Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Четири основни правила на хигиената 12 часть



Защо е трябвало музикантът да свири толкова много? По две причини: или да покаже, че знае да свири, или се е увлякъл. Колкото добре да свири, музикантът не трябва да злоупотребява с търпението на хората. Не е лесно да слушаш с часове музика. И вярващите постъпват като този виртуоз. Срещнете ли някой вярващ, той ще говори продължително, какво е проповядвал Христос, какво са говорили пророците и апостолите. И Христос. и пророците, и апостолите са говорили, но малко. Те повече са работили, а по-малко говорили. Някогашните светии са яли малко. Те са се хранили по един път в седмицата. Обикновеният човек се храни по три пъти на ден, а никога и по четири пъти. Значи, светията взима четири обяда в месеца, а обикновеният човек се храни 90 или 120 пъти в месеца. Голяма е разточителността на съвременния човек. За свое оправдание ще кажете, че не сте светии. Сватът страда, именно, за това, че хората не са светии. Ако бяха светии, те щяха малко да ядат и повече да работят. Дето влезете днес – в семействата, в училищата, в черквите в обществата, навсякъде ще се натъкнете на спорове и недоразумения. Всички хора спорят, карат се, бият се, защото не са светии. Свят трябва да бъде човек!

Съвременните хора поддържат еволюционната теория и казват, че всичко може да се постигне чрез еволюция. Според тази теория те намират, че всичко, което става в живота, е в реда на нещата. Те казват, че по еволюционен път и злото ще се превърне в добро. Права е тази теория, но еволюцията изисква векове. След векове всичко може да се постигне, но има и кратък път на постижения. Чрез еволюция, запример, лъжата не може да се превърне в истина. През всички времена и епохи лъжата си остава лъжа. Като не мисли върху думите с които си служи, някой казва, че е господар на себе си. Вe,ни ли са думите му? Той казва, че е господар, а същевременно страда, боледува, робува на другите хора. Господар е онзи, който е независим, който не боледува и всякога сам решава задачите си. Друг пък казва, че е слуга. И той не говори истината.
Докато казва, че е слуга, виждате, че търси чужда помощ, сам не може да си направи най-обикновените услуги.

Като е дошъл на земята, човек трябва да слугува. Как трябва да слугува? С любов. Любовта е заплата за слугува нето на човека. На земята за слугуването дават пари. При това, колкото повече плащат, толкова повече изискват. В духовния свят, обаче, на слугата плащат с любов. Колкото повече обичаш, толкова повече слугуваш; колкото по-малко обичаш, толкова по-малко слугуваш. Колкото повече те обичат, толкова повече слугуваш; колкото по-малко те обичат, толкова по-малко слугуваш. Същият закон се отнася и към господаруването. Малко те обичат, малко господаруваш; много те обичат, много господаруваш. Малко обичаш, малко господаруваш; много обичаш, много господаруваш. Светът ще се оправи, когато хората изпълняват правилно задълженията си като слуги и като господари, не само към ближните си, но и към себе си. За да бъде добър слуга, първо човек трябва да се научи да служи на Бога. Щом се научи да служи на Бога, той ще може да служи на себе си и на ближния си. Днес хората страдат от слуги и господари, които не изпълняват службите си, както трябва. Болният страда, че слугата му не го слуша, не му услужва добре. Здравият страда, че слугата му го експлоатира. Слугата пък страда от господаря си, че го ограничава, че не му плаща редовно.



Когато слугата и господарят са вън от човека, той знае причината за своите страдания. Какво ще кажете, когато страдате и се смущавате без външни господари и слуги? Причината за страданията се крие в човека, в неговите сетива. Ако нямаше очи човек не би виждал, какво правят хората и нямаше да страда. Ако нямаше уши, той не би чувал, какво говорят хората, и нямаше да страда. Ако нямаше уста, човек не би отговарял на разговорите на хората, и нямаше да страда. Чрез устата любовта се изявява. Следователно, устата трябва да дълготърпи, да бъде благосклонна, да не завижда. Ако по-малкото братче види в чинията си ядене по-малко от това на по-големия си брат, то започва да вика, да се сърди – завижда. Ако му дадат много ядене, ще го остави настрана, не може да го изяде. Въпреки това, то завижда. Щом влезе завистта в него, то започва да се смущава и да страда. Не е въпрос човек да няма очи, уши, уста, нос, но той трябва да възпитава своите сетива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трябва да знае, кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно нещо и т.н. Остави ли се на своите низши желания, той никога няма ла се насити. Ненаситно е човешкото око.



