Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






И тъй добри и лоши хора в живота, това са само идейни схващания при сегашния развой на човешкия живот



(Сега, които от вас са писали върху „предназначението на човешкия език“, да прочетат работите си.)

Вторият път напишете нещо върху „предназначението на сегашните пет чувства“. Това ще бъде обща тема за всички, които могат да пишат. Как мислите, органът ли се е родил по-напред или чувството? – Чувствата се явили по-напред. Следователно, всяко едно чувство съответства на известна идея. За сега човек е засегнал само петте полета, достигнал е до полето на Истината. Значи той е достигнал до най-низшето поле на Божествения свят. Трябват му още две чувства. Тогава онези от вас, които се наеха, нека напишат, например, пипането на кой свят съответствува, вкуса, обонянието, слуха, зрението, определете ги към кои светове, към кои полета спадат. Може да прочетете теософската, окултната литература, да видите какво пишат и после изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете вкратце, колкото се може по-кратко. Когато пишеше върху тия теми, нали казваме: Без страх и без тъмнина! И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т. е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят и всеки, който много говори, помага на черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите Братя. „Малко“ значи – есенцията, тя ни трябва. Запример ще кажете тъй: „Аз ви много обичам“. Сега започвате – както говорят влюбените – „и съм готов заради тебе това да направя, онова да направя“… Нищо няма да извършиш! „Аз ви обичам“, опитайте ме. Нищо повече. „Аз ви обичам и всичко мога да направя заради вас“, опитайте ме. Като опиташ, ще го познаеш.

Само „аз“ мога да обичам. „Аз“ трябва ли да се каже? Ще кажеш „аз“ и ще разбираш туй Божественото в себе си. Ти можеш да изоставиш аз-а, но в ума си подразбираш „аз“. На английски трябва да кажеш „аз обичам“, а на български можеш да кажеш само: „обичам те“. На английски не можеш да кажеш без „аз“. Ще се стараете в школата да бъдете отривисти и всякога езикът ви да изразява чувствата ви. Сега ние сме опитвали резултата, когато думите ви не изразяват вашите чувства. Всяка празна реч е една форма, в която вие ще дадете място на един лош дух да се всели вътре във вас. Затова всяка форма, която образувате, трябва да е пълна с нещо Божествено. Празните думи, изобщо, всякога създават големи нещастия. Като произнесеш някоя празна дума, резнете нещо в сърцето и казваш: „Не трябваше да го кажа“. Защо трябваше да пишете върху тая тема? За да се развивате, да се пробуди във вас съзнанието. Аз искам да ви убедя в едно нещо: че вие не сте такива простаци и невежи, както си мислите, във вас има заложени много истини от миналото. И ако сте верен на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение. Вие ще кажете: „Духът ми го продиктува това“. Като че Духът има особено благоволение към вас. Не се лъжете: Духът към всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духът говори, ти не можеш да го възприемеш. Ще кажеш: „Духът не благоволява“. Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш и Духът ще благоволи.



Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възраснат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите, е за ваша полза.

В няколко беседи аз ще се спра и ще ви посоча от кои недъзи трябва да се пазите. Не че те са ваши недъзи – те са общи, на цялата бяла раса, но от тях трябва постоянно да се пазите. И след като можете да контролирате тия недъзи, тогава ще пристъпим към микроскопическите истини, към малките истини, с които ще почнем да правим своите наблюдения и своите опити. И тогава на всеки един от вас ще се дадат малки задачи, които трябва да разреши, и сам ще проверява нещата. Но отсега ви предупреждавам: Да не очаквате отварянето на небето, да не очаквате разрешаване на всички велики тайни на природата. Не, туй може да го очакват други. Когато учителят се съблазнява от един ученик, който му дава голяма заплата, за да го учи, той не е на мястото си. В окултната школа може да се яви един Учител, може да му дават 1, 2 или 10 милиона лв., за да преподава; няма да му кажат нито една дума, но реши ли той да преподава за пари, въпросът с него е свършен. И в ума на човека влезе ли такава мисъл, изкуси ли се и той да придобие знанието, за да го използува за себе си, и с него въпросът е свършен. Тъй абсолютно безкористни ще бъдете! Първото правило: ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете. Мен можете да лъжете, но не искам себе си да лъжете, затуй ще бъда много строг. Никога не лъжете себе си! Приложете този закон: спрямо себе си да бъдете абсолютно верен, без никакво изключение. Ще признаете в себе си истината тъй, както си е. Никакво изменение няма да правите, просто ще констатирате нещата тъй, както си са, ни повече, ни по-малко. Верни на себе си: това е първият закон в школата. Може ли да приложите този закон, за другите е лесно. С този закон се полага една основа, върху която може да се гради.



