Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






За в бъдеще музиката ще бъде като един метод за възпитание на децата. Поне децата може да се възпитават с музика. Затуй ще гледаме да употребим част от времето си само за музика



Т. м.

Ра школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 октомври 1922 г., четвъртък, София.


Ангел Господен говори

АНГЕЛ ГОСПОДЕН ГОВОРИ

„И ангел Господен говори на Филип и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст.““ (Деяния на апостолите 8:26)

Съвременните хора минават за реалисти, за хора на положителната наука, на положителния живот. Когато им се говорят някои истини, те казват: Това е отвлечено, неразбираемо за нас. Кой живот е реален? Според вас, реален е светът на сетивата. Реално ли е това, което виждаш? Ти виждаш дървета, цветя, но това е свят на сенки. Чуваш нещо с ушите си – това е свят на вибрации. Казваш: Видях, чух, пипнах нещо.– И с такива знания на своята реалност си правиш заключения, че много знаеш, че можеш да разрешиш всички въпроси. Четете, например, теорията на Айнщайн за земята и се чудите, де е истината. Той казва, че земята не е изпъкнала, но вдлъбната, и ние живеем във вдлъбнатината. Той прави ред изчисления, с които доказва своята теория. Тази теория се отнася за математически умове, а не за хора с обикновени умове. Само математици могат да я разберат. Ако обикновен човек прочете теорията на Айнщайн, няма да намери нищо особено в нея. Как гледа математикът на живота и как – обикновеният човек, не е важно. Животът е построен на ред математически изчисления. Всяко нещо има свои дълбоки причини. Казваш: Днес ще ям кокошка или гъска. – И това е предвидено. Казваш: Не е важно, какво ще ям днес. Това е обикновена работа. – Не е обикновена. И храненето се основава на математически закони. Днес храненето е обикновен процес, но преди хиляди години, Учителите на човечеството са преподавали законите па храненето. Днес хората се ползват от това знание наготово, но, докато го придобият, те са употребили големи усилия. Някой се учи да свири. В първо време учителят му не е доволен от него, и той не е доволен от себе си, но колкото повече свири, толкова повече напредва. След 10–15 години усилена работа той свири без мъчнотии, всичко му иде наготово, като че ли от небето слиза. Следователно, ако се върнете назад, в училището на живота, ще видите какви усилия сте правили, колко пъти сте били наказвани, докато се научите да ядете правилно. Изкуство е да знае човек да яде! Човек има две отверстия в устата си: едното води в хранопровода, а другото – в дихателното гърло. Когато се задави човек, храната, вместо в хранопровода, отива в дихателното гърло. Затова казвам, че храненето е велико изкуство. – Докажи това! – Мога да го докажа и на най-учените, и то само в продължение на пет минути. Силни, убедителни са моите доказателства, но ги оставям за друг път.



„Ангел Господен говори на Филип." Значи, трябвало е ангел Господен да слезе от небето, да намери Филип и да му каже: „Стани, иди към пладне!" Ангелът точно определя времето. Който не разбира закона, ще каже, защо именно към пладне, а не по друго време. В този стих е вложена известна идея.

„Иди в пътя, който слиза от Ерусалим, в град Газа." – Какво представя Ерусалим? – Материалният свят. Вие се кланяте всеки ден на този свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм. Казвате: Да отидем на Божи гроб! Вие сте всеки ден на Божи гроб, в Ерусалим. Всеки момент хората се кланят на материалния свят. Там влизат всички хора, мъже и жени, владици и свещеници; всички готвят в кухнята на материалния свят. Казвате: Възможно ли е владика да готви? - И владиката готви, както всички обикновени хора. – Какво означава думата „владика"? – Човек, който владее изкуството си. Казвате, че владици има само между религиозните хора. – Не, владици има и между готвачите. – Защо? – Защото готвачът владее изкуството си. И попът може да бъде готвач, защото е баща. Майката преподава първите уроци на детето си. Тя приспива детето си и му пее: Дандору-дандири! Това е ритмична музика, като на дайре, както при турците. Като потупва ритмично детето си по гърба, то се въодушевява.

Често се натъквате на грешки в живота, но те са грешки от ваше гледище, не и от гледището на природата. Те са условия, при които човек расте и се развива. Например, отиваш в гората на разходка, но се уплашиш, смутиш се и изгубиш пътя си. След четири-пет часа лутане, когато си в най-голямо отчаяние, срещаш един познат, който те пита защо си побледнял толкова, какво се е случило. – Изгубих пътя. – Аз ще ти го покажа. С години ти си се молил да срещнеш някой учен човек да те упъти в живота. Ето, срещаш такъв човек в гората. Докато мислеше, че си нещастен, защото си загубил пътя си, виждаш, че не е така. Ти си загубил пътя си, за да намериш учения човек. Следователно, всички несъобразности, всички нещастия в живота, крият зад себе си известни блага. Не е все едно, дали срещаш умен или глупав човек. Не е все едно дали си умен или глупав. Умният вижда благата зад своите нещастия, а глупавият нищо не вижда. Така и вие всякога може да познаете дали един човек е умен или глупав.



