Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Следния път напишете най-обичната ви дума или най-обичното ви изречение. Значи ще напишете или една дума или едно изречение, което ви е произвело най-голямо впечатление



Когато безграничният свят или когато безграничното се е ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От безграничния, значи, от обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят, външният свят, или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. Сега в една окултна школа, когато кажеш: „Аз не зная“, значи ти имаш знание, че не знаеш. Туй обаче подразбира, че това, което ти не знаеш, има същества по-високи от тебе, които го знаят. Следователно, туй, което ти не знаеш в даден момент, можеш да апелираш към ония същества, които знаят, за да те научат. Същият закон е, когато човек каже, че той има един неизработен характер, лош характер. Значи, щом е той лош, има същества, които са добри, и те са в състояние да изправят неговия лош характер. Лошавината на един човек може да се обясни по два начина. Ако един майстор е изработил частите на една цигулка и ги остави на своя ученик да ги тури на място и ако той не ги е турил на място, тя е лоша цигулка. Следователно, тя не може да издаде онези звуци, които са необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трябва да се разгледа от майстора и да се турят частите ѝ на място, както са определени. И в сегашния живот на съвременните интелигентни същества, които са заминали преди нас и които ще дойдат, има много части в техния организъм, които не са турени на мястото. На всеки едного от вас, не че му липсва нещо, но има нещо, което не е турено на мястото. А щом не е турено на място, следователно не може да се придобият ония качества, ония сили, които са потребни в даден случай, за да се създаде характер. Тогава тази цигулка наново трябва да се разглоби на части и наново да се поставят те от майстора. Това е цигулка. Окултната школа трябва да ви разглоби. Тази е целта на школата. В тази школа ще ви разглобяват, не всичко, но ще има някои неща, които трябва да се разглобят и да се турят на място. Туй се нарича вътрешно хармонизиране. Туй на сила няма да стане. В една окултна школа на сила нищо не вършат. Вие ще хлопате 10 пъти при този майстор, който трябва да намести частите и ще чакате вън на вратата, докато той дойде и вие влезете. Този майстор в християнството се нарича Св. Дух. И Той, като влезе, няма да преобрази изведнъж човека, Той ще започне най-първо с разглобяване. При туй разглобяване вие ще почувствувате една вътрешна болка. Този нож ще почне да работи там. Разправят един случай за един виден цигулар, който имал една отлична цигулка от формата на Страдивариус. Тя имала един малък дефект. Занася я той на един виден, знаменит майстор в Италия да я поправи. Той го поканил да седне на креслото и сам започнал с ножа да я разглобява, но при всяко прокарване на ножа в цигулката, цигуларят изпъшквал и когато сглобил вече цялата цигулка, вижда, че цигуларят припаднал. Сега човешката душа е тъй преплетена в тялото, вътре в този инструмент, че като дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствувате вътрешни болки. Ако вие сте болен, имате майстора, то непременно този нож ще бъде точно на място, за да се наместят частите, които не са турени на място. И като се поправи тази част, човек ще почувствува една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление. Много пъти се разправят някои въпроси, говори се за Духа, но то е едно тъмно понятие. Колцина от вас имат ясно понятие какво нещо е Духът? И колцина от вас знаят какво е положението на един Учител, не по форма, външно как се явява Той, но вътрешната страна на Учителя? Колцина от вас имат онова ясно понятие за Любовта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онуй ясно понятие, което дава едно велико преживяване, което произвежда вътре в душата цял преврат и трансформира всички частици на организма, че човек, след като излезе от този Божествен огън, да се почувствува като едно новородено дете, защото влиза в един нов свят, с други разбирания, такова преживяване не сте имали. Много пъти ние говорим за Любовта, за Бога, а при това, щом дойдем да издържим един изпит, ние всякога проявяваме старите навици. Не трябва да се лъжем с онази дресировка, която имаме, защото много хора са дресирани, но не са възпитани. Много хора са още в процеса на трансформирането, а не са трансформирани. Ако на един опитомен тигър вие дадете ръката си, той може дълго време да я ближе, но като близне само една капка кръв, у него веднага ще се събудят старите инстинкти. Онзи старият вълк, може да го направите като куче, но все-таки той стария си навик не оставя. Тогава ако ние искаме да се приближим при Бога, да придобием онова знание, от което ще дойде бъдещето щастие, т. е. онзи разумен живот, непременно трябва да се съобразяваме с великите закони, върху които почива правилния строеж на сегашното наше развитие. И тъй всеки един от вас не трябва да се самоосъжда, а да се самонаблюдава и като види в себе си, че има един вътрешен недостатък, че има някоя част, която не е турена на място, той трябва да повика този, великия майстор – Духа – да му помогне да се изправи и да го намести. Сега туй наместване може да стане и тук, може да стане и в другия свят. То е неизбежно! Отлагането не е наука! Може би да кажете: „При по-благоприятен момент туй може да стане, когато условията са най-благоприятни“. Ако една мисъл е дошла в ума ти сега, не е ли този най-благоприятният момент? Ако Духът е заговорил във вас сега, не е ли този най-благородният момент. Всяка мисъл е важна в даден момент. Тази мисъл може да мине и да замине.





