Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






О, любов неизказана! Музикално упражнение 4 часть



Като се разговаряхме с доктора, той често ме питаше: „Ти не позна ли онзи момък; не знаеше ли, че той ще ни излъже?“ – Знаех, но съзнателно го оставих да ме излъже. Ще оставиш човека да се прояви и тогава ще го познаеш. За да го познаеш, той трябва да направи едно добро или едно зло. Така постъпва Бог, така постъпва и невидимият свят. Те ни оставят да се проявим, за да ни познаят какви сме. Ние познаваме дявола след като ни направи някое зло. Познаваме Бога след като ни направи добро. Бог ни познава чрез доброто и злото, на които служим. Той ни оставя свободни, за да види какво можем да направим. Казвате: „Не знае ли Бог хората, не ги ли познава?“ – Какво Бог знае, това е друг въпрос. Важно е как ти ще се проявиш, дали служиш на Бога, или не. Служенето не е механически процес. За да служиш на Бога, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Бог трябва да живее в тебе, да Му дадеш гражданство, свобода, да слушаш Неговия съвет. Тогава Той оставя Духа си да те ръководи. Ако не се поддаваш на Неговите съвети, ти изяждаш и изпиваш благата, които ти се дават, и се връщаш при Баща си като блудния син и казваш: „Сгреших пред небето и пред Тебе; не съм достоен да се нарека Твой син. Приеми ме като един от Твоите слуги“.

„Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ А Той отговори: „Не осквернява человека, което влязва в устата, но което излязва из устата, то осквернява человека“. Ако човек не е добре облечен, това ни най-малко не го осквернява. Че обувките на някого са скъсани; че шапката му е стара, и това не го осквернява. Отговорът на Христос има широк смисъл. Онова, което осквернява човека, е неразбирането на Божествения план. Казваш: „Не мога да търпя хората!“ Причината за това се крие дълбоко някъде в човешкото естество. Има случаи, когато някоя мома е крайно търпелива. Като стане майка, тя е вече нетърпелива. Не майката, а детето в нея е нетърпеливо. Като роди детето, в желанието да изпълни неговата воля в дадения момент, тя пак проявява нетърпение. Тя трепери над детето си, иска да го задоволи. Ако една мома се влюби в човек с пороци, по закона на Любовта неговите пороци ще минат и в нея. Ако обичаш музикант, музиката ще мине в тебе; ако обичаш крадец, тази слабост ще се яви и в тебе. Всеки недъг, всяка болест се предава от човек на човек. Разбирайте това правилно. Казвам, че трябва да обичате всички хора. – Кои хора? – Божествените – хората на Любовта. Без Божествената Любов човек не може да се прояви. Човешката любов е опасна: опасно е да те обичат, опасно е и ти да обичаш. – Защо е опасно да обичаш? – В тази любов има недъзи. Влезете ли в общество, където се прилага Божествената Любов, вие ще се спасите. Важно е да сте силни. Ако сте силни, никакво външно влияние на любовта няма да ви засегне. Ако не сте силни, и най-слабите недъзи ще ви повлияят.



Новото учение изисква от всички хора да имат един център, на който да разчитат. Единственото, на което човек всякога може да разчита, това е неговото висше, Божествено съзнание, Което никога не спи. Във всички живи същества, особено в низшите, има един пропуск, един промеждутък в съзнанието, който им пречи да бъдат будни. За да запазиш съзнанието си будно, спри се върху стиха, където е казано: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Значи цялото същество на човека трябва да се изпълни с Божията Любов. Това значи да се проявиш като човек. – „Аз обичам Господа.“ – Ако ти обичаш Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти никога няма да боледуваш – ще бъдеш господар на болестта; ще бъдеш господар на всички недостатъци. Ако не се изпълниш с Божията Любов, ще опиташ всички противоречия в живота. Сиромашията се дължи на самите вас. В Любовта ви има нещо криво.

