Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 10 декември 1922 г., София




Закон за съотношение

ЗАКОН ЗА СЪОТНОШЕНИЯ

9-та лекция от Учителя,
държана на 13 декември 1922 г., София.

Fir-für-fen

Tau-bi-aumen

Тайна молитва

Четоха се работите върху темата "Предназначението на дихателната система".

За следния път пишете върху темата: Елементи на човешката реч.

Сега, да вземем права­та АВ. Тя не е образувана произ­волно, но е произлязла от някакъв разумен източник, от някакво разумно същество. При това образуването ѝ се дължи на известна причина. Как определят в геометрията пра­вата линия? (– Най-късото раз­сто­яние между две точки се нарича права линия.) Или правата линия представлява про­цес, извършен с най-малки разходи. От правата АВ надолу спущаме перпендикуляр ОС. След това начертаваме кривата MN, като предполагаме, че и тя излиза от същия център, от който излиза правата ОС. Каква е дължината на линията MN в сравнение с перпендикуляра ОС? Линията MN е по-дълга от ОС, защото е крива. Да предположим, че линията ОС представлява витло на аероплан. Какво става с аероплана, ако витлото усилва, ускорява движението си? Аеропланът започва да се издига нагоре. Какво става с аероплана, ако витлото намалява движението си? Аеропланът започва да слиза надолу. Какво е отношението между енергиите в двата случая? При издигането си нагоре аеропланът надделява земното притегляне; при слизането си надолу това притегляне вече не му противодейства.

Представете си сега, че кривите А и В (Фигура 2) са условия, при които Животът може да се прояви. Приемаме, че кривата А представлява планинско място, изложено на силни ветрове. Един ваш приятел посадил на това място сливи и казва, че като завържат и узреят сливите, ще ви даде от тях. Кривата линия В представлява долина, в която друг ваш приятел е посадил сливи и обещава, че когато узреят, ще ви даде от тях. Кой от двамата ви приятели ще има по-голяма възможност да изпълни обещанието си? Онзи, който живее в долината. Колко на сто той ще има възможност да изпълни обещанието си? Ако пък имате един болен, где трябва да живее, за да се излекува по-скоро – на височината или в долината? На височината ще оздравее по-скоро, отколкото в долината. Следователно неблагоприятните условия в едно отношение са благоприятни в друго отношение; и благоприятните условия в едно отношение са неблагоприятни в друго отношение. Оттук може да се извади законът: след всяка несполука иде сполука.



За обяснение на този закон ще приведа следния пример: вие сте болен, очаквате от вашия приятел сливи, които той ви е обещал. Приятелят ви живее на планинското място А. Чакате ден, два, седмица, две, месец, той нищо не изпраща. По едно време решавате сам да отидете при него да видите защо не ви изпраща обещаното. Отивате при него и влизате в обяснения. Той ви развежда из своите имения, показва ви градините си, разказва ви при какви условия се развиват дръвчетата му и в тези обяснения и разходки вие оставате при него цял месец. В това време обаче под влиянието на чистия планински въздух болестта ви изчезва, вие напълно оздравявате. Питам кое струва повече в дадения случай – сливите или здравето? Ето, една ваша несполука се последва от сполука. Законът за съотношенията действа навсякъде в Природата и може математически да се определи какво е отношението на едната величина към другата.

Представете си, че някой обещава да ви услужи в нещо. Думата услужвам е положителна. В този смисъл можете ли да определите колко на сто е вероятността даден човек да ви услужи? Някога от сто обещания могат да се изпълнят само едно или две; това показва, че лицето, което обещава, се намира при условия на физическия свят. Някога от сто обещания могат да се изпълнят деветдесет и девет; това показва, че лицето се намира при условия на Ангелския свят, дето възможностите за реализиране на дадените обещания е по-голяма. Най-после на сто обещания могат да се реализират сто и едно; това показва, че лицето се намира при условия на Божествения свят. Оттук виждате какви са възможностите за реализиране на идеите във физическия, Духовния и Божествения свят. Има известно отношение в тия възможности. Това лесно може да се определи, ако човек знае предварително отде произтича дадената енергия, която ще се впрегне на работа. Източникът на енергията определя възможностите. Значи между енергията и възможностите, които тази енергия съдържа, има известно съотношение. Следователно на физическия свят възможностите за реализиране на едно обещание могат да бъдат едно или две на сто. Например, искате да срещнете един заек в гората; вероятностна да го срещнете е само едно на сто. Значи малка е вероятността да го срещнете, много условия могат да попречат на тази среща. Искате да срещнете някой човек, който ви е обещал тази среща; само две на сто има вероятност да го срещнете, всички останали случаи до стоте са изключения. И затова казваме, че човек много обещава, малко изпълнява. Дойдете ли до Ангелския свят, там на сто обещания деветдесет и девет се изпълняват. В този свят и най-възвишените Същества се намират при условия, че каквото предприемат, да го свършат деветдесет и девет на сто успешно, а с едно на сто изключение. В Божествения свят обаче няма нито едно изключение за неуспех, там на сто обещания сто и едно се изпълняват. Ангелите се занимават с живота на растенията. Ако някой се заеме да разорава една нива и я оре и посява деветдесет и девет години наред, нивата ще роди точно толкова пъти, колкото пъти я е посявал; на стотния път този човек се отказва да оре и не посява нивата. Мислите ли, че тази нива ще роди? Няма да роди нищо. Това именно е едното изключение в Ангелския свят. В Божествения свят обаче, ако някой се откаже на стотния път да посее нивата, сто души ще го заставят да я посее. Ще не ще – този човек ще посее нивата и то не само сто пъти, но сто и един пъти даже. В Божествения свят не се позволява абсолютно никакво изключение. Дали си човек или дух, щом боравиш със законите на Божествения свят, никакво изключение не се допуска.



