Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Сега, тук може да се роди цял спор. Можем да спорим колкото искаме по въпроса



Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене?“ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо!“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?

Двама студенти си приказват. Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна!“ Пак му се молят. Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи. Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?

„А – казват – Йоановите ученици – т.е. тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението?“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях?“ Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света. Когато тези пет сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година. Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си. Най-голямата дъщеря, Адита, намерила една книга в своята стая, която била оставена от мъдреците, които правили този палат. Те били от бялата ложа. Адита разбирала тайния език на тази книга, в която се пишело, че еди-къде си имало 4 ключа. Единият бил обърнат към изток, другият – към запад, третият – към север, четвъртият – към юг. За да си отвориш, ще завъртиш един път ключът към изток, два пъти – ключът към запад, три пъти – ключът към север и четири пъти – ключът към юг. После отново ще ги завъртиш: източният ключ ще завъртиш два пъти, западният – три пъти, северният – четири пъти и южният – пет пъти. Ще завъртиш пак наново ключовете: източният – три пъти, западният – 4 пъти, северният – 5 пъти, южният – 6 пъти. Като ги завъртваш тъй, числата ще вървят едно след друго. Като ги завъртиш по 9 пъти, ще се образува числото 12. Тъй ще намерите по колко пъти ще завъртите източния, по колко пъти западния, по колко пъти северния и южния ключове. Тогава математически ще си направите едно съотношение и ще работите. След като се развъртят тъй ключовете в този палат, ще се отвори тази врата, отдето трябвало да излязат навънка. Тъй казва мъдрецът в тази книга: щом влезеш, ще завъртиш вратите по обратен път – източната врата ще завъртиш 6 пъти, западната – 7 пъти, северната – 8 пъти, южната – 9 пъти. При всяко ново отваряне постепенно ще намаляваш. При второто отваряне: източната – 5 пъти, западната – 6 пъти, северната – 7 пъти, южната – 8 пъти. При третото отваряне: източната врата – 4 пъти, западната – 5 пъти, северната – 6 пъти и южната – 7 пъти. Щом излезеш вънка, други ключове има. Тогава ти и сестрите ти ще се върнете у дома си. И тъй:





При излизане.............при I отваряне........при II отваряне.........при III отваряне

Източната врата:..............1...........................2...................................3
Западната врата:..............2..........................3...................................4
Северната врата:..............3 .........................4....................................5
Южната врата:.................4..........................5....................................6

При влизане ..............при I отваряне ........при II отваряне........при III отваряне

Източната врата: .............6 .........................5....................................4
Западната врата: .............7 .........................6 ...................................5
Северната врата: .............8 .........................7 ...................................6
Южната врата:.................9 .........................8 ...................................7


Обща табличка при отваряне и затваряне

Източната врата – 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Западната врата – 2, 3, 4, 5, 6, 7.
Северната врата – 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Южната врата – 4, 5, 6, 7, 8, 9.

Сега вие ще ме запитате: „Какво трябва да правим?“ – Завъртете източния ключ 1 път, западния – 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Завъртете още един път – източния 2 пъти, западния – 3 пъти, северния 4 пъти и южния – 5 пъти. И като завъртите още един път източния ключ 3 пъти, западния – 4 пъти, северния – 5 пъти и южния – 6 пъти, тази врата ще се отвори. Коя врата? – Вратата на знанието, да разбирате дълбоките пътища, които водят към Бога, към спасението, т.е. към вашия дом.

Сега: ядене и пиене. „Ако не ядете и пиете – казва Христос – плътта и кръвта на Сина Человечески, нямате живот в себе си.“ Туй ядене и пиене трябва да бъде знание. Нашата душа трябва да жадува за знание. Ние препоръчваме яденето в широк смисъл. Всички онези, които се учат и които работят, трябва да ядат и много трябва да ядат. Само духовните хора мислят, че с малко ядене може. Те трябва да ядат. Множко ядене трябва. Но многото ядене не подразбира, че трябва да напълниш стомаха си. То не е ядене. Многото не е в количеството, многото всякога подразбира качество и живот в себе си, който трябва да се произведе.

Христос им казва: „Можете ли стори сватбарите да постят, докле е с тях младоженецът?“ Той дава туй сравнение, за да покаже, че не могат сватбарите да постят, докле е младоженикът с тях. Ще бъде смешно, докато на онези хамбарът е пълен с жито, те да плачат и постят. Защо? Когато някой е гладен, да плаче, разбирам. Когато някой се моли, когато го бият, разбирам, но когато Господ му дава всички блага, какво трябва да прави? – Да се радва, да учи, да помага на своите ближни и на себе си.