Сега аз разглеждам въпроса по същество. Ако вие обичате Бога, както трябва, то всички ония души, свързани с Него, в най-трудните минути ще ви се притекат на помощ. Каквато нужда имате, те ще ви задоволят, както майката задоволява нуждите на своето дете. Заради Любовта си към Бога майката е готова на всички жертви за своето дете. Докато майката, т.е. Любовта, е с вас, всички хора ще ви услужват. Щом майката умре, условията се изменят. Любовта е майката на живота. Където е Любовта, там всичко се нарежда добре. Където Любовта отсъства, там майката не е жива. Дете, лишено от майка, е изложено на големи страдания. Вярвам, че никой от вас няма да остави майка си да умре. – „Любовта умира ли?“ – Любовта не умира, но си заминава. Малка причина може да застави Любовта да си замине. Това се случва и в светския, и в религиозния живот. Тогава човек губи най-хубавото от себе си. Всички светли мисли, светли чувства и постъпки изчезват от неговия живот. Слушал съм да казват: „Какво беше едно време! Колко се обичахме! Какво се случи?“ – Случило се нещо – любовта си заминала.



Питате: „Как можем да се обичаме?“ – Ако ви кажа как да се обичате, а вие наскърбите Любовта, по-добре не се захващайте с нея. Затова живейте и се обичайте, както е било досега. Ще ви кажа как да се обичате, когато приемете Любовта в себе си. Общество, където Любовта царува, там никакви бележки не се правят. Ако бяхте хора на Любовта, това, което сега ви говоря, щеше да бъде безпредметно. Там аз ще мълча. Защо? – Защото и вие сте хора като мене. Даже сега, като ви говоря, не постъпвам правилно. Защо ще ви говоря? Ако аз греша, на кого ще говоря? Следователно, ако и вие грешите, трябва ли да изнасям грешките ви? Мога ли да се осъждам за моите грешки? Както съм снизходителен към себе си, такъв трябва да бъда и към вас. Ще кажа: Счупих една стомна. Ще призная грешката си, без да се съдя, без да се оправдавам. Кажа ли, че пътят не бил равен, че стомната не била здрава, нищо не печеля. Значи своята грешка намалявам, а грешката на другите увеличавам. Това не е прав път на работа.

„Наближило е Царството Божие на земята.“ – Кога ще дойде то? – Когато Любовта влезе между хората. Вие искате да дойде Царството Божие на земята без Любов. – Това е невъзможно. Когато Христос дойде втори път на земята, ще дойде и Царството Божие. Идването на Христос подразбира идване на страданията. Без страдания няма да влезете в Царството Божие. Наблюдавал съм какво става с малките деца, които играят на пътя. По цели часове играят и не мислят да се прибират вкъщи. Но като дойде по-големият им брат с пръчка в ръка, те веднага бягат и си отиват вкъщи. Значи страданията ще заставят хората да се приберат в домовете си, т.е. да влязат в Царството Божие. Богомолците от Любов ли отиват на черква? – От страх. Ако не отидат, тоягата ще играе по гърба им.