Та онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, да бъдат толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото тази деликатност и чувствителност е заради вас. Ако вие сте деликатен, ако вие сте чувствителен, ако вие сте схватлив, благородността на вашето сърце, силите на вашия ум, те ще ви бъдат полезни на самите вас, и след туй ще бъдат полезни и за вашите ближни. Тогава отношенията ви ще бъдат правилни. Двама способни ученици много лесно могат да се разберат. Двама благородни хора лесно могат да уредят сметките си, лесно могат да оправят своите погрешки, но двама глупави хора – не могат: единият ще настоява на своето и другият ще настоява на своето.

Сега къде е мястото на човека в природата? Природата, при сегашните условия, е само една възможност. Природата, аз я наричам, това е обективният Божествен свят, тя е първичният свят. От този свят ние трябва да създадем нашия вътрешен субективен свят. Туй всичкото Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемем и после ще го проектираме навънка и ще образуваме нашия обективен свят. И като го образуваме, само тогава можем да създадем в себе си един характер. Бог се проявява във всинца ни, ние сме обекти за Бога. Той работи във всинца ни, и по никой начин не можем да се избавим от Неговото влияние. Той ви е впрегнал на работа и вие ще извършите Волята Му. Доброволно или чрез насилие, по какъвто и да е начин – ще извършите Волята Му. Няма друг изходен път! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена Воля. Вие ще се противите, ще се противите, и същевременно Бог ще си извърши работата. Вашето противене няма да произведе дисхармония в Неговия път. И сега когато разбираме така тия закони, които образуват нашия субективен свят, схващам, че обективният Божествен свят, който е произлязъл от Бога, е идеален и ние не трябва да мислим, че в него има дефекти. В природата не може да има дефекти. В природата няма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяват в природата, са само резултати на онези същества, които индивидуално се проявяват. Но вземете за пример една лъвица, която е толкова жестока спрямо другите, колко е тя нежна спрямо своите деца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока към него, но спрямо своето си дете, тя ще го ближе, ще го милва – туй е Божественото, което се проявява в нея. Ако туй агне дойде и се роди чрез нея, тя ще бъде към агнето също тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения път, чрез тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до там, че мисли, какво само онова, което произлиза от нея, то е Божествено, а всяко друго нещо, вън от нея, не е Божествено. Този закон съществува във всички хора. Сега когато влезете в школата, мислите, че само онова, което излиза от вашия ум, само то е хубаво. Пак същият закон. Някой като напише някое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излязло от него. Обаче ако това изречение е излязло от другиго, той ще намери погрешки. Но ако този, който е написал това изречение, хармонира с него или е от неговия род, той пак ще го хареса. Следователно, за да може вие да се разбирате един друг, непременно мислите ви трябва да се движат в една и съща посока. Трябва да мислите, че във всинца ви Божественият Дух в даден случай действува специално, по особен начин. Тъй е, разнообразие има в Духа. Всеки един човек или всеки един ученик си има свое специално предназначение. Сега казвам, че предназначението на човека в природата е да се учи от този обективен Божествен свят, за да създаде своя субективен. Тъй той трябва да почерпи тия материали. Да кажем вие искате да бъдете добър, от къде ще почерпите материали за доброто? Имате един ваш приятел, той е гладен, искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете. От своето месо не може да отрежете, да му дадете. Няма да бъде умно да съблечете вашата дреха, вие да останете гол, а него да облечете. Ако двама души имат само един костюм, то е едно добро, ако вие сте гол. Защото, ако вие се съблечете гол и облечете вашия приятел, то е и добро, и зло – те се уравновесяват. Значи нищо не сте направили. Следователно, ние трябва да взимаме ония материали от природата, от Божествения свят, които са необходими и да употребим тия материали за доброто на своите ближни. Значи в даден случай Бог ни употребява като средство, за да изявим своите вътрешни желания. Някой иска знание, дълго време искал знание. Най-после Той ще му прати някой Учител, в когото ще вложи Духа, за да му се изяви, да му даде това, което е потребно. Следователно, всяко нещо, което ви се дава в даден случай, вие трябва да бъдете толкова разумни, да знаете, иде ли то от Бога, и веднага, без противоречие, да го приемете. Не иде ли от Бога, т. е. от този реален, обективен, Божествен свят, не го приемайте. Да кажем, ако аз ви донеса едно живо цвете в саксия и ви донеса едно изкуствено цвете, питам: Ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цветя, вие няма ли да се излъжете? Давам ви двете саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвете. Какво ще спечелите? В това изкуствено цвете промени не могат да станат. Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Същото е и с вас: когато станете толкова добри, че във вас никаква промяна не става, вие сте на кривия път, все сте едно изкуствено цвете. И сегашната опасност на съвременния свят произлиза от това, че той е станал изкуствен. Изкуствеността седи в това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бъдем улеснени във всичко, всички други да страдат, а нам да ни е приятно. А ученикът на окултната школа трябва да знае, че при трансформиране на всяка енергия се образуват страдания. Всякога когато човек минава от едно състояние в друго, претърпява едно вътрешно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, няма ли го, той остава все на едно и също място. Следователно, промените, които стават във вас, трябва да знаете, са път на движение.

