Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






В един стих от Евангелието е казано, че праведните ще възкръснат, а грешните ще изчезнат



Това значи: праведните ще израснат, а грешните ще се смалят. На мнозина това се вижда невъзможно, но то може да се докаже. Запример зимно време земята е покрита с лед, със сняг и намирате, че това е реално. Обаче вие не виждате семенцата, които са скрити в земята. Значи, вие не виждате доброто, което е скрито в земята. Щом не виждате доброто, не го считате реално и казвате: От години ние познаваме това положение на земята — да бъде покрита със сняг и лед. За да премахнем тази нейна обвивка, трябва с чукове да я разбием. Така разсъждавате по отношение на злото. Обаче изгрее ли слънцето, веднага тия вековни ледове и снегове започват да се топят, превръщат се във вода и потъват дълбоко в земята. Де отиде вашата реалност? Де отиде злото в света? Но деятелността на слънцето не спира тук. То продължава да грее и под влиянието на неговите топли и светли лъчи семенцата, които са били скрити в земята, започват да изникват. В скоро време земята се покрива с трева, с дървета и с цветя. Де отиде злото? Злото трябваше да слезе долу, да се стопи, да изчезне, за да дойде доброто вместо него.

Ако разглеждате земята от четвъртото измерение, ще видите, че тя е покрита с грамаден пласт лед. Земята сте вие. Казано е в Господнята молитва: „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". Значи земята има възможност да изпълни волята Божия. Всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия. Някои мислят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия. Общественият строй е само сянка на живота. Следователно сянката е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини. Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва. Щом е така, и общественият строй, като сянка на живота, може да съществува, може и да не съществува. Запример вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува. Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човек е съществувал нреди всякакви условия. Човек сам създаде условията. Смешно е тогава, създаденото да влияе на създателя си. Колкото да се твърди, че икономическите условия са фактор в живота на човека, той не трябва да се заблуждава, не трябва да се влияе от тях. Човек е над всякакви условия. Религиозните хора ще кажат, че религията е създала човека. — И това не е вярно. Човек е съществувал и преди религията, и преди всякакви икономически условия. Учените пък казват, че науката ще оправи света. — Преди науката човек не съществуваше ли? Следователно човекът, който създаде и религията, и науката, и икономическите условия, е в сила сам да измени всичко.



Тази е идеята, която трябва да легне в умовете на всички хора, да стане основа на техния живот. Човешкият дух е главният фактор в живота. Вземе ли някакво решение, всичко ще се измени — и религия, и наука, и условия. При това положение хората ще постъпват според законите на природата, а сега постъпват според своите лични разбирания и вярвания. Напишат някаква максима за живота и всички се стремят да постъпват според нея. Тази максима е техен личен възглед, не е възглед на природата. Запример повечето сегашни хора минават за християни, защото вярват в Христа. Така е, те са християни, но Христос не беше християнин. Защо? За да бъдеше християнин, Той трябваше да вярва в друг някой, вън от себе си. Какво знаем за Христа? Знаем, че Христос е проповядвал за Любовта и изпълнявал волята на Отца си. Христос никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството. Преди Христа то не съществуваше. Що е християнството? Християнството е съвкупност, сбор от формули, от правила, които се налагат на хората. Ние вярваме в абсолютната мярка на нещата, в един принцип, който регулира всички прояви на живота. Всяко учение, което почива на абсолютни мерки, на абсолютни принципи, е извън религията, извън науката, извън всякакви условия, т.е. то разполага с религията, с науката, с условията и всякога може да ги измени. Когато човешкият дух върви паралелно с Божия Дух, той е господар на всичко в своя живот.



Днес хората спорят помежду си кой е православен и кой не е. Други пък спорят върху комунизма. — Христос православен ли беше? Христос комунист ли беше? Той проповядваше идеята за Любовта, която всякога е съществувала и ще съществува. Ще кажете, че и комунизмът проповядва любов между хората. — И комунизмът проповядва любовта, но тази любов е неразбрана още. Тя не може да донесе на хората това, от което те се нуждаят. Религията, науката, икономиката представляват математически отношения, координати. Религията е движение нагоре; икономиката е движение надолу, а науката — хоризонтално движение. Това са три координати, които имат известно отношение помежду си. Те имат една допирна точка. Щом имат една допирна точка, те имат общи интереси. В какво седят общите им интереси? Запример една фабрика изработва икони. От какво зависи броят на иконите, които тя трябва да изкарва? От числото на набожните, на религиозните хора, които признават иконите. Ако останеше да се поддържа от хора, които не признават иконите, фабриката щеше да фалира. Ако според правилата на някоя религия хората не трябва да ядат месо и масло, в скоро време много маслари и месари ще фалират. Какво ще правят след това масларите и месарите? На помощ на масларите и месарите иде науката. Според най-новите научни данни, според мнението на лекарите препоръчва се да се яде повече месо и масло. Веднага положението на месарите и на масларите се подобрява.

Сега, на научен език, според Питагора, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представя религията, вторият представя икономиката, а хипотенузата — науката. С други думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдържат във възможностите на науката. Значи науката, т.е. хипотенузата ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Заблужденията на религиозните се заключават в това, че те мислят как религията ще оправи света. Когато разглеждаме религията като фактор от една страна, а науката и икономиката като фактори от друга страна и намерим съотношението между тях, само тогава светът ще се оправи.

Сега, да покажем това чрез равенството: а2 + Ъ2 = с2 (тези величини са религията, науката и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. От първото равенство можете да
2 2 <_2 и2 2 2
съставите още две: а = с — Ь;Ь = с — а. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а2 + Ь2 + с2 + д2 = О2
Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: Възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а2 + Ь2 + с2 + (I2 + О2 = Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а + Ь2 + с2 + с12 = О2 + Б2 = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки.

Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това приемете, че тази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви. Кои са тези възможности? — Зодиаците. Да кажем, че умът се е проявил през нощта, на първия ден от месец март. При тези условия е определено вече какви възможности има умът, за да се прояви. Също така може да се определи какви възможности има умът за проявяването си, ако е дошъл вторият, третият или кой да е друг ден от месец март. Това са отношения. Като правите тези изчисления, ще отбелязвате точно кога умът е дошъл. Същото можете да направите и за сърцето, ако вземете запример, че е дошло през месец юли. Никога умът и сърцето на човека не идват едновременно. Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после умът и най-после сърцето. Когато детето се зачене, първо се образуват крайниците — ръцете и краката, после се образуват останалите органи: черният дроб, дихателната система, а най-после и сърцето. Сърцето се образува в момента, когато се прояви волевата деятелност у детето. Тя се проявява в момента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздух, сърцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно проявата на съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свободно. Това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действа върху съзнанието му. Когато ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични или не, това е друг въпрос. Важно е, че волята в него се е проявила. Правилно проявена воля е тази, на която движенията са хармонични.

Какво разбрахте от всичко говорено тази вечер? (— Че всеки има своя основна мярка, с която определя, с която измерва нещата) Действително, когато кажем, че някой човек е с ограничен ум, т.е. умствено ограничен, това значи, че той се движи в едноизмерния свят, в света на линията. Запример скъперникът живее само с една идея, той мисли само за пари. В неговия ум парата е поставена като център, като точка, около която всичко друго се движи. В това отношение той е човек на едноизмерния свят. Онзи човек пък, който мисли да си направи къща, да се ожени, да си има другар или другарка, да има дечица, той живее в света на двете измерения или в двуизмерния свят. Дето ходи, той говори все за две лица — „аз" и „ти" — той живее в плоскостта. Ще могат ли като се съберат на едно място тия двама души да живеят хармонично? Да се съберат двама души на едно място, това значи да тръгнат в нова посока. Представете си, че имате един дълбок кладенец, хиляда стъпала надолу. На всяко стъпало седи по един човек, а в средата на кладенеца има един дебел, здрав стълб. Всички хора в кладенеца поглеждат нагоре през дупката и казват: Какво ли има горе, на онзи свят? Животът в кладенеца е така нареден, че един на друг си дават заповеди, а същевременно един друг не могат да се достигнат. Всеки седи на своето място и не се мърда оттам. Онзи, който е на най-горното стъпало в кладенеца, е на разстояние едва десет метра от дупката, но той не съзнава това, мисли, че е далеч от нея. В това положение седят всички в кладенеца с години и никой от тях не може да се издигне едно стъпало по-горе от своето положение. След време дохожда един разумен човек, поглежда в кладенеца и като вижда тия хора вътре, запитва: Какво правите долу? — Седим на едно място. — Не можете ли да се движите? — Не можем. — Ами аз не бих ли могъл да ви помогна? — Надали ще можеш. Ние седим тук от години, и то тъй основателно, здраво заседнали, всеки на своето място. Ето този стълб седи в средата на кладенеца от хиляда години насам. Тогава този човек донася едно въже с  кука накрая и го пуща в кладенеца. Всички гледат какво ще стане.

Куката хваща за дрехата онзи, който е на най- горното стъпало в кладенеца, и без да усети, той се намира вън от кладенеца, в широкия светъл свят. Останалите започват да се чудят де отиде другарят им, как тъй пред очите им се изгуби. С излизането на първия се създава едно малко раздвижване в кладенеца. Вторият от тях веднага се качва на мястото на първия. По този начин всички се качват на едно стъпало по-горе. Човекът отгоре ги изпитва: какво става там? — Един от нас излезе от кладенеца, а всички останали се качихме на едно стъпало по-нагоре. — Това наричаме ние еволюция. — Можете ли сега да се раздвижите? — Не можем. — Той пуща въжето в кладенеца и улавя с него втория. Останалите пак се раздвижват и се изкачват още едно стъпало по-нагоре. Така спуща той въжето 999 пъти в кладенеца, изважда един по един навън, докато остане последният. Той казва: Аз изминах вече 999 стъпала нагоре, готов съм да напусна и последното, на което съм стъпил.

Питам: Това постепенно изкачване от стъпапо на стъпало култура ли е? Това не е никаква култура. Има ли нещо съществено в стълбата, по която сте се възкачвали? И в стълбата няма нищо съществено. Същественото е във въжето и в куката. В това седи културата на света: спущате въжето в кладенеца, закачвате за куката някого, и хайде навън! Еволюцията пък се заключава в бавното изкачване по стъпалата.

Време е вече петата раса да излезе от дупката на този кладенец. Под думата „дупка" се разбира гъстата материя. Ще приведа един пример, с който да обясня по-близо до разбирането ви какво означава кладенецът. Един богат земеделец има безброй житни зрънца. На пролетта влиза земеделецът в хамбара и пита зрънцата: Добре ли ви е тук? Имате ли възможност да се разширявате? — Тясно ни е, много сме сгъстени едно до друго, нямаме условия да се разширяваме, вследствие на което не можем да се търпим.

По същия начин и хората се налагат едни други и мислят, че са щастливи. Земеделецът взима едно от зрънцата и го държи известно време в ръката си. Зрънцето го погледне доволно, чувства се на свобода. След това то запитва господаря си:

Какво мислиш да правиш с мен?


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!