Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Положителни и отрицателни сили в ученика



Сега, ако нямаше никак тъмнина на земята, би ли имало растеж на физическия свят? /Отговарят: – „Не!“/ Светлина и тъмнина, това са две състояния на душата. В тъмнината душата познава себе си, като се ограничава. Тъмнината е ограничение, а светлината е процес за познаване Бога, за познаване Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае.

И тъй, най-силната черта на светлината е да познаем Любовта. Сега, като напишете това общо, ще вметнете и туй: „най-силната черта на светлината е да познаем Бога“. Светлината е умствен процес. Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината.

Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение. Следователно, абсолютният мрак, като се ограничи в себе си, произвежда светлина, която мрак не може да обземе. И тъй, у човека кое е първото ограничение? Аз ще ви го кажа. То е жертвата. Следователно, щом човек се реши да жертвува нещо, той произвежда светлина в себе си. Ето защо е потребна жертвата. Щом се решиш да жертвуваш, първият ден на светлината в твоята душа се проявява. Ако се яви светлината, за да се разграничи светлината от тъмнината, у теб жертвата е правилно направена, еволюцията е правилна. Ако не се яви никаква светлина и тъмнина, жертвата не се е явила. Тъй се обуславя. Христос казва там: „Аз съм виделина на света“. Но тази светлина беше придружена със саможертвуване. Тъй щото, за да създадете светлина в себе си, когато се говори за самопожертвуване, подразбира се един акт – светлина да се яви във вас. В замяна на жертвата, която ще дадете, ще се яви светлината. Сега, при сегашното състояние на еволюцията, светлината има четири направления на физическото поле. Четири направления, вълни, по-слаби и по-гъсти, а по-гъстите образуват задната част на мозъка. Главата расте тогава отзад. Както тежестта на мозъка у животните е зад ушите и вследствие на туй тия животни са заставени да ходят на четири крака. У растенията тежестта е отдолу, в корените, вследствие на това те са принудени да бъдат поставени с главата надолу към земята, за да пазят равновесие. У човека движението на светлината е отпред. Тежестта на мозъка е отпред, пред ушите и вследствие на това бил заставен да се изправи на два крака, за да пази равновесие. Четвъртото състояние започва сега, то е състояние на горе и образува чисто духовните, Божествените чувства у човека – висшия свръхчувствен свят. Тъй щото, когато във вас светлината действува в четири направления, отзад, отвътре, отпред и нагоре, образува се един кръст. Тогава, като начертаем този кръст, според дължината на всяка една част на кръста ще познаете в кое направление светлината е по-силна. Ако западната част на кръста е развита, значи животинското естество е по-силно. Ако долната част на кръста е по-дълга, тогава растителните стремежи у вас са по-силно развити. Ако източната страна на кръста е по-дълга, значи човешките способности и чувства са по-силно развити. Противоположната на горе, горната част показва Божественото у човека. И тъй, ако спуснете една отвесна площ отгоре на долу, успоредно на главата на човека, той се разделя на две. Задната част е лявата пътека на неговото движение, а предната част на главата е дясната пътека. Ако спуснете друга площ от запад към изток, имате друго едно деление. Дясната част на мозъка е правият път, а лявата част на мозъка – това е широкият път. Първото състояние показва само състоянието на душата. Стремежът, това е левият път, принципално. А пък правият път – това са вече действия. Защото в правия път върви само онзи, който действува, а в широкия вървят онези, които не действуват. Те са двата пътя въобще, по които хората сега вървят. Сега, когато говорим за животинското царство, за влияние на животински и растителни стремежи, ние под думата „животинско“ разбираме съзнанието в неговите първи прояви, а под „растително“ разбираме подсъзнанието. Всякога, когато известна енергия се набере в човешкия мозък или организъм повече, отколкото е потребно, раждат се дисхармонични състояния. Запример, наблюдавайте всички хора, на които слепоочните части са чрезмерно развити, широко закръглени, вие ще забележите, между тази широчина и човешките бърни има съотношение. Бърните стават по-дебели. Понеже обонянието е тясно свързано с бърните, когато носът е близо до устата, с помирисването на някое приятно ядене, става прилив в бърните и вследствие на това те стават по-дебели. Същевременно и другите части на мозъка хвърлят известно влияние. Запример, ако надеждата у един човек е силно развита, в лицето има два мускула, по които се познава това. Когато този център е силно развит, ъгълът на устата е обърнат на горе, а не на долу. Тъй щото мозъчните центрове хвърлят в две направления белези: или криви линии или прави линии. Някой път има подвити ъгли на вътре. Изобщо нагоре и на долу. И всякога, когато човек става тъжен, ъглите на неговите уста се спущат на долу. Туй показва тъжно състояние или другояче казано: теченията са вече растителни или животински. Щом ъгълът на устата е насочен на горе, то е човешко и Божествено. Човешкото и Божествено течения имат движение на горе и напред. Животинското и растителното имат движения надолу и назад. И тогава, като ученици на окултизма, ще правите опит. Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му. Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате. Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите. Може да го отделите от вашето съзнание тъй, както дяволския нокът отделяте. Като речете да го откъснете, причинява известна болка, но може да го изтеглите от крака си.





Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист. Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния. У вас може да се появи най-висшето у животните – страхът, а щом се подигне страхът, ще се подигнат много възпоминания от миналото, които не са красиви. Ще превърнете страха в съвест! Тогава ще се породи разум, разсъждение. Там се говори вече за право. Разбира се, сега тия разсъждения няма да бъдат еднакво полезни за всинца ви. Но все-таки полезно е всеки един от вас да се стреми да отдели две или три свои състояния, да ги разгледа тихо и спокойно. Скръбен си, обхване те мрачно състояние, не ти се иска да живееш, искаш да се самоубиеш, отдели това състояние и го разгледай, защо туй състояние на съзнанието не иска да живее. Отдели го. Ти не си това. То е едно състояние. Че е състояние се познава по това: да кажем може да си хипнотизиран, този, който те е хипнотизирал, може да ти е внушил мисълта да се самоубиеш. Хипнотизират някого в спящо състояние, внушават му след шест месеца в еди кой час да стане и иде при приятеля си. Той до тогава нищо не подозира. Дойде часът, той стане, прояви се туй състояние. Туй състояние може да трае 15 минути, час, два и след туй пак като че нищо не е вършил. Вие сте били ученици на разни школи в миналото и някой от вашите учители ви е хипнотизирал за някое следующе прераждане, след 120, 250 или 300 години да извършите нещо. И вие ще го извършите добро или зло. Някой път се чудите как тъй се изменя човек. Живее един човек честно и почтено и изведнъж стане една рязка промяна, той стане най-големия разбойник. Мине година, две, три, пак стане рязка промяна, той пак се повърне в своето първо състояние. Та сега, в сегашното състояние на школата, всички тия състояния ще се стремите да ги изправяте. Предстои една грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде знания, но същевременно и ред погрешки на миналото да ги изправи по един разумен начин. Щом дойдете в туй хипнотическо състояние, по обратния път трябва да победите. Има обратни паси. Да кажем онзи, който ви е хипнотизирал, тегли на долу с ръцете си. Когато искате да се разхипнотизирате, ще теглите с ръцете на страни. Движенията от горе надолу те са на черната ложа. Всички вие все така се миете, нали? /Показва/. Добре, като се миете така, вие казвате: „Не си струва на човек да му са отворени очите“. Право. В известно отношение е право. Когато влезете в материалния живот, право е. Но щом влезете като ученици на окултната школа, ще употребите другите движения – настрани. И после, като мокрите косата си, правете движения на горе, не снемайте на долу, и отзад теглете ръцете надолу по косата.

