Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Лечебното действие на музиката 5 часть



Красотата – това е външната страна на живота. Да кажем някой се влюбва в една красива жена. В какво седи нейната красота? Красотата седи най-първо в нейната доброта. Красотата седи външно в нейното лице; но вътрешно тя е милостива, милосърдна. Една красива жена има много добри черти. Една красива жена, както я схващам аз, тя никога не се сърди. Като дойде един грозен мъж към нея, тя ще се поусмихне като го погледне. На нея е приятно, че има един грозен мъж, че и той я обича. И красивите жени са много добри. Ония, грозните, са лоши. Лошият човек е изгубил своето отношение към Първата причина. Всеки един човек става лош от мисъл да уреди живота си. Щом помислиш, че ти на земята си фактор, който може да уредиш живота си, ти ще станеш лош. А пък щом решиш, че Бог ще уреди всичко за тебе, ти ще паднеш в друга крайност в живота. В разумния живот се изисква да разбереш ония положения, при които Бог работи и ония положения, при които ти трябва да работиш. Да кажем, че ти си един добър певец. Имаш един отличен глас. Защо ще ходиш да просиш? Иди изпей една песен. Или ако си цигулар, изсвири нещо. Ако си художник, нарисувай нещо. Хората имат нужда от тия работи. Или имаш какъвто и да е друг занаят. Прояви занаята си. Просията е последното на което ти трябва да разчиташ. Има една просия много благородна. Когато аз бях във Варна в 1917 година, направи ми впечатление следното: При мене дойде един ученик в хотела. Каза ми: „Да се запознаем с вас“. Разправи ми за семейството си. Каза ми, че баща му и майка му са бедни и той ходи да работи. И ми каза: „Ако искате, мога да ви направя една услуга“. Не дойде да проси. Каза: „Ако искате, мога да ви донеса вода, да ви купя лимони, хляб – каквото искате. Аз съм на ваше разположение“. Той каза: „Като се освободя от училище, аз мога да идвам при вас и да ви направя някои услуги, ако вие обичате“. Един ден идва при мене и като ми услужи, не искаше нищо. След като слугува една седмица, каза ми: „Можете да ми дадете 20 лева. Толкоз ми трябват“. Давам му 100 лева. Той каза: „Не, мен ми трябват само 20 лева“. Казах му: Защо не искаш да вземеш всичките? Той каза: „Че трябва да се плащат тия пари! Аз не искам даром! Аз съм си турил за правило, като ми дадат пари на заем, да ги изработя. Не искам да вземам даром. Аз искам да бъда свободен и ти да бъдеш свободен, и да не мислиш, че си ми давал пари. И аз да не мисля, че съм те изнудвал, но да имаме правилни отношения“. Ето един ученик от трето отделение, който има доста правилни социални схващания. То има почти същата философия на онзи дервишин, който бил 40–50 годишен. Той след като живял и се учил в разни школи, срещнал един турски бей, княз и му казал: „Можеш ли да ми услужиш?“ В кесията имало меджидиета, наполеони, турски лири и прочее. Беят извадил кесията, отворил и казал на дервишина: „Вземи си колкото обичаш“. Дервишинът казал: „Няма ли други по-дребни монети. Тия са много едри“. Беят изважда друга една кесия. Дервишинът взел 20 пари и казал: „Толкоз ми трябват за дадения случай“. Той оставил меджидиетата, лирите.



У този ученик откъде се е родила тая философия в него? Давам му 100 лева, той ми казва: „На мен ми трябват само 20 лева!“

Та казвам: Всички вие сте родени с всички ония качества, които Бог е вложил във вас. Аз често забелязвам следното, някой път правя психологически изследвания. У човека има едно същество, което се дразни. Например, някой човек върши някаква работа и ти се дразниш, че той не я прави добре. Например, някой път те дразни следното: Някой свири и те дразни, че не взема вярно тоновете. Когато дойде английският хор и пя, английският диригент даваше тон по особен начин. Обикновено българският диригент взема камертона и дава тон на четирите партии. А в английският хор не беше така. Диригентът даде на пианото акорди, всяка партия слушаше гласа си, тона, който е потребен. С камертон много мъчно се дава тон. Колкото български хорове съм слушал, никога не съм слушал да вземат вярно тоновете. Все има нещо неверно. Онзи верния тон не го вземат. Например, вземаш тона „до“, но знаеш ли кой е правилният тон? Когато аз взема един правилен тон, то в моята главномозъчна и симпатична нервна система чувствувам нещо приятно. Аз съм правил опити. Ако съм неразположен и ако взема само „до“ верно, то веднага неразположението изчезва. Ако взема верно „ре“, пак изчезва. Щом взема някой тон верно, то веднага се явява в мен една енергия.



