Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






О, любов неизказана! Музикално упражнение 6 часть



Фиг. 2Българите произнасят думата „аз“. /Фиг. 2/ Звукът „з“ е много опасен. Това е човешката уста ненаситна, която трябва да яде. Ще зависи как ще произнасяте буквите. В Библията създаването на света, почва с буквата „б“ на еврейски. Всяко нещо, което произнасяш, да има само един смисъл. В Любовта е смисълът на човешкият живот. Или можем да кажем: Любовта е смисълът на човешкият живот. Кой израз е по-прав? – Не говорете излишни работи. Не туряйте мисли, които са неподходящи за вашия ум. Не туряйте чувства, които са неподходящи за вашето сърце, и не туряйте постъпки, които са неподходящи за вашата воля. Вие с вашите неправилни мисли, разяждате мозъка си, с вашите лоши чувства образувате гниене във вас. С вашата постъпка образувате прах и кал, които запушват порите на вашето тяло, и оттам идат всичките нещастия и болести, от които сега страдате. Мислете право, чувствувайте право и постъпвайте право. Вие музикално не постъпвате добре. Старите сестри много хубаво изпяха като излязоха. Те пяха хубаво за малките деца. Те имаха една амбиция да се покажат, има някои места, гдето те не пееха хубаво.

Един камък е скъпоценен, който дава най-големите пречупвания на светлината. Той дава краски с хубави тонове. Снощи видях, че във вас има заложби да пеете, но само едно ви липсва. На българина му липсва постоянство. Българинът е даровит много, но никога не използува дарбите си. Той има едно желание, той обича разнообразие. С малко работи иска да придобие много. И изобщо всички българи страдат от това. Малко като направят, те мислят, че много са свършили. А пък много трябва да работят. Вие изпяхте една песен. Така ли се пее? Така ли се пее песента на Учителя? – Някой път аз ще ви изпея една Учителюва песен, както аз разбирам песента. Ще видите как се пее на Учител. Вие хубаво пяхте, но може да пеете още по-хубаво. Сега те са посторонни работи. Дълго време трябва да пеете тук на земята, за да можете да влезете в Небесния Храм. Онези, които не пеят добре, няма опасност да ги задигнат горе. В небето няма нужда от тях. Земята се нуждае от тях. Небето има нужда от много добри певци. Аз желая да останете на земята и да пеете добре тук.

 

И това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си проводил.
(3 пъти)

 

XVII година.
25 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 23 март 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев

 


Законът на музиката



лекция на Младежкия окултен клас

ЗАКОНЪТ НА МУЗИКАТА

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Четете! /Чете се темата „Функции на черния дроб“/ Контраст има. Щом има черен дроб, има и бял дроб. Пишете нещо за белия дроб!

Фиг. 1.25/Фиг. 1.25/ Имате една обикновена линия AB. Какви резултати ще произведе? Представете си, че AB е корда. Какво представя в дадения случай кордата AB, какво представя C? Всички тия трептения, които се образуват от тия линии се срещат в точката C. Значи тонът има три елемента A, B, C. Имате правилен тон, който може да турите на работа всякога. Този тон има материална основа, добра материална основа. Същевременно той има достатъчно сила, има и достатъчно изразителност. Да кажем, ако /на/ едната страна AB или AC, /или/ BC, удължите линията, скъсява се другата, веднага тонът изменя своето качество. Или пък, ако измените AB на тона, веднага ще се измени неговата материална основа. Ако измените AC, вие ще измените силата на тона. А пък, ако измените BC, ще се измени изразителността на тона. Сега туй е едно предположение, как ще се провери? Говори се за нещо, което е невидимо. Тук имате една корда, тонът е нещо отвлечено. Да кажем „до“. Но де е мястото на „до“? Какъв тон е „до“? Вие казвате тонът „с“. Какъв тон е „с“? „До“ и „с“ еднакви ли са? – /Еднакви/. Не са еднакви. Подир „до“ върви „о“, подир „се“ върви „е“. Следователно, тоновете, които може да произведат, ще се различават. Единият ще има добри условия във всяко направление да се прояви. „Се“ ще има специфично, в едно направление да се прояви, да се разшири само тонът. И тогава в сегашната музикална система имате една система на тонове, които не са произволни работи. Разбирайте, че онази музика, която може да се прояви от вас, тя ще се обуслови от три фактора. Тя ще се обуслови от вашето материално положение. Ако искате да проявите музика, тя ще се обуслови от вашите чувства, ще се обуслови и от вашата мисъл. Най-първо ще се обуслови от вашата мисъл, ще се обуслови от вашите чувства, ще се обуслови от вашето тяло. Сега този тон може да се обуслови, ще дадем съвсем друго направление. Ако преместите този тон той ще бъде все същият тон, но ще има различни качества. Фиг. 2.25