Сега в тази окултна школа, в която се намирате, вие трябва да правите анализ на вашите мисли. Този анализ седи в следното: много потаени мисли от миналото са залегнали във вашето съзнание или подсъзнание. При даден случай тия мисли възкръсват и почват да ви говорят, като някой фонограф и вие ще кажете: „Мен някакъв дух ми каза нещо“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този дух говори едно и също нещо с години. Той ще ви каже да бъдете добри, да бъдете свети, да бъдете честни. Ама че какво ново има в това? „Трябва да оправите живота си, че Господ да ви обича“. Че какво ново има? Това ново ли е? Това е едно отражение на вашите мисли. И как ще ги познаете? Ако има една външна реалност, т.е. когато Бог говори в обективния свят, то се познава. Когато ние говорим и когато Той говори, то се различава. Когато дойде в мен едно вътрешно внушение и ми се каже, че след 10 деня ще имам 10000 лв., чакам, чакам, парите ги няма. Дойде друго внушение: след две години ти ще се ожениш, ще имаш една отлична мома. Дойдат двете години, момата я няма. „След 4 години ще постъпиш в университета и ще имаш най-добрите професори“. Дойдат годините, професорите ги няма. След 6–7 години ти ще бъдеш пръв министър в България. Дойдат годините, никакъв министър не ставам. Ще каже някой: „Духът туй казал, онуй казал, тъй ми дойде на ума“. Това са чисто субективни, криви извъртания на самия човек. Някой път може да дойде такова извъртване, че вие да помислите, че сте способни: „Аз ум имам, като моя ум няма друг“. Но не минат 2–3 месеца, вас ви зададат една задача, вие не можете да я решите. Вие мислите, че сте много талантлив, а една обикновена мъчнотия не можете да разрешите. В какво седи вашата необикновеност? Някой път мислите, че сте силен герой, че можете да се борите с целия свят. Но вечерно време някой момък придружава една мома, погнат го двама души, той остави момата и офейка. Той е силен да се бори с целия свят, а двама души го уплашват. Ученикът на една окултна школа не трябва да си прави илюзии, той трябва да знае с колко души може да се бори, с един ли, с двама ли, може ли да бяга, всичко трябва да знае, да не бъде страхлив. Може ли той да разбира, само тогава той може да проучава обективния Божествен свят. И вследствие на тия недостатъци, които ние имаме вътрешно, ние не можем да разбираме и не можем да прилагаме хубавото в нас. Защо? Тия стари мисли, старите чувствувания, постоянно развалят в нас доброто. Те са като една морска вълна: ние пишем доброто на брега, дойде тази вълна, заличи го. След туй пак говорим: „Бог е Любов, Бог е Истина“, дойде вълната – заличи го. Ние пишем, тя заличава. Борим се с морето. Питам, кой ще надвие? – Морето. В края на краищата морето ще надвие. Ти не се бори с това море. И тогава аз ще ви дам едно правило. Кратуната, която влиза в морето, трябва да бъде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. Празна трябва да бъде, да седи над водата отгоре. Тази кратуна на суша ли е, пълна трябва да е. И тъй когато отивате при Бога, кратуната ви трябва да бъде празна, та да минете през това голямото море, астралното море, а ако вие сте пълни с вашите идеи, ще потънете, никога няма да отидете при Бога. А когато излезете на суша, непременно трябва да бъдете пълни. То е пак един символ. Този символ ще държите в ума си. При Бога като идете, ще бъдете празни, а като излизате от Него, трябва да бъдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назад празни, а щом се върнете празни, какво ще стане с вас? Непременно ще дойдат страдания. Сега вие ще разсъждавате. Това са принципи. Вие ще градите върху тях. Защото в една окултна школа ще изучавате живота, методите и начините за трансформиране на енергиите, които циркулират във вашите физически тела. Знаете ли колко енергия има натрупана във вас? Тая енергия трябва на време да се използува. И ако всяка една енергия, вложена в нашето тяло, не се използува, други ще я използуват.

