Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Лечебното действие на музиката 7 часть



Никога двама души не могат да бъдат на една висота. Под „учител“ разбирам нещо специфично. Всяка дума си има специфично съдържание. На понятието „майка“ ще дадете едно значение, на понятието „баща“ – друго. Не може да вложите в известно понятие съдържание, което то няма. Всеки не може да бъде майка, нито баща. Всеки не може да бъде брат, нито може да бъде сестра; всеки не може да бъде слуга, нито господар; всеки не може да бъде добър, нито лош. Това са идеи с точно определено съдържание. Във всяка идея се крият специфични качества. Не е достатъчно да бъдеш майка, но каква майка си ти? – Майката трябва да ражда. – Думата „раждане“ не е обща за всички случаи. Казваме: „Кравата се отели“. Не казваме, че кравата ражда. Семето пониква, не казваме, че земята го е родила. И затова, като кажем, че майката ражда, разбираме, че тя трябва да роди дете, което да прилича на нея. Ако майката роди разумно дете, момче или момиче, тя е майка в правия смисъл на думата. Ако роди хилаво, неразумно дете, тя не е майка. Ако учениците разбират учителя, когато преподава, той е истински учител, добре познава предмета си. Щом учениците не го разбират, той не е на мястото си, не владее предмета си. Разказваха ми за един учител, българин, който попаднал в Америка. Понеже трябвало сам да се прехранва, той станал учител в една прогимназия. По нямане часове по неговия предмет, той бил принуден да преподава аритметика, макар че не бил специалист. За да не се изложи пред учениците, той си служил със следния метод. Като влизал в клас, изваждал на дъската един от способните ученици и му давал да решава една задача. В това време следял как ученикът решава. От време на време се обръщал към останалите ученици, като ги питал: „Вярно ли работи другарят ви? Не греши ли някъде?“ Като чувал тяхното одобрение, той сам се учил. Така в продължение на една година той знаел вече материала по-добре от своите способни ученици. Има много такива учители. Това е досетливост, съобразителност. И на вас, като учители, препоръчвам да си служите понякога с този метод.

Като ученици и вие правите грешки. Какво е грешката? Изнасяне на един въпрос така, както не е. Ние приемаме само ония неща, които са изнесени правилно. Желанието ми е да се научите да слушате. Бог говори на всички. От вас се иска да различавате гласа на Бога. Много гласове чувате, някога и вие сами си говорите. Изкуство е да различите гласа на Бога. Както познавате гласа на майка си и на баща си, на брат си и на сестра си, така трябва да познавате и гласа на Бога. Рядко говори Той, но трябва да познавате гласа Му. Той всякога говори последен. Щом се изредят всички, тогава Той започва да говори. Този ти говорил, онзи ти говорил и всички остават разочаровани от тебе. Казват: „От този човек нищо няма да излезе!“ Ти оставаш захвърлен на пътя, в голяма скръб и отчаяние. Казваш: „Моята работа се свърши вече!“ В този момент Бог ще ти проговори. Ти сам ще се убедиш, че невъзможното за тебе е възможно за Бога. Само при тези условия ти ще чуеш гласа на Бога. Ще Го чуеш и никога няма да Го забравиш. Когато паднеш на дъното на кладенеца, тогава Бог ще простре ръката си и ще те извади. Казваш: „Паднах в кладенеца. Извади ме една мощна ръка оттам“. Само така ще познаеш Онзи, Който ти е помогнал. И тогава, като те пита някой в какво вярваш, кажи: „Вярвам в Онзи, Който ме извади от кладенеца“. Глупава ли е тази вяра? Не трябва ли да вярваш в Съществото, Което ти дава живот, светлина и сила? Ако животът ти се осмисля, не трябва ли да вярваш в това Същество? – „Къде е това Същество?“ – Във вас и вън от вас. Докато търсите Бога отвън и очаквате Той да ви обича, вие сте на крив път. Днес и мъже, и жени търсят някой да ги обича отвън. Майката не може да обикне детето си, ако не го е обикнала преди да дойде то на света. Ако го обикне преди да се е явило на бял свят, тя ще го роди.



