Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Еднократен, многократен и непреривни процеси 7 часть



Сега аз не казвам, че трябва да вярвате в това нещо. То е като приказка от Хиляда и една нощ. То е като забавление. Вие четете романа на някой автор, но той сам не е опитал това, което пише. Той го е скърпил оттук, оттам, а вие четете и говорите за героя и за героинята, че те постъпили така или иначе. Всъщност всичко това е като една забава на хората. Сега по този начин представят и страданията на Христа. В Германия има едно селище, в което на всеки десет години дават едно представление, в което изнасят страданията на Христа. Сега, за да се осмисли животът, всички хора се нуждаят от една нова философия. Казват, че човек е централна точка във вселената. Това обаче не се отнася за човека-животно, но за онзи човек, който има дух, душа, ум, сърце и воля. В света има обикновени хора, талантливи, гениални и свети хора. Ние се стремим към гениалните хора, към онези, които не зависят от окръжаващата среда. Дотогава, докато окръжаващата среда ти заповядва, ти не можеш да бъдеш свободен. Средата ти се налага. Обаче, когато ти се налагаш на средата, на окръжаващата среда, тогава ти ще бъдеш в състояние да използуваш живота така, както намираш за добре. Като четете съчинението на някой велик човек, мислите ли, че всичко, каквото е написал, е нещо постоянно? То е временно нещо. Запример, като четете философията на някой учен, вие искате изведнъж да дойдете до същественото, затова прелиствате набързо страниците. Ако той е по-учен от онзи, който е писал книгата, тогава той може да чете така набързо, но ако е по-прост от писателя, той трябва да чете книгата от край до край. В това отношение има гениални четци, както и талантливи, и обикновени. Само онзи може да чете отгоре, отгоре, който е необикновен човек. Мнозина четат Библията и казват, че тя е най-Боговдъхновената книга. Сега преследват Библията, защото в нея писало само за войни. В Стария завет се разправяло само за войни, вследствие на което поощрявала хората към войни, да се бият помежду си. Различни тълкувания се дават на тази книга. Съвременните хора се стремят към един идеал, който не могат да оформят. Запример, върху какво почива здравето на един човек? Хората искат да бъдат здрави, но кое е първото средство, което лекарите препоръчват? Преди всичко здравето на човека почива върху една трезва мисъл, едно трезво чувство и една трезва воля. Или можем да дадем друго определение: Здравето на човек почива върху една права мисъл, върху едно право чувство и една права воля. Следователно, човек трябва напълно да се е определил с каква храна трябва да се храни. После той трябва да (е) определил качеството на тази храна, както и начина, по който трябва да се готви. Често аз обичам сам да си готвя. Запример, ще ви приведа пример, как можете сами да ги наготвите и то само за половин час. Трябват ви всичко две чушки, два домата и два картофа. Ако е зимно време или ако е студено вън, ще стопля малко вода, за да полея доматите и чушките да не са студени. После ще нарежа доматите на малки парченца, чушките ще опека на огъня и пак ще ги нарежа, а картофите ще ги изчистя, ще ги нарежа на колелца и ще ги туря да се варят около 15–20 минути. Като се сварят, ще ги туря върху другия зарзават. След това ще си взема една филия хляб и ще си направя един отличен обед. Зимно време такъв обед излиза много скъпо. Две чушки по 6 лв струват 12 лв. Доматите сега са много скъпи, около 120 лв. Така че двата домата ще струват около 30 лв. Значи чушките и доматите ще струват 42 лв. Като прибавите и за картофите, които сега са скъпи, около 8 лв., ще имате един обед около 50 лв. Но като дойде лятно време, този мой (обяд) ще се намали, ще струва най-много 6 лв., две чушки – 2 лв, два домата – два лева и картофите 2 лв, всичко 6 лв. И след всичко това мнозина се питат с какво да се хранят. Много прост е този обед, който ви дадох, но е хранителен. При това, като няма кой да ми наготви, аз сам си правя такъв обед само за половин час. При това, колкото пъти съм си готвил, никога не ми се е разстройвал стомахът. Обаче това се дължи на факта, че аз зная как да избирам чушките и доматите, както и картофите. Същото се отнася и до книгите, които четете. Като четете някаква книга, вие трябва да разбирате кое е същественото в нея и него да изваждате. В една книга всичко не е важно. Когато един автор е писал една книга, той е вложил някои важни, а други маловажни работи. Според мен книгите на великите хора представят техните деца. Като пипна една книга, аз веднага познавам, че авторът е вложил душата си там. Тази книга е жива. За онези автори, които нищо не са вложили в своите книги, (те не са живи), но за онези автори, които от две хиляди години и повече са писали своите книги и са ги оставили и до днес на човечеството, те са вложили душата си в своите книги, заради което и до днес още са живи. На същото основание казвам: И вашите мисли и чувства, както и постъпките ви всеки момент трябва да оживяват. Често вие се съмнявате във вашите мисли и казвате: „Не зная, дали моята мисъл е права или не е права.“ Как да не знаете дали мисълта ви е права или не? Виждам един цвят и казвам, че е червен. Как ще го смесвам със син или със зелен? Като видя един цвят, веднага казвам дали е червен, зелен, син, портокалов и т.н. Като казвам, че познавам цветовете, имам предвид най-разумните хора, които разбират цветовете. Всеки цвят си има свои качества. По какво се отличава, запример, червеният цвят? Червеният цвят винаги увеличава енергията на човека, внася в него подем. Ако е малокръвен, човек се оживява от червения цвят. Ако внесем портокаления цвят в човека, той почва да се индивидуализира, дава цена на нещата. При зеления цвят нещата растат. При жълтия цвят човек започва да мисли. При синия цвят в човека се развиват духовните му чувства: Вяра, надежда, а същевременно се дават условия за любовта. При виолетовия цвят се създава сила в човека да може да преодолява известни мъчнотии. Когато човек се обезсърчава, това показва, че в него виолетовият цвят в него е слабо застъпен. Ако животът му е слаб, червеният цвят е слабо застъпен. Ако той не знае защо е дошъл на земята, портокаленият цвят е слабо застъпен в него. Ако на човека не му се учи, това показва, че зеленият цвят в него е слабо застъпен. Всеки цвят внася известен подтик в човека. Зеленият цвят казва на човека: „Ти трябва да растеш по всички правила, както Бог изисква, че всяка твоя мисъл, всяко твое чувство и всяка твоя постъпка да бъдат на своето място. При това каквото вършиш в света, ще го вършиш на свят.“





