Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Правилата, които ви дадох днес, ще напишете на чисто, за да ви служат като ръководно начало в живота. По-нататък ще говоря подробно върху всяко едно от дадените правила



Сега, като влизам в клас, аз ще ви поздравявам с мотото: „Без страх!“ Вие ще отговаряте: „Без тъмнина!“

И тъй, аз искам от всички да се самоопределите, готови ли сте редовно да посещавате класа, за да не се разколебавате после. Засега са достатъчни 50 ученика в класа. След като се самоопределите, тогава ще ви се даде вътрешния смисъл на формулата: „Fir fur fen, tao bi aumen“. За онзи, който не се е самоопределил, тази формула е опасна. Първите думи „fir fur fen“ изчистват, а думата „tao“ съгражда. Същото значение имат и останалите думи от формулата. Но първо човек трябва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила.

Казвам: Онези от вас, които сте влезли в класа, да не се страхувате, че нямате време да посещавате или че много време ще ви отнеме. Не, за този клас се изисква малко време, и то само онова, което не знаете как да употребите. Ето, и в Моисеевия закон е казано; „Шест дена работи за себе си, а седмият само посвети за Бог!“

Като ученици на окултна школа, вие трябва да спазвате правилото за съня. Сънят ще реши много от въпросите на вашия живот. Засега седем часа сън са необходими за вас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие да спите непробудно, без да се обръщате на една или друга страна. Най-здраво е човек да си ляга в 10 часа вечер, но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 11 или 12 часа, но трябва да заспи в продължение на 5–10 минути. Когато някой остане да работи след 10 часа вечер, сънят се изгубва. Сънят ще се яви отново едва след 12 часа вечер. И тогава човек трябва веднага да си легне, да не се разсъни. Колкото по-рано ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? Които рано лягат, те поглъщат всичката събрана прана, т.е. жизнената енергия в атмосферата. Които късно лягат, мъчно заспиват, защото за тях няма вече нужното количество прана за организма им. Те трябва да почакат известно време, да се събудят ония, които са легнали вече, и тогава ще им дойде сън. Затова, именно, богатите заспиват едва към 4 часа сутрин, когато бедните отиват на работа. Към 4 часа сутрин в атмосферата се образува ново количество прана, от което богатите ще се ползват. Следователно, ако можете да си създадете навик да лягате рано, вие ще можете да доставите на организъма си нужното количество прана. По-късно от 12 часа вечер не лягайте. Ако се усетите изморени, вечеряйте рано и в 8 часа най-късно си легнете, да набавите повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Ако имате енергия в запас, можете да си легнете и по-късно. Изобщо, часовете, определени за лягане, са 8, 10 или 12.



Ние започнахме лекцията с тайна молитва. Какво означава тайната молитва? Тя означава за отваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. И при това положение остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Те се различават. Обаче вие сами трябва да намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи: Тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към слънцето, източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота.

Сега не ви остава нищо друго, освен да размишлявате върху въпросите, които засегнах в тази лекция, да правите опити за усилване на волята си, за да станете господари на себе си.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 8 март 1922 г., София.


Четирите правила

Издателска къща „Жануа-98“

ЧЕТИРИТЕ ПРАВИЛА

3 школна лекция на общия окултен клас,
9.III. 1922. Четвъртък, Ст. София, 710 ч.в.

Благославяй, душе моя, Господа. (съвършено тихо).

Т. м.

От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагате такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, тогава аз не отговарям. Аз искам абсолютна хармония! Отвън може да ме критикувате, но тук, който ме критикува, не отговарям за последствията. Когато един човек влезе в храма Божий, трябва да знае, че туй е храм. Когато идва в училището, трябва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тук да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, няма защо да идвате. Нали искате да бъдем приятели? А приятели може да бъдем, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любов, когато изпълняваме закона на Мъдростта, закона на Правдата. Те са еднакви за всички – няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. Любовта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост; абсолютна Истина и относителна истина; абсолютна Правда и относителна правда; абсолютно добро и относително добро. Ние вървим по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка в света. Да се разберем! Тъй щото в абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете, само по този начин може да имате съдействието на небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина! В небето няма такива заповеди и такива стражари, както на земята; там написани закони няма, но всеки носи закони, написани вътре или в ума си, или в сърцето си, или в Духа си, според степента на развитието, което притежава съществото.



Сега, моето желание е, да ви освободя от ненужните страдания и мъчнотии. Ако един ученик, който отива в училището, има мазол, има живеница в крака си или болки в корема си, може ли да учи? Той трябва да бъде свободен. Ако този ученик е гладен, ако 3–4 дена не е ял, може ли да учи? Значи, храна трябва да има, дрешки трябва да има, трябва да има всичко, което му е необходимо. Та, ако вие идвате с вашите грижи тук, нямаме нужда от вас. Това не е сиропиталище, не е спасителен дом. Идването ви неделен ден тук, може да се счита за спасителен дом, но сега тук е училище – здрави хора трябват. Който е болен, отвънка да стои, а който е здрав, да дойде. Та, всинца може да бъдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болните да стоят отвън. В една окултна школа хората сами стават болни и сами стават здрави. Сега, на този въпрос аз ще ви отговоря направо. Когато излязохте от Бога, болни ли излязохте? – Здрави. Следователно, кой е причината, че сте болни? – Вие самите. Когато излязохте от Бога, невежи ли излязохте или учени? – Учени, а не невежи. Сегашното ви невежество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашали сте на физическото поле.

Сега ще пристъпим към положителния живот. Да оставим далечното минало и далечното бъдеще, а да се позанимаем с настоящето. Когато някой съвременен автор реши да напише някоя книга във вид на разказ или във вид на някой роман, той има два обекта: един герой и една героиня. Героят е мъж, а героинята е жена и около тия двамата герои авторът разпределя всички други лица и направя разказа си интересен. Сега, аз задавам въпроса: Защо му са тия двама герои? Героят мъж подразбира героинята жена и героинята жена подразбира героя мъж. Унищожите ли вие единия герой, другият сам по себе си изчезва. И човек има два героя в себе си. Кои са те? Аз ще ви ги кажа. Първият герой е умът, а вторият герой е сърцето. Около тия двамата герои, авторът, значи, Духът, разпределя другите лица. Духът, авторът е, който си избира двамата герои – умът и сърцето – и върху тях той съзижда своя разказ, около тях се нареждат всичките други лица. Сега, този автор подбира своите герои. Той определя точно в какво седи геройството на героя и на героинята и им придава известни морални качества. Запример, на героя ще даде сила, смелост, решителност, за да побеждава. А на героинята ще даде най-големи страдания, за да издържи. Нея ще я постави в най-големите изкушения и тя ще ги издържи. Дава ѝ отрицателната роля. Добре, какви трябва да бъдат тогава качествата на вашия ум? Какъв трябва да бъде героят? Вашият ум трябва да бъде силен, смел, решителен! Ако умът си каже: „Това не е за мене“, той се лишава от геройството си. Търси ли умът ви лесното в света, от вас може да излезе само една морска звезда или една морска гъба, нищо повече! И когато някой ангел слезе на земята да разглежда хората, той познава по ума кой какво иска. Ако един ученик, който влиза в школата, търси най-лесния път, от този ученик нищо няма да излезе. Ако той дойде при мъчните задачи и ги заобиколи, или дава други да му ги разрешат и с чужда задача влиза, ние знаем какво може да излезе от него. И всичките сега управляващи света, които седят на чело, са излезли от такива школи, където са решавали все лесни задачи.

