Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)






Юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София




Прояви на съзнанието

ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО

18 Лекция
на I Мл. ок. клас
28.VI.1922 г.
Сряда, София

/Прочетоха се темите върху „Най-силната добродетел на ученика“/

Тогава развийте темата: „Коя е най-силната черта на светлината“:

На вас ще ви кажа, ще ви предупредя, започнете конкретно с най-реалната черта. Най-силната черта, която изпъква най-първо, първа се проявява. Туй, което се проявява най-после, то е най-слабо. Най-хубавото грозде се появява първоначално на лозето, а пък ягоридата най-късно се явява, и е недозряла. Та, когато говорите за добродетелта, същия закон ще спазвате. Туй, което най-първо се появява в душата, то е най-силно. Най-първо опишете реалното, туй, което изпъква, след туй отивайте към отвлеченото.

Сега, пазете се от следующия метод, който е вреден. Има изобретатели, които искат да заинтересуват, да заставят своите слушатели да признаят какви блага принася тяхното изобретение. И почва: то като влезе в света, такива преобразования ще направи....Но те още изобретението го нямат на лице. Няма какво да препоръчват такова едно изобретение. Всяка една добродетел си е на местото, когато се прояви. Тогава коя е най-силната черта на водата? Коя е най-силната черта на огъня? – Стопля ви /Обаждат се – горенето/. Горенето е друго. За нас – стопля ни, това е първото. Коя е най-силната черта на Любовта? Сега вие се намирате в следующето противоречие. Вземете човешкия език. Той има няколко служби: най-първата служба е да прекарва храната в стомаха, помага и на водата да слезе в стомаха. Втората служба е вкусването. Третата служба е говоренето. Сега, когато дойдем да кажем коя е най-силната черта на езика, ще се намерим в противоречие. Три служби има той, но коя е дадена най-първо? Гълтането е най-първо, защото ако не е езикът, човек не може да яде. Значи, първо той трябва да възприеме храната и тогава ще вкуси. И при туй имате три служби на езика. Яденето спада към физическия свят, вкусването – към духовния свят, а говоренето – към Божествения свят. Следователно, езикът изпълнява едновременно три различни служби на физическото поле.

Сега, Любовта и тя е разни видове. Самопожертвуването към кой свят спада? Кой може да се самопожертвува? – Само умният човек може да се самопожертвува, а не глупавият. Следователно, спада към ангелския свят. Глупавият човек постоянно жертвува; жертвува, но как? Онези малките пеперуди, които все летят около лампите, постоянно стават жертва, но то е една несъзнателна жертва. Значи, разумната жертва принадлежи на умния човек, само един интелигентен човек може да се жертвува. Сега на туй може да ни се възрази: когато се дави някой човек и друг се хвърли да го спаси и се удави във водата, само умният ли се хвърля? – Само умният човек, човек с интуиция може да се хвърли във водата да избави някого. Тук се изисква висока интелигентност и благородство.



Силната черта на любовта на физическото поле каква е? – Движението. Там, дето има голямо движение, има голяма любов.

Силната черта на любовта в астралния свят? – Чувствуването.

В умствения, мисловния свят? – Мисълта.

Силната черта на любовта в причинния свят? – Това са причините.

Неговата любов е твърда, неизменна. Дадена дума – хвърлен камък. Жертвата е вече в причинния свят. Само същество, което прониква в причинния свят, може да се жертвува. Защото, за да жертвуваш, трябва да има какво да жертвуваш. Само човек, който е в причинния свят има какво да жертвува. На физическото поле ние нищо не можем да жертвуваме, жертвата се дължи на причинния свят.

Сега нали ви казах, ще си вземете тетрадки и всички теми, които ви даваме, ще си ги пишете. Отличителните черти на всяка ще прекарате. Тя ще внесе нова идея в ума ви. Те са свързани като ноти, всяка тема ще внесе нещо ново във вас.