И тъй, когато погледнете на външната природа, като ученици, вие ще знаете, че предназначението на тази природа е да създаде вашия субективен свят, т. е. всички ония принципи, които го съставляват, да имате принципално схващане. За всичко трябва да имате много правилни схващания. Мярката за истината, отношението към хората, как да съдите, всичко туй да е правилно. Някой иска да ми покаже, че имам една погрешка. Мога да го изоблича един човек по няколко начина. Мога да го изоблича тъй силно, че да му направя една операция! Ако онзи лош лекар, който реже цирея, изреже от здравото месо два пъти повече, отколкото от болното, неговата операция не е на място. Трябва да бъдеш майстор, да кажеш истината тъй, че от здравото месо нито една клетка да не се отреже, нито една клетка от Божествения организъм. С казването на истината да не повредиш нито едно Божествено цвете. Най-после в окултната школа не се позволява никакво изобличение. Истината може да кажеш, но изобличения – не. Изобличи ли един – изключват го. Всеки, който се осмели да изобличи, изключват го, и с хиляди години може да седи отвън. Строго наказание! И когато искаш да изобличиш, ти ще се спреш, ще кажеш: „Ако е за истината, ще кажа тази истина“, ни повече, ни по-малко. Туй е един велик Божествен закон. И аз ви предупреждавам да не си създавате ненужни страдания. Досега вие сте вървели по пътя на изобличението. Ако светът с изобличение можеше да се поправи, досега щеше да се поправи. На един човек ще му кажеш само истината и ще му покажеш начините, методите, пътищата, чрез които той може да поправи своята погрешка. Добре, отивам аз при един брат – да ви обясня принципално – имам брат, да кажем, той е търговец, има взимане – даване, взел пари от други братя, заборчлял 20 хиляди лева, не връща парите, няма какво да връща, полъгва. Не, не защо да лъже? Защо да не каже истината? Ще кажете: „Да го повикаме, да го изобличим“. То е кривият начин. Ние ще го повикаме и ще му кажем: „Братко, не е ли хубаво тия дългове да ги изплатиш, не можеш ли да ги изплатиш? Ние ще ти помогнем, а ти работи, и постепенно ще изплащаш“. А ние казваме: „Ти намери отдето и да е пари, но ги изплати“. Това е изобличение. Ние ще му помогнем. И когато Господ поиска да поправи света, Той изпрати Христа, с голям кредит Го прати. И Христос казва: „Аз дойдох да ви дам нов живот и с този капитал изплатете вашите стари дългове“. Искам между учениците, които са в школата, абсолютно да няма изобличение. Истината ще казвате. Ще се повикате, ще си кажете истината по един мек начин. Ще се усъвършенствувате, ще си помагате, ще си създадете ваш вътрешен свят, да се облагородявате постепенно. Нали знаете онзи ученик по музиката, как постепенно придобива навика на своята ръка. Най-първо, какви мъчнотии среща, докато ръката стане гъвкава да свири, докато най-после тия пръсти като че ли придобият съзнание и тогава музикантът може да свири без никакво усилие. Защо? Пръстите се научили да свирят. Тия пръсти разбират по кой начин става свиренето. И ние трябва да създадем такива навици и трябва да знаем как да изпълняваме известни добродетели. Непременно трябва да се създаде един навик, една права мисъл.