Ако този тон го преместим надясно /Фиг. 2.25/, ако горе C изменим, основния тон, какви са възможностите по линията? Този тон може да се измени в основен. На този основен тон C, A е бащата, B е майката. Те са възможности на тона, пак може да се прояви A – това са ония качества, които човешката сила дала на този тон. Сега работата седи в това, че не може да се тури приспособление на тона. Казвам: Какво отношение има „до“ към нас? – Че всяка една мъчнотия, която ние искаме да преодолеем на физическото поле, това е „до“. Дотогава, докато ти не си преодолял мъчнотията, ти казваш само, че това е мъчнотия. Щом я преодолееш, ти не само вече произнасяш „до“, но и пееш го. Как ще го изпееш? Докато го произнасяш ти не си решил мъчнотията, ти казваш: „Мъчнотия, мъчнотия“. Щом решиш тази мъчнотия, вече има песен, щом не се реши, само говор има. Следователно пеенето, музиката е произлязла от разрешаването на всичките въпроси. Когато се разрешават въпросите, постепенно се образуват музикалните тонове. Сега тия работи трябва да се проверят. Не, че вие ще ги проверите, те са проверени. Трябва да вярвате за да може да ги опитате. Защото не е безверието, което дава съдържанието. Казва: „Обезверил се“. Но обезверяването в едно отношение е усилване вярата в друго отношение. Казват, че някой човек се обезверил. Но той като се е обезверил, той се уверил в друго нещо. Защото всеки човек, който се обезверява в едно нещо, се уверява в друго нещо. Запример, ти се уверяваш, че ще умреш, значи ти си престанал да вярваш в живота, започнал си да вярваш, че ще умреш. Друг се уверил в живота, обезверил се в смъртта. Казва: „Няма да умра, ще живея!“ Значи обезверил се в смъртта. Ако усилваш вярата в смъртта, ще умреш; ако усилваш вярата в живота, ще живееш. Ако усилваш вярата в ума, ще поумнееш. Ако намалиш вярата в ума, ще обезумееш. Значи, ако усилваш вярата в ума, ще произнесеш правилно „до“ – основният тон на мисълта. Трябва да имаш един основен тон.



Имаме тук в песента „Фир-фюр-фен“ започва с „ре“. От „ре“ започва. Ти не можеш да вземеш правилно „ре“, ако не си взел правилно „до“. Пилето не може да ходи докато не се измъти. Първото ограничение се разрешава с основния тон в природата. Основният тон е, който разрешава мъчнотиите. Ще излезеш от едно инертно състояние на неподвижност. Имаш желание да направиш нещо, но си инертен. Туй състояние, с което можеш да се освободиш, да излезеш от туй положение, вече вземаш основния тон „до“. След туй тебе в природата ти се дава „ре“. Вече /има/ един наклон. Най-първо човек започва живота си с инволюция. От „до“ ти вече ще имаш един наклон. Искаш не искаш, слизаш надолу. То е инволюция. Пилето щом излезе из яйцето, то слиза надолу. Тъй щото как ще се движиш, няма какво да се смущаваш, ще имаш достатъчно сила да слизаш, ще вземеш правилно „ре“. Тогава „ми“-то, как се е образувало? „Ми“-то вече е първата спирка, когато отново туй движение един малък завой е направило. То е вече „ми“. Второто положение, вие имате да вземете вече една успоредна линия, паралелно движение на „ре“, но в друга посока, обратна посока. Посоката, в която се движите от „до“ до „ре“ и от „ре“ до „ми“, са успоредни, но в противоположни посоки. Трептенията на тоновете не се движат в една и съща посока.

