Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки 11 часть



Казвам: Във всичките, в нашите мисли, аз провождам […] Ти възприемаш една мисъл и 24 часа ще се молиш заради нея, докато тази мисъл оживее. Направиш една постъпка и 24 часа ще се молиш, докато оживее и придобие Божествен характер в себе си. Вие питате: „Ние от кои сме?“ Вие тук от кои сте, аз да ви кажа от кои сте. Един, който търсил щастието, гледа турчин, че чука кафе, такива едни големи камъни имаха при своите джамии. Един голям дървен чук, чука кафето и като вдига чука, казва „хъ“. Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам “хъ„. Ти да не казваш “хъ„. След като счукали кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите. Турчинът казва: “Ти не счука кафето, аз го счуках.„ И той не искал да му даде половината от парите. Явяват се при турския кадия, да отсъди. Казват: “Станахме, господин съдия, ортаци.„ И кадията като разбрал работата, казал на турчина: “Ще направите една кутия и ти като вземеш парите, ще ги пуснеш в кутията, и те като падат парите казват „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който счукал кафето, а това „тин“ ще бъде за онзи, който викал „хъ“.

Ако ме слушате, както аз ви говоря, парите ще бъдат за вас. Ако не ме слушате, „тин“ ще бъде за вас.

 

Тайна молитва.

 

Да направя едно пояснение, за да не остане една отрицателна мисъл. Туй, което измъчва човечеството и всички души, това е старият порядък, който съществувал преди при хората. При този, стария порядък смъртта е неизбежна. Като изучавате Евангелието, се казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Казвам: Важно е, когато хората от този, старият порядък трябва да излязат и да влязат в новия порядък, мъже и жени да се родят отново. Само тогава ще живеят по Бога.

 

Трийсет и четвърта неделна беседа,

държана от Учителя на

25 юни 1939 год. 10 ч. пр. обяд
София – Изгрев

 


Стари и нови светии

утринно слово

СТАРИ И НОВИ СВЕТИИ

Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 6 глава от Исаия.
Нещата се повтарят така, както се повтарят в умерените пояси: пролет, лято, есен, зима. Но във всяко повторение все има едно разнообразие. Еднакво не се повтарят нещата. Какви са били тогавашните условия – при времето на Исаия? Когато пророкът е писал, условията не са били толкова благоприятни.
Духът Божий

Исаия видял неща, които даже и сегашните верующи не виждат. Доста е напреднал. След толкова хиляди години, след повече от две хиляди години някой може да се съмнява дали е видял, или е сънувал. Отчасти се вижда. Какво е видял той? Мъчно може да си представи човек онази картина, която пророкът е виждал. Често ние говорим за слънцето и ние си предполагаме какво е то, обаче човек трябва да отиде на слънцето, за да види какво е състоянието му. И човек, като отиде на слънцето, ще има ясна представа. И той ще провери каква е разликата между онова, което учените хора на земята говорят за слънцето и това, което е на слънцето.



Та ние сега гледаме на живота на земята, а пък животът е горе на слънцето, дето има светлина. Колко малко човек знае! Даже и онова, което става вътре в неговата глава, в малкото пространство – и него не знае. Много пъти в ума на човека се явяват известни безпокойства, явява се страх, но той не знае от какво е този страх. Голям човек, учен човек, а пък го е страх от идеята, че сърцето му ще спре. И вечерно време си туря ръката на сърцето и казва: Ще спре сърцето ми. Или пък може да има страх у хората как ще прекарат тези лоши времена. Казват си: Ами ако всички банки пропаднат! В някоя майка е влязла мисълта: Ами ако децата ми измрат, кой ще ме гледа? Та много работи има, които постоянно ни смущават в живота. И когато се намираме в най-красивите състояния, след като си заминат те, дойде тъмнина върху човека и завладее човешкото съзнание. И дойдат пак тези горчивини, с които животът е пълен.

