Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






И тъй, аз ви говоря като на мои братя и сестри. В мене няма никаква критическа мисъл



Истината и Любовта – вложете ги в живота си и положението ви, каквото и да е, ще се измени само чрез тази Истина и чрез тази Любов!

Беседа, държана на 19 март 1922 г. в София.


Които вас приемат

КОИТО ВАС ПРИЕМАТ

Който вас приима, мене приима, и който приима мене, приима Тогоз, Който ме е проводил. (Ев. Матей 10:40)

Във всяко учение има основни елементи, основни закони, основни принципи и понятия. Това са положения, които не могат да се менят. Известно е на колко възлизат основните елементи в химията, мисля, че са повече от 70. Някои искат да ги сведат до по-малко. И едното положение е вярно, и другото. Значи хората на света, учените хора, искат всичко да сведат: да сведат фактите към известни закони, а законите към известни принципи, за да могат да обяснят проявленията в природата. Религиозните хора, които считат, че положенията на светските хора са криви, правят едно общо заключение, като мислят, че всичко, което светът учи, е криво. Не е така. В света има много криви учения, но има и много прави. И у религиозните хора има много криви учения. В туй отношение ние не си правим никакви илюзии, т.е. не искаме да се самозаблуждаваме. И знаете ли от какво произтича заблуждението у хората? Заблудата, това е една негативна страна на човешкия ум, на низшия ум на човека, на неговия животински ум. Погледнете кое и да е животно, на което опашката седи надолу. Направете опит: като погледнете котката или вола, те си подигнат опашката. И ние вземаме това за форма и казваме: „Повдигнал си е опашката“. Но защо се подига тази опашка? – Погледнали го. А защо го погледнали? – Похвалили го. А защо го похвалили, за някакво достойнство ли? Казали му: „Ти си отличен поет, като твоите стихове не сме чели досега“. – „А-а, така ли?“ И той си подигне опашката, на другия ден върви другояче. Но ти си същият. Онзи, който те е похвалил, не е внесъл нещо съществено в твоите стихове. Не трябва да се самозаблуждаваш. Сега, аз не отричам похвалата, и тя е на място, но не всякога: по някой път похвалата заблуждава човека. А негативната страна на похвалата е да укорим човека, за да му отворим очите. Някой казва: „Защо ме кориш, защо ме обиждаш кръвно?“ Ако твоите очи са затворени или имат перде, аз ще направя една операция с моя нож, за да падне пердето от очите ти и да виждаш по-ясно. Казваш: „Ама аз виждам“. Да, виждаш, но мрачкаво, а като махна пердето, ти ще виждаш по-ясно. Туй учение, което ние проповядваме, е основано на един вътрешен закон. Ако аз направя тази операция и ти казвам: Ти виждаш ли по-добре? – „Да.“ – Разбираш ли добре? – „Да.“ Тогава моята обида е на място. Ако обаче те обидя и ти кажа: Виждаш ли по-добре? – „Не.“ – Разбираш ли по-добре? – „Не.“, тогава обидата ми не е на място. И тогава ще употребя втория метод – ще те похваля. Казвам тогава: Виждаш ли? – „Много добре виждам.“ – Разбираш ли? – „Разбирам.“ Значи похвалата ми е на място. Тези са общи положения. А когато някой човек ни похвали или обиди, ние трябва да разрешаваме в себе си: Ако този човек, който ме обижда, внася в мен една нова идея и изправи една моя погрешка, тази обида е на място: а ако този човек развали моя мир и с години не мога да се примиря, тя не е на място.



Сега, Христос казва: „Който вас приема“, т.е. той започва отдолу-нагоре. Не казва: „Който приема Бога, после мен да приеме и най-сетне вас“, а казва: „Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Тогоз, Който ме е проводил“.

А вие често казвате: „Аз не искам да зная за другите хора, аз искам да зная какво Господ е говорил“. Е хубаво, ако Господ е говорил по-напред на един твой брат, на твоите близки, Той два пъти не говори. То е, ако учителят е говорил веднъж, а ти си бил вън, той няма да дойде да говори два пъти на ученика, който е отсъствал. Ще идеш при ученика, който е слушал беседата на учителя или лекцията на учителя, и той ще ти я разправи. Ама ще кажеш: „Как, аз да слушам един ученик, това не мога да го нося“. Щом не можеш да го носиш, ти невежа ще останеш. Смирение трябва. Всеки трябва да бъде на своето място в класа, да чуе какво ще му каже Господ. Мнозина хора казват, че те са слушали Господа. Кой Господ? – „Рече Господ на Господа моего.“ Значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям Господ, Който говори на моя малък Господ. Големият Господ ще проговори на този малкия Господ, пък той на тебе ще го каже и ти ще узнаеш Истината. А туй окултната наука го нарича: висшето „аз“ у човека, пробуждането на „аза“, а християните го наричат: „ангел-хранител“. Окултистите наричат „богове“ тия, които ни ръководят. Има едно Божествено начало, с което ние сме свързани. Туй начало ние го наричаме Христос, Който е вътре в нас. Той е малкият Господ в нас. И някои искат да представят, че Христос е над всичко, все и во все. Не е така. Ако вие искате да узнаете философски, не е така. Христос е началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец, Великото Начало, не го привлече“. С какво? – С Любов. Ако във вашето сърце не затрепери тази Любов, Той няма да ви привлече. Аз искам малко да се спрете върху положителната страна на Любовта. Докато вие се съмнявате, докато вие се тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите вън славата, всичко в света е отрицателно. Вашата любов е негативна, отрицателна, слаба е енергията ви. Това не е Божествена Любов! И цялата наша култура се създава на тази отрицателна любов.




Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!