Сега где е мястото на човека в природата? За да се прояви човек, непременно трябва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете с най-малките опити, с най-малките неща. Не правете големи опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити с малките неща. Задайте си една задача на ума. Да кажем такава една задача: да станете точно в 12 часа и от тук, от София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мъчнотиите, които може да ви се изпречат, какви могат да бъдат? Няма никакви мъчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пътя. Второ, че може да ви срещнат разбойници, може да има вълци, мечки. Тия неща ще изпъкнат в ума ви. Вие след като решите ще излезете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има месечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. При месечина или без месечина, вие трябва да идете. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидил ви е някой, нали? Дойде във вас едно желание, кажете тъй: „Аз ще се примиря с него“. Стори го. Решили сте да идете до Витоша, но в туй време дойде някой и ви каже, какво е времето, и вие казвате: „Хайде, след един месец ще го направя“. Мине един месец, два, три, четири, не отивате. Ако вие нямате достатъчно воля да се примирите, тогава как ще извършите Волята Божия и какъв ученик ще бъдете? Ама, най-първо, като влезете в една школа, ще ви дадат много големи изпити. На някои ще кажат тъй: „И баща си, и майка си ще напуснеш“. Ще каже някой: „То не е за сега“. Да не ме разбирате криво. Ще дойде време баща си и майка си да напуснеш, от братя и сестри ще се откажеш – ще тръгнеш. Тогава ти ще помислиш едно от двете. Ако не се откажеш, ще останеш у дома си, ако се откажеш, ще влезеш вътре в школата!

Сега вие искате да ви се поверят неща от Божествения свят. Как ще ви се поверят такива неща, да ги употребите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господ знае, че ако ви ги даде при сегашните условия, когато вашият субективен свят не е сформируван, вие не можете да образувате вашия обективен свят и всички тия Божествени блага ще идат напразно, вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господ ви даде една малка дарба през целия живот ще пишете глупави стихотворения, драми, романи, може да напишете десетки томове, а след 10 години тия томове ще се забравят и никой няма да мисли за тях. А тази Божествена енергия трябва да иде на място, тя трябва да произведе своите резултати. А сега всинца искате да бъдете добри, да ви посрещне Господ добре, да видите ангели и пр. Но за да видите един ангел, вие трябва да имате разположението на един ангел. Когато обичаш някого, той е готов да те срещне. Ангелите обичат много да правят познанства. Но като видят учениците при сегашното състояние, те не обичат да говорят. За какво ще ти говори един ангел като слезе от небето? Влезе в къщата ти и ти почнеш да му разправяш за неприятностите, които имаш. За ангела тия неприятности не съставляват нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша и ще си замине. И някой път знаете ли какво става? – Тъй пред вас ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезват. Ще кажете: „Как изчезват?“ Аз ще ви кажа как изчезват. Имате такова разположение, като че владате целия свят, едно чувство така прекрасно, така благородно, имате един импулс да извършите Волята Божия – дошъл е ангелът, но него ден една малка причина ще ви изкара от туй състояние и вашият ангел тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „Отиде туй хубаво състояние“. Защо? Може би затуй, че някой не ви е платил, имал да ви дава 100 лева. За тия 100 лева вие разваляте цялото си щастие. И тогава ще кажете: „Аз разбирам какво е окултизъм, аз разбирам окултната наука, чел съм, направил съм това-онова.“ Нищо не си чел, нищо не си направил. Ако тебе 100 лв. може да те изкарат из релсите навън; ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара из релсите навън; ако тебе може един недобър прием на хората да те изкара из релсите, ти ще изгубиш, волята у тебе е слаба. Ученикът, като дойде, той трябва да бъде готов да го плюят; може да му говорят: „Ти си невежа, ти си глупак“… Е, хубаво, ако аз изляза на дъската, и решавам задачата добре, себе си ли ще вярвам или тях ще вярвам? Ако аз, след като седна и свиря с цигулката, сам се удоволствувам, а някой каже: „Не струва твоето свирене“, на техния слух ли ще вярвам или на моя? И така може да правим опити. Аз няма да повикам в дадения случай цигулари-експерти, а ще повикам най-простите, ще ги заведа в една менажерия или в гората, дето има тигри. Казвам: Моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти зверовете. Ако всички ме слушат и ги укротя, питам: Не съм ли аз цигулар? Цигулар съм. Моето свирене много струва, понеже аз като свиря, всички пътници могат да минават спокойно по пътя. Този е начинът. Ако в живота ние може да укротяваме всичките тия тигри, мечки, вълци със своето свирене, в нас има едно вътрешно изкуство. Значи, разбрали сме обективния Божествен свят, приложили сме го във вътрешния субективен свят, и сега можем обективния навънка да изразим.