Сега хората търсят своето възпитание там, дето го няма. Те не търсят Бога във въздуха, във водата, в светлината, в храната, но Го търсят извън някъде. Къде е Бог, и те не знаят. Казвам, че човек не е това, което се проявява. Той е нещо съвсем друго. Казвате: „Ако човек не (е) това, което се проявява, тогава какво е той? Ако човек не е това, което е написано на него, ако той не е това, което учи, което рисува, което пише, което се движи, което прави добро, кое е тогава човекът?“ Сега, аз не си задавам задача да определя какво нещо е човекът. Формата на човека показва степента на силата, която се проявява в него. Колкото по-силен е човек, толкова по-голямо пространство заема. Англия, която е една голяма империя, заема голямо пространство. Това показва, че тя има голям ум, знае как да управлява тази голяма земя. Вземете, запример, евреите, които Мойсей изведе из Египет. Господ им даде много малка държава. Защо? Защото по-непослушен народ от евреите няма. Ако ме слуша някой евреин, ще се обиди. Това виждаме още и в техните страдания и наказания. От единия край до другия дето има евреи, те са изложени на големи страдания и наказания, все за тяхното непослушание. „Че лоши хора ли са евреите?“ – Не е въпросът там, но нека всеки, без да ги осъжда, си каже в себе си, че не иска да постъпва като евреите. Не трябва да ги осъждате, но не трябва да бъдете като тях. Това е едната страна. Сега вие ще кажете: „Евреите са много лош народ, заради което Бог ги наказва.“ Защо ги наказва Господ? – Че ги наказва, това показва, че в този народ има нещо много добро, което Господ иска да го извади навън. В тях има нещо добро, което Господ иска да го извади навънка. В тях има нещо добро, което в другите народи го няма. Иначе не е обяснимо как е възможно тези толкова лоши хора, да има между тях толкова гениални и при това да изпрати Господ своя Син между тях. Бог изпрати своя Син между тях, да ги спаси. Как ще оправдаете това положение? Като изнасям този факт, искам да ви обърна внимание, да ръзсъждавате правилно.