Да кажем, онова желание, което имаш да проточиш ръката си, ти искаш да хванеш един предмет, проточиш ръката си. Като хванеш предмета, ражда се в тебе противоположното желание – този предмет да го привлечеш към себе си. Каква е целта сега, че искаш да го привличаш? Най-първо ти искаш да вземеш един тон. Защо искате? Ами, че в дишането има пеене. Най-първо вие поемате въздуха, после правите обратното движение. Ако вие имате едно хубаво дишане, достатъчно е да си турите ухото на гърдите, за да знаете дали дишането е правилно. Когато дишането е правилно, има една музикалност в дробовете. Пък, ако не е нормално, имате едно хъркане в дробовете. Често лекарите като турят ухото, казват, че дробовете не функционират правилно. Ако дробовете функционират правилно, има музика, отлично е. Всяка една бронха в дробовете издава един тон хармоничен, не издават един и същи тон. Тия бронхи, които са в средата на дробовете, тия, които са горе и долу, различно пеят. Всички пеят, един чуден хор има. Онези, които дишат правилно, като турите ухото, ще чуете едно симфонично пеене. Акламират. Кой такт имате? – /2⁄4/ /Учителят тактува 2⁄4./

Често в музиката искат да пеят вярно, да може да хванеш една песен. Често много песни не са вярно нотирани. Онези, които ги пеят, не ги пеят правилно и онези, които са ги нотирали, не са ги нотирали правилно. Да допуснем сега, че вие нотирате „Изгрява слънцето“. Как ще го нотирате? Може да го пеете по много начини. Но има един начин, има една музикална линия, по която слънцето върви. Тя не е перпендикулярна, но тя е крива линия. Значи „Изгрява слънцето“, ще дадеш музикален подем отгоре надолу, не перпендикулярно, но една крива линия ще дадеш. Как ще го дадеш музикално? Как ще дадеш музикално кривата линия? Фиг. 3.25

/Фиг. 3.25/ Сега в природата тия линии, ако се поставят в точките A и B, двете линии успоредно се прекарат в пространството, някъде вие ще видите, че се приближават. Двама хора се скарали. Де може да се примирят? Във C. Туй е точката на примирението. Тия хора за да се примирят трябва да се подвижат. Двама хора, които се скарали, на същото място не ги примирявайте. Турете ги успоредно да вървят. Нека да вървят в живота 1, 2, 3, 4, 5, 10 километра, като дойдат там ще се примирят. Ще дойдат до едно място, дето ще се примирят. Ще се яви желание да се примирят. Но, ако искате A и B да ги примирите то е невъзможно. Но като извървят туй разстояние AB, в тях ще се роди желание да се примирят. Този закон го приложете в себе си, ще видите, че е верен.

Имате противоречие в себе си, някой път скарали сте се със себе си, не искате да се подчините с нищо. Изходи туй разстояние! Ти като изходиш това разстояние ще кажеш: „Не съм прав“. Ти ще примириш една своя мисъл с едно чувство. Някой път една мисъл и едно чувство не могат да се примирят. Никога вие не може да примирите чувствата в A и B. Трябва да си гениален. Винаги ще се примириш в C. Само в C може да вземете правилно тона. Туй разстояние то е движение, то е „ре“. „До“ може да се примири. „До“ може да излезе из мъчнотията само, когато влезете в пътя на „ре“. „Ре“ може да постигне своята цел, само когато влезе в пътя на „ми“. „Ми“ може да постигне своята цел, само когато влезе в пътя на „фа“. „Фа“ може да постигне своята цел, само когато влезе в пътя на „сол“. „Сол“ може да постигне своята цел, само когато тръгне в пътя на „ла“. „Ла“ може да постигне своята цел, само когато влезе в пътя на „си“ и „си“ може да постигне своята цел, само когато влезе в пътя на горно „до“. Всички тонове са в зависимост. Всеки тон спомага за реализирането на предния. „Ре“ е път за „до“, за освобождение. А пък „ре“ се освобождава чрез „ми“. „Ми“ се освобождава чрез „фа“. „Фа“ се освобождава чрез „сол“. „Сол“ се освобождава чрез „ла“. Или „ре“ е възможност на „до“. Какво е възможността на „ми“? „Фа“ е възможността за „ми“. „Сол“ е възможност за „ла“, и „ла“ е възможност за „сол“. „До“ горно е възможност за „си“.

