Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Четири основни правила на хигиената 9 часть



Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче, има една жена на нетърпението. Същото се отнася и до мъжа: има един мъж на търпението и един – на нетърпението. Когато се срещнат нетърпелива жена и нетърпелив мъж, те започват да се карат. Жената иска да направи мост, но материал няма. Мъжът иска да се разшири, да заповядва на жена си, но тя не търпи чужди заповеди. Мъчно се примиряват хората. Защо? Защото искат да съединят бреговете на реката. Те никога не са били заедно и не могат да се съединят. Искате ли да минете от единия бряг към другия, непременно трябва да построите мост. Само мостът, т. е. благоразумието, е в състояние да примири два разнородни елемента. Казват, например, че двама братя се скарали и разделили. Те никога не са били заедно. Те са прътове на една река, между които е текла нода. Водата ги е разделяла. За да се примирят, поставете над тях мост. Водата, която тече между бреговете на реките, представя живота, чрез който хората се изпитват.

Двама аскети – философи работели върху търпението. Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Ти на петия ден вече ме изгони.

Съвременните хора, като двамата аскети, се състезават в търпението, но пропадат на изпита. Те са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и един – в мъжа. Всички останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Кое е съществувало по-рано: търпението, или съществото, което търпи? Първо е било съществото, което търпи, а от него е произлязло търпението, като негово качество. Следователно, да се говори за търпение, трябва да имаме същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Щом има деца, има и майки, и бащи; щом има статуи, има и скулптори; щом има ниви, има и земеделци; щом има писатели, учени и философи, ще има и книги.



Търпението е едно от качествата на любовта. Щом обичаш, ти можеш да търпиш. Не обичаш ли, не можеш да търпиш. Когато богат и беден се съберат на едно място, те могат да се търпят. Съберат ли се двама бедни, не могат да се търпят. Следователно, когато хората не се търпят, ще знаете, че те са бедни. Какво трябва да направят, за да се търпят? Да вземат няколко богати помежду си. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде обиколен с търпеливи хора. Търпеливи са хората, когато нищо не им липсва. Значи, за да бъде търпелив, човек трябва да има майка, баща, брат, сестра, мъж, жена, учител, слуга. Всичко това той ще намери в себе си. Това са неговите ближни. Намери ли човек своите ближни в себе си, той става търпелив. Той всякога се съветва с тях, те му помагат, но и той им помага.

Христос казва: „Ще изпроводя Духа си". Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина, както слънцето изпраща своята светлина и топлина на всички живи същества. Това, което наричаме слънчеви лъчи, не е нищо друго, освен разумни същества, облечени в светли мантии, които тичат из цялата вселена, да разнасят светлина и топлина на всички същества. Като свършат работата си, те пак се скриват в слънцето. Според една теория слънчевите петна представят дупки, отвърстия на слънцето, през които са минали и минават ангелите, след като свършат работата си на земята. Дали е така, не се знае. Това не е научна теория, която може да се докаже.

Каквото да се говори на хората, в края на краищата те пак запитват: Защо са страданията в света? Не може ли без страдания? Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна Божествена работа, а радостта – външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на радостите. И ученикът понякога не разбира, защо му се дават домашни работи. Учителят по математика дава домашна работа на учениците си. Добрият ученик всякога решава задачите си. Ако не може да реши някоя задача, той не се успокоява. Той прилага един, втори, трети метод, но задачата не се решава. Той легне да спи, но сън го не хваща. Става, пак ляга, все върху задачата мисли. Щом я реши, той се зарадва и ляга спокоен да спи. Който го наблюдава, какво прави, ще каже, че страда. Не страда той, но решава домашното си упражнение.



