мислят, че всеки ден могат да изгубят тия неща. Кой богат, силен, красив или учен човек е останал за винаги такъв? Какво е допринесло външното злато на човека? Какво са допринесли скъпоценните камъни на човека? Мнозина носят пръстени със скъпоценни камъни, под предлог, че тия камъни ги пазят от различни злини и бедствия. Как е възможно едно разумно същество да има нужда от неразумното? Може ли камъкът да пази човека? Като казваме, че скъпоценните камъни са пазители на човека, това показва, че има никаква сила в тях, която влияе върху човека, независимо това, дали той знае или не знае нещо за тази сила. В пътя на своето развитие, човек търси начини да си помогне, да се справи с мъчнотиите си. Тази е причината, поради която хората търсят щастие по какъвто да е начин – чрез наука, изкуство, богатство, сила, красота.

Като търсят щастието си, хората дохождат до въпроса за възпитанието и самовъзпитанието. Хиляди учени пишат върху този въпрос, хиляди педагози прилагат ред методи за възпитание на младото поколение, но не дохождат до никакви резултати. – Защо? – Защото между техните методи, закони и правила и тия на природата има някакво несъответствие. Докато хората не дойдат в пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. Запример, направете следния опит: наредете камъните на някой връх по ваше разбиране и вижте, как ще ги намерите следната година. Догодина, като дойдете на този връх, ще видите, че природата е разместила камъните, наредила ги е по свой начин. Както и колкото пъти да нареждате камъните на планината, природата все ще ги размества. Тя ще покаже на хората, които не разбират законите й, че техният ред и порядък всякога ще бъде нарушен. Ако става въпрос за ред и порядък, ние можем да го намерим само в живата, разумна природа. Вън от природата навсякъде владее пълен безпорядък. Цигулката е в пълен порядък, когато струните й са нагласени според основните тонове, които всички цигулари познават. Измените ли този порядък, цигулката ще издава звукове, но в тия звукове няма да има никаква хармония и мелодия.

Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да изучава онзи неизменен порядък на нещата, който съществува в природата, и по него да живее. В този порядък на нещата главата на човека е турена на най-високото място. Сърцето и дробовете са турени в средата на тялото, а стомахът – в долната част. Според местото на удовете в човешкото тяло се определя и тяхната служба. Почетно е мястото на главата, но и отговорността й е голяма. Главата страда най-много, защото е заела най-високото място. Тъй щото, срещнете ли човек, който страда много, ще знаете, че той е заел високо място. Иска ли да не страда, той трябва да слезе по-надолу, дето страданието ще мине покрай него без да го засегне. Наистина, бурите, ветровете, светкавиците върлуват главно по високите места.

Като не разбират Божествения порядък на нещата, хората си позволяват да критикуват света. Слушате някой да казва, че светът не е създаден, както трябва. Казвам: Ти, който намираш недостатък в Божествения порядък, дай свой план, по който светът трябва да бъде създаден. Всеки, който се осмелява да критикува нещо, показва, че той има по-възвишен план от този, когото критикува. Някой върви по улицата, но се спъва в един камък и удря крака си Той веднага започва да протестира, защо са оставили този, камък сред пътя, да удря краката си. Минава втори, трети, всички се спъват в този камък и започват да протестират, кой е оставил камъка сред пътя, но никой не се съща да го отмести настрана, за да не се спъват другите хора, които идат след него. По същия начин хората се спъват в една своя мисъл, в едно свое чувство или в някоя своя постъпка и не се сещат да ги отстранят, но питат, кой ги е поставил на пътя им. Защо не питат себе си, кой ги е поставил на пътя им, но търсят виновници вън от себе си?

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своите ближни. Чудите се, защо някой човек говори много високо. Запитайте първо себе си, кога говорите високо. Ще кажете, че говорите високо, когато човекът, с когото се разговаряте, е далеч от вас. Щом е близо, вие говорите тихо. Това, което се отнася до вас, се отнася и до вашите ближни. – Ама защо двама души се карат? – Защото се обичат. Когато двама души имат отношения помежду си и се обичат, те често се карат. Така е в човешката любов. Какво представя спорът, разправията между двама души, които се обичат? Спорът, това е най-красивият, най-поетичният език, с който хората понякога си служат. В този разговор има дикция, израз, ритъм, граматика и т. н. Които не разбират смисъла на този език, казват, че това е аномалия, зло в света и се чудят, защо Господ го е допуснал. Преди всичко, тия хора не знаят, че в света, създаден от Бога, не съществува никаква аномалия, никакво зло. Освен това, те не виждат Бога, не вярват в Него, а се запитват, защо Той е допуснал злото в света. Тези хора не си служат с точен език. Преди всичко, те трябва да си обяснят, кои неща се допущат. Според мене, само слабият може да допуща едно или друго нещо. Щом Бог е допуснал злото, предполага се, че Той е по-слаб от него. – Не, Бог не допуща нещата, но те стават по силата на тяхното естество. Водата тече, защото естеството й е такова. Слънцето изгрява и залязва, защото работата му е такава. Бог не заповядва на слънцето да изгрява и залязва, понеже то е вън от Него. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва. Нам се струва, че слънцето изгрява и залязва, поради обстановката, в която се намираме. Излезем ли вън от тази обстановка, от този порядък на нещата, слънцето нито изгрява, нито залязва. Когато страда, човек също така се намира в особен порядък на нещата. Когато се радва, той пак се намира в особен порядък на нещата. Оттук виждаме, че имаме порядък на страданието, на радостите и т.н. Какво представя страданието? – Страданието е най-голямото благо, което природата може да даде на човека. То представя особен род работа, която човек непременно трябва да свърши. Да преживее човек едно страдание, това значи, да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трябва да се облече със старите си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бъде нечиста, миризлива. Като я преде, пръстите ще го болят. Като тъче вълната, краката му ще се уморяват. Но като си ушие нова, чиста дреха от тази вълна, той ще бъде доволен, че е научил нещо.

