Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Тези са моите думи за днес. Сега да слезем и да направим упражненията



Казвам сега: като ученици на Школата, трябва да се стараете! Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характера ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас! Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме. Аз вярвам, че вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй!“ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш. В окултната Школа такова заблуждение не се допуска. Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш: „Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно“. По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега, всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици. Питам кои могат да влязат в Школата. Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока. Тук дрехи и украшения не минават, учение трябва. А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат. Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи. Ние сме осигурени само когато учим. Някои ще кажат, че няма кой да работи. Има Един, с Когото трябва да работите. Господ е дошъл! Можете ли да работите с Него? През тази година нека Господ да ви помогне и да ви даде наставления.



Ще учите, ще учите, рано ще ставате! Ще учите и Господ ще ви научи.

Но ако не учите, няма да научите нищо. А търновци трябва да се подмладят.

Хайде да слезем сега долу.

Беседа от Учителя, държана от 6 часа на 22 септември 1922 г. (петък) в град Търново.


Ще ви науча

ЩЕ ВИ НАУЧИ

„Защото Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.“ *)

„Дух Свети ще ви научи". Мъчно е някога да обясняваш духовните истини на светските хора. – Защо? - Защото всеки разбира от своята работа: търговецът – от търговските си работи, земеделецът – от земеделието, лозарят – от лозарството, ученият – от науката. Кой каквато специалност има, от нея разбира. Дойдем ли до изясняване на Божествената истина, това става мъчно.



„Духът ще ви научи." Казвате, че Духът е невидим. – Не, Духът е видим. Според едни, Духът е невидим, а според други – видим. – Видим е Духът. Дрехата на Духа е светлината. Значи, ние виждаме неговата дреха. Дето действа Духът, там има светлина; дето не действа, няма светлина. Когато се говори за Духа, за Божественото, хората казват: Не можем да Го уловим. Щом е неуловимо, то не е реално. Хората наричат реално само онова, което могат да хванат с ръцете си. Обаче, човек може да хваща нещата и с духа си. Железарят хваща предметите с клещите си, фотографът – с апарата си. Хващаш един предмет и казваш, че е реален. Какво обяснение можеш да дадеш за него? – Никакво. Че си го хванал и придобил известно впечатление за него, това се дължи на твоята чувствителност, на твоите нерви. Уловиш кокошка и казваш, че си я хванал. – Първо, ти получаваш впечатление за кокошката, а после усещаш, че си я хванал. Какво представя кокошката? Според месоядците, кокошката е животно с два крака, с крила, пера и вкусно месо. Като отрежат главата й, сготвят я и си хапват. След това, пийнат малко вино и казват: Кокошка е това! Така определят понятието "кокошка". Според някои, мъчно се определя това понятие. Прави са те, но от тяхно гледище. От психологическо гледище, за да кажеш, какво нещо е кокошката, трябва да влезеш в нея, да разбереш състоянието й. Какво можеш да кажеш за Иван или Стоян, ако не познаваш вътрешното му съдържание; ако не знаеш, какви мисли и чувства го вълнуват. Следователно, кой от вас е влизал в положението на кокошката, да знае, какви мисли и чувства има тя? Ще кажете, че кокошката няма душа. - Как е възможно, тя да няма душа, а да дава живот на другите? Връщаш се вкъщи гладен, уморен, но щом хапнеш кокошка, веднага се ободряваш и можеш да работиш. Казваш: Кокошката е глупаво животно. – Как е възможно, глупавото животно да създава умни работи? Глупостта глупост ражда, а разумността – разумност; любовта любов ражда; мъдростта мъдрост ражда.

Христос казва: „Духът ще ви научи, какво да речете." – Кой Дух? – Духът на светлината, т.е. Духът на мъдростта. Той ще ви научи, какво да кажете. Всичко се заключава в казването. Като те хванат някъде, щеш не щеш, ще си кажеш името. Ако не кажеш името си, ще те бият. Щом го кажеш, спасен си. Значи, Духът ще те спаси.

