Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Благоприятни и неблагоприятни условия 5 часть



Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа. Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас? Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно. Ако имах повече, бих ви дал. Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.

Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш. Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш. Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели. То е Божественото. И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.



На всинца ни трябва самообладание. Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала. Седи до стълбата ми разплакана. Защо? Един брат не се отнесъл добре с нея. Обхода трябва на всинца ви. Вие сте се разгащили. Не разбирате любовта както трябва. Трябва да се роди във вас нещо благородно. Да се уважавате един други. Вие, като че ли, казвате: „Аз пет пари не давам заради другите.“ И аз ще ви кажа, че тогаз и аз пет пари не давам за вас. Ако отсега нататък не искате да изпълнявате волята Божия и аз пет пари няма да давам за вас. Един ден аз ще се вдигна и ще си отида и ще ви оставя с вашето знание да правите каквото искате. Аз не искам такава лигава любов. Вие нищо не сте направили заради Господа. Всички искате да бъдете тщестлавни, да се повдигнете, да станете богати. Аз не съм дошел за това. Аз съм готов да се пожертвувам за вас, ако любите Бога. Ако пък не го любите, няма какво да се занимавам повече. И за оная любов, за която аз мислех да говоря, няма да кажа нито една дума. Аз ви виждам какво мислите вие. Вие имате много нечиста мисъл. Какво не сте турили върху мене. Кажете ми, какво не сте турили отгоре на гърба ми? Покажете ми един от вас със свят живот. Вие седите така и си играете. Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите. Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате. Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.



Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи. Че в какво седи понятието Господ? Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос. Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете. Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.

Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим?“ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена? Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери?“ Вие казвате: „Да се женим!“ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български? Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете. Това е женене.

Не искам втори път да ви говоря по това. Има нещо във вас, което не харесвам. Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш. Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото. А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.

Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката. Ето, в този момент слънцето изгрява. Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си. И не изнасяйте лъжите пред Бога. Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.

Та да остане само Господ да живее между вас. Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук. Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? – Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято. Да имате за Него само едно мнение.

Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл. Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек. Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни. И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.

Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне. Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.

На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“. Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.

Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз. Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук. Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам. Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.

„Авва Отче“ се казва там. Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ – да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите. Всеки да си носи товара. И да благодарите. Този товар ще го носите на мястото, дето трябва. И като го занесете така товара там на мястото, всички въпроси ще се разрешат.

 

Добрата молитва

 

6 часа и 50 минути
25 школна лекция, 29 март 1939 година, София, Изгрев

 


Трите перпендикуляра

лекция пред специалния клас ИК "Жануа-98"

ТРИТЕ ПЕРПЕНДИКУЛЯРА

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме свободна тема./

Как сте я развили, обективно или субективно, вътрешно или вънкашно сте я развили? Четете някои, ще ви критикувам. /Един брат прочете една тема за възприемчивостта./

Колко пътища има възприятието? – Един ли е пътят, по който възприятието иде или са много пътищата му? Вие не трябва да вземате онази поза, която взема един клиент в една гостилница. Влезете и чакате да ви донесат приборите, кърпа, да ви донесат яденето и вие да оставите паницата и да излезете навън. Това е изкуствено положение. В природата такива работи не съществуват. Съществуват в човешкия живот. Или идете в някой магазин, искате да си купите дрехи, огледате нагоре, надолу. Казвате: „Дайте ми тия дрехи“, вземате ги и си отивате. Мислите ли, че редът на нещата е този? Казвате: „Дрехи трябва да имаме.“ Как си фабрикуват птиците дрехите? От кой магазин ги вземат? Сега ще превеждате. Тия геометрически фигури какво означават

(Фиг. 1)? Разни положения. Да допуснем, че имате едно тяло A. Туй тяло, което е произлязло първоначално, има ли единство в него? Имате един център. Този център после се е поляризирал. Излиза в една посока, в друга. Туй движение какво показва? Запример, имате един кръг, туй същество вече се е раздвоило

(Фиг. 2). Тогава, ако преведем, тук имате почвата. Този перпендикуляр показва семето, което е посято. Туй семе само не седи, то се движи. То не седи в статическо положение. Ако е в статическо положение, трябва да го търсят, да го отровят. Но в него има желание да се покаже, че съществува някъде. След това виждате, какво показва това движение? Сега туй движение не е правилно, има много гъста материя, много голямо съпротивление.

