Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки 16 часть



В новото схващане – не само в схващането, което вие сега знаете – вашата любов трябва да мине от смъртната любов в безсмъртната. От любовта към себе си и от любовта към ближните си трябва да минете в любовта към Бога. И тогава Бог във вас ще създаде едно ново общество. Ближният ви ще се прероди и вие ще се преродите. И Писанието казва: „Ако не се родите изново...“ Значи, след като възприемем Божията любов, тогава отново ще се родим. И тогава ще станем деца на Царството Божие. И ще бъдем готови да разберем вътрешния смисъл на живота. Само тогаз ще бъдем готови за онова, което търсим. Да не се вижда трудно за вас. Защото това е една неизбежност. Никой досега не е влезнал в Царството Божие, който не е пожертвал себе си. И вие не можете да влезнете в Царството Божие, ако не пожертвате себе си. Това е вратата. Царството Божие не може да се отвори за вас. Христос казва: Който не обича мене повече от майка си и баща си и който ненавижда своя живот, не може да бъде мой ученик. – Тези неща ние ги знаем, но сега трябва да ги приложим. Трябва да изучавате какво нещо е самоотричането. Например, трябва да знаете, когато някой човек иска да ви обиди, какво трябва да направите. Станете глухи! А когато иска да ви каже една хубава дума, тогава да си наострите ушите, да бъдете чутки, да можете да чуете хубаво.

Та сега трябва да бъдете глухи за злото, а с такова чутко ухо за всяка една хубава дума, колкото и да е малка тя. И да я запишете във вашето календарче. Вие нали си имате календарче, където си записвате някои неща? Всяка една хубава дума ще я запишете там. Същото се отнася и за зрението. Като дойде да видите нещо лошо, да си затваряте очите. А пък за добрите неща – да си отваряте очите на четири. И ушите си, и очите си, и устата си, и всичко за доброто да се отвори на четири. Само така може да бъдете носители на онова великото учение, което сега иде. Този е пътят, по който Бог може да ни се изяви. Ако приложим Словото на Бога, Бог ще ни се изяви. Ако не го приложим, то ние ще разберем Бога отвън. А ако приложим Словото, тогава Бог ще ни се изяви отвътре. И тогава и външният свят ще стане за нас достъпен.

 

Отче наш

 

6,15 ч. с.
35. Утринно Неделно Слово, държано
на 9 юли 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

 

Небето – чисто, ясно. Времето – тихо и топло.

 


Изкуствените противоречия

неделна беседа ИК "Жануа-98"

ИЗКУСТВЕНИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ



Отче наш.
Махар Бену Аба.
Ще прочета 82-ри Псалом.
Духът Божи.

Днес ще говоря върху изкуствените противоречия, които съществуват в живота. Изкуствени противоречия са тези, които ние сами си създаваме – съзнателно или несъзнателно. И след като си ги създадем ние искаме да намерим някакви теории, да видим на какво се дължат тези противоречия. Вземете положението на едно младо момче, което още в прогимназията започне да мисли за младите моми. Понеже в тази ранна възраст започва да мисли за младите моми, уроците му стават все ненаучени. Днес урокът му не е приготвен, утре не е приготвен. На какво се дължи това? Това се дължи на младата мома, която седи в ума му постоянно, вследствие на което хвърля сянка и той не може да учи. Другаде срещате един млад търговец, който има много стока, но като срещне някоя млада мома, почва да я преследва. Той тича след младата мома, но ден след ден губи клиентите си, докато един ден се види фалирал и се чуди коя е причината за това нещо. Много просто – причината е младата мома, която е влязла в ума му. Някой хирург прави операции, но една млада асистентка седи при него и го гледа в очите. И той я гледа в очите и без да забележи направи някаква погрешка и поведи човека. Докато хирургът прави операцията, младата мома не трябва да седи насреща му и да го поглежда. Един американски проповедник разправял една своя опитност. Той обичал да наблюдава хората, да види какви хора влизат в събранието. Един ден както проповядвал, погледнал към вратата, да види кой влиза и забелязал една млада мома, с хубави черни очи. Като погледнал към нея, погледите им се срещнали и той веднага забравил какво трябва да говори, беседата изчезнала от ума му. Като се видял в това положение, той решил да каже пред слушателите си, че му е лошо, та не може да свърши проповедта си. В това време, именно, в събранието влязла една стара баба, която погледнала към проповедника. Той също я погледнал и веднага проповедта му се възстановила в главата. Така той могъл да свърши своята проповед, но благодарение на погледа на старата баба, а не на младата мома с черните очи.