И тогава, какви трябва да бъдат качествата на сърцето? Те пък съответствуват на героинята. Умът трябва да бъде силен, смел, решителен, а в сърцето трябва да има пластичност, издръжливост, търпение. Тия са качествата, които ученикът трябва да придобие. Никой не се ражда с тях. Той ги придобива. Има условия за това и трябва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. Сега, как мислите: Ако този герой се е поколебал 5–6 пъти и е отстъпил от своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубил веднъж за всякога благоволението на героинята и с него въпросът е свършен. И обратното е вярно: когато героинята е отстъпила от своя принцип, от своето призвание и тя е изгубила геройството си. Няма да се заблуждавате, да казвате: „Няма ли благодат?“ Това е друг въпрос. В математиката задачите се решават само по един начин: там не се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрешка! Тази единица, тази погрешка, при едно голямо число, което се повтаря много пъти в изчисленията, причинява голяма вреда. И тъй, вие ще се занимавате с вашия герой, т. е. с вашия ум, и с вашата героиня – сърцето. И тогава вие ще ме запитате: Где остава човешката воля? Човешката воля, по моето схващане, това е дете на ума и сърцето. Следователно, ако човек има воля, подразбирам, че умът и сърцето са продуктивни, че те са работили съобразно с Божия закон. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето са вървели по новия път. Няма ли воля, това показва, че те са бездетни, тези хора са живели един грешен живот. Това е разрешението. Човек без воля, значи това в духовния живот е едно израждане. Това е определение на волята, но не е както определението на съвременните философи.

Сега, за да можете да разберете вашия ум, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви са други четири елемента. Това са тъй наречените темпераменти. Има нервен или умствен темперамент, който принадлежи на мозъка; има сангвиничен темперамент, който принадлежи на белите дробове, на дихателната система; холеричен темперамент, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматичен темперамент, който принадлежи на стомаха.

Когато нервният или умственият темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него, той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл. Това е само тогава, когато умственият темперамент е първокачествен. Всички темпераменти биват: първокачествени, среднокачествени и долнокачествени. Щом темпераментът на ума е долнокачествен, вие ще трябва дълго време да работите. Понеже в този темперамент главна роля играят мозъкът и нервите, следователно ще трябва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкът е място на електричеството. Някой път може да направим опит. Тази е една широка област. Разните области на мозъка акумулират (събират) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опит, за да се покаже, че ако се отнемат или предадат известни енергии, веднага ще се измени и вашето умствено настроение. Да допуснем, че ви е страх нещо, не можете да живеете в къщи, искате да бягате. Ако някой по-смел от вас си тури ръката на известна част на главата ви, там, дето е центърът на страха, веднага ще отнеме съответната енергия и страхът ви ще изчезне. И обратно: ако някой страхливец си тури ръката на това място на главата на някого, той ще стане страхлив. Тъй че, страхът може да се придаде, може и да ви се отнеме. Това са течения вътре в мозъка. Когато дойдем до тия течения, те могат да произведат в съответствуващите центрове известни движения и тогава в съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено с опасност. После, да кажем, някой човек е милостив или състрадателен – тази енергия пак е локализирана в известна част на мозъка. Ако вие сте решили да направите някое благодеяние, и дойде един човек при вас с отрицателни качества, човек, който не е милостив, и положи ръцете си там, на центъра на милосърдието, и у вас ще се роди същото желание, да не давате нищо. Обратно: ако някой не иска да даде милостиня, а друг, който е много милостив, си положи ръката на този център, у този човек веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та, някой казва: „Аз нямам разположение да правя това нещо“. Питам: Туй от вашия ум ли е произлязло? Ваше ли е туй нещо? Вие трябва да знаете дали една мисъл е ваша или е чужда. „Аз“, казва, „нямам разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо, и ако всеки ден вие преживявате чуждите разположения, каква опитност може да имате? – Никаква! Българите казват: „Чуждото е всякога чуждо, то и на велик-ден се взима“. Не, вие ще оставите само това, което е вътре във вас, само вашето, само туй, което е минало през вашия ум, проверено от вашето сърце и приложено от вашата воля, върху него може да се работи. Аз желая това, което ще изучавате в школата, да мине през вашия ум, през вашето сърце и през вашата воля. Аз нямам за цел да ви убеждавам в туй. Не, далеч е от мене тази мисъл. В тази велика окултна школа опитът играе всичката роля. Храната сама себе си препоръчва! Нали? Няма да я препоръчвам аз. Казвам: Опитайте тази храна! От резултатите вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно или не.

Първият темперамент, умственият, аз го наричам динамически. Следователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е като боздуган и този, който има силна глава, ако не е добър, върху когото сложи този боздуган, може да му направи голяма пакост.

Вторият темперамент – сангвиническият, аз го наричам въздухообразен, той има свойство да се разширява. И следователно, той е необходим, понеже, когато човек има този сангвинически темперамент, той дава експансивност на своята динамическа сила – главата – формата и да става по-голяма. И този темперамент се развива, за туй трябва да употребим дишането, като средство за развиването му. Онези, които имат слабо дишане, които са тесногръди, на които дробовете не са развити, кръвоносните съдове са слаби, у тях този темперамент е долнокачествен, и, вследствие на това и умствената им система няма да функционира правилно. Има отношение на темпераментите. И тъй, първото нещо, ще гледате да развивате дробовете си в съответствие с вашата нервна система. В сангвиническия темперамент влизат дробовете и кръвоносната система, те го образуват.

След първите два идва флегматическият темперамент или някои го наричат витивния или жизнения темперамент. Аз го наричам събирателен темперамент – който сгъстява. Той е темпераментът на стомаха. Когато човек има нормално развит стомах, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много преяждане. Следователно, този темперамент е необходим, за да събира енергията. И онези, които са лишени от витивния темперамент, често изсъхват, както цветята, те са без пръстчица наоколо и почват да стават сухички. Казват: „Не си струва човек да е дебел“, но и коремът когато е съвсем малък, и то не си струва. При този темперамент не е важна големината, но строежът на стомаха и той има качеството – добро ядене. На време ще ядеш, и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си.

И най-после, идва холерическият темперамент, темпераментът на мускулната и костна системи, или темпераментът на физическия човек. Аз го наричам екзекутивен. Той носи изпълнителната страна на човешкия живот. Всичко, каквото трябва да се извършва в света, се извършва все чрез този темперамент. Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички, езикът им е малко невъздържан, не се разправят с думи, а с ръце и крака. Сега, всеки темперамент си има своята област на действие. Когато холерическият темперамент преобладава, тогава са развити съответствуващите центрове в мозъка – около ушите. Защото всеки един външен център си има представител горе, в мозъка, там тия части са силно развити. При сангвиническия темперамент силно е развита горната част – въображението. При флегматичния темперамент са развити слепоочните части, а това показва, че когато на такъв човек му замирише на ядене, у него се заражда приятното желание да си похапне. Когато умствената система преобладава, тогава целият строеж на предната част на челото има красива форма.