Сега защо често съм толкова строг? Съжалявам, че съм отворил тази школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тук, изпитвам едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Аз да ви кажа истината! И ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите, както знаете. Решил съм! Аз не искам в бъдеще да измъчвам себе си, нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече! Туй, което зная, може да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мен. Приемам всичките ви мисли и ги преживявам вътре в себе си. Пък аз не искам да преживявам вашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да ми говорите, че това било, онова било, аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и неблагодарности. Който е благодарен, добре, и който е неблагодарен, пак добре. Нищо общо нямам с това. И знаете ли защо? Аз служа на друг един закон, ще ви говоря сега. Аз не искам по никой начин да огорча Оногова, Който живее в мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, Който живее в мене, върху Него аз не искам да се хвърлят никакви укори! Аз мога всичко да нося, но заради Него! Щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвувам всичко! „Ама след хиляди години дали ще се дадат условия?“ Все едно! Щом дойде до Неговото Име, аз не позволявам. Та аз забелязвам всичко и ви казвам: В школата, абсолютно не искам да ме критикувате, нито да се съмнявате. Опитвайте нещата! Казвал съм и друг път и пак ще кажа: Ако съм увредил някого, да дойде при мене, без да ме критикува, аз ще му платя 10 пъти повече, отколкото струва, и да се свърши въпроса, веднъж за всякога. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! В бъдеще, онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна гръб и няма да го погледна вече! Туй е правило в Бялото Братство. Защо? Туй е вътрешен закон. Онзи, Който живее в нас, Господ, си има път, по който върви, и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти и всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието. „Ама аз тъй мисля!“ Да, но Господ е мислил преди милиони години, когато е създал света и следователно ние ще действуваме тъй, както Той е мислил, и както Той действува. Вие, някой път, искате да ме научите как да действувам. Аз не действувам от себе си, а вървя по Божиите пътища и искам и вие тъй да действувате. Нито аз ще изменя Божиите закони, нито вие, нито ангелите, никое същество в света не е в състояние да измени, по какъвто и да е начин, Божествените пътища. Те са неизменни. Може да се реагира, но да му се даде обратен път, то е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бъдете ученик, туй е едно от правилата на тази школа. Школата се е образувала на няколко пъти в Европа, но се е затваряла за по-благоприятно време, понеже се явявали спорове. Няколко пъти се е отваряла и затваряла и сега пак може да се затвори, но ако я затворя, тогава вие сами ще си преподавате, втори път няма да преподавам вече! Затуй искам да бъдете изправни в този момент, когато онези отгоре са решили и имат благоволението да ви преподават. Аз не говоря от свое име, имайте пред вид: Говоря ви от името на Всемирното Бяло Братство. Ако те са благоволили спрямо вас и вие бъдете верни спрямо тях. Ще изучавате тия велики истини от тяхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте.

Сега по моите думи не искам да разбирате, че говоря само спрямо някого, индивидуално. Не! Казвам: От незнание, от невежество вие вършите неща, които не са позволени. И аз сега искам да ви дам първите правила, тъй както в музиката се дават. Най-първо, като дойде учителят, ще покаже как да се държи цигулката – хоризонтално, после ще постави правилно лъка и най-после ще вземете струната sol и ще карате дълго време по нея, докато се научите правилно да теглите лъка. Лъкът – това е волята. След туй ще почнете да изучавате тоновете, после позициите, и като научите позициите, ще изпълнявате известно парче. Сега вашият ум и вашето сърце могат само при едно такова правилно обучение да се развиват, само тогава може да схващате ония велики мисли, които Бог е създал. Само така ще се научите да мислите и да чувствувате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, всинца имате воля, но тази воля ще я турите в насока да работи за вашето усъвършенствуване.

Сега, запример, не мислете, че ние нямаме закони, с които можем да се освобождаваме от едно или от друго. Имаме закони, аз мога и по друг начин да се освободя от вашите мисли, мога да се освободя. Аз ви правя тази бележка, знаете ли защо? В мене има желание да не страдате, аз не искам да ви създам излишни страдания в живота. Първото правило: понеже вие имате доста страдания, не искам да ви създавам излишни такива. Ако туря една плоскост, да отблъсквам вашите мисли назад, няма да се постигне целта. По-добре е в такъв случай да се затвори школата, отколкото постоянно да се вдигат скандали.