Вчера дойде една госпожа от града да ме пита нещо. – Какво ще ме пита? Видяла ме, та иска да знае какво може да направи за мене. Щом ме е видяла, трябваше тогава да ме пита, а не сега. Значи тя не е сигурна в това, което е видяла. Това е все едно да пита свещта гори ли, или не. Щом свещта гори, няма защо да пита гори ли, или не. Друг е въпросът, ако свещта е загаснала. Ако свещта гори, отвори книгата си и чети. – Можеш ли да четеш? – „Мога.“ – Това показва, че свещта гори и можеш да се ползваш от светлината. – „Обича ли ни Бог?“ – Вие сами можете да си отговорите. Ако ставате по-добри, Бог ви обича. Любовта си има признаци. Слагам едно дърво в огъня. По какво познаваш, че е в огъня? – Защото в огъня дървото изгаря и се превръща на пепел. Ако и вие разбирате Любовта, както дървото разбира огъня, ще изгорите. – „Как да разбираме Любовта?“ – Както житното зърно я разбира. Посято в земята, то покълва, израства и дава изобилно плод. Слънчевата светлина и топлина дават подтик на зърното да расте. Те представляват Любовта. Следователно онова начало в нас, което обединява нашите мисли и чувства, е Любовта. Обаче онази сила, която ни изгаря, както огънят изгаря дървото и ни превръща в дим и пепел, е неестествена проява на Любовта. Тя не е за разумните хора. Казвам: Дървото да гори и да изгаря! Ние нямаме нищо общо с него. Ние сме житни зърна, които растат, развиват се и дават изобилно плод. Ние сме плодни дървета, които дават добри плодове. – „Какво ще стане, като дойде Христос на земята?“ – Според някои земята ще изгори. – Това е криво разбиране. Земята няма да изгори, но ще мине през огън и ще се пречисти. На тази земя ще живеят и ще работят праведните.

„Не осквернява человека, което влиза в уста, но което излиза из уста.“ Човек се познава по своя ум, сърце и воля. В духовния свят имат представа за човека по неговите мисли, чувства и постъпки. Там те играят такава роля, каквато плодовете на земята. Както ние оценяваме овощните дървета по техните плодове, така и духовния свят ни оценява по нашите мисли и чувства. Съществата в духовния свят се хранят с нашите мисли и чувства, като с плодове. Те се грижат за нас като за растенията в Божията градина. Както вие изкоренявате растението, което не дава добри плодове, така и в духовния свят изкореняват всеки човек, който не дава добри плодове. И Христос казва за такъв човек: „Изкоренете го“. Ние казваме: „Еди-кой си заминал за другия свят“.

Казвате: „Само лоши хора ли заминават за онзи свят?“ – И добри, и лоши. Някой човек е толкова добър, че решават да го вземат в другия свят. Две градини има Бог: едната градина е астралния свят, наречена „адовата градина“, а другата е „райската градина“. Едни хора посаждат в рая, а други – в ада. Едните дават сладки плодове, а другите – горчиви. Като отидете в рая, там ще ви оценят според плодовете, които сте родили на земята. Вашите мисли, чувства и постъпки ще ви следват. Като влезете в другия свят, след вас ще видите наредени мислите и чувствата си. Ако си бил вегетарианец, там ще видиш доколко си бил такъв. Някога си ял прасета, кокошки; там ще ги видиш наредени около тебе, искат да им върнеш месото. Ще чуваш: „Върни ми крилцето, върни ми крака!“ Ако си ял риба, и тя ще иска своето. Всички животни, от които си взел нещо, ще те обикалят и докато не им върнеш това нещо, няма да те оставят. Така се отне на Йов всичкото богатство, което не беше на място. Второто богатство, което той придоби, дойде по пътя на Любовта. – „Защо трябва да живея?“ – За да придобиеш истинското богатство. Ако влезеш в другия свят със своите камили, волове, овце, ще намериш ли място за тях? Затова Христос учил хората да се отрекат от богатството на земята; да се отрекат от лошия живот и да станат ученици на новото учение, да започнат отново. Всеки ще мине през опитността на Йов: Всичките камили, овце, волове ще отидат в другия свят; синовете и дъщерите също ще отидат в другия свят. Ще остане само жена ти, мърморката. Тя казваше: „Кажи поне една дума против Господа, да се освободиш“. – „Как да кажа, когато Той ме е благословил?“ – Ще търпиш като Йов. После ще дойдат и приятелите ти, които ще те осъждат. Като минеш и този изпит, ще дойде новото просветление – светлината на новия живот. Йов каза: „Много съм слушал, Господи, за Тебе; много съм говорил и аз, но вече няма да говоря така, както съм говорил; няма да живея така, както съм живял“.