Вие трябва да изучавате темпераментите и да почвате да ги развивате. Ако не може да съградите известен темперамент, да внесете присъщите нему качества, във вас ще остане една липса. Търпелив човек може да бъде оня, който има витивен или флегматичен темперамент. Даже и добре развитият човек, ако изгуби качествата на витивния темперамент, не може да бъде търпелив. Той не може да бъде бърз, ако сангвиническият темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит. Най-първо ще се заемете да обработвате вашите темпераменти.

Сега, по отношение темпераментите, има известно измерване. Но, ако аз ви дам измерванията, вие, като не сте запознати с тия закони, може да си объркате понятията. Запример, широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат до колко е развит вашият витивен темперамент, защото между всичките части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има съотношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени пръстите ви; както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меките части на пръстите, които съответствуват на дробовете. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво положение се намира стомахът ви, всичко ще знае. В туй отношение, няма нищо скрито-покрито. И на вас, като ученици, ви предстои много сериозна работа.

Сега, аз искам да определя следното: в това училище, за работа, ще употребите само излишното си време, туй, което не знаете къде да го употребите, не искам да напуснете домовете си. Колко часа може да определите? Час, половин час ли, повече ли? Най-малко един час ви трябва, а, ако можете час и половина, до два часа през деня – още по-добре, но да не си оставяте работата, че да стават скандали. Не, скандали не искам. На способния ученик малко време му трябва и на трудолюбивия ученик малко време му трябва. Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заякът? Заякът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заяка. Та, бързите хора понякога закъсняват повече, отколкото мудните. И туй е вярно: най-способните ученици в училището, които много обещават, в живота нищо не дават, не че не могат да дадат, но те се развалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят“… Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината да похвалиш някого, и то само на велик-ден, но всеки ден да го хвалиш, е много опасно. На земята особено е много опасно да се хвали човек. Опасно е и да корим. Няма защо да кориш. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене, и хвалене, и двете имат егоистична подкладка. Ние хвалим някой човек, защо? За да го подкупим. Мисълта ни не е, че той е благороден, но искаме да го подкупим. Някой път казваме: „Ти си много лош“, с това ние искаме да му въздействуваме. А той казва: „Не съм толкова лош“. В окултната школа и единият, и другият начин не се употребяват. Не се позволява нито да ви хвалят, нито да ви корят.

Сега, ние имаме способности, вложени в нас, и всеки ги има преизобилно. Тия способности трябва да се развият, у едни има повече условия за това, а у други – по-малко. При сегашните условия всички не може да бъдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, един или двама от тях са талантливи, могат много нещо да постигнат, само те са герои, а другите са второстепенни. Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов. Тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използува настоящето заради ония далечни цели на своето битие. Един ден нас ще ни повикат, ще ни кажат: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готови, ще я изпълним. Тогава ще дойде твоят ред.

И тъй, за да може да развиете вашия умствен или нервен темперамент, непременно трябва да се научите да владеете вашите мисли. За самообладанието е говорено много пъти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдат тревоги, ще дойдат изпитания – и те са естествени – ще дойдат, но когато всичките тия смущения се явят и ти изкараш от тях едно благо за себе си, ти си съумял да завладееш своите мисли. Всеки от вас да си има една тетрадка или едно тевтерче, обезателно! Изпаднете в едно изкушение някой път или се разтревожите, забележете си колко минути ви е трябвало, за да се успокоите. Гневът започне, кажи си: „В 10 1⁄2 ч. в мен настана една голяма буря, и след 5, 10, 15 мин., половин, един час“, ще си отбележите точно кога, „тази буря престана“. Някой казва: „Този гняв ще мине сам по себе си“. Да, гневът, сам по себе си ще мине, но може всичко да отвлече и тогава той е опасен, а ако вие го впрегнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гневът, но когато задигне всичко, тогава е опасен. Тази енергия ще я впрегнете на работа. Или, дойде ви някоя добра мисъл, отбележете колко време ви е трябвало, за да я постигнете. Не отбелязвайте всички мисли, а на ден по една мисъл – стига. Ако е отрицателна, вижте колко време ви трябва, за да превърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вътре, и да кажете: „Благодаря, аз си научих урока добре“. То значи сами да си решавате задачата. Нали? И забележително е, щом човек влезе в духовния път, веднага му се създават неприятности. И тъй е. Вземете вашето дете, което е било спокойно, играе си, пратите го на училище, веднага учителите му създават беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисли, че по този и този предмет има да учи, а вие казвате: „Туй мое дете, много учи“. И майката се безпокои, че детето ѝ много учи. Няма опасност от многото учене.

Сега, във вас може да се сложи мисълта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда един разказ. Аз няма да ви приведа целия разказ, но само една част, която изяснява моята мисъл. Той е следующият: някой си искал да стане ясновидец и мислил, че като стане такъв, ще може да използува ясновидството. И действително, дало му се един такъв момент. Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща, при един богаташ и иска да го обере. И намислил да направи добро. Отишъл при богатия, смушкал го да стане, да види крадеца. Богатият станал и убил разбойника. Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали. По едно време при момата се приближава друг момък. Той отива да каже на нейния възлюбен да я спаси. Момъкът набързо отива, но двамата се скарват и се убиват. Ясновидецът искал да уреди живота им. Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден. Отива и му казва: „Знаеш ли, че твоите снопи се крадат?“. Този отива, залавя крадеца, скарват се и се убиват. Това не е наука. Затуй Писанието казва: „Отива ли някой да краде, нека да открадне. Отива ли някой да извърши някое престъпление, нека го извърши, а ученикът да си върви в пътя“. Аз харесвам онзи пример с Жан Валжана, в романа на Виктор Хюго „Клетниците“, когото залавят със светилника в ръка, и го завеждат при епископа. Този последният казва: „Той не го открадна, аз му го дадох“. Това е един благороден пример! Грешката на всички окултни ученици е там, дето се ровите в една малка погрешка на другите, и казвате: „Защо да я направи?“ С погрешки ние не се занимаваме! В една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите! И, ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си, и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ – 500 лв. „Аз плащам“. И въпросът се свършва. От учениците в тази школа искам: Всички да изправите по този начин погрешките на другите. „Да изправя погрешките на другите! Че как да ги изправя?“ Как? Да не допущате тия отрицателни качества в себе си. Никога не мисли за грешките на другите, ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за учениците в школата, то не е за външния свят. За света правилото е друго. Не прилагайте туй правило в света. Законът там е друг. Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове. Той всеки ден твори нови неща. Ново твори. Сега, има много хора, които се спират на погрешките на другите, и казват: „Това дали е право или не?“ В абсолютното право има само едно правило. И аз желая всички вие да турите туй правило: да внасяте в себе си всякога нещо ново, нещо добро. Изведнъж няма да станете съвършени ученици, аз не искам туй от вас, но да знаете да решавате задачите си, да бъдете акуратни. Но туй правило, колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нямайте лошо мнение за себе си. Имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за тебе. Ако кажеш: „Аз съм много лош“, и подразбираш, че Бог те е направил такъв, много грешиш. Пък, ако разбираш, че си много мързелив, то е друг въпрос. Кажи: „Способен съм аз да направя това, способен съм“.