Значи, страданията не са нищо друго, освен домашни упражнения. От правилното решаване на тия задачи зависи успехът на ученика. Който не разбира смисъла на страданието, той иска да се освободи от него. Той не знае, че ако се лиши от страданието, ще се лиши и от радостта. Щом има радост, ще има и страдание; щом има страдание, ще има и радост. За съвременните хора страданието е необходимо, като велико благо в тяхния живот. Как посрещнаха хората Христа? Цар ли стана Христос? С царска мантия и с корона на глава ли ходеше? С тогата на римския патриций ли беше облъчен? Не, като слезе на земята, Христос продаде всичко, каквото имаше, за да помага на хората. Най-после Той даде и последната си мантия и така замина за небето. Всъщност Христос беше облъчен с по-красива дреха от царската мантия. Той беше облечен с мантията на любовта, а на главата си носеше царската корона на любовта.

В едно предание за Христа се казва, че когато бил разпнат, една жена притърчала, приближила се до кръста и Го помолила да изцери детето й, което здраво притискала към гърдите си. Христос поискал да отковат ръката му, за да помогне на страдащата майка. Той сложил ръката си върху болното дете, което на часа още оздравяло. След това отново заковали ръката му. Колко хора са готови в последния момент на живота си да направят едно малко добро от любов?

Съвременните хора се смущават от малки работи. Някой се оплаква, че не го погледнали, както трябва. Как го погледнали? Накриво. Че откъде намерил уред, с който да определи ъгъла на погледа? Друг се оплаква, че не го погледнали топло, Как измери температурата на погледа? С една дума, хората се оплакват едни от други, когато не се обичат. За да те обичат, и ти трябва да обичаш. Любовта се изявява в даване и взимане. Който обича, той дава; когото обичат, той взима. В един и същ момент човек не може да дава и да взима. Ако в първия момент дава, във втория ще взима. Едно и също лице не може само да дава, или само да взима.

Значи, истинската любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и взимане. Казваме, че мъжът представя ума, а жената – сърцето. Ние разглеждаме мъжа и жената като принципи, а не като форми. Ние можем да кажем, че мъжът е ум, мисъл, а жената – сърце, чувство. Когато мъжът и жената разбират този въпрос правилно, те живеят добре. Не го ли разбират правилно, те постоянно се карат, кой да вземе първото място. Трябва ли да спорят краката, кой от двата да бъде пръв? В първия момент десният крак е пръв; във втория момент левият крак е пръв. Като се движат, ту десният напред, а левият назад, ту левият напред, а десният назад, човек се движи. Важно е да има движение. Като върви десният крак напред, човек мисли; щом левият излезе напред, човек чувства. Когато десният крак е напред, човек говори разумно; когато левият излиза напред, човек помага на бедни, на страдащи, на болни. Дясната ръка събира капитала, а лявата го разпределя. Колкото е важно събирането на капитала, толкова е важно и раздаването.

Хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Някой казва: Не мога да търпя този човек. Защо не може да го търпи? Защото имал някакъв дефект. Вината не е в човека, когото не можете да търпите, но в разбирането ви. Ако влезете в ателието на някой художник, който рисува една картина, вие ще излезете оттам разочарован. Казвате, че картината на художника е много грозна. Грешката не е в художника, нито в картината, но в самите вас. Картината е в началото си. Един ден, когато се завърши, тогава можете да дадете мнението си за нея. Вие сте влезли в ателието на художника без негово позволение. Следователно, всеки човек, когото не можете да търпите, е незавършена картина. Вие сте влезли в ателието на Бога без Негово позволение. Бог работи върху този човек, той не е завършена картина. За да можете да се търпите такива, каквито сте, нека всеки си представи, че се намира в ателието на Бога, Който с любов и търпение изправя кривите линии на вашия образ. Кажете си: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хиляди години още Бог ще работи върху човека, докато го направи съвършен.

Един проповедник разправял на своите събратя, негри, как Бог създал човека. Той казал, че Бог взел рядка пръст, мачкал я дълго време и най-после направил от нея първия човек. За да го изсуши, той го турил на един плет, дето съхнал три дена. Един от слушателите запитал проповедника: Кой е направил плета? – Това не е ваша работа.