Питате: По какъв начин се познават хората? Ще ви дам няколко методи за познаване на хората, но не отвлечени. Моите методи са практични, реални. Всеки може да си послужи с тях. Ще ви дам един метод: по проявите на човека да познавате неговия характер. Давам един голям грозд на едного и казвам: Вземи си само едно зрънце. Алчният взима най-голямото зрънце. Предлагам същия грозд на друг, и той да си вземе само едно зрънце. И той търси най-голямото зърно. Давам на трети – и той постъпва по същия начин. Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото зърно. Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото зърно. – Не взе най-голямото зърно, защото първият го взе.

Както виждате, още от първия опит имам представа за стремежите на тия хора. После правя друг опит. Поканвам дванадесет души у дома на гости. Слагам на трапезата печена гъска и казвам: Гъската е на ваше разположение. Аз няма да взема участие в яденето, ще бъда само зрител. Един от вас ще раздели гъската. Един взима ножа и дели гъската на дванадесет парчета. Наблюдавам как реже. На всички отрязва по едно парче, а за себе си задържа най-голямото и най-хубавото. Като се изредят и дванадесетте, ще позная характера им. Който задържа за себе си най-голямото парче, той е от културата на егоизма. Някои майки са ме питали, дали техният Драганчо има някакъв талант. Казвам й: И ти сама можеш да познаеш това, Колко деца имаш? – Две. - Купи едно кило ябълки и дай на едно от децата да ги раздели. Както ги раздели, такъв човек ще стане. Ако това дете набие братчето си и задържи за себе си повече ябълки, то ще бъде добър за градоначалник. Питам майката: Как раздели детето ябълките? – Умен е моят Драганчо. Избра най-големите ябълки за себе си. - Градоначалник ще стане той. – Аз искам да стане владика. – С този характер, той не може да стане владика.

И природата има методи, с които изпитва хората. Ти имаш къща и казваш: Моя е тази къща. Получих наследство от баща си и с тези пари си направих къща. - Не е твоя къщата, нито парите са твои. Аз ще ти докажа това. Питам: Камъните за къщата твои ли са? Ти си ги взел от планината. - Аз ги купих. - Ти ги купи от човек, който ги обсебил. Работниците, които влагат енергията си, от баща ти ли останаха? Питам те още: Отде взе ума си, с който се гордееш? - Даден ми е от майка ми и баща ми. Мой е умът. – Ако умът е твой, кажи ми, отде си дошъл и кое е твоето отечество. - Майка ми ме роди. – Щом майка ти те е родила, умът не е твой. Отде е дошла майка ти? Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди, са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата.

Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе. Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията. Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата. После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба.

Сега и вие сте всред природата. Тя работи, а вие казвате „ха-ха". Това „ха" е вашата заплата. Разболее се някой и започва да пъшка „ох, ох!" Като го слушат да пъшка, хората мислят, че много страда. Много хора минават само с пъшкане. Природата работи, а те пъшкат. В края на краищата, казват, че животът им е тежък. Защо е тежък? - Защото не работят, а само пъшкат. Те седят на едно място и казват „ха-ха". – „Тин" е тяхната заплата.

И тъй, когато изучавате Божествената наука, трябва да взимате живо участие в работата на природата, а не да седите индиферентни към нея. Когато се проповядват истините на новото учение, някои казват: Да видим какъв ще бъде резултатът на това учение, че тогава ще решим – да го приемем или не. – Не е нужно да минат години, за да видиш резултата. Сто души са жадни. Отиват при една чешма да задоволят жаждата си. Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. След него се изреждат останалите 99 души. Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене. Не е нужно да минат векове, за да се произнесеш за качествата на тази вода. Казвате: За да се приложи истината, нужно е време. Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота е нужно много време, но прилагането истините на новото учение става моментално. Следователно, моментът, в който решиш да приложиш Божественото учение, решава съдбата на твоя живот.

Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди към пладне." – Пладне, това са условията, при които се развиват добродетелите на човека. Пладне, юг, е мястото на топлината. Само добродетелните хора имат топли сърца. На север, в студените места, е истината. Който няма добродетели и търси истината, ще изстине. Истината вкаменява човека. Тя му посочва всички недъзи. Добродетелта храни човека. Тя казва: Нахраних те с първото си мляко. Който иска да познае истината, трябва дълго време да се школува в училището на добродетелта. И когато душата му се изпълни с добродетелта, с топлината на живота, тогава може да отиде на северния полюс. Там ще намери той чистотата на живота. Тя се намира само на северния полюс. Единственото неопетнено място на земята е северният полюс. Значи, който търси истината и чистотата, ще ги намери на северния полюс. Може ли да бъде чист онзи, който няма истината? Тя прави човека чист.

„Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим, в град Газа." Как мислите, мога ли да изтълкувам името на града Газа? Случайно ли е това име? Не е случайно, какво име ще се даде на някой град или човек. Нищо не е случайно и живота. Важно е, че Филип послушал думите на ангела. Всеки човек има по един ангел, който му говори. Ще кажете, че това е привилегия само за Филип. Не, това е привилегия за всички хора. Когато някой дойде и ви пошепне нещо велико, мислите ли, че ще ви даде обяснение защо ви го нашепва? Ще ви каже: Слез на юг, в този пуст град. Защо трябва да слезете, няма да ви каже. Мнозина идат при мене и казват: Готови сме да приемем новото учение, но искаме да ни го обясните. Питам: Когато посяваме житното зърно, даваме ли му обяснение за това, което правим? Ние му казваме: Ще те посеем и после ще разбереш, какво нещо е физическият свят. По същия закон и вие първо ще приемете истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. Не мислете, че вашият живот е реален. Според мене, той е едно сапунено мехурче, което достига до едно високо място и там се пука.

И сегашният живот на хората се явява и изчезва, както сапуненият мехур. Казвате: Нашите мехурчета не се пукат. Аз ще ви докажа, че и вашите мехурчета се пукат. Ти си млад момък, идеалист, вярваш на силите си. Ходиш от къща в къща, между познати, и се чудиш защо хората не живеят добре. Казваш: Да имам такава жена и такива деца, в един ден ще ги оправя. От мене зависи да оправя живота си. Започваш да търсиш мома, да се ожениш. Най-после намираш, каквато търсиш. Ожениш се, роди се дете. Казваш: Аз ще възпитам детето си, както трябва. Възпитаваш го, то расте, добре се развива, но, като стане на три години, заболее и умре. Отиде гърнето! Отиде и сапуненият мехур! Казваш на жена си: Пукна се първият мехур, но ще гледаме да запазим втория. – Защо се пукна мехурът? – Колкото по-високо се качва, въздухът се разредява, стените му стават по-тънки и като не може да издържи на вътрешното налягане, пука се. Казвате: Съдбата му била такава! – Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, като стане детето две-тригодишно, да умре. Писано е, че при сегашните условия и еволюция човек трябва да живее 120 години. След това той поема друг път на живота. Да се говори, че Господ е определил да умре детето, това е неразбиране на законите. Майката трябва да знае, че не е могла да съгради здрав организъм на детето си. Умът, сърцето и организмът на детето са злоупотребили някъде, затова то умира. Казвате: Мехурчето се пукнало. Закон е: Деца, които са родени без любов, умират. Когато майката и бащата нямат любов помежду си, децата умират. Те са родени без любов. Когато двама млади се свържат с любов, те раждат деца, които живеят по 120 години. Тази връзка не трябва да се основава на желанието на младите да се осигурят. Когато се жени, жената мисли за осигуряване. Тя казва на мъжа си: Гледай да си направим къщичка, да си купим покъщнина, да се осигурим. Щом мисли за осигуряване, децата й непременно ще умрат. И мъжът иска да се осигури, търси мома с голяма зестра, да го поддържа в странство. Оженят се, но след четири-пет години се развеждат. Може ли от такива бракове да се родят деца, в които да живеят разумни души? В този дом ще влизат лекари, свещеници, ще палят свещи, докато един ден кажат: Горкото дете, умря! Така му било писано. – Не е писано така.

Ангел Господен ще ти каже: Слез! Питам: Срещна ли те ангелът? Каза ли ти да отидеш към пладне в пътя, който води в град Газа? Ще кажете, че тези неща са необикновени. – Обикновени са те за всички хора. Когато Филип срещна скопеца, запита го: Разбираш ли това, което четеш? Ще кажете, че скопецът бил прост човек, не разбирал Исайя. – Вашият живот не е ли същият? Вашата колесница не е ли като тази на скопеца? И вие четете Исайя. Всеки си има по един Исайя. За какво мислел скопецът? – Той мислел върху въпросите: Защо се ражда човек и защо умира? Кой може да отговори на този и на още много въпроси? Благороден човек бил скопецът. Той можеше да каже на Филипа: Защо ме питаш, разбирам ли това, което чета? Не е твоя работа, какво разбирам. Той бил скромен човек и казал на Филип: „Как мога да разбирам, ако не ме научи някой на това?" Той поканил Филипа да седне с него заедно на колесницата.