Една вечер, един престолонаследник се събрал с младежи, да се повесели и разходи из града. На връщане, те пяли, вдигали шум. Един стражар ги спрял, хванал престолонаследника и го завел в участъка, да пренощува. Сутринта завели дело против него. Съдията го запитал, как се казва. Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница. Съдията го осъдил на три деня затвор. Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда. След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда. С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря.

„Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината. Духът ще ви научи, в дадения момент, какво да говорите. Няма да постъпвате като престолонаследника – да мълчите и да удряте плесници, но веднага ще си кажете името. Ако постъпите като престолонаследника, три деня ще лежите в затвора. Духът ще те научи, какво да кажеш. Ще кажеш, че си ходил с другари да се веселиш и си прекалил; ще признаеш грешката си. Съдията ще те посъветва, втори път, да не ходиш с другари да се веселиш, когато не е време за това.

Съвременните хора, които се мислят за умни, са лишени от Духа. – Докажи това! Много просто. Покажете ми една от вашите фирми, която съществува от две хиляди години. Покажете ми един дом, който съществува от две хиляди години. Покажете ми едно семейство, чиито деца не умират. Ако вашите фирми не издържат, даже и 25 години, умни ли сте? Не приличате ли на онези деца, които си правят пясъчни къщички по улиците и който мине край тях, ги събаря. Майката пита децата си: Какво правите? – Къщички. – Где са те? – Вятърът ги отнесе. Днес всички хора си правят къщички от пясък. Не е лошо това; не е лош стремежът на хората. Лошо е, че те си правят къщички от пясък. Често, малките деца си правят стомнички от пръст – глина. Те лесно се пекат на слънце, лесно изсъхват, но и лесно се пукат, не държат вода.

Христос казва: „Като дойде Духът, Той ще ви научи". – На какво? – Че разумното в живота гради на разумна основа. Бог ни е дал живот, и ние трябва да знаем, как да го запазим. Човешкият живот е преходен. Той е изсипан в глинен съд, който постоянно таи. Достатъчно е, да се бутне малко, за да се излее навън и съдът да остане празен. Казваш: Умът и сърцето ми са празни. – Защо? – Защото Духът не работи в тях. Казваш: Сърцето и умът ми са пълни. – Да, пълни са, защото Духът работи в тях. Казваш: Духът работи в мене. – Ходиш ли със светлина в живота? – Не ходя. – Тогава Духът не работи в тебе. Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен. При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си. Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят. Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия?

„Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат. Каквато работа започнат, все лъжа има. Най-почтени служби са тези на свещениците, учителите, лекарите, но да няма лъжа и в тях. Страшна е лъжата на свещеника! Ако търговецът излъже, лъжата му не е толкова голяма, колкото тази, на свещеника. Обаче, и търговецът може да продава без лъжа. Защо да не каже, че платът, който продава, има само 10% вълна, а останалото е памук. Друг е въпросът, ако не го познава. Тогава може да каже: Аз го купих за чист вълнен плат. Дали е такъв, не го познавам. Казвам: Като дойде Духът на истината, във вас, Той ще ви научи, какво да кажете. Понеже всеки трябва да работи в света, затова, не е лошо и търговец да бъдеш. Каквато работа и да започнеш, всякога можеш да бъдеш честен, защото всички занятия са връзки, от които човек не може да се освободи. Според някои физиолози, търговците са онези клетки в човешкия организъм, които складират мазнините, та като дойдат гладни години, да има човек резервна храна. Всеки събира богатство, за гладни години. Ето, когато настана глад в Египет, трябваше да се намери човек, който да складира всичката храна на египтяните, за да черпи от нея целият еврейски народ. Злото не е в това, че се събира богатство, но в неправилното му разпределяне.

Често религиозните казват: Бог ще нареди всички работи. – Как ще ги нареди? – Чрез Духа. Като дойде, Духът ще ти покаже начин и път за нареждане на всички работи. Той ще ти пошепне: Посей нивата, времето е добро. Ти не слушаш и запитваш: Ще вали ли дъжд? – Посей нивата! Разумният селянин не се колебае. Той разорава нивата, посява я и след няколко дни започва да вали – благославя я. Разумният всякога се вслушва а нашепването на Духа. Денят може да е облачен, но каже ли ти Духът – да отидеш на работа – иди. Щом отидеш, след малко, времето се оправя. Някога времето е ясно, небето светло, чисто, но Духът ти казва: Не отивай на работа! Не питай, защо да не отиваш. Слушай, какво ти казва Духът.

