Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки 17 часть



Казано е, че любовта не завижда, не ревнува. Ако ревнува, човек не е дал място на любовта в себе си. Ревността препятствува на човека да върви напред, да се развива правилно. Каквото добро и красиво да види, ревнивият го пожелава за себе си. Ако срещне някой силен, здрав кон, той пожелава да има същите качества. Той не знае, че ако бъде здрав, силен като кон, ще го товарят много. Какво ще придобие от големия товар, който му дават да носи? Как се отнася господарят със своя кон? Като натовари добре коня си, господарят го шиба с камшика си и му казва: Хайде, върви напред, без да се обръщаш. Защо си останал толкова назад в развитието си? За да излезеш от сегашното си положение, ти трябва да носиш голям товар, да служиш на по-големите си братя. Който не разбира този език, той казва: Горкият кон, господарят му го преби. Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя чук? На място ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нещо, да му даде красива форма. Каквото представят ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека. Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, да се откъртят всички непотребни неща. При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. Кога се мъчи човек? Когато се раздвои в себе си. Ако братът и сестрата в един дом не се разбират, те се мъчат. При неразбирането си те търсят участието на баща си и на майка си, да им помогнат. Какво ще придобият, ако бащата, запример, отиде на страната на сина, а майката – на страната на дъщерята? Може да стане и обратното: бащата да отиде на страната на дъщерята, а майката – на страната на сина. И при това положение те няма да придобият нещо особено. Защо? Защото причината за неразбирането на брата и сестрата е в самите тях. Те са раздвоени в себе си. Казано е в Писанието: „Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои". Като знаете това, пазете се да не се раздвоявате. Натъкнете ли се на някаква погрешка, не се раздвоявайте, не мислете, защо сте сгрешили, но изправете погрешката си. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. Изправянето на тия погрешки не търпи никакво отлагане.

„Но най-голяма от тях е любовта". (–13 ст.). – Който има любов, той е в сила да премахне всички мъчнотии и страдания. Ако и вие имахте любов в себе си, лесно щяхте да се справите с дъжда, с гръмотевиците. Не можете ли да се справите, нямате любов в сърцето си. Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Ако имате такива мисли и чувства в себе си, вие ще бъдете доволни от всичко, което ви се дава. Ядете ли, ще бъдете доволни от яденето. Спите ли, ще бъдете доволни от съня си. Правите ли добро, пак ще бъдете доволни. С други думи казано, когато човек мисли, чувствува или предприема нещо добро, слънцето на неговата душа трябва да грее така топло и светло, както грее физическото слънце през ясен майски ден. В това слънце човек трябва да вижда Божествената светлина, която носи условия за растене и развиване на човешката душа. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства – лъчи от топлината на Божественото слънце. Без лъчите на това слънце човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действа.



Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за земята. Изобщо, небето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие изпитвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огряно от любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората, без да очаквате да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Той може да е пред вас, но не е същият, когото сте очаквали.

В миналото един от руските императори дал на един от министрите си следната задача: Искам да ми отговориш върху три въпроса, които ме интересуват. От известно време мисля върху три неща. Искам да отговориш на моите мисли. Министърът се видял в чудо, не знаял, какво да отговори на царя. Той срещнал един калугер, който се наел да реши задачата на министъра. За тази цел калугерът се облякъл в дрехите на министъра, и в този вид се явил пред царя. На първите две мисли на царя той могъл да отговори, но като дошъл до третата мисъл, съвсем се объркал. Най-после той отговорил и на третата му мисъл: Ти мислиш сега, че пред тебе седи твоят министър, но се лъжеш. Пред тебе седи един калугер, а не твоят министър. Следователно, за всеки даден случай човек трябва да знае, кой седи пред него: министърът на неговата държава, или някой калугер. Тогава човек ще знае определено, че ако един от министрите на дадена държава не може да разреши един от трите царски въпроси, толкова по-малко калугерът ще го разреши.



„Любовта не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". (– 5 ст.) Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Дето Той присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли в областта на любовта, човек влиза в Божествения свят. Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на вярата, той е между хората.

Като се говори за любовта, мнозина се страхуват от нея. Защо? Защото те познават онази любов, която умъртвява човека. Те не знаят, че съществува любов, която оживява хората. Тази любов изключва всички противоречия и съмнения. Истинската любов подразбира ядене. Да обичаш човека, значи, да го изядеш. Не можеш ли да го изядеш, ти не го обичаш. Яденето е вътрешен процес. Следователно, да обичаш някого, това значи, да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Като влезе в тебе, ти ще му дадеш специално място и ще започнеш да го изучаваш. Същевременно ти ще се молиш. Ядене без молитва не е на място. Когато яде, човек трябва да се моли. Тури ли круша в устата си, той трябва да се моли. Като се моли, яденето ще укаже своето благотворно действие върху организма на човека.