„А мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: Заведоха Го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата, а рода му, кой ще го изкаже? Защото се взема животът му от земята." (– 32, 33 ст.).

Сега вие ще възразите: Не си струва да бъда човек като овца да го стрижат и като агне да го колят. Какво ще бъде положението на животните, ако хората се откажат от яденето на месо? Тогава, именно, те ще се жертват доброволно. Когато ги колят, кокошката кряка, агнето блее и с това искат да кажат на човека: Братко, ние се жертваме за тебе с условие да подобриш живота си. Ние се жертваме за твоето благородство. Гледай да използваш нашия живот за добро.

„Иди към пладне." Казвам: Иди към пладне и каквото ти каже ангелът, изпълни го. Езикът на агнето и на овцата е бе-е, бе-е! Това значи: Разумният живот започва с любов. Като ме изядеш, ще оградиш ли живота ми с любовта? Казваш: Аз не съм глупав като агнето, което само блее. – Колко съдържателно е блеенето! Бих желал всички съвременни хора да казват: бе-е! Българинът често употребява в езика си „бе". Тя е взета от езика на агнето. Какво иска да каже агнето с това „бе-е"? То цитира, а аз го произвеждам. Агнето казва: Ти ме изяждаш, но ако облечеш живота, който влива в тебе, с любов, ще се повдигнеш. Тогава можеш да ме заколиш. Ако ме изядеш без любов, ще знаеш, че ще ти причиня ред болести. Ако ме питате защо боледуват хората, отговарям: Защото изяждат агнето без любов.

Днес всички културни хора боледуват. Гледате, жената наготвила според знанието си, да задоволи началника на дома – мъжа си. Но той остава недоволен. Някога жената е началник на слугинята; тя отваря, затваря капаците, хвърля чиниите. Веднъж келнерът ще бъде мъмрен, друг път – готвачът, все ще стане някаква грешка. Повечето хора са недоволни от яденето. – Защо? – Защото се готви надве-натри. И който яде – пак надве-натри. Всички бързат, нямат време. „Времето е пари." Англичаните казват: „Времето е злато." Това значи: Времето носи пари. С времето човек придобива знания. Умният придобива знание, а глупавият – пари. Кое от двете е за предпочитане? Аз нося знание, а ти – пари. Туряй 10–20 кг. злато в раницата си и тръгваме с параход за Америка. Ти казваш: Докато имам пари, всичко мога да направя. А ти какво ще направиш с твоето знание? – Аз съм изкусен плувец, мога да карам лодка. Случва се нещастие. Параходът потъва. Питам: Как си, приятелю? – Моля ти се, свали раницата от гърба ми. – Сега равни ли сме? Ще ме слушаш ли? Сядай скоро в лодката и аз ще управлявам. От мене зависи твоят живот. Твоите пари са на дъното на океана, не помагат. Сега аз ще те спася. Помни: Не са парите, които управляват, а знанието. Мъдрост, знание са нужни на съвременните хора. Сега и бащите, и майките казват: Синко, пари трябват. Гледай да станеш богат. Нито една майка не казва: Синко, гледай да придобиеш знание и мъдрост.

И тъй, влезте в коя и да е евангелска черква, ще видите, че много евангелисти знаят евангелието наизуст, но колко от тях го живеят? Един евангелист казва: Аз зная цялата Библия наизуст. Друг казва: Аз не съм я научил наизуст, но я живея. Кое е по-добро: да знаеш стиховете наизуст или да ги живееш? Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди в пътя, към града Газа, дето ще срещнеш един човек." Филип среща скопеца и му проповядва. Питате: Заслужава ли да си напусне човек работата и да отиде в град Газа за някакъв си скопец, да му проповядва истината. – Заслужава. Скопецът може да е семе на ябълка, на круша; той може да е костилка на слива; може да е житно зрънце, ечемик, това не е важно – посей го в земята. От посятото ще научиш един велик закон. Аз не взимам думата „сеене" в буквален смисъл – в земята. Има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които могат да сеят житото в земята, но не знаят как се сее жито в мозъка. Човешкият мозък трябва да се разработи и изоре изцяло. Бъдещата наука ще ви научи как да разработвате своя мозък. Има специални методи за това. Често хората страдат от това, че някога имат в мозъка си повече суша или повече влага, отколкото трябва. Те не познават методите за регулиране на излишъка от тия вещества. Наистина, мислите и желанията на човека растат именно в мозъка. Ако си ясновидец, ще видиш как една мисъл расте и се развива. Ангелът, който слезе при Филип, имаше задача да научи хората как да живеят.