Трябва да знаете, че всяко движение, което правите, то има свой смисъл и влияние. Наблюдавайте състоянията. Някой път направите едно движение и вас ви е неприятно. Направите едно движение и вътре на духа ви стане приятно. Има известни движения, като ги направите, усещате известно разположение. Може да паднете в друга крайност. Трябва най-първо у човека да не се роди страхът дали туй нещо да го направи или не. Всяко едно движение си има своето влияние, упражнява свое влияние. Тогава някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение. Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно: за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение назад, по инволюция, слизате. Еволюционен път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете. Но старайте се някои от тях да отделите от вашето съзнание, да отделите причините от последствията. В туй отношение някои от вас може да си спомогнете. Четете ботаника, зоология, някое съчинение по антропология, четете тогава съчинение върху Божествения свят. Защото непременно ние трябва да слизаме всеки ден към растенията. Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме. Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство. И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до приятното. В чисто Божествения свят всяка дисхармония е изключена. Тези са четири велики състояния, с които трябва да си служите. Макар и да не разбирате законите, няма опасност. Запример, някой път вие се чувствувате тъй неразположен, нетърпелив, смущава ви нещо. Представете си, че се намирате в някоя гора от борови и дъбови дървета, няма да се мине много време, ще почнете да добивате туй състояние и разположение на растенията. Някой път сте мързеливи, почнете да мислите за животните. Всички животни са подвижни. Нуждата за глад ги е заставила да мислят. Като мислите за тях, те ви стимулират с енергията си. Между тях ленивци няма. Даже най-мързеливите от тях са много енергични. Едно животно, след като се наяде е мързеливо. Но после пак ще обикаля до пет–шест часа да търси храна. След като придобиете търпението на растенията и подвижността на животните, вие ще минете към човека. Да разсъждавате последователно. След като разработите човешката мисъл, ще минете в Божествения свят. Ще изложите всички ваши мисли на показ. Ще се ослушвате. Ще се явят там на вашето изложение тия напреднали същества, ще направят своите бележки. Умните хора всеки ден правят по едно изложение, средните – в неделята едно изложение, пък глупавите – в годината по едно изложение. Туй, дето наричат „човек трябва да се самоосъжда“, то е туй, което той е създал да го занесе в Божествения свят другите да се произнесат, да го обсъдят, а той да наблюдава, да вижда погрешките си и да вади смисъл. Това са живи образи, това е една дълга дисциплина на ума. Разбира се, в окултната школа, ако вие бяхте готови, да нямахте туй противодействие... Сега не сте готови. Аз сега мога да махна с ръката си и изведнъж да ви приведа в другия свят, но ако река да направя туй сега, между вас ще захванат конвулсии, някои няма да искат да излязат навънка и какво ще стане? Ще кажат: подлудяха. А пък другояче класът – всички ще заспите в един час и като влезе някой, ще ви види като мумии, ще каже: „Какво е станало?“ След един час ще се върнете освежени, като че сте ходили на някоя разходка. Но трябва голяма дисциплина на волята. Не може човек да ви приспи тъй при тая обстановка. Трябва да има абсолютна тишина. Улици наоколо не трябва да има. В един час не трябва да има никакви смущавания. И трябва да има известна аура, образувана около цялото място. При такава само обстановка може да имаме по-реален опит, а сега при сегашните условия, при тия улици и всичко туй наоколо, ще се задоволим със сегашното. И Чам-Кория, дето сме и там не може. За да го направим, трябва да изберем някоя планинско място. Ще търсим на друго място; като намерим такива условия, виж тогава може. То и тук може да се създаде в центъра на София, но трябва да се направи особена стая, да се огради с такава аура и може да се огради. Само в такава стая, в която ще правим тия упражнения, крак на външен човек да не влиза, само учениците да знаят. Външен човек да не подозира, че има такава стая. Така да се огради, щото онзи непосветения, като рече да се приближи до стаята, да каже: „не ми е мястото тук“ и в него се заражда противно желание. А пък в ученика, у него се заражда един стремеж да дойде той като някоя пчела при цветята. Той веднага ще знае, че има такова място. И потребно е тук в София това – трябва да се създаде такава стая. В салона не може да се създаде такава атмосфера. Но като ученици ще работите, ще се създаде.

Тайна молитва.

Работете. Ще се преодолеят всички мъчнотии постепенно. Постепенно всичко ще се преодолее. Ще гледате да образувате една воля, не като желязо, не като гранит, а като диамант. Всички трябва да имате диамантена воля. Гранитните воли капитулират, железните воли капитулират, но диамантената – не. Особено, както са вашите класове смесени, тук се изисква по-широко схващане и по-голяма самоотверженост. Има още ред заблуждения, криви схващания, които трябва да се премахнат, да се внесе светлина от особен род. Особена светлина трябва да се внесе в съзнанието ви. Ако не дойде тази особена светлина, вие ще имате сегашните схващания. А в сегашните схващания, в тях не може да се добият тия резултати, които очаквате. Аз, като казвам „нов род светлина“, туй ни най-малко не трябва да ви безпокои, тя ще дойде. Като казвам, че трябва да се внесе, подразбирам, че ние ще се качим на един планински връх и по-рано ще дойде тази радост, а долу – по-късно ще дойде. Ние ще направим големи усилия да се качим на тая Божествена вълна. Там светлината иде по-рано. Долу в равнините и долините ще проникне по-късно. То е преимуществото на една окултна школа – да покаже пътя към тия планински върхове. Запример, в школата още не сме ви преподавали за ритмическото ходене, още не знаете какво нещо е ритмическо ходене. Но ще бъде постепенно. В Чам-Кория те са научили вече първия урок по ритмическо ходене.