Та казвам, тук се изисква за човека знание, мъдрост. Човек сам може да си създаде своите неприятности. Някой път сам си ги създава, а някой път окръжающите ги създават. Представете си, че някой минава обут през цигански тръне и трънете не могат да му направят голяма пакост. Той ги тъпче. А пък ако минавате с деликатни боси крака, ще имате двеста–триста тръне на стъпалата на краката си. И след като излезете из тези тръне, ще седнете и ще почнете да ги вадите. Значи, тези малки трънища, които влязоха в краката ви, ще ви направят неспособни да вървите дълго време. И тогаз ще се зароди във вас въпрос: Защо са тези цигански тръне? Именно циганските тръне ти казват, че бос няма да ходиш, а с хубави обуща. Циганските тръне ти казват: Когато ходиш тук, няма да виждаме твоите крака, защото те ни съблазняват. Всеки трън, който се забие, се съблазнява, понеже иска да изтегли нещо. И понеже човек върви, то вместо трънът да изтегли нещо, човекът го изтеглюва. И трънът върви с човека. Та кой е виноват – трънът ли, който се е забил, или човекът, който е тръгнал бос из циганските тръне? Та човек се намира в положението на онзи циганин, който се оправдавал в своите погрешки. Той откраднал един кон и го дали под съд. И той се оправдавал така: Господин съдия, аз не исках да го открадна, но берях круши на крушата и дойде един кон, по невнимание паднах на гърба на коня, той хукна и ме занесе из гората! Мислите ли, че този съдия е повярвал на циганина? Той на общо основание е съдил по закон! Сега сравнението: Когато ние направим една погрешка, понякога ние се оправдаваме като циганина. В дадения случай циганинът, когато бере круши на дървото, трябва да се свърже с едно въже, та да не падне върху коня. И който минава с боси крака по цигански тръне, ще каже: В тази местност онзи човек, чието е мястото, трябва да изкорени циганските тръне! Той нямал пари да посее каквото се следва, нещо полезно. Та сравнението е: Вие често може да минавате през някой мислов свят, който е обрасъл с тръне. Сега светските хора и духовните хора разглеждат въпроса от две становища. Светските казват така: Нищо не е видял Исаия, той е сънувал. И ако речеш да му говориш, той ще каже: Този е един, който няма никакво понятие за наука. Това са сънища. И ако влезеш между религиозните, те вече приемат, че има такива работи. Въпросът е как си го видял и дали си го видял правилно, или не. Сега често се случва следното. Има в България ясновидци, които виждали Христа. Един от Сливен ми каза, че видял Христа. Казах му: С какви дрехи беше облечен? – Беше облечен с едно дълго палто, бяло шопско палто. – Друг ясновидец ми разправя, че и той е видял Христа и бил облечен с едно попско расо. Друг казва: Като Го видях, беше облечен като цар с корона. Какво ще кажете сега? Човек, като ги слуша, какво трябва да им каже? Те ми казаха: Как мислите? – Както си видял – така е, няма какво да се каже. Защото ти си Го видял. Аз не Го видях така. Вярвай така! Така казах на онзи, който Го видял с шопски дрехи, и на другия, който Го видял с попско расо, и на третия, който го видял с корона. Ако му кажеш, че не е така, той ще почне да спори. Но кажи: Както си го видял, така е.