Един турски кадия отишъл на гости, в дома на един руски православен свещеник. Яли, пили, разговаряли се. След това, свещеникът казал на кадията: Кади ефенди, съветвам те, рано сутринта да си заминеш, защото времето ще се развали, ще падне дълбок сняг и няма да можеш да си отидеш. – Отде знаеш? – Свинята ми събира клечици по двора и ги пренася, от едно място на друго. Като прави така, времето всякога се разваля. Кадията послушал попа и сутринта си заминал. По пътя, той си мислел: Чудно нещо! И попът е учен, но и свинята му не е проста – предсказва времето. Едва стигнал у дома си, завалял силен сняг и затрупал пътя. Един ден, кадията срещнал техния ходжа и го запитал: Ефенди, кажи, какво ще бъде времето. – Бог знае, това не е моя работа. – Чудно, свинята на попа предсказва времето, а ти не можеш да предскажеш.

Сега и вие казвате: Бог знае, какво ще стане. Обаче, в природата, в животните има един дух, който показва, че условията ще се изменят, т.е. ще се подобрят, или влошат. Човек трябва да наблюдава външния свят, външната природа, да се свърже с този дух. Наблюдавай, какво правят птиците, преди да завали голям сняг. Те се събират по много и започват усилено да търсят храна. Като намерят, те пълнят гушките си, да имат запас. Преди да се развали времето, виж, какво правят пчелите. Те започват усилена работа: отиват, връщат се; излизат, влизат. Щом се развали времето, всички са прибрани в кошерите си. Виж, какво прави паякът пред буря. Щом усети приближаването на бурята, той започва усилено да тъче паяжината си, като удвоява нишките. – Защо прави това? – Да закрепи къщата си. Той се осигурява. Който разбира езика на свинете, на птиците, на пчелите, на паяците, никога няма да остане сред пътя.

Мнозина не вярват в Бога, не разчитат на Божия Дух, а на богатството си, на парите си. И това не е лошо, но ако парите представят нещо устойчиво. Какво ще кажеш, обаче, ако вложиш в банката 20 – 30 милиона и, след две - три години, банката фалира? Има случаи в живота, когато милионери пропадат и се намерят на пътя, без стотинка в ръка, гладни и боси. Где отиде тяхната сигурност? Който слуша съветите на Духа, никога не обеднява. – Где ще тури парите си? – Духът му казва: Не внасяй парите си в банките, но раздай ги на бедните. Когато изпаднеш, те ще ти помагат. – Как да ги раздам? – Ако не ги раздадеш доброволно, ще ти ги вземат насила. По-страшен разбойник от смъртта не съществува. Като дойде, тя ще те обере напълно. Тъкмо си се разгулял, ядеш и пиеш, мислиш, че си осигурен, дойдат духовете на смъртта и казват: Давай всичко! Ти започваш да хъркаш, паднеш на земята и умреш. Близките ти казват: Бог да го прости! – Какво станало с него? – Духовете го обрали – нищо повече. – Кои хора обират духовете? – Тлъстите, богатите – от тях могат да вземат нещо. – Какво да се прави, за да не ни обират духовете? – Който разбира закона, трябва да пости. – Ако не пости, мазнините ще го предадат. Заради мазнините, ще одерат кожата му. Ако пости десетина деня, ще дойдат духовете, ще го погледнат и ще кажат: Не ни трябва този човек! Видят ли някой тлъст, ще кажат: Да оберем този, има какво да вземем от него. Те ще го хванат, както вие хващате кокошката. Ще го заколят, опекат, одерат кожата му и с него всичко се свършва. Казвате: Бог да го прости! – Защо ще го прощава Бог? Душата му обикаля около тялото, пита, как да си съгради нова къща, да влезе в нея. Ако питате свещениците за неговото положение, те казват: Умрял човекът. Бог да го прости! – Не е умрял, жив е, но го обрали, изпъдили го от къщата. Той очаква на близките си, те, поне, да му донесат нещо да си хапне. Казват, че умрелият, в онзи свят тежи около 33 грама, затова малко яде. Достатъчно е да поеме парите на житото, за да се нахрани.

