Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Еднократен, многократен и непреривни процеси 14 часть



Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи са дошли до положение да внесат в живота си нова философия, нови форми. Те ще намерят тази философия, тези форми в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защитава една човешка кауза, но казвам: В природата има ред закони и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, огрешава ли се, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство срещу отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах. Гневът причинява голямо разтройство на стомаха. Днес повечето хора се оплакват от неврастения и питат, на какво се дължи неврастенията. Неврастенията се дължи на страха. Човек се страхува от болести, от сиромашия, от смърт, от какво ли не, вследствие на което този страх го отравя постепенно. Кое е онова, което трябва да противодействува на страха? – Вярата, любовта, знанието, те идат в помощ на човека срещу страха.

Сега не е въпрос само да се каже на човека, че знанието може да му помогне, но той трябва да има такова знание, което всеки момент може да се подложи на опит. Сега трябва да има училища, в които новото поколение да се възпитава по нов начин, да видите какви ще бъдат резултатите. Не е достатъчно да се говори за ново възпитание или за любовта между хората, но теорията трябва да се приложи на практика. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да бъде свободен. За да бъде човек свободен, той трябва да бъде разумен. Преди всичко човек трябва да спазва онази свобода, която природата е вложила и която изисква от всички живи същества. Божественият закон на свободата е написан върху човешката глава, в човешкото сърце и в човешките дробове. Божественият закон е написан във всяка частица от човешкото тяло. Следователно, всеки човек трябва да живее съобразно този написан закон. Ако всички хора биха живели според този написан в тях закон, светът би се оправил много лесно. Понеже хората не живеят според законите му и се отклоняват от тях, те постоянно влизат в стълкновение с Него и със самата природа. Храненето на човека трябва да бъде разнообразно, дишането му също трябва да бъде разнообразно. Следователно, ако човек не употребява съответна храна за своя организъм, както и съответен начин на дишане, той ще носи последствията на това нарушаване. Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв. Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползували от нея. Ако те разбираха това нещо, то те като приемат храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, слива, череша, картоф, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира. Дотолкова, доколкото гражданите, поданиците на една държава, на един народ имат съзнание и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно. Любовта е закон за всеки дом, за всеки човек. Следователно, между стомаха и ума на човека не трябва да има никакво стълкновение. Между главата и дробовете също не трябва да има никакво стълкновение. Главата не трябва да става роб на стомаха. Стомахът е доста учен. Неговите поданици, които са на брой около десет милиона, неговите клетки извършват такъв процес, какъвто клетките на мозъка не могат да свършат. Но енергията, която стомахът придобива, отива в мозъка. И мозъкът знае как да изпрати тази енергия по цялото тяло. Ако стомахът свърши работата си много добре, а мозъкът не свърши своята работа както трябва, тогава се ражда известна болест на недоимък. Щом кръвта не приижда към главата, кръвообращението става неправилно и тогава по посинелите пръсти и устни на човека лекарите констатират известна болест и препоръчват различни средства за лекуването ѝ. Устните на човека трябва да имат свеж, червен цвят, а не да бъдат сини, до черни. Червеният цвят е цвят на живота. Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека. Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове, синият, жълтият, виолетовият, тъмносиният, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребяват тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни. При това положение между хората щеше да има пълна хармония. Хората днес носят червения цвят, без да знаят защо го носят. Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо. Червеният цвят прави хората смели. Човек трябва да знае как и кога да употребява червения цвят. Портокаленият цвят означава някакво примирение. Той представя друг един дар, даден на човека от природата. Зеленият цвят означава култура, растене. Той показва, че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използува нещата правилно. Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал. Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благородни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми, на всички живи същества. Към всички да бъдем благородни и справедливи.





Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, Той имал за цел да научи хората как да обичат Бога. Да обичаш Бога, това значи да обичаш всичко онова, което Той е създал. Казват за някого, че се занимавал много със своето лице, със своето тяло. Аз се радвам, когато виждам човек, който се занимава със своето лице и често се оглежда в огледалото. Не, нека се оглежда, да види какви са очите му, какви са устните му на цвят – червени или сини. Нека всеки си има едно огледалце, че като става сутрин да се оглежда, да види какви са устните му. Ако види, че устните му са малко тъмни, нека започне да диша дълбоко, да дойде повече кръв в тях, да станат червени. Черният цвят не е добър. И той има нещо хубаво в себе си, но трябва да се превърне. Черният цвят е подобен на въглищата и като тях трябва да се превърне, да му се тури малко огън, да се запали. Черният цвят трябва да се превърне в червен. Той показва, че в природата има нещо, което гори и издава светлина и топлина.