И тъй, след всеки щастлив случай в Живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина – това е закон в Природата. Тъй щото, когато някой слиза, това показва, че той е на височина; когато се качва, той е в низина. Изкачването по планината изисква подем на човешкия Дух; слизането в долината изисква от човека внимание. И в двата случая има препятствия, само че тия, които заставят човека да се качва нагоре, са корубести, изпъкнали; тия пък, които го заставят да слиза надолу, са вдлъбнати. Препятствията ще заставят човека да намери извора. – "Ами ако кривна наляво или надясно?" – Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Затова се казва, че който страда, той слиза в долината. Като слезе в долината, човек започва да оре, да копае, да сее, вследствие на което ръцете му се покриват с пришки. Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта. Планинският въздух е рядък, чист и студен; въздухът в долината е гъст, нечист и топъл. Растителността в долината е по-буйна, по-изобилна, а на върха – по-слаба, по-оскъдна. Може ли човек да бъде постоянно радостен? Не може. Ако разглеждате нотите, ще видите, че има цели, половини, четвъртини, осмини и т.н. Всяка от тях трае строго определено време. Между всяка нота и времето има известно съотношение. Въз основа на този закон радостите и скърбите имат определено време на траене. Някоя радост или скръб трае само един момент, равен на траенето на 1/64, 1/32, 1/16, 1/8 нота. Някога трайността им е по-голяма, равна на четвъртина, половина или цяла нота. Някои радости и скърби имат ехо, вследствие на което те траят повече от определеното за тях време и казваме, че са продължителни. Радостите и скърбите в Живота са моментни само, а когато ние казваме, че продължават много, това се дължи на тяхното ехо. Например, някой ви удари; болката, която усещате, е резултат на първия удар. Ако болката още продължава, тя е рефлексия на първия удар. Значи между интензивността на енергията и продължителността на времето има съотношение. Като знаете това, вие можете да изчислите математически колко време – часове, минути или секунди – ще трае известна болка. За това е необходимо да знаете силата, с която е нанесен ударът. Забелязано е при това, че болката постепенно се намалява – в първия момент е била най-силна, но този момент не се повтаря.

Законът за съотношението се изявява навсякъде в Природата и в Живота, но вие трябва да го изучавате, за да можете разумно да се ползвате от него. Знаете, например, че страданието трае момент само, а след това иде неговото ехо, което продължава часове, седмици и месеци. Ето тук ще прилагате волята си! Като ви заболи зъб, ще знаете, че болката трае моменти само; затова със силата на волята ще гледате да прекратите рефлексиите на тази болка. Какво правят съвременните хора? Като ги заболи зъб или като заболеят от някаква болест, те казват: "Аз зная, че ще боледувам най-малко цяла седмица." И така става – те съзнателно се поддават на отражението на болестта. Не, човек трябва да знае, че всяка болест трае няколко момента само, а от психиката на човека зависи колко време ще продължат рефлексиите на болестта. Математически може да се определи каква част от секундата ще продължи известно страдание или известна болка. Затова, като ви налегне някакво страдание, ще му напомните, че то е кратковременно, да не се забрави да седи часове и дни. Щом кажете така, страданието ще си отиде. Същото нещо става и с Радостта – и тя е кратковременна. И да искате да я задържите повече време, тя си отива, защото в съзнанието ви предварително е сложена мисълта, че тя скоро ще ви напусне. И действително така става.

Както виждате, има известно съотношение между мислите и желанията: след всяка силна мисъл иде слаба проява в характера на човека, след всяко благородно чувство се про­явява някаква слабост. Като знаете това, вие всякога трябва да бъдете готови да посрещате тия неща със спокойствие. Щом се качите на върха, вие знаете, че непременно ще слезете. Затова от вас се иска да бъдете внимателни, да бъдете всякога готови, да сте на щрек. И тогава, ако сте били внимателни, ще слезете от върха бавно, спокойно; иначе рискувате да паднете. След всяко лошо чувство или след всяка лоша мисъл вие ще проявите някаква силна, възвишена мисъл или благородно чувство. По този начин Природата внася равновесие във всички прояви на Живота. Причината за тези резки промени се дължи на факта, че ние сме свързани със светове, по-високи и по-низки от нашия, които ни въздействат по един или по друг начин. Когато сме скръбни или когато нарушим равновесието в Природата, от Ангелския свят ни дохожда помощ, докато се възстанови това равновесие. Като се повдигне разположението ни, от низшия свят идат същества да ни ограбят и ние изгубваме придобитото. Следователно при всяко нарушаване на Божествения ред и порядък от ваша страна идат Разумни същества да възстановят това равновесие. Дали сте достойни за тази помощ или не, те не държат сметка. Целта е да се тури ред в Природата, да се възстанови първото ѝ положение.