В какво седи същността на един учен човек? Един учен човек е посветен, когато има знание. Ученият човек може да го видите като професор с цилиндър, добре облечен, с редингот или може да е облечен много простичко, със скромнички дрехи. Сега професорството не седи в неговия цилиндър и в простите му дрехи, но в опитите, които прави в своята лаборатория, в знанието, което има. Ценното у цигуларя не седи във външността му, както е облечен, но той като хване цигулката, важни са онези тонове, които може да изкарва из цигулката. Той може да е облечен с много прости дрехи – нас ни интересува в дадения случай как той свири. Та в живота нас ни интересува не това, в което човек вярва, но какво той е видял, това е за негова сметка. Той може да е видял хиляди дървета, сенките на тия дървета – и това е илюзия. Ти виждаш отражението на нещата вътре в тебе. А пък всъщност какво нещо е дървото, ти не можеш да видиш. Ти казваш: Аз го пипам. Пипането не е доказателство. Ако пипнеш един праведен човек, неговата праведност не седи в твоите осезателни усещания. По пипането не се познава праведният. От праведния човек излиза нещо, което показва, че той е такъв. Силният огън по какво се познава, че е силен? По температурата, която има. Ако на огъня се топи само калая, този огън е слаб. Ако се топи желязото, той е по-силен. Ако се топи и златото, огънят е още по-силен. Следователно онзи огън, който топи нещата, е силен. Сега ще направим сравнение коя мисъл е силна. Вие имате известни мъчнотии във вас, които не можете да разрешите. Мъчнотиите са една твърда почва, те са твърд метал, платина. Тя при 400–500 градуса не се топи. Имате една мъчнотия, която не може да се разрешава. Защо? Защото температурата на огъня, с който боравите, е слаба. Значи, един светъл ум трябва да разрешава по възможност всички мъчнотии, които му се дават. Всички мъчнотии са една задача, която се дава на човека да разреши. И когато на човека се даде една трудна задача, той се оплаква и казва: Не трябваше да ми дадат тази задача.

Най-първото, лесната задача, с която хората са започнали, е дишането! Дишане, ядене и спане са най-лесните работи, с които човек може да работи. Да приемаш и изпращаш въздуха както една помпа, която натискаш. Лесна работа е и яденето. И по-лесна работа от спането няма. И казват: Той е много силен човек! Всеки човек, който спи, не е силен. Той работи и гледаш го – след десетина часа той не може да седи на краката си. И легне на леглото си, и пак ще стане като се наспи. Човек, който спи, не е и пророк. Човек, който спи, не е и много учен човек. Човек, който спи, не е и много богат човек. Човек, който спи, не е много добродетелен човек. Казваш: Трябва да си почина. Почивката е едно, а пък спането е друго. Сега във вашите умове може да се внесе известно противоречие, понеже имате известни възгледи. Ако попитате един прост човек как стават гърмежите, той ще каже: Свети Илия тича по небето с колесницата и вдига шум. И простите хора вярват, че се движи тази колесница горе. Някой път правят възражение: Как може Свети Илия да бяга по въздуха и да не пада колесницата му? Ами сега един аероплан как тича горе и вдига шум? Не е ли вярно? Казват, прости били тези хора. Тича и когато тича, не пада. Но ако не тича, пада. Някой пита: Защо човек трябва да мисли? Докато ти мислиш, твоята колесница тича и няма да паднеш. Но щом престанеш да мислиш, веднага ще се намериш долу на земята и ще има авария. Следователно всеки човек, който не мисли, каруцата му ще падне от небето и ще има счупвание и погребение. А пък ако мислиш, каруцата ти не пада. И ще слиза, и ще се вдига по всичките правила.

Та казвам: Мислете правилно, за да не падат вашите каруци. Щом почнете да мислите криво, непременно каруците падат. Изразът „каруца“ е много прост, нали? Да употребим думата „колесница“.

Та казвам: В сегашния живот мъчнотиите, от които се оплаквате – това са задачи, изостанали от миналото. Всички задачи трябва да се разрешат. Например, дават ти задача да изследваш какво нещо е търпението – на опит, а не само теоретически. Или да изследваш вярата – вярата и безверието; или надеждата и безнадеждността; или любовта и омразата; или доброто и злото; или истината и лъжата. Те са предметни учения.

Сега някой път ние мислим, че сме търпеливи. В Китай живял един мъдрец, който се отличавал с голямо търпение. При него ходел един беден да проси. И когато ходел, мъдрецът все го посрещал и му помагал. Никой път не се скарвал, не му казвал, че е прекалил. Друг някой, и той искал да стане като него светия. И той си турил фирма. Защото и светиите си имат фирми. Един пророк си има име. Езекиил, Данаил си имат имена. Сега някои искат да минат без име за пророци. Те са лъжливи пророци. Ще си туриш името, и като кажеш и не е вярно, ще те хванат и ще ти кажат: Защо говориш неща, които няма да станат? Та този сиромах като чул, че има още един светия, той благодарил на Бога. И той отивал и при единия, и при другия. При новия светия като отишъл бедният пет пъти, светията казал: Прекали го! Стига толкоз! Бедният казал: При онзи съм ходил 19 пъти и все ме търпи, а пък ти си много млад светия и 5 пъти не можеш да ме изтърпиш.