Сега, като изнасям тия факти научно, искам да бъдете обективни, да няма никаква лъжа между нас. Аз разглеждам въпроса от Божествено гледище, кое е заставило евреите да не послушат Христа. Наказанията, които Бог изпраща на евреите, ни най-малко не говорят, че Той не ги обича, но той ги учи чрез страданията. Не че евреите са лоши, но лошото в човека изобщо се дължи на две неща: на неговото користолюбие и на неговото щестлавие. Да бъде човек щестлавен не е лошо нещо. Напротив, щестлавието е добра черта, но трябва да се прояви на място. Да бъдеш пестелив, да икономисваш нещата, и това не е лошо. Ако човек подхранва в себе си желанието да трупа богатство, той е користолюбив за себе си, но в края на краищата той ще изпадне в друга крайност. Като привеждам примера с евреите, искам да ми послужи само за изяснение. И Мойсей сам се оплаквал от тях като казвал, че още малко и ще го убият с камъни. След като ги изведе от Египет, Мойсей трябваше цели 40 години да ги възпитава в пустинята, да ги направи герои. Всички, които се намираха под египетско робство, бяха страхливи като зайци. Те бяха се така изпоплашили, че не беше възможно да отидат даже в Ханаанската земя. През тези 40 години, които прекараха в пустинята, трябваше да умре старото поколение, страхливците, че да се родят новите, безстрашните хора, с новите убеждения, хората на новата култура. Не че културата на Египет беше лоша. Напротив, тогава културата на Египет беше най-високата. Културата на Египет беше една от най-високите култури по това време. Обаче египтяните като хора с висока култура гледаха на евреите, които бяха пастири, с лошо око. Те не им даваха такива права, с каквито се ползуваха самите египтяни. Те гледаха на египтяните като пришълци в тяхната земя. Сега аз разглеждам работите донякъде исторически, без да настоявам, че данните, които навеждам, са много верни. Защото аз не искам да кажа, че историята е много вярна наука, не искам да кажа, че е неверна, но в историята изобщо липсват много съществени данни. Като изучавам историята, аз виждам докъде е стигнала. И в природата се записват всички данни. Тъй щото един ден ще имаме съвсем друга история, филмувана с най-точни данни. В природата е точно отпечатано кога е роден Христос, деня, часа, месеца и годината. Съвременните хора не знаят точната дата, дали се е родил Христос сто години по-рано или по-късно от определената дата. Обаче в природата това е точно отбелязано. Там всичко се пише вярно. Ама кога е роден Христос? Това не е моя работа. Че роден Христос, роден е, но кога е роден, това не е моя работа. Идете в библиотеката на природата, там ще намерите точната дата. Ако отидете в Палестина, там и по камъните ще намерите кога е роден Христос. Навсякъде е написана тази дата. Астрологически е определено, кои планети са господствували тогава, всичко това е написано отвън и който може да чете, ще намери всичко, което го интересува. В природата има други места, на които е написано всичко. Не само това, но и във вашите мозъци е написано кога е роден Христос. Не само тази дата, но всички войни, всичко, каквото е ставало в природата е написано във вашите мозъци. Създаването на света също така е написано във вашите мозъци.