Та вие понякой път искате да пеете „до“. Тогава най-първо намерете възможността на „ре“. /Учителят взе цигулката си/. Представете си, че имаме няколко дисонанса, в които музиката не може да се прояви. Първият дисонанс е от тия корди. Тия материали не са хубави да образуват тоновете. Някой път самото дърво не е така акустично. Някой път в устройството на инструмента липсва нещо. Трябва една математическа точност в звуковите отражения. Пък някой път и самият цигулар, и той не е нагласен. „Ре“ показва, че баща му е малко сприхав. Вземете от „сол“ долно „до“! Сега да кажем, имате „ре“ във „Фир-фюр-фен“. Я я изпейте, тъй както я знаете. /Изпяхме я/. Като дойдете до основния тон – горно „до“, имате едно колебание. Казвате: „Въпрос е дали ще може да се освободим“. Понеже „до“ представя известно ограничение, вие се спъвате в „до“-то, имате съмнение, гласът ви трепери при „до“, съмнявате се, а музиката не търпи никакво съмнение. Всяко съмнение произвежда известна анормалност. /Учителят пее сам/. В пеенето трябва да влагате идеята, да вземате вярно. Вие се съмнявате дали ще го изпеете хубаво. Имаш съмнение. Щом чувствуваш добре, щом мислиш добре ще го изпееш добре. Щом не мислиш добре, щом не чувствуваш добре, не може да го изпееш. Трябва да мислиш добре. Тогава може да турим така: „Движа се ще цъфна“. /Учителят го пее/. Щом започнеш да се колебаеш, не можеш да вземеш „сол“ вярно – „Движа се ще цъфна“. Дали ще цъфнеш, ти се колебаеш. Може да го изпеете: „Движа се ще цъфна“.

Какво означава „фир-фюр-фен“? На български не може да се изрази. Ти имаш светлина, имаш най-лошите условия. Но тия условия, нещо разумно има в тях. Запример „фир-фюр-фен“ ето как се представя: Гледате грънчар, който си оцапал ръцете. Този човек взема таз кал, меси, меси, направи едно гърне. След време виждам извади един много хубав съд. Та „фир-фюр-фен“ значи, от тия условия, от тази кал, от тази материя, от условията, при които се намираш, има един грънчар, който от тебе ще извади най-хубавото гърне. Туй значи. Ще кажете: „Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне. Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне“. – За изяснение на „фир-фюр-фен“. Зависи не от калта. Тя сама по себе си нищо не може да направи, но от това разумното начало.