Та първото правило: ще хармонирате мислите и чувствата си поне за един час. За един час, не искам повече – един час в неделята, разбирате ли? Седем деня по 24 часа – 168 часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? От 168 часа седмично, от вас се изисква само един час да го прекарате в хармония. Тъй като ученици трябва да го прекарате. Това не е много, това е много малко време. Кой не може да си даде един час? И като вляза в класа, тук, да се почувствува една приятна атмосфера, аз да съм доволен и вие да сте доволни. Ако вляза аз, и съм недоволен, и вие ще сте недоволни. Две недоволства раждат положително число – и двете страни губят. И тогава всичките истини, които може да ви се кажат, ще имат обратен ефект.

Сега ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидил Учителя?“ Мен никой не ме е обидил.

Но ви казвам, в незнанието си, вие имате тази слабост, че някой път вървите повече в лявата пътека, отколкото в дясната. Без да знаете, някой път вървите в ляво. Ще кажете: „Аз не зная“. Да, но трябва да се научите. Вие, като ученици, трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат. Всеки ден търговецът трябва да знае какво печели и какво губи. Като прегледа тефтерите си, да знае печалба ли има днес или загуба. Пък, като дойде краят на годината, той ще даде общия сбор на печалбата и загубата. Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже във вас има заложени много добри работи от миналото. Аз не ви намирам за неспособни, ами ви намирам за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животните, то не е човешко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всичките свои действия, постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпва.

В тази школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, а вашето своенравие, и него ще оставите отвънка. Казвам ви сега някои отрицателни качества, а във втората лекция пък ще ви кажа и други. Сега ви казах четири отрицателни качества: тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието. Те са животински качества. Те ви са потребни за света, но в школата нямате никаква потреба, абсолютно никаква потреба от тях. И като работи нашата школа, вътре в една година, аз искам вече да се отличавате. Ще дойдем, ще се решим вече, ще турим началото, това е школа вече. Казва някой: „Покажи ни недостатъците!“ Хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още няколко отрицателни качества. Не сега, но следующия път. Дръжте тия отрицателни качества! Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. На мястото на своенравието, на лицемерието, на любопитството, ще ви кажа с какво да ги заместите. Тъй щото, искам да бъдете, няма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употребя сега. Изправни? – но всинца сте изправни. Примерни? – всинца сте примерни. Аз ще кажа: Аз ви наричам ученици на Любовта. Разбирате ли? И следователно като такива ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам, ще постъпвате според закона на тази велика Божествена Любов. Ще кажете: „Аз съм ученик на Любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва“. Сега тия четирите качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: „Приятелю, аз съм ученик на Любовта“. Като заговори тщеславието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Заговори ли лицемерието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Заговори ли любопитството, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Тъй приятелски ще си говорите: „Аз съм ученик на Любовта“ и ще спирате там. И като идват при вас, вие тъй им отговаряйте. Те ще идват, вие ще им казвате: „Ние сме ученици на Любовта“. Докато и те ще ви кажат един ден: „И ние сме ученици на Любовта“. И въпросът ще се свърши. Победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани от минали съществувания. Но като постъпвате със закона на Любовта, те ще кажат: „Понеже вие сте ученици на Любовта и ние ще станем ученици на Любовта“.

Сега направих в мисълта си една малка бележка, за да не би да попаднете в заблуждение. Като казвам, че ще затворя школата, подразбирам, че ще говоря и ще проповядвам със символи, по този начин няма да говоря. В школата методът е друг, но този метод няма да го употребявам. Ще работим по стария метод, по стария път. С мотика ще ходим, ще копаем, с ралото ще орем, пътища ще правим и тъй ще си върви.

Сега вторият път вярвам да ви намеря с два градуса по-горе. Днес сте под нулата, вторият път искам да ви намеря при нулата, третият път при +1°, 2°, 3°, и по един градус нагоре все ще прибавяте. По малко искам аз, не искам много.

Сега аз ще ви поздравя с думите: Без страх! А вие ще отговорите: Без тъмнина!

Тогава, като работите тъй, щом вляза, ще ви поздравявам: Без страх! А вие ще ми отговаряте: Без тъмнина!

Т. м.


Двете посоки

ДВЕТЕ ПОСОКИ

6 лекция на I Мл. ок. клас
5.IV.1922 г.
сряда, 7 ч.в.