Праведен беше Йов, но не беше човек на Любовта. Като дойдоха страданията върху него, той прокле деня, в който се е родил. „Дано и Бог забрави този ден – той е ден на безлюбието.“ В огорчението си Йов намери, че е безполезно да живее. И вие, като минавате през изпита на Йов, проклинате деня, в който сте се родили. Трябва да дойде денят, когато ще изгубите всичкото си богатство. В какво се заключава това богатство? – В онези братя и сестри, които ви обичат, които всякога са били на ваше разположение. Като ги изгубите, тогава ще разберете какво са били те за вас; тогава ще разберете, че и вие сте готови да направите всичко за тях. – „Може ли без имане на този свят?“ – Щом има кой да ви обича, може и без имане. От коя крава вадите въздуха? Въздухът е благото на онези, които ви обичат. От коя крава взимате водата? Хубавото мляко взимате от кравата, но откъде идва светлината? Значи има блага в света, които идват от Божествения свят. Хлябът идва от онези, които ни обичат; водата идва от онези, които ни обичат; въздухът идва от онези, които ни обичат; и светлината идва по същия път. Някога тези, които ни донасят хляба, ни заставят да плащаме скъпо за него.

И тъй, ако вярвате в това, което ви говоря, няма да се оскверни вашата душа. Ако вярвате в това, което сега ви проповядвам, няма да се оскверните. Вярвайте, че хлябът, водата, въздухът и светлината идват от съществата, които ви обичат. Ще кажете, че давате на хората дърва, хляб, но никой не ви благодари. От вас ли изтичат тези блага? Те не излизат от вас. Това учение, при което продаваш хляба на хората и мислиш, че правиш добро, то е старото учение. От този хляб умират хората. Човек живее с всяко Слово, което излиза от Бога. Той живее с всяко Слово, което излиза от светлината и топлината на Бога. Това подразбира онзи, живият хляб, който излиза от Бога. Той носи вечния живот.

Приемете Божията светлина. Приемете Божията Мъдрост.

Приемате Божията Любов. Приемате живия хляб, за който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Само така ще минете през изпитите на праведния Йов и ще се възродите. След това ще минете пътя на възкръсналия Христос.

 

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

 

Утринно Слово от Учителя, държано

на 20 март 1938 г., София, Изгрев.

 


Дигни одъра си!

извънредна беседа Издание 1938 г., София КНИГА: Дигни одъра си, ИБ

ДИГНИ ОДЪРА СИ!

“Стани, дигни одъра си и ходи!”

(Иоана 5:8)

Всяко нещо, което едновременно иде отвън и отвътре, е добро, защото е от Бога.
В живота на хората има нещо положително, което се изразява чрез думите, казани от Христа: „Дигни одъра си!” Дали човек спи на леглото си, или болен лежи, щом стане, или щом оздравее, той непременно трябва да дигне одъра си, да не оставя други да лежат на него. Щом станеш от сън, изнеси одъра си, да се проветри. Щом оздравееш, изнеси одъра си вън, да се пречисти. Оставиш ли други хора да лежат на одъра ти, без да си го изчистил, те непременно ще се заразят.

Мнозина четат Евангелието и цитират стиха „Дигни одъра си”, но не се спират върху въпроса, как и защо да го дигнат. Всички казват, че този стих се отнася до някой човек, който боледувал цели 38 години. Като нямало кой да го пусне в къпалнята, Христос отишъл при него и му казал: „Дигни одъра си и ходи!” Кой човек днес не е болен? Кой човек днес не седи пред къпалнята и не чака реда си да влезе там, да се окъпе и да оздравее? Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат, дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго поотделно казва: „Дигни одъра си и ходи!” Въпреки това всеки бърза да се извини с нещо: или няма кой да го тури в къпалнята, или няма условия да дигне одъра си, или няма пари и т. н. Не, имаш, нямаш пари, ще дигнеш одъра си. Разчитай на себе си. Хората търсят богатства, за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал. Голямо търпение се иска от човека, да чака цели 38 години, за да влезе в къпалнята да се излекува. Когато слезе в тази къпалня, Христос каза на болния: Какво чакаш още? Дигни одъра си! Още 38 години да чакаш, едва ли ще можеш да влезеш в къпалнята. Къпалнята представя благоприятните условия на живота.