Не е важно, кой е направил плета. Важно е, че плетът съществува. Не само това, но плетът прави хората нетърпеливи. Когато между двама съседи се издигне преграда, плет, веднага произлизат спорове. Съседите стават нетърпеливи и започват да се карат. Чрез плета те се опознават. Вратата е също преграда между хората. За да влезеш в някой дом, все трябва да отвориш една врата. Ако влизаш с любов, никой не те пита, защо си дошъл. Влезеш ли без любов, всички те питат. За човека на любовта всички врати са отворени. За човека на безлюбието всички врати са затворени. Който влиза в един дом, той трябва да носи подаръците на любовта. Искате ли хората да ви приемат добре, носете им скъпоценните камъни на вашата любов. Нека първият камък на Божествената любов бъде камъкът на търпението.

Имайте търпението на великата майка на любовта, която е готова постоянно да помага на кресливото си дете. Като го погледне, тя казва: От това дете човек ще стане.

Слушайте гласа на великата майка, която ви говори, и благодарете на Бога, че чрез нея се учите на търпение.

 

4 август, 5 ч. с.

 


Постоянното в живота

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

ПОСТОЯННОТО В ЖИВОТА

Съществуват два вида прояви в живота: неизменни или постоянни и изменни или непостоянни. Когато изучават човешкия характер, учените намират и двата вида прояви в човека. Те знаят причините за тези прояви. Същевременно те знаят и местата на центровете, които са свързани с тия прояви. Например, на вътрешната част на пръстите в човешката ръка има особени гънки, особени линии, които мъчно се изменят. У някои хора тия линии се завиват във вид на спирала, на охлюв и т. н. По тях се познава характера на човека. Криминалната психология използва тия линии за откриване на престъпниците. Те взимат печат от палеца на престъпника и така откриват престъплението му. Вместо подпис, както правят сега, в старо време хората са се подписвали с печат от своя палец. Този подпис е по-постоянен от сегашния. Сегашният подпис може да се фалшифицира, но печатът на палеца – никога.

Като говорим за постоянни и непостоянни неща в живота, имаме предвид устойчивостта и неустойчивостта на нещата. Устойчивостта на нещата се дължи на постоянните величини, а неустойчивостта – на непостоянните. Устойчивата, постоянна величина е единица, с която мерим нещата. Ние наричаме тази единица мярка „право". Всяка човешка мисъл, всяко човешко чувство и всяка човешка постъпка, които отговарят на тази единица, са добри. Не отговарят ли на единицата мярка, те не са добри. Значи, в живота има единица мярка, с която се измерват нещата. Тя определя, кое е добро и кое – зло. Добро е онова, което дава условия на човека да расте; добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкото сърце да се прояви. Доброто внася топлина в човешкото сърце. Светлината и топлината, които доброто внася в ума и в сърцето на човека, се казват светлина и топлина на доброто. Те представят обективната страна на живота. Когато Божествената светлина отсъства, човек винаги прави погрешки. Той не може правилно да разсъждава. Когато Божествената топлина отсъства, човек всякога боледува.

Мнозина искат да бъдат здрави, богати и красиви. Здраве, богатство и красота са синоними. Който е здрав, той е едновременно богат и красив. Обаче, човеек може да бъде здрав само при известни условия. Следователно, човек може да бъде здрав и богат, само ако има чист въздух, чиста храна и хигиенично жилище. Няма ли тези основни условия, той не може да бъде здрав. Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение. За да бъде умствено здрав, човек трябва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни неща. Някой се безпокои от мисълта, че ще умре. Щом се безпокои от мисълта за смъртта, това показва, че той не знае, какво нещо е смърт.