Та казвам: В дадения случай вие се нервирате, че някой взел един тон неправилно. Какво трябва да направите? Или виждаш, че един върши нещо и му говориш, че не е хубаво. Какво трябва да направите в случая? Станете и сами направете тая работа. Аз често съм правил опити. Гледам, някой се обръща към мен и казва: „Добър ден“. Има нещо рязко в думите му. А пък някой ти казва: „Добър ден“ и ти е приятно. А някой те поздрави и не ти е приятно. Ако той ти каже грубо „добър ден“ и ти му кажеш грубо, тогаз какво излиза? А пък, ако той ми каже грубо „добър ден“, а аз му кажа меко, той ще се спре веднага? Често във вашия живот каквото повикало, такова се отзовало. А пък вие веднага коригирайте! Ако той ви каже грубо „добър ден“, вие кажете „добър ден“ музикално. Ти ще попиташ: „Защо трябва да се каже така?“ Твоята дума чрез радиото отива в света на ангелите и в света на светиите. Тъкмо някой светия е турил радиото си, ти кажеш рязко, грубо „Добър ден“ и тогаз светията знае, че между вас няма отношение. Вие трябва да пеете добре, правилно, понеже радиото е отворено и светиите слушат и казват: „Не е верно така. Вземете малко по-правилно“.

Колко е мъчно това! Аз гледам, когато пеят „Бог е Любов“ как невярно се пее. Една песен, която се пее неверно е тая. Аз не зная дали само веднъж сте я изпели хубаво! Има нещо, което дразни в това пение! Това е на основание на това, че вие като пеете, не чувствувате любовта. Вие като пеете: „Любов“, мислите върху други неща. Думите „Бог е Любов“ не се пеят така! (Учителят изпя тия думи.) Аз като изпея думите „Бог е Любов“, другояче пея, другояче схващам пението. И по-рядко трябва да се пее „Бог е Любов“. И после ние се срамуваме от Любовта. Казваш: „За Любовта ли ще пея?“ Да! За любовта ще имаш една отлична реч. Като помислиш, че Бог е любов, ти трябва да имаш един свещен трепет, че си пред едно велико Разумно Същество. Когато кажеш грубо „Бог е Любов“, този ден Бог ще ти покаже какво нещо е любовта. Този ден Той ще подбуди един човек да ти направи една услуга, за да видиш какво нещо е любовта.

Един ден свири една сестра, а друга сестра си дава мнението, че първата дрънкала. А пък и втората толкоз разбира! Оная сестра поне дрънка малко, а пък тая сестра, която прави критиката, тя и наполовината не знае.

Не си давай мнението, ако не знаеш повече! Никога не говори за някого, че пее лошо, защото той ще ти каже: „Я изпей ти!“

Някой казва: „Той ми засегна сърцето“. Аз не искам той да засяга със своята песен сърцето ми. Той като пее, да разлюлее малко въздуха и този въздух само да погали малко сърцето ми. Не искам да ми бута сърцето с пението си!

Ако вие изпеете „Бог е Любов“, вие бихте могли да се освободите от всяка една болест. Ако имате хрема и изпеете „Бог е Любов“, ще се освободите от нея. Някои имате инфлуенца. Ти си изпей „Бог е Любов“, инфлуенцата ще изчезне. Това ще бъде подобно на това, което е правил Едисон. Той след като е работил цял ден в своята лаборатория, оцапвал дрехите си с разни масла, и вечерта е пущал електрически ток през цялото си тяло и през дрехите си и веднага се е очиствал. И човек като пее „Бог е Любов“, трептенията са толкоз силни, че всички ония прашинки, които са полепнали по неговите мисли изчезват, изчезват и неговите лоши мисли и чувства! Музиката трябва да бъде толкова силна, че да е метод за поддържане на здравето. Имаш хрема. Ще пееш на хремата. И в бъдеще, когато ви хване хрема, да си имате метод за една песен за хремата. Дайте ми един куплет за хремата. Как наричат хремата по най-любезен начин? О, любезна сестричко Хрема или Инфлуенца. Как да я наречем, думата инфлуенца е много груба. Кой е произходът на думата хрема? Но ние се впущаме в една друга област.