Много проповедници говорят на хората за невидимия свят. Не е лошо да се говори за този свят и да се доказва, че той съществува. Аз мога да ви докажа с факти, че Иван е богат, че печели много, но какво от това? Каква полза имате от неговото богатство? По същия начин мога да ви докажа, че съществува невидим свят, че съществуват ангели, но каква полза от това доказване? Друг е въпросът, ако влезете съзнателно в този живот. Важно е, дали разполагате с богатството на Иван. Да ви докажа, че слънцето съществува, това значи, да ви въведа в този свят, да се ползвате от неговата енергия. Да влезем в пряка връзка с природата и да се ползваме от нейните сили, това значи знание. Ние проповядваме едно учение, което може да ни свърже с природата, за да се ползваме от нейните сили. Както днес ви се говори за живата природа, то се различава от онова, което ви се говорило преди две хиляди години. Днес сте по-възрастни от онова време, затова и природата ви говори на по-разбран език,

И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. – Там е нещастието на хората! Да мислят, че могат да подчинят природата, това е невъзможно! Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главите на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Всички учени се стремят да подчинят природата, но, докато я подчинят, тя ги подчинява. Тя скъпо им плаща за всеки опит да я подчинят. Всяка всемирна война е урок от природата, чрез който тя учи и възпитава хората. Тя ги пита: Как смеете да измисляте тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще помните с години. Знаете ли, какъв урок готви тя? Един ден, когато хората минават край природата, няма да вървят така свободно и с пренебрежение към нея, но отдалеч още ще духат, да не се изгорят, и ще питат: Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?

Какво направиха хората, като надникнаха в природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите, с цел да се убиват и унищожават едни други. Подчиняване на природата ли е това? Това е злоупотреба с Божествените сили. Вместо да ги употребят за развитието па човечеството, те ги употребиха за унищожаването му. Днес, като се докоснете до вътрешните отношения на хората, няма да намерите честен човек в мислите и в чувствата. Питайте кой да е свещеник или проповедник, защо служат на Бога, защо поддържат религията и чуйте какво ще ви кажат. От любов ли служат те? - Не. Аз мога да докажа това с ред положителни факти. Нека се направи следният опит. Първият министър да издаде заповед, свещениците и проповедниците да служат две години без пари. Веднага ще се разбере кой служи на Бога от любов и кой от интерес. Всички, които служат от интерес, ще свалят расата си и ще кажат: Не можем повече да служим. Тук не е място за прехрана. – Истината трябва да излезе на лице! Докато не е подложен на изпитание, свещеникът казва: Аз работя от любов за православната черква, за тази мила, свещена майка. – Да, защото има пари. Ако нямаше пари, щеше да каже: Няма защо повече да ти служа. Твоята песен е изпята вече. – Не, така не се говори. Говорете истината! Мъчно могат да се научат съвременните хора да говорят истината. Ти стоиш пред Бога, пред черквата и скриваш истината. Срам е това!

Трябва да говорим истината! Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет. Това трябва да го знаете! Няма да остане един български владика, от когото да не се иска отчет. Ще видите тогава, верни ли са думите ми или не. Тогава аз ще бъда прокурор, най-страшният прокурор, не само за българските владици, но за всички владици и патриарси по целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света. Ще питам всички: Как смеете в името на Бога, в свещеното име на любовта, да лъжете? Аз ще им произнеса присъдата. Ще вляза в затворите и ще питам: Защо турихте тия хора тук? Само един Закон има в света! Той преследва всеки, който лъже в името на любовта. Към такъв човек сме безпощадни. Ние проповядваме любов на вечна справедливост, без никаква лъжа. Осмели ли се някой да лъже в името на любовта, нищо няма да го спаси. В този закон няма никакво изключение. Могат да се смеят на думите ми, но скоро ще проверят това. Не трябва да се лъже!

Ангел Господен каза: „Стани и иди!" Днес този ангел казва и на вас, и на всички хора: „Станете и идете, на юг от пътя на Ерусалим, към Газа. Той е пуст." – Защо да отидем там? – Ще ви се каже. Там ще срещнете вашия скопец, от когото ще научите велик урок на смирение. На драго сърце и аз искам да науча тази велика истина. От вас искам да я науча. Ще кажеш: Почакай малко, не е време сега, не ме безпокой. Имам да уреждам работите си, да свърша къщата си – не съм свободен. – Остави къщата си настрана, остави друг да я свърши. Ти иди на пътя, на юг, в града Газа. Аз говоря в преносен смисъл. Къщата представя нашето тяло, навсякъде можем да я градим. На тази къща трябва да поставим най-здрава основа: да я съградим с най-хубав материал.