Сега вие можете да кажете, че това нещо трябва да се докаже. Пет минути само ми са нужни, за да докажа това нещо. В пет минути мога да изкарам един филм пред вас, да видите как е станала цялата работа. Ако един ден на мозъка ви поставя две електрически жици, едната, по която да тече положително електричество, а по другата – отрицателното, тогава мозъкът ви ще представя екрана, на който ще започнат да се изреждат всички филмове. Вие ще се чудите отде се взимат тези картини и как стана тази работа. Как ще си обясните всичко това? Много просто. Тия картини идат от вашия мозък. За да ги видите, обаче, вие трябва да знаете начина, по който тези неща могат да се трансформират. Това, което днес ви говоря, се отнася до далечното бъдеще. То ще стане един ден, когато хората бъдат готови. Ако това нещо се изнесе днес, всички ще кажат, че това е някаква магия или някакво заблуждение. Да, докато парите играят важна роля в живота на човека, всякога ще търсят заблуждението там, дето не съществува. Не са лошо нещо парите, но докато те служат в живота на човека, всякога ще има заблуждения. Един ден, когато парите отстъпят на второ място, а първото място заема любовта, която може да изнесе истината в света, тогава ще се знае как се е създал светът, как е станало развитието на човека. До това време няма защо народите да се гонят едни други. Бог гледа еднакво на всички народи. Понеже Бог е създал всички народи, на всички е дал власт, на всички е дал земя, съответно на тяхното развитие. Че на едного е дал повече земя, а на другиго по-малко, това зависи от развитието на тия народи. Ако влезете в един дом, в който има и братя, и сестри, но един от братята, например, е на 25 години, а другите са по-малки от него, всички с еднакви права ли ще се ползуват? Които са по-големи, ще имат повече права, т. е. повече земя. В това отношение англичаните са по-стари, те имат повече земя. След тях идат славяните, главно Русия, която има голяма земя. Ако ние съпоставим Англия с Русия, какво представя английският народ и какво представят славяните, специално руският народ? Ще кажете, кой от двата народа е по-добър? Ако взема да описвам англичаните и славяните, у вас ще произлезат спорове, но аз казвам: Всеки народ, който работи за въдворяване на Царството Божие на земята, който туря ред и порядък на земята, който работи за подобряване на цялото човечество, е благороден народ. Добротата му се определя от степента на неговото развитие и от това, колко повече е допринесъл за благото на човечеството. Исторически е доказано, че всеки народ мисли повече за себе си, отколкото за другите, както и всеки човек мисли повече за себе си, отколкото за другите. Засега така е в живота. Ако съберете десет или 20 милиона хора, законът е пак същият. Тези хора ще мислят повече за себе си, а по-малко за другите. Сега ние искаме всеки народ да мисли донякъде поне и за благото на другите. Това е качество на Бога. Само Бог е, Който мисли за цялото човечество. Само Той мисли за благото на цялото човечество. А засега няма в света нито един народ, който да мисли за благото на човечеството, както Бог мисли. Няма друго същество в света, което да мисли за вашето добро така, както Бог мисли. Ничия мисъл не може да се сравни с мисълта на Бога, нито мисълта на майката, нито мисълта на бащата, нито мисълта на брата и на сестрата могат да се сравнят с онази първична мисъл, която Бог има. Следователно, ако майка ви или баща ви, ако брат ви или сестра ви ви обичат, ще знаете, че това се дължи на Божията мисъл, която той храни към нас. Какво нещо е Бог? Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв характер, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно, да има душа в себе си, любвеобилна, че да могат всички Божествени сили, които излизат от душата, да бъдат за благото на цялото. Умът на тази личност да бъде проводник на Божията светлина, сърцето да бъде проводник на всички добродетели, а волята му да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега притежава.