Тайна молитва.

Забележете, в природата: всички издънки, които израстват от земята, вървят нагоре, право перпендикулярно, отвесно растат и клоните са прави. Като почнат да остаряват тия клони, почват да се превиват. Знаете ли причините защо младото расте нагоре? То винаги е свързано с центъра на слънцето и в този стремеж застава право; но, като мине известно време и стане старо, обърне погледа си към центъра на земята, и вследствие на това прегърбва се. И всички стари дървета стават по-тежки. Сега този закон ще го видите и у младите. Той ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, както и растенията, почва да става материалист; той почва да се прегърбва, а по същия закон неговата глава започва да мисли за центъра на земята. Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята – човек там иска да живее.

Сега в школата, в която сте влезли, ще се научите да превръщате едно течение в друго. Ако не научите този закон, да променяте теченията, за пример, имате едно неприятно настроение; то е настроението на стар човек; имате едно приятно настроение, то е настроението на един добър, на един млад човек. Туй го дръжте в ума си. Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои скъпоценни камъни, той има за цел да ги извади на повърхността, да ги употреби. А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза. Сега, понеже сте влезнали в школата, ще размишлявате, защо често се менят вашите състояния. Отбележете си, на ден по колко пъти се менят, за една седмица. През следующата седмица ще отбележите три пъти през деня: сутрин, на обяд и вечерта, когато си лягате, колко пъти се е изменило състоянието ви през деня. Само резките промени ще отбелязвате. Да видим за 7 дни отгоре колко пъти се е променило състоянието ви: и отбелязвайте часа и минутата, преди обяд или след обяд. Сега разбрахте ли добре? Е, тогава да видим как сте го разбрали. От неделя ще почнете да отбелязвате. Вие само ще отбележите явлението, което става във вас, а причините са далече. Вие само ще наблюдавате промените, които стават вътре във вас, дълбоко във вашето съзнание. Вие съзнавате, че сте се изменили; значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защото, това, което не се изменя, то прави наблюденията. Чрез тия наблюдения, докато дойдете до вътрешното ваше състояние, което не се мени, което наблюдава другите състояния, а то само остава неизменно. Пък, който има повече време, да отбележи и времето какво е; може отвън да е ясно, облачно, дъжд, вятър ли е имало, а който няма време, може да отбележи само промените на състоянието си, вляво ли е било или вдясно. Няма да се смущавате; ще кажете: „Вляво“ или под нулата, и над нулата. Вляво е под нулата, а вдясно е над нулата. Движение към корените или движение към клонищата. Да не ви смущава вашето състояние в ляво, само най-резките промени. Ако няма такива, няма да пишете. Всички неприятни състояния са вляво, а всички приятни състояния са вдясно. Нали ще се самонаблюдавате, без да се критикувате? Защото критика в природата, това е глождене, а гложденето е качество само на гъсениците. Сега ние наричаме всички критици в туй отношение психологически гъсеници. Ще се самонаблюдаваш, ще констатираш известни факти, ще ги изложиш без никаква критика. За пример, вие направите една погрешка, казвате: „Какъв лош човек съм аз“: Ее – ти си направил две злини: една, че си я направил и не я изправяш, и после казваш, че си лош човек. Ще кажеш: погрешка имам, и тази погрешка трябва да я изправиш. Че си много лош човек, то е от лукаваго; то е едно качулче. Някой път може да кажеш, че си много добър човек; това е друго качулче.

Сега един ученик на окултната школа трябва да се научи да върви в пътя, без да го хвалят. Защото ти по един начин се укоряваш, а по друго се похваляваш. Но това нищо не помага. Укори и похвали, те са за децата. Там са на място. Когато казвам похвали и укори, кога се дават? Сега да бъда ясен, защото в моя ум седи една строго определена мисъл, без никакво колебание. Тя е следующата: Ние никога нямаме право да произнасяме своето мнение върху една картина, която не е завършена! И знаете, когато някой художник изрисува първоначално плана на своята картина, някой може да се хване за корема и ще каже: „Това художник ли е? Това са детински работи!“ Но като погледне картината, когато е вече завършена, ще каже: „Това е отлично нещо!“ И тъй той дава две мнения за една и съща картина. Чакай, когато се завърши работата, тогава дай мнението си! Ще имате търпение във вас да се завърши работата на някого; не давайте мнението си преди да е завършена работата! Туй значи да не се критикуваме.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!