Сега вие разглеждате вашия живот. Мислите ли, че се движите в празно пространство? При това вие се движите във въздуха, същевременно във вашия мозък съществува една мъчнотия. Двама души са движат, единият върви изправен, другият си навел главата и той върви. Защо единият си навел главата, а другият върви прав? Единият върви, пък другият се спрял и наблюдава. Защо? Следователно, този човек, който си навел главта, той минава в чувствения свят. Запример, вие имате в индуската философия „пракрити“, най-гъстата материя, която е земята, и тя се движи в по-рядка среда, наречена „прана“, слънчева енергия. Допуснете, че вие влизате, че вие имате достъп в един модерен магазин, имате доста тежест в джоба си, искате по някакъв начин да се освободите от някаква неприятност в джоба. За да се освободите, вие искате да направите обмяна. Той окачил някакви материали, един материал, който наричате връхна дреха. Или някакъв друг материал – шапки или някакви обуща.

На български казват, че обущата се обуват и гащите се обуват. Защо българинът турил една и съща дума: И обущата се обуват, и гащите се обуват. За палтото казва, че се облича. Българинът, понеже е материалист, предметно говори: Понеже обущата отдолу нагоре се турят и гащите отдолу нагоре се турят, посоката на обуването е една и съща. Турил едно и също име: Обува обущата, обува гащите. Понеже по същата посока става движението. Обличането не става по същата посока. Ти не обуваш палтото. Каква е посоката на движението? Вземеш го на широчина, туриш единия ръкав, после другия. Следователно, обличането има кръгообразно движение. „Обличам“, значи в широчина, „обувам“, отдоле нагоре. Можеш ли да кажеш, че обуваш нещо, когато движението е отгоре надолу? Ако е отгоре надолу, тогава казваш: „Турям си шапката.“ Под думата „турям“ какво разбирате вие? Или българите казват още: „Налагам си шапката.“ Значи, той сам си заповядва. Нещо, което той сам си налага отгоре. Пък нещо, което си обува, е отдолу нагоре. Налага се това, което е отгоре. Питам: Ако имате обуща, ще ги налагате или ще ги обувате? – Ще ги обувате обущата, а пък шапката ще я налагате. Тогава, ако една шапка вие налагате на главата си, тогава ще се познае колко сте учен. Ако тази шапка тежи десет килограма, че я наложиш на главата, ще ти бъде добре. Ако един човек налага на главата си една шапка от десет килограма, мислите ли, че е умен човек? Какъв бихте го считали?

В турско време във Варна, симикиджиите като станат сутрин, натурят гевреци, 50, 60, 100 парчета и половината напълнят със симиди, натурят на една голяма торба, после турят едно кръжило на главата и отгоре на това кръжило турят таблата със симидите и гевреците. Върви той по пътя с таблата, като една дама с шапка с голяма периферия. Тръгнал, върви и вика: „Гевреци, симиди!“ Този човек, той шапка носи. Но от тази шапка изважда и продава.

Но във физическия свят, ако вие товарите главата си, ако носите тежести горе на главата си, голямата тежест може да осакати главата. Най-възвишените, благородни чувства, които имате отгоре на главата, ще пострадат, ще се сплесне главата ви. Ще оставите главата свободна. Мисля, слабото развито религиозно чувство на българина се държи на кожените калпаци, които носи, че като ги налага, кожата спира тези висши центрове. Не може мозъкът да възприеме достатъчно храна. Не приема енергията отгоре и туй чувство да се облагородява. Ако вие поставите едно цвете на северната страна на къщата и едно на южната, ще видите каква разлика ще има между тях. Което е на северната страна, няма да е така добре развито както това, което е на южната.