Питате: Каква религия трябва да поддържаме? – В света съществува само една религия – религията на Любовта. Няма сила извън Любовта! Няма религия извън Любовта! Ние се нуждаем от религия с любов, която да даде такава свобода на човека, каквато първоначално Бог му е дал. Ще кажете, че това е крива мисъл. – Не, Бог е вложил любовта в човека и днес Той говори чрез нея. – Възможно ли е това? – Ако ви кажа, че всичко ще се нареди така, както Бог първоначално е определил, ще ви се види чудно. Любовта не е нещо вън от човека! Тя се провиква от човешкото сърце и казва: Мене ще слушате сега! Никакви проповедници и свещеници, никакви попове – мене ще слушате! Това, което аз кажа, него слушайте. Ако и те говорят това, което аз говоря, слушайте ги! Тъй казва любовта! -Трябва да се обичаме. Повтарям: Само Бог обича, а ние сме носители на Неговата Любов. Ако някой се осмели да каже, че ни люби, той не говори истината. Смешно е човек да говори за любовта. Това е все едно, да се грее той на слънцето и да казва, че има печка в тялото си. – Да, грял си се на слънце. Като приемеш малко от тази храна, т.е. от слънчевата енергия, щом дойде някой при тебе, кажи му: Приятелю, днес се грях на слънце, имам достатъчно запас от енергията му, ще дам и на тебе малко. Така е поставен въпросът. Значи, само Бог може да ни люби. И като се изправяме всяка сутрин пред Господа на Любовта, можем да приемем малко от Неговата Любов.

Как търсят сегашните хора любовта? Жената казва: Моят мъж не ме обича вече. Трябва да е намерил друга жена. Щом се усъмни в мъжа си, тя праща свои приятелки след него, да го следят, като детективи. Според мене, тя гони Михала. Да допуснем, че няколко години наред тя го следи и най-после го хваща, че ходи с чужди жени, какво печели от това? – Ще му кажа, да знае, че разбирам, какво прави. – Какво печелиш от това? Утре този Михал ще умре, но и ти ще умреш. Какво спечели? – Тревогите на десетте години. Остави Михала да си върви по своя път. Ако не те обича, кажи му: Аз ще си намеря един възлюбен, който никога няма да ми измени. – Възлюбен ли? – Да, аз Го намерих вече. Ти не ми трябваш повече, ще живея щастливо и спокойно. Сега той ще търси детективи, докато разбере, че тя се е влюбила в Господа. Всъщност, тя е спечелила много. Аз искам всички да се влюбите в Господа, да намерите Бога на Любовта. Желая ви така да се влюбите, че къщите ви да се запалят от четирите страни и сърцата ви да трептят от любов. Млади и стари, всички да се влюбите в Господа на Любовта! Ще ти кажат: Не прави глупости, умен трябва да бъдеш! Няма защо да се влюбваш в Господа. Тази работа не става така. Няма защо да се издаваш. Казвам: Няма защо да се криеш. Ще се грееш на това слънце, ще живееш в тази любов, ще чувстваш тази мисъл на любовта във всичките й прояви. Всички мисли, които идат в името на любовта, ще ги приемеш в себе си, като нов подтик, като нова мисъл и нови действия.

Често слушате религиозните да казват: Нас не ни обичат хората. Любовта казва на всички, които я търсят: Елате при мене! – Де е любовта? – Тя не е тук, не е и вън вас. Тя има специално място. Има специални дни, когато слънцето на любовта изгрява. Ако искате, аз ще ви заведа на мястото, дето грее това слънце. То е толкова щедро, на всички дава изобилно. Има дни на любовта, които само ние знаем. Мнозина търсят любовта, но не знаят специалните дни, когато нейното слънце изгрява. Космическата сила на любовта, т.е. Божествената сила, движи всичко живо във вселената. Всички живи същества – от най-низшите до най-висшите, се движат от Божията Любов. Така се движи целият космос. Учените разглеждат въпроса за движението на слънцето и планетите, създават различни теории, но този въпрос за мене е ясен. Аз зная, кой движи космоса. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Несъзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? – Инженерът. Той регулира движението им. Той има предвид порядъка в цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед. По същия закон, и слънцето си има един техник, който го пуснал в движение и определя неговия път. И земята, и луната, като планети, имат свой определен път на движение. Учените търсят причината на това движение във физическите сили, правят изчисления, създават различни теории. Прави са тия учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, разумна сила, която направлява всички неща.