Следователно нам искат да представят действителния живот в палата на цар Соломон-Ра. Ако сме там, ще ни принесат жертви на петте богове, но ако имаме книгата на онези мъдреци, ще намерим тези ключове, които ни водят към вратата – изход за своята бащиния. Сега някои казват: „Покажете ни пътя!“ Два пътя има. Ако аз отида в някой богат дом, убия господаря на къщата, взема парите и стана господар на неговите богатства, какво съм спечелил? Ако аз принеса дъщеря му жертва, какво съм спечелил? – Нищо. Не е въпросът там, да убием този богат човек, но жив да го оставим, да отворим сърцето му, да принесе своите жертви доброволно, и да остави за себе си колкото му трябват, а останалото, туй, което Бог е пратил, да принесе за своите братя. Мислите ли, че ако днес Господ прати една комисия, няма да намери житото де е, царевицата де е? За всички българи ще има изобилно жито. Сега всички българи се потриват, толкова комисии има назначени, и не могат да намерят де е житото, де е царевицата. И не само в България, в целия свят има такива комисии. И очакват дано химиците изнамерят някакъв лек начин за прехранване, някакви хапчета. Но докато изнамерят те това, какво ще стане с нас? Въпросът е за туй, готовото. Не е въпросът за парите, нека стоят в касата. Това жито, тази царевица трябва да се дадат на всички хора, да има да ядат и пият. Всички ние не искаме пари. „Хляб наш насъщни, дай го нам днес!“ Никъде няма в Господнята молитва: „И парите дай ги нам днес“! Но казва се там за царевицата, за хляба. И Христос е казал, да излезе тази царевица на място.

И аз бих желал всички да почнат не да се молят, а да завъртват този ключ на знанието. Сега да ви кажа защо и вие не сте завъртели този ключ. Мнозина от вас, които ме слушате от толкова години, аз виждам – пак ще кажа „виждам“, – мислите още, дали това учение е тъй или може да има друго учение. Няма друго учение в света, освен учението на Любовта. Няма друго учение в света, освен учението за Божията Мъдрост. Аз не зная друго учение. И ако вие мислите, че има друго някое учение, заблуждавате се от Соломон-Ра. Помнете, че Любовта е само за здравите хора. Любовта не е за болни хора. Болните не могат да любят. Туй трябва да го знаете! Болните, мъртвите не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата са изпълнени с Любов, в тях Любовта функционира. Няма да искам Любов от мъртвите хора. Любовта не е достъпна за болните и невежите, нито Мъдростта е достъпна за тях. Невежите хора нямат Любов, и онези, на които сърцата са стиснати, и те нямат Любов. Любовта е една постоянна, разумна сила в света, в която Бог пребъдва и сам живее. Следователно, когато някой каже: „Аз любя“, питам го: Ти болен ли си? – „Болен съм.“ – Не те е озарила Любовта още. Нека дойдем до положителното. Мислете здраво и не се лъжете! Ако сърцето ви е болно, Любовта не е дошла там. Ако умът ви е болен, Мъдростта не е дошла там. Ако вашата воля се колебае, вие не знаете да въртите тези 4 ключа на Адита. Адита е тя, знаете ли я? И аз бих желал всички вие да бъдете Адита. Адита, това значи първоначалната субстанция на Мъдростта, от която произтичат всички неща.

Запитват Христа: „Защо твоите ученици ядат и пият?“ – Защото са здрави. Само здравите хора ядат и пият. Но, разберете ме, аз днес говоря принципиално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене. Когато през някоя счупена стомна наливат с хиляди килограми вода, тя изтича. Питам: Яде ли тази стомна? – Не. Болните ядат като счупена стомна, а здравите – като здрава. Някой казва: „Ям и не мога да се поправя по никой начин, като кука съм“. Счупена стомна си, пукната стомна си. Но сега, други пък възразяват: „Аз от много ядене надебелях“. И надебеляването не е ядене. Водата, която е в стомната, има толкова много утайки, които са се наслоили около стомната отвътре, като кал, затуй става надебеляване. Това надебеляване е кал. Тъй щото яденето не седи в това, нито да си тънък, нито да си дебел, но среден. Яденето подразбира всякога какво? Онзи, който яде в правия смисъл, той всякога свети, като свещ трябва да бъде. Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога. Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена стомна. Не казвам „вие“ за вас. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“. Вие сте друга единица, вие сте извън граматиката.

Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква? – На течна. За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш. Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство. То е богатство, то е растеж на сърцето. И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2019 год. Все права принадлежат их авторам!