Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Тогава, Той е моят възлюблен, в Когото живея, движа се, съществувам и върша всичко



„Прави правете Божиите пътища“, защото Господ иде!

Беседа, държана на 2 април 1922 г. в София.


Отрицателни и положителни черти на ученика

ОТРИЦАТЕЛНИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ

ЧЕРТИ НА УЧЕНИКА

6 школна лекция на общия окултен клас,
4.IV.1922, Вторник, Ст. София.

Т. м.

Преди да дочетем написаното, ще направя няколко бележки. Вие знаете как ганосват съдините. Виждали сте калайджиите как калайдисват: стъпват с краката си в съда и го изчистват, за да може калаят да хване добре. Без да се очистят съдовете, калаят не може да се тури. Когато вие влезете в една окултна школа, тъй ще турят краката си, ще ви въртят и докато не ви очистят хубаво, калай не ви се туря. Има някои черти, някои възгледи у вас, които трябва да напуснете. Те са следующите: тщеславието. Това е едно животинско проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете. Когато кучето е тщеславно, то вдигне опашката си нагоре, казва: „Аз не искам да зная“. Когато паунът иска да покаже тщеславието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И тщеславието е едно подобно животно. И ако в ученика, който влиза в една окултна школа има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Той ще се сблъсне с една действителност и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват. И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи. Как тъй, да помислят хората, че е беден човек! И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са. Религиозните хора, и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от тщеславието. Тщеславният човек за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери.

Сега вие влизате в една окултна школа, дето светлината е толкова голяма, че всичките ваши недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре, че вие ще останете като някоя попарена кокошка. Като ученици ще знаете що е попарена кокошка. Няма да бъдете от мене попарени, а от тия Бели Братя, които са много добри. Който има тщеславие, те могат да му оскубят задницата тъй, че не ще може да си представи как е станало това.

И тъй с тщеславието ще се простите. Ако пък го много обичате, когато влезете в школата, ще го оставите отвънка като багаж. Гардероб има, ще платите за него, а щом свършите школата, ще си го вземете, може пак да си го турите; то за света е потребно, но за школата абсолютно никаква потреба няма от него. И тъй, тщеславието се проявява от учениците. Запример, почвате да питате: „Как мислите, аз успял ли съм в окултната школа?“ То е чисто тщеславие. Успял ли си! Туй можем да го знаем още сега.



„Излез!“ Дайте му цигулката, дайте му едно мъчно парче! „Хайде изсвири го!“ Ако можеш да го изсвириш, успял си. Ама: „Аз разбирам от музика“. Можеш да разбираш теорията на музиката, но не знаеш да свириш. Понякога е по-хубаво да свириш, отколкото да знаеш само теорията. Хубаво е да знаеш и двете. И следователно, ако знаете да свирите, вие ще свирите. После някои питат: „Как мислите, дали сме усвоили Любовта?“ Аз сега много лесно мога да изпитам колко ви струва Любовта. Някой казва: „От Любов мен ми гори сърцето“. – Дай на този брат хиляда лева сега! Въпросът е свършен: дай на този брат хиляда лева! Тъй! Наведеш ли си главата надолу, въпросът е свършен. Той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене?“ Ако искате да остане нещо заради вас, стойте отвънка. Ние искаме, като влезете в тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можем да туряме в тях. Ако влезете с пълни каси, какво ще турим? Ние не искаме хора с пълни кесии. Светът търси пълни кесии, а ние търсим обратното. Ако вашите кесии са празни, елате, а ако ли са пълни, ще кажем: „Погрешили сте“.

И тъй от чувството на тщеславието и на лицемерието ще се пазите като от огън, защото освен че няма нищо да ви предадат, но те ще ви смъкнат на тоя животински уровен, където знаят само да показват зъбите си. Двама души, като се срещнат, озъбят се: „Внимавай, аз не съм от слабите герои, но съм голям герой“. Така е и с кокошката. Като види някой вол, подскочи „хоп“ – то е тщеславно чувство. Волът, като я бутне с рогата, свършва се с нея. Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори с един вол. Но, за да се бориш с един вол, иска се знание. И тъй в тази окултна школа, вие влизате да се научите как да се борите с рогата на вола, защото ще срещнете духове от черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Някой път Белите Братя ходят в техните школи да се учат. „Синовете на този век са по-умни от синовете на светлината.“ И синовете на светлината трябва да се учат от синовете на тъмнината. Знанието, принципите и в двете школи са едни и същи, но едните прилагат знанието по един начин, а другите го прилагат по друг начин. Силите, които действуват, са едни и същи, няма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употребят по един начин – в ляво, а други по друг начин – в дясно. Обаче, ние преспокойно може да почерпим поука, може да научим нещо и от един черен брат, дори и от църквата. Туй е казано сега между четири стени. Ако го кажете отвънка, ще ви изключат от всяка църква. Разбирате ли? Туй не е символ. Вие още не знаете произхода на черните братя, нали? И защо са черни? Защото те отидоха на ляво, а другите на дясно. Аз няма да обяснявам това. Човек има лява ръка, има и дясна ръка. Защо? Двете ръце не са ли на мястото си? За сега ние употребяваме нашата дясна ръка, но било е време, когато лявата ръка е била на работа. Има ли грях сега, че човек има една лява ръка и една дясна ръка? Няма. Тия ръце са точно на мястото си, само че в движението си, посоката на лявата пътека минава през центъра на земята, а на дясната – през центъра на слънцето. По това се различават. При единия начин вие ще слезете в най-гъстата материя, в най-голямото противоречие на живота, ще имате да се борите, ще се намали светлината; а при другия – ще минете в най-рядката материя, ще минете през центъра на слънцето. Няма да се боите, ще има кой да ви предпази.