Сега когато вие пеете, най-първо считайте, че имате възможности. Вие казвате някой път: „Аз не мога да пея“. Значи другото разумно трябва да работи у тебе, не калта. Но от тази кал ти може да извадиш нещо. Този, който не пее, той не може да се научи да пее. Кои учат сега да пеят, които знаят или които не знаят? Ти на богатия човек нищо не може да му дадеш. Той е дошъл до крайния предел. Богатият човек е съвсем инертен. От богатия човек нищо не става. Този, богатия, човек, за да изкараш от него нещо, ти трябва да го направиш беден, да изгуби богатството, да има желание да придобие богатство. Тогава той ще може да пее. Богатият, за да го накараш да пее, вземи му парите. Дотогава седи. Като си изгуби парите казва: /Учителят го пее/ „Изгубих си парите“. Първата песен съчинява. А пък онзи казва: /Учителят пее/ „Спечелих богатство“. И двамата пеят; единият, който изгуби и другият, който печели. Има един начин за пеене, то е учение. Учиш да пееш, защото самата музика, то е велико благо. Музиката е велико благо, което слиза от Бога в човешката душа. Трябва да пееш! Само чрез музиката можеш да приемеш пълното благо Божие. Божиите блага идат чрез музиката. Ти като пееш, Божието благословение в тебе ще дойде. Ти ще се почувствуваш радостен и весел. Ако не си музикален, Божието благо не може да дойде. Ако ти си зле настроен, не искаш да пееш, не може да дойде Божието благословение. Не в пеенето, но в разположението да пееш, ще дойде Божието благословение. То е процес. Музиката има външна и вътрешна страна. Чрез външната и вътрешната страна на музиката иде Божието благословение, иде в душата. Туй е правилното. Вие трябва да имате един стимул, пеенето, за да възприемете Божието благословение. Външно и вътрешно да пеете. Тогава за да може да пеете трябва да мислите добре, да чувствувате добре, трябва да постъпвате добре. Щом добре мислите, щом добре чувствувате и щом добре постъпвате, ще пеете добре и Божието благословение ще дойде.

Тогава, ако дойдете до „Тао би“ – „Тао“ е благословението. В „тао“ очакваш благословението, ти се подготвяш, за да влезе туй благословение в тебе. За да влезе благословението трябва да съзнаваш. Щом съзнанието се отвори, тогава веднага ни става ясно, започва да ни се открива. Щом си отвориш очите, виждаш. „Аумен“ означава това, което си придобил, приел. След като си ял храната, усещаш в себе си нещо приятно. „Аумен“ е храната. Чувствуваш се много добре и казваш: „Много ми е приятно, че възприех тази храна, или много ми е приятно, че четох тази книга“. Възприемаш тези мисли, усещаш благото. „Тао“ означава туй, което съдържа хлябът в тебе – Божието благословение. А пък „аумен“ значи това, което влиза в тебе. Калта, която е у тебе разработвай я на хубави грънци. Условията, които са около тебе използувай ги! Благото, което влиза в тебе, радвай му се! Преводи ви правя сега. Сега тази песен трябва да я пеете хубаво. Какво е „фир-фюр-фен“? – Калта в грънци да я направите. Като кажеш „фир-фюр-фен“ лошото, което е в тебе трябва да се опече. Печенето как става? Как се печат? Трябва да дойде законът на любовта да работи. Самото горение, в огъня, който гори, има музика. Слушали ли сте огънят как пее? Слушали ли сте кога се пекат грънци? Огънят казва: /Учителят пее/ „Добри грънци ще излязат от вас, добри грънци ще излязат от вас“. Вие се мъчите, това е пещта, в която се пекат вашите грънци. Казвате: „Защо е туй мъчение?“ – Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече, нищо не може да излезе от нея. Това е един необходим закон. Туй е един разумен закон. Ако минеш по този път, човек ще станеш. Ако не минеш по този път, глупав ще останеш. Ако минеш през пещта, умен ще станеш. Кое е по-хубаво? – По хубаво е през пещта да минеш. По-хубаво е да послушаш песента на огъня. Защото, като ти попее огънят е хубаво. Другите не пеят. Огънят ще ти попее, ще те насърчи. Ако го обичаш той няма да те изгори. Изгарят тия неща, които не обичат огъня. Онези, които обичат огъня, той на тях им донася благо.

Та казвам: В музиката, ако пеете хубаво, тя ще ви донесе Божието благо. Казваш: „Това ми останало, да пея!“ Без пеене, нищо не може да се постигне. С музиката може да постигнеш много работи. Единственият правилен път за постижение на Божието благо, то е музиката, вътрешната и външна музика. Музиката отваря един път, едно разположение в човека, за да възприеме Божието благословение.

Хубаво, сега защо са турени осминки с точка, има шестнайстинки, имате бемоли, повторение? Защо едното „ре“ е осминка, другото е осминка с точка, другите са шестнайстинки? – В дадения случай, времето се съкратява понеже, „сол“ е за цел. Тия са разумни същества, не искат да останат дълго време, но колкото се може по-скоро да дойдат до „сол“. Имате три осминки, три точки. Имате една шестнайстинка. Времето се скъсява.

