Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Аз пак ще се върна върху електричеството



Я изпейте всички „Изгрява слънцето!“ Пейте по-отривисто! (Учителят свири на цигулката си, взима четвърт тонове.) Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас.

(Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно.

В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сординка, за да свирят тихо, когато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителят свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон като се вземе с първия, втория или третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна.

(Учителят свири с цигулката си и пее „Сладко медено“.) Втория път ще учим „От слънцето изпратено, от пчелите донесено“. (Всички пяхме „Сладко медено“.)

Сега тази вечер правим превод. Този глас е съобразно вибрациите ви. Този е гласът, който подхожда на вашите електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението и усещате една радост в себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичките възможни форми, в които може да се яви „сладко-медено“. Като го пеете, усещате едно приятно настроение, значи гласът и думите хармонират на вашето състояние. С него веднага може да се поляризирате, да излезете бодри и да идете на работа. Няма да се смущавате, пак ще пеете „Сладко медено“. (Всички пяхме пак „Сладко медено“.)

Е, добре, туй е, за да се възстанови електричеството в нас, да го тонираме. Сега, за да произведем дълбочина, трябва в окултната музика да изменим вече ключа. „Сладко медено“ може да се пее и на друг тон. (Учителят пее нова мелодия, по-провлачена и създава друго настроение.)

Сега, тъй изпято, упражнението ви прави едно приятно впечатление. Така е и в чувствата. Когато един човек си изразява чувствата, някой път и те са медени, приятни са, значи ти ще пееш по същия начин. Обаче щом нарушиш хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пееш.

Сега ще ви представя на български една селска идилия. Срещат се двама души, от които единият мисли едно, а другият мисли друго. Тя е следната: момък отива на Запад и свършва своите правни науки. Идва в село и се влюбва в мома, селянка, но много красива, и почва да пее тъжна песен, че неговото сърце го боли, че той не може без нея да живее. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, с припяване: „Кой ти е крив, като не разбираш живота? Животът седи в това, да си потропа човек малко“. Той плаче, а тя се смее и си играе. Тя казва: „Ти, като ме любиш, защо трябва да плачеш?“ (Учителят свири на цигулката си този диалог, гдето мелодиите са различни, на минорна и мажорна гама.)



Сега всичките музиканти искат да изразят чувствата. Тук са представени две крайности в чувствата. Действително, в живота туй рядко се случва, но тия настроения се срещат повече вътре в нас. От едно тъжно състояние, отчаян, когато не иска да живее, изведнъж в него става една рязка промяна, той става и се разиграва. Тия състояния са верни за самия човек. Такава рязка промяна става у човека. И от състоянието на тази игра човек веднага може да си измени състоянието, да мине в тъга. Та когато дойдат тия състояния, трябва да ги знаете. Щом е за игра – играйте. Щом е за плач – плачете! Най-първо, ние ще учим тия прости упражнения за тониране. „Сладко медено“, туй са правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А песента „Венир Бенир“ ще я оставим за следния път, да даде по-голяма дълбочина, да накара човека да мисли.

Как вървят нашите упражнения, пеете ли по 15 минути на ден? Сега ще вземем тона „ре“, ще го изпеем тихо, после ще усилим, а след туй ще отслабваме тона. (После пяхме „си-му-ту-си“ тихо и високо, след туй изпяхме звука „и“ високо и тихо до изгубване на гласа.)

Т. м.

Та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 29 октомври 1922 г., 7 ч. вечер, София.


Нагласяване на силите

НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ

Fir - fur - fen. Tao - bi - aumen

Тайна молитва.



Чете се резюме на темата „Отличителните черти на живота".

Какво се разбира в математиката под думата „координата"? (— Координатите са величини, които в една координатна система определят положението на точките.) Представете си, че имате четири координати на една точка. Еднакво ли е отношението им към началото? Не е еднакво. И тъй, под координиране разбираме съотношение, нагласяване на силите.

Представете си, че имате една точка в пространството. Тази точка е жива. Щом е жива, тя се намира в движение. Ако имате две такива точки, те образуват права линия, която има само едно измерение — дължина. Тъй щото, когато две точки се движат съзнателно, те образуват права линия, която има понятие само за едно измерение. Точките могат да се движат само по тази права, но в две посоки: нагоре или надолу. Имате две точки А и В, които се движат в две противоположни посоки; след известно време тези точки ще се срещнат в една и съща точка, но не могат да се разминат. Ако запитате тези точки могат ли съществата от техния свят да се разминават, те ще отговорят: Според законите на нашия свят, когато две същества се срещнат в една точка, те не могат да се разминат. У нас съществата се срещат само лице с лице, а като се връщат, обръщат се с гърбовете си. Значи, на отиване те са обърнати с лицата си, а на връщане — с гърбовете си. Защо е така? — Защото те не могат да се разминават. Обаче в света, в който хората живеят, те отиват и се връщат с лицето си напред.