Та някои от вас сте от старите светии. А пък някои – от младите. Старите светии 19 пъти изтърпяват, а пък младите и 5 пъти не могат да изтърпяват. Та сега казвам: Заприличайте на стари светии – да издържите 19 пъти.

Сега ще ви прочета малко върху мъдростта. (Учителя прочете от книгата „Учителят говори“ главата „Мъдрост“, с. 34)

„Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради.“ – Тогаз идва постижението. Без знание нещата не могат да се постигнат. (Дочете се до края главата.)

 

Отче наш

 

6,03 ч. с.

 

33. Утринно Неделно Слово, държано
на 25 юни 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

 

Небето – ясно. Времето – меко, топло.
На поляната направихме гимнастическите упражнения.

 


Най-лесното изкуство

Издателство „Урания“ и „АСК-93“, 1998г. КНИГА: Силата на мисълта, ООК Год.XVIII, Том 2

НАЙ-ЛЕСНОТО ИЗКУСТВО

сряда, 5 часа сутринта
Отче наш
„Давай, давай“

Имате ли зададена тема? (– Не.)
Пишете върху темата: „Какво е разбирал Христос като е казал: „Аз съм Пътят.“ Какво е разбирал под думата „Път“?

Сега вие имате една ясна представа какво нещо е музика, хармония. Не е лесно човек да е музикален. То е високо състояние. Човек трябва да е високо издигнат умствено. Хората, които се занимават с музика са хора, които трябва да градят, да строят музикално. Човек трябва да знае как трябва да живее и как трябва да иждивява силите които има. Сега сте наредени по тонове. Някои са „ре“, някои – „до“ и т.н. Някои от вас са взели „до“, понеже имате мъчнотии. Вие се намирате в едно яйце. Не сте измътен още. Вие не сте „до“. Яйцето, докато е затворено, не е измътено. Мълчаливо е, пауза има. Като се измъти казва: „Чик, чик, чик.“ Какво значи „чик“? „Чик“ на турски значи: излез, излез, излез. Сега слушам ви, казвате: „Ти кой тон си?“ Че някои не сте излязли из „до“-то. Някои от вас не сте тръгнали, нямате някаква идея. Човек, който не е излязъл из мъчнотиите на живота не може да пее „до“. Сега нямате вече идеята, какво трябва да поддържате, какво трябва да работите. Да се усили животът, какво трябва да работите? Целта на живота е да тръгнеш в един път. То е вече „ре“. Дойдеш до постижението на тази цел – как да постигнеш целта? Да кажем, че вие обичате някого. Как се постига? За да дойдете до един човек, за да не го изгубите, какво трябва да правите? Имате хубаво цвете, тропическо, изваждате го от умерените пояси. Ако сте невнимателен много лесно може да го изгубите, може да измръзне, да изсъхне, трябва да го поливате, трябва да разбирате неговите нужди. Един човек, който няма обхода, не знае да се обхожда, не може да вземе „ми“. Всичката дипломация на човека, неговата същинска мисъл, трябва да знае в дадения случай какво да каже, как да мисли, как да се нареди. То е закон на „ми“. Друг закон е. Един тон, той в себе си съдържа правилата как човек трябва да постъпва. Вие, ако не може да задържите онова, което имате, ако не разбирате земния живот, ти си вече „фа“. „Фа“-то е крайният предел на физическия живот. Значи онези добродетели, които са вътре в тебе, ако ти не знаеш как да ги употребиш в себе си и да работиш с тях и се оплакваш на всяка стъпка от нещастието на живота, ти от „до“-то не може да го подобриш. Щом дойдеш до „сол“ вече в друг свят принадлежи, в четвъртото измерение, влизаш в духовния свят. Вие искате вашето щастие. Законът на сол, то е постигане на онази, възприета идея, когато човек има нещо велико. В музиката има един тон, който доминира, основата е. Казвам, музиката на човешката душа и на човешкия дух.