Сега помнете едно нещо: ако във вас бодърствува вашето ограничено съзнание, туй ваше ограничено съзнание ще спъне вашия прогрес. Туй може да го проверите. Вие вземете кое да е малко дете и го накарайте да мисли за своето растене, да иска да расте, то не може да расте, спъва се. Сега, ако вие искате да растете, ще се спънете. Вие ще пожелаете и ще оставите тази мисъл. Защото растенето е Божествен процес, не сте вие, които можете да заставите себе си да растете. Та ограниченото ви съзнание временно ще го отстранявате да оставяте душата си спокойна. Вие само пожелайте и оставете туй желание във вашето подсъзнание и свръхсъзнание и след ден, два, месец, ще имате резултати. Сега аз съм забелязал, че мнозина са се спъвали по следующия начин: те имат някакви прояви преди да влязат в школата, имат видения, сънища, светлини и казват: „чакай да влезем в школата, да придобием повече“. Но като влязат с туй съзнание, изгубват и туй, което имат. Защото туй, което е започнало естествено, то не е в дисонанс с това, което е започнало в школата. Школата, тя е една – вънка или вътре. Но най-първо всички ще се стараете да бъде душата ви свободна, да имате свобода на душата, свобода на ума и сърцето, да премахнете всички ограничения, които спъват. Може някой път да имате неуспех. Туй да не ви обезсърчава, неуспехът е един добър признак. Вие сте изучавали еволюцията. За да достигне един вол до положението на един човек, знаете ли през колко неуспех ще мине? Тогава, ако поискате от този вол да опише своята еволюция и ако той каже, че пътят бил златен, царски път, той няма да каже истината. Колко пъти са го клали като вол, колко ниви е изорал... Той ще мине по възможност, през най-големите неуспехи и страдания. Тъй е за сега. И вие, ако искате да минете от туй състояние в едно по-горно, пак ще имате доста големи препятствия. Не си правете илюзия. Ако някой ви каже, че има царски път без смърт, той няма да ви каже истината. Ние не искаме да създадем мъчнотии, няма нужда. Но веднъж създадени, приемете ги, не може да ги избегнете, приемете ги. Бъдете смели и решителни.



Да кажем някои от вас искате да имате видения или някое окултно проявление. Може да го имате. Сега вземете простия опит: ако вие насадите едно цвете в една малка саксийка и не му поставите подходяща пръст, после на време не го поливате, как мислите, това цвете ще хароса ли? – няма да хароса. И забележете онези, които имат ясновидство. У тях челото трябва да бъде по-широко. С малко чело човек не може да бъде ясновидец. Той трябва да има широко чело, трябва да има въображение, тия центрове трябва да са развити в мозъка. И тъй, трябва да дойдете в контакт с тия, които имат подходящ импулс, стремеж. Тия сили ще въздействуват върху вас. Ученикът, който обича музика, отива при някой музикант, който има този стремеж. Художникът отива при този, който има този стремеж към рисуване. Няма да отиде при невежия. Списателят – при списателя; свещеникът – при свещеника; ученикът – при учениците, пък вие, окултните ученици ще отидете при окултни ученици, няма да отидете някоя баба. Колко съзнание ни трябва!

На първо място трябва да развиете безстрашието, не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят, но то е нахалство, не е безстрашие. Безстрашието е качество на разумния човек.

Сега вземете и направете един малък опит за една седмица. Четете 3-та глава от Евангелието на Йоана до 13 стих включително. Тия стихове ги четете за една седмица, сутрин и вечер и се постарайте да си представите във вашето съзнание този разговор между Христа и Никодима, но конкретно, да оживее картината в съзнанието ви. Да си представите не само това, което е писано, но, ако може във вашето съзнание да проникнат и други мисли и идеи, които са минали тогава, не само този разговор. Никодим е седял най-малко два часа при Христа. То е една дълга реч, дълга беседа. Тъй поне една стотна част да мине през вашия ум, да си съставите една идея. Сутрин и вечер ще четете и ще създадете този образ. Ще видите дали може да го възпроизведете. Ще се върнете в миналото, ще видите дали вашето съзнание може да се пробуди. Ще видите дали вашето съзнание има връзка, дали имате връзка с туй минало. Ако имате връзка, ще видите, ако нямате, няма да изгубите, то е един опит. Ако някой от вас е бил тогава, той ще си спомни нещо поне, ако ли пък не е бил, то ще бъде нещо тайно, затворено. Вечерно време преди да си легнете 5–10 минути, то ще даде едно успокояване да се върнете в миналото.

В класа ще имате мъчнотии, докато се създаде една магнетическа атмосфера, в която умовете ви ще се подигнат. За сега атмосфера не е образувана. Най-първо трябва да се образува една аура на класа ви. В тази аура ще се подигнете. Не е лесно да се образува такава атмосфера. Трябва още да работите, за да се създаде една атмосфера, в която, като влезете, да почувствувате, че се изпълняте с едно въодушевление, умът да се повдигне нагоре, да възникнат нови мисли, стремежи, нови идеи. Върнеш се вечерно време, прекараш отличен сън. Станете сутрин с нови идеи, весели сте. А сега станете сутрин, тъмно. Казвате: „изгубих и това, което имах“. Защо се случва това? Представете си, че сте някой търговец, имате капитал. Внасяте всичкия капитал, нито пет пари не оставяте. Няма ли да се намерите в трудно положение, в тъмнина? Ще почнете да се съмнявате. Но, като тръгне работата, има дивидент 25%, 30%, 50% или 100%, ще кажете: „Много добре, че влязох и вложих парите си.“ Ако изгубите, ще кажете: „Що ми трябваше, по-добре да стоях настрана.“ Тъй щото някои казват: „Който не предприема, нито печели, нито губи.“ Но това не е философия. Животът или трябва да печели, или трябва да губи. Едно от двете. Печалба и загуба, еднакво трябва да вървят. След всяка загуба иде печалба и след всяка печалба иде загуба. Тази загуба може да бъде случайна, може да бъде и естествена загуба.