Та казвам: Ние, съвременните хора, изкуствено си създаваме противоречия и мъчнотии. Запример, мнозина искат да станат учени, силни хора, богати, да имат хубави апартаменти, да заемат високи положения, да станат министър председатели. Хубави са тези идеи, но те са човешки. Министри има и между животните. Най-силните животни са министри, а останалите са на опашката. И между птиците най-силни са ония, които ръководят, които заемат първите места, а останалите са на опашката. Понякога изкуствените мъчнотии и противоречия се унаследяват. Запример, ако бащата е страхлив, и синът, който се ражда от него, е страхлив. Ако майката е сребролюбка и обича парите повече, отколкото трябва, и дъщерята се проявява сребролюбка. Това е известен недъг. Човек мисли, че като бъде богат, работите му ще вървят по мед и масло. Това е така до известна степен. В сегашният живот е опасно да бъдеш богат. За твоето богатство може да те пребият някъде. Едно време богатите носеха богатството си със себе си, но заради това богатство разбойници ги пресрещаха в горите и ги избиваха и обираха. Обраните хора след това дълго време мислеха какво да направят, да запазят парите си и да не плащат с живота си, докато най-после измислиха днешните банки. Днес ти влагаш своите капитали в банките и пътуваш безплатно.

Друго изкуствено противоречие на което хората се натъкват, е чувството на обида, което хората претърпяват. Защо се обидил? Защото му казали една обидна дума. Ако някой ви каже една обидна дума на английски, от който език нищо не разбирате, вие няма да се обидите. Но ако на български ви кажат една обидна дума, вие непременно ще се обидите. Значи, от това, което човек разбира, всякога може да се обиди. Но от това,от което нищо не разбира, не може да се обиди.

Някога, в древността, един цар имал две дъщери. Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата. Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена?“ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?!“ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“ Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята. Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете. Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да им допринесе нещастие. Ако пренесете някой човек от тропическия в полярния пояс, вие ще му причините голямо нещастие. Ако пренесете някого от полярния полюс в тропическия, и на него ще създадете голямо нещастие. Защо? Те не са аклиматизирани. Или, ако пренесете един човек от полярния полюс на някои високи планински области, на пет-шест хиляди метра височина, той ще се задуши, няма да може да мисли. Въздухът на високите места е много рядък, вследствие на което налягането е много малко и кръв започва да излиза от тялото на човека. Мнозина искат да знаят, как ще завършат живота си, затова отиват при различни гадатели да им гадаят. Те мислят, че ще им кажат, че ще бъдат щастливи. Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели. Аз да ви кажа кога можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете щастливи, търсете добрите хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората. Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му удариха 39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза. Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа. Аз считам всички тия дългове като полици, които трябва да се изплатят. Някой има известна слабост. Какво представлява слабостта? Това е полица. Като имаш някаква слабост, това е дяволът, който дохожда и казва: „Ти трябва да си платиш.“

Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола. Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат. Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява. Дяволът мяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще ти купя, мама.“ Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после детето умряло. Като умирало, циганката си казала: „Е, поне си хапна от всичко.“ Това е заблуждение. Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н. Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих? Как печелят хората, а аз нищо не печеля?“ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва. Че като искат да вземат участие в лотарията, те трябва да знаят кои билети печелят и кои не печелят. Искате ли да играете в лотарията, направете следния опит да видите как работи законът. Ако, като вземете билет, само умът ви подсказва да вземете билет, няма да спечелите. Ако само сърцето ви подсказва да вземете, а умът не взема никакво участие, пак няма да спечелите. Има вероятност да спечелите, само когато едновременно и умът, и сърцето, и волята са в пълно съгласие. Не са ли съгласни и трите, никаква печалба няма да имате. При пълно съгласие на ума, на сърцето и на волята, имате възможност да спечелите най-малко толкова, колкото да си платите билета, а понякога можете да спечелите 5, 10, 20, 60, 100, 200, 500 хиляди лева, а даже и милиона. Ще знаете, че всички неща, които стават в живота, почиват на един дълбок, вътрешен закон. Някой е даровит човек, има добър глас, той не подозира, че неговият лотариен билет седи в гласа му. Такива хора са музиканти, могат да пеят и да свирят. Други пък носят своята печалба под очите, дето е центърът на красноречието. Те са добри оратори, могат да говорят на хората добре. Като знаете как да говорите на хората, те ще бъдат готови да ви платят услуга. Ако сте един учител и преподавате добре на децата, най-малко децата ще бъдат готови да ви възнаградят.

Един цар имал една много непослушна и опърничав а дъщеря. Той се чудел как да я възпитава. По това време в царството му живеел един много добър човек, който правел големи добрини, но за всичките му добрини били отплащани със зло. Той се чудил, защо хората отговарят на доброто със зло. Като не могъл да си обясни това, той решил да не прави повече добрини и да тури край на живота си. За тази цел той отишъл край морето и започнал да мисли върху живота си и след това искал да се удави. В това време той вижда, че във водата се дави човек. Това била царската дъщеря, която дошла с гувернантката си да се разходи край брега на морето, но като опърничав а, щом не задоволили едно от желанията ѝ, тя решила да се хвърли във водата и да се удави. Гувернантката била ужасена от това, което станало, и се чудела, как да помогне на царската дъщеря. Като видял това, младият и добър човек си казал: „Хайде, преди да се удавя, да направя още едно добро.“ Той се хвърлил във водата и спасил давещата се девойка. Веднага след това стражари се приближили при него и го запитали за името. „Ето, и тук същата участ.“ Но случаят бил съвсем друг. Понеже той спасил царската дъщеря, царят веднага го извикал в двореца си и от този момент работите му тръгнали напред.

Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си. Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му. Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си. Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо. Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме. Някой става от сън и казва: „От мене човек няма да стане. Каквато люлка ме е залюляла, такава ще ме отлюлее.“ Това е погрешно мислене. Или някой започва да учи и казва: „Или ще свърша училище, или няма да свърша.“ Така не се говори. Да се мисли така, това говори за лошите навици, които хората са създали от ред поколения. Нещастията на хората са създадени от ред поколения. Казва Писанието: „Аз рекох – богове сте вие.“ Всички вие сте синове на Бога Вишнаго. А тези, които имат лоши навици, ще умрат. Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова доброто и силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. Това показва, че има една Божествена и една човешка воля, има едно Божествено и едно човешко сърце, има един Божествен и един човешки ум. Та когато казваме: „Да бъде волята божия“, ние искаме да стане Божията воля, а не човешката. Човешката воля трябва да бъде като слуга на [Божествената.] [Човешкото] сърце трябва да бъде като слуга на [Божественото]. Човешкият ум трябва да бъде като слуга на Божествения. И тогава, ако питат каква ще бъде бъдещата религия, казвам: Бъдещата религия ще се състои от това, че хората доброволно, а не насила ще упражняват волята Божия. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. В който ден се зароди това желание в човека, Христос ще бъде близо до него. Тогава той ще каже, че слънцето е изгряло в него. Вслушайте се във вътрешния глас, който ви говори. Не го ли слушате, много пъти ще останете изненадани. Някой се облече с новите си дрехи, излиза на разходка. Този глас му казва, че ще вали, предупреждава го. Той не иска да слуша, но завалява силен дъжд и го оквасва добре. Той започва да съжалява. Не, той трябва да се радва, защото дъждът, паднал на главата му е едно благословение. Ако пък на него е направил една малка вреда, на хиляди и милиони същества е донесъл голямо благо. Радвай се, че дъждът е оквасил главата ти. Радвай се, че на главата ти е дошла голяма беля. В този ден, когато ти страдаш, някой друг се радва. Същото се отнася и до тебе. Ако други същества не страдаха, не бяха нещастни, ти никога нямаше да бъдеш щастлив. Разправят сега за един войник от Севлиево, че спасил 40 души, които се давели. Като влязъл във водата, този хванал, онзи хванал, спасил ги. Знае да плува човекът. Водата била до колене, бушувала се, а той ходи под водата и спасява давещите се. Питам: Тези хора, които той е спасил, няма ли да го обичат? Ще го обичат и в ума си всякога ще носят една свещена идея за него. Та и вие, ако сте направили една жертва за кого да е, той никога няма да ви забрави. Помнете: Направено добро никога не се забравя. Ако човек го забрави, ангелите няма да го забравят. Ако ангелите го забравят, Бог няма да го забрави. Следователно, всичко каквото направите, вие ще получите благословението на Бога. Казвам: Правете добро, да за ви благослови Господ.