Закон е: Не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Щом е вътре в тебе, ти ще Го обичаш. Бог е пробуждане на твоето съзнание. Той е първият, Който те учи. Като се родиш, Той казва на майка ти: „Ще бдиш, ще следиш за това дете“. И на птичката-майка Бог казва: „Ще лежиш върху тези яйца, докато ги излюпиш. Като отгледаш малките си, тогава ще бъдеш свободна“. И наистина, докато пиленцата са малки, майката ходи и се връща, носи им храна. Щом пораснат, те сами изхвръкват от гнездото. Ако не искат да хвръкнат, тя ги кълве, заставя ги сами да си търсят храна. Отчасти птичките са разрешили семейния въпрос. Една кокошка има по 10–15 пиленца и за всички се грижи, но все пак към някое от тях тя има по-голяма любов. Онези, които тя обича, се въртят повече около нея. По същия начин постъпват и хората. Онзи, когото обичате, е по-близо до вас. Когото не обичате, съзнателно го държите далеч от себе си. За да се създаде едно отношение с вас, трябва да се вмъкнат други помежду ви, да се направи верига.



Питате: „Защо човек държи близо до себе си онзи, когото обича?“ – Не зная. Всъщност, аз зная причината, но понеже вие не знаете, влизам в положението ви и казвам, че и аз не зная. Ако бяхте глухи, щях да мълча, нищо нямаше да ви говоря. Понеже имате уши и чувате, вие ме заставяте да говоря. Каквото зная аз, за себе си го зная. Но аз не зная това, което вие знаете. Аз лесно мога да ви позная. Достатъчно е да ви поканя на обяд, за да разбера вашия характер и да видя дали можете да цените. Слагам пред вас чиния, вилица, нож, кърпа, хляб и наблюдавам как започвате да ядете. Така ще позная учен човек ли си, или невежа; възпитан ли си, или не. Колкото и да се прикрива човек, все ще прояви нещо скрито в него. Който е набожен, ще се спре малко, ще отправи молитва към Бога и тогава започва да яде. Който не е набожен, веднага започва да яде. Той казва: „Много съм гладен“. Едно нещо е гладът, друго е лакомията. Гладът усилва в човека стремежа към живота. Чрез глада Бог изявява своята скрита любов към човека. От Любов Бог ни заставя да отидем до извора. Така, Той казва: „Ползвайте се от извора, от въздуха, от храната“. Той внася в нас непреодолим стремеж към благата на живота, към самия живот. Това значи да се прояви Божественото в човека.

Сега, като ви говоря, у вас се създава едно разбиране, което постоянно се изменя. Наблюдавам хората и виждам как менят характера си: когато са здрави, те се проявяват по един начин; когато са болни – по друг начин. Те стават нервни, взискателни, искат да имат двама–трима души около тях, да им помагат. Те са нетърпеливи, дразнят се лесно. Има болни, които са много внимателни, деликатни, признателни. Те стават меки, говорят тихо, спокойно. От грижите на окръжаващите към болния се съди за любовта им към него. Приятелите, познатите му се интересуват, питат как е със здравето си. Майката и бащата, братята, сестрите му също се интересуват, следят температурата му, очакват да дойде лекарят, да каже нещо за болния. Ако температурата му се повиши, те веднага тичат за лекар. Колко се повишила? – „Отива до 39–40 градуса.“ – Няма нищо страшно. Числата 3+9=12 – число на зодиаците. Значи болният трябва да изучава астрология. – „Сложна наука е астрологията.“ – Каквато и да е, той трябва да я изучава. Ако температурата на болния се е повишила до 41 градуса, положението му става опасно. Числата 4+1=5. И двете числа са мъжки. Значи двама мъже се бият за една жена. Ако са умни, единият от тях ще отстъпи; ако не са умни, ще се бият. Болният е момата, за която се бият. Ако умре, момците са били неразумни, бой е имало между тях. Ако болният оздравее, момците са били разумни, отстъпили са. Единият казва: „Отстъпвам момата на тебе. Нека си живее на земята, да се радва на света“. Следователно, когато умира някой, това показва, че за него се бият момци. Ако оздравее, това показва, че момците са разумни, спогодили се. Това е моята диагноза.