Та искам от вас да имате едно правилно схващане. Благата няма да ви дойдат сами, те няма да капнат като круши. Те могат да дойдат и да си заминат. Ако искате едно Божествено благо да остане у вас, не само за година, пет, десет, но за всякога, като ваш съпътник, трябва да го приемете само по ония правила на истината.

Сега аз като говоря не искам учениците да мислят, че имам пред вид някого. Не, принципално говоря. Когато говорим и имаме някого на ума си, ние имаме пред вид какъв е Божественият свят. Аз считам, че всинца вие имате желание да вървите напред. Няма нито един от вас, който иска да бъде лош, глупав, всички искате да бъдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите в едно дете ума на най-интелигентната маймуна, то даже един път не ще може да завърти колелото. Следователно, вашата сегашна интелигентност, вашата сила, турена в интелигентността на един окултен ученик, той нито един път не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентност е достатъчна? Не! Тази интелигентност трябва да се увеличи хиляди пъти, защото има да се завърти едно голямо Божествено колело. И Павел казва, че естественият човек трябва да се превърне в духовен, защото естественият човек не може да разбере духовните работи. И вие, като ученици, трябва да измените туй ваше състояние. Нали някои неща, които вам са приятни, вие сте готови да ги слушате, а които не ви са приятни, вие казвате: „Не са на място“. Запример, ако някой ваш кредитор си иска парите, казвате: „Не на време дойдохте“. Защо? Нямате пари в касата. Не, не, времето е дошло. Вие можете да кажете, че известна постъпка на едного не е на време и той може да каже, че вашата постъпка не е на време. Една постъпка е на време или не на време, ако е гледана само от Божествения свят.

И тъй, първото нещо сега, ще направите един малък опит с вашата воля. Да видим колко души има от вас, които биха го направили. Аз бих ви задал следната задача. Е, как, да ви задам ли задача? Тази задача седи в следното. Аз не ви я налагам. Тази задача може да я извършите само при абсолютна свобода и ако имате силно желание и Любов вътре във вас. Ще обмислите добре. До една година, то е само посторонно, но като една задача – от сега до една година да я извършите тази задача. Като станете някоя вечер в 12 часа, да идете горе на Витоша и да се върнете. Вие ще си изберете времето, когато искате: зимно време ли, през месец май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, с дълбоко убеждение. Само така ще я изпълните, а не да правите глупави опити. То е съзнателен опит, за да се ползувате. Ако го направите без съзнание, хич не отивайте. А ако има съзнание във вас, ще научите нещо. Аз няма да ви кажа какво. От София ще тръгнете в 12 ч., и ще се качите на Витоша, горе, на равнището, всеки сам, по отделно. Аз ви казвам: При абсолютна свобода. То ще зависи от абсолютната свобода на волята и по закона на Любовта, и при това с дълбоко убеждение, другояче няма да се ползувате. Да видим колко ще го извършите. Туй е един пробен изпит. В 12 ч. точно ще тръгнете, каквото и да ви се случи. Аз не зная какви перипетии ще имате по пътя. Който тръгне по пътя, той ще си знае. Не сте задължени, да се разберем, само който иска. Никой никому няма да се обажда като тръгне и никой няма да го знае, той ще тръгне сам, защото може и да не го направите. Ако се срещнете двама из пътя, то е хубаво, то е отлично. Вие ще си изберете времето, когато искате. Само аз ще трябва да зная кой ще ходи. Вечерно време ще идете, а денем ще се върнете. Отиването ще бъде вечер, а връщането – денем. Ще си вземете хубава гега, тояга. Ще стигнете над поляната, горе при камъка, над снеговете.