И тъй, отношенията между съществата са математически формули, които трябва да се преведат, за да могат съзнателно да се прилагат. Значи, две същества, които се движат само по права линия, ще познават само един момент — точката. В тяхното съзнание линията представлява сбор от множество точки, без да подозират, че тия точки образуват права линия. И ако ги запитате съществува ли права линия в света, те ще кажат: Може да съществува някоя права линия, но тя е извън нашия свят. Следователно, според тях точката е единицата, с която те измерват света. Те разглеждат точката като безкрайна единица, т.е. като 1п. Числото п не означава величина, която може да стане безкрайно голяма, защото за всеки даден момент и за всеки даден случай, всяко нещо в света се измерва със специфична мярка. Всички неща не се измерват с една и съща мярка. Запример величините от едноизмерния свят могат да се измерват с линейния метър. Обаче може ли дадена плоскост да се измерва с линейния метър? Не, плоскостта като величина от двуизмерния свят се измерва с квадратния метър. И плоскостта е живо, съзнателно същество, което има своя специфична единица за измерване. Когато съществата от едноизмерния свят третират въпроса за правото, те дохождат до относителни заключения. Запример съществата, които се движат само по права линия, казват за себе си, че са най- правите същества. Защо? Защото се движат само по права линия, друго движение не познават. Те не познават кривата линия. Питам тия същества: Можете ли да забиете някому нож в гърба? — По никой начин.— Ами в гърдите? — Можем. — Защо? — Защото за нас съществува само лице, но не и гръб. — Ако едно от най-разумните същества на едноизмерния свят намери начин за излизане от условията на правата линия, от условията на едноизмерния свят, като огъне правата линия в окръжност, то при движението си съществата А и В ще се допрат гръб с гръб. Това движение наричаме падане. Тези същества сами ще се чудят как са дошли в положение да се допрат с гърбовете си. Такова е положението на падналите, на грешните хора в света. Те не се гледат лице с лице, но се гледат гръб с гръб. Грешните хора са хора на едноизмерния свят. Който знае законите, може да ги застави да се разминат. Обаче за съществата от първото измерение това е невъзможно.

Питам: Точката, в която се намира някое от тия същества, може ли да се подвижи под прав ъгъл, т.е. в перпендикулярна посока на правата, към която тя принадлежи? Не може. Защо? Защото тази точка може да се движи само в една посока. Ако можете да фотографирате движението на съществата от едноизмерния свят, това движение ще се яви като нрава линия. Но помръдванията на самите същества ще се отбележат като точки.
Ако точките на правата се иодвижат перпендикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Зад това „нищо" седи Проявеното. Това „нищо" ни най- малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното.

Вие се чудите как може нищото да даде нещо? Ами как може имагинерната, въображаемата единица, която е едно „нищо", като се повдигне в четвърта степен, да даде една реална единица?

Сега да оставим настрана света на едното измерение и да минем към света на двете измерения. Срещам две същества, които седят на два противоположни полюса и ги питам могат ли да се срещнат, могат ли да съединят в една точка двата края на правата линия? Те казват, че за тях това е невъзможно. Това значи: две същества, които са на две противоположни мнения, по никой начин не могат да седят на едно място. Това е вярно за техния свят. Обаче ние им доказваме, че това е възможно. Как? Като образуваме кръга. Следователно, двете крайни точки на правата линия са крайните предели на разкъсания кръг. Тия две същества, които мислеха, че техните възгледи са диаметрално противоположни, вследствие на което не могат да се съединят на едно място, при известни условия могат да образуват кръг, могат да се съединят в една точка. Ако запитате съществата на двете измерения дали в техния свят има плоскости, те ще ви кажат, че в техния свят съществуват линии, но не и плоскости. Според тия същества светът е създаден само от точки и линии. Питам тия същества: Ако линиите на вашия свят се подвижат перпендикулярно, какво ще се образува? — Не знаем. Това знание е трансцедентално, извън нашето съзнание, извън опита. Те не подозират, че като се движат линиите в перпендикулярна посока, ще се образуват безброй светове, подобни на техния, които заедно ще образуват плоскостта. Ако плоскостта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куба.

И тъй, ако правата се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува плоскост; ако плоскостта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куб. Кубът е тяло, което има три измерения. Към триизмерния свят се отнасят хората. Ние питахме съществата от първото и второто измерение какво е мнението им за движението в техния свят, но няма да спрем дотук. Сега искаме да знаем какво е мнението за движението и на съществата от третото измерение.

Питам: Могат ли всичките точки и всичките граници на куба да се съберат на едно място? Колко плоскости има кубът? Шест. Колко ръба? Дванадесет. Могат ли ръбовете на куба да се съединят на едно място? Невъзможно е нито точките, нито границите, нито ръбовете на куба да се съединят на едно място. Представете си, че имате 24 куба с различно боядисани страни, един от които заема централно положение спрямо останалите. Ако централният куб измени мястото си, и останалите кубове ще се разместят. Можете ли да кажете какво положение ще заеме всеки куб по отношение на централния? При това разместване на кубовете ще видите, че нито точките, нито страните на тия кубове могат да се съберат на едно място. Четириизмерното тяло, ограничено от 8 куба, се нарича тесаракт. Движението на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра.