Тогава на какво се дължи успехът и неуспехът на хората? Преди да се отговори на този въпрос, вие трябва да се запитате какъв успех очаквате – материален, духовен или умствен? Задавали ли сте си конкретно въпроса какво искате да бъдете или какво искате да придобиете? Често у вас се раждат мисли, желания и чувства, които не са ваши, и като не знаете това, искате на всяка цена да ги реализирате. Например, четете някой автор и като свършите книгата му, у вас се явява силно желание да станете поет или писател като него. Тази мисъл не е ваша, това е било някогашното желание на автора на книгата да стане поет, писател. Той силно желаел това и го постигнал, но вие не можете да станете поет. Защо? Защото за вас не са определени тези страдания, не е предвиден този път, през който авторът е минал. И наистина, ще видите, че това желание след няколко дена ще ви напусне – значи то е било чуждо желание. Докато е станал този автор поет, само той знае през какви страдания и изпитания е минал. Колко пъти той се е обезсърчавал и отново насърчавал, колко пъти той се е отчайвал и дохождал до самоубийство, колко пъти е бивал освиркван и подиграван! Това обаче никой не знае – ние се намираме пред един резултат. Четем книгата, възхищаваме се и пожелаваме и ние да бъдем като него поети – как, по какъв начин може да се постигне това не се интересуваме. Поетът трябва да мине през големи страдания, няма поет в света, който да не е страдал. И тука е спазен законът за съотношенията, а именно между страданията и постиженията.

Следователно между физическия, сърдечния, умствения и волевия живот на човека съществува известно съотношение. Въз основа на това съотношение може точно да се определи след колко време крайният материалист може да стане краен идеалист. Преди години дойде при мене един варненски адвокат, по убеждение социалист, и като се разговаряхме по различни въпроси, казах му, че след четири години няма да остане помен от сегашните му убеждения. – "Не е възможно това, аз съм убеден социалист!" – "Запиши това, което ти казвам, и ще провериш дали говоря истината." Две години след това той се ожени, роди му се момиченце. С жена си живееше добре, обичаше я. Една вечер отишъл на събрание и се позабавил малко повече от обикновеното време. Жена му била в къщи, работела нещо; като ѝ се доспало, тя си легнала и оставила лампата да гори. Случайно някак лампата се обърнала, газта се разляла върху леглото ѝ и тя изгоряла. От скръб и страдание за жена си у него настанал голям обрат, той станал силно религиозен, забравил социалистическите си идеи. Скоро след това го изключиха от социалистическия кръжок. Като ме срещна един ден във Варна, той ми каза: "Представи си, каквото ми предсказа, това се сбъдна! От моите първи убеждения нищо не остана." Казвам: като знаете закона на съотношенията, всички трябва да бъдете внимателни, да не нарушавате великите закони, защото ще попаднете под други закони, които няма да ви щадят. И в Писанието е казано: "Който стои високо, той трябва да знае, че ще падне. Който падне, той трябва да знае, че ще стане."

Сега от вас се изисква да разсъждавате правилно, зряло, да знаете, че според окултната наука нищо не става случайно, произволно. Окултната наука е положителна, тя взема предвид всички елементи, с които Природата работи. Ако се съобразява със законите на тази наука, човек може да избегне много нещастия в своя живот. На какво се дължат нещастните случаи в Живота и в Природата? Те се дължат на известно нарушаване на един от великите закони.

Сега ще представя графически четирите области на про­явен­ия Живот (Фигура 3). Правата А представлява физичес­кия живот, правата В – сърдечния, правата С – умствения и правата D – волевия живот на човека. Енер­гията, която се развива в първия период от живота на човека, когато той расте физич­ески, е точно определена по количество и по време на траене. След това тази енергия преминава във втория период от живота на човека, когато той се развива повече сърдечно. Оттам енергията минава в третия период, когато човек се развива повече умствено. Най-после тя слиза в четвъртия период – във волевия живот на човека. Като стигне до долу, енергията взема обратно движение нагоре и образува един кръг, едно обръщане на силите. Като се знае това нещо, може да се изчисли математически след колко години, как и де ще се прояви енергията. Също така може да се изчисли в какъв размер ще се яви тази енергия и какви резултати ще произведе. С това се обяснява защо желанията, подтиците, стремежите на човека се явяват периодически. Някой млад човек желае да учи, да се развива умствено. Започва да учи и работи в това направление две-три години. След това подтикът му за учене изчезва, той се прехвърля на друго някакво желание. След известен период от години той пак се намира пред първото си желание да учи. Това нещо е в зависимост от закона на съотношенията. Времето е в зависимост от силното желание, силната мисъл, силното чувство. Например, толкова по-дълъг ще бъде периодът, през който човек ще учи, колкото по-интензивно е желанието за учене. Ако се явят някакви особени препятствия за реализиране на това желание, човек страда, чувствува се нещастен. Препятствията пък се явяват по причина на някакво нарушаване на законите. Като млади вие трябва да правите наблюдения, да изчислявате колко време трае една силна мисъл у вас и след колко време се явява отново. И тъй, според закона на съотношенията след всяко щастие иде нещастие и след всяко нещастие иде щастие; след всяка болест иде здраве и след всяко здраве иде болест. Под думата болест аз не разбирам обикновените болести, когато човек страда физически, но имам предвид онези състояния, които се предизвикват при нарушаване хармонията между чувствата и мислите.

