Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






О, любов неизказана! Музикално упражнение 1 часть



лекция на Общия окултен клас

О, ЛЮБОВ НЕИЗКАЗАНА! МУЗИКАЛНО УПРАЖНЕНИЕ

Отче наш.

(Учителят си извади цигулката и веднага почва да говори.) Днес ще ви дам едно предметно учение. Какво значи разбиране? Аз говоря за пеенето. Може да се пее по много начини. Вие докато не отидете на Небето да чуете как пеят, никога няма да се научите. Сега аз ще ви изпея само две думи.

„О, Любов неизказана!“ (Учителят изпя тия думи няколко пъти.) Сега това пеене можем да го наречем предметно учение. Това е едно упражнение. Докато не пеете така, вие не можете да се тонирате. Това е едно упражнение. Вие сте като един, който изважда кесията си и гледа колко да даде 5 или 10 стотинки. Или вие желаете да пеете и мислите как ще пеете. Няма какво да мислите как ще пеете. Щом почнеш да мислиш как ще пееш, ние не можем да пеем. Докато мислиш как ще пееш, ти не можеш да пееш.

Да вземем думата „любов“ в българския език. Можеш да пишеш „лубов“, можеш да пишеш „любов“. Кое е правото сега? – Думата „Любов“ е една дума неразбрана. Разбраната храна е тая, която като влезе в стомаха, става част от човека и му дава сила. Тя е разбраната храна. А пък неразбраната храна е тая, която като влезе в стомаха не може да се смели, има запичане и трябва да вземеш рициново масло. В музиката има едно неразбрано пение. Аз не искам сега да ви пея така. Ако аз накарам да изпеете това, което аз изпях, как можете да го изпеете? Можете ли да го изпеете? – Не! – И ако аз река да го изпея втори път, не ще мога да го изпея така. Една плоча винаги може да изпее същото, което е написано на нея. На един разумен човек в когото е написано нещо, никога не може да изпее нещо по един и същ начин. Например някой голям певец пее. Да кажем, че пее първи, втори, трети път и между първото, второто и третото пение, винаги ще има различие, там нещата са механически. Та някой път вие искате да бъдете еднообразни, да постъпвате съвършено морално, че да не правите никакви погрешки. Трябва да заприличате на плочи. Така както аз ви пях, така пеят в елементарното училище, на окултната школа там така пеят. Досега не сте слушали такова пение.

За да се пее така, човек трябва да чувствува идеята, трябва да изразява съдържанието, трябва да даде и външната форма. Ако почнеш да мислиш какво нещо е любовта и как да я изразиш, тя ще остане неизразена. Сега аз като ви пея и като ви свиря, вие можете да се заблудите и да кажете: „Да можех аз да пея, както вие пеете!“ – Като мене всички можете да пеете. Няма никой, който (да) не може да пее така. Защо не пеете? – Защото не искате! – Ако искате, можете. Може да кажеш: „Аз искам по друг начин“. По който и да е начин, пей! Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се. Харесах в тях желанието. Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри!“ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно. Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?



Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри. Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде. Доброто, любовта, всичко това иде от Бога. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря?“ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо! – Сега някой път не искам да си опетня езика! – Какви ли не епитети не си туряте! – Аз чувам тук на Изгрева много епитети!



Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея!“ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана!“ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си. Попей и тогаз иди да говориш.

Няма друг морал в света. Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли. Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем. Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш! А пък ти сега му казваш: „Криво пееш. Така не се пее!“ Ще намериш един учител да го учи.

(Учителят пее думите „О, Любов неизказана!“) Я, ми изпейте вие, за да видим как вие схващате любовта! Като те срещне един човек как ще изкаже любовта? – Кой е най-естественият път на любовта?

Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“. Вие се заблуждавате. Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано. И вие възприемате неговата мисъл. И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“. Вие сте приели неговата мисъл. И казвате: „Как аз мислех, той така говори“. И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.

Всичките Учители в своите бележки са били много изправни. Ето какво аз разбирам под изправност. Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест. Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те. Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш. Направиш една погрешка, дадат ти перото. Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана!“

Какво разбрахте сега от казаното? – Вие всички ме разбрахте, но я повторете сега, какво разбрахте! – Сега аз се помъчих да ви покажа какво аз разбирам, а пък вие сега ми кажете какво сте разбрали?

Направете сега лицето си да представлява доброта. Вземете една поза всички на доброта, да се види какво нещо е доброто. Каква е позата на доброто? – Ще ви е срам сега. Или вземете позата на един богат човек сега. Нямате ясна представа за доброто. Каква е позата на доброто?

За да покажеш какво е „до“, трябва да пееш. „До“ е един основен тон, който има 16 трептения в секундата. И всяко едно трептение си има своята цена. При сегашните условия човешкото ухо може да долови минимум 16 трептения в секундата. А най-високите тонове имат 40 000 трептения в секундата. Това е най-високият тон, който ухото може да схване. Ухото го схваща, но ако речем да го изпеем, не можем. Гласът ни не може да го вземе.

