Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Трябва човек да се самопожертва, но и законът на самопожертването трябва да се разбира хубаво. Но трябва да се самопожертва човек



Сега да обърнем принципно. Всяко нещо, което Бог е определил, то ще стане на своето време. За всичко има определено време.

Аз търся изключителни случаи. Аз решавам една задача, опити си правя, та избирам такива, най-големите особености.

Две крайности има в света. Без Бог не може. То е една необходимост, всякога ще имаме нужда от Него. Без Любов не може!

Май 1922 г., четвъртък

Витоша

Връщане в София на 26 май 1922 г., петък


По пътя

ПО ПЪТЯ

13 школна лекция на общия окултен клас
26.V.1922, четвъртък, на Витоша, 11–12 ч. пр. об.

Сега, имайте предвид: аз не искам да ви съдя. Туй е за приложение закона на Любовта. Ако може да го приложите, добре, а ако се съдите един друг, вие не можете да имате любов. В едно събрание един не може да бъде виноват, а всинца: или всички са праведни, или всички са грешни. Ако се даде наказание, всички ще бъдете наказани, а ако е благословение, пак за всинца ви ще бъде. Та, от вас искам да приложите Божия закон на Любовта. Вие да си го приложите, не аз да ви го налагам, защото, ако аз приложа закона, то не е любов, а насилие!

Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа, ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи този закон? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да отредите 7 души, вие сте в състояние да го направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат, и тогава нищо не става.

Аз ще засегна ред елементи на Любовта в нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовта, а друго е да се изпитва. Там е всичката работа сега. Когато един ученик или един музикант направи една погрешка, ако свири фалшиво, учителят не може да му прощава. Има неща в света, които се прощават, но има неща, които не се прощават. Когато някой вземе пари от тебе, можеш да му простиш, но когато великият музикант свири, не му се позволява да взима фалшиви тонове. Ще изправи тона, нищо повече! Необходим закон е. А животът не прощава, трябва да изправим тона. Животът не прощава, трябва да изправим тона. Животът е една музика. И всеки от вас иска да свири, както знае. Например, имате един капелмайстор, казвам: законът е такъв: неговият живот трябва да бъде изправен, защото музикант ще стане само онзи, който има любов. Всеки трябва да живее по закона на любовта. А ако не искате да живеете така, никой не може да ви застави. То не е насила, а по добра воля. Пък аз зная, че всинца искате да живеете, животът ви да бъде хармоничен, да бъдете щастливи.



Вие ученици, днес ме подложихте на изпит. Разбирате ли? Вие бяхте един учител, а щом станете вие учители, при такива учители, аз напущам училището. Разбирате ли! Аз съм готов, казал съм, ако можете да дадете нещо по-добро от това, което аз зная, аз съм готов да го приема. Аз съм готов да приема от вас всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всичко това. Нищо повече! Ако във вас заговори Божественият Дух, и изкаже известни Божествени мисли, аз ще ги приема, източникът е един и същ. Желанието в нас е да се прояви Божествената Любов във всичката си пълнота помежду ни. Само така можем да успеем. Не приложим ли този закон, никакъв успех няма да има, ще се раждат все такива недоразумения. Някой път, като дойда между вас, усещам една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко в едно кафене от тютюна и човек не може да диша свободно, така е и между вас. Не че го искате, вие сами се мъчите, но не знаете начина как да се освободите, и аз искам да ви покажа един метод, как да се освободите от тази тяжест. Това няма да стане изведнъж, но ще ви покажа един закон, и вие ще работите.

Сега, не ви съдя – това е старото учение – аз искам от вас да приложите закона на великата Божия Любов в себе си. Малки и големи, да се уважавате, да се почитате да си отстъпвате, да си прощавате. Тъй. Сега, запример, щом аз замина, вие веднага ще търсите кой е виноват, щом един е виноват, никога няма да се оправи светът. С един човек не се оправя светът: и да го обесим, и да го затворим, друг ще дойде на негово място, после трети, четвърти и т.н.



Е, добре, тогава: готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? /Всички отговарят: „Готови сме“/. Сега, попитайте се вътре: ако го приемате, и го приложите по закона за Любовта, туй ще бъде благословение заради вас. Изпейте песента: „Благославяй, душе моя, Господа“.

Вижте тази жива природа, в която ние живеем, тя е едно Божествено жилище, един Божествен дом. И всички тия енергии, които са вложени в нея имат разно направление. Всяка енергия си има свои канали, през които може да мине. Когато ние искаме да приемем енергия за стомаха, тя иде чрез храната. Когато искаме да приемем енергия за дробовете, тя иде чрез въздуха. Когато искаме да приемем енергия за очите, тя иде чрез светлината. Когато искаме да приемем енергията от живото слово, тя се възприема чрез ушите. Когато искаме да възприемем енергията от миризмата на цветята, ние я приемаме чрез обонянието си. Сега, у вас има една философия: вие искате всичките тия разнородни енергии да ги приемете само чрез устата си. Говорим за Любовта, ама тази Любов влиза и чрез устата, и чрез очите, ушите, носа, от всякъде влиза тя. Като влезе тази Любов през устата, ще произведе един ефект; като влезе през носа, ще произведе друг ефект и т.н., зависи как възприемаме тази Божествена Любов.

Сега, вие говорите за любовта. Вие още не сте любили. Аз ще направя един микроскопичен опит. Ако ви попитам, какво нещо е любовта, как сте я усетили вие, имате ли един жив опит на Божествената любов? Имате малки опити на любов, но колко е траяла тази любов? Кажете ми сега: имате ли такъв опит, дето любовта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цяла една година? Имате ли опитността, дето любовта да е обсебила душата ви за един месец? Имате ли опитността, дето любовта да ви е обсебила за един ден? Ако тази любов влезе във вас изведнъж, вие няма да разсъждавате, вие ще решите въпроса моментално, и то няма да го решите по най-глупавия начин, но ще го решите по най-умния начин. Когато дойде Божествената Любов да действува в света, тя действува с най-добрите методи. И всички трябва да имате пред вид, че за да се появи Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на любовта, тя би ни разтопила. Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашите духовни тела, според степента на нашето развитие, постоянно духът ни работи. Ако вие спънете духа, който работи във вас, на кого ще повредите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нещо, а вие развъртате винтовете на инсталацията, на кого вредите? – На себе си. Да кажем, имате някаква крива мисъл, кому вредите? На себе си. Имате съмнение, кому вредите? – На себе си. Имате страх, кому вредите? – На себе си.