Един английски милионер от Австралия пътувал с параход за Англия да присъствува на коронацията на един от английските крале. Той носел със себе си 350 милиона лири, но като помислил, че тия пари няма да му стигнат, хвърлил се в морето и се удавил. Всички хора мязат на този милионер. Те мислят, че са сиромаси, а в същност са големи милионери. Те разполагат с един мозък, с едно сърце, с дробове, със стомах, които струват милиарди. Те имат тяло, което струва милиарди. С помощта на физическото си тяло, те влизат във връзка с един обширен свят. Изгубят ли тялото си, физическият свят се скрива пред тях. Тогава само те разбират, колко е струвало тялото им, на което не са давали никакво значение и към което са се отнасяли небрежно.

Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Те търсят щастието там, дето го няма. Те мислят, че ако бъдат богати, учени, силни, красиви, ще бъдат щастливи. Те се самоизлъгват. Защо? Виждаме, че светът е пълен и с богати, и с учени, и със силни, и с красиви хора, но при това всички страдат. Проповедниците казват, че човек живее и се движи в Бога, а въпреки това пак страда. Днес се проповядва на хората, че Бог е Любов, че човек живее в Бога, а въпреки това търси любовта и никъде не я намира. Как е възможно, човек ла люби Бога и да бъде нещастен? Как е възможно, човек да живее в Бога и да бъде недоволен? Щом люби Бога и е недоволен и нещастен, това показва, че има недоимък в любовта си. И апостол Павел казва: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Съвременните хора се нуждаят от любов. Имат ли любов, те ще бъдат и богати, и силни, и учени.

Новото учение е учение на любовта. Повярва ли в любовта, човек ще се освободи от всичко старо, както змията съблича старата си кожа. Старото, от което човек трябва да се освободи, представя неговото недоволство и безверие. Докато живее в старото, човек е готов да се кара с всички. Той се кара и със себе си. Във всеки човек има един господар и един слуга, които не могат да се примирят. Господарят е недоволен от слугата си, че не е изпълнил заповедите му, както трябва. Слугата е недоволен от господаря си, че не му плаща редовно.

Изучавали ли сте проявите на господаря и на слугата в себе си? Когато господарят се проявява, човек е горд, ходи с достойнство; когато слугата се проявява, човек се свива, смалява се. Добре е да се наблюдавате и да рисувате образите на господаря и на слугата в себе си. Така ще познаете, кога се проявява истинският човек и кога – актьорът. Скъпо се плаща на актьора, за да играе на сцената. За да примири господаря и слугата в себе си, човек трябва да се научи да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Той трябва да благодари за ума, за сърцето, за тялото, за душата, за духа, които му са дадени. Милиарди струват тия неща, а въпреки това човек не съзнава своето богатство и отива на сцената като актьор да представя чужди роли. Понякога плащат скъпо и на сцената, но когато актьорът или артистът е гениален.

Един директор на опера ангажирал Аделина Пати да пее на сцената. Като знаяла, че директорът на операта не обичал да плаща на време, тя решила да му създаде една мъчнотия, да го застави да плати веднага. В определения час публиката се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. Тя получила от директора 25 хиляди долари, но трябвало да получи още 25. За да го застави да плати в момента, Аделина Пати не се явила на сцената на време, съзнателно се бавила. Публиката ръкопляскала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата певица. Силно разтревожен, директорът влязъл в стаята на певицата и я помолил по-скоро да излезе на сцената. Тя била с една обувка на крака си. За да обуе втората, директорът се принудил веднага още да й плати останалите 25 хиляди долари. Той искал да я използува, но тя била умна, не се подала на неговата хитрина.