И тъй, когато разумният Дух дойде у вас, ще ви разкрие закона, върху който е съграден животът. Като знаете този закон, няма да се страхувате от нищо. Бог е вложил във вас голямо богатство – ум, сърце и воля. Имаш ли това богатство, и на камък да стъпиш, можеш да изправиш живота си. Чудни са хората, като се страхуват от живота. Цигулар си, ще излезеш на пътя и ще свириш. Който мине край тебе, все ще ти даде нещо. Каруцар си, знаеш да поправяш каруци. Срещнеш един каруцар, счупила се каруцата му, не може да я поправи. Ти спираш, поправяш каруцата и той те възнаграждава. В скоро време се прочуеш със занаята си, всеки те вика, да поправиш каруцата му. Така и ти подобряваш положението си. Трябва ли, като имаш занаят или изкуство в ръката си, да се молиш, по някакъв начин да се нареди животът ти?

Един от членовете на една богата евангелска черква, на име Спържен – голям богаташ, предложил на останалите членове: да се молят на Бога, да им изпрати, по някакъв начин, сумата от два-три милиона долара, нужна за благотворителни цели в Англия. Проповедникът, като чул това предложение, казал: Братя, няма защо да изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, всеки да даде една сума от себе си и въпросът ще се разреши. Ето, аз давам 50 000 долара. Присъстващите одобрили това предложение. Всеки дал известна сума и, в един час, парите били събрани. Ако този въпрос беше вложен в Божествената камара, трябваше да се чака с години. На такива молби Бог отговаря, най-рано, след десет години. През това време, колко пъти ще се обезсърчиш! Каже ли ти Господ, да изпълниш волята Му, не питай, какво да правиш и как да я изпълниш. Касата ти е пълна, ще я отвориш и ще дадеш. Кажи: Искам да направя едно добро. Кажи, и направи! Очакваш ли, първо да спечелиш и после да даваш, ти приличаш на онези хора, които правят добрини с печалбите, които очакват от лотарийни билети.

Дойде при мене един познат и ми каза: Моля ти се, посочи ми номера на един лотариен билет, който печели 200 000 лв. Ще купя този билет и ще дам половината сума на Братството. Казвам му: Ако трябва да ти посоча номера, по-добре, аз ще купя този билет, поне цялата сума да остане за Братството. Ти си тръгнал да правиш добрини с чужди пари: „С чужда пита помен прави." Такива са повечето благодетели в сегашния свят.

Един циганин се качил на една топола, да извади косерчетата от гнездото им. Явила се голяма буря. За да не падне от тополата, циганинът започнал да се моли на св. Никола: Моля ти се, св. Никола, запази ме! Като взема косерчетата, ще ги разделим: едно на тебе, едно на мене. Бурята, не само че не преставала, но се усилвала. Циганинът продължавал да се моли: Св. Никола, всичките косерчета ще ти дам, само ме запази да не падна! Бурята престанала. Той взел всичките косерчета, слязъл от тополата и казал: Св. Никола, няма да ти дам нито едно косерче. Аз се изложих на опасност, аз си скъсах дрехите, а не ти. При това, ти си светия, не ти трябват косерчета.