Вземете бас – тонът да е нисък, но да е музикален. Сега вземете свободно „до“. Вземете го без камертон. (Всички пеят „до“.) Подобрете сега този тон. (Всички пеят „до“; след това всички пеят звуковете „а“, „е“, „и“, „о“ при което всяка следваща гласна има по-висок тон.) Когато си натоварен, ти можеш да вземеш „а“ много хармонично; „и“ е движение, посока. Когато вземеш „и“ правилно, значи посоката по която вървиш е правилна. При „е“, ти се разширяваш като река. Значи, ако вземеш „е“ правилно, то разширението ти е правилно. Ако вземеш „о“, това са условията, при които живееш. „О“ е крайният предел. Ти по-далеч от „о“, от този кръг не можеш да отидеш. „О“ е основният тон, който можеш да вземеш, дето не си ангажиран с нищо. Ти си свободен. Когато говорим за музиката, ти в нея трябва да знаеш как да се товариш и как да се разтовариш. Най-първо ще очертаеш. Искаш да свършиш една работа вземи „о“ (Учителят пее „о“ с разни тонове – ниски и високи. Учителят нагласява цигулката и с песен казва: „Разгласена е цигулката“. Учителят пее „о“ с ниски и високи тонове и свири и всички пеят с него заедно. Учителят пее и свири „и“ и всички пеят с него заедно. Учителят пее „О, Любов неизказана!“ Това се повтори няколко пъти.) Като пее човек, освобождава се. Това са елементарни работи. Вие като влезете в една окултна школа, най-простите ученици там така ще пеят. А пък вие възрастните още така не можете да пеете. Защо не можеш да пееш? – Че как ще пееш? – 30–40 градуса студ има вътре. Вцепеняване има вътре. Например, ти мислиш най-първо, че си нещастен, сиромах, че никой не те обича, че нямаш къща, че нямаш това-онова. Как ще пееш тогава? – Ти за да пееш, трябва да вярваш в Бога, че Той е създал всичко. Аз бих желал да ви се отворят очите, за да чуете как пеят ангелите. Като се роди Христос дойде цял хор от ангели и изпяха една песен. Не сте ли чули как пеят ангелите? – Който веднъж ги е чул, няма да забрави това. Питам сега: Това, което аз ви изпях, колко време ще го помните? – Ще кажете: „Това не е за нас“. (В това прераждане това няма да бъде, но в следующето.) Това е най-простото пение, което аз пея. Мога да пея още повече. Това е началото на пението. Ако аз искам да бъда певец, мога да развия колкото искам високи тонове. Но аз не искам да правя пакост на хората. Аз мога да изпея една песен така, че да ви обезсърча всички. А пък аз ви пея така, че да ви накарам да вярвате, че и вие можете да пеете. Защото и в пението има неща, непоносими за човешката нервна система. Ако слушате някой певец, ви е приятно, а пък като слушаш някого другиго, искаш да бягаш, понеже казваш: „То е дарба!“ Дарбите са достояние на всинца ви. Когато един певец пее добре, то Бог иска да ви каже: „Така трябва да пеете всички!“ Слушате един цигулар да свири. Бог иска да ви каже: „Така можете да свирите всички“. Та всички добри хора като срещате от Невидимият свят искат да ви кажат: „Такива трябва да бъдете“. Всички велики хора са носители на Божественото в света. В дадения случай, ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите, че даден музикант не е сам, но има около него цяло едно общество от музиканти, които пеят и свирят. То е една задружна работа!

Та вие не искайте да бъдете музиканти сами. Но съединете се с целия музикален свят и станете едно с тях. Не да се изгубите, но влезте в небесния хор. Вас ви е страх, че като станете даровити, ще ви задигнат от земята на небето. Бъдете уверени, че дълго време няма да ви вземат. Ще чакат да се научите, и после ще ви вземат. Ако се запишете за небесния хор, няма да ви вземат горе, понеже ще ви оставят да се упражнявате тук 40–50 години, та като се научите да пеете, да бъдете готови за небето.