Трябва да се образуват истинските връзки. Образувайте си истинските връзки с Бога! Единственото Същество, което има еднакви отношения към нас, които не се изменят, е Бог! Каквото и да правим отношенията на Бога към нас не се менят. Ти като направиш грях, не можеш да кажеш, че Бог е недоволен от тебе! Недоволството произтича от съвсем други причини. И когато сме добри или не, Бог има еднакво отношение към нас. Когато постъпиш зле Бог не мисли, че си лош, но Бог мисли, че не си постъпил разумно. Той мисли, че злото е вън от тебе. И когато постъпиш лошо, Бог мисли, че си добър! Добрият човек има възможност да направи зло и добро. Вие разбирате добро и зло другояче. Да направиш така, че тия две сили да се хармонизират. Например, аз мога да кажа на някой човек меко, любезно: Ти си лош човек, и нему му е приятно! Ще му кажеш меко: „Ти си много лош“ – ще се позасмееш малко. А пък някой път казвам някому: Много си добър, а пък го гледам много сериозно.

Добротата е опасна в едно отношение. Да допуснем, че ти си учител и ученикът не си знае урока. И ти му туряш бележка „пет“. Един разумен ученик ще съзнае, а пък онзи, който не е разумен, ще каже: „Пет ми тури“. Втори път пак не си знае урока и пак му туриш пет, и го прекарваш от четвърти клас в пети с петорки. Дойдат други учители, те нямат това разположение и този способният ученик, който имаше петорки, сега гледаш, че има двойки. И те казват, че той е съвсем неспособен. Да, при добрият учител в четвърти клас е бил способен, а при тия взискателни учители той не е така способен. Не желайте да ви прекарват, когато сте неспособен ученик, с високи бележки. Когато не сте толкоз способен, по-добре е да минавате с три, защото инак в по-горните класове ще се покаже вашата неспособност. Ученикът, който не е способен, в горните класове всякога ще покаже своята неспособност.

Някой път постъпвам много добре и не го харесвам. Според тая теория аз съм много по-добър в тоя случай отколкото трябва и тогаз тия, при които ще отидете, ще бъдат много взискателни! Вие ще кажете: „От Христос?“ Вие още не познавате характера на Христа! Казва се там, че ще дойде един ден гневът на Агнето. Онзи метал ще мине през огъня. Вземете предвид, че златото за да се пречисти трябва да мине през висока температура. Не е лоша високата температура. Трябва да се стопи, а не да изгори. Та казвам: При високата температура не трябва да горите, а трябва да се стопите и да се пречистите.

Идеята сега е: Не злоупотребявайте с Божията любов. Ти, ако обичаш един човек повече отколкото другите, ти злоупотребяваш с Божията любов! Ще бъдеш както Бога!

Ако обичаш един човек, понеже той ти прави добро, ти не си разбрал любовта. И ако го мразиш, понеже ти прави зло, пак не разбираш злото. Ти съзнавай, че неговата постъпка е добра или лоша, но не влагай това в живота му, което Бог не влага. Бог му е дал един живот и той е злоупотребил със своя живот. Ако тая красива жена накара 10 души да се бият и да си пукнат главите, кой е виновният? Тя е виновната. Тя използува своята красота. Тя да каже: „Ако искате да имате моето благоволение, не искам да се карате за мене. Към всички вас ще бъда еднаква“. А пък за нейното тщеславие тя иска да се бият за нея. Тя да каже: „Вие ще ме оставите свободна. Можете да ме обичате. Нямам нищо против това. Но не искам заради мене да се биете“.

Между всички вас се зараждат известни неща. Все си имате свои симпатии. В окултната наука към всички трябва да се стремите да бъдете еднакви. Аз не искам да бъдете светии, но да бъдете справедливи. Защото в своите чувства към едни сте изобилни, а пък към другите не сте изобилни. Но трябва да знаете, че както постъпвате спрямо другите хора, така ще постъпва и Бог спрямо вас. Сега идеята е: Бог винаги оставя да изпитаме нашите мисли, чувства и постъпки. Бог постъпва спрямо нас както ние сме постъпвали.