Всякога, когато едно желание е интензивно, то скъсява времето. При интензивните желания времето се скъсява. При хубавите изгледи времето се продължава. В музиката някои неща са продължени, приятни са, някои се скъсяват. Има второстепенни, третостепенни, четвъртостепенни неща, които бързо се минават. Тия работи, които в музиката се вземат набързо, те са украшения. „Фир-фюр-фен“ – ти тръгваш. Второто положение – „тао“ като вземеш, слизаш, не се отива нагоре, но слизате надолу. Горе имате „ла“, после „сол“. Пак се слиза при „сол“. Имате „си“, вие сте на края. Започвате от „ре“ и пак пристигате на „ре“. Но при второто „ре“ имате дълга почивка. Ако сега вие измените този ред на нещата, ще измените съвсем вътрешното си състояние. Ако измените този ред, музикалния ред ще измените. Ако пеете по друг начин, ще измените съвсем реда на нещата. Този е най-късият път за постижение. Всички други пътища са по-далечни.

Най-късото разстояние между две точки е правата линия. Всички други линии са по-дълги от правата. Следователно, за предпочитане е правия път понеже спестяваме време и разходи. Правата линия носи най-хубавите постижения. Кривата линия нищо не носи освен опита на много прави линии за постигането на целта. Кривата линия е опит на много прави линии за постижение, за постижението на една цел. – Я изпейте сега „Фир-фюр-фен“!

Сега ви давам за цяла една седмица да пеете „фир-фюр-фен“, да го пеете и като го пеете, вие да сте доволни от себе си. Благословението после ще дойде. „Фир-фюр-фен тао би аумен“ – Калта на грънци трябва да се превърне. То е хубавото. Всички божиите благословения трябва да ги приемете. Да бъдем радостни, това значи калта да се опече, условията да се използуват и благото Божие да го получим. Туй значи „Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен“. Трябва да пееш, за да почувствуваш, че калта е опечена, условията са използувани, благото е почувствувано.

На малките деца им дават по-малко. Трябва да се научите малко гладни да оставате. Всички вие искате да достигнете крайните предели на живота. Щом се достигне до крайния предел на живота, смъртта е неизбежна. Никога не искайте да достигнете крайната цел на живота. Избягвайте крайните цели на живота. Смъртта е крайната цел на живота. Крайната цел на живота е смъртта. Една смяна е крайната цел. Целта на смъртта е живот да дадеш. Ако всички сме разумни, тя сама има интерес да даде живот, че да има кого да мори. Смъртта, в неин интерес е, да даде подтик на живота, да има кого да мори, че работа си създава. Крайната цел на живота е смъртта, той иска да ограничи малко човека. Та казвам: Не търсете крайната цел на живота! Крайната цел на живота е смъртта. Като дойдете до смъртта мислите, каква е крайната цел. Но кажете, веднага турете мисълта, че крайната цел на смъртта е живота. Съедини ги и смъртта, и живота да дадат тон. Ако пееш ти няма да умреш. Като дойдеш до смъртта, ако пееш, няма да умреш. Минаваш по един начин. Защото, като дойде смъртта, ако пееш няма да умреш. Смъртта, която иска да те умори, казва: „Нека да живее, за да го моря пак“. Или вие имате съвсем друго разбиране за смъртта. Не, смъртта е много приятна. Нали сте виждали децата, когато намерят някой хубав плод, някоя ябълка или круша, децата обичат да я пипат. Като погледнеш, гледат наоколо, искат да вземат тази ябълка. Някой път само пипат и им е приятно. Смъртта само като пипне някого, не да го умори, уморяване може само като го откъсне. Някой път само да го пипне. Казва: „Да го пипна веднъж“. Желание има в смъртта да ги пипне. И смъртта от обич ви пипа. Някой път толкоз ви обикне, че може да ви откъсне. Ако вие запеете, казва: „Сега може да живееш, че втори път да го пипна“. Когато човек пее, мисли че е постигнал крайната цел. Човек като върви да знае, че не е постигнал крайната цел.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

 

ХVII година
25 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 25. III. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.