Стотникът каза на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще оздравее.“ Това значи: Кажи само една разумна реч. Когато професорът преподава своята разумна реч или когато музикантът преподава своята разумна музика, те носят радост за всички души. Разумното в света всякога носи радост. Всеки от вас е радвал баща си и майка си, когато им е говорил разумно. Нали и вие сте се радвали на усмивката на своя баща? Достатъчно е майката да тури ръката си върху главата на своето дете или бащата да го погледне с дълбок поглед, за да изпита онзи свещен трепет на тяхната любов. Какво нещо е майката? – Майка е онази, която е умна, любеща, щедра. Когато от ръцете на майката излиза нещо, т. е когато майката с ръцете си раздава, а от очите ѝ излиза нещо светло, детето се държи за майка си. Освен майката, то няма нищо друго на земята, което да го държи. Казвам: Освен майката няма друг някой, който може да замести в нея идеята за любовта, за Бога. Като вярваме в Бога, трябва да чувствуваме, че от него потича нещо към нас чрез майката. Като погледнем към Слънцето, ние трябва да почувствуваме, че от него иде към нас светлина и топлина. Кой е заповядал на Слънцето да ни изпраща своята светлина и топлина? Има неща в света, които са неизбежни, а други, които са временни. Неизбежно е, запример, изгряването на Слънцето, въртенето на земята и т. н. Промените на живота са неизбежни, ние не можем да ги предотвратим. Всеки, който се е родил, той ще остарее, но ние трябва да разбираме, какво нещо е старост и какво младост. Младостта подразбира капитал, който се развива, а старостта подразбира развития вече капитал. В старостта капиталът вече е развит и остава в наследство на бъдещото поколение. Като свърши работата си, човек остарява и напуща земята, но не се изгубва. Той отива в другия свят, дето му е приготвено място. Христос казва: „Отивам жилище да ви приготвя, дето съм аз, там да бъдете и вие.“ За всекиго се приготвя място. Дали вярвате в това или не вярвате, то е друг въпрос. Като казваме, че за всекиго се приготвя място, имам предвид за всеки, който се учи добре, който е свършил отделенията, прогимназията, гимназия, университета. И след това, като специализация, за него се приготовлява място. Този човек може да стане и съдия, и лекар, и учител. Но онзи, който не се е учил, той ще заеме служба от низък уровен. Трябва ли при това положение да се сърдите? Който има малко сила, малко работи. Който има много сила, много работи.

Казвам: Днес се изискват умни хора. Това не значи, че няма такива хора на земята. Никога светът не е имал толкова умни хора, колкото днес има. Каквото и да говорите, но учените хора, които днес се събират в обществото на народите, дошли от целия свят, от Англия, от Франция, от Германия, от Италия и от останалите страни, са умни хора, добре организирани. Те съзнават, че всички хора на земята представят нещо цяло, неразривно. Те съзнават, че между всички хора има една обща връзка, не живеят със старите разбирания на хората. Има един Божествен закон, който регулира нещата и показва на всички народи, малки и големи, че са полезни едни за други. Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно. Вземете пример от еврейския народ. Няколко хиляди години се изминаха, откак излязоха от Египет, но и до днес още не е изчезнал. През какви изпитания не е минал този народ, какви страдания не е понесъл, но и до днес още евреите, макар и пръснати по цялата земя, не са изчезнали. Всеки народ, когото Бог ръководи, не може да изчезне. Ето защо всеки народ трябва да чувствува Бога в душата си и да каже: Бог ни е изпратил на земята и ние ще Му служим. Бог е определил място на всеки народ. И това място един ден всеки справедливо и достойно ще го заеме. Мнозина се плашат пред мисълта, какво ще стане с тях. – Вярвайте в Бога не външно, но вътрешно. Вярвайте, че всички народи са деца на Бога. Вярвайте, че всички животни, които ни помагат, са изпратени като наши помощници, да ни помагат. Казвате: „Вол е това.“ В този вол е скрито едно разумно същество, което е дошло на земята да работи, да ви помага. Цели 20 години този вол ви работи, без да му плащат нещо. Ти ще си спомняш от време на време, че си имал един вол. Но един ден той ще те срещне в невидимия свят и ще те пита: „Познаваш ли ме?“ – „Не те познавам.“ – „Аз съм твоя вол, който ти работих цели 20 години. Много пъти опитвах твоята тояга на гърба си.“ Ти трябва да му се извиниш, че тогава не си разбирал нещата, че си бил голям невежа. Ако сега слеза на земята, няма вече да постъпвам по този начин. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, трябва да спазват техните права, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове, да види доколко ние разбираме неговите дела. От това именно той определя на какви места да ни тури. Това са ред философски разсъждения.

Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува. – Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам?“ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това?“ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща. Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща. Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.

Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята? За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи. И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.

„Речи само реч!“ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора. Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора. Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки.

 

Добрата молитва.
Благословен Господ Бог наш.

 

31-ва неделна беседа от Учителя,
Държана на 15 май, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

 


Главните точки

Утринно Слово

ГЛАВНИТЕ ТОЧКИ

Размишление

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Матей.

Има особен начин за изучаване на Свещените книги. И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки. Това е особена философия, която трябва да се изучава.

Ново знание е нужно! То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен. Той търси вината в клиентите, а не в себе си. Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.

Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват? – „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш. Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?

Казвате, че се разбирате, че познавате хората. – По какво ги познавате? – „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е. Изгорил я с нещо, но то е невидимо. Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.

Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота. В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци. Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си. Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини. Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.

И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени. Това е в реда на нещата. Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути. Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути. Когато често се целуват, хората се развалят.

Еднообразието в целувките убива и разваля човека. Не целувай всякого с едно и също чувство. Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря. Не се позволяват целувки, които цапат! Ще кажете, че много тънко се преде.

Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят?“ – Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега. Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.

И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго. Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос? То е все едно да говоря на деца за висшата математика. Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.

Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие. Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате. Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти. По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана. Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.

Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното. Те нямат никакво отношение към вас. Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си?“ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично?“ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко“.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!