Всеки от вас трябва да се запита дали се е самоопределил според закона на съотношенията. Вие трябва да се самоопределите. Който не се самоопредели, той ще остане завинаги в хамбара. Който седи в хамбара, той нищо не печели, но и нищо не губи. Знаете ли какво нещо е самоопределението? Щом не знаете, пишете за следния път върху темата "Самоопределяне в Живота". Вие трябва да се самоопределите, защото в скоро време ще се намерите пред една окултна митница, дето ще ви прегледат най-щателно. Като намерят, че носите вещи, за които не сте платили мито, ще вземат вещите и ще ви глобят. Ще ви прегледат с рентгенов апарат, за да видят какво носите в себе си. Тъй щото, ще ви прегледат външно и вътрешно, ще вземат и най-малкия излишък, който се намери у вас. Следователно изхвърлете всички излишни работи навън, за да не ви глобяват. В този смисъл, да се самоопределите значи да изхвърлите от себе си всички излишни, несъществени неща, които причиняват страдания и нещастия, и да задържите само същественото, което причинява Радост и Веселие и с което можете да работите.

Окултната наука, с която се занимавате, е положителна, но същевременно опасна наука. Веднъж влезли в тази Школа, вие имате привилегията да ви се предаде тази наука в най-лека, в най-възприемлива за вас форма. Ако бяхте в друго време, по никой начин нямаше да ви приемат в Школата. В древността не са приемали ученици по-млади от 33 години. Затова трябва да бъдете внимателни, да не си играете с природните закони. Природните закони са живи, съзнателни, те не могат да се престъпват. Дойде ли до окултните сили, до окултните закони, ученикът трябва да знае, че с тях игра не бива. С това аз не искам да ви наплаша. Страхът е необходим, но не онзи обикновен страх. Ученикът трябва да има благоговейно чувство към Великото, към Божественото в света. Ако това чувство не е развито в него, то трябва да се замести със страха. Този страх именно наричам Божествен, разумен страх. При този страх могат да възрастат всички благородни чувства в човека. Който съзнателно изучава окултната наука, той развива в себе си смелост, решителност, инициатива, трудолюбие и работоспособност. Като направите някаква погрешка, не се оправдавайте с условията, с майка си и с баща си, но винаги бъдете готови да изправите погрешката си. Оставете настрана майка си и баща си. Като работите съзнателно и с Любов, вие сте в състояние да използвате условията и да създадете от себе си каквото желаете. Щом направите някаква погрешка, веднага я изправете. Щом изправите погрешката си, тръгнете пак напред.

Като ученици вие трябва да изучавате окултната химия, да знаете от какви елементи се нуждае вашата кръв. Ако желязото е недостатъчно в кръвта ви, по някакъв начин трябва да го доставите. Иначе отсъствието на желязо в кръвта ви ще придаде повече мекушавост, огъваемост на характера ви. Ако златото е малко в кръвта ви, ще бъдете лишени от благородство в характера. Значи всеки нов елемент, внесен в ума, в сърцето или във волята на човека, дава нова насока на неговата деятелност. Изучавайте химията добре, за да можете да превръщате силите в себе си. Тогава ще знаете как да калите желязото в себе си – от меко желязо да го превърнете в стомана. Някои от вас се нуждаят от твърдост в характера си, други – от мекота, трети – от благородство, четвърти – от постоянство, пети – от Любов към Бога, шести – от милосърдие, разсъдливост, въображение и т.н. Всеки може да каже за себе си: "Едно ми не достига." Той трябва да намери какво му липсва, а после да потърси метод как да придобие този елемент, който му липсва. Всеки се нуждае от едно нещо, но това нещо е от голямо значение за неговото развитие. Това важно нещо той ще научи от закона на съотношенията.

Тайна молитва

 

Fir-für-fen

Tau-bi-aumen


9-та лекция от Учителя,
държана на 13 декември 1922 г., София.
Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935)
15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г.

 


1922_12_17 Музиката – средство за концентриране

МУЗИКАТА – СРЕДСТВО ЗА КОНЦЕНТРИРАНЕ

Т. м.

Темата за следващия път ще бъде „Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа“.

Това ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете, може и 2–3 реда само да напишете. (Прочетоха се няколко от темите „Предназначението на ръцете и пръстите“.) Трябва да си изберете от класа около 10–15 души или 20 души, които всякога да изваждат едно резюме от общата работа, основното, та да се чете изводът на всичко, каквото е казано. Та ще се разпредели материалът помежду им. Ще изваждате само основните черти, тъй щото от всяка тема да имаме резюмето.