В един от анекдотите за Настрадин Ходжа усмиват схващанията на някои хора за смъртта и за онзи свят. Един ден Настрадин Ходжа отишъл в близката гора да сече дърва. Той се качил на едно дърво, стъпил на един клон и започнал да го сече. В това време един пътник видял Настрадин Ходжа на дървото и му казал: Какво правиш тук? – Дърва режа. – Знаеш ли, че като отрежеш клона, на който си стъпил, ще паднеш на земята? – Това не е твоя работа. Настрадин Ходжа продължил работата си, но щом отсякъл клона, заедно с него и той паднал на земята. – Чудно нещо! Точно така излезе, както каза пътникът. Щом знае, че ще падна от дървото, той ще знае, кога ще умра. Настрадин Ходжа настигнал пътника и му казал: Като знаеш толкова много, я ми кажи, кога ще умра. – След три дена. Настрадин Ходжа отишъл у дома си и казал на жена си: Жена, знаеш ли, че след три дена ще умра? Жена му го изслушала, но нищо не отговорила. Той взел торбичката си в ръка, простил се с жена си и с децата си и излязъл вън от града, в подножието на близката планина. Там, на една полянка, под една круша, той си изкопал гроб и легнал в него. От време на време от дървото падали круши, с които той разхлаждал устата си и си мислел: Ако това е смъртта, не е страшна. Лежиш под крушата и ядеш круши. Така изминали два дни. На третия ден той чул около себе си голям шум. Дигнал главата си, да види, какво става. Той видял няколко камилари с камили, натоварени с грънци. Като видели, че човек подал главата си от земята, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бягането си те изпочупили много грънци. Недоволни от това, камиларите хванали Настрадин Ходжа и го набили добре. Тогава той излязъл от гроба и тръгнал за дома си. Като видял жена си, той казал: Жена, върнах се вече от онзи свят. – Какво има там? – Докато крушите падаха от дървото и се разхлаждах с тях, добре беше. Ако така се умира, нищо лошо няма в смъртта. Но когато дойдоха камиларите и ме набиха, положението се влоши. Не струва с бой да отидеш на онзи свят.

Смешни са разсъжденията на Настрадин Ходжа за онзи свят, но мнозина имат подобни схващания. Като се намерят пред мъчнотиите в живота, хората търсят начин да се освободят от тях. Ако не могат правилно да ги решат, те търсят разрешение в смъртта. И тогава се създават различни теории за смъртта. Някои казват, че смъртта е илюзия, други казват, че смъртта е сън.

Какво представя сънят? Според някои сънят е илюзия, а според други – предсказание. Съществуват разни теории за съня, но въпреки всички теории има случаи, когато човек сънува нещо, което се сбъдва в действителност. Един от египетските фараони сънувал, че от реката Нил излезли седем тлъсти крави, а след тях други седем – мършави. Мършавите крави изяли тлъстите. Фараонът извикал всички египетски мъдреци и сънотълкуватели да изтълкуват съня му, но никой не могъл. Тогава фараонът извадил Йосифа от тъмницата, да му разтълкува съня. Йосиф казал: Седемте тлъсти крави представят седем плодородни години, а седемте мършави – седем неплодородни, гладни години. Неплодородните години ще се ползват от изобилието на плодородните. Както изтълкувал съня, така се случило. В Египет настанали седем плодородни години, а след тях – седем неплодородни. Ако някой сънува, че го гони змия, това показва, че в скоро време ще срещне човек, който има характер на змия, и ще му причини някаква неприятност. Чрез съня го предупреждават, да знае, как да се справи с този човек.

Преди години в Америка се явил един професор, който се занимавал с укротяването на зверовете. Той правил опити да обуздава лоши коне, които обичат да хапят. Има коне с лош характер. Като се доближи човек до тях, те хапят по носа, по ухото, ритат, дето им падне. По едно време при професора довели един много лош кон – никой не се наемал да се приближи до него. Професорът успял да го укроти по оригинален начин. Той заповядал да сварят цвекло. След това хванал лошия кон за юздата. В момента, когато конят се готвел да хапе, професорът извадил от врялата вода една голяма глава варено цвекло и я пъхнал в устата на коня. Като направил това три-четири пъти, конят се отказал от обичая си да хапе.