Казвам, в новия живот трябва да се научите как да мислите. Някои мислят как да се сдобият, да имат хубави обуща, хубави дрехи, да се облече с коприна, да има връзка, цилиндър. Хубава е тази култура, произлязла от пашкулите на пеперудите. Но пеперудите станаха жертва. Той иска да се облече, но няма го. Той трябва да бъде пеперуда, сам да изпреде и да направи една дреха. А тъй, да измори няколко хиляди пашкули, да измори пеперудите и да ходи да разправя, че носи копринена дрeха, благодарим. Или вземете чуждото знание, взели сте някоя книга, мислите, че знаете нещо. Или сте чули, че някой пее някоя песен. Пеете песента „Давай, давай“. Какво ще даваш? Какво имаш, че какво ще даваш? „Давай, давай“ – какво ще даваш? С този ще се скараш, с онзи ще се скараш, това не е музика, това е цапане, чукане на пясък, разбъркване [на] кал. Аз това считам караницата. Много материалистическо изкуство е това правенето на цимента. Караницата, то е занаят. Да знаеш, то е цимент. Ще вземеш цимент, ще вземеш после малко вода, ще го объркаш с пясък, ако искаш да е по-силен, цимент ще туриш повече, ако искаш да е по-слаб ще туриш по-малко. Направиш по разни степени разредяването. Вие имали ли сте някоя циментена каша. Колко е опасна тя! Има такива любовни каши, които са направени от цимент. Страданията ви от тях произтичат. Казвате: „Какво мислех, колко го обичах, колко се обичахме, сега не можем да се търпим.“ Хубаво, обичате се. Един направил една каша от цимент и казва: „Я си тури краката в циментената каша.“ Турят двамата краката, обичат се целуват се, прегръщат се. Минават се няколко часа, краката стоят в цимента и двамата стоят на едно място, не се движат. Казват: „Едно време се обичахме.“ Вие, че се обичахте, се обичахте, но с вашата любов образувахте една циментена каша. Не правете каша, която се втвърдява. Една мисъл, която изважда човека из нормалният път на неговия живот, то е циментена каша.