Сега, защо се явява страхът в света, защо се явява съмнението? Страхът ние го знаем и съмнението знаем. Страхът, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателен е страхът! Запример, страхуваш се да не изгубиш живота си. Някой обещал да ти даде пари, ти се съмняваш. Съмнението пък е едно отрицателно качество на ума. Значи, щом може да се съмняваш в някой човек дали ще ти изплати, ти се съмняваш във възможността. Добре, сега вие пренасяте съмнението от хората в Бога. Вие някога се съмнявате в мене – аз ви чета мислите – „ти може да не говориш от Бога, а от себе си“. Но аз всякога правя разлика между моите мисли и Божествените мисли, В мене, моите мисли и Божествените мисли са строго определени. Аз хващам всяка моя мисъл за ухото и ѝ казвам: ти на ляво. А на всяка Божествена мисъл: ти на дясно. Казвам: туй е Божествено, а туй е човешко. И сега тази постъпка, която аз направих, Божествена ли е или човешка? Тя произведе във вас страх да не загубите нещо. Сега, страхът подразбира, че любовта ви е отвън, а страхът е на мястото на Любовта – отвътре. Разбирате ли? И причината, че вие не може да живеете хармонично, е защото страхът живее вътре във вас. Защото, ако аз дойда у вас в къщи и ви кажа: дай ми две хиляди лева на заем, а вие имате три хиляди лева ще кажете, че ви трябват, а в същност те не ви трябват. И при това вие минавате за човек, който вярва в Бога, има любов. Никаква любов нямате, а страх имате! Може да дойда да ви искам една малка услуга, ще ми кажете ясно тази работа: „Нямам разположение към теб, макар да имам пари в касата си“. Тъй е казал един евангелист във Варна, когато един му поискал пари на заем. Той му казал: „Имам пари в касата си, но на заем не мога да ти дам, защото нямам доверие в тебе. Защо да ти дам пари на заем, а после да се караме; ако искаш да ти дам пари, като на брат ще ти дам“. Страхът, туй състояние показва, че Божествената Любов не действува: тя започва, а вие я прекъсвате, прекъсвате. Запример, ако някоя ваша сестра направи една малка погрешка, колцина от вас ще се съберете вечерно време да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира“. А вие, като видите нейната постъпка, като излезете ще кажете: „Тя е такава-онакава“, ще я критикувате. Като излезете, не говорете за нея. Вие нямате смелостта да казвате истината. Не сте смели, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвам смели, това не значи да бъдете груби. Смел е само този, който може да каже самата истина, ни повече, ни по-малко. Тъй, самата истина в Любовта да я каже. „Братко, ти отиваш по един път, но този метод не е здрав.“ /Едно куче лае върху една крава/. Сега, аз ще взема тази крава. Кравата, това е доброто у вас, а тия кучета, това са страстите – низшият интелект, които гонят кравата. Тя не е виновата, дето е тук, а кучетата се намесват в работата, която не им подобава, никой не ги е турил тук да пазят като стражари, ама те ще се покажат, че са изправни, ще изгонят кравата.

Ще ви кажа една истина: Животът чрез изобличение никога няма да се поправи! Ако ние се изобличаваме, никога няма да се поправим.

Сега ще имате търпение. Нали за днес ви бях задал един урок: да напишете кой е най-големият ви недостатък. Писахте ли? – Да. Съберете листчетата и ги прочетете.

Е, сега ще ми продадете ли вашите недостатъци? Аз ги купувам, колко пари искате? Не, не ще платя. Брат Стойчев – тъй да ни водите на разходка един месец през годината, да ни учите; един месец в Търново за всички, и един месец само за нас, тук/. – Ще бъде. Когато приложите закона на Любовта, ще бъде. Ще опитате Господа, ще приложим закона на любовта. Тъй, няма да правим думата му на две и тогава ще видим какво може да направим. Ще Го опитаме. Сега, тия недостатъци аз ще ги взема и в школата ще влезем да работим без тях. Наполовина ще ви кредитирам; сега за сега на половина, понеже нямам много пари. За половината разполагам, за 1 1⁄2 месец мога да платя, но за три месеца нямам, да си кажа истината – половината мога да ви платя. Как искате, звонкови да ви платя или както искате. Мога да ви платя 1000 лв., 10 000 лв., 20 000 лв., 30 000 лв. /Не искаме пари/. Туй е, което може да се направи. Щом се влюбите във вашите недостатъци, ще се изправите. Щом се влюбите в тях, ще направите такава голяма беля, че ще се изправите. То е тема. Ние ще пристъпим, има начини за тия неща, по които може да се изправите. Тия недъзи са същевременно и добродетели. Да бъде човек „егоист“ не е лошо нещо, но да имаш егоизъм, който да ти счупи гръбнака, то е лошо. Да имаш такова нетърпение, че като дойде неприятелят ти, да плюеш на петите си и да бягаш, на место е туй нетърпение. Но когато извършваш една важна работа, нетърпението не е на место. Когато положението ти бъде опасно, трябва да бъдеш нетърпелив. Някои от тия качества трябва да знаете сами къде да ги прилагате. Сега, туй, което искате, ще го направим. Като сме излезли за два деня може да го направим; може да го направим и за един месец, и за два месеца, и за три месеца. Законът е един и същ, може да го направим. Писанието казва: „В Бога няма нищо невъзможно“. И вие поставихте много добре въпроса – един месец да бъдете всред тази природа, вие ще бъдете търпеливи. Брат Стойчев. Тук в гората да бъдем, щото ако рече Учителят да бяга, ще го преварим, а ако е в града, где ще го намерим. /Всички се смеят и Учителят се смее/.

Изберете сега една комисия по вдъхновение, от братството, от 7 души, да следи за общия ред. За една година да бъдат избрани, а след една година – други. /Първият да бъде избран от Учителя, вторият – от първия, третият – от втория и т.н./. Добре, аз избирам Начо Петров. Последният посочва: Стоян Русев; тоя – Елена Иванова; тя – Коен; той – Илия Стойчев; Здравка Попова и Тереза Керемидчиева. Съгласни ли са? – Да. (Брат Толев: „За станалия инцидент нито дума да не става, като, че не е било.“) (Брат Граблашев: „Ако е за полза, да се каже.“) Слушайте да ви кажа, сега аз ще реша въпроса. Ето как: имате право да говорите за моята погрешка, но за вашата погрешка, ако речете да говорите, аз ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: нашият Учител направи една погрешка! Може да говорите, но говорете истината, не преувеличавайте нещата. Когато ще говорите, говорете, но бъдете тих и спокоен, най-първо отправете ума си към Бога, попитайте го: „Господи, аз искам да разправя за този инцидент, съгласен ли си“? Ако Господ ти позволи, говори, но ако Господ не позволи, мълчи си и не говори за този инцидент. Ама може нещо да те човърка в сърцето. Туй човъркане може да е някой червей, а ако е един червей, никаква полза не може да изнесете.

Сега, аз ще ви обясня защо не може на 600 метра височина да се говорят известни неща. Представете си, че вие сте 100 метра под водата, може ли да говорите? – Не може. Като излезеш 100 метра над водата, имаш условия да говориш – въздух. Следователно, на 600 метра височина няма условия, ще влезе вода в гърлото ти, а на 2000 метра височина ще говориш – въздух ще има. Тъй се разрешава въпросът.