Той винаги докарва да опитаме всичките наши мисли, чувства и постъпки. Каквото правиш, ще ти го правят. Бог иска да ни докара в съзнанието да не подценяваме доброто и да не надценяваме злото. И да дадем на доброто и злото съответната цена. Когато дойде лошият Дух Сатана в съвета Господен, Господ говори с него. И казва му: Обърна ли внимание на моя раб Йова? И този Дух е много умен. И пита го Господ: Ти какво мислиш? И Духът му казва. Тогаз Бог му казва: Давам ти власт да го опиташ. И отиде дяволът да го опита. Понякой път лошите духове ви изпитват. Това е въпрос на вашето неразбиране. Какво може да ме изкушава един лош дух? Аз съм роден да не ям месо. Какво ще ме изкушава един лош дух мен? Както това момче във Варна, комуто давам 100 лева, и той казва: „Не искам повече от 20 лева. Толкоз ми трябват“. Или както този дервиш, който иска 10 пари! Представете си, че вие имате 20 каси пълни със злато. И какво ще ви изкушава това, че видите у някой човек 2–3 наполеона. Може ли да се изкушавате? Но идеята, че нищо нямаш, това може да ни изкушава. Та първото нещо: Вложете идеята да осветите Името Божие, дето и да сте на земята. Най-първо считайте, че живеете за Името Божие. Христос казва на едно място: „Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят да прославят Отца Вашего, Който е на небесата.“ Така да живеем, че като ни видят, където и да е, да кажат: „Ето, това се казва хора, които живеят по Бога“. Да бъдем образец. Аз не искам да стана добър, но да проявя своята доброта. Аз не искам да стана умен, но да проявя своя ум. Имам ги, но трябва да ги проявя. Искам да проявя своята доброта и разумност, както е благоугодно на Бога, а не да угодя на хората. Всички трябва да се стремим да бъдем благоприятни пред Божествения Дух. И Бог като си обърне погледа, да види, че онова доверие, което ни е дал, ние го оправдаваме; и че ние освещаваме Неговото Име. Та добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли. Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Бога в своите чувства. Добър човек е онзи, който всякога е справедлив спрямо всички. Да бъдем еднакво справедливи в постъпките си, да бъдем добри в чувствата си, да храним еднакво добри чувства към когото и да е. Макар и да виждаме една лоша постъпка, да бъдем снизходителни и да кажем: „Аз се научих от Него“. И да не забравяме, че на земята сме за да извършим Волята Божия. Вие сте дошли тук, за да се проявите, че сте умни, че сте добри и за да проявите, че вашите постъпки са справедливи. Вложете справедливостта, добротата и разумността, в която да се осветява Името Божие, понеже ние сме в една епоха, която е епохална. Старият живот си отива, старите разбирания си отиват, старият порядък си отива. И иде нещо ново в света. И ако ние не сме готови да приемем това новото, ще се намерим в едно противоречие. Не е въпросът да ви се проповядва какво има в онзи свят.

Вложете Любовта в главата си. Вложете Мъдростта в сърцето си. И вложете Истината във вашите постъпки. Във вашите земни постъпки трябва да се управлявате от Истината, чувствата – от Мъдростта, а пък Любовта трябва да управлява главата. На това като положите живота, може да се създаде едно ново общество. Така ще се проявява както трябва Невидимият свят. А пък сега Любовта не е в главата ни. И Мъдростта не е в сърцето ни. И Истината не е в постъпките ни. И вследствие на това, работата не върви. И като срещнете Истината, поканете я.

Пишете сега по едно писмо на Истината. Пишете едно писмо на Мъдростта. Пишете едно любовно писмо на Любовта, да дойде Любовта във вас. Да дойдат и Мъдростта, и Истината във вас. Вие сега все искате да бъде Любовта във вашето сърце. Аз ви казвам: Не! Не! Любовта в сърцето е опасна, но в главата е безопасна. Любовта и в постъпките е опасна. Любовно като постъпваме е опасна работа. Я една жена да пипне любовно ръката на един мъж и тя ще запали чергата му. Тя не трябва да пипа този мъж. Той няма нужда от пипане и гладене. Това е пиянство. Не трябва да пиеш от тая чаша. Така всички хора са се осакатили в света! Любовта трябва да бъде в човешката глава: Любовта трябва да бъде в свещената мисъл да се освети Името Божие.