И тъй, ще работите върху вашите темпераменти: върху темперамента на главата си – нервния, върху сангвиническия темперамент, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темперамент. И всякога ще разпределяте енергиите си равномерно. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментите се изопачават, ще се появи асиметрия: пръстите се изкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявяването на енергиите.

И тъй, умът, сърцето и волята имат четири елемента и с тях ще трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм (електричество), след туй на тази мисъл ще дадете разширение, после гъстота (тяжест) и най-после сила на движение, или както аз го наричам, растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трябва само да посадим тия неща, но те ще трябва да израснат и дадат своя плод. Някои писатели пишат добре, понеже те са вложили в своята мисъл всички тия качества.

Умът е героят, сърцето е героинята, а детето, родено от тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато аз говоря за волята, подразбирам детето на ума и сърцето. Аз съм забелязал, често, след своите неделни беседи, след като съм проповядвал някоя хубава беседа, двама души спорят, карат се за нещо и казвам: Ето как са разбрали беседата. Единият се докачил, и другият се докачил. А, като кажат: „Отлична беседа“, и не се карат, те тогава са я разбрали добре. Но, щом се скарат двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарват, тази беседа не е първостепенна.

Та, пътят, по който ще вървите, е път на труд и постоянство!

Ще бъда точен, имам само още 5 минути време. Тогава, ще свържете двете беседи: предишната беше за спане, ядене и работа, а тази беседа е за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля и за темпераментите.

Сега, ще ви задам една задача: всеки от вас да напише по 10 реда върху темата. „Кой е най-добрият ум?“ Всеки да напише туй, което разбира, според него. И после ще ви оставя, вас, учениците, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или две събрания, учениците да си разкритикуват туй, което са написали. И тъй, темата е: Кой е най-добрият ум, или кои са качествата на най-добрия ум? То е много ясно. Умът нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както един автор описва главните качества на героя. Умът и героят – са подобни. Сега, онези от вас, които могат да напишат това, следующия път ще донесат листчетата си и от всичко туй, което сте написали, ще извадим есенцията – какво мислите вие за ума и ще дойдем до някакви правила – как трябва да се възпитава умът. Всеки ще напише, без да чете на друг написаното. Ще напишете 1⁄2 лист, 10 реда, без да си туряте името. Ще прочетем кой какво мисли за „най-добрия ум“. Ще имаме едно упражнение и тогава ще задължим едного от вас, който е най-способен, да извади есенцията от всички тия мисли и да направи едно общо описание, резюме, за най-добрия ум.

Т. м.

(Любовта е извор).

Ч.в.


1922_03_12 Слушайте Него!

Издателска къща „Хелиопол“, 1998.

СЛУШАЙТЕ НЕГО

И когато Той още говореше, ето облак светъл ги засени, и ето глас из облака, който казваше: „Този е Син Мой възлюблени, в Когото благоволих: слушайте Него!“ (Матей 17:5)

Слушането – това е едно от качествата на реалния свят. Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, това, което осмисля живота. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността всякога на ония неща, които не съдържат в себе си Божественото. Семките сами себе си отричат. Туй, което се проявява и изгубва, е преходно, следователно дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; вие не можете да уповавате на едно ваше деяние, което е преходно. Защото то ще заприлича на следното: често американските милиардери си правят за удоволствие палати от лед, там на север в Америка, със стотици хиляди долари дават за палати от лед, украсяват ги, но щом дойде лятото, целият този палат се стопи, изчезне. Често и ние на земята съграждаме такива ледени палати. Сега има богати хора, учени хора, но зданието им е съградено от лед. Красиво е това здание, но само зимно време. Дойде ли пролетта, всичко това се стопява. И когато някои питат: „Това не е ли реално?“, аз отговарям: това е реално само зимно време, а лятно време не, защото изчезва. И когато ние казваме на богатите хора, че вашето богатство е един американски палат от лед, ще кажете: „Как тъй, реално е“. Зимно време може да разчитате на вашето богатство, но лятно време не можеш да разчиташ.

„Слушайте него!“ Кого? – Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. Човек в какъвто и да е смисъл, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота, не може да има никаква философия, не може да разбира смисъла на живота в каквото и да е направление. И съвременният наш живот се обуславя от много малки неща, или от много малки причини може да се разруши цялото ни щастие. Цялото наше щастие, цялата наша сигурност на земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина – толкова е сигурно нашето щастие. И при това учените, съвременните философи, даже религиозните хора и духовните хора искат да ни уверят, че животът на земята е нещо реално. Аз нямам нищо против, реален е, но зимно време; докато детето живее, майката е щастлива, но в деня, в който замине едничкото дете, тя става нещастна. Докато касата на богатия е пълна, той е щастлив, но в деня, в който богатството му излезе из касата навън, той е нещастен; ученият, докато знанието му е в главата, е щастлив, но един ден, когато знанието му си замине, той е нещастен; великият оратор, докато неговият глас работи, и той маха ръка, но щом неговият глас престане да работи, той е нещастен. За пример красивата мома, докато лицето е красиво, тя е щастлива, но щом лицето погрознее, тя е нещастна. И на всички хора щастието почива само на една паяжина. И искат да ни убедят, че това е реалното в света: да бъдеш богат, красив, учен. Питам: кой учен досега е запазил своето знание? Коя майка и докога е запазила своите деца? Кой богат човек е запазил своето богатство? Кой цар е запазил своята власт? Коя красива мома е запазила своята хубост? Казвате: „С такива работи не ни занимавайте“. Да, може да не ви занимавам, но ние искаме да кажем: „Слушайте Него“. Кое? – Божественото. И когато аз цитирам тоя стих, някой ще каже: „Той има предвид себе си“. Не мен! Това, Божественото, е вътре във вас, то не е отвън; и ако вие мислите, че Божественото е отвън, вие не разбирате философията на живота. Невидимият свят е широкият свят, а този свят, който вие виждате, е един микроскопичен свят. Седели ли сте вие да наблюдавате, под микроскопа да видите какъв живот има в една капчица вода, при едно увеличение от 2–3 хиляди пъти, да видите какви малки същества има в нея, как се движат, какво развитие има? И там има движение, и тия същества имат съзнание. Ако вие ги попитате, ще ви кажат, че това е работа на техния свят. А в нашите очи техният свят е смешен. И когато един ангел подложи един човек под микроскоп, защото ангелът, за да види един човек, той трябва да сложи микроскоп – ние сме толкова големи, че ангелът трябва да ни сложи под своя микроскоп – и той трябва да увеличава не три хиляди пъти, а няколко милиона пъти, за да бъдем видими от него. И тогава хората записват, изследват, пишат съчинения, дисертации за някой философ в някоя академия, за някой проповедник на амвона, за някой тълкувател на Словото Божие, пишат книги, после определят тия качества. И ние, съвременните хора, имаме голямо мнение за себе си, ние мислим, че сме близо до ангелите. Даже като се проповядва, всекиму се иска да стане ангел. Възможно е в бъдеще, аз не отричам това, но докато вие станете ангел, колко изпити трябва да държите!