В окултната школа любопитство не трябва да има. Там любопитство не се позволява! Любопитството е за света, само там любопитство се позволява. Да имаш едно дълбоко желание да учиш, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено от тщеславието. И тъй ще имате горещо желание да учите, но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от низшите култури, тези качества не ни трябват. Сега вие можете да кажете: „Тия работи нас ни са доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави тщеславието вътре в човешкия организъм. Вие не знаете още последствията на лицемерието, какви пертурбации прави то в човешкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаели последствията, които се произвеждат от тях в организма, вие не бихте ги помирисали.

Сега аз не искам да вляза в противоречие с вашите чувства. Религиозните си чувства ще ги държите на друго място. Сега аз говоря на ума ви, не на низшия, но на висшия ви ум. Ще мислите и ще чувствувате. Аз не говоря и на вашите сърца, нямам това за цел. Сърцата ви са за вас, и за Бога, нали? На вас ви трябва светлина, трябва ви знание. А при туй знание ще придобиете Мъдростта. Щом придобиете тази Мъдрост, вие ще знаете как да обработвате вашите сърца. Сега знаете този стих от Стария Завет: „Сине мой, дай ми сърцето си“. То е един вътрешен процес на Битието, процес, който в бъдеще ще се реализира. Той няма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. А за да се обработи туй сърце, нам ни трябват знания, велики знания ще кажа, за да може тия сили, които са вложени в нашето сърце, да ги приготвим за бъдещата култура. И засега, въобще, всички религии се занимават само със сърцето на човека. Всичките проповедници се стараят да произведат известни ефекти, заплашвания с пъкъла, че има ад, че има страдания. Но това са пръчици на деца! На един ученик, който влиза в окултната школа, ние не му показваме тояга, ние само казваме: „Ако вършите така, ще имате такива последствия. Понеже вие имате такъв организъм, с такива вещества, с такива съединения, то ако постъпите така, ето какви последствия ще се явят в организъма; ако ви е приятно, може да ги направите“. Ученикът ще знае причините и последствията, хубаво ще проучи своя организъм и своето сърце.

И тъй у всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието.

После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието за себе си. А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят.