В сърцето да дойде Царството Божие и Неговата Правда, а пък във вашите постъпки да бъде Волята Божия.

Или Славата Божия – осветяването Името Божие; Царството Божие и Неговата Правда; и Волята Божия.

Отче наш.

Проявете диханието, което Бог е вдъхнал първоначално във вашите ноздри. А не да го търсим сега в този живот.

6 ч. 45 м.

Гимнастически упражнения

 

XVII година.
23 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 9 март 1938 г., сряда, 5 ч. с.
Небето чисто, звездно. Времето тихо и меко.
София – Изгрев

 


Учение

лекция на Младежкия окултен клас

УЧЕНИЕ

Отче наш.

Тема имате ли? – /Нямаме./ – Пишете върху „Отношението на твърдите и течните тела“.

Миналото упражнение може ли да го изпеете?

Онова, което липсва на младите е координирането. Младите изобщо трябва да учат координирането. Вие нямате координиране на нещата или казано другояче: Нямате едно убеждение, на което да разчитате. Защото човек може да има една временна опора, като се измени, иде обезсърчението. Трябва да имате една мисъл, на която да разчитате по всяко време. Или да кажем, разчитате на вашето здраве, имате донякъде самостоятелност, но щом се разболеете, изгубите тази вяра, иде обезсърчението. Идеята, тази величина, трябва да бъде постоянна, неизменна величина.

Запример, представете си, че вие денем тръгвате на път някъде, из някоя гора. Нещата денем са ясни, лесно може да се намерят, но представете си, че нямате никаква опитност, още не знаеш, че слънцето залязва. Излизате, когато слънцето изгряло, нещата стават ясни, по-ясни до обяд. Оттам започва тази светлина да се намалява. Виждате слънцето отива на запад, залязва. Тогава вие загубвате светлината, не може да се ориентирате. Представете си, че небето е облачно, мрак настане, вие изгубвате вашата ориентировка, не знаете, къде е изток, къде е запад, къде е север, къде е юг. Какво ще бъде вашето положение? Когато човек се отчая, намира се в мрачна нощ не знае накъде е.

Сега понякой път казвате, че човек трябва да има верую. Верую трябва върху нещата, които изтичат от един център, на който да разчитате. Запример, човек всякога може да разчита на въздуха. Разчиташ, понеже имаш отношение към него. Щом поддържаш дишането, веднага животът се проявява. Отношение може да имаш към храната. Дотолкоз, доколкото има отношение между храната и тебе, силите на тялото ти може да се поддържат. Третото положение – дотолкоз, доколкото човек мисли, дотолкова животът може да се проявява. Три връзки има: трябва да има връзка с храната, връзка с въздуха, връзка с мислите. Те са три допирни точки. Най-първо, ние имаме отношение с твърдата храна, туй което ние наричаме материално, допирни точки с материалния свят. После имате допирни точки с духовния свят. Духовният свят е свят на движение, на промени. А пък умствения свят е свят на разширение. Туй е едно произволно деление. То е само, за да ви стане идеята по-ясна. Мисълта се разширява, чувството се движи, материалното седи на едно място. Материалното е туй, което носиш. Духовното е туй, което носи. Умственото е туй, което дава направление на движението, накъде да го носят. Запример, вие вземате една храна в ръката си. Храната е материална. Движението, с което вие пренасяте храната, то е духовното. Пренасяте до устата си. И най-после, туй което вие учите да дъвчите храната, то е умствено. Имате процес. Допирате се до нещо, казвате, такъв и такъв е този предмет. Казвам: Често си задавате въпроса, казвате: „Трябва /ли/ да се живее? Какво нещо е животът?“. Най-елементарното, във вас се явява едно желание. Първото желание, което се явява в човека, то е храната. Първата реалност е да се запознаете с вашата храносмилателна система, с вашия стомах. В живота казваме: „Кое е, което съставя реалното?“ Туй видимото, което вие в даден случай може да опитате. Материалното е работа. Туй, което е малко по-отвлечено, то е духовното. Пък туй, което съвършенно е отвлечено, то е умственото. Или нещата седят така: материалните работи са най-близките работи, духовните седят малко по-далеч, умствените са най-далеч. Когато отиваме при материалните работи, ние се движим много медлено. Ние се движим, тъй както микробата. Нещо е близо до нас, ние едва се преместваме. Представете си, че едно растение се движи. Растенията ходят като хората. Едно растение в десет години ще се премести на един сантиметър. Сто години, като прави усилия, ще се премести на един метър. Двеста години като върви, ще извърви два метра. Триста години като върви ще извърви три метра. Хиляда години като се движи туй растение, колко ще изходи? В хиляда години то ще изходи десет метра. За растенията туй пространство е грамадно, понеже хиляда години му взело да ги изходи. Едно малко дете за колко години може да изходи това пространство, което растението изминава за хиляда години? Растението с всичкия си ум, с всичката си опитност на своята история, едва се е преместило за хиляда години на десет метра. Всичките места, почвата дето се местило, ги знае. Растенията разбират всичко наоколо. Но в туй отношение растенията имат специфично знание за окръжаващата почва. Те от почвата може да извадят това, което човек никога не може да извади. Хиляда години са учили върху десет метра. Хиляда години са учили върху едно малко разстояние, как няма да го научат? Ти за един час, какво може да научиш? Едно дете за колко години може да изходи десет метра като пъпли? Произволно му дайте, колко време ще измине като пъпли десет метра. Десет метра за десет минути няма да може да ги изходи. Да допуснем, че за един час ще ги вземе. Даваме му кредит, може да се случи катастрофа.

