Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






И когато всички заговорим на този език, светът ще се оправи



Като ученици, от вас се иска – да научите изкуството да говорите меко. Тогава Духът ще ви научи, какво да кажете. Тогава любовта ще ви научи, какво да кажете.

----
* Лука 12:12


Правила за Окултната школа

ПРАВИЛА ЗА ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Ще прочета първите 10 стиха, 10-та глава от Евангелието на Йоана: „Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник“. „А който влиза през вратата, пастир е на овците.“

Като казва Христос: „Който не влиза през вратата“, то значи, който не влиза през вратата на Любовта, той е крадец и разбойник, а който влиза през вратата на Любовта, той е пастир. „Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове, и ги извожда.“

Значи пастирът по име зове своите овци, знае ги. И когато изкара овците си вън, ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му. Забележете, когато ги изкарва навън, той ходи пред тях, а не отзад.

„Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овцете.“

Сега, понеже вие вече искате да образувате школа, методите в школата са различни от ония, които имате при обикновените молитвени събрания.

Първото нещо: ученикът трябва да има силно, интензивно желание да учи. И действително, Любовта се изразява в стремление за учене. Че е тъй се вижда по това, че дотогава, докато ти не обичаш някой предмет, който и да е той, ти не се интересуваш от него, не го изучаваш, минаваш в едно спящо състояние. Но щом се пробуди съзнанието, щом дойде Любовта към туй същество, което обичаш, почваш да го проучваш, какъв е носът му, каква е устата му, какви са ръцете, главата му и колкото повече обичаш предмета, повече изучаваш външните черти, колкото повече не го обичаш, толкова по-малко се интересуваш от него. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост. Значи религиозният човек не трябва да бъде невежа.

Сега някои може да ви цитират онзи стих от Писанието, че „Знанието възгордява, а Любовта назидава“. Казвам: знание без Любов възгордява, но знание с Любов назидава.

И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после ще изучавате Природата, защото всички неща в Природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия окръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие имат връзка с вас. После всичките сили – топлината, светлината, електричеството и магнетизма, всички чувствания, желания, подтици, в едно или в друго направление, всичко трябва да се проучва. И вие трябва да използвате този случай, защото ще дойде ден в живота ви, когато туй, което сега ви интересува, тогава няма да ви занимава, и ако не научите новите неща на Божествената Мъдрост, ще се намерите в едно тягостно състояние. За пример допуснете, че в млади години баща ви ви купи цигулка, но не искаш да учиш, казваш: „Не искам да свиря“. Но затворят те в някой затвор, никой не ти говори, сам си. Знаеш ли колко е тягостно това състояние? А ако имаш цигулка или кавал, ще вземеш, ще се разговаряш с него и това ще ти бъде развлечение. Следователно всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще.



Вие още не сте в реалното си състояние, вие сте още в преходно състояние, както са клончетата, листата, цветовете и плода на дърветата. Цветът, това още не е реалното. Тази красота на цвета ще се изгуби. След туй ще дойде плода, но и той още не е същественото. Същественото ще дойде, когато плодът узрее. И той носи семката вътре в живота. Тази семка представя знанието.

Христос казва: „Ще дойде сеячът“. Той е, Който сее, Той е Синът Божий, сеятелят на Словото Божие.

Сега в живота си, като ученици, ще имате следващите опитности. Като ученици, може да се просвещавате по разни начини. Ще имате посвещение на физическото поле, ще имате посвещение в духовния свят. Някои предмети ще ги проучвате по един начин, а други – по друг начин.



Сега, Великият Учител вътре в живота, Той е един, може да ви внесе една мисъл, даде ви едно семенце и каже тъй: „Ще вземеш туй семе, ще идеш на еди-кое си място, и ще го посееш“. – „Но градината е чужда!“ Ти ще изпълниш волята Божия, иди и го посей, където ти казано. Ако почнеш да философстваш къде е плетът, как ще намеря вратата, какво ще ми кажат... Най-после, ще намериш тези хора и ще им кажеш: „Аз имам едно хубаво семе – портокалово, лимонено, ябълково или сливово, искам да го посея в вашата градина“. – „Посейте го.“

Та най-първото, трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване! Даде ли ти Учителят една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на твоята душа.

Никакво колебание, никакво съмнение! Докато влезеш в Школата, ще обмислиш хубаво, но там, в Школата, не се позволява никакво колебание. (Ще направиш опит, ще видиш резултатите, но преди да имаш резултати, никакво философстване не се позволява.). Учителят казва: „Посей това семе!“ Никаква философия! Ти ще го проучиш, ще научиш най-първо начина на неговото прорастване, после цъфтене, зреене, и като получиш семката, тогава ще разбереш. А сега се спреш и казваш: „Туй дърво как ще расте?“

Въпросът е: посей го, че после ще имаш време да проучваш. Най-първо, ще започнеш като малките деца. А ти се мислиш, че си много стар, че имаш опитност. Даже малкото момиченце, като се погледне в огледалото, казва: „Не съм малка, пораснала съм“. След това, като стане по-голяма, 20, 21, 22, 25, 26 години, тя почва да си стиска сърцето. Като мине 30-тата година, 31, 32, тя се спира. А, а... Защо се спира? А някои хора имат удоволствието да си казват, че са на 40–50–80 години. Питам: Какво значи 80 години?