В нашата школа, когато аз ви казвам за някой излет, ние отваряме ключовете, и тогава вие сте във връзка с невидимия свят. Например, аз дадох на сестрите една задача, но вие никога не сте изпълнили едно мое разпореждане, както трябва. Както тогава, казах ви: в течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите. Аз не ви казах да идете и да разправяте, та целият град да ви знае. Следователно, вие трябваше да чакате, да свършите изпита, и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, ще мълчите. И вследствие на това се родиха някои инциденти, които не бяха желателни. Та, когато ви се даде нещо, искам от вас, туй разпореждане да го изпълните тъй, без никакво изопачаване. казано 12 часа – 12 часа. Никакви философии. Вие, като идете, от резултатите ще съдите. Преди да сте го направили, няма да заключавате. Изпитът първо трябва да се изпълни! И при това, когато се изпълнява един изпит, не трябва да държите на буквата. Някой казва: „Ще изберем месечина“. Не, ще избереш тъмна нощ, защото само в тъмната нощ ще видиш Господа. Трябва да уповаваш на Господа, а щом търсиш месечина, то значи, че не уповаваш на него. Тази задача е свършена наполовина. Задачата е през тъмна нощ, когато е бурно, когато вали дъжд, гръмотевици, тогава ще излезеш, ще се молиш, и Господ ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсъждаваш: „Може да се простудя“. Щом дойде до Божествените работи, няма опасност да се простудиш. Аз ви дадох пример. Аз съм седял толкова години на прозореца в моята стая зимно време да държа беседи. Нека дойде някой професор да седи там, след един месец ще има пневмония. После колцина от тия хора, които са седели отвънка, са се простудили? Те са микроскопически опити, но са опити. Нека се яви друг, да говори един и половина часа на студено, да видим какво ще стане с него. Сега, трябва да усилите вашата вяра. Този закон работи. Аз ви казах: не очаквайте много, резултатите ще бъдат малки, микроскопични, защото няма условия сега за големи неща. Но от тия, малките, след време ще имаме много добри резултати.

Аз ви похвалявам, вие този опит го направихте от голяма ревност. Аз ви казах – цяла една година да мислите и да го направите, а вие в две седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но н нова форма ще го изпълните. Сега, този изпит ще бъде малко по-труден, но той ще донесе по-добри резултати. От тези изпити, които ви давам, страхът ще изчезне от сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И после, като излизате в тъмна нощ, тонират се очите, зрението се тонира; при това, всеки един косъм се натегне, умът ви живее навсякъде в тялото. То е хубаво. Като излезете на Витоша, колко ще ви се представят, че ви вардят, пък ще ви се стори някоя мечка, вълк, ще ви се превърне сърцето. Аз зная на някои 20 пъти сърцето им се е превърнало. И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ до Витоша, ще каже: „Той е безумен, да излага една жена или един човек“. Затуй казвам, че светът не трябва да знае. Дали мъжът или жената ще идат, затуй трябва да се мълчи. Пък като се опита, тогава на опит ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нямат възможност да изпълнят задачата, ще им създадем условия, ама да имат любов. Аз ще им създам условия, но да влязат тъй в общение с природата, вътре според този закон на Любовта. Тогава може да работя и аз с тях заедно. Защото, един Учител може да работи само с ученици, които са способни. Когато сте сами, не можем да свършим всичките работи. Вие ще работите и аз ще работя. Защото ще има излети, изпити, дето най-първо аз ще изляза да направя изпита, а след мен вие ще вървите. Има известни задачи, дето най-първо аз ще ги направя, а след туй ще кажа: започнете вече вие, пътят е отворен. Запример, вие ме поставяте в едно голямо безпокойство. През тия две седмици аз не можах да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше в града вагабонти, които се наговаряха да ви преследват и трябваше да насоча ума си да ги убеждавам, да предотвратявам. Вие мислите, че Господ ще ви опази. Ние трябва да бъдем умни и само тогава Господ ще ни пази. Втори път няма да минавате през Драгалевци. Няма да вървите по пътя, а без никакъв път, отвънка на селото и ще влезете в най-гъстата гора, тя ще бъде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати. Тия изпити ще ви дадат по-голяма решителност, ще станете по-здрави, умът ви ще стане по-свеж, ще имате живи мисли. И като се върнете от такъв изпит, по-добре ще мислиге. И съм забелязал това: някои, които са направили задачата, връщат се и много добре разсъждават. Човек, който има смелост, може да мисли добре. Но сега ще се решим всички. Едно нещо иска от нас Бялото Братство: да бъдем абсолютно верни на законите, които ни дава. Верни, верни! Тия закони са абсолютни и не може да се менят. И когато те дадат една задача, тази задача трябва да я изпълним без никаква погрешка, веднъж, дваж, докато те останат доволни. И тогава ще видите. Може да направим такъв опит: – Опити нали искате? – Облачно е небето, ще кажем: „Тия облаци да изчезнат изведнъж. Вторият ден небето ясно, казваме: „Да се заоблачи!“ Третият ден барометърът показва, че ще бъде сухо“. „Да завали!“ И ще завали. Всички тия опити аз ги наричам микроскопически и те може да се направят, за да видите, че в света има закони, с които можем да си служим. В природата тия приятели могат да ни помагат. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вяра, да се покаже, че когато човек люби Бога, той е в състояние всичко да направи. Тогава аз няма да избера какъв да е ден. Ще избера един ден, когато има голяма суша, когато хората имат нужда от дъжд, тогава ще направим опита та да завали дъжд. Значи да завали дъжд, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използува тази Божествена енергия. Да кажем, суша е, ясно е било, ще направим опита, ще докараме облаците да докажем на тия хора, че всичко ще използуваме за добро. Никога не се позволява на един Учител да иждивява и хаби Божествената енергия! Нито на Учителя, нито на ученика! Затуй, ще почваме да изучаваме всичките форми в природата, ще изучаваме растителното царство: това са облаци, черти, които природата ни е дала. Всичките форми спестяват енергиите си. От растенията ние ще се научим как да употребяваме енергията в малко време, да вършим много работа.

Сега аз ще ви кажа едно нещо искрено: аз съм доволен от вас. Разбирате ли? Доволен съм от вас, защото каквото можете, направяте го. Повече не може да искам от вас. Някой път даже вие правите повече, отколкото се иска. И там са вашите погрешки. То е от излишна ревност. Запример, аз казах някой да иде до платото, той отишъл до Черни връх. И то е хубаво. Задачата е до платото. Но все „повече да бъде“. Казвам: ти от града ще излезеш, за 4 часа ще идеш, а той направил това за два часа и половина. Ама ти ще се осакатиш. Полека ще работите, няма да бързате, а вие сте много експедитивни, гледате да съкратите времето. Не, ще спестявате времето. Всяка една задача, колкото време се изисква, ще ви се даде туй време, няма да го съкратите, ще го използувате,, за да бъде задачата сполучлива. Тези бележки трябва да ги вземете пред вид. Ако идеш за 2 1⁄2 часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакост, вие ще изхабите излишна енергия. Може след две седмици да се яви някаква болка, ще кажете: „Аз ходих, ама ето какво ми стана“.