И тъй, четириизмерният свят се характеризира с четири координати. Той е свят на време и пространство. Затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко. Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измерения определят отношенията между съществата. С тези измерения си служи и математиката. Те имат приложение и в практическия живот на хората. Запример хората имат известни морални възгледи за правото, за отрицателните и положителните величини и с оглед на своите възгледи се произнасят за нещата. Някои поддържат, че отрицателните величини не могат да се превърнат в положителни. Обаче това не е вярно. При известни условия отрицателните величини могат да се превърнат в положителни. Запример един човек има една малка сума в себе си, но му трябват още десет хиляди лева. Той отива при един банкер и взима десет хиляди лева на заем. Банкерът е имал на разположение сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиляди минус десет хиляди лева. Онзи пък, който е имал една малка сума, прибавя към нея десет хиляди лева и сумата му се увеличава. Обаче след време дохожда падежа на полицата и той трябва да плаща. Като изплати дълга си, останалите му пари са минус десет хиляди лева. В този случай в касата на банкера сумата се увеличава с плюс десет хиляди лева.

Когато става въпрос за парични взимания — давания, хората се натъкват на ред престъпления. В какво се заключават тия престъпления? Който дава пари на заем, той създава условия за престъпления. Защо? Защото онзи, който е взел парите и не може да ги върне на време, се принуждава да лъже. Който връща парите навреме, минава за честен човек. Онзи пък, който дава пари на заем, той минава за благодетел. — Това са външни положения, от тях не може да се съди за характера на човека. Представете си, че вие имате десет хиляди лева в касата си и разчитате на тях. Върху тия десет хиляди лева вие градите своето щастие. Дохожда една вечер един ваш познат и задига парите ви. Като разберете, че този човек ви е обрал, вие казвате по негов адрес ред лоши думи. След няколко деня същият човек се дегизира и влиза в дома ви, започва да се разговаря с вас. От дума на дума вие повдигате въпроса за десетте хиляди лева и се оплаквате, че ви обрали. Лесна работа. Аз мога да ви помогна, да ви дам други десет хиляди лева. Богат човек съм, разполагам с пари, няма да усетя даже, че съм извадил нещо от касата си. — Крайно ви благодаря. Не съм срещал толкова благодетелен човек в живота си.

Питам: Заключенията ви в първия и във втория случай верни ли са? Онзи, който ви обра и онзи, който ви подари десет хиляди лева, са едно и също лице. Възможно ли е тогава едно и също лице да бъде и престъпник, и благодетел? Оттук ще извадим следния извод: В отношенията си, в проявите си хората могат да бъдат и добри, и лоши, но по същество те нито са добри, нито са лоши. Какво показва това? Че в даден момент човек може да работи с отрицателни величини, а в друг — с положителни. В този смисъл ние можем да означим злото като отрицателна величина, която създава страдания на хората, а доброто като положителна величина, която причинява радости на хората. В природата обаче, и отрицателните, и положителните величини имат една и съща стойност. Но за нас не е така. Защо? Защото мерките, с които ние определяме нещата, са различни: мярката за едното не е мярка за другиго. При това положение ние се натъкваме в математиката на тъй наречените несъизмерими величини. Запример на какво е равно лицето на кръга? Лицето на кръга е равно на К , дето уС е равно на 3,14..., т.е. то е несъизмеримо число. Буквата Я означава радиуса на окръжността, който може да бъде най-различно число. Кръгът е емблема на нещо. Той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова именно се говори за квадратурата на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази величина присъства едновременно навсякъде с всичките си точки, колкото неуловими да са те. Каква е тази мярка хората не могат да разберат. За тях тя всякога ще остане непонятна.

Следователно кръгът представя идеалния свят за първото измерение. Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на куба, така кубът е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят; възможно е омразата да се превърне в любов; възможно е лъжата да се превърне в истина; възможно е неправдата да се превърне в правда.

Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите. Дохожда срокът, но той не устоява на обещанието си. Продължава срокът за още няколко месеци и пак фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срок, но той пак не издържа на обещанието си. В дадения случай в какво се заклчючава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето? С какво е свързано то? Как определят математиците и философите времето и пространството? Как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството — с известни мерки за дължина. Често в математиката изчисляват интензивността на известни сили, които действат по известни силови линии.

(— Във физиката времето се измерва според количеството на извършената работа) В математиката умножават една буква сама на себе си, което показва, ме известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно голяма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширяване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент наричаме пространство.

И сега, от гледище на времето и на пространството могат да се дадат нови определения за добро и за зло. Изобщо доброто и злото са два процеса, които се проявяват в съзнателния живот на човека. Това, което едновременно расте и се разширява, ние наричаме добро. Това, което едновременно се движи и смалява, наричаме зло. В този смисъл злото е процес на деление. Когато хората се делят, когато между тях се извършва деление и изваждане, това е злото в света. Когато между хората се извършват процеси на събиране и умножаване, това е доброто в света. Обаче в живота, както и в цялата природа, тези два процеса се извършват едновременно. Запример, когато се говори за разширяване, това подразбира, че тялото е било малко. И тогава всяко най-малко разширяване се забелязва. Следователно, за да разшириш едно тяло, първо трябва да го смалиш.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!