В прочетената глава от Посланието към Коринтяните се говори за качествата на любовта. Като четете тази глава, вие трябва да мислите само за любовта. По този начин вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията и т. н. Каквото става във вашия живот, или в живота на ближните ви, всичко е за добро. Знайте, че Бог присъства навсякъде и във всичко: и в страданията, и в радостите. Няма страдание, в което Бог да не присъства. Няма радост, в която Бог да не присъства. За да види Бога и да Го познае, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. Недоволен ли е, той няма да се ползува от различните условия, в които се намира, и ще търси само радости. Обаче, радостите са едната страна на живота, в която човек расте и се развива едностранно. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: радости и скърби, светлина и тъмнина, добро и зло.

Съвременните хора говорят за любовта живеят в нея, без да я разбират. За да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влязат в трите света на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат. Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните, и другите, и да мислят за тях. Запример, човек познава майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, но не познава ангелите, които го обичат, и не мисли за тях. Той не подозира, че всяка негова радост се дължи на присъствието на някой ангел в самия него. Замине ли ангелът, с него заедно и радостта си отива. Изгуби ли радостта си, човек започва да тъжи. И като скърби, и като се радва, Бог е в човека: в скръбта Той е скрит дълбоко в душата му; в радостта пък Той се изявява навън. Значи, като любов, Бог се проявява вавсякъде, но никога не говори за себе си. Това показва, че за Божията Любов не може да се говори. Тя трябва само да се проявява. Да проявиш любовта си, това значи, да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят.

И тъй, стреми ли се към нов живот, човек трябва да мисли, да чувствува и да диша правилно. Като се моли, човек диша. Дишането пък подразбира прави мисли и прави чувства. Когато диша и издиша, човек трябва да поема и изпуша по малко въздух, но дълбоко. А като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да благодари за светлите и чисти мисли, за красивите и възвишени чувства, които му се изпращат. Той трябва да благодари, че е дошъл на земята, обиколен с добри родители и приятели; за слънцето, което грее; за водата и въздуха, които го обливат; за вятъра, дъжда и облаците, които го заобикалят. Облаците, които и вас обикалят, не са нищо друго, освен филтри, които пречистват човешките мисли и чувства. Като пречиствате мислите и чувствата си, вие ще се научите да живеете правилно. Като живеете правилно, вие няма да смущавате Божественото в себе си, т. е. Божия Дух, за Когото е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!“ Дойде ли някаква лоша мисъл в главата ви, помолете я да си отиде, докато свършите работата си. Щом свършите работата си, нека пак дойде. През това време вие ще се справите с всичките си задължения и ще бъдете свободни да се разговаряте с нея. Постъпите ли по този начин, тя ще ви освободи. Ако ви нападат лоши мисли, това показва, че те се страхуват да не ги разлюбите. Те са ваши приятели от миналото, които имат да взимат нещо от вас. Дайте им дължимото и ги отпратете да си отидат. Те живеят от вашата любов. Не ги ли обичате, те не биха могли да съществуват. Докато се справите с тях, вие трябва да им давате по нещо, без да се свързвате взаимно. Следователно, за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата в своето тяло. При това положение човек може да се домогне до новата наука, която обяснява вътрешния смисъл на явленията. Запример, според новата наука кислородът и водородът се съединяват и образуват вода, която считат тяхно дете. Кислородът има свойството да дава, а водородът – да взима. Като пият вода, хората се домогват до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взима. Когато някой казва, че иска да бъде жена, това подразбира готовност за взимане, за събиране на нещата. Каже ли някой, че иска да бъде мъж, това подразбира готовност за даване. Мъжкият принцип, т. е. умът в човека дава, а женският принцип, т. е. сърцето събира. От двата процеса – даване и събиране се е създало човешкото тяло. Човешкият ум пък се е създал от работата на човешкия дух и на човешката душа.

Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде". Онзи, на когото се дава, всякога събира. Обаче, той събира, за да дава. Ето защо, всички хора трябва да станат проводници на Божественото, да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява любовта чрез даване. Чрез любовта човек познава Бога и природата. Щом познае природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде: Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Следователно, дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, веднага я заместете с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си.

Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя". Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък. Дето е Духът, там е новото творчество. Дето любовта присъствува, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско знание, истинска светлина.

Като ученици, съветвам ви да започнете с надеждата; от надеждата да минете към вярата и да свършите с любовта. Дойдете ли до любовта, направете връзка с нея, и вървете напред. Първата стъпка трябва да бъде любов към Бога, втората стъпка – любов към ближния, а третата – любов към себе си.

Сега, желая на всички да придобиете веселието на любовта. Желая ви да придобиете светлите мисли, чувства и постъпки на любовта.

 

12 юли, 5 ч с.

 


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2018 год. Все права принадлежат их авторам!