Опитът ще го направят най-смелите, а не страхливите. Който е страхлив, да не прави този опит. Вие сами ще си решите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една от микроскопическите задачи. Аз ви задавам една задача, с която ви плаша, нали? Туй плашене, как мислите? Ами ако дойде един учител и ви заведе към центъра на земята? Един ученик, който не може сам да иде на Витоша, той и с учител не може да иде в центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша сам, ако разбира, може да бъде с учител, но ако се пита защо да ида, то не се казва; като идеш, ще научиш. Работите някога не се казват. Защо? Я научиш, я не научиш. Може да научиш, може и да не научиш нищо, но все-таки ще научиш нещо. Едно нещо ще научиш – колко воля имаш. Ако на всяка стъпка сърцето ти трепне, като се върнеш, ще имаш една реална опитност до къде можеш да вървиш. Ще дойдете при друга задача, още по-трудна. Сега вие ще си изберете времето, аз ви давам абсолютна свобода. С месечина, без месечина, пълна свобода, каквото време искате, от вас зависи, вие да си изберете. Ако аз дойда да разреша задачата, аз ще избера най-лошото време, най-големите препятствия, най-трудните методи. Ще избера най-добрия път, но най-трудните методи . Сега на вас пътят е труден, но ви оставам да си изберете най-леките методи. Мога да ви улесня и с друго. Можете да идете, можете и да не идете. Ще постъпите свободно. Никой няма да знае кой е ходил. Абсолютно никой няма да знае. Можете да кажете: „Как ще минем след 12 часа, могат да ни спрат“. От 12 часа точно ще тръгнете, никой няма да ви знае. Ще излезете, абсолютно никой няма да ви знае и като се върнете пак никой няма да ви знае. Само домашните ви ще знаят, но те трябва да пазят абсолютна тайна. Ако се срещнете двама–трима, то е хубаво, но и те да пазят абсолютна тайна. Запитват: („За жените не е ли опасно?“) Тук мъже и жени няма, тук има само ученици. Това е задача само за ученика. Ако вие, след като станете, и мислите, че сте жена или мъж, никак не тръгвайте. Но като тръгнете и мислите, че сте ученик – добре. Дойде ли ви на ум, че сте мъж или жена, хич не отивайте.

Аз зная, че тук между вас има някои мъже, които могат да го направят отлично. Между мъжете има, също и между жените има някои, не всички, но някои. Някои от жените, ако искат да го направят, могат да се облекат в мъжки дрехи.

Забележете какъв интерес внесе тази задача във вас, как ви измени, какво оживление създаде!

Т. м.


Дъще Сионова

ДЪЩЕ СИОНОВА

А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се, дъще Сионова, ето, твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. (Ев. Йоан 12:14 и 15)

Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.

Сега, нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината?“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.

Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е?“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого? – Заради вас.

Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи.

И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. „Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат?“ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко!“ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не?“ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо?“ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.

Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.

И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.

Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът?“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле?“ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли?“ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.

Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов?“ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно. Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.

И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“. Защо да не се бои? – Защото отсега нататък аз ида, моето учение на Любовта иде, иде Любовта, иде Правдата, иде Истината, иде Добродетелта, иде милосърдието – всичко добро, което Бог е приготвил от памтивека, всичко туй ще бъде един накит за теб, ти ще се накичиш, ще бъдеш красив пред света, както никога не си бил накичен.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!