Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Ще го поставя над всички си имот 7 часть



Сега аз искам само да изнеса принципите, но искам да ви оставя свободни. Ни най-малко не искам да реагирам. Вие можете да си живеете както обичате. Нямам нищо против. Но и като почнете да страдате, не ми се оплаквайте. Вие казвате: „Свободни сме.“ Тогава не се оплаквайте. Тогава ще признаете, че щом се оплаквате, има нещо, което не е както трябва. Някои ме питат – светски хора ме питат: „Как ги търпиш?“ Рекох, аз не ги търпя. Аз сега се уча на търпение. Уча се от тях. Дойде някой и ми разправи нещо както не е. И аз виждам – показали му едно малко бръмбарче и учителят го увеличил 100, 200 пъти и онзи ми носи бръмбара и ми казва: „Виж колко е голям бръмбарът.“ И аз виждам, че това е много малко бръмбарче. И казвам: „Много се радвам, много е голямо.“ И аз го намалявам до естествената му големина, и то остава едно малко бръмбарче. Той казва: „Много е голям бръмбарът.“ За него е голям, за мене е малък. Някой казва: „Чуден е Господ. Колко е малко слънцето, а цялата земя огрява!“ А това малкото слънце аз го увеличавам. Аз смятам, смятам и увеличавам, и намирам, че това малкото слънце е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята, но е на толкоз далечно разстояние, че се гледа малко. Но не е така малко. То е голямо. Господ, за да ни позабавлява, големите работи ги прави малки, а малките големи. И ние мислим, че големите работи са малки, а пък малките работи – големи.

Та казвам: Не считайте една малка ваша погрешка, че е малка. Онази динамичната сила, влезнала в най-малката ви погрешка, в някоя пукнатина, достатъчно е в един ден да ви създаде нещо, от което дълго време да не можеш да се освободиш. В себе си изправяйте погрешката си. И казвам сега на вас: Господ от вас иска три неща: да не лъжете себе си, защото е невъзможно, и мен да не лъжете, и Господа да не лъжете! И всички дръжте това правило. Три неща искам. Това да го турите като правило! Ще го турите вкъщи. Себе си няма да лъжите, ближния си няма да лъжете и Господа няма да лъжете! Ще имаш една карта написана. И ще четеш на картата: Няма да лъжеш себе си, няма да лъжеш ближния си и няма да лъжеш Господа! Може да я държиш в джоба си. Ще я извадиш, ще я прочетеш и пак ще я туриш в джоба си. Тази година си направете по една карта. Ще направя проверка. Най-първо и аз ще си направя една такава карта и ще си я туря в джеба. Това е Новото Разбиране! И това не е за черните лъжи, а за белите, защото всичкото е в белите лъжи. От черните вие се стремите да се освободите. Ще извадиш картата и ще кажеш: „Няма да лъжа!“



Често ме срещат някои и ми казват, една сестра ми каза: „Виж тези сестри – тук няма добри сестри.“ Значи само тя останала праведна сестра, а пък другите не са. Или някой брат може да ми каже така. Така не се разсъждава – това е интимно. Нямаше какво да ви говоря тези работи. Тази сутрин исках да ви чета от тая книга. Но като поседях малко, понеже има голяма глоба, ако се оттегля от пътя, реших си да им направя една услуга, защото зная, че скоро ще ви глобят, ако не изпълните това правило. Че ти, ако лъжливо се закълнеш, колко години затвор се предвижда? Три години. Ти си един чиновник. Ако три години вземаш по 40 хиляди лева, то са 120 хиляди лева. Струва ли си за една бяла лъжа три години да те затворят и 120 хиляди лева да изгубиш? Това, което повдига човека е: като дойде до лъжата, спри се! Ние много пъти казваме неща преувеличени. Казвате, че опашката на лисицата е 45 метра дълга. Кажи си: „Тази опашка няма да я представя толкова дълга.“ Мога да ви представя небето такова, каквото не е. Както и да ви го представя, то не може да се представи. То е извън човешките понятия. В небето ти, като се отдалечиш от един човек, не можеш да го познаеш. В небето хората се познават само като се обичат. Иначе всички си приличат. Всички са така красиви – външно си приличат.