Сега при всички гледища на хората, ще се зададе въпроса: „Кой е правоверен?“ – Това е стара история. Има правоверни млади хора, има правоверни стари хора. Всеки човек, който не разбира своята личност и желае благото само за себе си, той ще остарее. Следователно, ако ти мислиш само за себе си, ти ще дойдеш в стълкновение с другите хора, ще кажеш: „Този работи за моето благо, а онзи не работи.“ По този начин ти ще почнеш да подозираш хората, и те ще те подозират. Като се стълкновиш, това стълкновение ще породи в тебе манията, че всички хора те преследват. Казва някой: „Преследват ме, искат да ме убият.“ Защо ще искат да те убиват? Няма никакъв повод да те убиват. Когато една кокошка се оплаква, че ще я заколят, това показва, че се върши някакво престъпление, но казвам: Съдбата ѝ е такава. Казвам на кокошката: Господарят ви има нужда от вас и вие трябва да се жертвувате за него. – „Докога ще бъде това?“ – Докато Господ ви извади от кокошия свят. Хората казват: „Докога ще страдаме?“ – Докато излезете от вашия свят, който сами вие сте образували. Докато имате тези понятия и вярвания за живота, вие все ще страдате. Съвременните хора имат изопачени понятия за Бога, за духовния свят, за държавата, за бащата и за майката, за дома, за какво ли не. Възгледите на сегашните хора са по-широки и по-добри, отколкото са били в миналото, но все още има някои изопачени идеи. Но сега това не влиза в нашата програма. Ние не сме изпратени в света да го оправяме. Всеки от вас е изпратен да реформира себе си. Всеки от вас е изпратен на земята да реформира своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля. Това е една задача, дадена на всички хора. Казвате, че трябва да се създаде човешкият характер. За да се създаде човешкият характер, трябва да се направи едно преобразяване в човешкият дух. Има една книга от Смаилса, в която се говори за сформируване на човешкия характер. Англичаните говорят върху въпроса, как трябва да се сформира човешкият характер. Те обръщат голямо внимание върху учтивостта и деликатността. Те имат специални институти, в които се работи специално върху учтивостта. Външно те изглеждат хладнокръвни, но работят много върху учтивостта. Това е един метод при самовъзпитанието, чрез който може да се сформирува човешкият дух, душа, ум, сърце и воля. Ние трябва да бъдем деликатни спрямо себе си. Ние не знаем как да изразим деликатността спрямо себе си. Често хората биват много груби спрямо себе си. Те не знаят даже как да се обхождат с ръцете си. Виждате как хората осакатяват пръстите си даже от много работа, само за да получат стотина лева повече. Виждате как цигуларят свири по десет часа на ден и уморява пръстите си. Ковачът и железарят по цял ден чукат, удрят желязото, докато осакатят ръцете си и стават негодни за работа. Шивачът по цял ден боде пръстите си с иглата и то все, за да изкара нещо повече. Това са все едностранчиви работи. Това нищо не допринася за развитието ви. Вие имате едни очи, които с нищо не могат да се оценят. Въпреки това, вие не ги уважавате. Ти имаш един нос, един език, една уста, нищо не оценими. Не считайте, че нищо не струва вашият нос. Ако по някакъв начин изгубите носа си, и милиарди да дадете, не можете отникъде да го купите. Някой ден трябва да ви разправя как се е образувало човешкото ухо, око, нос. Докато създаде тези органи на човека, природата е правила хиляди и милиарди опити, но все пак още не е завършила своята работа. Ухото, окото на човека имат още много да се оформяват, да се сформируват. Какво ухо ще се създаде в бъдеще! В бъдеще ще се създадат още по-красиво око, ухо, уста, нос. Природата не е завършила още своята работа. Всички научни изследвания показват, че човек още ще се сформирува. Ако човек има някакъв органически дефект, той се отразява върху неговото лице, но отразява се и върху носа му. Ако черният дроб на човека е слаб, това се отразява върху очите му. Ако е слаба нервната му система, това се отразява върху ушите му. Ушите донякъде показват какво е състоянието на нервната система на човека. Сега аз не ви давам никакви признаци, какви трябва да бъдат ушите, защото ще се изплашите, но както виждам, вашите уши са добре сформирувани, здрави сте. Понеже виждам, че сте здрави, вие може добре да слушате. Ушите ви са добре развити. Според мене всеки човек, който мисли, че новото не може да се приложи, не е здрав човек, но е анормален. Ако кажете на болния, че ако приложи всичко, каквото му казвате, той няма да ви повярва, но ако му кажете, че ще оздравее, той ще каже: От твоите уста, в Божиите уши. Или от твоята уста в моите уши. В това бих повярвал. Сега и на вас казвам: Това, което сега ви казвам, аз искам да влезе от моята уста във вашите уши. Като влезе във вашите уши, да влезе и в Божието сърце. Щом влезе в Божието сърце, Той веднага ще ви създаде благоприятни условия, ще ви помогне. Аз казвам, моите думи да влезат във вашите уши, защо? Защото всичко зависи от ушите. Ако имате послушание, всичко ще дойде до Божието сърце. Бог има всичкото желание да ви даде благата на живота, но във вас има голяма подозрение, вследствие на което сами си пречите.