Следователно, каквото прави човек, всякога му се плаща. Няма нещо, което човек е изработил и да не му е платено. За всичко се плаща, но важно е човек да работи съвестно, за да му се плаща на време и добре. Съвършенство се иска от човека. Само любовта е в сила да направи човека съвършен. Щом живее в любовта, човек трябва да приема нещата така, както са създадени, да няма две мнения. Човек губи условията, защото е готов за нищо и никакво да пожертвува любовта. Момата е готова да пренебрегне любовта на майка си и на баща си за един случайно явил се момък в дома й. Той се представя за неин възлюбен, и тя вярва в думите му. Как ще познае, дали наистина този момък е очакваният? Как ще познае, че са един за друг? Ако може едновременно да бъде неин слуга и неин господар, момъкът е истинският й възлюбен. Ако едновременно може да му бъде и слугиня, и господарка, момата е неговата възлюбена. Те са един за друг.

Сега ще ви дам няколко правила. Вечер на нивата си не ходи да копаеш; в голям студ също не ходи. Когато нямаш стотинка в джоба си, на гостилница не ходи; когато нямаш стотинка в джоба си, никаква търговия не прави. Когато слънцето грее, когато денят е светъл и топъл, тогава иди на нивата да работиш. Когато джобът ти е пълен, тогава започвай своите предприятия. Според езика на новото учение казвам: Започвайте с любов и свършвайте с любов. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. Започвайте с ближния си и свършвайте с ближния си. Започвайте със себе си и свършвайте със себе си.

За мнозина това са неразбрани работи, но за някои са разбрани. Като говорите на хората за Божията Любов, те казват, че не я разбират. Като дойдат до човешката любов, казват, че я разбират. Никакво разбиране не е това. Защо? Днес я разбират, на другия ден плачат от нея. Това не е любов, По отношение на лицето си младата мома отлично прилага козметиката. Тя знае да се червисва, да се пудри, да прави веждите си черни, тънки и т.н. Каква козметика е тази, която трае само десетина часа? Сутрин се направи бяла и червена, но вечер нищо не остава от външната й красота. За да бъде бяла и червена, тя трябва всеки ден да се дегизира. Ако й говорите за природна, за естествена и психическа козметика, тя ще каже, че не ви разбира. Човек може да бъде естествено млад, без бръчки на лицето си. Добрият и чист живот прави човека млад, красив и бодър. Не живее ли добре, каквато козметика да прилага, тя все ще излезе на лице. Изкуствените неща всякога се познават.

Един млад момък се подиграл с една баба, присмял се на бръчките на лицето и на бялата й коса Тя решила да му отмъсти. За тази цел тя така се дегизирала, че била неузнаваема: лицето й станало бяло и червено, без бръчки; косата й – черна, лъскава, а в устата си наредила два реда бели, красиви зъби. В този вид тя се явила пред младия момък и започнала да го поглежда дяволито, с намерение да му се хареса Най-после той я харесал, влюбил се в нея и започнал да й пише любовни писма, че не може да живее без нея. Тя му отговорила, че е съгласна да се ожени за него. Докато мислил, че е щастлив, че е постигнал идеала си, след сватбата тя му се представила в истинския си вид. Като видял старата баба пред себе си, той разбрал, че е бил излъган и веднага напуснал стаята.

Да се ожени човек за старата баба, това значи, да види своите заблуждения. Види ли заблужденията си, той веднага ще избяга. Ще дойде ден, когато всички хора ще разберат, че са се оженили за стара баба. Старата баба представя живота на плътта. Като видят колко е грозна, всички ще напуснат къщата си и ще бягат вън. За да се освободи от живота на плътта, човек трябва да бъде търпелив, благосклонен и да не завижда. Ако не придобие тия качества, човек образува мъгла в съзнанието си, както вие сте обвити днес в мъгла. По този начин той сам си препятствува да разбере и познае истината.