Та казвам, този закон да бъде и тук: Нека Любовта да бъде един стимул за вас, а не страхът. Понеже ние сме свикнали досега да действаме от страх. Един евангелист, зимно време е и трепери. И го питат: „Как сте?“ Той казва: „Много съм добре.“ А той трепери. Той трябваше да каже: „Малко ме стяга студът, но се мъча да си изпратя повече кръв към студените пръсти.“ Ти досега никога не си мислил за пръстите си. А пък сега, сега като изстинат, погладиш ги, помилваш ги малко. Затова ти изстинаха пръстите. Затова дойде студът. Някой път пръстът ти изгори. Ще вземеш масло и ще намажеш пръстите си. И ще кажеш: „Ще извиниш. Причиних страдания на тебе и на себе си. Не бях внимателен.“ Вие сте така свързани, че след като се причини вреда комуто и да е, и вие ще страдате. И вашият ред иде. Щом единият се радва, ще дойде и вашият ред. Радвай се с онези, които се радват и скърбете с онези, които скърбят. Трябва да се носи взаимно товарът. Някой път се спирате върху някои хора и казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Не мислете така. Всички вие сте много добри, но не сте съвършени. Някои от вас говорите много добре английски, френски, но ако речете да пишете на тези езици, ще направите погрешки. Няма нищо от това. Някой път не сте се усмихнали както трябва. – Няма нищо от това. Ще кажеш: „Извинете, днес направих една погрешка. Днес ходих в гостилницата и яденето не беше както трябва. Боли ме коремът и затова не можах да се усмихна както трябва.“ Има едно масло, което, като ядеш, сърби те, краста те хваща. Когато ти се каже „не го яж“, ти не го яж. По-добре малко сух хляб, малко сирене, малко круши, отколкото така сготвено, което нищо не допринася.



Та казвам следующето сега: Ще ходите по закона на Любовта! Всички трябва да станат съвършени. Аз желая всички да станете съвършени. И това ви е определено. Едно дете нали ще израсне? То ще израсне до 21 година и после не расте. Всъщност то расте и по-нататък, но по-слабо. Повече расте на широчина. От 40 до 120 години мозъкът му расте. Докато живее човек, той расте. Щом престанеш да растеш, ти си осъден на смърт. Радвайте се, че могат да растат умът ви, сърцето ви, душата ви и силата ви. Четири неща да има във вас, които постоянно трябва да растат. На стари години защо да не се занимавате с козметика – да се изменят веждите ви. Някои идват и казват: „Остаряхме.“ От какво сте остарели? От знание ли, или от глупост? Ако сте остарели от знание, от любовта на сърцето ви, на ума ви, на душата ви и на духа ви, аз ви облажавам. Но ако сте остарели от безлюбие на ума, сърцето, душата и силата ви, аз ви съжалявам.

Писанието казва: „Всички ще се явим пред Неговото лице.“ Как ще се явим пред лицето на Бога? Ще повика Господ: „Адаме.“ Всекиго ще повика по име. Какво ще кажете тогаз? Желая, когато дойде Господ, да не ви намери като Адама под шубрачките – необлечени, но облечени. Апостол Павел се оплаква: „Да не би да се намеря гол!“ Аз желая да бъдете облечени в дрехите на Любовта, в дрехата на светлината, на свободата в тези най-хубавите цветове. Да носите онази хубавата царска мантия, направена от Любов, от светлина, свобода. Желая на всинца ви да бъдете така облечени!

Сега на тази книга („Форми в природата“) да не ѝ стане криво. Защото книгата ще плаче. После, да не ѝ причиним страдание. (Прочете се от беседата „Абсолютна реалност“, стр. 185, от същото томче.)

Ближният в случая е душата, която се проектира навънка. Ти обичаш огледалото за себе си. Огледалото не е реално, но понеже виждаш себе си в огледалото, тебе ти е приятно. Ще намерите и ще прочетете тая лекция.

Да благодарим на Бога, че светът е едно велико училище за нас. И ние не трябва да изпущаме ония хубави условия, които сега имаме. Божието благоволение е да познаем Бога във всичките му дела и Той да се весели в нас и ние да се радваме в Него.

 

Отче наш

 

Бог има всичкото разположение да ни помага. И ние трябва да имаме всичкото разположение и ние да работим за Него. Аз желая да ви помагам на всинца ви, но и вие трябва да помагате.

 

15. Утринно Неделно Слово, държано на

22 януари 1939 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

 

Времето влажно, меко, мъгливо.

 


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2017 год. Все права принадлежат их авторам!