После, от вас искам, като говорим ние за „братство и равенство“, не подразбираме заличаване на човешката душа; не, ние разбираме проявление на човешката индивидуалност, по възможност проявяване на душевното съзнание в една по-висока форма. Ти имаш в първо време съзнание на едно дете, очакваш да ти помагат, затова плачеш. Искаш да ти дадат. Господар е това дете, ходят наоколо му баща, майка, дават му млеко. Но това дете става възрастно, разширява се съзнанието му и то напълно се е еманципирало, станало свободно и самостоятелно. И затуй казвам, че нашето съзнание трябва да се разшири. Може да го направим тъй. И това е волята Божия. Всяко добро желание, което видите във всяка ваша сестра, не го спъвайте, пожелайте ѝ добро, макар и да не го направи добре. Втори път тя ще го направи по-добре.

Ние се намираме пред една голяма дилема. Имате една велика задача, имате едно минало така преплетено, че както сте събрани, не сте на един и същ уровен. Повечето от вас са положителни елементи. То е мъчнотията сега. Затуй срещате се, отблъсквате се. Вие вътрешно може да имате известни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло са принесли на света? Сега ние казваме: водениците помагат на света, но когато ядем от смляното, в нас остава идеята за камъка и ние искаме да смажем хората. Енергията на този камък се е предала в хляба, а от хляба се е предала на нас, в ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпрос. Повечето сте положителни, та сега трябва да ви направим наполовина положителни, наполовина отрицателни и тогава работата ще върви успешно. А този закон как да ставате положителни и как да ставате отрицателни ще ви го покажем, ще ви дадем правилата. Тук, в природата, ще ги учите, в града не можете да ги учите. Само в природата можете да ги научите. Да кажем, един ден вие сте неразположен, ще ви дадем правило, след като работиш 4 часа, да почувствуваш, че е станало едно разширение, че ти си се изменил и си готов да направиш отстъпки. Ти сам ще направиш опита и ще видиш резултатите. Но туй сега няма да става. За да дойдем до тия опити, трябва да предшествуват по-малки опити. Казах: времето ще пазите. Едно нещо: аз не искам вашето време, когато сте заети в света. Искам само излишното време, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искам да ви ангажирам времето. Само празното време, един час в деня, туй време да го употребите за школата. То е едно от най-добрите правила. Ако бих искал от вас 10 часа да работите, то би било друг въпрос. Не, един час, а туй всеки един от вас може да го направи.

Сега, всички ученици нека си забележат: кой какво иска от мен, най-важното, което ви трябва, кой каквото иска. Изразете го с едно кратко предложение. Трябва ви една библия или евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте същественото, което е необходимо заради вас, най-същественото, което ви трябва. Запитват: /„пак ли анонимно или с подпис?“/. Горе да ви знаят, а долу да не ви знаят. Долу сте все анонимни, псевдоними сте. Искането ви нека бъде от материален или от духовен или от умствен характер.

Сега този изпит, до Витоша, ще го повторим в друга форма. Които не са излезли, свършете групово задачата си, защото следующият четвъртък ще ви дам втората задача и тази задача ще я свършим в една седмица отгоре, ще я направим тъй, в една вечер. Аз ще бъда с вас и тогава ще ви кажа каква ще бъде задачата. Няма да коства нищо. Сега ще използуваме времето, защото тия са най-благоприятните условия. След 1⁄2 месеца няма да имаме тия условия. Сега, още до 2–3 седмици, имаме условия. За тая задача, която ще ви дам, имаме условия.

Аз ви благодаря, че ме развързахте, че можах да ви говоря. Защото, ако учениците вържат Учителя и му кажат: „говори Учителю“. Какво ще говоря?

Добрата молитва


Неговата заповед

НЕГОВАТА ЗАПОВЕД

И знаем, че Неговата заповед е живот вечен. (Ев. Йоан 12:50)

Законът – това е първото ограничение на разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите „движение“ и „стремеж“ подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен подтик, а движението – това е физическата страна на нещата.

Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно същото е и с всички онези, които търсят Бога: Бог е велик принцип, Той е нещо повече от принцип, и ние трябва да познаваме Неговия закон. Ние, за пример, някой път говорим за Бога така несвързано, неразбрано, ние Го уподобяваме на светлина, на разум, това-онова. Бог не е нито светлина, нито разум, той не е нищо: ние не можем да го определим. Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно, понеже художникът ще нацапа с маслени бои картината си и в този идеал, който той е нарисувал, може ли да мисли, че той е в боите? Не. Тия бои и цветове са само сенки, които изразяват реалността, която сама по себе си е неизразима. Когато пиша думата „любов“, любовта вътре в думата ли се съдържа? – Ни най-малко. Вие можете да напишете цяла беседа върху любовта и любовта не е вътре в беседата. Но тази любов почива, проявява се по известни закони. Когато знаем законите, ще знаем да работим. И музикантът също ще намери закона на музиката и върху този закон на музиката той трябва да гради. Така е и с писателя, така действа той, когато изучава граматиката, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат. Само съвременните религиозни хора правят изключение. Те казват: „Ние и без закон можем да живеем“. Не отричам, че и без закон може да се живее, но разумният живот започва със закон. И в гората има шумолене и свирене, там без закон шумят и свирят листата и там без закон са наредени тия листа. Но каква е голяма разликата, когато някое пиано свири или някой орган, когато някой свири на цигулка, знаем каква голяма разлика има между шумоленето на листата и свиренето на цигулката. Има грамадна разлика. В цигулката е вложен законът на човешката интелигентност. Сега, по някой път аз се изразявам и казвам: и в природата има музика, но не в тази природа, която ние виждаме. Трябва да имате особени сетива, особени чувства, малко да бъдете досетливи, да схванете тази музика. И то при особени случаи: не всякога пее природата, не всякога свири, не всякога говори, и тя мълчи, понякога има гробно мълчание, и в туй мълчание се разбира един велик вътрешен смисъл, един смисъл, който се заражда в нейните недра – затуй тя мълчи, докато тази мисъл вземе своята форма и се изрази в този велик Божествен закон. И често някои са ми задавали въпроса: „Защо съвременните общества не виреят както би трябвало?“ – Защото не са намерили онзи велик закон, чрез който животът може да се изрази. Кой няма желание да живее? – Във всекиго има такова желание. Кой не обича да е музикант, да си посвири? Ама като вземе инструмента, не може да свири, а само дрънка, и му казват: „Я остави, не прави шум“. Сега мнозина като дойдат в това Божествено училище, казват: „Ние ще живеем един чист и свят живот“. Попитам ги: Какво подразбираш под „чист и свят живот“? След като живеят 1–2 години, казват: „Това не е за нас“. Идат в света и почват да живеят по старому. Защо? – Защото не са намерили онзи закон, за който казва Христос: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. За да може тази заповед да я разберем и да се възстановим, има да се борим с много мъчнотии в себе си. Всички изобретатели някой път прекарват 10, 15, 20 години, докато сполучат. Някои даже не сполучват. Някои художници има, както и някои музиканти, които с години са прекарали ред мъчнотии, докато дадат нещо хубаво, за да изразят великия закон на живота. Какъв е той, как трябва да се изрази? Да кажем, имаш очи. Защо са тия очи? Котката е приспособила очите си и казва: „Господ ми създаде очите само за мишките и за птичките, да си намирам храната“. И всеки ден търси, гледа дали има мишка или птичка. Ако попиташ онзи търговец, той ще каже: „Господ ми създаде очите само за платовете“, и всеки ден ходи да гледа платовете, пише сметки, казва: „За това са моите очи“. Гледаш онзи писател, седи с перото и казва: „Господ ми създаде очите да пиша“, и той драще, пише нещо. Художникът казва: „Господ ми създаде очите да рисувам“, музикантът казва: „Господ ми създаде очите да гледам своите ноти“ и т.н. Всички хора присвояват зрението за своята професия. Всъщност защо са създадени очите? Като дойдем до ушите, пак същия закон. Да попитаме, защо са създадени ушите? Някой казва: „Да мога да усетя отде иде моя неприятел, опасността отде иде“. И всички животни най-първо упражняват своя слух за тая цел, затова е създаден слухът. До известна степен те са прави, но слушането има по-дълбок смисъл. Нека вземем нашите чувства, защо са създадени. Като казвам, защо са създадени, не че те не са съществували, а защо са се появили: те имат свое предназначение. Някой път ние се оплакваме от тия чувствания и казваме: „По-добре човек да не чувства“. Знаете ли на какво би замязал човек, ако не би чувствал? Представете си едно човешко око, турнато в един камък, и оттам да наблюдава света, без да чувства. Какви ще бъдат понятията на туй око за света, ако кажем, че човек гледаше света само с окото, без да чувства? Допуснете сега обратното – че вашата ръка е турена в този камък без окото и че само чувства нещата, тогава какво щеше да бъде вашето схващане за света? Щяхте да познаете, че едни предмети са топли, други студени, трети гладки, грапави и прочие – ще знаете промените. И сега вие можете да схванете, че някои хора почти живеят като ръката в някой камък, те само усещат промените. Казват: „Днес нямам никакво разположение“, но не си задават въпроса, защо е туй неразположение. „Еди-кой си ме обиди“. Но и той не си задава въпроса: „Защо ме обиди?“ „Днес съм радостен, защото еди-кой си приятел ми каза една блага дума“. Защо тази дума произведе такъв ефект? Ще се спрете и ще кажете: „Така е устроен животът“. Не. Това подразбира, че тази Божествена душа иска да даде израз на всички свои мисли и желания. И следователно Бог живее в нас и се проявява чрез нас, и всеки, който Му противодейства, след като употреби хиляди години, всички условия, да застави този индивид да го слуша, да върви в хармония, най-после, като не се подчини, заличава го. И Писанието казва, че грешните ще погинат. Аз не говоря за праведните: праведни подразбирам ония, които разбират този велик Божествен закон. Сега с това схващане трябва да приложим туй Божествено учение, има ли то приложение при сегашната фаза на нашето развитие? – Има. Нима ние трябва да останем в тази форма, в която сме сега? Нима нашето лице, нашите очи, уши, ръце трябва да останат такива, каквито са? – Не, трябва да се изменят. И Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И чудното е, че мнозина, които вървят в този път, новия път, искат да влязат много лесно в Царството Божие. И вие лесно можете да влезете и сега можете, но ние не разбираме туй Царство Божие. И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо? – Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат дядо да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд. Съвременните хора искат да живеят много икономически по отношение на Бога, без труд. Ако питаш кого и да е сега, всеки ще каже: „Да ми е оставил баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пък да имаме знания и сила, да се наживеем“. Но как да се наживеем? Аз няма да ви описвам, аз съм сит от това живеене, което хората имат, много хубаво е за тях, но туй живеене, отсега нататък, няма да ви придаде нито една стомилионна част на вашия растеж. Ако вие затворите една свиня в една кочина и ред години я храните по всички правила на науката, вие ще имате само една много цивилизована свиня, но все ще остане свиня, никога не може муцуната ѝ да се измени и щом я пуснете вън от кочината, пак ще почне да рови и да бъчка – макар че в кочината не рови. Ще мяза, значи, на една възпитана свиня, но пуснете ли я вън от кочината, пак си е старата свиня. И когато ние, съвременните хора, говорим за възпитание, аз казвам, че това не е възпитание, а нашите съвременни методи са методи само за дресиране: в съвременната култура нямаме още истински методи за възпитание. Аз казвам „възпитание“ на следното: когато вземеш едно дете в училището, в първо, второ, трето, четвърто отделения и после в университета, ако работиш една година върху него със същите закони, както един градинар, ще можеш да имаш резултати, а не само дресировка. Възпитание трябва, не само привидно, но съществено, да се прояви онова Божествено съзнание, че този индивид или това дете само себе си да познае, да се регулира без контрола. А когато едно ваше дете е направило погрешка, а не я признава веднага, вие вземате пръчката и тогава то казва истината. Най-първо ще каже: „Мамо, не бутнах захарта“. – „Бутна ли?“ – „Не бутнах.“ Втори път пак не бутна, трети път – „Бутнах“, друго казва на един път „Бутнах“, второ, втори път: „Бутнах“. Значи някои деца казват истината при 3, някои при 4, а някои при 5, 6 удари. Тъй щото математически можем да определим кое дете при кой удар ще каже истината. Сега някои хора ме питат: „Защо има в света много страдания?“ Аз казвам: Вие сте деца и някои от ония, които страдат, още при първата пръчка казват истината, други при втората и т.н. Много страдания, много тояги природата ти е сложила, много тояги, за да кажеш истината. Сега не в този обикновен смисъл да кажем истината, а да разберем истината защо сме дошли на земята.