 


Великите пътища

Утринно Слово

ВЕЛИКИТЕ ПЪТИЩА

Размишление

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Йоан.

Тази глава представлява част от една реч, която някога Христос е държал. Защо тогава хората не вярваха? Защо не можаха да разберат истината? Аз съм засягал този въпрос. Хората не могат да разберат истината, защото имат три съзнания: едното съзнание е външно, обективно; то се занимава с физическия свят. Другото съзнание е вътрешно, субективно; то се занимава с вътрешния свят. Третото съзнание включва първите две. Следователно, докато се занимава с физическата страна на живота, човек има външно разбиране. Той се занимава само с външната форма на нещата. Ако избира хляб, ще гледа да е голям, с хубава форма. Това е външната форма на хляба. Друг дойде, не търси голям хляб, но да е добре опечен и от хубаво брашно. Първият обръща внимание на физическата страна на хляба, а вторият – на духовната. Третият, в когото Божественото съзнание е пробудено, не купува хляб за себе си, а за другите. Той има предвид децата на някой беден, нещастен човек. Първата и втората категория хора се грижат за себе си, а третата категория – за другите. Човек с физическо съзнание търси голям хляб, а духовният – малък хляб. Той казва: „Не искам много“. – Не искаш много, но да бъде скъпоценен камъкът. Значи да не бъде голям като паче яйце, но поне като гълъбово. Такъв камък струва скъпо. Стойността му е няколко килограма злато.

Има нещо, което препятства в живота на човека. – Кое е то? – Еднообразието. Слушаш някой ученик пее „Цвете мило, цвете красно“. Където отиде, все тази песен пее. Най-после дотяга и на него, и на обкръжаващите. Започва да пее друга песен. Един ден и тя му омръзва. Не оставай да ти омръзват нещата. Някои се обличат в цветни дрехи – бели, червени, сини. Това особено обичат децата. Възрастните също обръщат внимание на цвета на дрехите си, но повечето са тъмни. Старите пък носят черни дрехи. Старият казва: „Всичко изгубих!“ – Какво изгуби? – Младостта си. Значи за стария младостта е вече умряла. Той е изгубил младостта си, която му носела радост, свежест, сила. Той вижда, че няма вече кой да му помага и кой да го утешава. Казвате: „Остаряхме, няма какво да правим. Не можем да работим“. – Докато младостта беше с вас, работата вървеше напред. Щом си замина тя, нищо не върви. Отиде си Младенка, а остана Старка. Казваш: „Този е млад, а онзи – стар“. – Какво от това? Така не се разрешават въпросите. Докато разглеждаш поотделно младостта и старостта, всякога ще се спъваш.

Външната страна не разрешава въпроса. Четете във вестниците, по афишите, че знаменит певец ще дава концерт. Всички се произнасят много добре за него. Това е едната страна на въпроса. Важно е как пее той. Това е другата страна на въпроса. Често се произнасят за някого, че е добър, млад, учен. Това е само обявление. Трябва да опитате дали човек отговаря на качествата, които му приписват. Ще излезе на сцената и вие ще проверите доколко е вярно всичко писано във вестниците за него. Концертът решава въпроса. За предпочитане е да пресилиш малко добрите качества на човека, отколкото да изнасяш отрицателните му качества. Най-добре е, обаче, да изнасяш фактите, както са.

Съвременните хора се интересуват от окултните науки. В Англия се явил един окултист, който злоупотребил с доверието и интереса на хората към тези науки, с цел да ги обере. Дал обявления, в които съобщавал за големите чудеса, които вършел. С мисълта си могъл да спре експреса във време на движение. Обаче, за да демонстрира това, необходимо било злато и скъпоценности, да използва тяхната магнетична сила. Явили се много любители на този опит и щедро предлагали златните си украшения и скъпоценни камъни. В определения час за опита всички заинтересувани отишли на мястото, където той ще се проведе. Там бил и окултистът. В момента, когато експресът минал, той с голяма ловкост и бързина се хвърлил във влака и бързо изчезнал пред очите на публиката, без да спре експреса. Експресът продължил пътя си, а с него заедно и знаменитият окултист.