Понякой път вие искате да знаете, какви ще бъдат резултатите. Имате някаква мисъл, имате някакво чувство, не знаете, какви ще бъдат резултатите. Едно означава причината, да кажем, две е основата. Едно плюс две, какъв ще бъде резултатът? Едно и две е равно на три. Едното това е семето, двете това е почвата, посято семето в почвата, какъв е резултатът? Три е вече семето, което се разпукало. След като се посее едно семе в почвата, туй семе ще се разпукне. Фиг. 1.23В геометрическа форма, имате израстване. Какво ще стане с едно семе? То ще израстне. /Фиг. 1.23/ След израстването, вие искате да знаете, какъв плод ще даде, когато цъфне. След колко време ще цъфне? Имате втория процес. Вторият процес започва четири плюс пет имате девет. Вече законът се изменя. В това вече се поражда едно изключение. Тогава за да знаете, какъв ще бъде истинският резултат, тук имате една илюзия. В деветте вие очаквате един голям резултат. Ще имате изключение. /Учителят извади три./ Тогава ще имате девет минус три е равно на шест. Един резултат е. Шестте го наричат илюзия. Нестабилните чесла са в шест. Там има едно изключение в живота. Изключението седи в това, че като дали на един циганин една гърне, пълно до половината с мляко, той го турил на огъня да ври, вижда, че се подига млякото нагоре, казва: „Като напълни гърнето, ще напълни стаята“. Отишъл от комина да гледа как ще се напълни стаята. „Да идем, казва да видим, къде отиде млякото“. Влиза вътре и вижда, че млякото изкипяло. Той мислеше млякото да напълни гърнето, после цялата стая, но няма да напълни. Значи млякото станало шуплесто, да се подигне. Казвам: Ние често се смеем на циганина, но всички вие младите, претърпявате опита на циганина. Казвате: „Най-после, човек трябва да е хубаво облечен“. Вие се обличате модно първокласно – с шапка, с дрехи, с връзка, с ръкавици, с обуща, всичко туй. Тръгнете, мислите, че като че всичките работи са оправени. Действително са оправени. Тялото ще ви бъде топло, приятно. Но, ако идете да търсите работа, след като ви видят, няма да ви приемат по дрехите, но трябва да разбирате работата. Хубаво сте облечен, явявате се да станете професор в университета. Вие гимназия не сте свършили, много добре сте облечен. Питам: Дрехите ще ви помогнат ли на вас? Най-първо, хората ще обърнат внимание на вашите дрехи, после ще искат да знаят, какво знание имате, ще искат да ви опитат. Допуснете, че този, който отива за професор, ще предава по храненето, как трябва да се яде. Но представете си, че зъбите му са опадали. Зъби трябват. Как ще покаже на другите, как да се яде храната? На всичките ония ученици, на които той преподава за яденето, той вече ще им даде едно лъжливо понятие за яденето. Той няма да го даде тъй както трябва. Или представете си друго обяснение. Един цигулар, на който пръстите не са свикнали да свирят добре, свири на цигулката, но не взема позициите, местата на тоновете не знае и започва да свири. Мислите ли, че цигуларите, които свирят, че право свирят? Много малко. Дали от българските цигулари един ще свири на свет. Другите го карат като тъпан. Всеки цигулар мисли, че свири, но много цигулари ще ги глобят, дето не знаят да свирят. Природата е много строга. Тя всеки един цигулар, който не знае да свири, тя го глобява. Всяко същество, като започне да се храни, трябва да се учи да свири. Като си мърда устата, отваря зъбите, това са една арфа. Като удря зъбите, чува глас, тонове. Знаете ли какъв е тонът, чувате нещо. Вие си ударете зъбите, сега имате пиано, цигулка. Някой път ударите, все ще имате половин тон разлика. Ако вие не знаете да ядете, ако не сдъвчите добре храната, ще се образува коремоболие. А коремоболието е наказание на цигуларя, че не знае да свири. След като се научите да свирите с устата, туй е свирене на арфа с 32 струни е тази арфа, тогава като се научите хубаво да свирите, ще ви дадат друг орган, дишането ще дойде. Той е един инструмент много по-сложен. След като се научите как да дишате, тогава ще ви дадат друг инструмент, как да свирите – то е пък човешката мисъл. Мисълта е нещо музикално.