И тъй, като влезат думите във вашите уши и оттам в Божието сърце, Той ще каже: Да помогна на хората сега. Ето защо в хората трябва да се яви това вътрешно послушание, да слушат Божиите думи, за да придобият благото, което иде от Божието сърце. Така ще дойде и новата култура. Ако Бог не взима участие в нашата култура, той не може да ни помогне. Докато Словото не влезе в нашите уши и не се свържем с Божието сърце, никаква култура няма да има в света.

Стотникът казва на Христа: „Не съм достоен да влеза в дома ти. Но кажи само реч и момчето ми ще оздравее.“ Христос казва: „Никъде в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.“ Сега и аз ви желая да бъдете като този стотник, да кажете на Христа: „Господи, кажи само една дума и момчето ми ще бъде здраво.“ Желая на всинца ви да бъдете здрави!

 

Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.

 

29-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 1 май, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

 


Даром давайте

Утринно Слово

ДАРОМ ДАВАЙТЕ

Размишление

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Матей.

„Даром сте взели, даром давайте!“

Всеки знае кога се дава нещо даром. Когато младата мома се жени, тя дарява близките си, дава дар без пари – даром дава. И сватбарите, от своя страна, дават дар на невестата, кой каквото може. Ето защо, тя дава даром и те дават даром. Единственото нещо, което всякога дава даром, е Любовта. Другите неща не дават даром. Следователно всяко нещо, което идва от Любовта, даром се дава. Това е вътрешен закон, вътрешно правило. Щом не даваш нещо даром, то не произлиза от Любовта. Ако нещо не ти се дава даром, не го изисквай. То не е дадено от Любов. Само Любовта дава доброволно. Всяко нещо, дадено насилствено, без Любов, произвежда противоречие. Казват, че животът е дар от Бога. Значи и той се дава даром. Въпреки това, с проявата на живота явява се една вътрешна борба. Това се наблюдава в цялата природа. Тази борба е неизбежна. Благодарение на нея живите същества едни-други се ограничават. Котката ограничава мишката, змията ограничава жабата, а човек ограничава всички. Няма живо същество в природата, което човек да не е ограничил.

Един от основните закони на живота гласи: „Всичко, което си приел даром от Бога, даром ще го дадеш“. Като дойдеш до Любовта, ти започваш да си правиш сметка, да подчертаваш, че обичаш даден човек. Това е неразбиране на Любовта. Няма защо да подчертаваш, че обичаш. Щом обичаш, ти ще оживееш, т.е. ще се пробудиш. Това е първата проява на Любовта. После ще станеш – втората проява. И най-после, ще възкръснеш – третата проява. Докато не дойде възкресението, Любовта не се е проявила в своята пълнота. Казваш, че живееш, но имаш и радости, и скърби, които произвеждат противоречия. После ще се питаш на какво се дължат радостите и скърбите. Докато не си възкръснал, ще имаш и радости, и скърби. – „Аз се пробудих.“ – Ще се пробудиш, но пак ще имаш противоречия. Ще станеш – пак ще имаш противоречия. Щом възкръснеш, ти си завършил един процес в себе си и разбираш, че това, което си взел даром, ще го дадеш даром.