Искате ли да придобиете качествата на любовта, благодарете на Бога за страданията и за радостите, които ви се дават; благодарете за богатството и за сиромашията; благодарете за знанието и за невежеството; благодарете за здравето и за болестта. Не забравяйте, че в страданието се крие радостта, а в радостта – страданието; в богатството се крие сиромашията, а в сиромашията – богатството; в знанието се крие невежеството, а в невежеството – знанието; в здравето се крие болестта, а в болестта – здравето. Сиромашията е слуга, а богатството – господар. Като се съберат на едно място господарят и слугата, работите се нареждат добре. Господарят дава капитала, а слугата – работата.

И тъй, искате ли да придобиете любовта, стремете се към новото, което сега иде. Когато Бог даде закона на Мойсея, планината беше покрита с мъгла. Сега и вие сте в мъгла, защото и на вас се дава закон – законът на любовта. Който живее без любов, той ще бъде под мъглите, а с любов – над мъглите; без любов – в сиромашията, с любов – в богатството; без любов – в невежеството, с любов – в знанието; без любов – в болестта, с любов – в здравето. Единственият закон, с който трябва да служите на Бога, е любовта.

Любовта никога не отпада. Имайте пълна вяра, надежда и любов в Бога, за да постигнете всички ваши желания и стремежи. Пред вас стои велико бъдеще. Като прилагате закона на любовта, вие ще опитате Божията благост върху себе си.

 

11 август, 5 ч. с.

 


Опознаване

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

ОПОЗНАВАНЕ

Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участието на проявите на Съзнанието не става. За да се опознаят, хората трябва да минат през четирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човек, който служи на Бога. От тези четири състояния се създава стремежа на човека, от тях произтича и животът. Като говоря за проявите на съзнанието в човека, аз имам пред вид организирания живот, а не живот на страдания и изпитания. Организираният живот подразбира пълно обединение между мислите, чувствата и постъпките на човека.

В първа глава на Битието се казва, че Бог направил човека от пръст. Докато е бил в състоянието на пръст. човек е бил лишен от съзнание. Той е бил в бременно състояние, каквото е състоянието на водата, която тече; на въздуха, който се движи; на камъните, върху които стъпва.

„И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана човек жива душа." (– 7 ст.). От този момент в човека се събуди съзнанието. Носът е свързан със съзнанието на човека, устата – с подсъзнанието, ушите – със самосъзнанието, а очите – със свръхсъзнанието. Тези фази на съзнанието се обединяват в едно посредством любовта.

Опознаването крие в себе си великата идея – придобиване на любовта. Любовта включва в себе си два процеса: слизане и качване. Само разумният човек слиза. В света само Бог слиза. Дойдем ли до възлизането, до качването, ще знаете, че пак Бог възлиза, като Разумно начало. Дето Бог слиза и възлиза, никой друг не може да слиза и възлиза. Животът, който носим в себе си, показва, именно, присъствието на Бога в нас. Той е слязъл от възвишения свят в нашия. За да слезе в нашия свят, Бог специално се е приспособил, за да заеме съответно място. За да се настани между нас, като между свои деца, Той се е отказал от всичко, което има – от славата, от величието си. При това положение Бог живее между нас като човек. Когато отидем при Него, ние ще живеем като човеци. Щом е дошъл между нас, той търси начин, как да ни предаде своите благословения, да не злоупотребим с тях. За да оценим тия блага, ние минаваме през школата на радостите и на страданията. Пресили ли се човек вътрешно, страданията започват да го следват. Достатъчно е човек малко да претовари стомаха, сърцето или мозъка си, за да му дойдат известни страдания. Когато се заеме да извърши една работа, за която не е готов, човек страда. Извърши ли някаква работа, за която е готов, той се радва.