Като е дошъл на земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа. Дали условията му са добри или лоши, той трябва да работи, да се учи. Щом дойде Божественото в човека, той не трябва да се разправя с него, може ли да дигне одъра си, или не. Каже ли му веднъж да дигне одъра си, втора покана да не чака. Речеш ли, че не можеш да носиш одъра си, ти си слаб човек; ако можеш да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да носиш кръста, на който си разпнат, ти си слаб човек; можеш ли да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да благодариш за доброто, което ти е направено, ти си слаб човек; можеш ли да благодариш, ти си силен човек. Ако не помниш доброто, ти си слаб човек; ако го помниш, ти си силен човек. Който не може да дигне сламка от земята, той е слаб човек; може ли да дигне сламката от земята, той е силен човек. Който днес може да дигне една сламка, той утре ще може да дигне цяла планина.

И тъй, започне ли Божественото да действа в човека едновременно вън и вътре в него, той не трябва да се колебае. Всяко колебание в Божественото носи нещастия и страдания. Всяко колебание, всяко незачитане на външния и на вътрешния говор в човека води към ред изпитания и мъчнотии, към ред нещастия и страдания. Ако се вслуша в този глас и го зачита, тогава само човек придобива великите блага на живота.

“Дигни одъра си!” Това се изисква днес от всички хора. Човек не трябва да прекара целия си живот в болница. Болницата представя затвор, който трябва да се превърне в училище. Затвор, който не може да се превърне в училище, и училище, което не може да се превърне в църква, не са истински. Затвор, който може да се превърне в училище, и училище, което може да се превърне в църква, са истински. Църква, която не може да се превърне в служене на Бога, не е истинска. Църква, която може да се превърне в служене на Бога, е истинска.

Следователно истински затвор е онзи, който може да се превърне в училище. Истинско училище е онова, което може да се превърне в църква. Истинска църква е онази, която може да се превърне в служене на Бога. В затвора човек изучава закона на необходимостта. И в затвора могат да обичат човека, но там той е лишен от всякакво право. Каквото му кажат, той трябва да слуша и да се подчинява. Кажат ли на бялото черно и на черното бяло, той трябва да се съгласи. Той няма думата. Докато е в затвора, човек трябва да се подчинява на законите, които съществуват там. Излезе ли от затвора, той е свободен вече, има думата и може да се произнася за нещата тъй, както мисли.

Едно време правдата ходела по света, с намерение да го оправи. Дето отивала, навсякъде получавала бой, наказания. След големи страдания, тя решила да се скрие някъде, да не се показва пред света. За тази цел тя влязла в един дом и се скрила зад вратата. Вечерта мъжът се върнал от работа и, недоволен от жена си, започнал да я бие. От големи мъки и страдания, жената извикала: Къде е правдата в света? – Тук съм, зад вратата, но ме е страх да изляза пред хората.

Каквото е положението на правдата в света, такова е положението на човека в затвора. Докато е в затвора, човек не може да говори истината. Не е лесно да се говори истината. Представете си, че някой откраднал голяма сума или убил човек. Питат го направил ли е наистина това престъпление. Той отказва, че го е направил. Той не говори истината. – Защо? Ако каже истината, или в затвор ще го турят, или на въже ще го закачат. Дойде ли до истината, човек мълчи, мисли, да я каже, или не. Да кажеш истината, това значи, да изнесеш една своя погрешка, ако не пред хората, поне пред себе си. Не знае ли Бог нашите погрешки, че трябва да ги изнасяме навън? Какво Бог знае, това е едно нещо; какво ти трябва да направиш, това е друго нещо. Понеже знае всичко, Бог никога не греши, нито се лъже. Няма същество в света, което може да Го излъже. Защо трябва човек да изнася това, което е в него? За да се види какъв е.