Първа природата дава такива образи. Виждате извора как дава. Той спазва закона: даром дава. В това даване, именно, е изобилието. Където е изобилието, там е щастието. Докато не опита изобилието в Божествения свят, човек не може да бъде щастлив. Тази идея е още неясна. – Защо? – Защото изобилието има отношение към Любовта. Казваш, че обичаш Бога, но веднага прехвърляш любовта си към известен човек. Тази любов те ограничава и ти излизаш от закона на изобилието. Казваш, че Бог е огън всепояждащ и ако Го обичаш, ще изгориш като дърво в огъня и ще се превърнеш на пепел. Значи обичаш Бога, но те е страх от Него. – „Как ще обичам Онзи, за Когото е казано, че никой никога не Го е видял?“ – Не видя ли Христос, Сина Божи, излязъл от Отца? Само очите на Любовта са в състояние да видят Бога. Без Любов можеш да се приближиш до Бога, но не можеш да постигнеш онова, което искаш. Ще имаш знания, но не такива, каквито искаш.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди – заповедите на Любовта“. Една от заповедите на любовта: „Даром давайте!“ Ако даваш и се смущаваш, това не е Любов. Любовта подразбира жертва. Как ще се жертваш? Ако жертваш живота си за някого, какво си спечелил? Той ще живее, а ти ще умреш. Това не е жертва. Ако това е жертва, природата е пълна с такива примери. Мишката става жертва на котката, жабата – на змията, овцата – на вълка. Това е насилие, не е жертва. Има смисъл да жертваш, но само онова, което смущава твоето сърце и твоя ум. Пожертвай в себе си това, което те смущава. То е временно. Например, като млад ти се интересуваш от нещо и си доволен. Щом остарееш, то не те интересува и ставаш недоволен. Имаш пари, радваш се, доволен си; щом ги изгубиш, ставаш недоволен. Това е крива философия на доволството. Пожертвай тази философия.

Мнозина очакват всичко от Бога и то даром. Ако Той не ги задоволи, те се чудят защо не са богати, учени, силни. Те не знаят, че единственото нещо, което се дава даром, е Любовта. Всичко останало не се дава даром. Например, парите не се дават даром. Знанието, силата също не се дават даром. Ако искаш хората да те почитат и уважават, трябва да заслужиш това. И то не се дава даром. Искаш да станеш певец. Ще работиш по 4–5 часа на ден. Наготово певец не се става. Искаш да станеш богат. Ще станеш рано, ще работиш с часове, докато си създадеш известно положение. Богатството не се дава даром.

Казвам на всички: Този въпрос трябва да се разреши чрез новото учение, чрез религията. Ако оставите за най-после даването даром, животът ви ще си отиде напразно. Най-напред ще започнете с Любовта, тя трябва да бъде основата. Когато получавате нещо даром, вие сте свободни. Също и когато давате даром, вие се чувствате свободни, чувствате една радост в себе си. Когато даваш пари с лихви, при известно условие това е цяло главоболие. Ти си мислиш, че с това си направил добро. Може да е добро, но то не произтича от Любовта. Тогава вие задавате въпроса: „Къде ще му отиде краят?“ – Като давате даром. Това не се отнася до вас. Само Любовта е, която дава даром. Пари даром не се дават. Ако получиш така пари, кисело ще ти излезе. Обясняват с кармата, че в миналия живот ти си направил добро някому и сега ти се изплащат. Или ти имаш да даваш; според кармическия закон, не можеш да се освободиш от този дълг. Трябва да го платиш. Ако не можеш и този живот да го платиш, друг живот с лихви ще го платиш. Мнозина гледат така да мине. Нищо не може да мине така. Единственото нещо, което може да мине даром, то е даденото от Любов. Вземеш ли от Любов, то е благословение, щастие за тебе. За другите работи трябва да бъдеш много внимателен. Ако си неизправен, едно малко благо може да ти донесе в бъдеще голямо нещастие. Слушал съм мнозина да казват: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ти продаваш ли любовта си? Какво те интересува, че той не те обича? Щом искаш да знаеш дали той те обича, ти не си разбрал закона. – „Защо да не зная обича ли ме той?“ – Щом искаш да знаеш, ти си в материалния живот. Разправяш се с материални работи. Трябва да знаеш, че щом правиш услуга някому, и той ще ти услужи. Даваш пари в заем и ти взимаш пари в заем. Любовта даром дава. Казваш: „Той трябва да ме обича“. – Не можеш да искаш да те обичат, това не е твое право. Ако обичам някого, никой няма право да се меси в моята любов, нито аз мога да се меся във вашата любов. Това е Бог, Който се проявява във вас. Нямате право да се месите в Неговите работи. Не търсете сметка на Господа, кому какво дал. То е все едно, ако имате извор в двора си, да търсите откъде идва той, през къде минава и кому дава от своята вода. Значи всички, които се ползват от този извор, трябва да ти плащат данък. Така влизате в спор с хората, но те не искат да ви плащат. През колко държави минава Дунав? Трябва ли те да плащат за водно право? Даром сте получили това благо. Трябва да се разбере законът на свободата. Когато Господ обича, ти радваш ли се на този, когото Той обича? Кого обичат, как го обичат, знаят или не знаят това хората, тебе да не те интересува. Единственото важно нещо: Ти имаш връзка с Бога, която ще пазиш свято; имаш връзка с Онзи, Който носи щастие за човека. Там е вечното богатство.