Ако вас ви запитат: „Имате баща, но защо ви е този баща; имате майка, защо ви е тази майка; имате братя, защо ви са тези братя, имате сестра, защо ви е тази сестра?“ А вие ще кажете, че знаете защо: „Така е наредил Господ“. Наредил добре, законите знаете ли ги, знаете ли се вие по този закон, който Господ е наредил, почитате ли вие бащи и майки, по този закон, който Господ е наредил, братя и сестри почитате ли се по този закон, знаете ли, че този закон носи живот вечен? – Не. И в света единият брат е богат, а другият осиромашава, и първият казва: „Да си търси чайрето на главата“. Всеки брат тегли чергата повече към себе си, отколкото към брата си. Аз казвам: тези двамата братя не са разбрали този Божествен закон и те се усещат като отделни индивиди. Ние мислим, че светът е създаден само заради нас. Това е най-голямото заблуждение – да мислим, че светът е създаден само заради нас. Не е създаден заради нас. Бог създаде света не заради нас, а за себе си. Той да се прояви, а ние сме случайни същества в този свят, да, случайни същества сме ние. Моята коса може да расте, аз я подстригвам за това, част от нея минава, заминава, тя не представлява нещо съществено. Някои от вас, като опадат космите им, турят перука. Действително, природата знае, като оголее главата на човека, той се простудява, а при това по-хубаво е да има косми на главата: космите имат и друга добра страна. Знаете ли защо опадат космите? – Учените казват: „От наслояване на пикочна киселина“. Туй е вярно, но има и ред други, психологически причини, които от миналото са действали, за да оголят главата. Когато някоя местност се оголи – в България са оголели много места, – коя е причината? Самите жители изсекат горите и пороищата дойдат да оголят тия могили. Всяка година като става наводнение, хората казват: „Не знаем какво стана у нас, но от няколко години много порои имаме“. Аз разбирам, че техните могили са изсечени. Никой не взема грижа за горите, не съзнава тяхната важност. Сега ние, съвременните хора, сме оголили всички Божествени баири. – И у нас днес не можеш да намериш двама души на едно мнение. Всички казват, че светът е лош. Тъй е, но в какво отношение светът е лош? Лош е в това отношение, че всеки иска да живее за себе си, без да познава и зачита този Божествен закон. Съдията те съди по друг закон. Ние говорим за истината, но сме забравили правия Божествен закон, за който Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Вечният живот какво съдържа в себе си? – Вечният живот съдържа всички условия за разумното растене – живот, в който нашата мисъл може да се изрази в най-висока степен. Само в този закон ние можем да търсим и да намерим нашето благо. Този закон е написан вътре в нас. Той е много пъти писан, там казва Господ – ще цитирам Писанието: „Ще отнема каменните им сърца, ще им дам плътски сърца и ще напиша в тях закона“. В аналите на природата има, че много пъти Господ е писал своя закон в човешките сърца, но хората са го заличавали. И аз правя следното заключение: ние, съвременните хора, сме като малките деца, като намерят някоя монета непочистена, не гледат какво е написано, ами я турят на един камък, изглаждат я хубаво. Така и ние: всичко правим по един метод. Тъй се е родил национализмът: той не е нищо друго, освен изглаждане на онова, което Бог е написал. Германците са изгладени, българите са изгладени, англичаните и прочие, всички са изгладени, няма нищо написано на тях от туй, което Бог е написал. За своя народ те знаят много, бият се за своята чест, но нямат един метод да застанат на правата страна. Ще се яви някой велик човек по-достоен, някой Гладстон, но и неговият глас за правата кауза на човечеството ще прозвучи като глас в пустиня. Всеки народ действа според своите закони. И ако ви попитат: „Защо?“ – Защото великите хора в тия народи не съзнават още, че „Неговата заповед е живот вечен“, и че ако приложат тази заповед, ще имат по-голямо благо. И мисията на Христа не е била никоя друга, освен да дойде и да примири тия народи. Тия народи са членове на това велико Божествено тяло. Не е лошо човек да бъде националист, но всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, да знае де му е мястото и да функционира правилно в Божественото тяло, за да може да приложи Божествените идеи. А сега всеки народ мисли, че светът е създаден само заради него, и всяко общество мисли, че светът е създаден само заради него, и всеки индивид мисли, че светът е създаден само заради него. Но Бог ни доказа, че светът е създаден само заради Него. И ще дойде ден, когато Той ще помете всинца ни, ще заличи всичките ни форми и след хиляда, милиони години, ако потърсите в архивата, ще има само едни жалки остатъци от сегашната култура. Всички тия настоящи форми ще бъдат в забрава, тъй както много форми от миналото са заличени. Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви той, и всеки от нас, който възприеме такава мисъл, да познае, както казва Христос, „Неговия закон“, ще се сподоби с вечен живот. Само при такава форма, при такъв закон силите на природата ще ни дойдат на помощ. Сега ние седим и мислим, правим си планове, мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. За пример, ония същества, ангелите, които са минали преди хората и които седят на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние винаги да изменят живота ви, когато искат и както искат. Като не ви дадат хлебец, бузите ви поспаднат, коремът ви хлътне, няма шкембенце, благоутробие няма. От какво излиза благоутробието? – Днес едно прасенце, утре една пуйка, кокошчица, гъска, намазана с масълце, и прочие. Казват тогава: „Господ затова е създал тия прасета, заради нас, ние, благородните същества, трябва да ядем, само така ще бъдем хора“. И тъй, ние разбираме, че Господ е създал човека само да яде. Не, човек не е създаден за това. Днешната култура върви в съвсем крива посока. Яденето е нещо случайно. Има неща по-хубави от него, то е само един символ на нещата. Е как ще разберем дълбокия смисъл на думите на Христа, Който казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“? Водата и хлябът са живи. Но аз питам: ти хванеш прасето – това не го вземайте за обида, аз констатирам само един факт, съобразно този закон, – ти хванеш едно прасе или една пуйка, тя ти се моли, според езика на пуйките: „Моля ти се, остави ме“, а ти ѝ казваш: „Как ще те оставя, аз гладен ли ще стоя?“ и „кръц“, отрежеш ѝ главата. Но утре дойде някоя болест и кръцне детето ти. И ти казваш: „Господ да го прости“. Няма какво да го прости Господ, но ти изяде пуйката, а болестта изяде детето ти. Ти трябваше да кажеш: „Господи, понеже аз изядох пуйката, болестта изяде детето ми“. А ние казваме: „Господ да прости детето“. Няма какво да прощава, то не е грешно. Твоето дете ли стана причина за твоите грехове? Аз ще ви приведа един пример: един българин, касапин, който 25 години клал все говеда, забогатял и казал: „Слава Богу, поуредих живота си, отсега нататък ще напусна касаплъка и ще живея като човек – както хората живеят. Но имам още десетина ягнета да ги заколя и тогава ще ликвидирам със сметките си“. Имал три деца, двете от които били братчета. Едното казва на другото: „Ще ти кажа как тате коли ягнетата“. Тегли ножа и му отрязва гръцмуля, закаля го. След като вижда това, взема ножа, бяга, пада и се натъква на него. Майката къпала третото дете, но като чула, оставила го в коритото и то се удавило. Едното заклано, другото натъкнато върху ножа, третото умряло в коритото. И с трите деца този българин ликвидирал, „уредил“ живота си. Ще кажете: „Такава му е била съдбата, така му е било писано“. Всекиму, който коли, така е писано. Сега ние искаме Божието благословение, но ако ти си такъв един касапин – вземете туй в по-тънък смисъл: примерът е груб, – ще разбереш тази заповед, както Христос е разбирал вечния живот. За да я познаем, ние трябва да се освободим от всички грехове. Божият закон не търпи никакво изключение, той не прощава и не извинява. Той не е груб. Ще бъде смешно, когато някой ученик като свири при някой учител музикант, сгреши и иска да го простят. Казва: „Не съм грешен“. Не си грешен, но трябва да свириш, или правилно да рисуваш. Всяка работа трябва да се върши тъй, както законът изисква. Животът на земята трябва да бъде съвършен. Може ли? – Може. Който се труди, може. Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване. Съвършени бъдете! Ама ние постоянно, като видим погрешките на хората, казваме: „Ти сгреши“. Не, не, спри се, когато направиш първата грешка, кажи на себе си, ако ти е името Стоян, кажи: „Стояне, ти и аз сме братя, заедно си свързахме живота, в съдружие живеем“ – на себе си тъй говори, – „Тъй както вървиш, нашата работа на добре няма да излезе“. А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли платното на лъжата отгоре“. Така създаваме най-благочестивите хора. И най-лъжливите хора са най-благочестиви в този свят. Ония хора, които най-много лъжат, най-много говорят за истината. Но в този смисъл човек, когато говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моята мисъл и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да вървят или в хармония, или в дисхармония с нея, могат да вървят или към Бога, или вънка от Бога, и следователно можем да образуваме два процеса: единият процес, който разрушава, а другият, който гради. А процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен процес. И следователно, ако вие не сте готови да зачитате Божествения закон, във вас са заработили тези сили, които ще разрушат не само вас, но и от вашите деца, пари, къщи ни помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота си, не сте го съградили върху този велик закон, който определя каква може да бъде истинската форма на онзи живот, който е вечен. Сега вие ще вземете само отрицателната страна. Това не е догма, но показва как законът работи. Този закон, Божественият, може да се изяви по три начина: като един механически закон – като колело, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса. Може да му се молиш, но той няма съзнание. Обаче по някой път при това колело може да има някое разумно същество, което го регулира, и ти като му се помолиш, щом те хване зъбеца, спира. То ще ти каже: „По-далеч стой от колелото!“ Ние, съвременните хора, сме нахълтали в един свят, дето всички колелета са механически, без да има кой да ги пази. И следователно всеки един, който минава покрай тия колелета, очите му трябва да бъдат отворени на четири страни. Излизаш от дома си, ти трябва веднага да бъдеш скачен с невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен. Някои хора казват: „Няма нужда да сме скачени“. Но на съвременните народи, които отстъпиха от този закон на разумност, подобри ли се живота? Всички започнаха да подобряват живота, какво ли не говориха, какви ли не комбинации правиха, какво ли не писаха, но не намериха онзи закон, чрез който този велик принцип би могъл да се изрази. Този принцип вътре в себе си не търпи насилие. Когато се изрази във всички форми, той ще действа по всички начини, но не може да има дисхармония. Сега ние се спираме и казваме: „Господ ще уреди света“. Хората от света казват: „Ние ще уредим света“. Други казват: „Управляващите ще уредят света“. Ние все искаме да се уреди света. Той се урежда постепенно, не че не се урежда, аз зная това, само че нашият живот, сегашният, индивидуалният живот до известна степен остава неуреден. Най-важното при сегашните условия е душата на човека. Ти, като едно разумно същество, как очакваш да живееш в бъдеще? Сега мнозина от вас познавате Бога, нали? Някои от вас ще кажат, че те любят Бога. Признавам това, че Го познавате, че го любите. Но аз ще ви кажа, познаването, любенето ви на Бога ето на какво го уподобявам: имате отлична дъщеря, благородна, красива, възпитана, много нежна, запознава се, дойде един възлюблен, тя го среща нежно, милва го, толкова внимателна и търпелива е. А той говори сладичко на момата, да я не обиди. От друга страна и над него всички треперят, пред него казват: „Имате благородство“. Но щом се оженят, спре се този лист, посрещане няма, треперене няма, сега се образува друг един лист, езикът става малко форте, най-първо върви пианисимо, а после фортисимо. Казвате: „Как тъй?“ Само музиката се изменила. Защо? – В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен егоизъм: да се осигури. Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите. Питам: Какво спечелва тази мома? Не е Господ, Който може така да се лъже. Той допуща да бъде излъган, но всеки, който Го е излъгал, записва го в книгата си и казва как бил посрещнат и приет. Той пише от хиляди години, все пише нашите посрещания и изпращания. И като идем при Него, Той казва: „Много добре зная как ме посрещнахте и изпратихте“. Религиозните хора, търговците, всички му палят свещи и се молят, когато не им върви. А щом им провърви работата, казват: „Човек на себе си трябва да уповава“. И военните на бойното поле, щом се намерят в мъчнотии, коленичат и казват: „Господи!“, а щом победят: „Виждаш ли нашите мишци, гледаш ли тия топове?“ Тъй посрещаме и изпращаме Господа. Но какъв е смисълът на воюването? – Добре започваме, но и добре трябва да свършим. А ще свършим добре само когато ние признаем този закон. Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме. Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза. Чертежи отлични, но като се приложат, фалират. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, който те е спънал в твоя път. Сега за нас се изисква един развит, просветен ум и да обръщаме внимание и на малките неща. Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало и казал на Петър: „Вземи това петало“. Но Петър не го взел, а си казал: „Защо ми е, опитва ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога“. Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: „Дай ми за петалото череши“. Взема ги, туря ги в джоба си – Христос имал джоб – и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша. Всички вървели след Него и се навеждали. Той дълго време пущал череши и те все се навеждали. И Петър, който не искал един път да се наведе за петалото, навел се 10 пъти за черешите. Сега и нам, на съвременните хора, ни се казва, че трябва да се наведем, да разберем и изпълним Божия закон, но ние отговаряме: „Как, може ли да се изпълни? Какъв е този закон, какво е вечен живот? Философски разбирания!“ Казвам: Приятелю, ти ще вземеш ли петалото? Ако не го вземеш, учителят ти ще го вземе и ти после 10 пъти ще се наведеш, докато разбереш, че за предпочитане е да вземеш петалото, отколкото 10 пъти да се наведеш за черешите. Този закон ние можем да го изпълним. Как? – Нека се спрем на следния факт: не може ли искрено да постъпим тъй спрямо другите, както искаме да постъпят те спрямо нас? Ако аз разсъждавам тъй: някой казал нещо грубичко, аз почувствам някоя болка, тогава и аз повиша гласа си. Но нали по-рано ти усети що значи да повишиш гласа, защо го повишаваш сега? Някой те излъгал, и ти го излъжеш. Казваш: „Туй минава“. Когато аз лъжа, туй минава, а когато другите лъжат, не минава. Защото ако минава в един случай, минава и в друг, ако не минава в един случай, не минава и в друг. Погрешката, ако е моя, не е погрешка, но тя нито мен оправдава, нито вас. Доброто дали е във вас или в мен, е все добро. То е едно благородно качество, което съзижда, съгражда живота. И не е ли по-добре като се срещнем, да се познаваме? Някой казва: „Искам да зная“. – Какво искаш да знаеш? – „Искам да зная какво се крие в мен.“ – Братко, много лоши работи се крият в теб и много добри работи се крият. Ако аз зная твоите лоши работи, пак нищо няма да ме ползва. Ако аз зная, че в твоята каса има 10,000 златни монети, какво ме ползва? – Нищо не ме ползва. И ако зная, че ти дължиш 10,000 златни монети, какво ме ползва, че ти си имал да даваш или да вземаш? То е само едно бреме за моя мозък. Туй, от което ние трябва да се интересуваме, са нашите отношения. То е в дадения случай постъпката, може ли аз да се отнеса добре с вас; да ви интересува само думата, която ви казвам, то е най-важното в дадения случай. Думите, които ви аз говоря, това съм аз. А вие ще мислите какво съм искал да кажа. Аз съм толкова откровен, че ви казвам една велика истина, която съм приложил и съм имал отлични резултати. Някои от вас още не могат да се убедят, че туй е вярно, и мязате на онзи българин, който се научил да пиянства, но се молел на Господа да го освободи от пиянството. И ръката му почнала да трепери: рече да пие, излива се, не може да пие, но му се пие. Мислил той ден, два, не може да пие. Казва на жена си: „Ще ми усучиш една връв“. С връвта искал да пие. Господ искал да го избави по един начин, той ще свърже ръката си и казва: „Не ме обичаш Господи“. Сега аз виждам вас с много върви вързани, виждам ви и ви казвам: Долу вървите! Не че сте лоши хора, но кажете: „Няма да пием, ще изпълним Божия закон, в нас има воля, воля, воля! Ние сме живи същества, не сме роби, ще служим на Бога“. Но ще ми отговорите: „При по-благоприятни условия, в бъдеще, в някое друго прераждане, когато ни прати Бог отново на земята“ – това са разсъждения на онази свиня в кочината, която казва: „Аз сега ровя, но като дойде някой по-добър господар, ще ме храни по-добре и ще се отуча да ровя“. Турците казват: „Бош лаф“. 100,000 пъти по-добри господари да дойдат, тя ще си остане все свиня, докато нейният ум не се промени. Тя трябва да остави кочината, да действа по друг начин, защото иначе ще остане в същата форма. Следователно и ние можем да живеем в Бога, но само ако възприемем Неговия закон, ако почнем да мислим както трябва и да чувстваме както трябва. В противен случай ние ще си останем в кочината. Но казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш. Господ има друго едно променяване, но аз казвам: Да ви пази Господ от туй променяване. А вие казвате: „Няма да се подчиним“. Господ има и пещ за хората, като ги хвърли вътре, стопява ги, а когато се стопят, не се познават. „Нима ние не сме индивиди – казвате, – аз съм Стоян, знаеш ли кой е баща ми?“ – Може, ама като ви тури Господ в пещта, нищо не ще остане и няма да се познавате. За какво ще се разправяте в Неговата пещ, как ще се разправяте?