Често хората се излагат в живота си като този окултист. – Как? – По различни начини. Някои минават за силно вярващи, а като се намерят в затруднение, не могат да си помогнат – вярата им се излага. Един наш брат, сега е в другия свят, беше се парализирал, гръбначният му стълб се схванал. Идват двама братя да ми кажат какво е положението му. – Лесна работа, ще се лекува с вяра. Идете при него, хванете го за ръцете и мислено направете молитва, да стане от леглото. Вярата ви ще помогне. Те отишли, направили, каквото им казах, и след два дни идват при мене отчаяни, обезсърчени. Казват: „Учителю, тази работа не е за нас. Освен, че нищо не направихме, но болестта му се предаде и на нас, едва се движим, гръбнакът ни се схвана. Тази работа е за тебе. Втори път не отиваме да лекуваме такива болни“. – Според мене тази болест е проста, някое дете от невидимия свят си е играло с болния и по някакъв начин го е свързало.

Един стар човек ми разказваше една своя опитност. Един ден, като си седял, дошло едно от внучетата му, подало му една голяма макара и казало: „Дядо, дръж малко макарата“. Дядото взел макарата, а детето започнало да обикаля. Той започнал да се смее на ума на детето, което си мислело, че ще излезе нещо от тази игра. Обиколило веднъж, два, три пъти и конецът се увивал около дядото. Когато конецът се свършил, детето казало: „Дядо, я стани сега!“ Опитал се той да стане, не може. Ръцете и краката му били здраво свързани, не могъл да ги движи. Ще кажете, че ви забавлявам, занимавам ви с приказки. Мислете, както искате. Аз отидох да видя болния брат. Седнах при него, гледам, вързал го е някой, както внучето вързало дядо си. Братът ме следи, да види какво лекарство ще извадя от джоба си. Лежи той с вързани ръце и крака, не мърда, гледа ме какво ще направя. И аз, от своя страна, гледам откъде да започна да развивам въжето, без да режа. В това време се разговарям с него. Казвам му: Ще полежиш малко и ще си починеш. Толкова години работиш като адвокат, не си починал. – „Остави тази почивка. Големи болки имам в ръцете и краката. Страшно е да не може човек да се мръдне. Кажи нещо за положението ми.“ – Бъди спокоен, тази работа не е толкова сериозна, не си нужен в онзи свят. Там не са нужни адвокати. Ти още имаш работа на земята. – „Не зная какво ще стане с мене, но болките са големи. Пък и за смях станах на хората. Знаят, че съм окултист, а лежа с вързани ръце и крака, не мога да се мръдна. Кажи как ще ме освободиш.“ Аз развивам въжето и се разговарям с него: Как са жената, децата? – „Те са добре, но аз се мъча, не мога да се обърна, не мога да се движа.“ Аз отвличах вниманието му върху различни въпроси, за да не ми пречи. Като развих цялото въже, казах му: Хайде, опитай се да станеш. Той забрави, че е болен, и се вдигна от леглото, спусна си краката и стъпи на земята. – Хайде, разходи се из стаята. Той обиколи няколко пъти, спря се и ме гледа. – Разходи се и по другите стаи. Той обиколи всички стаи и пак дойде при мене. Гледа ме, мисли и се чуди какво става с него, не може да си отговори. Обаче за мене работата е ясна. Аз само развих въжето, с което бяха вързани ръцете и краката му. След няколко дни той отиде на работа. Един ден го срещнал лекарят, който го преглеждал, и го запитал: „Как оздравя?“ – „Много просто. Дойде Учителят, поговори с мене, после ми каза да стана и да се разходя из стаята. Станах, разходих се по всичките стаи и след няколко дни бях съвършено здрав.“ – „Как стана това?“ – „Не зная.“ – „Даде ли ти някакъв цяр?“ – „Цяр не ми даде.“ – „Не може да бъде!“ – „Във всеки случай фактът е налице.“ Лекарят искаше да знае какъв цяр съм дал, та и той да го приложи.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!