Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






О, любов неизказана! Музикално упражнение 2 часть



Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна? Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш!“ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл. На работа не може да го турите.

Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите? Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си!“ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва. Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай!“ Гледа на земята половин лев.



Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено. Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими. В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди!“ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай!“ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно!“ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът.



Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство? Веднага ще станете вярващ. Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.

Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите. Онази вяра е силна, която може да се справи. С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира. Някои учат сами, но някои разчитат на брата си. Хубаво е да имаш един такъв брат.

Кое е сега същественото? Кое остана съществено? Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава. Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го. Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.

Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“. Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса. Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно. Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна. Няма нищо невъзможно!

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

 

ХVII година
24 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 18. III. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.

 


В името на Бога!

неделна беседа

В ИМЕТО НА БОГА!

Отче наш.
В начало бе Словото.
Ще прочета само 33 стих от 6-тата глава от Евангелието на Йоана: „Защото Божият хляб е този, който слязва от небето и дава живот на света.“
Духът Божи.

Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Означава един непреривен процес. Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни. Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата. Учен човек, наука е това.

Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка. Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат? Днешната наука е доста успяла. Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не. Да допуснем, че и двамата са крайно честолюбиви, щестлавни, те не са един за друг. Пък и двамата са гневливи, главата им е широка при ушите. Единият е като барут и другият е като барут. И религиозен да е, честолюбив като стане религиозен, пак е честолюбив, даже тогава има опастност да стане по-горд. Той има щестлавие и той си мисли, че е някое божество, голямо мнение има за себе си, на всичките хора гледа отвисоко. Та казвам: Вие имате ли мнение за тия, горделивите хора? Те привидно са много скромни, имат едно християнско смирение. Ти, за да познаеш този човек, дай му пари, дай му власт, за да го видиш какъв е. Като го познаеш, ти си го намерил. Когато той е сиромах, макар и да седи със скръстени ръце, ти му дай условия. Ако аз на вас ви дам едно змийско яйце, на един гълъб, на една гургулица, всичките са много кротки, но излюпете ги и вие тогава ще видите всяко яйце какъв характер има.

Та казвам: Храната, която слиза отгоре, дава живот. Онзи живот, който слиза от небето, има за цел да преобрази сегашните хора. Човек по никой начин не може да се преобрази, ако той не измени храната си. Дотогава, докато храниш вълка с месо, той ще си остане вълк. Дотогава, докато змията храниш с птички, гургулици, тя ще остане змия. Каквото учение вие може да проповядвате, но храната определя характера. Виж човек с какво се храни, за да видиш какъв е характера му. Аз веднъж минавах на улица „Леге“. То беше отдавна. Там имаше една месарница, до един часовник. Минава една млада жена, около 28–29 години, много угледна, красива. Веждите тънки, лицето хубаво, обърна ми внимание, наблюдавам. Тя влиза в месарницата и се обърна към мене, той ѝ отрязва от тия салами. Като отвори очите си като котка, като видя месото, измени се лицето ѝ, изчезна красотата, която имаше, като че виждаш един звяр. Отряза ѝ едно парче около половин килограм от салама, отвори чантата, тури го и изведнъж се измени лицето ѝ, тури маската и излезе навън. Казвам: Само като помириса месото, се прояви нещо друго в нея и като излезе навън, пак си беше както преди.