Сега, аз мога да докажа тези неща и по друг начин, със силни аргументи, но ще спра дотук. Ще кажете, че моите твърдения са средновековни. Аз пък ще кажа, че вие обяснявате нещата само чрез физически сили. Тогава, как доказвате свойствата, например, на кислорода, щом не го виждате? Събирате кислород в един цилиндър, но той е безцветен газ, не се вижда. Ние съдим за него по буйното горене на телата. Поддържа горенето, но сам той не гори. Ускорява дишането, но съкращава живота. Зад елементите кислород, водород има и други невидими елементи. Казва се, че елементите се съединяват един с друг благодарение на химическата сила – афинитет, която съществува между тях. Тази сила не е нищо друго, освен любовта. Между елементите съществува известна интелигентност, която ги заставя да се привличат от любовта. За известно време те свързват договор помежду си. Кислородът е момъкът, а водородът – момата. Като се срещнат, те си казват един на друг: Слушай, дотегна ми да живея сам, да се скитам в пространството. Искам да вляза в живота. Обичаш ли ме? – Обичам те, сърцето ми тупти за тебе. – Хайде да се съединим, да родим нещо ново. – Как ще наречем новороденото? – Вода. – Но зад водата има и друг елемент, който учените не знаят. Учените казват, че водородът и кислородът, съединени, дават вода. Те ще оспорят моята теория. Тяхната теория права ли е? Казвам: Водородът и кислородът се съединиха и родиха водата.

Ангел Господен каза на Филип: „Иди към пладне!" Пладне, това е добродетелта. – Как е родена тя? – Чрез любовта. Днес всички хора очакват Христа. Обаче, свещениците и проповедниците се страхуват от идването на Христа. Опитай се да им кажеш, че Христос ще дойде на земята! Те веднага ще отговорят: Не е време сега. Те отварят Евангелието и започват да тълкуват, че е писано, какво не е дошло времето за идването на Христа. В Откровението било писано, че има още два-три века, докато дойде Христос. – Защо тълкуват нещата така? – Защото сметките им са криви. Кажи на един владика, че Христос ще дойде и той веднага ще отвори книгата на Исайя и ще каже: Писано е, че още не е дошло времето за Христа. – Защо не иска още да дойде Христос? – Защото той е опопил много свещеници и все за пари. Това не казвам аз, така е писано в Божествената книга. Тази книга е отворена днес и тя пита всички духовни лица: Кой ви даде право да опопвате за пари? На какво основание проповядвате за пари? Аз ще бъда прокурорът и ще кажа: Осъждам този поп или този владика на толкова години затвор или на вечен затвор. – Защо? Защото е опетнил любовта, лъгал е в нейно име. – Как ще оправим света? – Като престане лъжата. – Как ще оправим черквата? – Като престане лъжата. – Как ще оправим домовете? – Като престане лъжата. – Как ще съградим дома си?– Като започнем да говорим истината. – Как ще се наредим вътрешно? – Като започнем да живеем добре. Само по този начин ще оправим живота си. Сега всички спорят кое верую е най-право, коя църква е най-права. Православната черква ли е най-права? Питам: Да лъжеш, това ли е православие? Да опопваш с пари, това ли е православие? Да погребваш с пари, това ли е православие? Да кръщаваш с пари, това ли е православие? Това не е православие, това е криво славене на любовта. Православието подразбира да работиш без пари. – Как ще живеят хората без пари? – Чудни сте! Те ще живеят, както живее всеки, който услужва на хората с любов. Ако свещеникът услужва с любов, ще получи девет пъти повече, отколкото ако услужва без любов. Днес свещеникът опява един умрял, срещу което получава известно възнаграждение. Ако опява без пари, той ще получи повече. Умрелият още не е погребан, а свещеникът се уговаря колко ще му се плати за опялото. Днес е внесена една малка реформа в черквата: свещеникът няма да събира пари, но епитропът ще събира. Не, приятелю. Аз искам да покажа на православните свещеници правилен метод за разрешаване на този въпрос. Няма да събираш никакви пари! Не се служи на Бога по този начин! Аз ще бъда прокурор не само за свещениците, но и за вас, за всички хора. – Аз съм слушал вашите беседи. - Толкова по-добре, няма с какво да се извинявате. В бъдеще няма да се лъже в името на Любовта! Свещено трябва да държите Любовта и душите си. Братя и сестри, господари и слуги, във всички Любовта трябва да бъде свещена! В който ден решите да осветите любовта, Божието благословение ще дойде върху вас. Тогава и като овце, и като агнета ще разберете вътрешния смисъл на живота.