Когато ние говорим за любовта, ние разбираме най-хубавото свирене в света, което човек може да има. Най-хубавата песен, най-хубавото свирене, най-хубавата работа в живота – ние разбираме онова, което е най-добро в природата. Вие търсите своето щастие в света. Него може да го намерите само в музиката на любовта. Та казвам: Любовта не е нещо, което ти може да слушаш. Любовта всички забавлява, но който не работи, нищо не дава. Любовта всички забавлява, но който не работи с нея, нищо не дава, тя върви, тя оставя всички. Който иска любовта, той с нея да върви, тя не се връща. Щом не ходиш с нея, тя ще те остави. Назад може да останеш, както искаш. Щом ти каже веднъж: „Тръгни!“, тръгни, не я питай, къде отива. Върви с нея и я наблюдавай какво става. Вие като дойдете до любовта, питате: „Къде ни водиш, какъв ще бъде нашият живот? Какво ще бъде бъдещето?“ Кой от вас, като я питал толкова пъти, кой от вас знае, какво ще стане с живота? Като се родиш, знаеш ли какво ще стане с тебе? Като се раждаш, ти не знаеш кой ще ти бъде бащата и майката, ти не знаеш кои ще ти бъдат братята и сестрите, и тях не знаеш. Какво ще бъде обществото наоколо, какви ще бъдат условията, как ще идеш в този свят, как ще си заминеш от този свят, всичко туй е неизвестно. Сега се заражда едно желание: „Защо да е така?“ – Ами, че как трябва да бъде? Да бъдат нещата неизвестни или да бъдат известни? Нещата са неизвестни, понеже човек като тръгне по закона на любовта, веднага всичките му способности, всичките му чувства не са отворени. Той има един свят затворен. И да му разправят той няма да разбира. Като тръгнеш в пътя на любовта, ти трябва да чакаш докато ти се отвори.

Най-първо научи да свириш на арфа на физическото поле, да се научиш да управляваш ръцете си, краката си. Има една наука, по която аз мога да определя, още като тръгне човек, ще сполучи или няма. Един цигулар, още като видиш, как си туря пръстите, как взема цигулката, може да кажеш, ще взема ли вярно тоновете или не. Някои цигулари си държат ръчката на цигулката, с оглед да вземат по-вярно тоновете, по-модерно държат с двете стави, за да може ръката да върви по-лесно. Но в единия и в другия случай цигуларите свирят фалшиво. В първия случай той трябва да прави повече усилие, за да взема тоновете, във втория – другата ръка е свободна, че взема фалшиво. Единият с минус не достига до мястото, другите са с един плюс. Та на едните на тона им липсва нещо, не са до позицията, другите са надминали, както когато надхвърли един камък.