Темата за следующия път ще бъде: „Службата на човешкия палец“. Гледайте да намерите някоя книга да прочетете за палеца. Ще проучите този палец. Дали е нагоре или надолу, къс ли е или дълъг, добре ли е сформирован. Много няма да пишете. Най-много ще пишете 20 реда. Ще пишете 20 реда, повече няма да пишете. Учете се да пишете съкратено и идейно. Само идеята скицирайте. Скицирайте идеята, защото, ако се впуснете в подробности, губите. Събирайте семенца. Идеите са семена, вие ще ги сеете после. Напълнете торбите със семе, ще дойде време да ги сеете. Защото щом извадите едно семе, мъчно се носят издънките. Сега някои от вас мислят, че не успяват. Щом мислиш, че не успяваш, то е придобивка. Ако един човек, който до сега е бил индиферентен и ти го заведеш в училище и той мисли, че нищо не знае, то е придобивка; той иска да учи. Ти си го турил на прав път. Той казва: „сега съзнавам, че нищо не зная, за туй влязох да уча“. Пробуждане стане, че нищо не знае. Втората стъпка: ще се роди желанието да запълни тази празнина на незнанието. Следователно, във вас ако се роди мисълта, че сте изгубили нещо, то ще се роди ново желание да спечелите нещо.

Сега, ако някой ви попита така: „защо някои хора са високи, а други ниски, коя е причината да имаме високи и ниски хора?“ Това ще бъде друга тема: „Високите и ниски хора и техните отличителни черти“. С какво се отличават високите и ниски хора. Може да не можете да напишете нищо, но, като мислите за палеца, за високите и ниски хора, все-таки ще се домогнете до някоя идея. Високият човек ще внесе една идея, ниският ще внесе друга. Турците имат една поговорка, която казва: „Алемин късасъ, аллахън белясъ.“ /Късият човек е беля на Бога/. Къс човек – белалия човек. Човек, който е много дълъг, от него само ос става. То са крайните типове на много високите и много ниските хора. Ако този, високият има много тесни рамена, то се изменя отношението на неговата височина. И ако късият има широки рамена – също. Ако той е къс и с широки рамена, тогава е белалия.

Сега ще ви наведа на една мисъл. Тук в градината има няколко ружи. Забелязвам тия, които са на север, стават по-високи, а тия, които са на юг – са по-къси. Следователно, в северните склонове израстват високо, стремят се да излязат нагоре, да видят слънцето. Значи, дългите хора се намират на север, късите – на юг. Тъй че, високите растат високо да видят слънцето. И у боровете, и у тях има стремеж да растат на високо, да видят слънцето, не искат да станат по-широки. Значи човек, който е израсъл на високо, той се е намирал в много неблагоприятни условия. Късият се намира на охолно, но страда от липса на влага, а високият се намира при много неблагоприятни материални условия, но при изобилна влага, която му спомага да расте на високо. Но това е чисто материално растене, не идейно. И физиологически има съвсем други причини. Някои хора, дето са високи има съвсем други причини. Но вие ще разгледате въпроса тъй, както вие го схващате, да видим как ще го разгледате.