Един наш брат, добър поет, заминал вече за другия свят, се обади оттам и разказа как е положението му. Според него животът в другия свят е по-мъчен от този на земята. – Много естествено. На земята ти си пратен като дете, да учиш. Баща ти е работил, грижил се за тебе, поддържал те е. На онзи свят ти си самостоятелен, пратен да работиш и помагаш на другите. Цял ден работиш, ходиш от едно място на друго, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, нашепваш му как да постъпи, но той махне с ръка, не иска да слуша. Ти се връщаш недоволен, неразположен. Ако не успееш да помогнеш на някой човек на земята, ти губиш. Веднага пишат за тебе в книгата, че нищо не си постигнал. Питате: „И на онзи свят ли ще работим?“ – Ако не работите, животът ви ще се обезсмисли. Ще изпратят другиго в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Ще нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна в облеклото си, в храната. – „С такива дребни работи ли се занимават там?“ – Няма дребни и едри работи. Там всичко е важно. Колкото е важно да се грижиш за краката си, толкова е важно да мислиш и за главата си. Какво по-важно от това, да знаеш как да се обуеш, т.е. да се облечеш с добродетели; да знаеш какви ръкавици да сложиш на ръцете си, т.е. да се облечеш в правдата; да знаеш как да си служиш с езика си – да приложиш Любовта; как да гледаш с очите си – да се облечеш с Истината; да знаеш как да слушаш – да се облечеш с дрехата на знанието и светлината. Всички хора имат език, но не знаят да говорят. – Защо? – Не са облечени в дрехата на Любовта. Външно те мажат къщата си, парфюмират се, но вътрешно не я поддържат. Говоря за човешкото тяло, като къща, в което душата живее. Ако питат някого защо не измаже къщата си и отвътре, той ще се оправдае, че няма пари. Аз предпочитам да я измажа първо отвътре и когато имам пари, тогава да я измажа отвън.

И тъй, измажете къщите си първо отвътре, после отвън. В това няма никакво противоречие. Ако уреждате живота си първо отвън, и това не е лошо. Обаче по-естествено е да го уредите отвътре. Щом е уреден отвътре, ще го уредите и отвън. Това значи да приложите следния закон: Вложи Любовта първо отвътре, после отвън. Вложи Истината първо отвътре, после отвън. Вложи Мъдростта отвътре, после отвън. Вложи Правдата отвътре, после отвън. Вложи Добродетелта отвътре, а после отвън. Сега Бог очаква от нас да проявим Любовта си към Него, да бъдем готови да Му служим. Без служене на Бога и най-простият живот е безсмислен. Няма по-достойно същество от Бога. Който Му служи, ще придобие всичко, към което се стреми. Никой не може да даде на човека това, което Бог му дава. На когото и да служиш в света, в края на краищата нещастен ще бъдеш. – „Аз искам да бъда щастлив.“ – Служи на Бога, там е твоето щастие. Първо ще служим на Бога, после Той ще ни прати да служим на другите. Този е правият път.

Мнозина са идвали при мене с желание, аз да ги уча. Казвам: Най-напред ще служите на Бога, а после ще дойдете при мене. Аз не искам никой да ми служи. Като излезете от Бога, тогава ще дойдете при мене. Ако има нещо, което не сте научили, тогава аз ще ви уча. – Какво ще научите от мене? Дребни работи. Като ученици, най-напред ще служите на учителя си, който ви преподава. След това ще дойдат двама от способните ученици, след тях още двама, докато най-после дойдат и последните двама. Те вървят в пътя и си приказват. И семейството представлява двама ученика. И те се разговарят, учат се. Някъде жената учи мъжа; някъде мъжът учи жената. – Защо е така? – Защото другояче не може да бъде. Ако и двамата разберат какво говори професорът, те и взаимно се разбират. Ако не са го разбрали еднакво, който по-добре го е разбрал, той говори, а другият слуша.