Следователно, всяко страдание представя суров, материал, който трябва да се обработи, за да влезе в употреба. Страданието има за цел да обработи нещата и да ги постави на съответните им места. Така постъпва и природата: чрез вятъра, дъжда, тя пренася нещата от едно място на друго, докато ги постави при условия да се развиват и обработват. Рече ли човек да се намеси в порядъка на природата, тя ще му даде добър урок.

В средната част на Съединените Щати американците изсичали горите си, за да ги превърнат в плодни дървета и градини. Наистина, те ги обработвали и насаждали с цветя, с плодни дървета и зеленчуци, вследствие на което скоро забогатявали, но налитали на голямо зло. Вятърът свободно се ширил по тия незалесени места и нанасял големи слоеве пясък и прах. Количеството на пясъка и на праха станало толкова голямо, че тези области се превръщали в пустини. Едва сега американците разбрали, какво зло си причинявали с изсичане на горите.

За да не влиза в стълкновение с природата, човек трябва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живее при условията, при които по-рано е живял, вследствие на което става нещастен. Има право човек да желае по-добри условия от тези, в които е бил по-рано, но в никой случай той няма право да влиза в разрез с природните закони. Влезе ли разрез с тях, между него и природата се заражда борба, която не води към добър резултат. – Защо се бори човек с природата? – Защото не иска да й се подчини. Казано е в Писанието, че всички ще бъдем научени от Бога. Следователно, докато хората едни-други се учат, никакво примиряване между тях не може да стане. Учат ли се от Бога, те ще бъдат щастливи. Ще каже някой, че иска да ви научи, как да ядете. Когато пиленцето излезе от черупката на яйцето, как гълта зрънцата? Трябва ли отвън да го учат, как да яде? – Не, то само се учи. Трябва ли да учите българина, французина, или англичанина, как да говорят? Българинът, запример, казва: „Аз обичам", или само „обичам". Англичанинът. обаче, казва: „Аз обичам". В този случай българинът има две форми на израз, а англичанинът само една. Това показва, че в дадения случай англичанинът е по-беден на форми от българина. Българинът пък казва, че има две форми, с които може да живее. Той казва: И с много, и с малко мога да живея.

Следователно, както естествено човек се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура в света. Ако хората сами искат до пресъздадат света, отсега нататък да станат добри те нищо не могат да постигнат. Как може един човек да изправи окръжаващите, когато и той има същите недостатъци като тях? Може ли пчелата да учи хората, колко трябва да ядат? Или, може ли човек да учи пчелата, колко трябва да яде? Какво ще стане с човека, ако започне да яде, колкото една пчела? Какво ще стане с пчелата, ако започне да яде като човека? Докато е в човешка форма, човек ще яде толкова, колкото ядат подобните му. Докато е във формата на пчела, и пчелата ще яде, колкото й е определено като пчела. – Какво показва това? – Че всяко нещо в живота е точно определено. Казвате, запример, че даден човек е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош? Каменарят, който удря канарата с чук, лош човек ли е? Ако, вместо канарата, той удари с чука си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството. Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чукат. Във физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на място.

Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще се справите с тия мисли: с перо или с чук? Ако някои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с тях? Можете ли с мек език да ги стопите? За ледените идеи е нужен огън. Ако нямате огън, слънчевите лъчи ще ви дойдат на помощ. – Ама ледът ще измени формата си. – Формата, състоянието му ще се измени, от твърдо състояние ще се превърне в течно, но все вода ще остане. Има преходни форми и състояния, но има и постоянни. Както да изменяте една форма, в края на краищата природата ще я превърне в постоянната й форма. Коя форма е постоянна за човека: детската, формата на възрастния или тази на стария? – Нито една. И трите форми се изменят, понеже те представят условия за учене. Като минава от една форма в друга, човек се учи. Коя е истинската, реална форма на човека? – Тази, която никога не се изменя. Ако е въпрос за една мисъл, лесно може да се каже, коя мисъл не се изменя. Всяка мисъл, която има толкова висока температура, че не се стопява и не изгаря даже в атмосферата на слънцето, е постоянна, неизменна, реална. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които не издържат при това условие, са нереални. Обидата, запример, е нещо нереално.

Съвременните хора лесно се обиждат. Достатъчно е да кажете на вярващия, че е безверник или на безверника, че е вярващ, за да се обидят и двамата. Обаче, кажете ли на безверника, че е безверник, и на вярващия, че втурва в Бога, и двамата ще бъдат радостни. Какво нещо е обидата? Тя е особен род енергия, която раздвижва въздуха и дохожда до ухото на човека. Тия вълни се възприемат от мозъка и предизвикват цяла пертурбация в човека. Но обидата не е реално нещо, защото от една и съща дума един човек се обижда, а друг не се обижда. Кое е правото положение: да вярва човек или да не вярва? Ако един вярва само външно, а друг и външно не вярва, и двамата са на крив път.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!