1922_07_07 Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина

ТРИТЕ ОСНОВНИ ЗАКОНА:

ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА

19 школна лекция на общия окултен клас
7 юли 1922 петък в 8 1⁄2–9 ч., София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темите за житното зърно).

Вторият път ще дам тема само за неколцина. Ясно ще се излагате, няма да пишете много, но ясно. „Защо създаде Бог човека?“ Ако бих ви задал друга една тема. „Коя е отличителната черта на ученика“, какво ще отговорите? Аз ще отговоря: – Да се учи. Сега, в школата тук не е място нито за молитви, нито за разсъждения, а за учение. Вие сте дошли в школата с известни предубеждения, мислите, че знаете нещо. Вън от школата знаете много, но вътре в школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдение, казвам: Вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много нещо, но ако влезнете в една фабрика, при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо. Той ще ви направи като дете а вие, ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория, от химия нищо не разбирате, може да сте философ и да мислите, че и от химия знаете. Не, не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете. Като влезнете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете; и в школата ще имате същото качество. Сега, вие влизате в школата и мислите че Господ ще ви посвети и научи. Който не учи, господ не го научва. Тук в школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли! И някои са влезли в школата да придобият всичко с малко труд. – Аз ще очистя школата. Аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат, нямам нужда от тях, отвън има много работи, тук не си губете времето, грехота е! Вие ще паднете в едно изкушение:да си представяте, че се учите;и след туй, ще дойде лицемерието, ще се лъжете. Моля, бъдете тъй откровени, оправете се. Нека останат 10 души, но които ще учат. Ако те останат и на се оправят – и тях не искам тогава. Онези, които мислят, че много знаят, да си излезнат, няма защо да се занимавам с тях. В школата ще останат само онези, за които както е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезнете в царството Божие“. Царството Божие е наука, велика наука в света! Църквата всичко може да търпи, но царството Божие невежеството не търпи, престъпление не търпи, одумване не търпи, зло не търпи. То търпи само вечна хармония. Това е Царството Божие на земята, на истинската земя. Мнозина от вас сте на крив път, и ако вървите по него ще се изкриви ходилото ви. Онези, които влизат в пътя на Мъдростта и не спазват нейните закони, аз искам да бъда не груб спрямо тях, но откровен.

Три закона има. Първият закон: Истината в Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама от какъвто и да е характер. Ни сянка, ни помен, абсолютно! Разбрахте ли? Вие може да кажете: „Естеството ни е такова“. Не, никакво естество няма тук. Не е в естеството на човека да лъже. Лъжата е нещо присадено от после в човека. И ако някой философ или богослов, или учител ви убеди, че естеството на човека е да греши, този самият учител не разбира нищо. Не е в естеството на човека да греши. Човек, разбирам онази жива Божествена душа, която е излязла от Бога; не е в нейното естество да греши. Ако греши причините са други. Туй трябва да имате пред вид. И ако някой от вас съгреши, да не казва – естеството му. Не, не, той ще търси причината вънка. Ако аз се спъна някъде и падна на лицето си, няма да казвам – естеството е да падна, но ще търся причината вънка, а не в себе си, от вън ще я намеря. Ако аз не мога да разреша някоя задача, ако аз не мога да чета вечерно време, ще търся причината не в себе си, а отвънка.

Вторият закон е – Бог изисква от всинца ни да се учим, и то постоянно. Докато се учим, ние може да живеем. Животът не е в нищо друго, освен в висшето Божествено съзнание, в онзи процес на знание. Защото:

Божествената Мъдрост дава знание,
Истината дава свобода,
Любовта дава живот,
Животът дава радост,
Знанието дава сила, а
Свободата дава простор.

Тъй вярват тия неща. Тогава имате истина, свобода имате простор широк, простор в цялата вселена! Имате мъдрост, имате знание; щом имате знание ще имате сила. Силата произлиза от знанието, само че знанието не може да произлезе от силата. Имате любов – имате живот; имате живот, значи имате радост. Сега, аз много пъти съм говорил, че в живота трябва да се научим да понасяме скърбите. Но едно от качествата на живота, това е радостта. Онзи, който живее, трябва да се радва, а може да се радва само онзи който учи. Туй ви го казвам, понеже у вас има стари предубеждения, възпитание от миналото. У някои са се вгнездили такива духове от астралния свят и почват да ви шушукат: вас знание не ви трябва. Не, не. С тия астралци,невежи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаем повече от тях. Нямаме нужда от техните съвети. Нека си държат знанието за себе си. Те казват: „Знание не ни трябва“. Ее, какво ни трябва? – Да ядем, да пием да се обличаме, да се караме, да се женим, да се парясваме или развеждаме, да колим животните, статии да пишем в вестниците, да се осъждаме, религии да правим… Техните права и техните съвети не искаме. Това са все астрални влияния. Това не са проявления на Божията Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно може да живеят и да израснат не една педя пигмеи, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голямо, че да подобри житото на целия свят. Такова голямо слънце!