В живота всякога, когато ние влизаме в саламницата си показваме характера. Тази дама, като влезе при саламите, се показа какъв характер има, тя е от рода на месоядните. Казвам: Тя винаги ще разреши всичките въпроси със зъбите си. Ако е женена и се скара с мъжа си, тя току изведнъж ще захапе. Мене са ми казвали: „Тебе хапала ли те е жена?“ – Че казвам, как? – „Ха, да те пази Господ. За врата хапе.“ Аз говоря сега не за вас. Това са състояния в нас. Някой път ние не харесваме тия състояния, които се проявяват. Няма някой човек, който да харесва някоя черта, която да има. Няма човек даже в сегашните културни хора, като каже обидна дума, казва: „Не трябваше да го казвам. Какво добих най-после?“ Значи, съществува едно съзнание вътре. Като че извън нашия свят съществува един друг свят, който носи такава наркотическа материя, която нацъркват и като нацъркат, ти се заразиш. Ние се заразяваме от известни болести, които са неестествени. След като оздравеем, ще приемем едно присаждане, второ, трето и очакваме, че някак си животът ще се измени. В Америка, в града Бостон, на един богат американец дъщеря му се влюбила в един млад, красив момък. Бащата, който желаел доброто на дъщеря си, изпраща портрета на момъка и на своята дъщеря на един американски френолог и казва: „Моля, господин френолог, физиогномически дайте си мнението, дъщеря ми може ли да живее с този млад момък.“ След три деня, той представя едно писмо и казва: „Господине, по никой начин дъщеря ви да не се жени, защото ако се ожени, след две години той ще я убие.“ Отде знае този човек, сега ще кажете? – „Моят съвет е, по никой начин.“ Той разваля работата. Той се оженва за друга и след две години наистина убива другата жена, за която се оженил. В светските хора ясновидство няма, но психология има. Както един инженер може да изчисли въглищата докъде ще стигнат и доколко време параходът може да върви с тях, те знаят, колко хиляди километра може да пътуват с един тон въглища. Знаят тия хора. После онзи психиатър, италианец, Ламброзо, който изучавал престъпните типове, той описва какви са тяхните признаци и деди, и прадеди, от хиляди поколения се носят. Той е ходил в Русия, при Толстоя да го види. И като ходил като италианец търси престъпни черти у Толстоя. Толстой през всичкото време бил на скара. Онзи само го наблюдава да види има ли нещо ненормално. Казвам: Тия ненормалности може да се премахнат. Всичките анормалности се пораждат при дадени условия. Невъзможно е да се добие една анормалност, при една нормална майка и нормален баща анормални деца не може да се родят. Затова сега в Германия са взети мерки за пречистване на расата. Ония, които са болни, имат известни психически недъзи, не трябва да се женят. Защо ще се ражда хилаво поколение с престъпни склонности? Имаме цяла статистика. Ред поколения, 10, 15, 20, всичките са престъпници. Защо ще се даде ход на тия, престъпните, да се раждат?

Казвам: За да се скъсят, трябва съответна храна. Даже някои психиатри са дошли до това наблюдение, че престъпниците може лесно да се оправят, да се поправи характера им, да им се дава жито да ядат, неварено жито по 100 грама, да го сдъвкват. Три, четири години като се хранят, ще станат вегетарианци. Ние казваме сега, да не ги измъчваме, те ще измъчват другите. Кое е по-хубаво сега, да оставим един престъпник да измъчва хората или ние да го измъчваме, да го поправим? Ако мъчението служи за подигането на човека, на място е. Ако мъчението не служи за подигането, туй мъчение не е на място.

Та казвам: За да може да се поправи в света, на човека му трябва храна. Храната е, която може да поправи. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, който ме яде ще има живот.“ И с такава храна който се храни, този човек ще напусне всичките стари привички и ще се отучи. Тогава не е само тази храна. Вие разбирате само месната храна. Вие може да вземете известни ваши чувства, които са много плътни, известни ваши чувствувания, които, ако се храните с тях, ще се развали характерът ви. Има известни мисли и те може да развалят характера. И умът трябва да се храни с мисли. И сърцето трябва да се храни с желания. С каквото човек се храни, такъв става.

Та най-първо, при сегашното самовъзпитание, ние трябва да търсим винаги да дружим с хора, които са родени добри. Аз говоря, добър човек е този, който е роден добър. Онзи, който не е роден добър, той е като една машина, направена не на свят. Ти от нея нищо не може да направиш. Един швейцарски часовник, който е направен от добър материал, може да изкараш нещо от него, а който е направен от прост материал, никога няма да ти покаже точното време. Някой път обикновените часовници бързат като кон, а някой път спират като халашета. Ние казваме, в религията, в миналото, че човек трябва да се моли на Бога. Но за да се моли човек на Бога, той трябва да има туй разположение, което Бог има. Законът в света е такъв, че ти не може да говориш на когото и да е, ако не го обичаш или казано на сегашен език: Ти не може да имаш отношение към някой човек, ако нямаш интерес. Нуждаеш се от дрехи, ще намериш някой дрехар. Нуждаеш се от обуща, ще намериш някой обущар. Нуждаеш се от шапка, ще намериш един шапкар. Само ако обичаш един човек, с него може да говориш на един разбран език. Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите. Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите. Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си?“, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа!“ и ще се спре всичката сиромашия. Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора. Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.

Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример. При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара. Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате?“ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа?“ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен. Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса. Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!