Днес, повечето християни постъпват като този циганин, на тополата. Докато бурята бушува, всичко обещават. Щом мине бурята, всичко остава в джобовете им. Те не знаят, че Бог ще си вземе това, което е Негово. Такъв е Божественият закон. В Бялото Братство се държи точна сметка за всичко. Строги са законите. Ти си лекар, учител, свещеник. Бог изпраща при тебе един човек, да му помогнеш, но ти отказваш. Няма да се мине много време, ще ти се случи нещо, от което ще изгубиш, десет пъти повече, време и средства от това, което би пожертвал. Дойде при лекаря едни болен. Какво му струва да го прегледа? Нямал възможност да плати. Да го прегледа без пари. Да направи това, в името на Бога. Не го ли направи, ще плати по-скъпо от това, което болният би му дал. Ако лекарят откаже на бедния, ще изгуби клиентелата си; ако учителят откаже да услужи на някой нуждаещ, ще изгуби службата си; ако търговецът откаже да направи една услуга, ще фалира. Няма човек в света, който, като се отказал да изпълни Божията воля, да не е изгубил десетократно. Изпълни Божията воля!

Сега всички хора питат, как ще се оправи светът? Светът няма да се оправи, докато не дойде Духът на светлината. Дойде ли този Дух, всички ще станат смели, решителни. Няма да има невъзможни неща за хората. Тогава всичко ще бъде възможно. Който има Духът в себе си и изпълнява Неговата воля, думата му всякога се слуша. Затова и аз ви казвам: Бъдете смели в Духа на светлината! Искаш да направиш едно добро, но се раздвояваш. Помни: Божествените работи изключват всякакво раздвояване. Каже ли ти Бог, да направиш нещо, направи го. – Ако се отметне после? – Бог никога не изменя решенията си. Той изисква от човека това, което е в неговата възможност и сила. Той не изисква нещо, което не може да се направи и с което не се разполага.

„Духът на Истината ще ви научи, какво да кажете". С други думи казано: Духът ще ви научи да употребявате всяка дума на място. Една дума, казана на място, осмисля живота на човека. Един млад поет се влюбил в една млада графиня. Поради разликата в положението им, тя не могла да се ожени за него. Крайно обезсърчен и отчаян, той решил да се самоубие. Като разбрала мисълта му, графинята турила една маска на лицето си, преоблякла се и тръгнала след него. Тя го настигнала, спряла го и му казала на ухото само една дума. Лицето на поета просияло от радост и той се отказал от намерението си – да се убие. Като дойде Духът, и Той ще ви каже само една дума, от която лицето ви ще просветне. Тази дума ще произведе преврат в живота ви. Една дума, казана на място, може да спаси човека. Една дума, казана не на място, може да го обезсърчи и отчае. Кажи на обезсърчения: Бъди смел! Всичко ще се нареди добре. Кажеш ли му, че от него нищо няма да излезе, ти ще го отчаеш още повече. Божественото учение се изразява в положителното. Всякога мисли положително! Когато Духът те посети, ти го питаш: Защо идат страданията? – Те са велико благословение, което Бог изпраща на ония, които искат да се изправят, да подобрят живота си. Човек трябва да бъде внимателен, да не се излага сам на опасност. Във време на войната, неприятелят хвърляше различни часовници, ножове, играчки, външно красиви, но вътрешно опасни. Те съдържаха експлозивни вещества, които причиняваха нещастия. Който се докоснеше до тях, пострадваше. Такива примамки устройва и дяволът на хората. Будност се иска от всички, да се пазите от изненадите в живота. Духът казва: Не бутайте играчките и украшенията, които неприятелят е сложил на вашия път.

Често религиозните, които се стремят към разумния живот, казват: Да живеем за черквата! – Няма защо да живееш за черквата. Ще живееш за Господа, ще изпълняваш Неговата воля, ще изпълниш обещанието, което си дал, като си слязъл на земята. Дръж дълбоко в себе си идеята – да служиш на Бога, на ближния си и на себе си. Ще служиш, първо на Бога, после – на душата си и най-после – на своя ближен. Първата и най-важна заповед гласи: Ще възлюбиш, първо, Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила; после, ще възлюбиш ближния си, като себе си, и най-после, ще възлюбиш и врага си. В изпълнението на този закон се крие разрешаването на всички социални въпроси. Някой се мъчи, не може да реши известна задача. – Защо не може да я реши? – Духът не е дошъл в него. Искаш да се простят греховете ти. Помолиш се и чакаш прощение. Питам: Постил ли си няколко дни? Правил ли си добро? – Нито съм постил, нито добро съм правил. – Така нищо не се постига. Ти се помолиш на Господа и като не получиш отговор, казваш: Господ не прие молитвата ми. – Ще се молиш, ще постиш, ще контролираш мислите, чувствата и постъпките си, ще бъдеш искрен към себе си. Тогава ще очакваш прощение. Постът е метод, чрез който човек разрешава велики и трудни задачи. И Христос е постил, цели 40 деня, след което се казва, че най-после огладнял. Тогава, Духът Го посетил и Той тръгнал да проповядва.