Сега целта ни не е да ви направим писатели, целта ни не е да ви направим музиканти. Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, едно от мощните средства. Пеенето, размишлението, това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребното е концентриране на ума. За пример, защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може“. Може. В нашия живот по-напред светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към земята. Следователно тия лъчи са се стеснявали, стеснявали и ние сме дошли в пресичането на този триъгълник. Сега правим един подем нагоре, процесът е обратен: всичките наши чувства и желания трябва да ги пратим през ума си, не да ги премахнем, но всичките наши чувства трябва да ги прекараме през призмата на нашия ум.

Тук те ще дойдат в един център, ще се смесят при тия концентрирания и ще усетите, като че изгубвате всичко, но след като преминат през центъра на тази призма, те ще се разширят и ще вземат такава ширина, каквато душата иска. Та чрез пеенето – един метод – вие ще развиете вашата чувствителност. Няма да мислите за окръжаващите, че някой ще ви се смее. Туй не е важно, ти ще гледаш да се концентрираш, ти се упражняваш за нещо по-велико. За бъдеще важното е концентрирането, а не разсеяността на ума. Сега вашият ум може да е зает с хиляди неща, но тия хиляди неща няма да ви помогнат. Те може да ви помагат временно, но знаете ли в какво положение ще се намерите, след като напуснете тялото? Всичката ваша философия няма да струва нито един грош, всичката ваша религия и молитви няма да струват нито един грош. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! Сега не мислете, че аз омаловажавам вашия стремеж. Не, този стремеж трябва да бъде непреривен, а не един ден ще се чувстваш религиозен, втория ден – нерелигиозен. Това не е религия. Религията е постоянен стремеж към Божествената Любов, както корените в растенията трябва да бъдат насадени в почвата, за да могат постоянно да смучат, а клонищата постоянно трябва да бъдат в светлина. И тия два процеса са необходими. Лишено растението от светлина, лишено от своята почва отдолу, неговият живот се прекъсва.

Другият закон, който трябва да помните като ученици, е, пак ви напомням, във вас има слабост, вие мислите, че знаете. Не е лошо това, аз не искам да мислите, че не знаете, но да мислите, че има много нещо, което трябва да знаете. То да бъде импулс във вас. И сегашното ви знание да бъде като едно стъпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стъпало минах“, второ, трето, четвърто, то да е импулс. Да не мислиш, че като идеш до някъде, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Следователно корените на вашия живот ще бъдат в сърцето, а клонищата ще бъдат в ума. И всички сокове ще ги пращате към тия клонища, към Бога. Това е еволюция, за да сформирувате вашите цветове и бъдещите ваши плодове да може да узреят. Следователно, като влезете в другия свят, от невидимия свят за вас ще се интересуват доколко вие разбирате. Може да идете в Англия, законът е същият. Ако кажете „Господине, моля ви...“ Той си отминава. Казваш: „Моля, Господине...“. Той не се спира. Той казва: „Говориш ли английски?“ – „Моля, Господине!“ Но като кажеш на неговия език: „Моля ви, господине, аз съм чужденец, изпаднал съм в чужбина...“ Англичанинът ще каже – „All right! Аз ще се погрижа за тебе“. Ще се спре. И ти, като идеш в духовния свят, трябва да разбираш, да знаеш езика им. Ще кажеш на ангелски език и ангелът ще се спре, ще ви услужи. А сега, разправяте, че като влезете в онзи свят, като царски синове ще ви посрещнат, като храненици ще ви гледат. Не е тъй. Ще влезете скромно, ще говорите смирено и почтено. Закон е това! И този закон не може да се измени. Но ако вие не знаете техния език, за Божествения свят това се счита пренебрежение. Ако вие това не знаете, вие сте един горделив човек, надут, вие сте един човек, който не заслужава и кракът му там да стъпи.

Тъй седи великата Истина. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. Ако вие сте един горделив човек, ако Бог ви се противи, какво търсите между ангелите? Тогава като излезете от тялото, ще се намерите на земята. И тази истина, като окултни ученици, трябва да я знаете. Докато сте на земята, ще се концентрирате и ще изучавате техния език. Ще изучавате езика на духовете, ще почнете да говорите с тях. Някой път ще грешите, но като влезете в ангелския свят, трябва да знаете поне 10 думи, то е достатъчно. Ако идеш в ангелския свят, да можеш да кажеш две думи. Турчинът казва: „Екмек вар?“ Като дойде някой българин, ще каже: „Хляб имате ли?“ – „Имаме, имаме.“ Тъй! И следователно вие ще дойдете някой път до това положение. Не си създавайте идеи, които нямат основа.