Аз ви давам само един малък метод, като употребих за пение думите: „О, Любов неизказана!“ Но можете да вземете и други някои думи вместо думите „О, Любов неизказана“! Например можете да вземете тия думи: „О, Светла Душа, от която аз съм родена“, или „О, Светла Душа, от която аз съм роден“. Вземете си едно изречение и си направете една ваша песен! Да кажем, че сте направили една погрешка, и не знаете как да я поправите. Вземете една ваша погрешка и я изпейте. Как ще я изпейте. Я ми кажете една дума, която ви мъчи. На Изгрева има една дума, която мъчи хората. Коя е тази дума, която мъчи? – „Не живеем добре!“ Ще ги изпея сега тия думи! (Учителят пее „Не живеем добре, не живеем, не живеем, не живеем, не живеем“.) Какво означава „не“? – Като казваш: „Не живеем добре“, това е подбудителна причина да живееш добре. Не че не живееш добре, но понеже пред тебе има един идеал и добрият ви живот, който сте живяли, пред по-доброто се показва като не добър. С думите „Не живеем добре“, аз подразбирам, че живеем добре. „Не живеем добре“ това значи, че живеем добре, но като достигна един идеал, към който съм се стремял, пред мене седи друг по-висок идеал и към този следующ идеал се стремя. Та не се спирайте на отрицателните работи. Достигнеш по-високият идеал и ще кажеш пак: „Живеем добре“. Но понеже видиш още по-висок идеал, пак ще кажеш „Не живеем добре“. После пак ще пеете „живеем добре“ и т.н. И всички се подобрявате по този начин.

Тия клечки на цигулката са от най-хубавите, но имат една слабост, че се разслабват, развъртват . И човек има най-хубавите клечки, но се развъртват.

Та като станете сутринта малко се понагласете.

Я сега изпейте една песен. Да изпеем: „Аз мога да кажа“. (Всички изпяхме тази песен.) Какво можем да кажем сега? Хубаво я изпяхте. Значи разбрали сте ме. Тъй както го изпяхте, значи има прогрес. Избавихте се от двойката. Разбрали сте. Всички трябва да бъдете добри ученици. Аз вземам думата „добър“ в този смисъл: Всички трябва да бъдете добри ученици, да ходите добре. Всички трябва да бъдете справедливи ученици, да работите добре. Всички трябва да бъдете любещи ученици, да мислите добре.

Три неща! – Да вземете верно тона. „До“-то е доброто. Да сте справедливи – да вземете вярно тона „ми“. И да любите добре, да мислите добре – да вземете добре тона „сол“. „До“, „ми“, „сол“! – Та винаги свързвайте тона „до“ с доброто. Основният тон на доброто е „до“. Основният тон на правдата е „ми“ и основният тон на Любовта, при сегашния живот е „сол“. В Любовта има цъфтене при „сол“, животът става красив, има благоухание. „Ми“ ти дава условията, благоприятните условия, богатството – „ре“, това са материалите от които ще се образува цветът. „Фа“ доставя материалите, от които ще се съгради цветът.

Имаме три основни цвята: червен, жълт и син. И в музика(та) имаме три основни цвята и четири производни цвята.

Та казвам: Основният тон е доброто. Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели. Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“. И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“. Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.

Този е сега пътят на новия живот. Като мислим по този начин, ще имаме радост. А пък другото: „Да бъдем морални“, „да имаме любов“, „да живеем добре“, това като думи са обикновени работи.

Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи. Те са външните форми. Каквато и форма да имаш, тя не те спъва. Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо. А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико. Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите. Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.

Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда. Това да ви бъде сега новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа!“ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе!“ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен. Той е доволен от тия скъпоценни камъни.

(Учителят чете темите: „Полза от добрата храна“)

Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят. Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!“ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.

Да пеем!

И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“. Сега някои бягат в монастирите. В монастирите доброто го няма. И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма. Доброто е вътре във вас, във вашата душа. Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух. Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!

Всяка сутрин служете на Душата си, на ума си и на Духа си, за да ви благослови Господ.

 

Добрата молитва.

 

6 ч. 10 м.

Гимнастически упражнения

 

XVII година.
24 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 16 март 1938 г., сряда 5 ч. с.
Небето облачно. Времето тихо и меко.
София – Изгрев

 


Излизане, работа, молитва

лекция на Младежкия окултен клас

ИЗЛИЗАНЕ, РАБОТА, МОЛИТВА

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Може да четете. /Чете се темата: „Отношение на твърдите и течните тела“./

Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта? Кое обуславя твърдостта на едно тяло? – /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични? Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко. Изгуби се тази крехкост на стъклото.

Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко. На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб. Сега, от какво се разстройва черния дроб? – От неядене или от много ядене?

За втория път пишете върху „Функциите на черния дроб“ – малко физиология.

Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят. Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят. Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб!“ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така?“ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил. Какво струва един човек, ако се родеше без език? Какво струва един оратор без език?

Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават. Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи? Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“? Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове. Външно, наподобява човека, прилича.

Сега защо ни е твърдостта в света? Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя? Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано. Какъв опит бихте направили сега да се докаже това? Как ще се докаже?

Запример, ако вземете цветните лъчи. Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето. И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо. Сега имате закон в музиката. Фиг. 1.24

/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е? Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“. „До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как?“ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика!“ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш?“ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги?“ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш?“ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък. Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност. Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!