Може да попитате, сега как трябва да се живее? Ще живеете! Трябва да се научите да обичате Бога. Един човек, който не може да обича Бога, той никога не може да разбере смисъла на живота. „Как да Го обичам?“ Ако ти Бога не може да Го обичаш, за светлината, която приемаш! Ако ти Бога не може да обичаш за въздуха, който приемаш! Ако ти Бога не може да обичаш за храната, която приемаш, за водата, която приемаш и най-после, ако ти не може да обичаш Бога, че седиш на земята, че ти дал свободен билет, да ходиш из пространството, да се разхождаш с този параход! И ти търсиш Бога, казваш: „Къде е? Ще ида ли при Бога?“ Че ти вън от Него никога не си излязъл, в Него си! Казваш: „Кога ще ида при него?“ Значи на глухия да кажем кога да проговори. Слепият казва: „Кога ще видя?“ Докато нямаш очи, не може да видиш. Онзи, който не може да яде, казва: „Кога ще го вкуся?“ Ако твоите очи са затворени, ако твоите уши са затворени, ако твоите уста са затворени, значи не мислиш. Вие седите и мислите сега. Казвате: „Че ние сме хора, които вече повярвахме.“ В какво повярвахте? Вярвам в това, което мога в даден случай да направя. В него може да вярвам. Защото вярата е закон на най-малкият опит. Туй, което в даден случай можеш да направиш. Един болен, който е в едно анормално състояние, понеже той изгубил своето здраве, той изгубил нормалните трептения на своята симпатична нервна система и на своята мозъчна система и вследствие на това се ражда един дисонанс в неговия организъм. Този дисонанс може да се роди като болест в стомаха, като болест в главата и така може да се родят разни болести по разните органи. Органите, това са разумни души, които са свързани във вашия организъм да ви помагат. Всяка болест показва, че тия души, които живеят във вас, всички са в едно разстройство. Онова, което те искат, го нямат. Най-първо тия души, които живеят във вас, имат малко нужда от храна, от чиста кръв. Вие тази кръв я нямате. Имат нужда от чисти мисли. Тия мисли ги нямате. Имат нужда от чисти чувства, вие и тях нямате. Казвате: „Най-първо да обичаме Бога!“ Бог живее във всичко. И в най-малките същества присъствува Неговия Дух. Ако тия, малките същества в тебе, ти не може да ги обичаш, кого ще обичаш? Вие казвате, че имате някакъв възлюблен. Може ли да ми опишете вашия възлюблен. Възлюбленият носи една форма, която не се изменя. С милиони години да го носиш, не се изменя. Срещнеш го, питаш дали е той или не е. Тогава вие мязате на онзи анекдот. Отишъл един мъж и влязъл в една война. След 25 години, (като се е окъпал на млади години), сега отива. Тогава мустаци имал, млад бил. Като се върнал вече брадясал. След 25 години, пита: „Море жени, вашите мъже имали ли са бради?“ – „Нямаха.“ – „Ние, казват, тогава не сме ваши мъже. Мъжете имаха ли бради?“ – „Нямаха“ – „Ние имаме бради, тогава не сме ваши мъже.“ Това е вече неразбиране на живота. Значи човек е остарял, изменил се е и той е изгубил смисъла на живота. Казва: „Мене вече живота не ме интересува.“ Докато си млад имаш стремеж, като остарееш, казваш: „Животът няма смисъл заради мене.“ Вярванията нямат смисъл за живота. Сега остава във вас идеята: Какво трябва да правим? Дойдете до общата идея – Любов към Бога, която ще внесе мир във вашите души. Всички трябва да добиете онзи основен тон, да почувствувате присъствието, най-малкото присъствие на Бога. Да го чувствувате, да се роди във вас съзнанието. За туй присъствие на Бога трябва да бъдете в състояние всичко да направите. Когато един човек чувствува, че трябва да направи една жертва в света, без жертва в света не може да се живее. Ако ние живеем, то е благодарение на онези жертви, които Той направил заради нас. Светът е направен заради вас. За да може ние да намерим смисъла на живота. Предметно учение е животът за нас. Светлината е едно предметно учение. Въздухът, който дишаме, храната, която приемаме, това е предметно учение. Да ходим по земята, това е предметно учение. Цяло изкуство е да се научиш да ходиш. Най-първо всички същества са се учили да ходят и едва човек е в правата посока – човек дошъл до правия път на ходенето. Сега се учим как да гледаме. Сега вие гледате напред, пред вас, какво става отзад, не знаете. Какво става отгоре и отдолу не знаете. Сега, тъй както ви говоря, вие сте се обезсърчили. На едно малко дете няма какво да му разправям. Ако започна да му разправям, ако ме разбира, [че] един ден ще израстне, ще възмъжее, ще стане богат, къща ще има, ниви ще има, ще се ожени, деца ще има, ще остарее, ще умре. Да му разправям тия работи, питам туй дете може ли да бъде щастливо? Че е остарял човек, мислите ли, че това нещо е съществено? Какво нещо е остаряването? Да остарееш и да поумнееш, разбирам. Старият човек трябва да бъде умен, силен човек трябва да стане. Казвате: „Младите!“ Ако младият не може да намери любовта, питам какъв смисъл има животът? Имам една пръскалка, която се беше загубила от две години и вчера, като дойдоха да ремонтират, намери се тази пръскалка. Знаете какво нещо е пръскалка, да се напомпа с въздух и да изхвърля водата навън. Като натиснах няколко пъти, пукна се. Започна да излиза въздух. Дадох да я заварят. Казвам, ако някой път вие много се напъвате, се пукате. Като се напъвате, ще се пукате, работата не върви. Туй което се пука, то не е животът. Цъфването е живот, пукването – не. Та тук се явява пътят на новия живот. „Сол“ е, в дадения случай, идеята за новия живот. Ти не може да пееш „сол“, в този смисъл, ако не си влязъл в духовния живот. То е реализиране на Любовта, цъфването. Ако разбираме „сол“, така е. Ти си сиромах, нямаш нито пет пари в джоба. Може да си болен, дрехи нямаш, къща. Докато кажеш „сол“ ти изведнаж ще бъдеш облечен, хляб ще имаш, всичко ще имаш. Ще бъдеш като цар. Всички мъчнотии ще изчезнат. Автомобил ще имаш, апартамент, всичко ще имаш. Как може да бъде това? При сегашното положение, както си, не може да бъде. Може да пееш „сол“ колкото искаш, ще имаш сол, с чували сол ще имаш. Колко се продава солта? – Пет лева. Сто кила – петстотин. Знаете ли сто кила за колко години да я образувате? Да извадите сто кила из морето, колко време трябва да чакате да се изпари водата, да я пречистите и да я продавате? Ще видите, че не е лесна работа.