И тъй, не можеш ли да изнесеш това, което е вътре в тебе, ти си слаб човек. Ако изнасяш добродетелите си, а криеш погрешките си, ти си слаб човек; ако изнасяш погрешките си, а криеш добродетелите си, ти си слаб човек. Обаче, ако едновременно изнасяш и добродетелите си, и погрешките си, ти си силен човек. Христос е силен човек, защото, със слизането си на земята Той едновременно пое и злото, и доброто на хората. Той пое и добродетелите, и погрешките им. Това не значи още, че Христос беше подобен на хората. Това не значи, че всеки, който е в затвора, е престъпник. Той може да е облечен със затворнически халат, да има букаи на краката си, без да е престъпник. Как ще докаже този човек своята невинност? Той трябва да бъде смел, геройски да понася обвиненията и да чака да дойде някой умен, добър човек, който да го познае, да разбере какъв е той. Умният, добрият човек познава кой за какво носи букаи на краката си, за добро или за зло.

„Дигни одъра си!” При каквито условия на живота и да се намираш, дигни одъра си! Чакаш ли благоприятни условия за работа, знания, богатство, здраве, това е обикновен морал. При такива случаи българинът казва: „Това и баба може да направи.” Изкуство е човек да работи при неблагоприятни условия. За това се иска разумност. Той трябва да постъпва като разумните деца, които слушат учителя си. Има неразумни деца, които се налагат на учителите си. Те искат работите да стават по тяхно желание. Това са своенравни деца на живота. Не бивайте и вие такива своенравни деца. Своенравното дете казва на учителя си: Ако ти отстъпиш, и аз ще отстъпя. Ако ти не отстъпиш, и аз няма да отстъпя. Учителят трябва да бъде разумен, да знае как да постъпва с такива деца. Каквото върши, човек трябва да го върши от съзнание, а не чрез налагане отвън. Наложи ли му се нещо отвън, привидно той ще се съгласи да го направи, но вътрешно ще роптае.

Един добър майстор шивач бил поканен в дома на един български чорбаджия да му скрои и ушие хубави гащи, каквито се носели навремето. Шивачът взел и слугата си да му помага. Чорбаджийката заклала кокошка, опекла я добре, да нагости с нея шивача. Като голям любител на печена кокошка, шивачът казал на чорбаджията: “За слугата ми можете да сготвите боб. Той не яде печена кокошка.” На обед сложили кокошката пред шивача, а на слугата дали боб. Слугата ял боба, но от време на време поглеждал криво към господаря си и си казвал: “Аз ще ти дам да разбереш дали слугата ти не иде кокошка!” Като свършили обеда, слугата казал на чорбаджията: “Моят господар е добър човек, но един път в месеца го хваща някаква лудост и започва да се върти, да се озърта, като че търси нещо. Ако това стане днес, вържете го, докато се успокои.” След това слугата скрил напръстника на господаря си. Като наближило време да си отиват, господарят започнал да търси напръстника си и се озъртал, да не е паднал някъде. Като видял, че шивачът се озърта насам-натам, чорбаджията веднага го хванал и вързал с въже. Тогава слугата се обърнал към майстора си с думите: “Слугата ти не яде кокошка, само боб яде. Така ли е?” Какво показва този пример? Че слабият не е такъв, какъвто го мислите и какъвто външно се представя.

Човек трябва да бъде свободен, да се прояви такъв, какъвто е. Не се ли прояви свободно, той няма да се познава, но и другите няма да го познават. Ама щял да греши. Като греши, човек може и да се изправя. Когато греши, човек не съжалява толкова за погрешката си, колкото за това, че се изложил. Някой казва: “И така извърших престъпление, поне да бях спечелил нещо, да осигуря живота си.”