И тъй, всяка нова работа трябва да започва с пост. – Какъв пост? – Не като сегашният, да постиш една ден. Ще постиш 40 дни, през което време, ще чистиш ума, сърцето и волята си – да не оставиш нищо нечисто в себе си. Умът ти да бъде светъл, сърцето ти – чисто и волята ти – силна. При това положение, можеш да постигнеш всичко. Някой постил десет деня и мисли, че направил нещо. – Какъв пост е това? Не ял печена кокошка и не пил вино! Като започнеш поста, ще вземеш старите тефтери и всеки ден, ще заличаваш по нещо. Ще простиш на всички хора. Ще постиш и ще се молиш. Ще кажеш: Господи, направи и ти с мене това, което и аз правя. Бог ще каже: Дайте сега и моя тефтер. Ти заличаваш, и Той заличава. Казваш: Господи, аз давам това от себе си. И Господ казва: И аз давам това. – Давам толкова и толкова на бедните. Бог казва: Аз давам на тебе. Щом спреш и започнеш да се колебаеш, и Бог спира. От значение е, какво правите в школата, в която сте влезли като ученици. Всичко правете с участието на своя ум, своето сърце, своята душа и със всичката си сила. Само така ще бъдете благоугодни на Бога и ще вършите Неговата воля. И тогава, каквото и да правите, работата ви ще бъде благословена.

Ние проповядваме учението на любовта, което прощава на всички. Само силният може да прощава. Това учение не е за слаби и малодушни хора. Срещаш един болен, който казва: Ще работя за тебе. – Кога? Един ден, някога. – Той не може да стане от леглото си, а ще работи за тебе! Настоящият момент е важен, а не бъдещият. Важно е, какво можеш да направиш сега, а не утре. Казваш: Вчера ядох много хубав хляб. Друг казва: След няколко деня, ще бъда на обяд, при своя приятел. Ще приготви богат, хубав обяд. Обаче, пред тебе седи гладен, измъчен човек. Ти му даваш парче хляб и в една чиния варен боб. Той седне пред трапезата, яде и благодари. – Кое ядене е най-важно? – Това, което ядеш в сегашния момент. То струва повече от миналия хубав хляб и от бъдещия богат обяд. Миналото принадлежи на човека, бъдещето принадлежи на ангелите, а настоящето – на Бога. Дайте ми, сега, парче хляб, а аз ще ви дам миналия хубав хляб и бъдещия богат обяд. Аз съм доволен от настоящето, макар и да е само едно парче хляб. В настоящето е смисълът и философията на живота. Ти имаш парче хляб и казваш: Хубав е този хляб, но обещаха ми цял хляб. – Или ще ти го дадат, или няма да ти го дадат. Реално е това, което имаш днес. Колкото и да е малко днешното благо, то е за предпочитане. В него се крие Божественото. Имаш нужда от хиляда лева. Приятелят ти дава хиляда лева. Ти отказваш да ги вземеш, защото се надяваш да получиш повече. Обаче, банката, от която очакваш парите, фалирала. Казвам: Вземи хилядата лева, да си помогнеш в първо време, и очаквай десетте хиляди лева. Така оставаш без нищо. Божественото е в настоящето. Дръжте се за него! Миналото оставяме
за светските хора, бъдещето – за религиозните, а за нас държим настоящето, т.е. Божественото.