После друго едно нещо: като ученици на окултизма, вие не се старайте да поставите тази школа в противоречие с общия живот. Окултната школа примирява всички противоречия. Вие трябва да се стремите към примирение, вие не може да се примирите, но се старайте. Нещата сами по себе си ще се примирят. Но и вие в себе си гледайте да примирите всичко. Разбира се, някои от вас в школата имате по-тежка карма, следователно, ще вървите по-мъчно, ще имате повече и по-големи спънки. Някой ден радостен си, дошел си до някой опит, но дойде твоят кредитор и туй, което си събрал, вземе и продаде всичките ти инструменти и ти останеш пак без необходимите потребности и трябва пак наново да събираш. А онези ученици от вас, на които кармата спомага, по-лесно ще вървят. Аз бих желал всеки един от вас да знае коя му е най-слабата черта и нея да укрепява. Трябва да знаете и най-слабата и най-силната си черта. Защото всичките мъчнотии идат от най-слабата черта. Там е вратата, откъдето влизат вашите неприятели. Да кажем някой има слабата черта да се хвали. Дадат ви нещо, кажете, че няма да го показвате. Вие ще идете при вашия приятел, ще кажете: „Аз ще ти кажа нещо, само на теб ще го кажа, няма да го казваш никому“. Той иде при своя приятел и каже: „Имам нещо, което ще кажа само на теб, ама другиму да не го кажеш“. Казано нещо, никому няма да го поверяваш. Ще го носиш, докато ти се заповяда да го кажеш. Никому няма да го съобщаваш, докато ти се не позволи. После може слабата ви черта да е, че вие сте разсеяни, едновременно мислите за много работи, за десет, петнадесет неща. Мислите да станете философ, мислите да станете поет, музикант, някой богат човек. След туй мислите да станете някой велик държавник, все такива идеи, изоставете ги, защото иначе и ума си разпилявате, и чувствата си хабите, и времето си губите. Само на една работа се дръжте. В дадения случай една работа ви трябва. Щом свършите една, захванете втора, после трета, четвърта. Сега върху този въпрос вие всички не можете да мислите еднакво. На някои от вас въображението е много слабо развито, на някои от вас разсъдителните способности са слабо застъпени, на някои – вярата, на други – надеждата, в трети – наблюдателността, у четвърти – благоговението е слабо застъпено, в пети – самоуважението, у шести – приятелството е слабо застъпено. Това са отличителни черти. И когато постъпвате в една окултна школа, за да ви знаем, аз ще измеря челата ви, в една година отгоре да видим с половин милиметър може ли във вашето чело да стане едно изменение в известно направление, или в широчина, или във височина. Ако стане, значи вие сте работили. Или да допуснем, че вие сте работили върху вашата воля. Ще измерим брадата ви и, ако след известно време стане едно микроскопическо изменение във вашата брада, знаем, че сте работили. Може да работите над носа. Тогава ще измерим носа. Ако във вашия нос след една година стане едно изменение, то е факт, че вие сте работили. Ако няма никакво изменение, ние знаем, че никак не си работил, мисълта е била много слаба. Та следующата година, ако продължава школата, тогава ще имаме чертежи на всеки един от вас, да видим в една година в кого какво променение ще стане. Тогава, ако много се грижите и безпокоите, нищо няма да направите.

Но трябва концентриране. В окултната наука се изисква едно силно концентриране на мисълта. Ще учите закона на концентрирането, да превръщате окултните сили от едно състояние в друго, да развиете центровете си. Тогава ще имате окултни преживявания, които са необходими за ученика. Но най-първо няма да се обезсърчавате. Челото може да се повдигне, носът може да се измени, брадата, всичко може да се измени. Няма нищо, което човек да не може да видоизмени. Сега някои от вас нямат търпение, нали? Аз ще ви дам един метод как да се поправяте, сами да се поправяте. То е трудно, но... Изправете се пред огледалото и се постарайте да схванете една ваша дисхармонична черта, нещо, което не одобрявате, вижте в коя част на лицето е. Спрете се около 5–10 минути и гледайте по-дълго време в очите си. Не гледайте повече, защото може да се хипнотизирате. И тогава внушете на този, който е в огледалото, кажете му: „Ти трябва да се поправиш“. Нищо повече! Но като кажете: „ти трябва да се поправиш“, свържете в ума си образа и той ще ви въздействува, по отражение ще подействува, чрез внушение да изправите тази черта. То е малко трудно, но някои от вас може да го употребят, като едно средство. След като гледате в огледалото и очите ви се напълнят със сълзи, туй показва, че нервната система е слаба. Когато очите престанат да се наливат със сълзи, туй показва, че почват да укрепват нервите ви. Вие най-първо гледайте една минута, две минути без да примигвате, няма изведнъж да стане – то е немислимо.

Тайна молитва.


1922_06_29 Мечешкият капан!

МЕЧЕШКИЯТ КАПАН!

18 школна лекция на общия окултен клас
29 юни 1922 четвъртък, София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темите „Ползата от планинските върхове“, останалите ще прочетете в другите четвъртъчни събрания)

Следующия четвъртък имате ли тема? – Не.