Един млад човек се промъкнал в къщата на един богаташ, с намерение да го обере. Като влязъл в една от стаите, той видял на масата 20 лв. и ги взел. Погледнал натук-натам, но нищо друго не видял. На излизане от къщата, той бил хванат и предаден на полицията. След това било заведено дело против него за кражба. Адвокатът му употребил всичкото си красноречие, да го оправдае. За да покаже, доколко този човек е бил честен и нямал намерение да краде, адвокатът се обърнал към съдията с думите: “Господин съдия, моят повереник е честен човек. Той взел само 20 лв., да си купи хляб. Ако имаше намерение да краде, той щеше да вземе 60-те хиляди лева, които също били на масата.” Като чул това, обвиняемият започнал да плаче. Съдията го погледнал и си помислил: “Навярно този човек се разкайва за постъпката си.” Той го запитал: “Защо плачеш?” “Плача, защото не видях 60-те хиляди лева на масата. Съжалявам, че изпуснах случая да взема тия пари.” Обвиняемият си помислил: “И така се изложих на позор, поне да бях взел тия 60 хиляди лева, да подобря живота си.”

Мнозина изпадат в положението на този крадец и съжаляват, че са откраднали само 20 лв., а не 60 хиляди. Какво могат да направят с 20 лева? Нищо. Обаче, ако имат на разположение 60 хиляди лева, те ще могат да посрещнат нуждите си. В първия случай те се обезсърдчават, а във втория се насърдчават. И в двата случая, обаче, те са извършили престъпление. Същото се отнася и до доброто. Някой не е доволен на малкото добро, иска да прави големи добрини. Който разбира законите, той знае, че малкото добро води към голямото добро. Малките причини създават големи последствия. Ако по невнимание хвърлите една кибритена клечка в плевня, в която има суха слама, последната ще се запали, а с нея заедно ще изгори и цялата плевня. Ако в самото начало обърнете внимание, кибритената клечка може да се изгаси с капка вода. Не й ли обърнете внимание, тя може да причини голям пожар. Следователно всяка погрешка, която човек върши, в началото си носи малки последствия. Не я ли изправи навреме, тя носи големи и лоши последствия. За да изправя погрешките си навреме, човек трябва да бъде разумен, да се учи от всичко.

„Дигни одъра си и ходи!” Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва днес на всички хора, които лежат на одъра си и очакват на добрата воля на близките си, да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за тези, които лежат на одъра си. Христос постоянно минава край тях и им казва: „Дигнете одъра си!” Откажете се от прислугата на вашите ближни. Отсега нататък вие трябва да им слугувате, а не те на вас. Да лежиш 38 години на одъра си, това е служба, която трябва да напуснеш и да бъдеш пенсиониран. Продължаваш ли още да лежиш, ти ще причиниш ред пакости както на себе си, така и на своите ближни. Кога се пенсионира човек на земята? Когато престане да работи. Докато работи, човек не получава пенсия; щом престане да работи, пенсионират го. На онзи свят е точно обратно: докато работи, човек е пенсиониран; щом престане да работи, пенсията му се прекратява. Тогава го пращат на земята да работи, но без пенсия. Престане ли да работи на земята, пращат го в невидимия свят, отново да започне работа, но пак с пенсия. Дали е на земята, или на небето, човек трябва непрестанно да работи.