Тогава „Слушайте Него!“ Този, който се е домогнал да стане ангел, Божественото е вътре в него и няма раздвояване: дали да постъпи така или не. В ума си той има една мисъл, едно желание, една воля, която да извърши великото, воля, с която може да свърши всичко. Сега ние, съвременните културни хора, приличаме на ония малки деца, които седят на брега на морето и пишат. Аз често съм минавал по варненския бряг и там младежи с бастуните си пишат, и всеки пише според степента на своето развитие. Гледам някъде написано: „А-а, сладка е любовта!“

Но после мине някоя вълна и писаното изчезне. Друг е писал: „Парици трябват в този свят“. Казвам: този е по-умен, но дойде вълната и то изчезне. Трети писал: „Законност трябва в този свят!“ Мине вълната и това изчезне. И всички все пишат край морето, но и от млади, и от стари, кой каквото е писал, нищо не е останало досега. И аз наричам съвременния живот едно бурно море, при което ние пишем своето щастие, все любовни писма, обещания, това ще направим, онуй ще направим, но досега никой не е направил това, което е трябвало да направи. Като казвам „никой“, подразбирам оня, който живее при брега на морето, а не далеч от него. Те пишат целия ден и казвам: не се задържа това писмо. Когато загубите вашето Божествено, не е ли минала тази вълна, че е заличила вашето любовно писмо? Когато е заминала вашата дъщеря, когато ученият е изгубил своя ум, не е ли тази вълна? Навсякъде тази вълна заличава. Защо? Защото ние не слушаме, кого? – Него. Кое? – Това, Божественото. Сега на всеки един човек трябва да му доказвам дали има това Божественото или не. Именно това, Божественото, то е стабилното, онази Любов, която има между двама хора, това е Божественото у тях. Докато това Божествено е у тях, има Любов, има връзка. Но в деня, когато дойдат близо до морето и тази вълна мине и го заличи, те не се познават. И как бихте обяснили, да кажем: един господин дойде и ти иска пари на заем, казва: „След 4–5 месеца ще ти ги върна, аз съм честен човек, баща ми е честен, майка ми...“ Но след 6 месеца го няма никъде, търсиш го, търсиш го, няма го. Питам: защо този човек не устоя на думата си? Казвам: тази вълна е минала и заличила неговите задължения. Казва: „Няма да ти ги дам, свършена работа, ако искаш, дай ме в съда“. И сега всички хора се съдят в света, наслагали са съдии, от хиляди години се съдят и светът още не е оправен: всички ние седим при морския бряг. Сега аз ви проповядвам, нали, и вие искате да възприемете Божественото, и тъй както ви гледам, красиви са лицата ви, аз ви считам като наследници, които очакват някой богат роднина, като умре, да се отвори завещанието. И всеки от вас е много сериозен: „Колко ли ми се пада от това наследство?“ И седи сериозен, и човек мисли, каква ли философия има в него? – Мисли колко ще вземе. Нищо повече! Казват: „Велики мисли има той“. Някоя мома седи много сериозна, казват: „Колко е благородна!“ И тя мисли същото: колко струва нейният възлюблен. Моралът е там: колко струва! Сега, не се обиждайте. Ако ви подложат на изпит вас, младите, как ще постъпите? Ето тези, старите, питайте тях и да не ме осъждате, че някой път аз съм пристрастен, но ние трябва да погледнем сериозно на живота, да разрешим правилно въпроса според този велик вътрешен закон. Затова сме дошли на земята.

„Него слушайте!“ Когато това, Божественото, дойде у човека, то ще разреши въпроса. На гладния не се иска голяма философия да му доказвам има ли глад или няма. Някой ме пита: „Има ли онзи свят или не?“ Тази философия е отрицателна. „Има ли Господ или не?“ По някой път смешно е за мене да доказвам на гладния, че той е гладен. Че това той сам го знае! Единственото нещо е: аз съм гладен, можеш ли да ме нахраниш? Онзи бедният, дойде, няма пари, важният въпрос е: „Можеш ли да ми дадеш пари?“ Дойде онзи, невежият, няма какво да му доказвам, че е невежа: „Господине, знание можеш ли да ми дадеш, това е важното в живота“. Има нещо, което ни липсва. Всеки го знае това и докато му липсва това, същественото, той е недоволен, гневи се, сърди се, не може да спи, обръща се на лявата страна, на дясната, недоволен е, че не може да спи. Какво има? Липсва му същественото. Гладният, който не може да спи, какво му липсва? Хляб му трябва. Дайте му една печена кокошка, ще спи като агънце. После, аз препоръчвам печена кокошка, но и 6-годишно вино. И ние по някой път употребяваме 6-годишно вино. А знаете ли кое е нашето шестгодишно вино? То е врялата вода. И ние имаме „печени кокошки“.

„Него слушайте!“ Сега, за да поясня моята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот за един светия. Някой си отшелник, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той е считал, че целият свят отива към погибел и не можал да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят, защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молил да дойде Господ да премахне всички тези грешници и да сложи ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление. Вдигнал си той ръцете, това било в началото на пролетта. Някои птици, като го видели тъй, искали да си направят гнездо. Почнали да се увиват около неговите ръце, за да видят дали могат да си направят гнездо. Обикаляли, обикаляли и почнали да слагат сламчица по сламчица и си направили едно гнездо. Целия ден правели гнездото си. Той, като светия, забелязал и казал: „Какво ли иска Господ да ми каже с тия птички?“ Направили те своето гнездо на ръцете му отгоре и почнал той да ги наблюдава. Те сложили перушина, приготвили се за работа. Съседните селяни, като го видели в това положение, почнали да му правят по-голямо уважение, задето бил толкова свят, че птичките гнездо си свили на ръцете му. А той всякога проклинал хората. Те идвали, слагали мляко в устата му, а той после ги нагрубявал: „Махнете се, грешници, вие само ядете и пиете, светът от вас страда“. Птичките си снесли яйцата и почнали да ги мътят. А той започнал да мисли: „Не прилича ли земята на това гнездо в ръцете на Бога?“ Тъй разсъждавал той. Почнало да му идва на ум по някой път да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „Не, аз ще устоя на обещанието, ще стоя, докато малките се охранят и им изникнат крилца и си хвръкнат“. И действително от тях той много нещо научил и разбрал, защо Господ не поправя света. И един ден тия пиленца изхвръкнали из гнездото навън и нему му станало жалко за тях. Сега някой се притеснява за оправянето на света, а аз казвам: ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи? Ние някой път казваме, че светът прилича на лудница. Това са наши психически схващания. Този свят не е лудница, нито е един от лошите светове: и то не е право. Този свят е едно Божествено гнездо, където се измътват тия малки пиленца. А знаете ли какво правят тия малки пиленца? Виждали ли сте вие лястовички: майката често ще сложи своята човка и ще вземе извержението на малките и ще го изхвърли навън. Какво себеотрицание! А ние, съвременните хора, сме само като онези гаржета. Лястовицата седи на едно по-високо развитие, по чистота тя стои по-горе от нас. Чистотата е необходима за нашата мисъл и желанията ни трябва да бъдат чисти, за да не стане нечисто сърцето. Тогава идват всички волеви усилия. „Него слушайте!“ Трябва да разбирате защо е създаден светът. Той е създаден заради нас. Ние в това положение, в което сега се намираме, не можем да бъдем щастливи: нашето щастие ще дойде в бъдеще, то ще дойде, ако ние вземем друга форма. И формите, които съществуват в света, са форми, през които Божественият Дух минава. И за всички Божият Промисъл се грижи. Ако тяхната къща, техните тела се променят, това не подразбира промяна на техния дух, а то е видоизменение на техните тела. Когато една морска звезда е дошла да прави тялото си, тя употребява всичките възможности, които са скрити в тая форма. Но ако рече да мине в една по-висока форма, тя ще почне отново да живее. Следователно ако най-ученият от нас влезе в ангелския свят, той ще почне живота на едно бебе и ще бъде толкова невежа там, колкото са невежи гаржетата. Следователно ние трябва да имаме търпение да се учим и да знаем в какво се състои истинската наука. Истинската наука се състои само в това основно начало – да се научим да любим. Кого? – Оногова, Който живее в нас. Можеш ли да бъдеш всякога готов, заради Онзи, Който живее в тебе, да не кажеш обидна дума никому? Можеш ли, заради Този, Който живее в тебе, да не убиеш никого? Можеш ли, заради Този, Който живее в тебе, да не откраднеш нищо? Можеш ли, заради Този, Който живее вътре в тебе, да не обезчестиш никого? Туй е отрицателната страна. А сега: можеш ли, заради Този, Който живее в тебе, да пожертваш всичко? Но „всичко“ като казвам, разбирам: да дадеш всичко излишно. И когато у нас се родят тия желания, тогава ние ще познаем Онзи, Който живее в нас.