Това е един отрицателен метод за укротяване на животните, но той не е Божествен. Често прилагат този метод и към човека. Има една разумна, Божествена страна в живота. За да попадне в тази област, човек трябва да живее добре. Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако не искаш скоро да умираш, ти трябва да живееш добре. Ако искаш по-скоро да умреш, можеш да не живееш добре. Защо трябва да живееш добре? За да бъдеш силен по ум, по сърце и по воля. С други думи казано: Ти трябва да правиш добро, за да имаш светли мисли, чувства и постъпки. Силният по ум се отличава със своята светлина. Силният по сърце се отличава с топлина и устойчивост на чувствата. Топлината и светлината са творчески сили. Човешкият ум не може да се просвети, ако няма светлина в себе си. Човешкото сърце не може да се обработи и облагороди, ако няма топлина в себе си.

Съвременните учени са успели да разложат светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами, със същите цветове, но по-фини. Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в един гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрява, да се зазорява нещо, и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, както и физическата, само че тоновете й са по-меки и приятни. Като излезете от концентрирането, вие пак ще минете през същата тъмна зона. Всички хора, които умират, минават през тази тъмна зона. Без да е умрял, човек може да се излъчи, да отиде в тъмната зона. Ако се излъчва съзнателно, той пак може да се върне на физическия свят. Ако излъчването става несъзнателно, човек мисли, че е умрял и не може да се върне назад.

Наскоро в Америка се случило нещо особено. Един индус правил опити да приспива хората чрез внушение и хипноза. Една госпожица от присъстващите на опита казала, че не вярва на тия работи. Индусът я поканил да направи опита с нея, да се увери в силата на внушението. Той й определил час да се яви в хотела, дето се е установил. В уречения час тя се явила в хотела. Индусът направил опита с момата, приспал я, но забравил да й внуши времето за събуждането. Понеже му се явила някаква работа, той излязъл от хотела само за половин час. Обаче, случило се нещастие с него: автомобил го прегазил. Тъй като индусът не се върнал в хотела, момата останала в спящо състояние. Властта определила голяма сума на онзи, който може да я събуди.

Закон е: Никой не може да освободи човека от онази мисъл, която той сам си е внушил. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да не допуща всякакви мисли в ума си. Ако някой допусне в ума си мисълта, че от него човек не може да стане, той започва да вярва в тази мисъл, и никой вече не може да му помогне. Защо трябва да допуща човек в себе си мисълта, че от него нищо не може да стане? Защо не допусне мисълта, че от него може да стане човек? Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Защо тогава той не допуща положителната мисъл, че от него може да излезе нещо?

Помнете: много от мислите, които минават през вашия ум, са чужди. Мисълта, че от тебе нищо не може да стане, е чужда. Бог е създал човека, за да стане нещо от него. Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право. Всеки, който отнема това право на хората, той върши престъпление. Всеки, който отнема правото на хората да вършат добро, той сам върши престъпление. Следователно, когато живее добре, човек върши волята Божия. Щом изпълнява волята Божия, той е здрав, силен, богат.

Много от съвременните хора са болни. Защо? Защото не знаят, как да се ползват от слънчевите лъчи. Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. За да може болният да приеме светлината от слънцето, тя трябва да мине през мозъка на няколко души, като през призма. Същото става и със светлината, която приемаме от слънцето. За да дойде слънчевата енергия до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Тъй щото, ние възприемаме пречупена, рефлектирана светлина от слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност.