Понякой път вие си туряте големи шапки, туряте големи тежести на главата си. Вие туряте големи, гъсти мисли. Кажеш: „Тази работа няма да я бъде.“ Ти имаш голяма спънка на главата си. И не можеш да възприемеш благородното. Ти туриш един чадър над главата си. Хубаво е чадър да носиш, но чадърът не допринася никаква полза. Аз казвам: Никога не туряйте една мисъл, която ще те спъне. Ти допущаш известна мисъл, но най-първо разсъждавай, тази мисъл разумна ли е, има ли си място или не.

Сега някои от вас пишете с мастило, някои с молив. Какви са съображенията, кое е износно? По-практично е с молив, но лесно се изтрива, лесно става, лесно се изтрива. С мастило по-мъчно става, по-мъчно се изтрива. Понякой (път) пишете с черно мастило, някой път със синьо. Кое мастило обичате повече, черното или синьото? Гледам книгите си, печатани се с черно мастило. Тук-там турят синьо.

Казвам: Трябва да изучавате някои науки, които ще ви ползуват. Трябва да дойдете до онази наука, която ще ви даде едно правилно разбиране на живота. В какво положение се движат краката ви? Как се нарича туй положение, когато върви човек? Краката се движат в едно положение, ръцете се движат в друго. Имате една плоскост, която образува тялото, която се обръща на една и друга страна, като вървите, а пък краката се движат по права линия. Ръцете ви вървят кръгообразно, правят известен ъгъл. А пък тялото при движението се обръща праволинейно и криволинейно движение на плоскостта. Понякой път и главата, и тя прави някакво движение при вървенето, движи се като някоя гемия. Запример, гледаш, някой върви и не си мърда главата. Защо? – Морето му е тихо. От морето зависи в каква посока ще се движат вълните, отпред ли ще идат на парахода или отстрани. Един човек, който като върви доста се клати, неговият мислов и чувствен свят имат доста вълни. Туй движение е на място. Той се приспособява да пази своето равновесие. Ако вълните идат на едната страна, той ходи наведен на другата – да пази равновесие, да не падне. Че ако краката се движеха тъй, както се движат у птиците, съвсем друг е процесът. Птиците простират краката си назад. Птиците употребяват за ходене във въздуха своите крила.

Вие седите и имате един особен свят. Искате всичкият свят да се приспособи според вашата мисъл. Запример, някой път усещате едно тягостно състояние. На какво се дължи туй тягостно състояние? Тягостното състояние може да произтича от две положения. Представете си, че вие живеете в този кръг

(Фиг. 3). Имате желание да излизате навън в посоката A. Срещате препятствие, за да излезете – усещате неразположение. Но представете си, че от B искате да се върнете в кръга, но пак срещате препятствие. На излизане препятствие и на връщане препятствие. Вие искате да учите, не ви пущат в училище. Мъчно ви е вас. Но вие идете в училище, но работата и там не върви. В училището не си знаете урока, получавате слаба бележка. Излизате от училището, връщате се в къщи и пак сте неразположен. Ако не ви пуснат в училището, сте неразположен и ако ви пуснат, пак сте неразположен. Кои са причините? В едното има причини, и в другото има причини. Първата причина зависи от баща ви и майка ви, нямат средства, не ви пущат в училище или искат в къщи да работите. Мислят, че не ви трябва да получите по-голямо знание. Щом идеш в училището, учителят има други съображения, той иска способни ученици. Казал си нещо, той ти турил единица или двойка. Ти мислиш, че отговорът е много добър, учителят мисли, че не разбираш предмета. Да кажем, вие нарисувате един човек. Нарисувате носа му така