Сега мнозина посещават всичките църкви: и евангелската, и православната, католишката, мохамеданската църква. Но съвременната религия се намира още в предверието на храма. Ние гледаме само външната страна. Казвате: „Той е евангелист“. В какво се състои това? Вярва ли в евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато това, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието. И когато искат да хипнотизират един човек, по този начин го хипнотизират: вземат един светъл кръг и го въртят дълго време и той ще се хипнотизира. И аз казвам: съвременните хора са хипнотизирани от парите. Парите се въртят около тях. Минава някой банкер, ходи, но цял тефтер има около главата му, той си мисли кой има да му дава. Ходи, върви и все тефтерът му е в главата. Срещнеш някой учен, и той тефтери носи. Срещнеш някой богослов, писал някое съчинение, и той го носи в главата си. Някой философ съчинил някоя нова теория, проповядва, че тя е най-правата, и той си маха главата; друг направил някое ново изобретение и прочие. И всички мислят, че това, което те имат, като влезе в света, ще се оправи. Но то, като влезе, ще развали света. Благодарете, че Господ не е допуснал да влезе вашето изобретение в света. Вие имате аероплани, цепелини и казвате: „Е-е, култура е това“. Но като дойдат тия неприятели отгоре, всички се криете в земята, казвате: „Откъде дойде това зло!“ Освен че те не оправиха света, но го развалиха. Друго нещо трябва да предшествува.

„Слушайте Него“, разумното, то трябва да влезе във вас и тогава ще ви се дадат велики блага. Благата изпраща Господ заради нас. И Павел казва: „Това, което не сте сънували и не сте почувствали, това, великото, ви чака...“ Кога? Когато тази Любов влезе във вас и не да влезе, а когато се събуди. И някои ме питат какво нещо е Любовта? Е-е, как да ви я обясня? Едно време една овца се влюбила в един вълк. Вълкът бил отличен кавалер, така, с мустачки: вълците имат и мустачки. Майката-овца казала на дъщеря си: „Доколкото ние знаем, тия момци от тоя род зле свършват със своите избраници“. – „Но аз много го обичам.“ А като се оженила, всеки ден вълкът откъсвал по малко месце от нея, докато тя съвсем се обезобразила, и питала: „Защо моят възлюблен е толкова жесток?“ Защото е вълк, а щом е вълк, това е крайният егоизъм, в който ние живеем сега. Нашият век е век на вълците. Сега може да ти дадат угощение, но цял един капан ще ти сложат и всякога с живота си ще платиш. Сега аз говоря за вас, за вашите домове, ако искате да се реформирате, не трябва да си правите илюзии, че ще постигнете това, ако продължавате да живеете, както сега. Но ще кажете: „Ние правим усилие“. Не, не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие над себе си, ще сложите вашата воля в действие в най-трудния момент. Какъв е този момент? Един американец се хванал на бас да пропътува около света, но бил гол и без пари. Хваща се на бас и го извършва. Приятелите му го събличат гол и той сполучил да намери дрехи и пари и тъй сполучва да пропътува целия свят. Казвам: ето един човек, който при най-лошите условия е можал да превърне всичко в една сполука. И следователно ние, съвременните хора, не сме герои, ние сме хора без воля. Господ казва: „Би ли пропътувал света?“ Има в човека една воля , която може да победи всичко, аз я наричам Божественото. И аз казвам: вложим ли ние Божественото в нас, всичко можем, но в момента, когато изгубим това, Божественото в нас, всичко изгубваме. И ако вие искате една положителна философия, опитайте Божественото в себе си и вижте, може ли Божественото да преобрази света и да превърне вълка на овца? Може. Туй, Божественото, превръща вълка на овца. И Писанието казва: „Агнето и вълкът заедно ще пасат трева“. И когато онзи Арабишапка, русин, го извикали руските князе, дали му този стих. Повикали го на угощение и го попитали: „Как ще обясниш този стих, може ли вълкът и агнето да живеят заедно?“ – „Може, може, вие сте вълците, аз съм агнето и братски можем да живеем.“ И право им е казал. Когато влезе Божественото, с вас, които сте тъй алчни, можем да си подадем ръка, но когато Божественото в нас изчезне, ние нямаме никаква основа и тогава ще се зароди онуй разединение. И тогава бъдещата култура на шестата раса ние я обуславяме само от този закон. Като те срещна, ще те погледна и попитам: имаш ли в себе си това, Божественото? Него ние наричаме слънцето на живота. Докато това, Божественото, говори в нас, умът ни и сърцето ни се намират в едно прекрасно състояние. И следователно онези чувства – във вас се зараждат някой път прекрасни чувства – не ги унищожавайте. Да кажем, имате вие един беден човек, той има отлично мнение за вас, обича ви, не скъсвайте тази нишка с него, срещнете го, той е любвеобилен. Но после казвате: „Той е беден, той е по-малко културен“. И онази малка вадичка, която минава през някоя градина, дава живот на растенията. Следователно Любовта, в каквато и да е форма – аз не говоря за любовта на сенките, да не ме разберете криво, защото има любов на сенките, – истинската Любов прилича на една вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти и умът ти ще стане светъл, душата ти свежа, а волята ти ще стане мощна.