Хората, които виждаме около себе си, не са еднакви. И за тях ние имаме относителна представа. Например, срещате един човек, който има нос, дълъг 3 см., а широк – 2; друг има нос, дълъг 4 см., а широк – 2.5; трети има нос, дълъг 5 – 6 см., а широк 3 см. Тези хора имат различен характер. Характерът им се определя от дължината и широчината на носа. Това не зависи от самия човек. Много поколения преди него са работили за създаването на този нос. Дължината на носа показва развитието на ума, а широчината – развитието на сърцето. Значи, дължината на носа е барометър, който показва състоянието на ума; широчината на носа е хигрометър, който определя състоянието на сърцето.

Съвременните учени си служат с барометър за определяне на атмосферното налягане и хигрометър – за определяне количеството на влагата в въздуха. Когато налягането и в барометъра, и в хигрометъра се увеличава, непременно ще вали дъжд. Ако налягането в хигрометъра не се увеличава, а в барометъра се увеличава, ще има вятър. Като прави наблюдения над барометъра и хигрометъра, човек познава и най-малките промени на времето. Ако това е възможно да стане с външни уреди, много по-лесно и точно може да стане с човешкия нос, който представя едновременно барометър и хигрометър. Скъпо струва този инструмент. Скъпо струва носът, но човек не може да го оцени. Много барометри има в човека. Например, коляното е един добър барометър на човека. При най-малката промяна на времето той чувства в коляното си, или в ставите някъде известна болка. Тази болка определя, че ще вали дъжд, сняг, град. Щом времето започне да се подобрява, и болката престава. Тъй щото, дали ви боли гърло, крак, ръка или друго нещо, ще знаете, че вашият барометър се обажда. По този начин вие можете да станете пророк, да предсказвате времето. Ако ви боли гърлото, времето ще се развали по един начин; ако ви боли крак – по друг начин и т. н.

Съвременните хора търсят начин да се освободят от своите барометри. Каквото да правят, все ще имат някакъв барометър в себе си. Ако нямат никаква болка, т. е. нямат никакъв барометър, тогава мястото под лъжичката ще играе роля на барометър. Като болни, или като здрави, все ще имат някакъв барометър. Например, забелязано е, че между промяната на времето и човешките чувства има известно съотношение. Без някаква външна причина човек изпитва известна приятност под лъжичката. Причината за това се крие в подобряване на времето. Друг път човек става от сън, вижда, че времето е ясно, светло, а под лъжичката си чувства някаква тежест. Той се пита, защо му е мъчно, търси причината за това, но нищо не разбира. Обаче, след няколко часа времето се разваля. След това неразположението му изчезва. От своите вътрешни разположения и неразположения човек дохожда до правилни психологически заключения.

Едно семейство, състоящо се от шест члена – майка, баща и четири деца, описват своите наблюдения по отношение закона на влиянието. Те са забелязали следното: ако бащата е неразположен в понеделник, майката е неразположена във вторник, големият брат – в сряда, голямата сестра – в четвъртък, малкият брат – в петък, малката сестра – в събота. В неделя всички имат добро разположение. Цялото семейство е радостно. Дойде ли понеделник, дежурството започва отново. Бащата се чуди, какво да прави, за да избегне дежурството. Казвам му, че щом забележи известно неразположение в себе си, да вземе раницата си и да отиде на екскурзия. Изобщо, почувства ли човек някакво неразположение, нека се заеме за работа, да впрегне енергията си. Закон е: когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си едни на други. В това отношение човек е предавател и възприемател на енергии. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства: каквото единият мисли, другият ще го възприеме; каквото единият чувства, и другият ще чувства. Ако единият има лошо разположение, ще предаде разположението си на другия; ако е добре разположен, ще предаде доброто си разположение на другия. Като знае това, човек трябва да търси причината на своето лошо разположение. Като намери причината на лошото разположение, той може да се освободи от него. По този начин човек лесно може да се справя със своите мъчнотии.