Всички хора се стремят към любовта, защото само тя е в състояние да преобрази света. Първоначално човек е живял за себе си. Велико нещо е да живее човек за себе си. Това е Божествено качество. И Бог е живял за себе си. След като е създал света, Той започнал да живее за всички същества, които сам е създал. По този начин Той се е самоограничил, но радвал се е на самоограничението си, че може да опознае съществата, които е създал. Присъствието на Бога в малките същества е станало причина за техните страдания. Да се ограничи човек, това значи, да застане пред някоя голяма планина, която да хвърля сянка върху него. Застанал в сянката на планината, той страда, мъчи се, защото е лишен от онзи простор, който би имал, ако е на планината, или пред нея. Всеки човек страда от засенчване, все някой го е засенчил. Дъщерята страда от майка си, която я засенчила, синът – от бащата, ученикът – от учителя си, слугата – от господаря си. Светът е пълен със засенчени хора. Искат ли да се освободят от къщите, които ги засенчват, хората ги разрушават. Искат ли да се освободят от горите, които ги засенчват, хората ги изсичат. Следователно, в бъдеще, за да не се засенчват едни други, хората трябва да бъдат прозрачни. Майките, бащите, децата, учителите и учениците, господарите и слугите трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Къщите също трябва да бъдат прозрачни, от стъкло, да не се засенчват. Само любовта може да направи нещата прозрачни. Думата „прозрачност" подразбира отсъствие на всякаква съпротива, или противодействие на светлите и възвишени човешки мисли, чувства и постъпки.

Съвременните хора живеят в един свят, който сами не оценяват, вследствие на което са недоволни. Никой не е доволен от положението, в което се намира. Майката не е доволна от децата си, че не я обичат, както тя желае. Бащата също не е доволен от децата си. Децата не са доволни от родителите си, че не са такива, каквито ги искат да бъдат. Понякога бащата и майката са принудени да стават капелмайстори. Те искат децата им да бъдат добри певци, а децата не са научили още пеенето. Всички хора искат да живеят добре, но не знаят, как да постигнат това изкуство. Първоначално човек е бил затворен в яйце. За да излезе от яйцето, той трябва да знае, как да постъпи. Който не знае изкуството да прояви живота си, той счупва яйцето. Който знае това изкуство, той разтваря яйцето. Разтварянето на яйцето наричат основен тон на живота. Който взима основния тон на живота правилно, той никога не боледува. Болестите показват, че човек не е взел правилно основния тон на живота.

Да познае човек себе си, да познае и ближния си, това значи, да се създадат условия един на друг, да се развиват физически, сърдечно а умствено. Новият живот носи условия за опознаване на хората. Опознаването започва с говор. Човекът, когото трябва да опознаеш, ще ти проговори. Дойде ли до този момент, всички възможности за човека ще се проявят. Душата му ще се разтвори той ще види, с какви възможности разполага на механическия, на органическия и на психическия свят. Всяка форма представя една възможност за човека. Като изучава тази форма, той се свързва с нея и придобива известно богатство. Който не разбира това, той мисли, че растенията нямат никаква разумност в себе си. Той се самозалъгва. Растенията са чувствителни и разумни. Забелязано е, че ако някой престъпник се доближи до едно дърво, то изсъхва. Ако праведният се допре до изсъхнало дърво, то оживява. Значи, когато се вършат престъпления, дърветата изсъхват; когато се вършат добри дела в света, изсъхналите дървета оживяват. Когато се вършат престъпления, хората умират; когато се вършат добри дела, хората се раждат. Някои мислят, че само хората са разумни същества. Всеки човек мисли добре само за себе си. Това е ограничено разбиране.

В древността живели трима учители, които се състезавали за една и съща мисия. За да се реши, кой от тримата трябва да изпълни дадената мисия, заставили ги да гласуват. Като прегледали бюлетините, намерили три различни имена – всеки гласувал за себе си.

При посрещането на един европейски цар били избрани 12 красиви моми, всяка от които носела по един букет цветя. Решено било, обаче, една от момите да поднесе букета на царя. Те трябвало да гласуват, да изберат една измежду тях, която да изпълни мисията. Като прегледали бюлетините, намерили 12 бюлетини с 12 различни имена. И тук вече момата гласувала за себе си.