Кой ви обича? Само онзи човек, който като се приближи, в негово присъствие вашите морални чувства се усилват и вие станете и двама радостни, само той ви обича. А ако усещате едно неприятно чувство, той ви е подействал в отрицателен смисъл. Следователно той върви вляво, а другият – вдясно. И сега казва Писанието: „Него слушайте!“ От 2000 години, откак е слязъл Христос на земята, мен ме учудва не защо светът не вярва в Христа, но защо служителите на Христа не проповядват неговото учение. И днес, ако вие влезете в една евангелска църква, ще чуете много повече да се говори за разни автори, отколкото за Христа. Христос е на трети план. А за него те казват: „Христос е глава на църквата“. Нека имаме една глава, а сега евангелската църква има една глава, православната църква – друга глава, католишката – трета глава. Е-е, колко глави трябва да има? Една църква с три глави може ли да успява? Не може. И сега казват: „Църквата трябва да има глава“. Но тя има глава, Господ я е създал с глава, не трябва да и слагаме нова глава. Новите глави, които ние слагаме, развалят църквите. И аз настоявам, че в света има само една глава, тя е Божественото. Никаква друга глава няма. Всички други глави отрежете ги отдолу. Някои, които ме слушат, казват: „Какво ще кажеш за мене?“ Аз казвам, какво ще каже Господ след 60 години за тебе: „Колко глави имаше на земята?“ И питам: вие колко глави имате? Моето учение е учение на една глава: да направи хората свободни във всяко отношение, да разтвори касите на хората, да отвори затворите. Всички хора да живеят като братя. Това не е мое учение, то е, което нашият небесен Баща изисква.

И сега, като дойдат войни, казват: „Може ли без войни?“ Поне ние, които вярваме, можем без войни. Светът нека се бие колкото иска. Двама души се карат и се бият, единият дал 10,000 лева, другият не му ги връща, бият се, викат и мен. Казвам, колко ти дължи? – „10,000 лева.“ Изваждам 10,000 лева. Казвам: „Заповядай, не бий този брат, нямал човекът“. А сега какво ще стане? Най-малко аз ще се приближа, ще го хвана този нехранимайко, да видя защо не плаща. Това не е философия на живота. Аз ще се поставя на неговото място, ще кажа: „Братко, заради него аз плащам, не бий този брат“. А на другия брат ще кажа: „Като се намериш пак в затруднение, ела при мен“. Питам: ако всички тъй поставим въпроса, ще кажете: „Като станат всички здрави, как ще се прехранват докторите, кой ще плаща зарад тях, в църква кой ще ходи?“ – „Ама хората сега не ходят в църква.“ Ще ме извините, аз съм толкова откровен, нека ме извинят всички – представление е това, което хората разправят пред Господа, а не Любов. Аз разбирам човек да бъде искрен, да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам под Любов. Когато се приближа при него, какъвто е да е, мъж или жена, да бъда толкова чист, да имам всичкото благопожелание, да постъпя с този брат тъй, както бих постъпил със себе си. И тъй е великият закон, който гласи: „Както искате хората да постъпват с вас, тъй постъпвайте и вие с тях“.

И някои казват: „Хубаво е това учение“. Хубаво е, но може ли да го приложим? И сега навсякъде в света чакат да дойде Христос. В Америка, Германия, чакат да дойде Христос, за да оправи света. И тук, в България, почнаха да чакат да дойде Христос. Христос е дошъл, Той хлопа на всички сърца: „Любов!“ Това е Христос – това съзнание вътре. Христос е дошъл, хлопа на вратата и ангелът казва: „Ти няма ли да станеш?“ – „Ще поспя още малко.“ – „Можеш да поспиш, но закъснял си.“ Закъснели са хората. И тогава ме питат какво нещо е Любовта. Любовта е един огън на 35 милиона градуса. И когато този огън влезе, той внася живот, а не разрушение на живота, и твоята душа ще трепне тъй, както душата на един ангел трепти, и всички ще бъдат мощни с този огън. Този огън всичко събаря, и църкви, и каси. Този огън иде в света! И ако вие не излезете, знаете ли какво Господ ще направи с вас? Аз гледам някой път някой лалугер в дупката си погледне, скрие се от децата, погледне, скрие се. Но някой път тия деца се охитряват, донасят 2–3 кофи вода и я изливат в дупката, и този лалугер – пред водата навън. И сега Господ е решил да налива вода в дупките на децата си. Из дупките ще излезете навън! Ако дойде пожар, и тогава ще напуснеш къщата си. Щом дойде пожар, и мъже, и жени, и деца, всички бягат. И тогава ще се намерите в положението на онзи богат американец: когато е горял Чикаго, целият град се запалил, всички бягат, един богаташ взел касата си и казал на един работник: „25,000 долара ти давам да ми изнесеш касата“. – „Не ти искам парите.“ Най-после богаташът оставил касата си и заминал. Ще оставиш касата си и оттатък ще минеш, огън иде отподире!

„Него слушайте!“ Туй, Божественото Слово, иде и то ще разтопи и сърцата, и умовете на хората и ще внесе новото. И казва Писанието: „Ще им дам ново сърце“. Защо ние да не възприемем новото учение? Не само да кажем „ново учение“ – мълчишката, а и да пристъпим към прилагането на това учение. Онези земеделци, когато искат да обработват някоя култура, започват с малък опит. И аз казвам на всички християни, които са израснали в тази страна: те могат да си подадат ръка и да влезнат в това Божествено учение. „И дошли Моисей и Илия“, защо дошли? Те са дошли да се учат от Христа. И Христос, казва там Писанието, е говорил за страданията, но той предаде на Моисей и Илия два урока, защо с тяхното учение светът не можа да принесе ония резултати, които те очакваха? Защото, зарад Илия, на 400 души пророци им отрязаха главите, а Моисей сложи законодателство и сега то царува в света. И Христос каза на Моисей и Илия: докато не влезе онова велико учение на Великата Божия Любов, светът няма да се преобрази, и следователно Той каза: „Аз трябва да пострадам“, значи тази Любов, която е в мене, аз трябва да я дам на света, да влезе в човешките души и да започнат хората да живеят с Божествената Любов. Като казал Христос това на старозаветните пророци, неговото лице станало светло като слънцето.

Казвам, вие сте Моисей и Илия, а вие казвате: „Да се отстъпи малко за църквата, трябват пари“, осигурявате се – значи при вас са Илия и Моисей. Нали вие сте учен човек, вие сте законник, какъвто и да сте, поддържате стария завет на нещата, хубаво, Моисей и Илия сте. Дойде Христос и ви казва: „По този начин вашият живот никога няма да се оправи“. И ако вие разберете, ще кажете: „Както Господ пожертва живота си заради хората, тъй и аз заради Господ може да се жертвам“ – тогава вашите лица ще светнат като слънцето и дрехите ви ще станат бели като сняг.