И тъй, главното е знанието. Туй знание седи в следващото. Да кажем, ти си свирец. Я да видим твоето знание! Ще вземеш цигулката. Ще кажем: „Колко хубаво свири, отлично!“ На всички е тъжно, но после им става приятно. Ти си рисувач. Нарисуваш една картина, всички казват: „Колко е хубава, идея има!“

Обущар си, направиш едни хубави обуща. Шивач си, скроиш една хубава дреха. Всички казват: „Браво, това е знание!“

Сега вие, като влезете в Школата, започвате да бързате. Някой станал калфа и като дойде, вземе да набива клечки. Набива ги отгоре, удари една, тя се счупи на половина, продължава: втора, трета – всички се чупят, но той не повтаря. На 10 клечки една хванала, но този, който носи обущата, той си знае. След два месеца обущата се развалят. След туй: „Не хванали клечките!“ А той, калфа станал, но на друго място мисли. Сега и вие, като влезете в училището, ще набивате тия клечки хубаво. Разбирате ли? Аз не искам нито една клечка лошо набита! Да няма нито една клечка счупена, всички клечки да са здрави! Онзи, който може клечки да набива, всичко ще може да набива. Ще кажете: „Това учение ли е?“ Да, учение е то! Клечки да набиваш, плет да правиш, колища да набиваш! Тия клечки ги има навсякъде в живота. Та всяко нещо, което вземете да го проучвате, ще го проучвате добре. Аз не искам да бързате, има време. После, няма защо да се смущавате: „Аз съм възрастен, не съм паметлив“. Не си туряйте тази мисъл, че не помните, защото каквото мислите, това ставате. Ти казваш: „Моята памет е малко слаба“, разваляш я. Днес се развали, утре се развали, и действително такава става. Проверявате един закон – как се разваля паметта. Дойда аз и прокарам пръста си отгоре върху един лист. Утре – същото, други ден – същото, и той започва да свети. Е, „Паметта ми се е развалила“. Днес се развалила, утре се развалила – разваля се паметта. Но кой я разваля? – Ти с твоя пръст. Не, ще си кажете: „Паметта ми е на мястото“. Много хубаво. Знаете ли тогава на какво ще приличате? Тъй е при процеса на тъкането. Вие си мислите първо: „Паметта ми не държи“. Нали? „Не държи.“ Тогава започнете: имате насновани жичките, тъй, успоредно турени, и вие започвате совалката. Проврете я през нишките и после с краката кръцнете: кръц. После от другата страна: кръц – и ще си казваш: „Паметта ми държи“. После от другата страна дръпнеш и с краката: кръц. Пак от първата страна: кръц. Оттук кръц, оттам кръц – „Паметта ми е здрава“, излиза един отличен плат, дрехата държи, паметта държи и вода можеш да носиш. Каквото кажеш, става.

Следователно ние ще държим онзи реален процес. Можем да го направим това и като кажем „можем“, това е желанието на Бога. Бог, като ни е пратил на земята, Той казва на душата ни: „Като ме обичате, с моята Любов всичко можете да направите, и като държите моята Мъдрост, тя всичко може да ви научи, и като държите моята Истина в пътя си, с нея всичко можете да направите“. Ще вложите в паметта си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. „Много мъчно нещо е.“ Ще кажеш: „С Любовта Божия много лесно ще го разреша, много лесно ще го разбера“.

Знаете ли как идва знанието? Ще обясня този процес. Аз ще уподобя знанието на месене на хляб. Вие не мислите за месенето на хляба, но аз ще уподобя идването на знанието с месенето на хляба. Тъй: брашното е образувано от милиони частици. Учителят ти казва: „Всички тия милиони частици ще ги вземеш и ще направиш хляб от тях“. „Как ще направя хляб?“ Хляб ще направиш! Хляб иска Учителя, нищо повече. Той ти даде брашното. Седиш, мислиш, събираш ги, дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам?“ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното?“ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо. „Стига толкова. Хайде почни да месиш.“ Сега, всички частици, които по-рано хвърчаха из въздуха, станаха жилави. Казва Учителя: „Остави туй тесто да постои, отдели едно–две парчета от него, направи ги на самунчета“. Ето ти, стана хляб. Този прах стана на самун. Туй е знание! Та противоречията, първо, ще дадат знания. Ако няма топла вода и брашно, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път.

Та, във всинца ви ще има желание да се учите. И вие ще учите нови работи, а не стари. Вие, като влезете в окултната Школа, ще се намерите в едно противоречие. Представете си сега, че една 50–60-годишна баба иска да се учи. Най-първо, трябва да влезе в първо отделение, да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде, нищо няма да научи. Тази баба ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“. Тази баба ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“. Тя ще забрави, че е баба. Като забрави, тя ще се подмлади. Туй „А“ ще даде много повече смисъл, отколкото тропането на хорото, което е минала. Тя тропала на хорото, но това само прах е дало, а като е било кално времето, само кал е донасяла в къщи. Та първото написване на това „А“ има голямо съдържание. И вие сега ще започнете с първата Божествена буква, с „А“-то, да видите какво означава туй „А“. В българския език буквата „А“ значи: Аз, който съм съзнал, че Бог ме е изпратил на земята да извърша Неговата воля, трябва да я извърша, както Той желае. Това значи „А“-то: аз, човекът, който искам да служа на Бога по Любов. Туй е ученик! „Ученик“ значи да слугуваш на Бога съзнателно, а „съзнателно“ значи да знаеш да се учиш.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!