И тъй, аз не завършвам беседата си, защото не искам да свършвам. Не доказах, защото не искам да доказвам. Ако докажа едно нещо, десет неща ще оставя недоказани. Ако се наема да ви доказвам всичко, ще бъда най-големият глупак. Ще вдигна малко завесата и ще кажа: Виждате ли? Каквото видите, достатъчно е. Останалото сами ще си докажете. Ако искате да ви докажа и обясня всичко, трябва да пътуваме заедно. Представете си, че в нашата вселена има сто милиона слънца. За да научите нещо, трябва да прекарате във всяко слънце сто милиона години. Умножете сто милиона на сто милиона и вижте колко ще получите. Като пътуваме от една система в друга, тогава ще ви обясня всичко. Като се намерите в тези кръгове, ще се видите в чудо. Казвате, че нямам логика. – Аз имам такава логика, каквато никой не може да си представи. Моята логика е Божествена.

Един от древните царе намислил нещо особено: да намери човек, който да му разкаже една приказка без край. Извикал всички мъдреци по това време и казал: Който от вас може да ми разкаже една приказка без край, ще бъде добре възнаграден, ще го направя виден човек, ще му дам висок чин. Всички мислели как да задоволят царя, но никой не могъл да разкаже такава приказка. Най-после един от мъдреците се явил при царя и казал: Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край. И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям хамбар, в който да събере всичкото жито на държавата. Много майстори градили този хамбар, но, по невнимание, един от майсторите оставил една малка дупчица. Никой не забелязал дупчицата и като приготвили хамбара, в скоро време го напълнили с жито. Отнякъде се промъкнал един щурец и започнал да пренася зрънце след зрънце в своята дупчица. Всеки ден изнасял по едно зрънце. Първият ден изнесъл едно зрънце. Вторият ден пак изнесъл едно зрънце. Третият ден – също. – Няма ли край това нещо? – сърдито запитал царят. – Такъв е законът. Трябва да се изнесат всички зрънца, тогава ще се разбере тайната на този закон.

Питате: Кога ще разберем смисъла на живота? – Когато изнесем всички зрънца от хамбара. – Търпение се иска за това. – Търпението е само във великата любов, която може да запали човешките умове, сърца и души. Само във великия закон на любовта е разрешаването на всички въпроси. Когато хората се обикнат, ще живеят във взаимни отстъпки. Готов съм да направя големи отстъпки и за свещениците, и за проповедниците, макар че съм прокурор. На никого не давам тази длъжност. – Защо? – Защото съм в състояние да я изпълня както трябва. Само една слабост имам – отстъпвам пред любовта. Ако хората се подчинят на любовта, аз ще погледна меко, снизходително към тях. Любовта ме подкупва. Казват за мене: Прокурор е той. – Прокурор, който се подкупва само от любовта.

Преди години, в Русия бил издаден закон против евреите, който ги ограничавал много. Те се опитали да подкупят всички министри, прокурори, съдии, да говорят в тяхна полза, да се отмени този закон. Председателят на съда не се подкупвал с нищо. Най-после, един евреин се решил да отиде при председателя, но не го пущали при него. – Позволете да вляза, искам да кажа на председателя само три думи. Пуснали го. Той влязъл при председателя, оставил пред него една торба със злато и казал: Вземи и мълчи! На следното заседание присъствал сам императорът с всички министри. Съдиите, прокурорите, министрите, един след друг, взимали думата, все в полза на евреите. Всички настоявали да се отмени този несправедлив и ненавременен закон. Само председателят мълчал. Всички се чудели защо председателят мълчи. Императорът го запитал защо не взима думата. – Ваше Величество, как да говоря! Всички, които говорят, взеха торбата, за да говорят. А пък аз я взех, за да мълча.

Мнозина казват: Ние сме благочестиви хора, ще мълчим, няма да говорим. – Да, взехте торбата, за да мълчите. Казвам: Любовта няма нужда от подкуп. Душата не се подкупва. Тя само отстъпва и то в известни случаи – пред любовта. Осъдил съм няколко души на доживотен затвор. Те казват: Братко, ще служим на любовта. Готови сме да й се подчиним. – Обещавате ли? – Обещаваме. – Бъдете свободни! Тогава прокурорът ще влезе в затвора. Значи, вие ще си отидете, а аз ще остана в затвора. Така трябва да бъде. Това е истинското прокурорство. Такъв е законът. Знаете ли докога ще бъда в затвора? Докато сгреши първият владика, който обещая да служи на любовта. Той ще влезе в затвора, а аз ще изляза на свобода. Значи, първият владика, който сгреши, ще ме освободи. Като сгрешат вторият, третият владика, и те ще намерят своето място – затвора. И аз ще бъда на своето място – прокурор.

И тъй, или аз в затвора, а вие – вън, или вие в затвора, а аз – вън. Един от нас трябва да бъде в затвор? Справедлива ли е тази съдба? – Справедлива е. Аз не искам своето право, но Божественото право.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!