Мнозина ни казват: Вие се мъчите сега, за да благувате в бъдеще. – Не, сега искам да благувам, в настоящето. Сега ми дайте парче хляб. Какво ще получа в бъдеще, това е друг въпрос. Щом сега имам парче хляб, аз съм в рая. Може ли да ми опишете, в какво се изявява бъдещото благо, т.е. благото в другия свят? Като получи парче хляб, бедният се радва, доволен е, че ще задоволи глада си. Богатият получи десет хиляда лева, но не се радва, няма какво да прави с тях, не стигат за дъщеря му, за сина му. Той очаква, в бъдеще, да получи повече – не е доволен от това, което има.

Един английски милионер имал на разположение 360 милиона долари. Когато кралят се коронясвал, той се удавил в морето, от страх, че парите няма да му стигнат при коронясването. Ще кажете, че този човек бил умопобъркан. – Кой човек днес има права, здрава мисъл, с която да издържи на всички мъчнотии и изпитания? Имаш сто хиляди лева в банката, но се страхуваш, да не дойде някаква парична криза, да изгубиш богатството си. Бедният, който няма пари в банката, като спечели сто лева, казва: Благодаря на Бога, за днес съм осигурен, утре пак ще спечеля нещо. Днес малко хора са доволни от положението си. Повечето хора – и с много пари, пак не са доволни. Те приличат на английския богаташ, който се самоубил, от страх за утрешния ден.

Казвам: Когато дойде Духът на светлината, на Божественото, на настоящето, Той ще ви научи, как да живеете. Настоящето е реалното в живота. Да приемаме с благодарност малките благословения, които Бог ни изпраща! Върху тях почива човешкото щастие. Божият Дух носи щастието. Той хлопа, всеки ден, на вашата врата, но вие отговаряте: Не ме смущавай, сега разрешавам важни въпроси с жена си и с децата си. Първо, трябва да се примирим, после ще мислим за други работи. Казвам: Повикай Духа, да ти помогне. Той ще ти даде начин, как да се примириш с жена си. Кажа на Духа: Господи, Ти си дошъл навреме. Помогни ми, да се примиря с жена си, да разреша тоя въпрос. Каквото ми кажеш, ще го изпълня. Щом се обърнеш към Бога, въпросът веднага се разрешава.

Христос казва: „Когато дойде Духът на светлината, Той ще ви научи, какво да кажете." Този Дух ще ви научи да говорите с езика на любовта. За онзи, който говори с този език, всичко е възможно. Знаете ли, где се крие силата на детето? – В неговия език. Бащата се върне от работа уморен, загрижен за утрешния ден. Жената иска пари за дрехи, за обувки. Бащата казва: Нямам пари. Дъщерята дойде при бащата горда, недоволна, иска пари. – Нямам. Най-после, дойде малкото дете, прегърне баща си, каже му нещо на ухото, целуне го, и той започва да търси в джобовете си, дано намери нещо да му даде. Майката гледа недоволно и казва: За него има, а за мене няма. – Да, за детето има, защото знае езика на любовта. То разбира езика и на баща си. И дъщерята роптае, че за малкото дете има пари. – То разбира езика на баща си. Когато вие започнете да говорите на Бога с Неговия език, с езика на любовта, сърцето Му се отваря и вие имате всичко. Дъщерята казва: Татко, ти трябва да знаеш, че ми трябват пари. – Нямам пари за тебе.

Един българин, прост, неграмотен човек, изпратил сина си в странство, да учи. Синът пише на баща си: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, да платя таксата си, да си купя учебници – имам нужда от пари. Бащата занесъл писмото на един познат – касапин, да го прочете. Касапинът едва може да чете, но услужил на бащата. Чете с груб тон, рязко: Татко, прати ми пари, имам нужда. – Виж го ти, не се моли даже. На такъв син нищо не пращам! На другия ден, той срещнал един абаджия, добър човек, с мек характер, и го помолил да прочете писмото. Той чете: Татко, моля ти се, прати ми една сума, имам нужда за учебници, за такса. – А, казал бащата, като се моли, ще му изпратя, колкото пари иска! Значи, абаджията спасил положението. Това е син, който разбира баща си. Философията на живота се заключава в това, да разбираш езика на баща си и на майка си. Езикът ни трябва да бъде мек по форма, по съдържание и по смисъл. Това изисква Божественото от всички хора.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!