Сега да се повърна към съществената мисъл: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Този велик закон е изражение на Божията Любов. Чрез този закон вие можете да промените вашия личен живот: искате да бъдете щастливи, можете да бъдете силни. Всичко, което пожелаете, можете да го имате в името на този закон, в който Любовта действа, но ще приложите този закон тъй, че както действате спрямо себе си, така ще действате и спрямо ближните си. Няма да ви смущава обществото, то не може да ви пречи. Нищо не значи това: когато човек иска да приложи Божествения закон, че обществото живеело по един начин, а ние по друг, ние не трябва да обръщаме внимание на това, не трябва да си правим илюзии, че обществото живее по друг начин, защото всички хора живеят според своите разбирания. Сега в туй разбиране ние можем да поправим своя път в този свят, можем да го поправим. Това, което един конец не може да направи, 10 конци могат, това, което един човек не може, двама, трима, 10, 100,000 души могат да го направят. Вие разговаряли ли сте с вашия Господ вътре във вас, казвали ли сте: „Господи, каква е Твоята воля? Господи, може ли да изпълня Твоя закон?“ Вие ще кажете: „Трябва ни някой добър човек да ни каже“, да, трябва ви добър човек да ви каже, но как трябва да разбирате този добър човек?

Ще ви приведа един стар разказ из египетската история. Тацин, един велик учител на бялата ложа, човек на 70 години, търсил един ръкопис, написан от създание мира, в който били написани всички основни тайни, как да се живее и как да се използва живота. Този папирус е бил написан на особен език и той се намирал в ръцете на най-красивата, но най-бедна мома, Изис. Според тогавашните правила на Бялото Братство, изобщо жените напълно се изключвали, понеже не са били повдигнати до тази висока култура. Имало едно правило за учениците, да не дружат много с жените. Започнал Тацин да посещава тази младата мома, а окръжаващите почнали да обсъждат какви са неговите намерения. Те не са подозирали, че в нея се криел този скъп папирус. Тя трябвало само да тури папируса пред него, а дълго време след като четял той, ставал от масата, връщал се в неговото светилище, а тя пак го завивала и го туряла в нейното хранилище. Така, ден след ден той ходел да чете и младата мома се чудела каква любов има той към тази книга. Когато пипал книгата, у него се зараждал един свещен трепет, лицето му се изменяло, но тя не могла да си обясни. А външните хора мислели: навярно той се е влюбил в тази мома. Тя се чудила кои са причините, поради които той чел тази книга, а външните хора се чудели кои са причините, които го заставяли да посещава нейния дом. Когато някой съвременен човек започне да изучава Божието Слово, хората почват да мислят защо този човек почнал да трепери. Някой медиум потреперва, а хората казват: „Смахнат е“. Ама вие на хоро играете, не треперите ли? На бал сте, реверанс правите. Има ли някой човек, който да не се друса? Ако някой се раздруса, казват: „Този човек е полудял“. – Това не е в реда на нещата, а когато мъжът се разсърди, друса жена си – то било в реда на нещата, когато началникът или министърът се разсърди, също. И тогава казват: „То е в реда на нещата, нещо предизвикало човека“. А щом някой религиозен човек, който търси Бога, се разтърси, казват: „Нещо му липсва, дъската му хлопа“. Не, на този човек дъската му се намества. Друга е причината на туй друсане: той търси Бога. Това е един процес на ума, раздрусване става вътре, докато тия движения станат по-хубави, по-музикални, по-хармонични, тогава ние ги считаме нормални. Медиумът дълго време се друса, понеже среща препятствие. И всички хора, когато почват да мислят и да действат, все се разтърсват. Но в това тресене те търсят закона. Щом го намерите, спрете се и не философствайте. Вие ще кажете: „Може ли да се приложи закона?“ – Може, сега може да го приложите. Някои от вас са тъй назрели, че могат да го приложат. „Но какви ще бъдат резултатите?“ – Резултатите ще бъдат отлични. – „Ще стане ли човек добър?“ – Ти няма да станеш добър човек, но ти ще знаеш как да живееш. Добро и зло – това са слуги, които те упътват към Бога, и едното, и другото те упътват, те са живи същества – злото те упътва по един начин, доброто по друг начин. Те са служители, за да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: „Слушай, ако ти не изпълниш Божия закон, ще мязаш на мен, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се!“ А като минеш при доброто, то казва: „Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път“. Тия същества са толкова искрени: едното казва: „Не бъди като мен, но ако искаш, ела да работим заедно на едно поле“. Но най-първо, един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: „Говори истината, не бъди като нас, защото ние не обичаме страхливите хора“. Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затуй Павел казва: „Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта“. Ще кажете: „Само едно чувство“. Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише, нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие. Този живот, който иде, е толкова велик, толкова славен във всички възможности, толкова велик в своите изявления – в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че си заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да живее една минута в този живот! Един момент в тоя живот се равнява на хиляда години наши страдания!


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!