Сега ще дойдат да тълкуват думите ми. Човек ще живее тъй, както е, че като умрем, тогава ще се оправи светът. Не когато умреш, а докато си жив, трябва да направиш това. Тази е смешна философия, като казвате: „Когато умрем“. Но като изгубя богатството, какво ще помагам на бедния? Докато съм богат, мога да помагам – здравият може да помага, – а като стана хилав, как ще помогна? Но душата ми трябва да бъде пълна с Любов и тази Любов трябва да я жертвам. Туй е учението, което от хиляди години се проповядва. Това не е учение на насилие, това е учение на абсолютна свобода. И колко е велико Неговото търпение! Той постоянно казва: „Тия мои деца в гнездото ще поумнеят“. Обръща ги, погалва ги, по някой път му иде на ума да ги захвърли, но казва: „Ще поумнеят“. И аз вярвам, братя, вие ще поумнеете, ще станете добри. Аз вярвам, че ще израснат вашите крилца и ще хвръкнете из това гнездо, всички ще отпътувате за Царството Божие, а не за ада. Всинца ви един ден Господ ще ви изведе из ада – земята е ад – в Неговото Царство, където Неговата Любов цари. Вярвайте в тази Любов и Царството Божие ще дойде! Всички ние трябва да бъдем спасени и ще бъдем спасени. Сега може да цитират някои стиха. Но в Откровението Йоан казва тъй: „И чух цялото създание да хвали Бога“. А ако той е чул цялото създание да хвали Бога, значи всички ще бъдат спасени. Но пред всичкото време ще има страдания и един ден всички ние ще излезем из този огън и ще влезем в Божията Любов. Някои сте на прага да излезете. Излезте!

„Слушайте Него!“ Този, който е сега във вас, слушайте Него. И като срещнеш някой проповедник, свещеник, кажи му: „Братко, ти слушаш ли Него?“ Ще му кажеш: „Ние сме горе на планината, при нас е Моисей и Илия“. А сега казват: „Той е отлъчен от църквата, той е проклет“. А Христос казва: „Не, Любов за всички“. „Всички вие сте братя“, тъй казва Христос: „Всички вие сте братя“, никакви еретици няма. Илия и Моисей са пълни само с Любов, а за Христа има само братя и сестри, макар че вие се казвате другояче. Един ден вашето еретичество ще изчезне и ще остане само Божественото във вас. И защо ние да не заживеем този живот, този разумен живот, и да изучаваме великата философия на живота – ние ще станем тогава хиляди пъти по-умни, отколкото сме сега. И в тази земя, ако рекат всички българи да слушат Него, мед и масло ще потече. Ако всички се спрат върху този стих и рекат да слушат Него, мед и масло ще потече и всичките им дългове и нещастия ще изчезнат. Ето една реална философия. Всеки народ, който от хиляди години е слушал Господа, е бил благословен. Той е Великият Господ на Любовта, както са го проповядвали досега, който спасява, който се жертва, който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения. Той казва: „Не бой се, ще се оправи твоята работа“. Изгубил си сина си, дъщеря си, Той казва: „Не бой се, ще се оправи тази работа!“

„Него слушайте!“ И аз желая сега вие да се въодушевите от тази мисъл: него да слушате в себе си. Влезе ли Той, въпросът е разрешен. Илия и Моисей ще ви кажат: „Нашето учение досега беше“, но и те ще добавят: „Него слушайте“. И гласът отгоре казва: – кой глас? – Божественият: „Него слушайте“. – Туй, което аз съм вложил вътре във вас, Него слушайте, този Дух, Него слушайте! Някой казва: „Много просто е това учение“. Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви. Ние ще образуваме една църква в сърцето си, един олтар ще има, ние ще вложим тази църква в нашия ум и ще ги държим чисти, тъй че телата ни ще бъдат храмове на Бога живаго. Другите външни храмове лесно се съзиждат. Сега Бога къде ще го намерим? Ако вие не сте честни и спрямо оня, който ви обича, изневерите на неговата любов, как ще се прояви Бог у вас? Нали Бог е, който ви люби? И кого може да обичате? Нали Бога? Следователно Любовта, която се проявява по един или друг начин. И ще ни питат дали това е Любов или не. Любовта зло никому никога не мисли. Първото нещо, Любовта е абсолютно добро. Аз я наричам абсолютно добро в света. Бог се наслаждава, като вижда, че всички същества могат да живеят. Аз минавам покрай някоя мравица, правя път. Може да я стъпча, не, аз се радвам, и тя има свой живот. Качва се, слиза. Казвам: това е мое братче, и ако мравката зачитам, онзи брат, големия, повече ще го зачитам. Вие казвате: „Това са мрави“. Майката каже: „Моето детенце къса главите на мухите“. А после? – И неговата глава отива. „Какво да правим, нападат кухнята?“ Очистете кухните и мухите няма да ви нападат. Сложете една-две чинии за тия малки братчета. А сега ще сложат захар, а отгоре капан, и после очистихте мухите. Това не е култура! Оттам започват всичките престъпления. И тогава ние се чудим защо Господ е направил така света. Не, и мухите си имат своето предназначение. Мухите, мравките, всички същества извършват отлична длъжност в света. Тия мравки, които си правят дупки, вършат велика работа. За нас всяко нещо си има своето предназначение, дали е добро или зло от наше гледище, то си има своето предназначение за нас, „умните“ хора на земята. И тъй, „Него слушайте!“ И тогава пред Неговото лице ще затрепти сърцето ни, и като срещнем вълка, ще гледаме на него като на овца и той ще измени характера си. И когато вълкът ни срещне и види, че в нас има „Него слушайте“, той ще каже: „Понеже ти сега слушаш Него, и аз ще го слушам, и двама можем да живеем“. А „вълк“, както сега се разбира, е отсъствие на Божественото у нас. Нищо повече! То е една отрицателна идея. И казва Матей, който хроникира тази идея: „Горе, на планината“. Ние сме пак горе, на планината. Някой казва: „Дали съм аз там?“ Днес си горе, на планината. Казва: „Тук да направим три шатри“. Кои са тия три шатри? Това са трите църкви: едната – евангелската, другата – православната, и третата – католишката. Тъй казват някои. И всеки, казват, който не е в една от тия шатри, не е християнин. И всички казват, католиците например: „В нашата шатра е спасението!“ Не, никаква шатра! Петър казва това, а Христос казва: „Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп на света“. Никакви шатри. И следователно, ако живеете в шатри, вие сте в учението на Моисея и Илия, а ако живеете без шатра, вие сте в учението на Христа, където целият свят е ваш дом, и следователно учението Христово не е шатра, а е учение на абсолютна свобода. И анархистът, който живее в небето, е в правия път. А когато човек придобие абсолютна свобода на своята мисъл, не е анархист. Трябва да се признае тази свобода на всички хора, и тогава всеки е в правия път. И ние затова сме дошли, да се научим какви са нашите права, как да слушаме и кого да слушаме и само тогава ще се върнем на небето и ще бъдем достойни негови граждани. А докато не приемем това, дълго време ще живеем в пансиона и ще приемаме любовни писма! И ще ви се каже: „Синко, ти още не си свършил, а като свършиш, върни се, синко, с дипломата си“. На всички вас, които са свършили пансиона, аз ви пожелавам „добър път“, да се върнете при Баща си и Майка си и да имате едно отлично угощение.

„Слушайте Него!“


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!