Това е противоречие, което съществува навсякъде в живота. Как може да се разреши това противоречие? Противоречието ще се разреши, като дойдат 12 царе. Щом посрещнат 12 царе, всяка мома ще поднесе по един букет. В живота, когато момата се жени, този въпрос има друго разрешение. Момъкът, за когото момата се жени, е царят, когото посрещат. Момата е красивата девойка, която поднася на царя букет. От друга страна, новороденото дете е царят, който иде, а майката – момата, която поднася букета. За да не се създават противоречия в живота, човек трябва да има само една идея в ума си – царя, когото посрещат, и само едно чувство в сърцето си – царицата, която посрещат. Царят иде всякога със своята царица.

И тъй, от всички се изисква ново разбиране за живота и за любовта. Да обичаш някого, това значи, да слезеш на неговия уровен; да обичаш някого, това значи, да му занесеш от своите блага и да го научиш, как да ги употребява; да обичаш някого, това значи, да го приемеш в себе си и да го заведеш в своето отечество. Отечеството на човешката душа представя рая – мястото на всички възможности и блага, които човек някога е имал. Днес всеки човек се стреми да се върне в рая, отдето е излязъл. Между земята и рая има една тъмна зона, която човек неизбежно трябва да мине. За да я мине спокойно, нужна му е светлина, равна на светлината на 25 милиона свещи. Щом мине тъмната зона и влезе в Божествения свят, свещта не е нужна вече. В Божествения свят тя изглежда слаба, червена светлина, която едва мъждее. Тъмната зона се отличава и с голям студ. Температурата там е под 273°. За да мине през тази зона, човек трябва да има любов. Само любовта е в състояние да мине през студената и тъмна зона. Голяма е топлината на любовта. Тя преодолява и най-големия физически студ.

Не се минава лесно тъмната и студена зона. Съзнава ли това, или не, човек се държи здраво за земята. Той не иска да я напусне. Човек се държи за земята поради своя егоизъм. Двата полюса на земята – северният и южният, показват егоизма на мъжа и на жената. Северният полюс представя егоизма на мъжа, т. е. на ума, а южният – егоизма на жената, т. е. на сърцето. За да разберете, какво нещо е егоизмът на северния полюс, представете си, че всичкият лед от полюса е събран на едно място и образува ледена планина, висока две хиляди метра. Ако разхвърлите този лед по цялата земя, ще образувате леден пласт, дебел 40 метра. Какъвто е мъжкият егоизъм, такъв е и женският. Егоизмът не е нещастие за човека, но благо, което той трябва да знае, как да използва. Егоизмът е богатство, което мъжете и жените са събирали от излизането си от рая до днес. Като не са знаели, къде да го складират, те са го трупали на двата полюса – на северния и на южния.

Съвременните хора търсят начин да се освободят от егоизма. Как ще се освободят? Къде ще го турят? Ако го разпръснат по повърхността на земята, той ще унищожи живота, ще унищожи цялата култура. Ако го стопят, на земята ще стане такъв потоп, какъвто човечеството никога не е виждало. Единствената сила, която може правилно да се справи с егоизма, това е любовта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно, не бързайте и вие да се освободите изведнъж от своя егоизъм. Ако го разпръснете по цялата земя, той ще спре еволюцията ви. Ако го разтопите изведнъж, той ще произведе голям потоп във вас, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъм на мястото му, да чака идването на любовта. В ума на човека е събран мъжкият егоизъм, а в сърцето – женският. Като вижда опасността, която дебне човека, Бог вика при себе си първо жената и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си !" Бог иска първо жената да отиде при Него, да се справи с нейния егоизъм, да го организира. След това Той ще повика мъжа. От хиляди години насам Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде ще се занимава със стопяване и организиране на мъжкия егоизъм. Това е епохата на мъжа. Понеже жената се освобождава вече от своя егоизъм, тя ще помага на мъжа, и той да се освободи. Тази е причината, поради която мъжът търси любовта на жената. Понеже любовта носи топлина, тя ще стопи мъжкия егоизъм. Аз взимам думите „мъж и жена" в широк смисъл и казвам: Човешкото сърце трябва да помага на човешкия ум.

Човек крие в себе си големи дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той няма вяра в себе си. Като не вярва в себе си, човек живее в недействителен свят и мисли, че от него нищо не може да стане. То е все едно да наблюдавате земята през зимата и да мислите, че от нея нищо не може да излезе. Имайте малко търпение. След четири–пет месеца, когато слънчевата светлина и топлина се проявят по-силно, когато влагата се увеличи, вие ще видите, че много главички се подават от земята, и живот кипва навсякъде.