(Фиг. 4). Отдолу носът на едни е спитен, на други е изпъкнал. Най-първо, ако носът е тесен, дишането е слабо, дупките са по-малки. У някои хора носът е по-широк, гърдите са по-добре развити, тия хора дишат повече, повече въздух приемат. Не само крайните поколения, но 15, 20, 50, 100, 200 поколения са дишали много добре. Следствие на това носът е развит, плътен е. Дължи се на физическата страна. Но тези поколения в туй дишане са влагали известна интензивност, чувствата се развивали. Туй развитие на чувствата се отразява и на носа. Тази малка кривина на ноздрите е направена от симпатичната нервна система. Най-първо човек е мислил с първия мозък тук, под лъжичката. Първият мозък, с който вие сте мислили, е под лъжичката. Някой път усещате някоя болка тук. Тук е мисълта. Сега вече имате поляризиране. Главата е новият мозък. Отпосле е дошла главата.

Тогава в мекотелите тази чувствителност е в целия организъм

(Фиг. 5). След туй този организъм започва да се диференцира.

Щом си създадете един навик, вие на този навик трябва да му слугувате. Да допуснем, имате навик да ядете. Да ядете е естествено, но обичате много да ядете. Защо? Каква е мярката за яденето? Същият закон имате и със собата. Дето горенето не е пълно, може да изгорите сто килограма въглища, може да имате друга соба, в която може да изгорите десет килограма въглища и даже пет килограма, и за целия ден да имате толкоз топлина, колкото другите соби дават за сто килограма въглища. Значи, горенето не е пълно. Следователно, всички ония наши мисли и постъпки, които не са обмислени, поглъщат много енергия. Защото думата „обмислени“, да мислиш, значи да гориш добре, пълно горение. Да гориш добре и пълно горене, те са синоними. Ние се стремим към пълното горене. Там, дето има много кадеж, показва, че мисълта е слаба. Хората имат желание да се отоплят. Колко се турят въглища да се отоплят? Умните хора, за да си отоплят стаята, икономисват въглищата. Защото природата е много икономична. В природата няма никакъв излишък, няма никакъв недоимък. В природата няма неща складирани някъде. В нея всичко има, но няма никакъв излишък. За всяко нещо, колкото трябва на деня, толкова се дава. Та често във вас вие имате доста излишъци. Вие гледате някой човек, че е даровит, във вас се зароди желание и вие да бъдете даровит, ако той е музикант, и вие искате да бъдете музикант, без да вземете в съображение, че този човек е работил 30 години. За последния цигулар, Францискати, един цигулар, който го слушал, казва: „Аз не мога да си обясня как взима тия тонове.“ Известни ноти не може да си представи как той ги взема. И двойни, и тройни акорди, и много вярно, прецизно. Не само туй, то е техническата страна на въпроса. Сега той знае, за него е много лесно. Много лесно ги взима. Вземете един човек, който не знае да вдига тежести, как дига? Ще се наведе и много мъчно ще вдигне тежестта. Но има майстори, леко вдигат. Как се вдига известен товар?

Да ви приведа един пример. Някой път тия ножчета много мъчно се отварят. /Учителят показва своето ножче./ Казва: „Какво се е заяло?“ Набират се прашинки, ръжда. Ще вземеш, ще очистиш, ще намажеш масълце, ще намажеш. Пък той не го очистил цяла година, набрал се прах, ръжда, започва да го отваря, не се отваря. Вземи, поизчисти го, намажи го и ще се отвори. Вие сега не вземете да намажете вашия организъм, ами цяла година вие не сте почиствали себе си, работите не стават тъй, както трябва. Или да кажем, не сте се упражнявали. Има една координация. Ако ти не упражняваш ръката си, не може да пише. Като дойдеш да пишеш, смущаваш се. Пишеш някой чужд език, не знаеш как да го пишеш. Започваш да се колебаеш.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2018 год. Все права принадлежат их авторам!