Забавления може, но като ученици, аз искам да учите всички. Казвате някой път: „И без туй упражнение може“. Без всичко може в света, но всяка една Школа си има свои методи и вие трябва да ги изучавате. Царски път за никого няма. Царският път е път на трудолюбие, на концентриране, на смирение, всеки един да мисли, че каквото Господ е казал, трябва да бъде. А Господ е казал, че трябва да се учим. Тъй е казал! И на онези ученици, които се учат, той всякога им помага. И сега казвам, тази енергия, която се накопила във вас, трябва да се използва за работа. Сега допуснете, цар пътува по пътя, измръзват ръцете му. Може ли да свири? – Не може. Трябва му една соба и най-малко 10–15 минути да се погрее, да дойде кръвта по пръстите, и тогава може да свири. И краката му трябва да бъдат топли. Законът е същият. Ако нашите сърца не са топли, ако нашият ум не е свеж, не е светъл, как ще работите? Тия са два инструмента. Ако вие идете с тъжно сърце, отмиляло ви е всичко, нищо не ви се иска, какво ще учите? Ако всичко ви е тъжно в ума и постоянно критикувате, как ще учите?

Искам сега най-първо да се стоплите, да се понапечете. Ние сме много съобразителни. Ако сте много гладен, ние ще наредим една трапеза. „Ти гладен ли си?“ Хубаво, една супица ще ви донесем, да се стоплите добре. Защото ако си гладувал 3–4 дни, ще кажеш: „Супица, супица няма ли?“ И всяко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите, да няма много безпокойствие. А пък вие сега, всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойството се множи, то е като въшките. Те лазят и си ходят на гости, пъплят. Като седнеш, някои от тях, тия, белите въшки, те са съобразителни, влизат под ризата и избират мазните места, ходят, не се спират на гърба. Казват, че били глупави. Не, не, най-добрата част на тялото избират. Как им достига ума? Някой кокъл не избират, а най-мекото място. Казват, че въшката е глупава. Не, не е глупава, умна е. Онези, черните въшки, избират място горе на главата, няма къде, локализират се там на някое мазно място и казват: „Туй е нашето място!“ За въшката гребен, гребен, от тия гъстите гребени. И от ризата ще ги извадиш. Българите знаят как се чистят. Туй е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човек, да бъде търпелив. То е едно от мъчните изкуства – да бъде човек търпелив. Аз зная от опит какво нещо е търпението. И когато човек набара онзи закон, да знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. И следователно аз ви давам тези отлични 12 упражнения. Тази вечер имаме едно друго, 13-то: „Бог е Любов“, едно остава незаучено: „В зарите на живота“. Тия упражнения са за концентриране на вашата мисъл. И вие не може да пеете едно упражнение, ако умът ви не е нагласен по особен начин. Щом ти не мислиш, упражнението не е упражнение, Вие не може да пеете, ако умът ви не е съсредоточен. Тези упражнения не може да се пеят като обикновени песни. Ако не мислиш, ти не можеш да пееш. Ще мислиш върху това упражнение и всеки един тон, всяка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да правите опит.

Аз искам и друго. Тия упражнения вън от Школата никому няма да ги давате. Защото у всинца ви има желание: „Хайде да разпространяваме нашите песни“. Те са за вас. Ние искаме да ги опитаме. Първото нещо, всяко нещо трябва да опитаме. Ама вие не сте направили опита, а ще почнат да ги употребяват хората. Ще ги опитаме и ако има добър резултат, тогава ще ги дадем на хората. Следователно, щом няма за нас резултат, защо ще ги даваме на другите хора? Ще ги опитаме, да добием тази вяра, че туй, което аз говоря, е право. Ако не е право, ще ги изменим. Затуй казвам: да седят в Школата. Ще ги научите много хубаво. Всички може да пеете. Сега софиянци минават за певци, първи певци. Туй не е за похвала. Значи има у вас нещо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпявате семпло, правилно, с концентриране на ума. Тази вечер има трима приятели от учениците, които ще пеят „Духът Божий“. И няма да се безпокоите, не бойте се вие, няма нищо. Ние ще започнем с погрешките и ще свършим с хармонията.

Сега, ще заучим тази вечер „Бог е Любов“. Има някои от младите ученици, които ще ни услужат да изпеят „Бог е Любов“:

Бог е Любов (3 пъти)
Любов, Любов
Вечна, безгранична,
Пълна с живот
Живот на Благия Божи Дух.
Дух на благостта,
Дух на святостта,
Дух на пълен Мир и Радост,
За всяка душа, за всяка душа!

Туй е само първата част на упражнението. Ще взимате вярно. Готови ли са тия, които знаят упражнението? Ще започнете първото съвсем тихо, понеже упражнението е картинно. (Учителят свири и някои пеят.) Сега да го изпеем пак, много тихо, а другите внимавайте. Допуснете сега, че мисълта е съсредоточена. Да не сте разсеяни. Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега, аз сам ще пея. (Учителят пее сам.) Някой ще каже: „От мене може да пеят по-хубаво“. Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както ангелите пеят. Ние искаме да пеем, както ангелите пеят. По този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е тъй. Те са певци, защото те от миналото са научили този закон: тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци. Вие мислите, че то е благодат, специална благодат. За онзи, който се е научил да разсъждава, специална благодат е, а за онзи, който не се е подчинил на закона, не е специална благодат. Следователно ние учим един велик закон, който не може да бъде друг. Всинца може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото.

Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали! Но понеже душата не живее в ума ни, затова не можем да кажем нищо идейно. Главното е, че ние чрез музиката може да привлечем ангелите, те ще се заинтересуват заради нас ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас“. Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие“. И ще пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. Ще започнете със смирение, ще слушате как те пеят. Някой път ще чуем много хубави неща. Аз съм чул много сестри да казват: „Чух нещо много хубаво“, но като го изразиш навън, изгубва се. То е едно окултно пеене. Ако пеем така, каква благодат, каква хармония ще излезе от нас, ще се излива като една струя, като един извор.

Я сега изпейте всички заедно песента „Бог е Любов“. (Пяхме я.) После, ще гледате да си препишете тия упражнения. Те са за вас направени. Те не са за певци отвън. Направете опит, проверете да видите какъв е законът. Ще си служите с едно упражнение, с второ, трето, четвърто... Едно ще употребите, не може да ви въздейства, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките и ще видите в дадения случай кое от тия упражнения ще ви улегне и ще може да ви помогне. Но когато пеете, ще започнете тихо. (Учителят пее и свири „Бог е Любов“ съвсем тихо.) Какво по-хубаво от това, „Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа?“ Този мир, тази радост, която търсите за вас, това е. Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той. За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи и вие сте хармонизиран. Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях, всякога ще бъдете радостни, те не знаят какво е скръб. И когато някой ангел иска да знае какво е скръб, те го пращат между хората. И като се върнат горе, казват: „Елате, в замяна на това ние ще ви въздадем, да разбирате какво нещо е радост“. Това е първата част на упражнението, а втората част е по-мъчна. (Учителят пее и свири

Ний ще ходим в тоя път на светлината,
на светлината, на светлината.
В която царува Божията Любов,
Божията Любов. (3 пъти)

Ще пеете с чувство. В този път ще ходим, друг път няма. В тоя път на светлината, в която Божията Любов царува. То е Велико нещо! И в тия прекъсвания на пеенето е изпълнението. (Учителят пее тихо и с прекъсвания.) Като научите първата част, ще вземете втората. После, понеже в упражнението между двете части има едно малко разграничение, то втората част ще бъде общият хор. Във всинца ви трябва да има единодушие, за да може да пеете тъй. Щом се каже „Бог е Любов“, щом е тъй, тогава всички ще пеят: „Ний ще ходим в тоя път на светлината“. И тогава, като научим туй упражнение хубаво, ще го изпеем на един глас в едно общо събрание, да видите има ли сила. Ще дадем един концерт и ще излезем всинца, не само специалния хор. Тъй, както сме ученици, всички заедно, и аз ще изляза, и ще свиря всред вас. (Смях.) Слушайте, когато дойде да проверим един закон, нас не ни е срам. Да не мислят, че аз искам да си играя с цигулката. Ние от музика разбираме, но не искаме да се занимаваме. Ние я разбираме тъй, както те още не я знаят какво е музика. Не искаме да ви разубедим: това, което имат, то е хубаво, аз ги похвалявам, те отлично разбират музиката и не трябва да си мислят, че не знаят, знаят, и хубаво знаят, но оттам нататък не знаят. Туй е всичкото. И казвам: Там, дето вие спирате, ние от там започваме. Има още нещо. Един ден, ако тъй, както на вас преподавам, преподавам и на тези музиканти, те биха ви изпреварили. Тази музика, тя не може да се излага пред света. Ти ще излезеш, може да пееш тази музика на площада, но 15 пари няма да вземеш. Вземеш ли веднъж, свърши се въпросът. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човек пее на площада, той има нещо идейно“.

Ти ще пееш като за себе си; ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще тръгнеш, като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъж: „Какво ще каже обществото?“ Те седят по бирариите и дигат чашите, нищо не казват, нищо не мислят за обществото. Нито какво ще кажете вие, а ние, като изпеем една песен окултна – какво ще каже обществото? Какво ще кажем ние, обществото, това сме ние. Ще кажеш: „Моля, приятелю, искам да си опитам гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пея“. Един виден певец без пари пее и никакъв стражарин не ще те закачи. Хубава песен ще си запееш и ще те слушат. Ама туй ще стане! Ще кажем на едного от вас: „Иди на площада, изпей една песен“. Това ще бъде. Ама че то спада към задачите. Нека да ви изложа вас на присмех. Ние ще изнесем една наука, да видим как работи Божият закон. Няма да правим глупави работи, няма да ви изложим. Когато ще ви изложа, аз ще ви кажа: Вие ще пеете и всички ще ви се смеят. А като ви пращам, ще ви кажа: Освен че няма да ви се смеят, но ще искат още веднъж да ви чуят. Тъй е.

Сега да изпеем „Сила жива“. (Учителят свири, ние пеем.) От тия неща не се плашете. Аз като кажа – „На площада“ – ще кажете: „Щом дойде дотук, ще действаме само по закона на Любовта“. Всички не са определени, да ви не смущава това, че може да пропаднете. Всичките неща, които ние ги вършим, ние ги вършим по един велик закон на Божествената Мъдрост, нищо глупаво няма да направим, туй да го знаете.

„Сила жива“ и „Скръбта си ти кажи“ – тия две упражнения вървят заедно, понеже едната е отговор на другата.

Да изпеем упражнението „Сладко медено“. (Учителят свири, ние пеем.)