Всичките хора страдат, понеже нямат сол. Под думата сол, разбирам да отвориш пътя на твоето щастие, по пътя на сол иде щастието. И вярата е там и надеждата, любовта, мъдросттта, истината. То е пътят. То е пътят, по който идат тия блага. Щом дойдеш до „ла“, то е реализирането вече на този път. „Си“ – ти ставаш господар, ти слизаш да ядеш. Защо трябва да благодариш на Бога? Да ядем доказва, че ти си господар, че може да се ползуваш от благата, които Бог ти е дал. Ако ти не може да се ползуваш от своята мисъл, ако ти не може да се ползуваш от своите чувства, ако ти не може да се ползуваш от своята воля, ако ти не може да разбираш светът, в който живееш, ти не разбираш какво нещо е „си“. Ти не може да го пееш никога. Тъй щото „си“ е постижение. Ти ще дойдеш вече да знаеш как да служиш на Бога. Да пееш „си“, значи да станеш ангел, да служиш на Бога. Тази е философска мисъл. Вие сега започвате. В този смисъл кой е от вас певец? Ще кажете: „Тогава кой може да бъде певец?“ Има певци. Светът е пълен с такива певци. Тия растения, които растат. Певците, като пеят, карат ги да растат. Като дойде пролетта, всичко според тяхното пеене расте.