Наскоро ми разправяха един факт от войната, какво там се случило, когато правят атака по превземането на Одрин. Полковникът заповядва да свири музиката на бойното поле, понеже атаката започва, дадоха разпореждане на всичките музиканти, извадиха инструментите. – „По едно време, казва, гледам една граната ни надхвърли, втората падна сто метра пред нас. Втората падна дето бяха музикантите, та около десет души от музикантите отидоха във въздуха, като се пукна гранатата. Като се пукна гранатата, съсипаха ни. Трябваше да предвидим“. То станало както този, който свири на цигулката и не му достига, а другият, който има плюс. Едната граната надмина позицията, другата падна пред позицията, но онази падна точно на позицията.

Понеже вие казвате, че животът /е/ едно бойно поле. Бойно поле е за кого? – За глупавите хора. Там дето има война, показва, че хората не са умни. Там дето хората разбират живота, животът е една възможност за проявление. Ние казваме понякой път: „Тежък е животът“. Тежък е животът защото нямаме вяра. Не мислете, че животът е така създаден произволно. Всеки човек е оставен сам да си устрои своето бъдеще. Това не е вярно. Всяка една работа, която е оставена на човека, тя е в сравнение много малка.

Сега вие младите, ще проучавате приказките на „Хиляда и една нощ“, но туй което се пише в „Хиляда и една нощ“ те са приказки. В живота работите не стават както в „Хиляда и една нощ“. Казваме: „Човек да помисли и нещата ще станат“. Вярно е, че каквото помисли човек ще стане. Туй, което почувствува ще стане и което направи ще стане. Сега, какво е отношението когато стават нещата; като помисли, как стават, като почувствува как стават и когато ги направиш как стават? Кое е най-сигурното: което помислиш ли, което почувствуваш или което може да направиш? Сега да ви дам една картина: Туй, което помислиш е брашното, туй което почувствуваш е замесеното брашно с вода, а туй което направиш е опеченият хляб, който ядеш. В умствения живот ти ще имаш брашното, в духовния живот ти ще имаш брашното замесено с вода – тестото и във физическия свят ти вече ще имаш опеченият хляб. Казвам: В умствения свят ние не може да очакваме ония резултати, които вече имаме на физическото поле. Сега да направим една вътрешна връзка. Ако един от вас постъпи в университета, той ще се грижи ли за издръжката на този университет? Как ще се издържа университета, или ще се безпокоите ли вие дали професорите вас ще ви преподават добре материала, тия предмети, които вие искате да изучавате? Да кажем, някой от вас може да се съмнява, дали професорът е достатъчно учен да предаде този предмет, както трябва. Достатъчно ти е да знаеш, колкото един неспособен учител. Най-неспособният учител знае повече отколкото ученикът, който никак не се е учил. И най-неспособният учител е способен. От това, че е направил погрешка – нищо. Ученикът, който не се учил никаква погрешка не може да направи. Който никаква погрешка не може да направи, от него нищо не излиза. Човек, който прави погрешки, от него ще излезе нещо. Който не прави никакви погрешки, от него нищо няма да излезе. Доказвате сега, че имате много мирна соба, в която нищо не може да запалиш, нищо не гори в нея. Казвате: „Аз не обичам да измъчвам никого“. Питам: Тази соба, която не обичаш да измъчваш никога, какво ще ви донесе? Когато вие обичате собата, когато измъчвате дървата вътре, следователно, тя като мъчи дървата вътре, вие се радвате на мъчението. Казвате: „Колко е хубаво, колко хубаво гори!“ – То е едната страна. Тази соба като измъчва тия дърва, казва: „Дебели глави сте вие, нищо не разбирате, вие излязохте от слънцето, там може да бяхте аристократи, тук сте се уплели на земята, много добри сте станали, ние ще ви се отплатим, ще ви освободим от този материален свят, ще ви пратим пак към слънцето. Духовни ще станете“. Туй разправя собата, професор е станала, тя ги учи. Най-първо учениците не вярват, по какво знаем, че не вярват – димят. Щом се усили тяхната вяра, станат на пламък. Като повярват съвършено излиза топлина. Вие ги намирате способни ученици, че онова, което собата ги учила е право. Димът го пращат през тръбите навън да върви, да си замине този дим. Защото димът, ако наместо вън, влезе в стаята вътре, какво ще стане с тяхното разбиране? В света, вие често имате едно знание, което е дим. Та вие сами се опиянявате вътре.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!