И тъй, от всинца ви се иска – служители на абсолютната истина, Без никаква лъжа в себе си! Разбирате ли? Аз говоря не за вън да изповядвате истината, но като се изправите пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа,да съзнаете факта – абсолютно никаква промяна, никаква лъжа в душата ви да няма! Моето небе, в душата ми, трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Аз не говоря за външния свят сега, но вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислим добре. Второто нещо: У всинца ви трябва да има жажда да учите. Гледам, някои от вас седите и казвате: „Аз съм на 45 години“… Че що са 45 години? Мислите че сте стар. Ами че знаете ли коя е нормата на старите хора. Когато човек стане на 60 год. казва: „Аз съм стар човек“. В кой кодекс е писано, че човек тогава може да каже: „Аз съм стар“. Ти казваш: „Аз съм стар“, даже тази норма дето се казва, че човек е стар, не е права. За Бога се казва „Древний“ не Му знаят годините. А ние на 60 години станали, и той си прикачва една титла, че е стар. Срамота е! Норма няма за стари хора. Срамота е това! Кажи: Имам 60 лазарника, ама никак не съм стар, никак не съм поумнял, земята 60 пъти се е обърнала, но аз все съм спал. Сега ти казваш: „Аз съм стар“. Хубаво, като си стар, какво знаеш, я ми кажи? Ами стар на санскритски, значи, човек, който има знание. Като си толкова стар, като създаде Бог земята, каква беше тя тогава? Кога Господ създаде земята? Я ми разправи! „Ее, не зная“. Ами че ти тогава не си от старите, защо разправяш, че си стар? Сега, седи някой, побеляла му главата, брадата. Та като ви побеляла брадата, вие стар ли сте? Кой ви дава това право? От де на къде? Ами зимно време като се окичат дърветата с сняг – стари ли са? Белите глави, казвате: „Побелях и остарях“. Не, не, тия неща не ги свързвайте с вашата старост. Най-първо ще си турите мисълта, че вие сте ученици. Таман на 60 години си ученик, само да учиш! Защо? Ето защо, ще ви кажа: Младата мома от вън няма да те изкушава, жена беля няма да ти прави, деца няма да ти крякат. Таман умът ти тогава е на място, сърцето ти е на място и волята. Време е когато ти може да учиш. Значи, ще си ученик, способен да разбира всеки един предмет. А сега, седите, и често слушам млади и стари казвате: „Остаряхме“. Сега аз бих желал да зная, колко души има от вас стари, и ще ги питам: Как Господ е създал света? Тъй ще ви изпитам дали сте от старите хора. Първо, щом влезете в школата, ще си турите на ум основната мисъл: Ще забравите света. Вие влизате сега и казвате; Тази вечер да видим какво ще се каже. Тази вечер ви казвам: Вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже пет пари не струва. Млади сте! Може да си на 60 лазарника млади сте. Че 60 пъти земята се е завъртяла, тя нищо общо няма с вас. Тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия растеж. Ако ви турнат в един магнетичен сън, да кажем като се родите, и земята в туй време може да се обърне 60 пъти, но като ви събудят, вие няма да сте стар. Туй, което остарява на земята не са годините. Земята в света, като се върти, е нещо случайно. Ние казваме: В 12 часа стана едно убийство. Убийството е една случайна мярка. Та това са все случайни мерки в света, защото абсолютна мярка е растежа на душата, а въртежът на земята, това е нещо постоянно.