 

Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва

 

Трийсет и шеста неделна беседа от Учителя,

държана на 9 юли 1939 год.
София – Изгрев

 


Езикът на Любовта

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА

„Ако говоря с человечески и ангелски езици"

1. Послание към Коринтяните 13:1

„Ако говоря". Външната страна на човека представя човешкия говор. Външната страна на ангелите представя ангелския говор. Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи, да няма посока в живота си.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка". Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не дигат. Всяко нещо, лишено от смисъл, дига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма.

„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм". (– 2 ст.). Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или като някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото голям да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам. (– 3 ст.). Какво се ползува човек, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората без любов? Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползува сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира, т. е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия ден ще бъде нещастен; ако един ден е здрав, на другия ден ще бъде болен; ако един ден е учен, на другия ден ще бъде невежа; ако един ден се чувствува млад, на другия ден ще бъде стар. Страшно е положението на стария човек, или на онзи, който преждевременно е остарял. Като остарее, човек не вижда и не чува добре и се занимава с минали работи. Той разправя за своето детинство, за своите родители и роднини, за своите другари. За него няма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по някакъв начин. Човек не може да се подмлади, ако любовта не го посети. Любовта подмладява човека. Тя го прави безсмъртен. Тя внася в него всички възможности за постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Без любов той само премества нещата. Ако е художник, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художник е този, който има любов в себе си. Истински скулптор е този, който има любов в себе си. Няма ли любов, той само мачка калта, без да я вае. Като не разбират закона на любовта, хората се разочароват едни от други, казват, че светът е лош, че хората са лоши. Лошавината на хората е външната им страна. Лошавината е калта на живота, но тя още не представя истинския живот. И водата, колкото да е ценна, каля улиците, къщите, хората, но това не е единственото й свойство. Без да искат, хората се калят едни други, но това не е единственото им качество. Има думи, които калят, но има думи, които чистят. Ако човек говори с любов, думите му всякога чистят.

„Любовта дълготърпи". (–4 ст.).–Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи, да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. Засяга ли се от външните условия на живота и на природата, той е вътре в тях. Засяга ли се от страданията, от смъртта, човек е вътре в тях. За да не го засягат , той трябва да излезе вън от тях. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Той е поставил човека в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо, а не вътрешно. Който не може да търпи, той е в нетърпението. За да търпи, той трябва да излезе от нетърпението и да влезе в търпението – едно от великите качества на Бога.

„Любовта е благосклонна". (– 4ст.). – За да бъде благосклонен, човек не трябва да прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. И богатият, и сиромахът са излезли от Бога. И ученият, и невежият са излезли от Бога. Разликата между тия хора се заключава в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият – в нетърпението. Ако влязат в търпението, и невежият, и сиромахът ще придобият качествата на първите двама. И теб ще станат благосклонни. За да бъде благосклонен, човек не трябва да се поставя при условия, които да го лишават от съществените му нужди. Трябва ли той сам да се лиши от въздух, от вода, от светлина и от храна? Като не лишава себе си той не трябва да лишава и ближните си. Щом задоволи себе си, щом задоволи ближните си, той непременно ще бъде благосклонен.