Тази вечер дойде голяма буря. Нали беше много топло, защо дойде тази буря сега? Показва, че ако не знаете да пеете, така ще се заоблачи вашето небе. Предметно учение е. Ако не знаете да пеете или да преведа тази мисъл: ако не знаеш да мислиш, ако не знаеш да чувствуваш, ако не знаеш да любиш, ако не знаеш да се обхождаш, какъв човек си в света? Не мислете, че някой, като обича, казвате: „Че аз го обичам!“ Ако обичаш, ползата е за тебе. Не е за онзи, когото обичаш. Ако той те обича, то е заради него. Той не може да се подигне, ако не обича. Вие мислите, че като обичате някого, той се ползува. Че когото обичате той се ползува. Който обича, той се ползува. Затова ние трябва да обичаме. Като говорим за Бога, да го обичаме, трябва да се ползуваме. Без любов към Бога ти не може да се ползуваш. Тогава направете един опит. Помъчете се да обичате Бога, че да вземете първия тон „до“. Този тон ще дойде естествено у тебе. Ти ще го чуеш вътре. Тоновете, докато не ги чуеш отвътре, не може да ги вземеш. Като се събудиш сутрин, този тон трябва да го чуеш. Ще чуеш тия музиканти. Най-първо един ангел, който ще изпее до. Той ще каже: „От днес нататък ти си свободен. Излез из мъчнотиите, в които досега си бил. Излез из мъчнотиите навън.“ Не може да се примириш с някого, скарал си се, като че с целия свят. Казваш този е виноват, онзи е виноват, това нямаш, онова нямаш, то е заблуждение. Ние живеем в Бога, Който има всичките блага. Движим се и съществуваме в Бога. В Бога живеем и сме нещастни. Защо сме нещастни, кажете ми? В Бога живеете и не може да пеете! В Бога живеете и не знаете как да постъпвате. В Бога живеете и не знаете как да мислите. Ще мислите, както Господ мисли. Как мисли Той? Сега вие ще кажете: „Така не се учи.“ Как ви учиха? Отива един млад момък,иска да се жени за една мома, но тя не иска да се жени заради него. Той казва: „Може ли да ми станеш другарка?“ Тя казва: „Ако може да ми снемеш месечината, да я раздам, да хапнем от млякото на месечината, само тогава ще те взема.“ Питам, ако вие обичате някого и ако ви каже да раздадете месечината и да раздадете млякото, питам сега, как ще реализирате вашата любов? Няма по-взискателно нещо в света от любовта. Не се лъжете. Онези, които живеят в любовта, няма по-взискателни хора [от тях]. И мъже и жени и деца и слуги и господари. Любовта, най-голямото благо носи, но и най-голямото нещастие носи. Вие сега се плашите от най-голямото нещастие. Най-голямото нещастие в света. И най-голямото щастие, което не може да се употреби, както трябва, става най-голямо нещастие. Ако вие сте гладен и вземете онази храна и във вас тази храна не може да се смели и стане отрова. Няма ли тази хубавата храна във вас да ви причини най-голямата болка? Имате една идея във вашия ум и ако тази идея не може да се реализира? Всяка една идея, която не може да се реализира, това е смилането на една идея. Значи тя се разлива в човешкия умствен свят и става за постижение. Ако тази идея вие не можете да я постигнете, не става ли за вас едно страдание? Представете си, че вие сте работили 30 години на един господар и той казва: „След 30 години ще бъдете богат и свободен.“ Представете си, че след като сте работили 30 години на онзи, че нищо не сте спечелили. Имате още да давате 50–60 хиляди лева. Питам: какво ще ви ползува? Тридесет години сте работили, да бъдете свободен, след 30 години. Освен, че нямате никаква свобода, но имате още да плащате. Тази идея, аз съм предвидил в една от беседите си. Вие не знаете какво е приложението. Един турчин в провадийско взел от един българин 8 крини жито. Осем години му плащал житото и имал да му дава още 80 крини. След 8 години имал да му дава 80 крини. Какъв извод ще извадите? Този българин е много умен, който имал да взема. Турчинът, който взел 8 крини, какъв е? Трябва да ви приведа примера. Ако този българин представя лукавия дух в света, от когото си взел 8 крини жито. След като сте работили цял живот все сте му плащали, имате още да му плащате 80 крини. След като работиш, живееш добър живот, чист живот, в края на краищата си остарял, с брада си, чувствуваш се голям грешник. Какво означава грешник? Който има да дава. Грешникът е един длъжник. Ще дойде, че това не си направил, онова не си направил. Ред неща, които не си направил, се считат за [да си] голям грешник. В какво седи греха? – Че откраднал 100 овце. В какво седи греха? – Че откраднал 100 кила ябълки. В какво седи греха? – Че обсебил 20 декара земя. В какво седи греха? – Че откраднал 100-тина тома от някого. Сега във Франция [е] задигната една картина от Лувър. Грехът в какво седи? Задигната е една хубава цигулка на Страдивариус. Или някое пиано е задигнато от някъде. Че един човек е задигнал пианото, де е грехът? Пианото не е изядено. Свири се някъде. Да кажем моето пиано го няма. Задигнал го някой. Той свири, аз не може да свиря. Де е престъплението сега? Работата другояче седи. В дадения случай, ако аз имам едно пиано, никой не може да го открадне. Щом го открадне, като свири един час на пианото, то ще дойде в моята къща. На където ходя, моето пиано с мен ще дойде. Казвам: Може да го вземете за един час, за два часа, но след 2 часа пианото ще дойде при мене. Който и да ми вземе пианото, ти ще кажеш тъй на пианото: Може ли за половин час да ми направите услуга? – Тогава пианото ще каже: „Мога.“ След половин час трябва да се върне, защото имам друга работа.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2018 год. Все права принадлежат их авторам!