Бъдещата хигиена изисква хора с развити чувства, по вътрешен път да познават, каква храна да употребяват и откъде да я приемат. Каже ли ви нещо отвътре да не ядете известна храна, или да не отивате в известна гостилница, слушайте този глас. Не го ли послушате и влeзете в гостилницата, в която ви се забранява да влизате, вие ще изпитате голямо неразположение. Вслушвайте се във вътрешното си чувство, което всякога ви подсказва, какво да ядете, къде да отидете, с кого да дружите и т. н. Има гостилничари, които не влагат добри енергии в яденето. Ядете ли тяхната храна, непременно ще се разстроите. Този закон има, приложение навсякъде в живота. Отиваш ли в магазин да купуваш нещо, вслушай се в своето вътрешно чувство, имаш ли разположение към човека, от когото купуваш. Свързваш ли приятелство с хората, прилагай същия закон. Свързвай приятелство с хора, към които имаш добро разположение. Срещнеш ли човек, който произвежда някакво вътрешно противоречие в тебе, не свързвай приятелство с него. Не произвежда ли някакво противоречие в тебе, имаш ли разположение, свържи приятелство с него и не се страхувай. Този човек ще остане верен през целия ти живот. Следователно, не свързвайте приятелство с човек, който произвежда стягане на сърцето и противоречие в ума. Защо е така, не питайте и не правете опити да се пресилвате, да преодолявате това чувство. Ако посеете жито на пътека в пустинята, какво ще получите? Колкото да разоравате пясъчната почва, житото не вирее в нея. Искате ли житото да ви даде плод, посейте го в чернозем. От хиляди години насам, черноземът е обработван, с цел да се подобрят условията за добро жито.

Съвременните хора са дошли до закона на хармонията в живота и казват, че всичко трябва да почива на този закон. Очаквате ли приятелство между двама души, вижте, дали те си хармонират. Искате ли да слушате музика, вижте, дали хармонира с вашето разположение. Когато твори, музикантът прилага закона на хармонията в тоновете. Ако два или повече тона не си хармонират, той не ги съчетава, не образува от тях никакви акорди. Пеете ли, свирите ли, говорите ли, навсякъде трябва да спазвате закона на хармонията. Без хармония животът се обезсмисля. Обаче, колкото да се стреми към хармония, човек не може абсолютно да избегне дисхармонията. Лошите хора не са нищо друго, освен дисхармонични тонове. Ако не може абсолютно да избегнете дисхармоничните тонове, т. е. лошите хора, вие трябва да знаете, къде да ги поставите. По отношение на добрите хора, те са тонове от други гами, които нямат нищо общо с тях. Дойдете ли до лошия човек, оставете го настрана, не свързвайте приятелство с него. Някой момък се влюби в една упорита мома и мисли, че ще я превъзпита, ще я настрои на гамата, в която той пее и свири. Упорството е дисхармоничен тон в живота, за който се изисква особена гама. Опитвали ли сте се да превръщате дисхармоничната гама в хармонична, да видите, как става това превръщане?

Един българин страдал от жена си, понеже била много упорита. Каквото й казвал, тя всичко вършела наопаки. Един ден, като вадела вода от кладенеца, той й казал: Внимавай да не паднеш вътре. Тя нарочно се хвърлила в кладенеца и не излязла вече оттам. Мъжът започнал да плаче за жена си, че го оставила сам, с няколко деца. След половин час той видял да излиза от кладенеца един дявол, цял побелял. – Къде отиваш? Защо бягаш? – Остави се, преди един час падна в кладенеца една жена, много нещо изпатих от нея – главата ми побеля. Като чул, че и дяволът бяга от жена му, мъжът си казал: Аз ще се заема с лекуването на хората. Щом дяволът бяга от жена ми, и болестите ще бягат от нея. Той тръгнал из града да лекува. Като влизал в някой дом, дето имало болен, той сядал близо до болния, навеждал се до ухото му и тихо му пошепвал: Жена ми иде! Щом чувала тия думи, болестта веднага напускала болния. В скоро време той забогатял и подобрил положението си.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2018 год. Все права принадлежат их авторам!