От всинца ви искам да се учите. Разбирате ли? Не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави неща от настроенията на духа; те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на мъдростта. Без закона на мъдростта вие не може да служите на Бога. И любовта не може да я употребите. Трябва да знаете, че истинската Любов в света почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на мъдростта, когато дойде знанието. За да обичаш някого, трябва да знаеш отличителните черти у него. Вие казвате: „Този човек има черни очи“ – Ее, хубаво, аз разсъждавам другояче – по аналогия: когато земледелецът каже „черна земя“, друго вече се разбира. Той разбира, че в тази черна земя има повече елементи за растеж на житното зърно; и казва:Тази черна земя е отлична. Отлично жито става на тази черна земя! И когато видим един човек с черно очи защо го харесваме? Защо обичаме хората с черните очи? – Защото такива хора са по устойчиви в чувствата си. Като те залюби такъв човек той дава всичко, може да разчиташ на него. Тия черни очи с тях, той няма да те измами. Той и като те мрази и като те обича, той е характерен. За туй казваме, че в черните очи има енергия. Той може да мрази, може да бъде груб, но има една черта на черните очи – такъв човек е честен всякога. Той ще ти каже направо: или те обича или те мрази. В него политика много няма, те не са нервни хора, но са характерни. И тогава, само мъдростта ще ни покаже ония свойства и качества, които се крият в нашето съзнание. Това е целта на школата. Ами че ако в школата не научим ония причини, които са спъвали нашия живот, ако в школата не може да подобрим живота си за в бъдеще, защо ни е тогава тази школа? Аз може да ви говоря за небето, как живеят там ангелите, светиите, къщите им как са, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Действително интересно е, но това не е умно. Ето защо не е умно. Представете си, вие сте болен на леглото, неразположен сте, а аз дойда, и ви описвам някои от моите пътешествия в Америка, или как живеят американците, а тебе стомах те боли. Аз като ти разправям за Америка, ти няма да се изцериш. Ти ще кажеш: Преди да ми разправяш за Америка, кажи някой цяр за моя болен стомах! Не е ли по-умно да ви опиша как да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправям за този висшия живот. Първото нещо в окултната школа: тя има за цел да се премахнат всичките недъзи, които съществуват в вас, които от памти века са останали от разните култури, а вие ги носите в себе си. И някои от вас казват: „Мен много знание не ми трябва, аз и с малко знание мога“. Не, не, вас ви трябва много знание, за да се спасите. Вас ви трябва знание, за да разберете какво нещо е Любовта, какво нещо е мъдростта, какво нещо е истината. Приложения трябват в сегашния реален живот. И не мислете, че вие разбирате Любовта. Ако вие действително разбирате Любовта, щяхте да имате безсмъртие. Ако вие действително разбирахте Божията мъдрост, щяхте да имате вечна хармония, т. е. знание щяхте да имате,щяхте да бъдете силни, щяхте да разберете истината в нейната пълнота, щяхте да имате вечната свобода – великия простор на живота, и тогава нямаше да се намирате в тъмно, нямаше в такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щяхме да пътуваме с една необикновена бързина. Знаете ли с каква бързина щяхме да пътуваме? Най-малко с бързина от 50,000 километра в секунда. И какво щяхме да направим? Щяхме да излезнем на Витоша, да духнем веднъж, и в една секунда щяхме да минем месечината и от горе в 5 минути щяхме да бъдем на слънцето. Ще се спрем на първата станция там ще ни посрещнат, ще бъдем на гости 3–4 дена, понеже там са културни, ще ни разведат, ще видим техните училища, заседания, ще правим своите бележки и след туй ще тръгнем към АЛФАЦЕНТОРИС, следующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пътешествие! Ее, приятно е разбира се. Има мисли вътре в него. Тия пътешествия ги правят напредналите ученици на окултната школа. Може би в туй състояние не може да ги правите, но все-таки трябва да се приготовлявате за някое бъдно съществувание. Трябва да мислите за земята. Трябва да слезнете пак на физическото поле да правите от там тия пътешествия. Като влезнете в астралния мир, ще правите други пътешествия. Като влезнете в менталното поле, той е другояче построен. Защото в тия светове, техните постройки са малко на по-други основи. Та, първото нещо:Трябва да се роди у вас една истинска жажда за знание. Искам всинца да мислите. Мен ме радва вашата мисъл, но нека бъде една оригинална мисъл, която като проникне в ума ви, да се роди смирение. Ней път, виждали сте, онази мома, преди да се е ожените, цяла аристократка е, ръцете си не обича да ги тури навсякъде, само така ги държи, не знае къде да ги тури. Но след като се ожени и роди своето първо дете, намира вече място на ръцете си: вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди в човешката глава, тя е най-велика. Тогава, Човешката ръка, – волята има с какво да се занимава. Някой казва: Какво да правим? – Роди една велика Божествена идея в себе си, и тогава ръцете ти и всичко туй ще намери с какво да се занимава, за туй е школата. Сега, тук като дойдете ще кажете: Няма ли някоя молитва да научим? Ами знаете ли коя е правата молитва, как трябва да се молите?