Вторият път напишете нещо върху „историята на житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появило и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трябва да помислите малко, има ли го в диво състояние? (– Няма го). Защо го няма? Ще пишете идейно, няма да се разстилате да говорите за второстепенни неща. Само с идеи, всичко, което кажете да бъде изказано идейно, образно, пък после върху подробностите. Научете се да говорите отривисто. Окултният ученик трябва да говори: гладен съм. А не – твърде съм гладен, много съм гладен. – Гладен съм, жаден съм, ходи ми се на разходка. А туй – много ми се ходи, твърде ми се ходи, ще ми бъде приятно… това е за хората, които имат време, които могат да разполагат с изобилно време. После, когато ви се зададе някоя тема от окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запример, за хляба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За светлината, коя е отличителната черта? На Любовта, коя е отличителната черта? На Мъдростта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо от всички, която изпъква, тя е отличителна. Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя беше отличителната черта на света? Когато рече Бог: „Да бъде земята и небето“, какво казва Бог после? – Създаде светлината, значи видимият свят. Отличителната черта на видимият свят, това е светлината. Следователно, коя е отличителната черта на светлината? – Разкрива света. Коя е отличителната черта на тъмнината? – закрива света. То е отличително! А че светлината това прави, онова прави, то са второстепенни неща. Отличителното трябва да изпъкне в ума ти. После, Любовта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото аз ще кажа едно нещо и вие ще се считате обидени. Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажем, че Бог, Който съдържа всичко в себе си може да се жертвува? Може ли вечното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете – жертва – ще трябва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпрос. Казваме, Бог се е жертвувал. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Бог иска да даде и на най-нищожното този живот, който Той има. И Бог си спира и пред най-малката буболечица да ѝ направи път да мине. То е жертва зарад Него. Той спира цялото движение за да мине една буболечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Следователно, някой път Бог за нас спира колата си. И ако не би спрял колата си, какво би останало от нас? Бихме пропаднали, но Той често спира цялото движение, и често стълкновенията, нещастията в света произтичат, че Бог е спрял своята каруца да мине някоя буболечица, и вие усещате сътресение. Аз казвам: „Спрял е Бог своята каруца за една буболечица“. То е величието на Бога! А утре заради вас ще спре. Законът е същ. Утре и пред вас, ще спре своята кола да минете. То е велико нещо! Това са разсъждения за ума ви. Трябва да мислите! Сега, отличителната черта на Любовта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовта, това е жертвата. Но как ще разбереш жертвата, когато сам не се жертвуваш? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувал. Не си се жертвувал, не разбираш жертвата. Сега да кажем – жертва – може да разбираме, приготовление за такъв един хубав обед, печена кокошка, тъй прясно заклана и опечена на пирустия, зачервена. След туй направена хубава супа от краката ѝ. Добре, след туй, баница направена с мляко и яйца, с сирене, после, турено в едно шише 1⁄2 кило 6 годишно вино. И ти, след като си гладувал, и си очаквал на тази кокошка, дойде един твой приятел, три дена гладувал, и ако ти се откажеш от яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радост, че ти жертвуваш кокошката и баницата и всичко, да бъдеш доволен като го гледаш, че яде, туй го наричам до известна степен жертва; според нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадеш другиму. Потребно е здрава мисъл, т. е. съвършена мисъл.