И тъй, който дава даром, даром взима. Като обича, човек трябва да има съзнанието, че служи на един велик закон, според който не трябва да мисли за онова, което е дал. От това, което даваш, всички се ползват. Такова нещо е Любовта. Даваш, не мислиш, че си дал, и от никого нищо не искаш – нито слава, нито почит, нито обич. Сега, аз не казвам, че трябва да станете такива. Ако ви кажа как да постъпвате, вие ще се уплашите, понеже още живеете в материята. Ако при сегашните условия ви повикам в Любовта, вие ще се превърнете на въглен. „Какво ще бъде отношението ми към майка ми и баща ми, към братята и сестрите ми?“ – Това е старото разбиране. Какви са сегашните ви отношения? Според мене голяма е още вярата ви в старото учение. Искаш да си запазиш вярата, която си имал някога. Каква е тази вяра? Мислиш, че с една тънка нишка, като паяжина, можеш да вдигнеш цялата земя и да я носиш навсякъде из пространството. Друг се усмихне на някого и той казва: „Топло ми стана на сърцето. Обича ме този човек“. – Вярваш, че те обича. Мислиш, че като те обича той, каквото поискаш, ще ти даде, и каквото той ти поиска, ще му дадеш. Служили ли сте на човек, който ви обича? Според мене, който те обича, той не иска да му служиш. Който не те обича, той изисква да му служиш. Щом искаш да ти служат, ти не обичаш. Като обичаш, ти освобождаваш другия да не ти служи. Следователно, ако не искаш да ти служат, ти си започнал вече да обичаш. Не можеш да придобиеш Любовта, докато очакваш да ти служат и да те обичат. „Даром сте взели, даром давайте.“ Без Любов не може да разберете този велик закон. Христос даде власт на учениците си и на апостолите да изцеляват болни, свободно да проповядват Словото Божие. Това подразбира даване даром. Ще ходиш да проповядваш, без да носиш със себе си тържик и дреха. На който параход се качиш, навсякъде ще бъдеш приет даром. В хотел ли отидеш, в гостилница ли влезеш, навсякъде даром ще взимаш. Нито хотелджията, нито гостилничарят искат нещо от тебе. Те считат за голяма привилегия, че си ги посетил. Влезеш във влака – пак даром. Където отидеш, никой нищо не иска от тебе. Казвате: „Колко е хубаво това!“ Хубаво е, но има ли някой между вас, който да излиза и влиза даром? Трябва да бъдеш с отворени очи, да видиш, че има такива хора. И слепият казва, че иска да вижда. – Как ще виждаш, като нямаш орган на зрението? За да виждаш, трябва да си научил даром да взимаш и даром да даваш. Ти сам трябва да почувстваш, че даром си взел и даром си дал. Това е мярката на Любовта, мярката на вътрешния закон. Някои се спират върху тази идея и питат: „Дали всички са разбрали това?“ Всички да разбирате еднакво нещата, това е невъзможно. Няма защо да мислите как разбират другите. Важно е как вие разбирате. Дойдеш ли до Любовта, трябва да почувстваш, че всичко ти е дадено даром. Вътрешното чувстване е резултат на съзнанието, то е резултат на интуицията; то е най-висшето. – „И като дадеш даром, и вземеш даром, какво ще стане в края на краищата?“ – Щом поставяш известно ограничение на пътя си, ти сам се спъваш.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!