Сега едно правило: щом пеете, всякога ще си турите мисълта: „Ще изпълня това упражнение по всичките правила. Мога да го изпълня добре“. Туриш ли си тази мисъл, ще го изпълниш. Тъй ще работите. Но ще се стремите да взимате тоновете ясно.

Запример, при „сърцето си отвори“, ако беше развит вашия слух, вие щяхте да слушате такива едни трептения. То е пулсът на сърцето. Сърцето пулсира в ритъм. На някои хора пулсът бие по-тихо. На някои – по-силно. На някои сърцето бие по-силно. Има два удара и между тях един промеждутък. Та всякога, каквото говорим, каквото вършим, трябва да съвпада с ритъма, със силите на нашето сърце. Много от сегашните песни са написани в разрез с пулса на сърцето и вследствие на туй ние не ги обичаме. При някои песни пулсът се усилва и затова трябва да употребим някоя минорна гама, а някъде, където пулсът е слаб, трябва да се усили. (Учителят свири съвсем тихо, с постепенно замиране на звуковете.) И ако така ви свиря половин час, вие ще почнете да се унасяте и ще заспите всички. Това са еднообразните движения. И сънят не е нищо друго, освен когато движенията у нас станат еднообразни, тогава клетките в мозъка почват да си разглобяват крачката и ние заспиваме. Щом си починат, пулсът става разнообразен, ние се събуждаме и се освежаваме. И всичките болести идват от понижението на темпа. Тези известни темпераменти, ако вие сте трескав и ви изсвиря едно парче, вашата треска ще изчезна от тази музика. Има известни парчета, които ако ви ги свиря, вие ще се разболеете.

Та повишението темпа на ума и на сърцето всякога трябва да седи над общия уровен и тогава болестта не може да ви закачи. И във всички онези, които не разбират този закон, идва едно смущение; след всяко смущение идва болест. Когато двама души се скарат, идва простуда или някаква рана, или инфекция. Когато организмът е силен, никаква инфекция, никаква болест не може да има. Затова вкъщи накарайте болния да пее. И той ще се излекува. „Сладко медено“ го накарайте да пее, после другите упражнения, така може да се излекува. По някой път ако не може да пее, вие му попейте. Някои хора може да се лекуват с музика, но не всички болести. Има и друга крайност. Ще кажат някои: „Имам операция, нека ми попеят“. Не, за операция не може. Само там, дето е възможно.

Я изпейте сега „Бог е Любов“. Не се смущавайте. Едно от правилата на окултната музика: когато направите една погрешка, не се смущавайте. Турете си мисълта в ума, ще я поправите. Аз съм слушал тук и в Америка виртуози, казват, че свирят правилно. Не свирят правилно. Колко пъти взимат криви тонове! И колко от тия най-знаменити, които свирят на цигулка, свирят погрешно! Те правят погрешки, камо ли вие няма да правите?! Ще кажат някои, и най-големите капацитети правят погрешки: изяждат от такта осмина, шестнайсетина. И когато един такъв свири, казват: „Много правилно свири на цигулка!“ Не. Аз зная, слушал съм най-знаменити цигулари, по-добър цигулар от Паганини не е имало. Единствен той е свирил много хубаво. След него другите цигулари, които свирят, правят погрешки. Като взимат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска. Като свириш с цигулка, а някой пее, да не може да се различи, ти ли свириш, или той пее. То е изкуство! Да можеш да вложиш душата си в цигулката, тогава можеш да свириш. Не вложиш ли душата си в цигулката, ще правиш погрешки. Пръст е, изплъзва се; после, позицията не е вярна. Та не се обезсърчавайте. Най-видните цигулари в едно парче поне на 10 места не взимат вярно, правят погрешки. Понеже вашите погрешки са по-големи, и вие не се обезсърчавайте. Тъй стои самата истина. Направим една погрешка, ще кажем в ума си – ще я поправим. Направим втора: ще я поправим. Ще я поправим, ще я поправим, докато най-после се научим да пеем. Тъй е.

Сега онези приятели, които имаха добрината да пеят „Духът Божий“, ще пеят ли? (Пяха.)

Високите прекъсвания в окултната музика показват височина. (Учителят пее с прекъсвания „Махар Бену Аба“.) Като чуят духовете тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не разбират. Един свещен език е това. Като чуят тия думи, те идват. И мотивът е техен. Източен мотив е, в него умът и сърцето взимат участие. Една свещена песен, едно свещено упражнение е то! Една свещена песен не може да извадим, но вие може да пеете едно свещено упражнение. Вие се стеснявате. Естествено трябва да пеете. Аз не съм добър певец, но естествено пея, свободно. (Учителят пее „Духът Божий“ много естествено и свободно.) Разговор в пеене е това, музикален разговор. Ще бъдеш съвършено свободен да си изкажеш душата. Може, може да пеете.

Сега ще изберете най-малко 10 души, комисия, които ще разглеждат работите (темите) от класа и ще правят резюмета. Да ги определим още сега; 10 братя и 10 сестри. Казано и свършено! (Избраха се 10 братя и 10 сестри.)

Т. м.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!