Сега, като изучавате живота на земята, виждате, че тя прави две главни движения: около слънцето и около себе си. От движението на земята около слънцето се образуват четирите годишни времена; от движението на земята около оста й се образуват ден и нощ. Като живее на земята, и човек минава през тези движения. От движението около себе си човек минава през радости и скърби. Радостта представя светлата страна на човешкия живот – деня; страданието представя тъмната страна на човешкия живот – нощта. Както денят в човешкия живот се сменя с нощта, така и радостта – със страданието. И обратно: страданието се сменя с радостта. Освен около себе си, човек се движи и около слънцето – около Бога. При това движение в него се създават четирите годишни времена.

Като ученици на Велика Школа, вашата задача е да изучавате земята, на която живеете, но същевременно трябва да изучавате и другите планети. Днес, със способностите и чувствата, които имате, можете да изучавате земята, но ще дойде ден, когато ще развиете своите вътрешни чувства и способности. Тогава ще можете по желание, да се пренасяте от една планета на друга. Като пътувате съзнателно от една планета на друга, вие ще можете да проследите пътя, по който сте минали. Ще видите, че и на другите планети има живот. И там има същества, които обработват своята почва, както правят хората на земята. Тогава обитателите на другите планети ще слизат на земята. Ако днес някое същество от другите планети слезе на земята, няма да му вярват, ще го наричат луд, лъжец и т. н. Ако някой се осмели да каже, че е слязъл от слънцето, никой няма да му повярва. Защо? Защото хората имат особено понятие за слънцето. Според мнозина слънцето е горящо тяло, с много висока температура.

Има едно особено слънце, на което всеки човек трябва да отиде. Жителите на това слънце подигат човешкия живот. Те са наречени братя на любовта. Когато слязат повече от тях, земята коренно ще се преобрази. Тогава всички хора ще се наричат братя и сестри. Всички ще говорят на един общ език. Всички майки и бащи ще образуват една майка и един баща. Те ще излязат от главата на човека, но ще минат през очите му. Очите са единственото място, през което те могат да минат. Когато дойдат на земята, те ще внесат радост и веселие в човешката душа. Затова казва Псалмопевецът: „Когато видя Бога, душата ми ще се изпълни с радост".

Външната светлина, която виждаме, е резултат на мисълта на възвишените същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества. Животните възприемат оная светлина, която излиза от нас. Те не виждат нещата, както ние ги виждаме, понеже приемат светлина, която е минала през две гъсти среди, вследствие на което е претърпяла двойно пречупване. Човек представя известен инструмент; важно е, каква музика ще излезе от него. Мислите и чувствата представят музиката на човека. Каква ще бъде мисълта на човека, и каква светлина ще издава, това зависи от разположението му към братята на любовта, които идат отгоре. И като млади, и като стари, вие трябва да възприемате любовта, отдето да иде тя. Любовта е за всички хора, а не само за младите. Според мене, млад е онзи човек, който има градини, пълни с доброкачествени плодни дървета, и сам къса плодовете си. Не може ли всеки човек да има такива градини и всякога да бъде млад?

Новият живот, към който всички хора се стремят, води към Божествените градини и предлага на всички сами да късат от плодовете на техните дървета. В този смисъл, новият живот изисква млади, любещи хора. Сега и ние ви поканваме да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини на новия живот, сами да си откъснете от новите плодове. Времето помага за това, но и ние ще ви помогнем да влезете в тия градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Всеки ще си избере по вкуса на своя ум и на своето сърце.

Бъдете готови сега да приемете благата, които вашите братя ви носят. От хиляди години насам човечеството очаква тия братя. Те идат вече. Ония, които не разбират смисъла на идването им, казват, че иде вече второто пришествие. Други пък го наричат край, свършване на света. Ония, които разбират нещата, казват, че иде „началото на новия живот".


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2018 год. Все права принадлежат их авторам!