Съвременните хора не разбират смисъла на живота и, като се намерят в мъчнотии и страдания, те се запитват, каква е ползата от живота. Голяма е ползата от живота. Тя се заключава в радостите и в страданията, в загубите и в печалбите, в успехите и в неуспехите, които човек има. Ползата от живота седи и в положителното, и в отрицателното, на което човек се натъква. Бог говори на човека и чрез радостта, и чрез скръбта. Разумният човек се учи и от скръбта, и от радостта. Когато скърби и страда, той става внимателен към хората, стреми се да не им причинява скърби. Като се радва, той иска да им създаде радост. Предавайте радостите си и на своите ближни. Не причинявайте страдания на ближните си, нито поощрявайте ония, които причиняват страдания. Утешавайте страдащите. Само любовта е в състояние да утешава, да лекува страдащите и наскърбените. Любовта носи в себе си такова масло, което заздравява и най-опасните рани. Защо трябва да се обичат хората? За да лекуват раните на своите души. Само Божията Любов е в състояние да лекува раните, които човешката душа носи от незапомнени времена. Като тих, едва полъхващ ветрец, Божията Любов освежава уморената, страдаща, наранена човешка душа. Най-слабото докосване на Божията светлина до човешката душа е в сила да го подигне, да го освободи от всички несгоди и страдания, да му покаже живота такъв, какъвто е в действителност.

„Дигни одъра си!” Дигни одъра на своите скърби! Носи скърбите си, без да се оплакваш. Радвай се, че можеш да ги носиш. Геройство е човек да носи скърбите си, без да роптае, без да се оплаква. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога.” Щом е така, мислите ли, че Бог ще допусне нещо, което не е за добро на човека? Даже и дяволът, от когото плачете и се страхувате, върши волята Божия. И той присъства в съвета Господен. Когато Бог похвали Иова като Негов верен раб, сатаната Му се противопостави, като каза: “Ти си дал на Иова имане, слава, сила, здраве, затова е добър. Отнеми всичко това и ще видиш какво се крие в сърдцето му.” Бог му каза: “Изпитай го, да видиш, истината ли говориш, или не. Нека излезе от сърдцето му всичко, което е скрито там.”

Помнете: всички ще минете през страданията на Иова. Всички ще бъдете изпитани. Ако при най-големите страдания вие не пороптаете, дяволът ще избяга, ще отстъпи от вас. Роптаете ли, дяволът ще се насърдчи и още повече ще ви мъчи. Дойдат ли страдания, кажете като Иова: “Да бъде името Божие благословено! Господ дал, Господ взел.” Докато сте в стария живот, Господ дава, Господ взима. Влезете ли в новия живот – живот на любовта, там е безсмъртието, там е вечната свобода. Докато влезе в новия живот, човек неизбежно ще мине през смъртта. Смъртта подразбира стария ред на нещата. Докато е в стария ред на нещата, човек все ще бъде в болница. Разликата седи само в това, в коя стая на болницата ще бъдеш, при кои лекари и слуги. Ще се местиш от стая в стая, от един лекар на друг, но все в болница ще бъдеш. Влезеш ли в новия ред на живота, в безсмъртието, ти сам ще дигнеш одъра си и ще вървиш напред.
Старият живот е живот на ограничаване. Новият живот е живот на пълна свобода. Ограниченията се отнасят до болните хора. Здравите хора се намират под друг закон. Здрави хора са ония, в които се проявява Божията Любов. Тяхното небе никога не се заоблачава. То всякога е чисто и ясно. Който живее в човешката любов, той още се нуждае от облаци, които поливат градините, лозята и нивите му. В живота на истинската любов хората сами поливат градините, лозята и нивите си, вследствие на което те не се нуждаят от облаци, от светкавици и гръмотевици. На земята хората се нуждаят от големи ниви, градини и лозя. Те много садят, малко плодове имат. В невидимия свят, обаче, човек се нуждае от нива, десет метра широка и десет дълга. От тази нива той изкарва жито за цяла година. И от три плодни дървета изкарва толкова плодове, че свободно може да се прехранва. Всичко това, от което хората на земята се оплакват, болници, банкери, мъчнотии, в невидимия свят не съществува. Там всеки човек е добър и може да ви услужи, с колкото пари искате, без никаква лихва, без никакво задължение. Красив е онзи свят, но ако човек се намери там със сегашните си разбирания, ще изживее големи противоречия. Законите на онзи свят са съвършено различни от тия на земята.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!