И после друго нещо искам: онези, които идват сега в школата, ще опитват волята си. Обиди ще има, но щом влезете в школата, вие ще трябва да се подигнете високо, да забравите за един час всичките ваши обиди. Влезе някой, погледнат го накриво, той казва: „Този ме обиди“. Не, не ще упражните волята си. Ако вие не можете да потушите това ваше чувство – обидата, която е едно животинско чувство – вашата воля е слаба, няма да успеете. Вие ще хванете това чувство – обидата, като кредитор, и ще му кажете: „Що имаш добрината да ме чакаш един час отвънка, вън от приемната стая, и аз, като изляза, ще ти платя“. Сега ние не искаме изведнъж да превърнете вашия живот, а само за един час да може да задържате едно ваше разположение вънка от вашата приемна стая. Може ли да го задържите за един час, вие ще го задържите и за два, три, четири, пет часа. Не можете ли да го задържите за един час, нищо не можете да направите. И когато влезете в една школа, ако не се съобразите с това, винаги, чрез закона на внушението, другите ще ви създават тия препятствия. Да кажем, между мъжете и жените стане някакъв спор, идват обидени в школата. Но трябва да знаете, че като влезете в школата, вие не сте мъже и жени. Тъй, мъже и жени нямаме. Тук имаме ученици. Отвънка вие сте мъже и жени, а тук сте всички души. Ние не признаваме мъже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искат да придобият Божествено знание и да го употребят за растежа на своята душа, за напредване на царството Божие на земята. Туй признаваме. Сега ще кажете: „Туй много пъти е казано“. Пак ви го казвам и който не вярва сега в тия мои думи, ние ще почнем с опити и ще се увери. Туй трябва да го знаете, то не е заплашване, но това са закони, които трябва да се пазят. Аз не казвам, че туй място е школа. Не, то е едно ваше събрание. От тук вие ще влезете на друго място, а школата ние може да я преместваме и в друга стая, и в трета, и в четвърта, и в пета. Този салон не е окултна школа. Даже, ако направим специално здание и то няма да е окултна школа. Сега вие ще кажете: „Понеже затворихме вратата, образувахме вече школата“. Ние можем 10 пъти да затворим вратата, но това не е достатъчно. Аз гледам на мнозина от вас вратата е все отворена. Външната врата тук е затворена, но вратата на вашата къща е отворена и постоянно има влизане и излизане. Ще затворите вратата си и ще кажете: „За един час ще ни чакате, сега сме заети, но след един час ние ще се върнем, ще бъдем на ваше разположение“. Искам от вас първия опит да го направите; сега да можете като дойдете в неделя в школата, да се борите. Борба се иска! Голяма борба се иска, но трябва да победите. Да не мислите, че като дойдете, ще измените туй състояние изведнъж. Ние искаме да имате борба и в тази борба да победите. Някой казва: „Да свършим, да пропъдим този дявол навънка“. С този дявол ти си ял и пил в миналото, той ти е приятел. Приятел ти е! Ще му кажеш: Приятелю, едно време ядохме и пихме, но аз разбрах, че яденето и пиенето развалят живота, аз съм тръгнал в друг път, а ти, като мой приятел, можеш ли да тръгнеш с мене в този нов път? – Не мога. „Тогава ти ще ме почакаш за един час навънка, после пак ще си поговорим“. Той, като приятел, ще ви послуша. И ще се научите: в окултната школа не се позволява да обиждате никого! Няма да му кажеш: „Ти си такъв, ти си онакъв“. Не, не. Аз ще ви приведа следующия пример, той е от епохата на християнството. Един от великите Учители, запознат с окултизма, след като е преподавал дълго време на своите ученици тайните на туй учение, изпратил ги в града да проповядват. Двама от тия ученици срещат двама езически жреци и когато ги виждат, казват: „Е, синове на лукаваго, чеда на дявола, сатани вие, които развращавате света…“ Те се приближават при тях със своите бастуни и им пукват главите. Учениците се връщат с пукнати глави. Жреците отиват при Учителя им, той излиза и ги пита: „Приятели, къде сте ходили?“ – Как, приятели? „Защо?“ – Преди един час бихме двама от вашите ученици. – Много добре сте направили. Ученици ги наричам, защото те са чада на Бялото Братство. И когато Архангел Михаил бил проводен за тялото на Мойсея, не казал никаква зла обидна дума на дявола, а казал: „Господ да ти възбрани“. А сега вие имате слабостта, някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много работи. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажеш: „Ти си един отличен работник, тъй разбираш, тъй вършиш“. Той е убеден, вярва в своето и иска да те убеди по един, по друг, по трети, по четвърти начин, дава ти доказателства. Всеки един лош дух, като дойде, казва ти: „Не бъди толкова глупав, всинца не могат да се подобрят“. И той ти дава доказателства. Тогава ти се убеждаваш и казваш: „Прав си ти“. Обаче в Бялото Братство има други доказателства и ние трябва да докажем, че е тъй. В школата абсолютно ще има хармония. Никой лош дух не може да ви смущава. Те знаят какъв е законът. И едните се учат, и другите се учат. То е закон в окултната наука. Щом излязат учениците навънка, в света, има спор между тях. А в школата учат ли се, няма никакъв спор. И затуй се казва за праведния Йов, че в съвета Господен дошъл и представителят на черното братство и казал на Господа: „Ти обърнал ли си внимание на Йова как върви?“ Но тези работи ние ги знаем и затуй ги поставяме на тяхното място. Значи и той присъствувал на този събор в школата. И Господ му казва: „Ами ти обърнал ли си внимание на Йова, как прилага туй учение?“ Следователно, в школата няма никакъв спор между черни и Бели Братя. Че той е чер – чер или бял брат, те се обичат. В школата се обичат, но щом излязат в света, интересите им не се съвпадат и работят всеки за своите интереси. Обичта си е обич. Ние ще докажем кой принцип е прав. И едните вярват, и другите вярват, но вярата на едните се различава в много отношения от вярата на другите.

Та като ученици на тази школа ще имате един широк възглед, а няма да бъдете тесногръди. И черният брат, и той е един напреднал дух. Тия неща са реални. В школата ще мислите, че всичко в света съществува, защото е необходимо; а онова, което е необходимо, полезно е за развоя на целия космос. И следователно, за да има знание в света, непременно трябва да има два процеса.

И тъй едни грънци се създават за почести, а други за безчестие. Ако ти направиш едно гърне, па си туриш помията в туй гърне, а в другото гърне си туриш млякото, питам: Тия грънци виновати ли са? Гърнето с помията е черният брат, а гърнето с млякото е белият. Кой е виноват? Гърнетата ли са виновати? Не. А онзи, който употребява гърнетата, еднакво му е приятно, че има едно гърне за помия и едно за мляко. Те му са много полезни, че си туря помията и млякото. И двете му са еднакво нужни. Но щом нямаме нужда за помия, хвърляме гърнето и щом нямаме нужда за мляко, хвърляме и другото гърне, и тогава оставаме без гърнета.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!