Сега, три трябва да бъдат съжденията на окултния ученик за живата природа. Най-простите съждения, те са следующите, Ако вие съвременните, да кажем, учители или ученици, постъпите в едно съвременно училище, образцово училище, не са ли всички неща предвидени, по възможност програмата, предметите, колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви предмети ще преподават? И всеки учител ще обясни предмета си. Всичко е предвидено. Ученикът щом влезе трябва да учи, не остава от негова страна, той да критикува онези учебници,да каже този учебник не струва, или онзи не струва. В едно евангелско училище преподава учителят по български език. Излиза един ученик и казва: „Г-не, българският език има толкова граматики, на Икономов той пише, на Иван Стоянов той пише, на Тодор на Петко граматиката…“ Учителят му казва: „Слушай, какво пише Икономов за граматиката – не зная, аз искам да пишеш ти по граматиката, която аз преподавам в клас, а като излезнеш вън от класа, може да вземеш каквото искаш“. Понеже ние сме в училището на природата, трябва да употребим нейния език, нищо повече! Един ден, когато я надраснем, да излезем из училището навън, тогава може да мислим, както искаме. В тази жива природа всичко е предвидено. Да кажем, аз ви задавам известен предмет – „планинските върхове“. Е, отличителната черта на един планински връх? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия молив? За да може да пишете. Защо изостряте вашия нож? За да може да режете. Да кажем отличителната черта на ножа коя е? Планински връх и долина това са две състояния вътре в природата. И в долините и в върховете се събират две противоположни енергии. Следователно, планините съставляват гръбнака на земята, гръбначният стълб са те. Следователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно време е била меко тяло, без планини. Било е време, когато е била без планини. А сега е станала гръбначна, и тогава реките съставляват нейната артериална кръв. Артериалната и венозна кръв, която тече и влиза през гръбнака и т. н. Сега можете да кажете второстепенното, че планините имат грамадна енергия събрана, че духовете се събират, всички тия неща са верни. През гръбначния стълб има много нерви, които минават, много възли, то е вярно; много клетки се съсредоточават в корубата на главата, с милиони клетки са събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онези, които са създали планините, те са имали цел. Цел са имали. И в историята на замята, ако ние речем геологически да я опишем, планините не са създадени тъй, както съвременните геолози описват. На всички върхове има нещо отличително, но не са тъй създадени. Сега, първата мисъл ще се установи. Не е наш въпрос да разгледаме тайните на природата. Всяка една задача, която ни се задава в туй велико училище на природата, ние трябва да я разгадаваме. Поне половината от задачите, които ни се задават, трябва да ги разгадаваме. Като станете сутрин, не е първият въпрос какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христос: Кой мисли така? – Само учениците. А учениците, които познават природата, и които познават Бога, те няма да мислят за ядене. Добрият син и добрата дъщеря като стане сутрин, ще иде при майка се, ще я целуне и майката ще я целуне. И синът ще направи същото. То е предназначението. В училището ще дойдат, това са ученици, ще ги целунат. И след туй бащата и майката ще дадат разпореждание за училището, но преди занятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутрин, веднага разрешавате един важен въпрос: какво ще правите през деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бъдете ученици. Но трябва да познавате природата. Имате ли определено мнение, като станете при кого трябва да идете? И като станете сутрин, като се обърнете към Бога, трябва да знаете, дали е горе. Вие не Го знаете къде е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате в природата, усъмните се. Не знаете ли от какво произтича туй съмнение? Представете си, че аз и вие сме в две съседни станции. Ние сме съединени с телефони, телеграфи и други средства за съобщение, но представете си, че прекъснат съобщенията на телеграфите и телефоните и ние ще се изолираме. Тогава ние съществуваме, без да се съобщаваме. Ако вие отправите в ума си една престъпна мисъл, да кажем някоя вечер вие си лягате, минала ви е някоя престъпна мисъл, но не сте я възпрели, станете сутрин, не сте разположен, всички съобщения с природата, с Бога са прекъснати. Чувствате се неразположен. Може би вие да не сте неразположения, а някой друг с лошите си влияния ви е покварил. Ще бъде чудно, ако един велик извор, някое друго малко изворче го размъти. Ако ти си много плитък извор, и някой може да ти повлияе със своите мисли да измени вървежа на живота ти, да те направи неспокоен, плитък си. Но вярното е, че ти вътре в живота си, си допуснал една мисъл, която в даден момент е прекъснала всичките съобщения. И като дойдат от невидимия свят на помощ, защото и природата има свои служители, ще се минат час, два, може би 1–2 дена, докато турнат съобщението в ред, и вие ще имате едно приятно разположение на душата.

Та, у всинца ви трябва да се установи чрез изпита всякога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате известно състояние. Трябва да знаете, туй състояние, което имате, към коя категория спада? Към физическо състояние, към духовно или към Божествено състояние. Аз ще ви дам една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние. Сега, ако вас ви зададат въпроса: кои състояния са чисто физически? Физически състояния са конкретните състояния. Те са ограничени състояния. Значи ограничените състояния, които имаме, това са физически. И те са мимолетни: всякога едно физическо състояние бързо се мени. Много бързо се менят физическите състояния. Да кажем, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпелив човек. Вземете една малка игла и на най-деликатното място, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промените, ще се промени състоянието ви. В този момент, ако вие владеете себе си, тази игла не трябва да произведе нищо, да не се измени вашето състояние. Значи, тия състояния са свързани с предметите на земята, които постоянно се менят. Да кажем, имате вие една брошка или имате един скъпоценен камък, вие обиквате този камък, по един ден, друг обикне вашия камък, задига го, измени се състоянието ви. Имате книга, която обичате, някой велик поет я е написал, тази е ценна книга. Дойде някой, задига я, безпокои ви това. Но предположете, че вие имате туй знание складирано в вашия мозък, не може да ви се отнеме, вие сте по силен. Но дойде някой, нанесе ви един удар, и там ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Следователно, трябва да достигнем до положението, при което, като виждаме, че някой ще нанесе удар на главата ни, да можем ние, чрез своята мисъл да спрем този удар, веднага да парализираме неговото действие. Ще каже някой: „Дали е волята Божия да спираме някого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари някой в главата. Ако си глупав, да, може да те удари. Глупавият всеки ден го бият. Умният, като го бият, поумнява, а глупавият, като го бият, оглупява. Ще кажете: Кармически закон е да те удари някой в главата. Не, не е кармически закон. Този удар може да дойде съзнателно или не съзнателно. Представете си, в казанлъшко някъде, някой си турил капан за мечки. Но на сутринта, отива и вижда, там се хванало неговото магаре. Представете си, сега че вие сте пътник, минавате и побутвате този капан, и той ви хване. Ако вие не бяхте толкова любопитен да се интересувате от този мечешки капан, щяхте ли да се хванете в капана? – Не.