Казва се, че жената трябва да се покорява на мъжа. – Не е въпрос за покоряване. То е друго нещо. – Жената трябва да слуша, в смисъл да се покорява. Послушанието не подразбира покорство. Можеш да бъдеш послушен, ако имаш знания, които прилагаш. В този смисъл послушният е свободен човек. Който не е свободен, не е послушен. Който обича, също е послушен. Не може да обичаш някого и да не го слушаш. Не може да обичаш Бога и да не Го слушаш. Следователно послушанието е закон, който се отнася първо към Бога, а после към хората. Ако Го обичаш, ти знаеш как да постъпваш и с ближния си, и със себе си. Каквото имаш, ти си готов да го споделиш със своя ближен. Пътуваш с един другар. Носиш в торбата си пресен хляб и 10 ябълки. Другарят ти нищо не носи. Сядате да си починете. Ти изваждаш хляба и ябълките и ги делиш наполовина с другаря си. Той ще бъде доволен от тебе. Това е справедливост. Който не е готов да се жертва за другите, не може да разбере Божиите закони. Ако семето, посято в земята, се разпуква на две, колко повече човек трябва да раздели благото, което му е дадено, със своя ближен. Любовта изисква жертви. Жертвата е семето, което се посява. Да жертваш нещо, това не подразбира, че губиш. Ако не сееш, не можеш да жертваш. Щом сееш, след време ще жънеш, т.е. ще придобиваш.

Учете се да обичате Бога и да Го слушате. Когато Той говори, не Му възразявайте. Ако ви каже да направите нещо, не казвайте, че не можете. Бог каза на Йон да отиде в Ниневия, но той се отказа под предлог, че не може да свърши тази работа. Когато Бог ти възлага една работа, приеми я. Можеш, не можеш, ще я направиш. Никога не отказвай на Бога. Каквато работа ти възложи, опитай се да я направиш. Ще видиш, че няма нищо невъзможно. Кажеш ли, че това не можеш да направиш, няма да усетиш как животът ти ще се обезсмисли. Ако ти не изпълниш думата на Бога, друг ще я изпълни, но ти вече си пропуснал нещо. Тази е причината за нещастията на хората. Човек живее и нарежда живота си по свое разбиране, по свой избор. Каквото е мислил в миналото, сега го живее. Каквото днес мисли, в бъдеще ще го живее. Бъдещето ви зависи от вас. Каквато основа си поставите днес, такова бъдеще ще си изработите. Ако поставите Любовта като основа, животът ви коренно ще се измени. Не мислете, че сегашните ви вярвания могат да оправят миналото и да създадат светло бъдеще. Миналото трябва да изтече.

Казваш: „Толкова години вече работя, нищо ли не съм постигнал?“ – Постигнал си нещо, но още не можеш да забележиш промените, които са станали в твоя живот. Всеки е постигнал нещо, но с това, което печелите, изплащате стари дългове. Щом изплатите старите си дългове, тогава ще разберете какво представлява новото учение – Учението на Любовта. То изключва смъртта. Старото учение включва смъртта, а новото я изключва. Старото учение носи смъртта, а новото Учение носи безсмъртие. „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.“ Познайте Господа в себе си, Който ви е дал живот. Слушайте гласа Му и гласа на онези посредници, които Бог изпраща до вас. Като познавате Бога и Неговите посланици, ще изпълните Неговата воля. В изпълнение на Божията воля е повдигането на цялото човечество. Бъдете готови да служите на Бога, като мъчениците в миналото. И сегашните мъченици трябва да бъдат готови да служат на Бога. От всички хора се иска жертва за Божествената Любов. Да няма нещо невъзможно в света. За Бога всичко е възможно.

 

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

 

Утринно Слово от Учителя, държано

на 13 март 1938 г., София, Изгрев.

 


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!