„Господи, просвети нашите умове, дай светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе, и грехове сме натрупали до гушата. Молим ти се, дай ни знание и мъдрост да изпълним Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добием знание, да ти служим с всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселиш, че се учим. А сега вие казвате: Господи прости нашите прегрешения. Че вашите прегрешения и грехове са резултат на вашето невежество, на нямане на мъдрост. И тъй, ученици, всички ние трябва да се молим в школата, нас ни трябва мъдрост и знание,Някои от вас, които са по-напреднали и са чели, има такива книги за тия полета, аз нямам време, не искам да се спирам да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; някои, които знаят това, да ви разправят в частен разговор. Ние нямаме време да предъвкаме написаното в книги. Нашето време е скъпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пък аз ще говоря за неща, които не са написани. Сега, някой рече да говори нещо, вие: Чакайте да питаме, Учителят той, ще каже. Там е писано в книгата, вие не питайте: право ли е. Прочетете го. Ако ви се харесва, приемете го, ако не ви хареса, имате ум, преценете. А като дойда аз да говоря за тия неща, мимоходом ще мина, и ще се спра само дотолкова, доколкото имате връзка с предмета. Защото моята цел е да ви заставя да мислите, както аз мисля, и тогава може да проучаваме нещата. Но докато вие не се научите да мислите, аз ще употребявам тази мотика. Аз ще копая и вие ще копаете, аз ще копая и вие ще копаете, докато се научим да мислим, и тогава какво ще стане? Ще свирим и ще пеем, и като узрее житото, ще го турим в хамбара и тогава братски ще си разправяме за вечните закони, за бъдещето братство. И решили сме, няма да допуснем нито един да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влезнат в школата да се подиграват с името Божие! Те ще видят какво нещо е една Божествена школа. Който влезне в Божествената школа, той трябва да знае, че тази школа се подкрепва с великата Божествена правда. Това е Божествено училище, вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашите постъпки. Аз трябва да ви покажа, и пак ще ви повторя: Единственото престъпление, което в школата не се извинява то е лъжата! Туй да го знаете. Лъжа не се извинява. Сега не мислете че имате този обикновения морал. Не, този морал на лице, туй разбиране…

Ние за в бъдеще ще имаме, един морал толкова висок! Не говоря какви са моите външни отношения към вас, не говоря за този морал, но за онзи вътрешния морал в даден момент. Ако аз мисля как да ви използувам, това не е морал отношенията ми към Бога – то е морал. Ни сянка в моя ум, в моята душа, сърце и воля, не трябва да съществува, да ви използувам, по който и да е начин. Абсолютна чистота! Безкористие! Знаете ли какво е безкористие? Туй се разбира. Туй е моралът на школата. И ако всинца вие влезнете в школата,този морал трябва да го носите в душата си, че в даден момент като се изправите пред себе си да знаете, че вие сте чист. Може да направите отвънка хиляди прегрешения, но подбудителните причини, вътрешните причини които ви заставят да направите туй, те са важни. Ще кажете сега: Школа е това!Но това е едно от най-добрите правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, в всяко едно отношение, работите ви ще тръгнат добре. И в умствено отношение ще тръгнете, и в духовно и в материално. В всяко едно отношение работите ще тръгнат, няма изключение, ако не за сега, за в бъдеще. Ако не на вас, на децата ви. Не е ли тъй! И Христос казва: „Няма нито един от вас, който да е оставил майка и баща още сега, че да не приеме всичките блага, които съществуват и за в бъдеще да има живот вечен“. Тъй щото няма какво да се страхувате. И после, дряхлавост, у вас аз ще почна да изпитвам. Някой казва: Аз съм неразположен духом. Ние знаем причините, от где иде всяко неразположение. Ако вие вечерно време заспите, и дойде някой вампир, турне своята уста и ви изсмучи кръвта, като се събудите, какво ще усетите? Една голяма слабост. Защо? Защото този вампир изсмукал кръвта ви. Вие имате някое добро желание, но дойде някой вампир изсмучи вашата кръв. Но ти, като лягаш, трябва да си затваряш вратата, да не влиза този вампир. Разбирате ли? Ще каже някой: Кармата ми е да ми изсмучи кръвта. То не е философия. Ако не беше отворил прозорците, карма нямаше да бъде. Препънал се някой – карма е; ако не беше паднал, тогава карма ли щеше да е? Някой нервен ще каже: Баща ми беше нервен, майка ми, че съм ги наследил. Но ако ги нямаше, какво ще кажеш? Но ние обясняваме кармата малко другояче. И вие, вашите погрешки, вашите глупости не ги обяснявайте все с кармата. Не, ще кажеш: Не внимавах хубаво в своя ход, че паднах, нищо повече.