Следователно в окултната школа, всякога предупреждават своите ученици, че астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани, под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учителят: „През еди-кой си път няма да минавате, еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кое си цвете ще ги гледате няма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съвременните хора казваме, че всичко трябва да обходим, всичко трябва да опитаме. Ако онзи ученик рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цена няма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуват и между вас. Аз ще ви кажа един ден, сега няма, но приготовлявам една беседа за мечешките капани, които се образуват между вас, и които всеки ден вие ги барате. И след като ги барате, дохождат да ме питат, защо този капан е подложен? – Вие, като ученици не сте вървели по пътя си, няма да ме питате защо? Тези капани са за мечки. И от 20 год. аз трябва да се разправям все за мечешките капани. Еди-кой си защо е направил тази постъпка? Защо е направил тази погрешка? Е хубаво, аз разправям, да ви кажа причината – защо е станала тази погрешка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драган Стоянов, мъж на еди-коя си ѝ купил копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избягала и в тела си скъсала роклята. И ме питате; за да си скъса роклята, какво предзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на време, астрологическо е била направена тази рокля? Дали денят е бил избран добър или лош, или вината е в онзи търговец, от когото е взет плата, коя е причината? Хубаво, представете си, че аз обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нещо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пътувала с един кавалер, захласнала се е, кравата я бутнала в тела и се скъсала роклята ѝ. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е че тази туркиня я било страх от биволи, и, следователно, случило се да излезнат биволи, крави на среща ѝ, и тя хуква да бяга. И като прескочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта с пари, някой имал нужда за пари, погва я, тя бяга, и си скъсва роклята. Те са ред причини. Коя от тия причини е съществената, която скъсала роклята ѝ? Сега, ще мислите. Не искам вие сега да мислите, че туй го давам за сравняването на вашата рокля. Не, принципът за обяснение е важен. Има много неща, които не трябва да ги обяснявам. За вас окултните ученици важи да изучаваме изкуството да градим отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запример, от 20 години насам, ако вие бяхте дошли при мен да ме питате така: Учителю, аз съм намислил да направя едно добро дело, дайте ми един най-хубав метод, и аз ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, аз съм решил да се примиря с всички онези, с които съм в конфликт, решил съм, дайте ми най-добрия метод, и аз ще го направя, без да ми мръдне окото! Учителю, аз съм решил да пожертвувам всичкия имот за бедните, дайте ми правила, аз съм решил това! Ако от 20 год. вие бихте ме запитали за тия неща! А сега, ще дойдат при мен казват тъй: „Г-н Учителю, представете си тази сестра там, миналия ден, знаете ли какво направи?“ Е, какво направи? – „Не ми даде дума да говоря в събранието. Не само това но онзи ден, като ме срещна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега мислите ли, че туй е за обяснение? Аз да седна сега, като адвокатин да обяснявам защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „ Как? Тя не трябва да бъде захласната“. Ще кажем: Може да бъде захласната. „Не, не, тя мен като ме среща не трябва да бъде захласната, при всеки друг случай тя може да бъде захласната, но при мен…“ Е, хубаво, питам сега, кой от нас не е бил захласнат? Все ще бъде човек захласнат? Това са мечи капани. Разбирате ли? Това са мечи капани! И аз някой път в школата ще направя опит. Аз ще ви направя един мечи капан, да видите, колко е смешно, как се заблуждават хората. Решете сега да направите едно от най-добрите дела, непременно, най-малко 10 мечи капани ще изпъкнат в ума ви. Решите да направите едно добро дело, ще се почешете, ще кажете: „Чакай да се понаям баница, че после“. Вторият път ще кажете: „Малко работа имам, това-онова“. И най-после казвате: „За днес не може, но хайде утре ще я направя“. Та когато вие като ученици влезете в окултната школа, веднага в ума ви ще започнат ред противоположни действия, и трябва да разбирате тези закони, за да се освободите от тях. Те няма да се изменят. И може би, окултният ученик е изложен някой път на голямо изкушение, на големи противоречия е изложен. Защо, и за какво, няма да го обясня. Изложен е, аз само констатирам факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй аз онзи ден ви казах, че като се намираме в окултния път, ние ще действуваме и после ще мислим. Окултните ученици трябва да действуват, после да мислят. Вън, в света, ще мислите, после ще действувате. Едно от двете: каквато и да е добра мисъл, която дойде в ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, без да се колебаеш. Ако сутрин, след като станеш, в ума ти дойде една силна, добра мисъл, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай пред никакви философии, не яж, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И след като я направите, не отивайте да разтръбявате из махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите после, а когато дойдат резултатите, тогава ще разберете. След време ще знаете как да го предадете. Вие забелязали ли сте сутрин, като станете, каква мисъл имате най-първо? Направете сега първото наблюдение, Следующето наблюдение. Щом се пробудите от първия сън, отбележете каква мисъл е в ума ви. Каквато мисъл и да е, отбележете си я в една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгоре забележете си какви мисли ще имате, щом се пробудите от първия сън, отбележете сия, ще бъдете строги: първата мисъл може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макар да сте вегетарианец. Или да мислите че имате 20,000 лв. Или може да бъде такава мисъл в ума ви: толкова време вървя по този Божествен път, нищо не съм придобил, ха да тръгна по широкия път. Ще констатирате мисълта конкретно. За 7 дена от горе, ако изникнат все хубави мисли то е отрадно. Отрадно явление е. И областта, през която минавате е отлична. Сега, вие очаквате, казвате: „Господ да ни просвети нали?“ Но ако Бог ви види от лявата страна, ще употреби един метод, ако ви види от дясно ще употреби друг метод. Като ви види от ляво, ще ви тури от дясно, ще ви тури от пред и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете от ляво към дясната страна, и после от пред, никога няма да ви говори Господ. И аз бих дал на майките едно правило, няма да обяснявам окултния закон. Най-първо, вземи детето си тури го от ляво, после от дясно, пък го прегърни; след туй вземи го от пред, и после го целуни. Целувката е вече Божествена. Като го целунеш ще започнеш да му говориш. Сега, вие ще ме запитате, пак вашата философия, не може ли без да се туря от ляво, и без на дясно? Направете опит! Това са микроскопически опити. Защото, върху този опит: на ляво и на дясно, ние ще произведем друг опит. Сега, започнете с децата. Имате дъщеря на 5, 10 год. турете я от ляво, от дясно. И детето като речеш да го туриш от ляво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щом не те слуша, хич го не бутай. Бащата да направи същото с своето детенце разбира се онези, които имат деца, а които нямат деца, и на тях да не остане хатър, ще намерите някое бедно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намерите някъде, Ще идете в някой беден дом, и ще го турите на ляво, на дясно. В една седмица правете този опит. Идете в някое бедно семейство, което ви се нрави, и там си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажат хората заради мен? Ако мислите какво ще кажат хората заради вас, не ходете. Опитът, който ви давам, идете направете го, и нищо повече! Направете го макар и светът да се обърне с главата надолу! Тия деца, с които ще направите опита, те ще ви благодарят. Те не са имали сладка целувка, никой не ги е обичал. И те ще се чудят, как, отде се намери такъв добър човек, да целуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, аз давам пълна свобода, нека само онези, го извършат, които могат по закона на Любовта и Мъдростта да го направят; които не могат да не влизат в изкушение, понеже си създават ненужни неприятности. Ама как мислите, когато Господ изпрати някой велик ангел при някоя грешна душа да я утеши, какво трябва да сторят? И ангелите имат окултна школа, да помагат на такива грешници. Знаете ли какво е положението? Някой светия го пратят да се занимава с някой паднал грешник. Ако сте вие косите ще ви настръхнат нагоре. Ще кажете: „Как тъй? Аз в туй място да се опороча“. А в тях няма никакво колебание, казано – свършено! Но знаете ли какъв е законът? Щом се допре този дух до вас, веднага греховете ви се отнимат, изгарят в този Божествен огън. И ако вие вярвате, този огън ще се предаде. Сега, ние окултните ученици, не очакваме да станем светии. Ще се молим, ще правим опити да видим колко можем да изпълним закона. Запример проповядва се за щедрост, трябва да се помага, но не знаеш колко си щедър. Да кажем, че си един чиновник или търговец. имаш 100,000 лева приход в годината, станеш, искаш да покажеш колко си щедър, кажеш: „10,000 лв. давам“. Ама като идеш до касата, поспреш се малко: Не е ли много? Ще кажеш: 5000 лв. После кажеш: „Не на тия хора не им трябват 5,000 лв.“ – Хайде 2,500 лв. но и от тях те нямат нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, от 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бъдете окултен ученик? Не! В братството знаят, че от вас нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднъж в себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станеш но не отстъпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажеш ли веднъж, ще устояваш на думата си до край. Това е една отличителна черта. И всеки един ученик от вас може ли така да постъпва? Не е в многото, но туй което ние обещаем, трябва всякога да извършим. То е послушание. Защото, тази мисъл е дошла от някъде, тя е дошла от Бога. Вие сте обещали, и след туй се колебаете, дали е от Бога.


Эта страница нарушает авторские права

allrefrs.ru - 2017 год. Все права принадлежат их авторам!