„Любовта не завижда". (– 4 ст.) –Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат, и да развали отношенията им. Да завижда човек, това значи, да живее в сиромашия. Само сиромахът завижда. За да не завижда. човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Трябва ли майката, на която децата не са богато облечени, да завижда на богатите деца, които са облечени в скъпи дрехи? Коя е причината, че децата на сиромасите са облъчени бедно, а тия на богатите хора са облечени в скъпи, в разкошни дрехи? Коя е причината, че едни дървета се развиват буйно, всякога са зелени, а други не виреят добре? Дървета, които са изложени на слънце, на добри условия, всякога са зелени и се развиват добре. Тия, които не са изложени на слънце, всякога са осъдени на смърт. Те едва креят. Следователно, всеки човек, който не е добре облечен, той не е изложен на лъчите на Божественото слънце. Между Бога и неговата душа е застанал някой, който го засенчва. Аз взимам думата „обличане" в широк смисъл, физически и духовно облечен.

И тъй, когато мъчнотиите и страданията идат в живота ви, това показва, че между вас и Бога е влязъл друг човек. Щом този човек ви засенчва, т. е. щом препятствува на Божествените лъчи да ви огряват, качете се веднага на едно стъпало по-горе. Опита ли се и тук да ви препятствува, качете се на още по-горно стъпало. Който ви обича, той никога няма да ви препятствува да се греете на лъчите на Божественото слънце. Той ще застане настрана, а не точно на пътя на тия лъчи. Като се страхуват от лошите хора, да не им отнемат лъчите на Божественото слънце, мнозина, особено религиозните, се стремят да работят, с цел да заемат место отдясно или отляво на Бога. Те не знаят, че тия места са точно определени. Хората могат да седят само от лявата страна на Господа. Дясната страна е определена за ангелите. Да седи човек от лявата страна на Господа, това значи да бъде поставен на изпитания и страдания. Тъй щото, бори ли се за лявата страна на Господа, човек трябва да е готов за страдания и изпитания.

Като не може да понася страданията, човек иска да замине за другия свят. Другият свят е свят на страдания. Като страда, човек не подозира, че е влязъл вече в другия свят. Ето защо, като страда, човек не трябва да желае да замине за другия свят, но да желае да влезе в света на радостите, дето ангелите живеят. Скърбите и страданията са човешкият свят, а радостите – ангелският. Когато страда, човек е в ада, в човешкия свят. Когато се радва, той е в рая, между ангелите. Небето е място, дето ангелите живеят; адът е място, дето хората живеят. Какво представя адът за човека? Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго, освен състояния на ада. Често срещате млади моми, добре облечени, но достатъчно е да се приближите към тях, за да опитате лошия им характер. Отвън те са приятни, красиви, но вътре са грозни. Няма нищо скрито–покрито в живота. Вътрешното лесно излиза навън. Достатъчно е човек да проговори, да даде израз на своите мисли и чувства, за да видите, какво представя той.

„Знание ли е, ще изчезне". – Значи, всяко знание, придобито и приложено без любов, ще изчезне, не може да устои. Такова знание е временно, а всичко временно, преходно е осъдено на смърт. Истинското знание, обаче, ще отиде заедно с човека. То е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа.

„Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо." – С други думи казано: откак започнах да мисля, напуснах временното. „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах". (– 11 ст.) Това не значи, че детинското, или младенческото състояние е лошо нещо. Младенчество и възмъжалост са възрасти, през които човек неизбежно трябва да мине. Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Не прави ли усилия да се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която е налял в чашата си, той пръв ще я изпие. Колкото повече се занимавате със злото в себе си или в ближните си, толкова повече го привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху доброто в човека. Във всеки човек живеят едновременно две същества: едното е добро, другото е лошо. Каквото да правите, никога няма да се освободите от лошото. Тази е причината, поради която човек понякога е недоволен от живота, от условията, в които се намира. Лошото същество в човека го прави недоволен. Доброто същество го прави доволен и щастлив. Обаче, колкото доволството е притежание на човека, толкова и недоволството; колкото радостта е негова собственост, толкова и скръбта. Човек стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за любовта. Всичко друго, през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство, са стадии, през които той трябва да мине, да се приготви за великия момент в живота си – придобиване на любовта.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2018 год. Все права принадлежат их авторам!