И после, потребно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трябва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влезнете зданието, дето ще се предават тия предмети, веднага да усещате един подтик за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Аз нямам нищо против вас, вие всички сте добри. Аз за вашата добрина въпрос не правя. Сега, като говора, вие ще кажете: Учителят може да вижда в нас нещо лошо. Не, аз разглеждам въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикант и не свирите хубаво, аз ще кажа: Няма хармония. С туй не характеризирам вашия морал, а просто казвам, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това няма нищо общо с вашия характер. Ще кажеш: Този център не съм развил още в себе си, но след ден, два,три, месец, година или повече, ще го развия. И в вас ще се развие туй чувство. И когато казвам,че в вас тия чувства не са събудени, разбирам, че у мнозина измежду вас Божествената любознателност не е събудена.

Сега трима от учениците, най-способните, които са запознати с разни въпроси, искам един от тях да напише едно резюме за физическия свят. Друг да напише едно резюме за астралния свят, да го определи какъв е, и третият , да пише върху менталния свят. И туй описание да бъде готово за три седмици от сега. Има ли кандидати трима души тук от вас? Те ще пишат, и ще го четат пред всички ученици. Най-първо да имаме една ясна представа за физическия свят, една ясна представа за астралния свят и една ясна представа за света на Мъдростта, за менталното поле. (Изберете тия трима души). Тогава аз казвам: Русчев да пише за физическия свят. Илия Стойчев да пише за астралния свят и Велико Граблашев да напише за менталния свят. Пък другите, по способните ученици, ще ги задържим за по-мъчни предмети. Ако им е жалко, че не ги избрахме сега, вторият път ще ги изберем. Кога ще се падне третата седмица от сега? На 29-й юли. Приятелите, които ще пишат, пишете основните неща. Може да се ползувате и от книги по този въпрос, направете едно извлечение.

И тъй, аз искам всичките ученици да бъдат все млади, а не стари. Тук, в школата, като влезнете, ние не различаваме, кой как е влязъл. Както и когато да е влязъл, той е ученик, нищо повече… В школата има само ученици; от школата навънка има разни професии. В школата като влезнете ще бъдете само ученици. Отвън като излезнете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: Влезнете ли тук, ще снемете всяка друга длъжност. Професор ли си, ще кажеш: Ученик съм вече. Излезеш ли от школата, пак си професор. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия ум. За един час ти да снемеш един товар, една мъчнотия и да мислиш, че си ученик, това е воля. Тогава, като излезнете навънка, ще чувствувате едно освежаване, едно подмладяване. Някой казва: Как да се възпита волята? В седмицата един час да мислиш, че си ученик, туй е пак опит, да видите до каква степен именно вие сте способни да концентрирате вашия ум. Може да мислите, че не можете: Всичко може. Ние ще пазим същото правило, което се спазва на бойното поле: Онези, които се сражават на бойното поле, те не се спират, кой как падне, те го оставят, а от подире им има санитарна комисия, която събира ранените. Сега, някой от учениците паднал на пътя, другите ще вървят напред, санитарната комисия ще го вземе. Вие няма да спирате: Какво му стана? Не, не, напред, у нас болни хора няма. И няма да се спираме за болните хора, всички трябва да бъдат здрави. Здравите добре дошли, а на болните ние ще дадем своето съдействие.

И тъй, в училището ние няма да приказваме за болни хора. Недъзите, неспособностите, това са все болести на астралния свят. Че този не се е учил, то са все болести; че онзи се обидил, това са болести. Затова има астрална медицина, когато се изучават симптомите на болестта. А в една окултна школа се занимават най-първо с любовта, с това, какво нещо е животът, как е произлязъл, и какво е неговото предназначение с земните сили, които са свързани, за да образуват тия елементи. Това е първото нещо, с което един ученик, като влиза в школата, трябва да се занимава – благата в тоя живот и радостите, и след туй ще мине да изучава мъдростта, ще мине в истината и най после, по този начин, ще се приготви за по-висшето свое предназначение в света.

Тайна молитва!


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!